Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба
Изтегляне 4.18 Mb.
|
|
Възкресението на Христа е началото на едно ново ''пореше, основата на Новия Завет. Бог ое напълно прославен чрез Него и извършеното от Него дело. В ""'овор на това Той Го възкреси от мъртвите. В Него. възкръсналия Христос, истинският християнин намира своята почивка и радост. И така, денят на Господа е първият ден на седмицата, който отново и отново въз - вестява Неговото възкресение - скъпоценен подарък на Бога за нас. Нямаме ли тогава основание от сърце да се Радваме на този подарък и да използваме този ден за
7. Видяхме Господ поклонение пред Отца и Сина? Не трябва ли да използваме този ден, за да се наслаждаваме по особен начина на общението с Господа и да Му служим? КАКАВО бе събрало учениците? Учениците се бяха събрали вечерта в деня, в ко1 възкръсна Господ. Може би бяха в горницата, къд' ядоха пасхата с Него и където Той установи Господна' вечеря; където изрече всички тези скъпоценни думи,^ които четем в глава 14 на разглежданото Евангелие. Но^ все пак кой или какво ги бе събрало? Донякъде трудно" можем да си представим духовното състояние на уче-г ниците. Сигурно е, че те са били натъжени и са пла-* чели; и не ся пояяряали откачало на вестта за възкре-'* сението на Господа, донесена им от очевидците (Марко* 16:10-11). С течение на времето обаче вярата им всйЦ повече се укрепяваше, накрая стана увереност, че Го-д спод наистина възкръсна, така, както бе казал, щ Поводът за тяхното събиране трябва да е била вестта" на тази истина, на фактът на възкресението на Гоено--" да. Те не знаеха, че Господ ще застане посред тях. Н вече знаеха, че Той е жив. Това бе достатъчно и те бяха събрали въз основа на тази истина. Днес не е . същото? Има само една разлика - ние знаем, че кога сме така събрани, Той е посред нас. Прекрасно знание! КОЙ се бе събрал? Този въпрос не е толкова маловажен, колкото изглежда На ПОЪВ ППГЛРЛ. Сямп ттгр ппмттпмтгч д^""т" 119, Господа в края на разглеждания пасаж: "на които про -стите греховете, простени им са; на които задържите задържани са." (Йоан 20:23). Каквото и да означава тези думи, отнасят ли се те само до апостолите, до мъжете, които имаха определено положение, които дне КАК се бяха събрали учениците? 177 ги няма сред нас? Затова още веднъж въпроса - беше ли това едно апостолско събиране? Не! Събралите се през онази вечер не бяха само апостоли. Едно сравнение с Лука 24 показва, че присъстваха и други вярващи. Защото когато така нарече -ните ученици от Емаус се завърнаха в Ерусалим след като се бяха срещнали с Господа, "намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, да казват: То - спод наистина възкръснал и се явил на Симон" (ст. 33-'^). След това Лука описва същия случай както Йоан ._,к. Следователно, можем да направим извода, че събранието беше смесено. Няколко седмици по-късно намираме едно множество от около 120 души, което се бе гъбрало в горницата в Ерусалим, и там присъстваха г ЛтО ЛП
Един обаче не беше там - Тома! Не знаем защо отсъстваше. Но едно знаем - той пропусна най-скъпо- ценното събиране, той не чу поръчението на Господа към учениците и думите на Господа: "Приемете Святия Дух." Не е ли това един практически урок за нас? Понякога съвсем дребни, незначителни неща са тези, които ни възпират да сме там, където Господ е обещал Своето присъствие. Можем да сме сигурни - тогава ние ще сме големите губещи. Така както Тома пропусна една толкова прекрасна възможност, и ние може да пропуснем прекрасното разкриване на личността на ' "спода, ако лекомислено не посещаваме събиранията. КАК се бяха събрали учениците? ГТ ТчттзТЛТЗГмТУДОт т поради страх от юдеите, които неотдавна бяха убили техния Учител. Но след осем дена, когато отново бяха заедно при заключени врати, пояснението "поради страх от юдеите" липсва. Следователно, тук се намеква за един важен принцип ^ християнската епоха и за събирането на вярващите: 178
7. Виляхме Госпси Отделяне от света, особено от религиозния свят, който" отхвърли и все още отхвърля Христа. Неговите наис ргтзчап т истина са в света, но не са от света. Ние или принадлежим на "Неговите", които са в света (Йоан 13:1), или нуЯ "света", който ще премине със страстите си. Събираните на едната група с другата група не са съвместими с|я Божиите намерения. Какво общо има събранието съсд света? То има едно поръчение в света, но това е нещ' друго, за което ще говорим по-нататък. Исус дойде и застана на средата Колко прекрасно е онова, което ни съобщава Свя-'в тият Дух! "... Исус дойде, застана на средата." Дали- очакваме или НР; Господ Исус изведнъж идва през за-'^ ключените врати при Своите Си и застава "на средата""!" - не някъде встрани или на вратата, но веднага "на31 средата". Не е ли това един мил израз на видяното вечед в Матей 18:20? Той заема централното място посредТ" събраните. ^ Колко голяма утеха се крие за нас днес в това! След почти две хиляди години от провала от наша страна," Той все още идва посред нас, когато сме събрани Д Неговото име и ние можем да се наслаждаваме също толкова истински на Неговото присъствие, както учениците някога. Днес може и да нямаме някои неща, да, нямаме вече онова, което те имаха в началото - апос- " толи и пророци, ръкоположени старей, чудеса и зна- "^ мсппя па Святпя Дух, практическото единство на вей- _ чки Божии деца и т.н., но ние можем да се радваме на ^ нещо по-добро от всичко останало - на самия Христос и па Неговото лично присъствие. Няма ли съзнанието за Неговото божествено присъ - ствие да направлява всичко, касаещо нашето държание,, облекло, мисли и думи? Ще закъсняваме ли например! лекомислено, ако осъзнавахме, че Той е там? Бихме ли могли да демонстрираме известна отпуснатост в нашето; Възкресенското тяло 179
държание, съзнавайки, че Той е тук? Бихме ли могли да позволим на плътта да действа, ако наистина вярваме, че Той е посред нас? Бихме ли гледали повече на надарени братя, отколкото на Него, от Когото идва всяко благословение? И можем ли да напуснем някое събиране, без Неговото присъствие да остави дълбока следа за по-нататъшния ни живот? Възкресенското тяло Бих желал да засегна една тема, която е повдигала па въпроси, за които обаче по можем да кажем много - за Възкресенското тяло на Господа. Нека най-напред да отбележим - това не е едно напълно различ - г") тяло, което Господ имаше и има след като възкръсна. То наистина има друг характер, е от по-висш вид; по то не е напълно различно. Тъй като когато жените влязоха в гроба, "не намериха тялото на Господ Исус" (Лука 24:3). Защо? Защото Господ бе възкръснал в това тяло. "Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го -"ух, а възкръсна", казаха ангелите. Следователно, става дума за същото човешко тяло, което обаче във възкре - сението се бе променило по необясним за нас начин. Точно това виждаме и в разглеждания пасаж - със същото възкресенско тяло Господ можеше да мине през заключените врати, без да е нужно някой ангел да Му ги отваря, както се случи по-късно с Петър (Деян. '^ю- <-пп т^ 19'1П1, ТУК ЧР стана п^^обтю чул0, н" КИР научаваме нещо за свръхестествените способности на ""мкресенското тяло. То е чудо само по себе си, и ние съобщава Писанието. Макар че то беше едно истинско, човешко, материално тяло, което можеше да се попипа, което беше от плът и кости (Лука 24:39; не от "плът и кръв"! - 1. Кор. 15:50) и носеше белезите на Неговите страдания, то все 180 7. Видяхме Господ пак бе и едно духовно тяло, което не бе подчинено -физическите закони на първото творение, така че Го спод можеше да минава с него през заключени врати да се явява и да става невидим с него: "но Той стан невидим за тях" (Лука 24:31). И накрая със същото тял учениците Го видяха да се възнася на небесата, видя как облак го прие от погледа им (Деян. 1:9). Сега Гос под Исус е прославен отдясно на Величието във виси ните, но Той е там със Своето човешко тяло, със Сво ч ето славно тяло , относно чието устройство обач& Писанието не ни споменава нищо. Възкресенското тяло е забулено в едно неизследимо* тайнство. Навярно, за да разберем пещи иииече за него ще трябва да изчакаме да дойде съвършеното. Но ошав отсега увереността, че Той ще преобрази нашето уни-'ЗЕ жено тяло, за да стане подобно на Неговото славно" тяло (Фил. 3:21), че "не всички ще починем, но всички^ц ще се изменим в един миг, в мигване на око" (1. Кор* 15:51-52), ни кара да се радваме. Тогава ще Го видими както е. Славата на нашето тяло, мисля аз, почти няма* да ни занимава - то ще е само инструментът, макар и* прекрасен, който ще ни направи способни да гледаме и^ се наслаждаваме на Онзи, Който ни възлюби с неиз казана любов. Поздравът на Господа От Лука 24 знаем, че учениците се "стреснаха и сеЗЕ уплашиха" (ст. 37), когато Господ Исус ненадейно и при заключени врати застана посред тях. Те мислеха, че"* виждат дух. Но какво щеше да им каже най-напред? Щеше ли да ги упреква, че те всички Го бяха оставил! ~ и бяха избягали? Щеше ли да им заяви, че повече н( желае да има нищо общо с такива "приятели"? О, не Той застана посред тях с поздрав на мир: "Мир вам!". С този резултат Той се завърна от "бойното поле' Голгота. Той въдвори мир с кръвта, пролята на Негови^ Раните на Господа 181
кръст (Кол. 1:20), мир с 5ога (Рим. 5:1), мир, на който може да се радва всеки, който се обляга на тази изкупителна кръв, който разбира, че Той е умрял за него. "Мир вам/" - скъпоценен резултат на извършеното изкупително дело! За този мир бе говорил в заключителните Си думи към учениците преди Своята смърт, казвайки: "Мир ви оставям" (Йоан 14:27). И първото нещо, което им донесе след Своята смърт и възкресение е този драгоценен мир. Раните на Господа Но след това Господ Исус прави нещо, което явно е шьрзано с Неговия поздрав на мир - Той им показа ръцете и ребрата Си. Това означава - Той им показа онова, което бе необходимо да извоюва тази победа за тях - Неговата смърт. Колко вълнуващ е начинът на действие на Господа посред Неговите! Без да говори повече, мълчаливо, Той сочеше белезите на Своите страдания и смърт, за да говори на техните сърца и да ч! увери, че беше Той самия; тъй като изглежда учениците дотогава не са имали увереността, че посред тях беше застанал техния Учител и Господ. Възлюбени, колко пъти сме имали опитността, събирайки се да възвестим Неговата смърт, как Той ни е показвал Своите ръце и ребра! Един от най-великите моменти в нашия живот е когато при разчупването на '-чбя Тпй ни напомня за Своите неизмерими страдания, които изтърпя, за да ни спаси. Можем ли изобщо Достатъчно много да сме ангажирани с тази истина? НИГСЛИСОТдТогпвнтртир и нл зе, а тук за Неговите ръце и ребра. Защо има подобна разлика? Със сигурност Святият Дух на това място набляга на извършеното спасение; защото нека си припомним: от прободените ребра на Спасителя потече 182 7. Видяхме Господ кръв и вода - белег на изкуплението и умиването (Йоан 19:34)! ; Трябва да обърнем внимание и на още едно обстоя -? телство - възкресенското тяло на Господа, с чиито! свръхестественост вече се занимахме, носеше белезите!Д на Неговите страдания и смърт! Не е ли това изклю-Д чително важно? Ще носи ли новото ни тяло същитйЦ белези, с които е белязано земното тяло, когато приЦ възкресението съблечем нашите слаби, унижени тела и'Ц облечем славното тяло? Невъзможно! Защото пие знаем: "сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в не - , мощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло" (1. Кор. 15:43-44). А апостол Павел а| допълва в стих 49 и уверението: "И както сме се обле - * кли в образа на пръгтния, така ще се облечем н в об '"* раза на Небесния.". - Бог ще отнеме от нас дори всеки спомен за земно ^ страдание. Това явно е значението на словото в Отк- я ровение: "Той ще избърше всяка сълза от очите им" (гл. 5 21:4). Възкресенското тяло обаче на Господ Исус има .д белези, които винаги ще ни напомнят за Неговата -смърт, за Неговата любов до смърт! Фактът, че това не е нещо преходно, както някои странно твърдят, става ясно от Откровение 5:6 - и на небето ще Го виждаме като "Агне, като заклано". И когато Израил види Онзи, Когото "прободоха" (Откр. 1:7), не е ли явно, че Той ще носи известни белези на Себе Си за този факт? Радост
Добре разбираме, че учениците се ралвдхд когато видяха - Неговите ръце и ребра? - не, когато видяха Господа. Вече научихме, че мирът е резултат на Неговото дело; но радостта е резултат на общението с личността на Господа. Тази радост ни поставя над нашите обстоятелства. Обстоятелствата при учениците не бяха се променили. Господ ги остави такива, каквито си Поръчението на Господа 183 бяха. И занапред светът продължаваше да е враждебно настроен към тях. Въпреки всичко те не бяха владени от страха от юдеите, но от радостта за своя Господ. Така ще бъде и с нас. Може за малко време и да поскърбим сега, ако е потребно, в различни изпитания (1. Петр. 1:6). Много често Господ не променя изпитващите и изкушаващите ни обстоятелства. Но онова, което прави е - Той ни поставя над тях, като отправя нашия поглед към Себе Си, така че да сме способни да с радваме с пеизказапа и преславна радост: "Когото ибичате, без да сте Го видели, в Когото като вярвате, оез сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост." (с'г. 8). Ако дотук разглеждахме повече личната страна на радостта в Господа то общата радост не " по-мзлка. Когато вярващите са събрани около Господа и Той им разкрива Себе Си, тогава резултатът може да е единствено радост. "И учениците се зарадваха, като видяха Господа." Една благословена опитност, частица от небето. Поръчението на Господа Преди Господ да даде Своето специално поръчение на учениците Си, Той отново повтори поздрава на мира: "Мир вам!" Но това в никакъв случай не е просто повторение. Аз не вярвам, че Господ някога се е повтарял като е говорил. Когато сега за втори път казва: 'мир вам!", Той очевидно не говори за мира на съвестта, но за мира в сърцето, не за мира с Бога (Рим. 5:1), :;п чд Рпжия мир (Фил. 4:7). Той направи това разграничение и в Йоан 14:27, казвайки: "Мир ви оставям; Моя мир ви давам." Първият мир се отнасяше до отношенията им с Бога, а вторият до пътя им в света. В света щяха да имат скръб, но в Него, макар Той да ги напускаше и те да оставаха сами в света - в Него щяха да имат мир (Йоан 16:33). Тази е предпоставката за 184 7. Видяхме Господ повторното: "МирД всяко служение и явно затова е вам!". з То точно показва и нашето положение. Как бихме,; могли да бъдем Негови пратеници в настоящия нечист;; свят, ако Неговият мир не изпълва сърцето ни? Как| бихме могли да проповядваме на другите Благовестието, на мира, ако нозете ни не са защитени с този мир, който ни бе донесен от Евангелието и който ни прави способни да носим същия мир навсякъде, където ни прати Господ (Еф. 6:15)? Нека запомним - мирът в сърцето е условието за служението, а не негов резултат. Мнозина се опитват да служат на Господа, за да получат мир, за да са по-щастливи. Но Господ Исус първо казва: "Мир вам!" и после: "изпращам вас". "Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас." Тук виждаме поръчението на Господа към Неговите . ученици. Наистина всяко от четирите Евангелия завършва с някакво особено поръчение на възкръсналия Господ към Неговите ученици и всяко от поръченията подхожда на характера на съответното Евангелие и е различно от останалите. Според мен обаче, поръчението в Евангелието на Йоан е най-великото. Господ Исус бе пратен от Своя Отец в света, - Йоан споменава това в своето Евангелие повече от четирде - сет пъти - за да бъде Отец изявен в Него. Той беше Бог, бе у Бога (Йоан 1:1-2). Той дойде отгоре и не бе от този свят (гл. 8:23). "Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви." (гл. 1:18) Чрез Сппито думи и дела Той показа Кой е Отец; Той бе съвършеното откровение, образът на невидимия Бог. Когато Филип отправи своята из- пълчрня с неразбиране ;.;^д.ба. "Гииюди, покажи ни Отца", от устата на Сина дойде прекрасният отговор: "Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: 'Покажи ми Отца'?" (гл, 14:9) Но скоро след това Господ Исус умря, възкръсна от мъртвите и възнамеряваше да се върне при Своя Отец, Възкресенски живот 185
от Когото бе излязъл. Преди Своята смърт Той каза в молитвата Си към Него в глава 17: "Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света" (ст. 18). Сега бе настанал този час. Така както Той изяви Отца в света, така и те трябваше да изявят Него, Сина на Отца. В тях, учениците, светът трябваше да познае Кой е Христос. Какво положение, какво поръчение за нас, Божиите деца! Ние не трябва да вършим сами това или онова за "^го, но тук на земята да бъдем едно откровение за 1 >сто самия чрез нашите дела, поведение и мотиви - за инзи, Който вече не е тук. Ние сме дотолкова "не от света", че Той ни изпраща я него. Наистина огромна поивилегия да бъдем още малко време оставени тук, за Л'1 Го изявяваме и да Му служим така в този свят, който не Го познава. Бог да ни помага за това! Възкресенски живот За втори път в разглеждания пасаж четем думите: "И ''^то каза това". Както в стих 20 по този начин се прави връзка между предходните думи и последващото дейс - твие на Господа. "И като каза това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух" (ст. 22). Какво означава това действие на Господа? Получиха ли учениците през онази вечер дара на Святия Дух? Не е възможно това да беше слизането на Святия ДУХ като Личност на Божеството; тъй като самото съ- "нтие можеше да настане единствено след като Господ се бе възнесъл прославен на небесата (Йоан 7:39). И "^ГГТИНЯ. ЛУУЪТ ЛПТТЛР РЛВЯ В ЛР1-ГСТ ИЯ ПрТЛРГ-сттинттд както ни съобщава и Деяние на апостолите, глава вто- Ра. А то се случи точно 50 дни по-късно. Изхождайки от Йоан 20:22, Господ заръча в един по-късен момент, ^ да не напускат Ерусалим, "а да чакат обещанието от Отца, за което, каза Той, чухте от Мен. Защото Йоан
7. Видяхме Господ кръщаваше с вода; а вие ще бъдете кръстени със Свя-| тия Дух не след много дни." (Деян. 1:4-5). | И така, явно не е чиста случайност, че употребената единствено тук в Новия Завет дума "вдъхвам" (духна) в| използвана от преводачите на Септуагинта в Битие 2:?| "И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, ви вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа." Така, както духовната част на пър-| вия човек започна своето съществуване чрез вдъхва-зд нето от Бога на жизнено дихание, така тук виждаме ' последния Адам, Който стана животворящ Дух (1. Кор." 15:45), да вдъхва на учениците Своя възкресенски живот. Те без съмнение бяха новородени, но Господ Исус-а ги прави съучастници на "изобилния живот" (Йоан-* 10:10). Колко преблагослсовена е тази истина' Животът,^ който имаме в Христа е един възкресенски живот, т.е-" живот, който съответства на Неговото положение, ко-ж ето е отвъд смъртта, Божия съд и властта на сатана. ^ Но защо е наречен този възкресенски живот на Го- -Ц спода - Святия Дух? Защото първо, в което не се съм - ,," нявам, Господ желаеше прообразно да покаже на уче- . ниците изпълването им със Святия Дух в деня на Пет - ,,'г десятница и второ, защото Святият Дух е силата наЯГ този живот. Господ Исус "по Дух на святост беше обя - Д вен като Божий Син със сила чрез възкресението наЦ мъртвите" (Рим. 1:4), беше - както се изразява Петър вЦ своето Първо послание - "оживотворен по Дух" (гл. 3:18). Фактът, че Святият Дух е божествена Личност е г-пвт.гт всякакво съмнение. Въпреки тива на много места Той е представен не като Личйоспг, но като характерна. сила. Това проличава особено ясно в Римляни 8, където ^ ГГЬр^Тб Дс1-с1 "-1ила Ги виждаме КВТО ЖИВОТ, ДуХВ НВ" живот", а в стихове 11 до 27 като живеещата в нас бо-д жествена Личност, Която действа в и за нас. ,| Когато Господ Исус даде Своето поръчение на уче-| ниците, те все още нямаха сила, за да го изпълнят. Те, щяха да я придобият, когато Святият Дух слезеше| "Административно" прощение на греховете 187 върху тях. Но още отсега те трябваше да получат едно сърдечно разбиране на Неговите намерения; защото в паралелния пасаж от Лука 24 разбираме, че "тогава им отвори ума, за да разберат Писанията" (ст. 45). Ето защо с новия живот е свързано едно духовно разбиране, една духовна "интелигентност", ако мога така да се изразя, която ни обяснява и невероятното проумление на апостол Петър в Деяния на апостолите 1. Щяха да се нуждаят от Святия Дух и в още едно от-^шение. Господ говори за него в стих 23. "Административно" прощение на греховете "На които простите греховете, простени им са; на 1уоито задържите - задържани са." Какво има предвид Господ Исус с тези думи? Този стих по принцип ни създава известни трудности, тъй като пропускаме фа - кта, че Писанието говори за различни видове прощение на греховете. Господ Исус тук не говори за абсолютното прощение на греховете, т.е. прощение на греховете по отношение на небето. Това става ясно от вярното само по себе си възражение на книжниците и фарисеите от Лука 5:21: "Кой може да прощава грехове, освен единствено Бог?". По принцип те имаха право. На което и място в Свещеното Писание да става дума за прощение на грехове в неговия вечен смисъл, Бог "Линствено може да прости въз основа на Христовата жрртва. Нито един човек не е в състояние- ,л,я стори 'юва. Има обаче и прощение на грехове, което е поверено "Л Уппята Мп-н/ом ля гп чяпоггшм "'""''""'."'.'С'"1"".;."'-!.^.;;:,' Л. 1 1 ~ ' 1 ^3 ^ прощение на греховете. Тук Господ Исус говори за него. Той повери този вид прощение на греховете на Своите ученици, не само на апостолите, както разбрахме от стих 19. В Новия Завет не съществува някаква специална свещеническа класа! Тя би била отхвърляне на истинското християнство. х ;М |"^11 1!! ЙЙПЦИ 188 7. Видяхме Господа Можем да разграничим два вида "административно прощение на греховете и според мен тук Господ говори Л за първия вид. Най-належащата нужда на грешника е да получи прощение на своите грехове. Необходимото за тази цел дело бе извършено от Христос на кръста. Но трябва да има и някой, който да даде на Неговия Д народ да познае спасение (Лука 1:77). Истината зад прощението на греховете трябва да бъде "стопанисва - т на" съобразно Божието намерение. Но как? Като се Д проповядва. "Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? А как ще повярват в Този за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?" (Рим. 10:14). Деяния на апостолите ни дава прекрасни примери за д" проповядването на Благовестието. Петър каза в дома на Я Корнилий от Кесария: "За Него свидетелстват всичките ^ пророци, че всеки, който вярва в Него, получава про- ^ щение на греховете си чрез Неговото име" (гл. 10:43). Павел проповядваше Евангелието в Антиохия Писи- дийска и казваше: "И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва прощаване на греховете" (гл. 13:38). Нека запомним: Господ повери на Своите ученици, и на нас, проповедта за прощението на греховете. Там, където занесем чрез благовестване това благословение,' там то става известно; но където не го занесем, там остава неизвестно. Колко голяма е нашата отговорност! Вторият вид "административно" прощение на греховете касае "допускането" от страна на събранието и" "връзването" и "развързването", за кпито говорихме вече в предходната глава. ^ За мен няма никакво съмнение, че към "стопанис- * ванрТО" НП ВРЛИКЯТЯ игтиия зд Пр01ЦС:1;;2ТС :;^ ГрС;;С-^ вете чрез Христовата кръв се числи и кръщението;! защото то става "за прощаване на греховете" (Деян.Ц 2:38). Няма да се спирам подробно на кръщението, за-| щото то не е дело на събранието като такова. Ще от-* бележа само - за да избегна недоразумения - че Петър Обобщение 189
Каталог: library -> duhovni duhovni -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли duhovni -> Бог и човекът човешки теории за човека duhovni -> Обикновеният път duhovni -> Към световно единство гари Ка duhovni -> Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса duhovni -> На корицата duhovni -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага duhovni -> Превод: Илиана Иванова Редакция и корекция duhovni -> Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие Изтегляне 4.18 Mb. Сподели с приятели:
|