Тайният живот на Шекспир

128
— Защо казваш, че твоите поправки са по-добри? — пита
Робърт Уилсън, най-мълчаливият.
Уил познаваше мълчаливците.
— „Противният си ум“ звучи прекалено безгрижно. Не го усещаме. „Свирепия“ те убожда като трън или коприва.
Уилсън наклони глава.
— А „по-далечна“?
Уил сви рамене, искаше да играе.
— О, „по-далечна“ казва само едно нещо. „Още по-ужасна“
казва няколко неща наведнъж.
— Което може да доведе до объркване — усмихна се Уилсън.
— Внимавай, приятелю — каза Тарлтън, издърпвайки корковата тапа на стомната със сайдер — господин Уилсън имаше дял в написването на текста, нали така?
— Твоя работа ли е? — Уил преглътна. — Съжалявам, хиляди извинения.
— Имах дял в написването, както каза Тарлтън, както и на още половин дузина други — обяснява кротко Уилсън — и всички писахме толкова добре, колкото можем. Хилядите извинения ми идват множко.
— О, но все пак, не бих се обаждал. Всеки, който пише, който измисля тези неща…
— Може ли да продължим? — каза Джон Дътън, ровейки из пиесите. — Тази може би не беше добър избор. Перистрат е главна роля в края на краищата. И ако сме искали да наемаме човек извън
Лондон — за което аз лично никак не съм сигурен — тогава трябва да разбереш какво би се изисквало от теб.
— Просто черен и неблагодарен труд — обади се Тарлтън,
лъчезарно усмихнат на Уил, и вдигна към него наздравица — с твоята първокласна роля на втори оръженосец, който казва „Да, господарю“
два пъти.
Аз в собствения му капан ще го примамя.
Макар усойницата своята отрова да вкусва без
вреда,
не е така дори и със най-хитрия негодник,
в чиито жили има змийска кръв.

129
— Освен това да се грижиш и да поддържаш гардероба —
допълни Джон Сингър. — Да преписваш ролите и да подковаваш конете, ако се наложи.
— Това не ме плаши — отвърна Уил.
— Опитай „Крал Лир“
[9]
. Нова е, няма да я знаеш — Дътън му подаде пиесата, която представляваше ръкопис и почеркът изобщо не се четеше. — Кралят, горделив стар глупак, разделя кралството между дъщерите си. Две от тях са кучки. Тази е едната, Гонерила. Ти си
Скалиджър, нейният ласкател. О, да му се не види. За нея ни трябва
Кук. Къде е той?
— Пак е отишъл в клозета — каза Тауни. — Ще яде от зелените плодове! Добре, аз ще поема ролята, още мога да изиграя жена по- добре от най-добрите. — При тези думи Уил съзря да се завърта око,
да се разтяга буза. — Ела, Уил, трябва да гледаме една и съща книга.
Къде е, така… Но моля, Скалиджър, кажи ми, ако знаеш, как на
всякаква цена да ме подмине таз злочестина.
Тауни не повиши гласа си, а го понижи, намирайки безпомощна мекота дълбоко в ниските тонове. Дланта му леко се отпусна върху ръката на Уил: приканваща, подтикваща.
— Безбройните ти ласки още ме даряват, обвързват ме със
дълг да търся твойта благосклонност… — Изнеси гласа напред, без да викаш, как се получи? През последните няколко години беше рецитирал единствено шепнейки, сам посред нощ или по опустелия път като молитвеното бърборене на баща си. — Огромното ти
снизхождение към него, то ли принуди го така да се самозабрави… —
Възкреси Уил, който преди декламираше по полетата, влагайки всичката си любов в това! Очите на Тауни потърсиха погледа му предизвикателно. Трябва да вложиш всичката си любов. Нищо да не остане. Това, това, искам това. Нечетливият ръкопис затрептя пред очите му; премигваше от капки пот.
— Не е такава репликата — оплака се Джон Дътън. — Ами
„Изворите…“.
Нали зарад охолството забравихме
за пестеливостта и жилещата немотия.

130
— Текстът, текстът. Ти си го измисляш.
— Подобрява го — внимателно каза Уилсън. Стомната на
Тарлтън временно остана настрани. През зацапания прозорец надничаха лица от Стратфорд: какво кроят? — Продължавайте.
Тауни докосна пръстите му.
Уил измисли думата излиза върху треперещата страница.
Трепереща, защото той трепереше, защото този шанс беше дошъл отникъде, налудничав и невъзможен за изпускане, сякаш стар и дремещ, със схванати колене край загасналото огнище си открил фея пред себе си, която казва: Бъди млад. Уил премигна, за да поизправи прегърбените, влачещи се думи. Кратък монолог. Положи усилия.
Какво? Е дал на дъщерята съвет против бащата. Боже, сякаш са го писали с краката си. Раздухва дъщерната си омраза против

Изтегляне 3.52 Mb.

Сподели с приятели: