Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

-И' 1. ^-^-1-.>-)1.1.ИТ.1-*.1-)1-1 л 1.1-А.1.Ч. ^ "-- \-, л I. >-*. '^ / .(Н 1ЛЛ^'^, <А<. ^- 1 I.

подтик. Ето защо би било по-добре стиха на това място да се преведе: "при Моето име". Следователно, когато Господ говори за двама или трима, които са събрани и/при Неговото име, Той описва онези, които имат за основа на своето единение това, което означава "Не- чжото име". Те не само са се събрали "в" Неговото име, т.е. са събрани не само в Неговия авторитет и като Негови представители, което само по себе си е вярно;

но "Неговото име" е централното нещо на тяхното събиране. Целта на тяхното събиране е ТОЙ да бъде из - ключителния център за тях.

Така ли е в действителност скъпи мои братя и сестри? Неговото име, ТОЙ ли е единственият център на

.и-циге събирания? Това е изпигваш, всички ни въпрос. Вог не желае да се събираме в името на човеци. Никой

.чцешки водач или проповедник не трябва да ни обединява. Неговата воля също не е нашият сборен пункт Да е определено учение, колкото и истинно да е то. Бог желае да ни събира в Името на Своя Син, в Неговата божествена личност. Затова в Словото Му четем скъпоценни изрази като: "При Него като идвате..." (1. Петр. 2:4), и: "нека и ние излизаме към Него вън..." (Евр.

6. Събрани в Неговото име

13:13). Свитият Дух винаги ни води в/при скъпоценното"

име на Господ Исус, не в името на човеци и мъртвй| организации. |

Трябва обаче да си зададем въпроса, какво означава| изразът "Неговото име". "Име" се употребява многократно в Писанието, за да покаже какво е изявила личността, която го носи, за себе си. "Име" означава "откровение", "да изявиш себе си". Това важи особено когато става дума за Бога. Така Бог се беше извивал още в Стария Завет с най-различни имена - например "Йе-ова" - вечно Съществуващият; "Ддонай" - Господ; "Ша- дай" - Всемогъщият. Когато Господ Исус говори за Сроетп име, тогава Той гойири за. всички опива, което Той е открил за Себе Си в Новия Завет, което се отнася до Неговата благословена личност и Неговото из - купително дело. Тук се намират някои изводи за на- .д, шето събиране, които сме склонни да забравяме и ко - с

ито бих желал да представя на моите вярващи читате - -ли.

Не е възможно да обвързваме Неговото име с нещо зло или неправилно! Ако в нашите събирания търпим нещо лошо в поучението и практиката, тогава не сме събрани в Неговото име. Ако допускаме гибелни учения за личността и делото на Христа, тогава Господното присъствие посред нас би означавало, че Той одобрява злото. Един лъже-Христос не е никакъв Христос! Там където не се държи цялото учение на Писанието за Неговата личност и Неговото дело, там не се събират в д;

Неговото име, там Той не МОЖР ла прип-.гтпд "Него - " вото име" изключва греха и света, изключва всичко, д което отхвърля истината, изявена в Неговото имеОт ЛПт

От друга стпаня р нртлм

Божието име

163

стовото име и сектантски дух! Ако наистина сме събрани в Неговото име, то в сърцата си и съобразно принципа, ние включваме всички, които са Негови, които са части на Неговото тяло. Господ Исус умря, за да събере в едно разпръснатите Божии деца (Йоан;

М о гптгт л лхтт тго гол т гпдмлткямр ли ля

- -- - ^-. ^-^- - - - - , .... . . . . - -- - . - ... ~ ^. -- . - ^ .-,...... .. "^ "1"|-- 1- - - -- -

кьсаността на Неговите, когато наистина застанем на основата на единството на Неговото тяло? Възможно /ч. е да имаме в сърцето си всички Божии деца и да не скърбим, че те са разделени?

Аз вярвам, че събирането в Неговото име трябва да е ...ьрзапо и със скръб поради разпокъсаността на Неговия народ и опозоряването на Неговото велико име, ако не желаем да се превърнем в секта.

Да сме събрани в Неговото име обаче означава още нещо - практическото признаване, че Той е Господ. Святият Дух винаги ще ни кара да признаваме Исус като Господ, да Му предоставяме мястото на Господар (1. Кор. 12:3) - и то не само в личния си живот, но и по

М На НйШШе СЬОЙрйИИТи е иСЮД НиНиИТ

Си, Господ на Своите слуги, Господ на Своята трапеза ; Господ на Своята вечеря. Той е Синът над Божия Дом. Гой е 1 лавата на тялото, църквата, и когато се събираме Той трябва да може да определя, какво да става. Но там, където хората ръководят, където действието на Святия Дух се възпира от човешки правила, макар че Той желае да разделя на всеки поотделно, както иска (1. Кор. 12:11), там не се събират в Неговото

6. Събрани в Неговото име

име. Господ никога няма да се съгласи да Му отнем. от правата, никога няма да се съедини с такива, кои не Му отстъпват първото място. Още на Ефес трябва! с неодобрение и предупреждение да каже: "Но им< това против тебе..." (Откр. 2:4). На вярващите във Фи ладелфия обаче можеше с одобрение да потвърди:

пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от Ме то име" (Откр. 3:8). О, дано може да каже тези думи теб и мен!

Божествената личност и присъствие

След като Господ, така да се каже, ни бе показал ус-ёЯ ловието за голямото благословение и бе говорил Зс1_ събираното "" Негопопю име", следващите Му думи ни^

165

"... Там СЪМ И АЗ посред тях."

Със сигурност всеки читател ще се съгласи, че Гос-д под Исус казва онова, което мисли. А Той казва: "... Там* СЪМ И АЗ посред тях." Той със сигурност няма предвид, че там ще бъде Святият Дух. Наистина и Божия Дух присъства, когато сме събрани в Неговото име защото Той пребъдва в събранието. Вече разгледахме това. Съвсем сигурно е също, че без Святия Дух няме да се наслаждаваме на нищо божествено, дори и т-_ присъствието на Господа. Той е силата в нас и чрез" Него ние имаме общекир г Отца и Нртттяя Ош Исус Христос. Но Господ тук не говори за присъствието над. Святия Дух, а за Своето лично присъствие.

Кплкптп цотлмо олс С блГОСЛОспсш

което Господ говори, толкова огромно е и значение' му. Така дори Божии деца са се опитвали по най-раз лични начини да го лишат от значение, като наприме са твърдели, че тук Той говори за Божия Дух. Не! То) лично ще присъства, ако сме събрани по този начи:

"там СЪМ И АЗ" - това е Той самият. Разбира се Господ Исус не присъства телесно, но в Духа. Но аз твърдо настоявам, че Той говори за личното Си присъствие. В

следващата глава ще Го видим като Възкръсналия сред Своите Си и това ще покаже, защо е толкова важно подобно разграничаване: Този е Господ Исус, Синът на живия Бог, Който умря за нас. Затова Святият Дух не е в същата степен обект на нашите копнежи, както е Спасителят. Отец и Синът - Те са обекта на нашите "лания и Святият Дух дава силата за това.

Когато Господ даде тези обещания, Божието събрание все още не съществуваше, нямаше събиране в Не- ювото име. Той все още беше живия Спасител сред тях. Но много скоро щеше да даде скъпоценния Си ^мргуг чя тях, за да го вземе отново ппи възкпесението и да се върне при Отца. От небето Той щеше да изгражда Своето събрание (което започна съществуванието си в деня на Петдссятпица чрез идването на Святия Дух) и когато Неговите се събираха в Неговото име, Той лично щеше да бъде посред тях - като Възкръсна - .^я, Прославения. Прекрасна благодат, която е подарена на двамата или тримата днес! Да се преживее Неговото присъствие по време на събиранията е най-висшето, което може да преживеем на земята. Единствено вярата може да схване и да се наслаждава на тези скъпоценни благословения, както и всяко друго благо- ' ювение, всяка Божия истина, могат да бъдат осъзнати само чрез вяра и чрез силата на Духа.

Фактът, че Господ идвайки иутдслп в неговите обстоятелства, е засвидетелстван още от Давид в Псалм '^3: "защото Ти си с мене" (ст. 4). Скъпоценна утеха за минаващите през долината на смъртта! Те не минават сами. Във всяка ситуация трябва да помнят - Той е с мен. За колко много вярващи са били утеха думите на възкръсналия Христос записани в края на Евангелието от Матей: "И ето, Аз съм с вас през всичките дни до овършека на века." И не са ли се облягали вярващи от
166

6. Събрани в Неговото име

Божественият център

167

Божественият център

1 Нека още веднъж видим целият този прекрасен стих:

и да насочим нашия поглед към последните думи. ',

"Защото, където двама или трима са събрани в Мое ! име, там съм и Аз ' ПОСРЕД ТЯХ12."

^ В някои преводи на Библията последната част на 1

точи гтих с преведен: "там съм и Аз сред тях"; аз съм . убеден, че Елберфелдския превод на Библията в случая З е по-добър, по-точен. Кое ме кара да мисля така?

Зи ^мше "посред тях в гръцкия е използван израза ^ "еп тезо аи1оп". "Мезо" е прилагателно и означава само ] по себе си "намиращ се в центъра", "посред". Тук е |

бележка на преводача: в немския превод края на този стих звучи така:

"там съм и Аз в техния център (среда)"

употребено като съществително и в дателен падеж след предлога "еп" = "в". Следващата дума "аи1оп" е множествено число на личното местоимение "тях", употребено в родителен падеж. Фактът, че думите "еп тезо", последвани от дума в родителен падеж, не означават само "сред", но "посред", "по средата на", ще докажат някои стихове от Писанието.

Още юдейските преводачи на Септуагинта (гръцкият превод на Стария Завет) използват израза "еп тезо" в "пг-очения вече смисъл, като превеждат на гръцки в Питие 2:9: "дървото на живота всред градината". Инте- 1.'гсно е, че това дърво на живота отриваме и на последната страница на Библията и отново срещаме същия израз "еп тево": "И по средата на (еп тезо) улицата му и от двете гтряни на реката има дърво на живота" (Откр. 22:2).

Когато апостол Йоан описва в осма глава от своето Евангелие случая със заловената в прелюбодейство жена, той на два пъти използва този израз "еп тезо". Най-напред в стих 3: "А книжниците и фарисеите до- " ^'доха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха по средата..." С неумолима строгост те и посочиха мястото, не някъде сред тях, но "еп тезо" - "по средата". След като Спасителят изрече думите: "Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и отново се наведе надолу и пишеше с пръст на земята, авторът продължава и за втори път споменава разглеждания от нас израз: "А те, като чуха ."ьа, се разотидоха един по един, като Започнали ит по-старите; и Исус остана сам и жената, която стоеше по средата." (ст. 9). Жената стоеше все още по средата, макар че вече нямаше никого освен 1 оспода. <^ега не беше възможно тя да е "сред тях". Когато Йоан иска да предаде смисъла на "сред тях", както например в глава 1:26, тогава той използва един друг израз (тезоз пу-топ): "сред вас стои Един, Когото вие не познавате". В Матей 13:25 също е използван един друг израз: "...не-
168

6. Събрани в Неговото име

Божественият център

169

пшеницата". <

Със сигурност не е случайно, че и Матей в глава 18 два пъти употребява "еп тезо аи1оп", в смисъла на, "посред/по средата на", за което не се съмнявам. Освен | в разглеждания от нас стих и в стих 2: "А Исус повика? едно детенце, постави го (по)сред тях...". Спасителя не;

постави детето просто "сред тях", така че случайно до - , ри да не знаеха къде е то; но Той го постави така, че , всеки от учениците да може да го вижда, т.е. посред тях. Няма никакъв смисъл в стих 20 да се използва едно такова разтегливо понятие като "сред тях". Не, толкова реално, колкото Господ Исус постави детето . посред учениците, толкова реално е и Той посред онези, които са събрани в Неговото име.

За мен не съществува и най-малкото съмнение, че с горните думи Господ желае да посочи Божествения център. Той не е сред нас само като Един от нас, но Той е централната Фигура. Щом Господ лично присъс -тва, то Той е живият Център на събирането. Всичко в събранието е отправено към Него и от Него произтича всичко, което е добро. Още веднъж желая да се запи - таме: тази ли е нашата опитност в действителност? Дори ако чрез Божията благодат се намираме на тази основа, вярно ли е, че всичко в нашите събирания е отправено към Него? Живеем ли наистина, че Той е посред нас и всичко произтича от Него? Даваме ли Му централното място, което Той заслужава? "Там съм и Аз ПОСРЕД ТЯХ". Възлюбени, вярваме ли наистина това? Преживяваме ли лична среща с Него, когато сме събрани или излизаме от събранието така, както сме влезли?

"Там съм и Аз посред тях" - това не е само едно прекрасно обещание, но жива реалност. То е достатъчно за вярата. Да имаме Него посред себе си е достатъчно за всяко обстоятелство. Щом Той, Господ на Своите Си, Главата на тялото присъства лично посред събралите

се, тогава не ни е нужен някакъв друг президент или председател, тогава Той е Този, Който заслужава всички права и Който води и направлява всичко. Да, да имаме друг ръководител директно би означавало да отхвърлим Неговото божествено присъствие. Един скъп слуга на Господа някога бе отбелязал: "Ние се чувстваме в Неговите ръце много по-сигурно отколкото в ръцете на най-добрия човешки президент". Наистина, можем да Му се доверим напълно. ТОЙ ще поддържа "-сда в Своя дом и ще ръководи и подейства всичко чрез Своя Дух, както Той желае. "Защото Бог не е Бог г.л безредие, а на мир, както е по всичките църкви на светиите." (1. Кор. 14:33). Нека внимаваме наистина да гр събираме в Неговото име, погледът ни отново и от-

1:^БО Да С ОТираБСН КЪМ СГО шК ИМауамб Да Н

угасяме Святия Дух (1. Сол. 5:19), Който действа в събранието и винаги го води към прослава на пребъдва- щия посред него Господ! Плътта нищо не ползва.

Но от Него, като живия Център, не произтича само всеки ред и водителство, но и всяко благословение. В ^идващата глава ще Го видим как в горницата, посред Своите Си, им показа Своите ръце и Своите нозе: Когато сме събрани около Него, Той ни ангажира със Себе Си и Своята любов. Евреи 2:12 ни показва как Той дава тон и ръководи хвалението на светиите посред събранието: "ще Те хваля сред събранието." Прек- р"сна благодат! Той ни води към поклонение на Неговия Бог и Отец и ни въвежда в Своите лични отноше - ч I- Неговия Огец, на кииш Сам 1ой се наслаждава (Йоан 17:26). На друго място ще разберем повече по въпроса. След това Той ни изгражда чрез "служението на словото" - всеки един приема от Неговите думи (Втор. 33:3). И това ще разгледам малко по-късно.

Желая да завърша тази глава със забележката, че ^щият израз "ПОСРЕД ТЯХ" (еп тезо аи1оп}, е използван и в Лука 24:36, когато Той, Възкръсналият, застава иосред учениците: "И когато говореха за това, сам Исус
170

6. Събрани в Неговото им|

застана между (ПОСРЕД) тях и им каза: 'Мир вам' Тогава Той беше личло в Своето възкресенско тял(| посред тях ("...че Аз съм същият"), и те можеха да Га видят и докоснат. Макар и да не можем да Го виждаме днес, Той е също толкова реално и лично посред онезш които са събрани в Неговото име. Наистина, безмерна благословение! Дори ранните християни не притежа~| ваха нещо повече от това. Но ние копнеем да Го види"| и като "Агне, като заклано" посред престола (Откр. 5:б| - да видим Онзи, Който някога бе разпнат за нас посред разбойниците.

171

В предпоследната глава на Евангелието от Йоан откриваме едно толкова красиво описание на стиха от Матей 18: "Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.". То ме кара да ласоча с Божията помощ погледа на читателя към него, преди да се занимаем с отделните събирания на църк-"ята. Самитр ученици опипват преживяното проз вс черта на онзи първи ден от седмицата с думи, от които ^труи тяхното щастие: "Видяхме Господа."

"А вечерта на същия ден, първия от седмицата, когато вратата, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза: 'Мир вам!' И като каза това, показа им ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа. И Исус пак им каза: 'Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.' И като каза това духна върху тях и им каза: 'Приемете Святия Дух. На които простите греховете, простени им са; на които задържите - задържани са'." (Йоан 20:19-23).

Четири явявания на Господа

От общо десетте явявания на възкръсналия Господ, с които

Нявя ГТигятяотп гтпгтп ТЛпятг

менава в своето Евангелие само четири. Воден от Божия Дух, той избира следните случаи:

(1) Срещата с Мария Магдалена рано сутринта на първия ден от седмицата (гл. 20:1-18). От хроноло-

7. Видяхме Господа

гична гледна точка това е наистина първото явяване на Господа.

(2) Срещата с учениците през вечерта на деня на възкресение на Господа - случая описан в разглеждания от нас пасаж. Хронологично става въпрос за петото явяване на Господа.

(3) Срещата с Тома (ст. 26-29), която се състоя една седмица по-късно. Тя бе шестото поред явяване на Господа.

(4) Срещата при Тивериадското езеро (гл. 21). Това е седмото явяване на Господа и последното от описаните от Йоан.

Но колко странно! Макар Йоан да описва четири Ш явявания на възкръсналия Господ той казва за чет- ^ въртото, което всъщност е седмо поред: "Това беше ^ вече трети път, как Исус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите." (гл. 21:14). Но защо? - Не е възможно да е от незнание. Крие ли се отговорът Д в това, че от четирите явявания тук, Йоан брои само * онези, на които е присъствал лично? Отговорът според мен на странния начин на изразяване се крие другаде.

Явно Йоан имаше поръчение от Бога да направи в края на своето Евангелие един пророчески обзор на бъдещи събития и епохи (изхождайки от тогава - бъдещи), както бе сторил и в началото. Затова той използва определени случаи, в които Господ се явяваше на Сво - ите. Първият случай - явяването Му на Мария Магда- Д лена няма пророчески характер. Затова той не го брои. Тъй като в Мария Магдалена виждаме един ^ преобраз на юдейския остатък в онези дни. Тя си мис - ,-леше, че може да продължи да има същите отношения с възкръсналия Господ. Но Господ трябваше да й покаже, че беше невъзможно вече и затова Той не й по - зволи да Го докосне. Той щеше да въведе вярващите от йзраил, въз основа на извършеното от Него изкупително дело, в едни нови отношения, които бяха много

Четири явявания на Господа

173

Тези нови отношения, тази нова епоха е описана в разглеждания пасаж (19-23) - там виждаме Господ Исус посред учениците. Това е един много точен преобраз на времето на Божието събрание на земята. Казвам "преобраз", защото по това време събранието все още ..ц съществуваше. Освен това все още нямаше поучение за събранието.

След ясно определения период от време - "след осем дни" - Господ отново се яви на учениците, този път и Тома, който не искаше да вярва освен с явни доказа- "ле гва, бе с тях. Господ му показа Себе Си и ги осви - боди от всякакво съмнение: "дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не оъди невярващ, а вярващ" (ст. 27). В Тома, който тогава каза: "Господ мой и Бог мой!", виждаме един преобраз на юдейския остатък от по-късни дни. Защото ще поседнат на Него, Когото прободоха, първо ще видят и тогава ще повярват. Но Господ нарича блажени онези, "които не са видели и са повярвали".

Случаят при Тивериадското езеро е един преобраз на хиляда годишното царство. Господ вече беше сложил някои риби на огъня - символ на остатъка от Из - раил в Царството. След това в образа на рибите, които донесоха от улова, виждаме един преобраз на езичниците, които ще влязат във видимото Божие царство на земята. За разлика от Лука 5:6 тук мрежата не се про -ь '.са. Лалечият от Бога алминистоативен ред за вт^вс- ждане на хора няма да бъде провален отново, защото възкръсналият Господ лично ще присъства, а това променя всичко и гарантира всяко благословение.

След този кратък пророчески преглед желая да насочим наето внимание към онази епоха, която е залегнала в потока от събития и Божии намерения между

174

възнесението на Господа при Неговия Отец и новото Му съединяване с Израил. Епоха, която има изключително голямо значение за нас: Тя е времето на благодатта, на Божието събрание на земята. Пред нас се открива една толкова мила картина и аз бих желал да задам няколко въпроса, за да извлечем истинска полза от нея. Първият въпрос гласи:

В КОЙ ДЕН се бяха събрали?

Беше привечер на първия ден от седмицата, нашата т неделя, денят, в който възкръсна Госпоа. В този ден ;

възкръсналият Господ застана посред учениците и им в се разкри. В известен смисъл Господ Исус одобри съ- ~ бирането нд Своите Си р този ден. Разбира се, че мо- ^ жем да се събираме през всеки ден от седмицата, но-" първият ден от нея е особено предвиден за тази цел. В 31 този ден ранните християни се събираха за разчупване де на хляба. Начинът на изразяване в Деяния на апосто- Ц лите 20:7: "И в първия ден на седмицата, когато бяхме у събрани за разчупване на хляба..." явно ни подсказва, " че ранните християни бяха преминали от ежедневното З" разчупване на хляба (гл. 2:46) към обичая да го правят ш всеки първи ден от седмицата. Може ли да има нещо Д по-уместно от това - в този ден на Неговото победено - сно възкресение да сме ангажирани с Онзи, Който умря за нас? Апостол Павел настояваше още, вярва- - щите да отделят и събират всеки първи ден на седмица- Ц? те? гррлгтрд за делото па Гос-нида и бедните сред тех- _ ните братя (1. Кор. 16:2). ^

Този ден, който още от Стария Завет е наричан "де - -::,1Т след сьбикна" (Левит 23:11,10), в Новия Завет носи знаменитото име "Господния ден" (Откр. 1:10). В гръцкия текст изразът означава - "принадлежащия на Господа ден". Същият израз ще открием и по-късно по повод "Господната вечеря" в 1. Коринтяни 11. Няма ли опасност да забравим, че този ден принадлежи на Гос -

В КОЙ ДЕН се бяха събрали?

175

ползват този ден, за да изперат праното или да изпеят автомобила си (давам само два примера), то е резултат от усилията на сатана. Но и за нас, вярващите, шзи ден не е "ден за почивка", защото някои от нас са много заети - не по земни работи, но по Божии. И така, В това отношение първият ден на седмицата е противоположен на седмия ден, на съботата, който за ев - рейския народ бе ден за почивка. Бог си почина в седмия ден от всички Свои дела, които беше създал (Битие 2:2-3) и "освети" седмия ден, т.е. го разграничи и отдели "| останалите дни. По-късно съботата стана неразривна част от Мойсеевия закон. Тя ни говори за човешката работа и усилия под закона с изгледа към почивка, когато човек изпълни изискванията на закона. Ние знаем, че поради греха тази почивка никога не настана. Затова седмият ден е за юдейската система, а първият ден (т.е. '"'мият ден) на седмицата - за християнството.