Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

9. Господната трапе

състояние", ако мога така да го нарека, е извор на редица провали и неправилно поведение в практическата обхода. Не е възможно и да сме истински щастливи, докато не се наслаждаваме на отношението си с Бога.

Познанието и насладата на дадените от Бога положение и отношение с Него и Неговите деца е основата, но и изворът на сила да съответстваме на свързаните с тази позиция отговорности. Казано по-просто: Ако не познаваме подарената ни от Бога позиция, не е възмо - жно да постъпваме и богоугодно. Във видимия свят е същото. Възможно ли е да наставяме някое дете да спазва заповедите на своя баща, ако то изобщо не познава баща си, защото той например е бил на фронта когато детето се е родило? Но когато един ден бащата се върне вкъщи и майката каже на детето: "Виж, товд е татко, за когото толкова съм ти разказвала", тогава детето с радост ще се покорява на баща си, защото вече го познава.

С този пример желая да покажа колко е важно богоугодното поучение и осъзнаването на Неговите намерения спрямо нас. Нека никога не ги разглеждаме като второстепенни неща или дори като загуба на време, понеже обходата била по-важна! Множеството тъжни неразбирателства и разделени пътища дори сред истински Божии деца в голяма степен произтичат от духовното неосъзнаване на положението, в което се намира християнина. А как бихме могли да заемем по правилния начин мястото си на Господната трапеза, ако ПР огъзнарамр и ТТР рря личт-тгт.то чдпрлгт^к?. "^".'^жс- нието си на част от тялото Христово? Назоваването на отделните грешки не е достатъчно. Изключително не-
Неправилно използване на свободата

219

ния, в които християнинът е бил поставен. Тази е основната идея на настоящата книга и така постъпва апостолът в случая с коринтяните. При това той ги кара - колко достойна за подражание постъпка! - сами да

разсъдят за своя случай: "вие сами. съдете за това, което казвам."

Неправилно използване на свободата

Коринтяните знаеха, "че в света няма идоли и че няма друг Бог, освен Един" (1. Кор. 8:4). Е, тук бяха прави. Но те считаха, че това знание им дава свободата да бъдат по-либерални в отношението си към яденето

на идоложертвено. Щом идолът е нищо, защо да не могат да ядат месото на животни принесени в жертва тя този идол? Да, те правеха и следващата крачка, присъстваха на трапеза в идолски кацища, за да ядат ;йм от идоложертвеното. Нямаха ли свободата да сто- ;'ят юна, тъй като знаеха за фалша на идолопоклонст-

вото?

Бяха ли обаче нещата наистина толкова прости?

когото е умрял Христос" (гл. 8:9-11).

НР Р ли посочен тук едни принцип, който е много важен и за нас днес? Не смятаме ли и ние цонякша, че имаме свобода да строим това или онова, да отидем тук или там? Но замисляли ли сме се, че това наше право би могло да бъде съблазън за слабия, че нашата употреба на свободата би могла да "убие" слабия брат? Христос обича слабия, Той умря за него. Ние обичаме
220

9. Господната трапез

Чашата на благословението преди хляба

221

Чашата на благословението преди хляба

Апостол Павел обаче отива още по-далече в глава 10 на своето Послание до коринтяните и представя воде - щия след себе си тежки последствия факт, че зад идолите се крият демони. Ето неговите предупредителни

луми:

тг\ Г'гюпг\а уптг) пп тч/тптмкр17' "тт/1 /-/тжтт р1 /^-лгу"/-" п/т гм/^-

ва, което казвам. Чашата на благословението, която ние благославяме, не е ли да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме не е ли да имаме общение в Христовото тяло? Защото ние, многото, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в този един. хляб участваме.

Вижте Израил по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли участие в олтара? Тогава какво? Казвам ли аз, че идолът е нещо, или че идоложертвеното е нещо? Не, но онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не мо- дс жстс да участваме ц Гоа-.сдпят.а трапеза и ь Сссо-вската трапеза. Или искаме да подбудим Господа "", към ревност? Ние по-сиши ли сме от Него?" [СТ. 14-22).

Апостолът предупреждава вярващите в Коринт за идолослужението, в което те отново се бяха сплели чрез неправилната употреба на своето знание. Макар днес да си нямаме работа буквално с идоложертвено, то

поучението и принципите на Святия Дух от 1. Корин- тяни 10 са от изключителна важност и значение за нас и нашите религиозни отношения както навътре, така и навън. Защото няма ли и днес много истински Божии деца, които разглеждат ходенето си тук и там като израз на християнската си свобода (говоря не толкова за светските, колкото за религиозните места), след което заемат отново мястото си на Господната трапеза?

Коринтяните разсъждаваха някога по същия начин. ^пог.толът обаче коригира техните мисли и се спира г.еднага на "Господната трапеза" като на принцип, . поред който се извършва Господната вечеря. Отклонявайки се ог истиричг( като лослодоватолиост, той започва с онази част, която носи в себе си по-сериоз- "^то значение по отношение на Христа - чашата:

"Чашата на благословението, която ние благославяме, не е ли да имаме общение в Христовата кръв?" Защо "баче апостолът разменя естествения и исторически ред и споменава чашата преди хляба, Христовата кръв

преди Христовото тяло?

Тизи, на които писа, някога бяха идолопоклонници и

омърсени с всички онези покварени традиции, към които идолите тласкат своите поклонници. Те бяха спасени и освободени от тях. Чрез какво? Чрез скъпоценната кръв на Христа. Следователно, след като, пиейки от чашата, си спомняха чрез чия кръв бяха изми - ти от всички свои грехове, след като си спомняха за тази скъпа цена, която бе платена за тяхното спасение, -^ 1ц0;'ксха отпори ."у3 гр оДр-тлтдт към онова, от което

бяха спасени?

Считам, че тук апостолът споменава чашата на първо

--- --,,.."^ ^/-п^тт т^г),-! пт ПЯ^-

място, за да иидчерш'-

Ог-пон тпкп ПТ ПЯЛ-

*"1'"^'-', ^^ ^1" "^-^1"Г--

мяната на чашата и хляба разбираме, че на това място не става дума както в глава 11 за неправилното отношение при разчупването на хляба, но за въпроса за общението, т.е. с кого общуват вярващите - общност, чиято основа е кръвта на Христа.

9. Господната трапе:

Следователно, пиенето от чашата не бе няка формалност, но най-силният израз на тяхното сърдечн" общение или на тяхното съединяване с Христоват'1 кръв, т.е. с Неговата смърт, която Той понесе за тях. I пиейки едновременно от "бесовската чаша" не прини-' зяваха ли в такъв случай Господната чаша до нивото на срамотиите езически ритуали? Не биваше да е така! "Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша" (ст. 21). Какво можеше да им даде бесовската чаша? Единствено зло! Чашата на Господа обаче е чаша на благословение и говори за една преливаща мярка на благословение, придобито чрез кръвта на Спасителя. Господ и демони'1. Те са напълно противоположни. Между тях не би могло да има никакво общение.

Апостолът няпомня също ня коринтяните че те чрез външното действие на разчупване на хляба, дават израз. на вътрешното общение на тялото Христово, че те, многото, са един хляб (ст. 17), и като Божието събрание напълно се различават както от юдеите, така и от езичниците (ст. 32). Как биха могли тогава да са едно с езичниците и техните жертви, ядейки от тях? Не беше ли едното отхвърляне не другото? Не беше възможно да участват в Господната трапеза, където само Той ръководи, и едновременно с това в бесовската трапеза, където демоните определят какво да става.

Зад идолите - демони

и'г аргументацията на апостола - ако мога така да се изразя - за нас се открояват два изключително важни принципа, които не бихме могли ла вземаме лостатъчно на сериозно, чието несъблюдаване е довело в християнството до крайно срамни последици. Първият принцип:

Зад видимите неща се крият невидими:

убеждения - принципи планове сили.

223

Потвърждението на този принцип откриваме още в ^'ария Завет, където се казва: "Пожертвуваха на бе- . чве, които не бяха Бог, на богове, които не бяха зна- ^и.1. (Втор. 32:17). Б".'('ОР,РТС претендираха за поклонение, което принадлежеше единствено на Бога. Без | ъмнение вярващите коринтяни не възнамеряваха да се покланят на сатана и неговите паднали ангели, както и непокаялият се не вярва, че служи на дявола; и въпре -

ки всичко той го прави!

Колко важно е тогава да различаваме зад видимите поща невидимите власти и сили, които ги носят и подкрепят. В света Р наложително, ако не желаем да бъдем сериозно измамени. Например външно погледнато гражданското неподчинение, демонстрациите за мир, стачните комитети и подобни изглеждат справедливи, в действителност обаче зад тях не стои нищо друго освен духа на противоборството срещу поставения от Бога авторитет. А от тук и възпитанието против авторите- гите! Трудно ли ни е да различим същия този автор -

::.:;'ла? Л атрятатитр и насилието, които разтърсват днешния Запад, дело само на психично болни ли са? Не, зад тях, с някои изключения, стоят философии, кииш тчит ой цел уц".щ'^^явяир тта властите на земята, които Бог е установил за доброто на хората. Спомена - вам всичко това само, за да покажа, че зад външните видими неща се крият невидими сили.

В религиозната, християнска област нещата не са по-различни. Със сигурност не сме заобиколени от бесо-

9. Господната трапез

жизненоважно е доброто християнско поучение. Затова! прави всичко възможно да го разруши и замени със| своите собствени учения, бесовски учения. Много от| нещата в християнството, които имат добър външен вид, не са от Бога, не са Христос. Кой се крие тогава зад тях?

Външно участие означава общение

Тясно свързан с разгледания първи принцип е и вторият:

Външното участие означава за Бога:

общение единение - съгласие.

Коринтяните не бяха се замислили за това, както и над обстоятелството, че зад идолите стоят демони. Ко- ;

гато отиваха в калищата и ядяха идоложертвено те се :

свързваха непосредствено с бесовете. Нещо повече, те имаха общение с демоните, дали го знаеха или не, дали го искаха или не; и апостолът решително възразява: "но аз не желая вие да имате общение с бесовете" (ст. 20). ' г пъншпито участие со ддва изрил - във всеки случай така го вижда Бог - на общение с властващия там ред:

човек участва в "олтара".

Учаниего в Господна трапеза също изразява общение, както след малко ще видим. Освен това апостолът посочва за пример Израил и езичниците. "Вижте Из- раил по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли участие в олтара?" (ст. 18). Когато израилтяните ядяха от жертвите от техния олтар, те свидетелстваха за

Външно участие означава общение

225

участието си в израилския ред на поклонение, поклонението пред Йеова. Когато езичниците ядяха от жер - твите от своя олтар, те свидетелстваха за участието си в езическия ред на поклонение, т.е. поклонението на демони.

Най-напред нека отбележа, че Святият Дух използва в тази връзка два различни израза за "участвам в" и "имам общение в". Първият "те1еспо" = "участвам", винаги означава нещо, което само по себе си е вън от мен, но в което аз влизам отвън, в което участвам. Затова ние всички "участваме" или "вземаме участие" в този един хляб (ст. 17), така както езичниците "участваха" в бесовската трапеза (ст. 21).

Втората дума е "котопео" и означава "общо участие, вътрешно общение". Тази важна дума се среща освен в "общение в Христовата кръв" и "общение в Христовото тяло" в стих 16 и например в 1. Йоан 1:3: "а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос."

Един много интересен пример за уиогреиата на тези две думи е стиха от Евреи 2:14: "И така, понеже децата участваха в плът и кръв, то и той подобно на тях взе участие в същите неща..." В оригинала за "участваха" е записано "кошопео" == "имам общение", а за "взе участие" "те1еспо" = "участвам външно". Ние хората, ако мога така да се изразя, имаме "общение" с плът и кръв, ние никога не сме били нещо друго освен плът и кръв, такова е нашето естество. За Господ Исус обаче се ка-

9. Господната трапеза|

Външно участие означава общение

227

Осъзнали всичко това можем още по-добре да разберем, че нашето външно участие в нещо е израз на :

отъждествяваме, на общение с него. Дали имаме подобно намерение или не - за Бог нещата стоят така. Просто трябва да се научим да гледаме от Божията гледна точка, в противен случай няма да виждаме нещата както Той ги вижда, а това винаги е пагубно. Бог вижда нашето външно участие, било в Господна трапеза или в някаква друга трапеза, която се основава на

1.1.^11.1.11-1, А 1.11 Ц. ХШ. 1-Л^.^1_1,-^11^ 1,'^^Ш1'- , +1.^ ++'^^д-и-)

на лъжеучение, като отъждествяване, общение с властващия там принцип или ред, били те добри или зли. Следователно, можем - а това е изключително сериозно и заслужаващо внимание - чрез външното си участие някъде, да имаме общение с нещо лошо, което самите ние не извършваме} Замисляли ли сме се някога над този въпрос? Следната случка ще онагледи казаното.

Спомням си как баща ми разказваше за един брат в Господа от времето преди избухването на Втората све - товна война. Тогава имало една забранена политическа партия, която била в началото на своето съществуване и работела нелегално. Споменатият брат искал, по необясними за мен причини (навярно по-скоро от любо - питство, отколкото от убеждение), да участва на едно от събиранията на тази забранена партия, които се провеждали вечер. Братята от местното събрание няколко пъти го предупредили сериозно, че мястото му не е там и не трябва да се меси там. Той обаче не ги пое - лушал и една вечер отишъл. Тъкмо през онази нощ се провела полицейска акция и нашият брат бил арестуван с останалите участници. Той се съпротивявал с всичка сила, казвал че няма нищо общо с това, само искал да

види... Но нищо не му помогнало, той бил заловен като един от тях - в очите на властите той е участвал в това

забранено дело.

Дано Господ ни предпази да не свързваме лоши принципи с Него и Неговата трапеза! "не можете да участвате в Господнята трапеза и в бесовската трапеза." Напразно е да се извиняваме, че сърцето ни не участвало в онова, което допускаме "само" външно. Божиите помисли са различни и ние трябва да се научим да , ^-'даме на нещата от Божията страна.

Старият апостол Йоан пише до избраната госпожа в . поето второ послание да не приема в дома си, нито да поздравява някого, който не носи Христовото учение. "Защото, който го поздравява", продължава той "става '."^сглник в неговите зли лёля" (ст. 11) Нр е ли забележително, че тук отново за "става участник" е употребена думата "к.отопео'"^. Дори един нормален поздрав (употребената тук форма на поздрав е същата както папр. в Деян. 23:26) - един нормален поздрав на неправилното място може да доведе до участие в грешни

л1.'Лй.

Колко сериозен е гласът, който Йоан чу от небето да казва за Вавилон: "Излезте от нея, народе мой, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й" (Откр. 18:4)! Тук отново е използвана гръцката дума "А-ошопео". Така за пореден път става ясно, че външното участие в нещо лошо означава общение със злото. Затова Бог ни призовава да очистим себе си от всичко, и! го е против Него. Аки 1;с л<сласм дй ;!'';чмс общ^пг^ със злото в Божиите очи, трябва да се отделим, да се .ч1:члелим с него. Това изглежда сурово и лишено от любов. Истинската люоов обаче кьм машия "-.1\ои Ги<-под, Който ни съедини вътрешно със Себе Си и поме - жду ни, истинската мъдрост ще ни карат да бягаме в настоящия нечист век дори от намека за общение с нещо зло или съмнително.

9. Господната трапез

Всичко, което разгледахме дотук във всеки случай напълно противоположно на множеството усилия християнството да присъедини и обедини неща, КОЕ се различават едно от друго както водата и огъня, каг злото и доброто. Аз например не бих отишъл на еди евангелска служба, която се основава на такива небо-гоугодни обединения, на принципа на "икумени". Защ| не мога да отида там? Защото ние никога не бихме' могли да направим неправилното правилно и злото добро, като ги смесим едно с друго (Агей 2:12-13). Не бих могъл да се присъединя и към такива за делото на Евангелието, защото те не преследват наистина Божиите намерения. Божието намерение е не само спасе-ЯЦ нието на грешниците, но и целия Негов народ на зе- * мята да бъде едно живо свидетелство аа еднити тяло, за ^ Неговото събрание, -г

Нека Господ ни помогне да виждаме, да разпознава- Щ ме какъв ред, какви сили се крият зад фасадите, зад д външните форми на проявление и дейности; и да ни Ц помогне да страним от всичко, което не води началото - си от Него, за да не "участваме в греховете им"!

ЕДНО тяло - ние, многото

Когато в 1. Коринтяни 10:16 апостолът говори за "общение в Христовото тяло" и в стих 17 добавя: "Защото ние, многото, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в точи рфж хляб участваме", той явно няма предвид едно и също нещо в двата стиха под думата "тяло". Подобно разграничаване не е маловажно.

чияидид тстлг

Господ Исус, както в същия стих става дума и за Неговата кръв. Следователно, хлябът, който разчупваме, е преобраз на нашето общение с тялото на Господа, което Той даде, както и чашата, от която пием, е преобраз на общението ни в Неговата кръв, която Той проля за нас.

!"

^

т

229

"Или искаме да подбудим Господа към ревност?" (ст. 22). В глава 11:20-34 титлата "Господ" се споменава не по-малко от седем пъти. Но когато апостолът говори за общение, той не казва "Господ", но "Христос" - Христовата кръв, Христовото тяло. Разбира се, ако Хрис-гос не беше Господ, не само "трапезата", но и християнството не би струвало нищо. Но "Господ" не е името, :'. което ние, християните имаме общение с Него.

Следователно, когато всоки християнин поотделно имаше общение с Христовото тяло, те всички бяха свързани един с друг и образуваха заедно тялото Христово. За него говори стих 1/: "Защото ние, многото, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в този рдин хляб участваме," Когато апостолът се причислява към него, казвайки "ние, многото", той няма предвид местното събрание в Коринт, но съвкупността от всички живеещи на земята вярващи; "защото всички ние... бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло", откриваме в 1. Коринтяни 12:13. По подобен начин се изразява и в Римляни 12:5: "така и ние, мнози-ната, сме едно тяло в Христос и поотделно - части един на друг." Когато обаче има предвид местния израз на тялото Христово, той не членува съществителното "тяло" какъвто е случаят в 1. Коринтяни 12:27 и казва """р": "А вие сте Христово тяло." Коринтяните не бяха тялоТО Христово, но само негов израз или отражение в Коринт. Вече говорихме за това.

Привилегии и отговорности

Както вече видяхме, при разчупването на хляба засвидетелстваме, - колкото и малко да осъзнаваме хара-
230

9. Господната трапез

ктера на нашето действие - че ние сме част на едн тяло и сме вътрешно свързани с всички други истинск християни. Не че така се сформира тялото, но неговото съществуване се признава и неговото единство се засвидетелства на практика; тъй като има само една Господна трапеза, колкото и много да са местата, на които се събират Божиите деца в името на Господ Исус. Апостолът в Ефес и светиите в Коринт бяха части на| едното тяло. Те признаваха това в поучението и нап-рактика и свидетелстваха за него седмица след седмица, когато разчупваха хляба за възпоменание на Господ Исус. Колко е скъпоценно, че въпреки настъпилия упадък и разиокъсаност на християнското свидетелство Божиите намерения не са се променили, и че днес ние също можем да се събираме на принципа на едното тяло! Наистина, ние не сме събраниеТО, но всеки път когато разчупваме хляба свидетелстваме, че сме едно тяло с всички останали части - ние, многото. Святият Дух не познава нещо друго, някакво друго тяло. Колко и-благословено е да знаем, че в единството на тялото "*' Христово сме съединени с "всички светии", където и да -се намират те; да знаем, че Неговата любов е за всички " вярващи и Той ги храни и се грижи за тях!

Не можем да се освободим от това тяло, - и тази е сериозната, отговорната страна на нещата - не можем да се измъкнем крадешком от свързаните с него отговорности чрез някакви декларации за независимост. Всяко поставяне в основата на определено име се осъжда от тази истина, защото има само одпо тяло, и когато заедно разчупваме хляба, ние свидетелстваме за него. Ето защо не бива да си слагаме име, което да ни

рй.-яран.и.чаьа ш ш-юяши-ис ии/г^пп ^с^и. л. 1пСиНИСТО

посочва редица имена на Неговите - "светии", "ученици", "християни", "Божии деца", "части на Неговото тяло", "братя". Тези наименования включват всички вярващи и дотук трябва да спрем.

231

На много места от Стария и Новия Завет Писанието пи показва една обща отговорност, т.е. отговорност на цялото, което поддържа святостта, подобаваща на Божия дом. Отговорността на отделния вярващ за състоянието на цялото вървят ръка за ръка. Цитирайки сега един пасаж от Числа, бих желал веднага да отбележа, че споменатите там форми на нечистота, от които из-раилтянина трябваше да се пази по времето на Закона, за нас днес са преобрази на още по-сериозни неща, т.е. ^и различните форми на греха Това проличава особено ясно в примера за проказата. В Стария Завет тя винаги " преобраз на действащия в злото грях.