Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

""тба и благодари. Па друго място се казва, че Той ч'\агослови или прослави. Разликата е нищожна, макар че първата дума изразява по-скоро характера на Неговите думи - онова, което каза носеше характер на благодарение, а втората дума изразява формата на думите Му - казаното от Него прие формата на благосло-

'пие и прослава. Във всеки случай думите са употребени взаимно и ние не бива да си представяме нещо ,^.1ично, кати например, че сломен гите се иреоора-

^уват под благословените думи на Спасителя. Онова,

-что взе бе хляб и си остана хляб; онова, което ргп- чупваме е хляб и си остава хляб: "Хлябът, който раз- чупваме..." (1. Кор. 10:16), "Защото всеки път, когато ядете този хляб...", "Защото всеки, който яде този хляб..." (1. Кор. 11:26-27).

Следователно, разчупването на хляба се характеризира с благодарение. Явно Господ държеше хляба в
204

8. Установяването на Господната вечер!

Значението на преобразите

205

Със сигурност Божията премъдрост е тази, която еш скрила думите на Господа. Не съществуваше ли в про - тивен случай опасност да ги използваме като заклинателна формула, както например се практикува с т. нар. "Отче наш" в редица християнски общности? До пас не ^ са /\п1'ти!'!].;!ли и думите на апостол Павел, които той е- казал като благодарение за хляба и чашата. Със сигур - Ц ност поради същата причина. Бог желае да бъдем за - 3 | висими от Святия Дух и да бъдем насочвани към онези " мисли, към които Той желае да ни доведе, и така да Д използваме онези думи, които са Му угодни и са израз 2 на цялото събрание. Ш

Събирането за разчупването на хляба със сигурност-" не е и възможност да изказваме прошения, освен едно:* "Ела, Господи Исусе!"; защото ние ще разчупваме хляба "докато Той дойде". Нека се замислим: пред нас стой едно извършено дело, което не се нуждае от никакво^ допълване и чиято безмерна стойност Бог може да| оцени по достойнство. Пред сърцето ни стои сам Христос в Своята благословена Личност, в Своята несравнима любов, в Своите неизмерими смъртни страдания, Х а това може да ни накапд елингтнрттп ла блягол.я.рим и да се преклоним. Тук нямат място молитвите за нашите А болни и слаби, за погиващия свят, прошения за личното !

ЛИ ИЗПЯГТргШ^ н ЛПУГТ/Г 11,1 л 1 и"ч п-г ^.^ ГС'^!^-!! Т^1Х 1111С ^3 - _

жем да се молим винаги вкъщи и на молитвените съб - рания. По всяко останало време можем да Му призна - ем, колко сме слаби; но разчупването на хляба трябва да се характеризира с благодарение.

Господ стоеше на прага на Свята кръстна смърт. Но колкото и голямо да беше Неговото страдание - и кой знаеше какво крие то в себе си, освен Той самия - Той виждаше Божията воля, виждаше извършеното дело, което е основата за изпълнението на тази воля, обхващаше с духовния си поглед резултатите от Своята смърт и сърцето Му преливаше от благодарност. Днес стоим зад извършеното изкупително дело на Христа. Ние самите сме обект на него, и онова което подобава

благодарение, Имам на сърце да направя още една практическа

аоележка, за която има актуално основание. При раз- чуцването на хляба трябва да благодарим поотделно за уяба и за чашата. Така постъпи Господ и ние трябва да ^'^^пм такй От т^ит" синоптичегки Нв^н7^^1^^ т-га^^ч^- наме, че тогава Той благодари, тогава разчупи и тогава им даде разчупения хляб. Същото е и с чашата "след

^черята". Той я взе "и като благодари, даде им я..." (Мат. 26:27). В този случай нищо не може да извини

;ли дори оправдае своеволието и липсата на почит. Ние .,,^ието трябва да следваме примера на Господа н да постъпваме така, както постъпи Той. Какво право имаме да се отклоняваме от Неговия пример? Освен това един и същ брат трябва да благодари за хляба и след това за чашата, а не двама. Последното може да се нрави с добри намерения, но не е добро. На това място "''полно се сещам за думите от Евреи 8, за нареденото от Бога на Мойсей относно направата на скинията:

" 1 ИЛЮВсШ - Кс1,"а иН! - Ди шлЦ^^ии!^! 1^+1 ^1\^ и^-/ ^'.^'^^^^

'"ч, който ти бе показан на планината" (ст. 5). Нека и

.^ ла държим на образеца!

Значението на преобразите

Думите, които Господ Исус каза на учениците когато им раздаваше хляба и чашата разкриват значението на тези преобрази: "Това е Моето тяло" - "Това е Моят

,(И,1.<1.1>.1

-йнниш'

|иЖ '^'\ \.

8. Установяването на Господната вечер)

кръв" (Мат. 26:28) - "Тази чаша е новият завет в Моята- кръв" (Лука 22:20; 1. Кор. 11:25). Това са преобрази, приД това много простички, и нищо повече; но преобрази с най-дълбоко значение и неизмерими последици. З

Хлябът, за който благодарим е същият хляб, който! разчупваме и от когото ядем. Вече споменах това. Няма" транссубстинация ("превръщането на субстанцията на| хляба и виното в субстанция на тялото и кръвта на| Христа при запазване формата на хляба и виното"),! няма консубстинация ("присъствие на Христа в тайнството на олтара без преобразяването на хляба и вино- _ то")! Всичко това е измислица на клонящия към риту- ;

али рилипюзсп човек, .л

Господ Исус просто каза: "Това е Моето тяло". Ако аз'В покажа на моя приятел една снимка на съпругятя си и ЗЕ кажа: "това е моята съпруга", тогава той разбира, че аз-,^. нямам предвид късчето хартия. Но то изобразява моята в съпруга. Затова става въпрос. Хлябът е един образен- израз на Неговото дадено за нас тяло, както и чашата - Д на Неговата пролята за нас кръв. ,д"

Още одяа забележка К7^м израза "така взе и чашата _, след вечерята". Аз не вярвам, че чашата е свързана с Пасхата. Първо, същият израз е използван и в 1. Ко- ринтяни 11:25, а там изобщо не се говори за Пасхата преди това; второ, и там, както и тук глаголът "ям" буквално може да се преведе "след яденето", "след храненето". След като учениците бяха яли от хляба, Господ _^ им даде чашата. Пасхата може и да е продължила след -Д

ТППД Ля -^Ршлсиг г-т-лт "о п Дттю Т-ДУ--1 Г7"'" ",!'"',К;'"^ 'и-СТ ОТ

моето изложение в настоящата глава може би ще под - ..Д чертае този факт. '""

"За вас се дава"

Думите на Господа "за вас", са стигнали до нас чрез| Лука, и имат личен характер за разлика от думите в| Матей: "за мнозина". Извън всякакво съмнение е, че и|

"За вас се дава"

207

двете са в пълна хармония помежду си, както и с поръчението, което Бог е дал и на двамата мъже.

защото Той не дойде да Му служат (Мат. 20:28). Никой не беше в състояние с право да изисква Неговия живот;

защото той беше съвършен израз на Божията благост и "^тина. Никой не можеше да вземе живота Му; защото .;1то дяволът, нито ръководените от ного човеци имаха .-ли власт. Не, Той сак го даваше. Той имаше правото ^и А*1де жи-иити Си, ^и д^ ю ^з^1^ ^аг^. 1з.',.'_1'ь1ЖиИ1\1:-така, Той бе напълно покорен. Затова Го обича Отец |Ипян 10'17-1 Я) Достоен за преклонение Спасител! Чрез Своето послушание Той даде на Отца още един повод да Го обича. "Затова Ме обича Отец" би могъл ,\а каже само Един - ТОЙ.

Най-висшият израз на любовта на нашия Господ и Спасител е, че Той даде Себе Си за нас. На Него да ..(-АС вечна слава и иоклоиип.ис! Колко много обичаше н апостол Павел този израз "за мен", "за вас", "за църквата" предаде Себе Си! Каква радост и копнеж струи от него когато говори за Господа като за Божия Син и добавя: "Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен." (Гал. 2:20)! В посланието си до Тит той ни напомня за '' "'жената надежда и явяването на славата на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, след което про-

;'',/1\с1ва. л-иию А^А^ '-'-и'-' '"'^ ^и^иуи ^^^ ^ьш. ".._. }^). Дано все повече и повече осъзнаваме тази любов "" нашия Господ и да сме Му все по-благодарни!

Но Господ Исус даде не само Своето тяло, <^воя жи - вот, да сам Себе Си, Бог също Го даде. Той не пожали Своя Собствен Син, но Го даде заради всички нас (Рим. 8:32). "В това се състои любовта - не че ние възлюбихме Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като омилостивение за нашите грехове." (1. Йоан 4:10) Бог

8. Установяването на Господната вечер)

окончателно и по непостижим начин направи явна I, опроверга старата лъжа на змията, че Той не бил толкова добър, колкото казвал; че криел от човека нещо;

което било добро за него. Отец даде Сина! Как не щ ни подари заедно с Него и всичко?

"Да благодарим на Бога за Неговия неизразим дар!"

(2. Кор. 9:15)

Завещанието на Господа

От евангелистите Лука е отново онзи, който тт с-ъо- ошава за завещанието на Господа: "Това правете заЦ Мое възпоменание!", с което дава ясно да се разбере, че о. стая?1 дума за нещо триико установени. Не бихме мог- ," ли да разберем този факт от сведенията на останалите"? писатели - Матей и Марко. Прочетете съответните па- и" сажи в Евангелията от Матей и Марко. Авторът на тези х редове също дълго време не бе обърнал внимание на В това обстоятелство. Я

Колко трогателен е призивът в тези думи на Господа! -Призив към Неговите, заради които Той даде живота Си! Той желае да си спомняме с любов за Него, за Неговата любов, която Го накара да умре. Наистина, ние сме свързани и съединени с възкръсналия Господ, но Той ни призовава да Го възпоменаваме и като починал. В Господната вечеря - според Неговата воля - пред нас стои умрелия Христос. Хлябът и виното - разделени едно от друго, както и думите, които изрече - ни напомнят за Него, като за починал. Ние си спомняме за Него като страдащия, умрелия и птст^гтпппт Гпя.-итрл;

но ние Го познаваме като пребъдващия посред нас възкръснал Спасител. Той самият е Онзи, за Когото прекланяйки се мислим - Той самият и съвършенството на Неговата любов, която даде всичко заради нас. Целият Негов народ, от Петдесятница до грабването е

т

Завещанието на Господа

призован да си спомня по този начин за Него и да Му отдава славата, която Му принадлбжи. Човеците обичат да си спомнят великите дела на другите. Завещанието на Господа към нас, Неговите, е да си спомняме за Него, Починалия. От всичко, което Свещеното Писание поднася пред нашите сърца, няма нищо по-възвишено от страданията и смъртта на Спасителя.

Все пак съществува склонността и опасността да сме ангажирани повече със себе си и нашите благослово- ,;ия, отколкото с Него, Който ги придоби за нас. Подарените ни благословения наистина са неизмерими и от иожествена величина и последствия. Ние не можем и не желаем да ги отделяме от Него и Неговата жертва. Но напълно е възможно да се задържаме при множес - "^ото прекрйсни истини, отрсолкото при I лСго ^амия, Гой не каза: "Това правете за възпоменание на вашите благословения". Колко често се спираме на това как Гой ни доведе от далечни места и ни постави в Своето присъствие! Има още много, още безброй благословения, които ни принадлежат в Него и за които можем да ..и спомняме. Но всичко те не са значението на преобразите в Неговите ръце: "Това правете за Мое възпоменание!" Колкото и безкрайно велико да е Господното дело и всеобхватни да са неговите резултати - Той Са -мият е по-велик. ТОЙ е достоен за нашите копнежи. Затова ни даде едно скъпо завещание, знаейки че сме :х1бравливи. Той напълно предвиди, че най-вълнуващите събития, които някога са ставали на света, ще имат ! ^лкова малко значение за сърцето ни. Ето защо ни даде Своята вечеря.

Разчупването па хляба е нещо трайно установено в Божия дом до завръщането на Господа. То не може да се замени с нищо друго, с никаква проповед и нещо останало. То е най-важното нещо в деня на Господа. Изоставянето му означава падение. Но с него ще се

аанимаем по-нататък. Нека си зададем още два въпро -

са:
210

8. Установяването на Господната вечеря

В кой ден и колко често трябва Неговите да разчупват хляба?

Писанието не ни дава специален отговор на този въпрос. От Деяния 2 виждаме, че първите християни в Ерусалим разчупваха хляба всеки ден. Но както личи така е било само в началото и само в Ерусалим. По-късно християните в Троада имаха обичай да се съби - рат всеки първи ден от седмицата за разчупване на хляба (Деян. 20:7). Обичаят на християните по онова време се потвърждава и от още едно обстоятелство, което не мога да не гпомена. Изглежда, сякаш Павел не бе пристигнал навреме, т.е. за разчупването на хляба при светиите в Троада, защото четем, че престоя там седем дни. Това пребиваване е доста странно, понеже той се чувстваше нуден да отиде в Ерусалим. Навярно той остана в Троада толкова дълго, за да разчупи хляба с тамошните вярващи в най-близкия възможен Господен ден. Но след като бе говорил до зазоряване, той незабавно отпътува. Явно през седмицата не бе свикано някакво специално събиране за разчупването на хляба.

Апостолът дава и нареждане по повод събирането на дарение за светиите - "във всеки първи ден на седмицата всеки от вас да си отделя и събира..." (1. Кор. 16:1-2). Има редица неща, които говорят, че отделянето и събирането е ставало във връзка с разчупването на хляба в първия ден на седмицата. Ще се спра на този случай по-подробно в глава 10.

Що се отнася до въпроса "колко често?", аз не вярвам че Писанието ни. ограничава. Ако имахме все още луховнптд свежест и сила. но вижлам ппичтпта запю не бихме могли да разчупваме хляба и по-често от веднъж в седмицата. Апостол Павел просто казва: "Защото всеки път, когато ядете този хляб..." (1. Кор. 11:26). Въпреки това е добро, мъдро и препоръчително, да не се поддаваме на някаква самозаблуда относно настоящото ни истинско състояние, но да пребъдваме в практиката

"а"

Присъстваше ли Юда Искариотски

211

и реда, който съблюдаваха първите християни под бдящото око на апостола. Едно за мен е ясно - ако разчупваме само веднъж седмично хляба, и този е нормалният ред, тогава непременно в "първия ден на седмицата", Господния ден.

"')рС1ЪО. А ИДСИТп, че 1с13й СВЯТй НарБДиа МОЖЕ/щ Ди СЕ

износи" от прекалено честа употреба и така да изгубела специалното си значение, се опровергава не само от Божието слово, но и от опита на писателя и на без - брой светии. Колкото по-често са участвали в Господна трапеза, толкова по-дълбоко е ставало разбирането им "а нея, толкова по-сърдечен техният копнеж за Онзи, Който я установи.

Присъстваше ли Юда Искариотски при установяването на Господната вечеря?

Често задаваният и горещо дискутиран въпрос, дали

-^^',с1 ^АСКа рИОТ^-КИ., КОИ 1 О ир^АиДС 1 и"_1.1<^,и,и, '>-- Пр1г- ь^-! Ь;-!/.

на установяването на Господната вечеря или не, изг- ..жда получава положителен отговор от заключителните думи на 1 оспода в лука, стихове 21 и 22.

"Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!"

8. Установяването на Господната вечер

Казах "изглежда". Но за да се приближим до отго вора на зададения въпрос в светлината на Писанието! най-напред бих желал да обърна внимание на специ-| фичния начин, по който Бог е избрал писателите на| Евангелията и по който те принципно са записали| своите сведения. От четиримата "евангелисти" двама! (Матей и Йоан) бяха спътници на Господа на земята] другите двама - не (Марко и Лука). Двама от четири-1 мата писатели нямаха поръчението да пресъздадат съ-| битията в хронологична последователност (Матей и Лука), а другите двама трябваше принципно да пишат в ^ хронологичен ред (Марко и Йоан). От тук става ясно:^ от двамата мъже, които не писаха хронологически, т.е"- строго хронологично, по един от тях бе спътник наЯ Господа, а другия нб. Не о ли прекрасно как Бог о на- '""' редил нещата? Не бихме ли могли напълно да се дове-^ рим на Неговите свидетелства? чЩ

Нека се върнем към сведенията на Лука. Той прин - - ципно не представя нещата в тяхната хронологична д последователност и наистина пише "наред", както сам" казва в началото на своето Евангелие (1:3), ни това не'." означава времева последователност, а логическа. Лука винаги подрежда нещата в духовен ред. Този е ключът към разбирането на неговото Евангелие. Пасажът,;

който сега разгледахме заедно е добър пример в тазй| насока. Святият Дух първо ни представя две божест^ вени установления: Пасхата и Господната вечеря (ст.* 14-20); а след това в духовен противовес: пътищата и|Ц действията на хората (ст. 21-34) - коварството на Юда, спорът на учениците, кой от тях е по-голям и проро-^ честното за отричането на Петър.

Ако искаме да си изясним времевото протичане на' събитията, трябва да изследваме двете хронологични. сведения на Марко и Йоан и да ги сравним едно с дру- :

го. Йоан не споменава за установяването на Господната' вечеря, но ясно ни показва, че Юда бе разкрит от Гос -, пода по време на яденето на Пасхалната вечеря, след?

Химнът

което сатана влезе в него и той "веднага излезе, а беше нощ" (гл. 13:21-30). От своя страна Марко не дава и място за съмнение, че разкриването на Юда стана преди установяването на Господната вечеря (гл. 14:17-21). Трябва да си представим, че Юда излезе "веднага" след 21 стих и преди 22 на Марко 14.

Не, Юда Искариотски, предателят, не присъстваше на установяването на Господната вечеря, не яде от хляба и не пи от чашата, която Учителят даде на Сво - ,,,с Си - Господ преди това го разкри.

Химнът

"И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хъш." (Мат. 26:30; Марко 14:26)

Когато Господ беше на земята юдеите имаха обичай ^ пеят на Пасхалната вечеря двата Псалома 113 и 114, 11 то "след първата чаша". Но след "третата чаша", която те наричали "чашата на благословението", те са пеели Псалми 115 до 118, последните от т.нар. "Халел-Псалми" ("хвалебни Псалми"). Ако Господ се е придържал към този ред (а много е вероятно да е било така), то колко и^лнуващо е, ако се замислим за думите, които са пеели, преди да напуснат горницата и да излязат в нощта, | да се срещнат със стражата:

"Връзките на смъртта .ме обвиха и мъките на ада ме намериха, ск.р'ьи и икуи. ^рсщпил. Тсга^^. ^ра^и^ах името на Господа: 'О, Господи, моля те, избави душата ми." (Пс. 116:3-4)

"Благословен да бъде Онзи, Който иде в името Господне; благословихме Те от дома на Господа. Господ Бог, Той ни даде светлина. Завържете жертвата с
214

8. Установяването на Господната вечеря :

въжета на роговете на олтара. Ти си Бог мой и ще Те славя. Ти си Бог мой, ще Те възвишавам. Благодарете на Господа, защото е благ, защото милостта Му трае довека." (Пс. 118:26-29)

Какво хваление! Нямаше място за земни грижи. Го- ! спод виждаше изкупителното дело като вече извършено | и Той им даде тази възпоменателна вечеря, за да си] спомнят за Него, когато влязат в пълнотата на христи- ;

ниските благословения. Господ пее химн, учениците също - не е ли това една мила картина, едни преобраз на онова, което Господ Исус днес прави: "ще Те хваля сред събранието" (Евр. 2:12)?

Вместо да скърбят, че ще Го изгубят, учениците пеят химн. Тика можом Де* постъп"'^ и ни0- Р^билд се че нашите събирания ние не пеем песни от Стария Завет на нашия Бог и Отец и на нашия Господ и Спасител Исус Христос, с които израилтяните прославяха Господа, Израилевия Бог. Споменатите в Ефесяни 5:19, Колосяни 3:16 и 1. Коринтяни 14:26 "псалми" не са старозаветни псалми, но християнски хвалебни песни;

тъй като е невъзможно старозаветните псалми да са подходящият израз на християнската позиция и пок- | лонение. По принцип обаче при разчупването на хляба, днес ние постъпваме също като учениците - заедно с| Господ Исус, Който е посред нас пеем хвалебни песни,] като Той самия запява (Евр, 2:12). Дано сърцата ни винаги да са настроени за това!

Пика накрая на тази глада направим някои пообхо--дими обобщения:

Последното ще разгледаме с Божията помощ в следващите две глави.

и ийаш суиптчи ии^ич^л-и^и- у ^т.^лл~и^^л-и\л+и^л+л.^ АА^А ^^.^ ж"

пването на хляба.

В Деяния на апостолите намираме практикуването, на разчупването на хляба.

В посланията намираме тълкуването на разчупването на хляба.
216

9. Господната трапеза

Двата аспекта на разчупването на хляба

Когато според Божията воля се събираме в първия ден на седмицата за разчупването на хляба (Деян. 20:7), ние даваме израз на две неща: възпоменаваме - и това е по-често разбирания аспект - страданията и смъртта 1м Господа, възвестяваме Неговата смърт (1. Кор. 11:26); от друга страна даваме израз на прекрасната истина, че като резултат от тази смърт всички вярващи по земята са едно и съставляват едно тяло (1. Кор. 10:17). Първият аспект е тясно свързан с "Господната вечеря" (1. Кор. 11:20), а вторият - с "Господната трапеза" (1. Кор. 10:21).

Трябва да отбележим и още нещо. С тези два аспекта са свързани не само споменатите привилегии, но и сериозни отговорности, които не бива да пропускаме. Когато ядем от Господната вечеря, за Него не е безразлично в какъв дух, по какъв начин го правим. А щом нашата привилегия е да седим на Господната трапеза, то възниква въпросът за нашето общение и връзки.

"Господна трапеза" и "Господна вечеря" не са две различни установления, но едно и също нещо, разгле- лано от две различни страни. Важно е винаги да помним това. Ето защо формулировката "ние празнуваме Господната вечеря на Господната трапеза", не е много

Сега ще се спрем на аспекта "Господна трапеза" така както апостол Павел го е разкрил в 1. Коринтяни 10. Забележително е как започва апостолът да говори по този повод. Воден и направляван от Божия Дух, той съвсем не е възнамерявал да направи "богословско изследване" най-напред върху "Господната трапеза", а

Неправилно поведение поради незнание на новите отношения 217

след това върху "Господната вечеря". Той по-скоро е видял у коринтяните известна неизправност, при която, с цел да я коригира, вмъква сякаш "между другото" сериозното и принципно поучение за Господната трапеза и вечеря - поучение, което е изключително важно и за нас днес. Понастоящем може и да не сме застрашени от същото неправилно поведение както коринтяните, но принципите, които Святият Дух дава за по- правление в Коринт остават същите. Тези принципи са лпсобни да разкрият всяка възможна неизправност в ..аше време и да я коригират. Скъпи Божии деца, нека , угодно и нам да оставим Божия отвее да се допре до нас; Можем да сме сигурни Той ще пи ДОПРДР д" по-

лълбоко благословение!

Неправилно поведение поради незнание на новите отношения

Вярващите в Коринт бяха избягали отскоро от идо- лослужението и бяха повярвали в живия Бог. При това ;'с осъзнаваха празнотата и нищожността па идолите, но въпреки всичко бяха допуснали сериозна грешка. Преди да разгледаме самото неправилно поведение на коринтяните, ще се спрем на първопричината.

Неправилното поведение на коринтяните произтичаше, както става ясно от контекста, от тяхното незнание за новите отношения, в които те бяха встъпили ^рез Божията благодат. Все още не бяха осъзнали същността на тези нови ошошенил. Тийи не е одипитточ случай. Много често изминава продължителен период т впоме между покаянието, т.е. обръщането гръб на онова, което сме осъзнали като зло и грушми, т исъз наването на положението и свързаните с него отговорности, в което сме встъпили. Да, изглежда някои скъпи Божии деца никога досега не са осъзнавали по - дарената им в Христос Исус позиция. Това е не само за съжаление, но и опасно, тъй като подобно "междинно