Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

ИрШиДЛиЖсП

ВСИЧКИ ССТШ на иги МЯСТО. Ако обаче те се събират в Неговото име, както по-нататък ще разгледаме, то Господ присъства посред тях, а с ;1сго и авторитетът да упражняват църковна дисциплина. Първите християни също не притежаваха нещо ;;овоче от Неговото присъствие!

Забележки към въпросите на църковната дисциплина

Имам на сърце да споделя някои предупредителни забележки във връзка с упражняването на църковната дисциплина, за които има сериозни предпоставки. Ще сторя това обаче само схематично, за да не се спирам '"ьрде дълго на тази тема. Тя е важна за поддържането "г'"д в гъбранирто, но по-нататък почти няма да имаме

пможност да се върнем на нея.

Н ай-напред една принципна забележка. Когато става

чд плл ч гчЯипгГ ГГЧПЧ Р ГТ.ЛТПРТгаР 1ТМЛМО

предвид събранието като дом. Божий. Но поддържането на реда в събранието може да се осъществява само въз основа на истината за едното тяло на Христос. Можем и трябва да разграничаваме различните аспекти на ис- ^ната, - Божието слово също прави това - но не бива '^а ги разделяме едно от друго. Колко нещастие можеше
148

6. Събрани в Неговото име

да се предотврати сред Божия народ, ако се обръщаш" внимание на този принцип! Дисциплината наистина а упражнява за поддържане реда в Божия дом; но събранието е и едно тяло, тялото Христово на земята, ко -, ето включва всички живи вярващи, както вече видяхме от глава 2. И така, ако се вземе решение от дадено ме- стно събрание за "връзване" и "развързване", то винаги трябва да става на фона на истината, че на тялото Христово принадлежат всички вярващи на земята и те всички са засегнати от решението, Колко голяма е от една страна, привилегията и отговорността на местното* събрание, ако ГР замисли за огромните последствия от * г-ппото д^гт^..' V. .,,лло >;, ^ .-"^..ц,. . ...А^Т" '-.рлна. задължението на останалите вярващи да признаят." действията на отделното събрание! Ако "връзването" ИЗЕ "развързването" не се упражнява или приема на основата на едното тяло, то неминуемо води до понататъшни разцепления и упадък.

На фона на казаното дотук ще изброя накратко ня - Ш колко забележки, които намирам за важни: В

1) Връзването и развързването може да става само от събранието, а не от някои братя или братски съвет. Трябва да се упражни съвестта на цялото събрание. Ето защо е нужно му се предостави достатъчно информация и време. Мълчанието от страна на отделни братя й сестри се приема като съгласие.

2) Ако някой трябва да бъде отлъчен, то целта е съхраняване на святостта Божия в Неговия дом и възстановяването на съгрешилия.

3) Събранието не е съдилище. То е в състояние да действа богосъобразно само тогава, когато приемеме,

"И вие сте се възгордели вместо да сте скърбили, за да се отлъчи из между вас тоя, който е сторил туй нещо." 1Кор.5:2.

4) Събранието може да действа и да отлъчи някой като нечестив само в случай на явен, доказан грях Предположения, мнения, недоказани твърдения и съмнения не са достатъчни. Това не е въпрос на човешкс

Забележки към въпросите на църковната дисциплина

149

решение, а на Божията воля. Всичко което се върши трябва да става в името на Господа (1. Кор. 5:4).

Лачено МРСТО сбрпттпо т р иппгрстпуо Тожо

да е слабо духовно и да вземе неправилни решения. Те не се зачитат на небесата; тъй като не събранието е НсД испода, а ишид е над сьираниеги. иснид ш Р приложи подходящи средства (забележки, изобличение

тт я лд лптюло ппятготплпсмтг рт

благоразумие. Неправилно отлъченият обаче трябва да приеме смирението от Бога и да уповава на Него.

7) Събранието не действа съобразно демократични принципи. Трябва да се обърне внимание на всеки духовен глас. Недуховни гласове обаче не бива да имат

чожпост дй възпра изпълнението на Божията воля. Трябва да се цели единодушие, но то не е предпоставка за действие, "...наказание, което му е било наложено от мнозинството..." (2. Кор. 2:6) - т.е. мнозинството, тежестта на събранието трябва да действа. Ако това е не- "ъзможно, тъй като събранието е слабо духовно или не

единно трябва смирено да чака Бога. Ако действа "дмо отделна група, която е мнозинство, но вижда мно-

АСириГипшДИли шСих икшг

нравствена тежест на мнозинството и по правило това ли до усложнения и допълнително опозоряване на 'осно да.

8) Ако някой счита, че не може да се присъедини към решението на дадено събрание, той трябва да сподели своите мисли пред него, - а то трябва истински да ги представи пред Господа - но без да се опитва чрез агитация да промени решението на събранието. И об-
150
6. Събрани в Неговото име

ратно, събранието не бива да властва над съвестта на отделния вярващ. Ако някой все пак съзнателно и трайно застане на страната на отлъчения и с това сам се окаже нечестив, то в крайна сметка, ако всички стъпки се изчерпят, - той трябва да заеме мястото на онзи, с когото предпочита да има общение, т.е. и той трябва да бъде отлъчен. ;

9) Отлъченият не е повече обект на бащинската дисциплина. Всяко "пастирско служение" спрямо него е отхвърляне на истината. че всички пастирски служения са били безуспешни и той е вече "външен". "Външните "' съди Бог" (!, Кор. 5:13). Отлъченият е вече в ръката на

Бит, Кипго сдиштси мижс

да го поправи. Но ако се появят белези на възстановяване, т.е. отлъченият вв смирение заема своето място и се покопявя на Блжието3 слово, братята от местното събрание в определеното.". време ще разговарят с него. Личните инициативи обаче" подкопават рртттението на събранието; те са пречка за? Божието дело на възстановяване на душата. ^

10) Роднинските връзки по права линия (съпрузи? деттд, родители) не се прекратяват поради отлъчването на част от тях, тъй като те са според творческия ред на Бога и не са в компетенциите на събранието. Словото "с такъв даже да не ядете" (1. Кор. 5:11) не може да се приложи за съпрузи, един от които е трябвало да бъде, отлъчен. То по-скоро се отнася за поведението на събранието спрямо отлъчения. Непринуденият и неограничен контакт на останалите роднини със сигурност не

Гтупрол г гтрпучтгУ Х

трябва да са нащрек в общението си с отлъчения, що се отнася до духовните им отношения. Това се налага от

СГчСТО чд и шише мия (, нечестивия

породено от отлъчването. Те не могат да поставят себе си над разтрогнатите отношения, като например спо-| делят църковните дела с отлъчения. Ще им е нужна| много мъдрост и благодат, за да постъпват правилно в. отделните ситуации от ежедневния живот.

Съгласие в молитва

151

Съгласие в молитва

Ако преосмислям за момент казаното дотук за църковната дисциплина, ако погледнем на сериозността и последствията на действията на събранието, тогава тъзнаваме тежестта на нашата отговорност и цялата

т чт гТпгтг угт тттгттчтТТу Т

застанем в молитва. Каква благодат, че нашият скъп и оиюд познава нуждите ни и в стих 19 ни дава Своето ..ъпоценно обещание:

"Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да били неш,и, кисти уа поискат, ще им бъде от Моя Отец, Който е на небесата."

Не винаги е лесно да разберем волята на Господа в даден конкретен случай на допускане или отлъчване. От друга страна Той не ни е дал Свещеното Писание като някаква книга с рецепти, в която са описани отделните случаи и съответстващите им действия. Като ^:ло Господ по-скоро ни е изложил принципите, без да липсват и примери, които обаче не представляват пъл-

списък. Нашата задача е да проумеем, завтеики цяло от Господа, кой принцип да бъде приложен в

цк ротни я ГЛУЧДЙ. Това никога не става без вътрешна ^орба, което е добро; защото Господ желае да ни съхрани в зависимостта ни от Него и да ни предпази да не Действаме коравосърдечно и само по закон.

Ето защо е не само велико, но и много утешително, 'ге Господ Исус вмъква това обещание след като говори за връзване и развързване от страна на събранието и

6. Събрани в Неговото име

ни показа, че то трябва да действа като Негов представител на земята. Той обещава Своята помощ не самод за този или онзи случай на църковна дисциплина, но колко много съответства това на Него и Неговата благодат! - за "каквото и да било нещо", за което се съгласят в молитва. Неговият Отец, Който е на небесата, ще им го даде. Гръцката дума за "се съгласят" съответства най-много на думата "симфония" и означава също "съвпадам". Следователно, Господ говори за общата молитва, при кпято сърцата на участващн-гс ь пея са съгласни, са в хармония за онова, което просят. Това^ означава, че собствената воля на всеки о изключена, :" гала че Ьог да миже да отговори на молитвите.

Според мен от контекста става ясно, че тук се говори за събпппнртп ня гп-ркрятя ??. МОЛИТЕЗ, з пс за личните молитви на двама или трима вярващи. Тъй като изра-т" зеният по-висш принцип в стих 20 е основанието за'|| стих ] 8 и 19 - за авторитета на събранието да връзва и развързва и за чуването на молитвите от Отца. Личяо- | то присъствие на Господ Исус посред онези, които са д събрани в I Еловото име с гаранция за техните дейст- вия и молитви. Те са събрани като църква и така имат. право да връзват или развързват. А тяхната молитва на | съгласие, особено когато просят Божията светлина по| въпроси на дисциплината, ще бъде чута от Отца, защото Христос е посред тях. Отделните вярващи в никакъв случай нямат авторитет да упражняват църковна дисциплина, а Господ говори тъкмо за нея тук.

Двама от вас

Когато Господ Исус говори за "двама", които са се съгласили в молитва, това е една неизказна благодат, защото Той посочва най-малкото число за общи действия. Може на дадено място да има само двама ученика, или останалите - може би "двама от вас" е намек за то-

"Великата харта" на събранието

153

::.а'га виля.

един пример от политическия живот може би ще изясни нещата. Парламентът има право да приема закони, които стават валидни за целия народ. Понякога 'Р случва на дадено заседание на парламента голяма

заинтересованост. Тогава останалите, които присъстват съвсем не са целият парламент; те може би са са - "и малка част от него. Въпреки това обаче, народните представители, които са на заседанието, имат правото .,\а решават в името на народа и те го правят. От друга

.рана двама или трима народни представители, кои ю ,:а се събрали частно някъде другаде, в никакъв случай по са упълномощени да изпълняват законодателни функции. Да, дори триста от тях да се съберат по собствено желание частно някъде, те не са събрани като 'парламент" и поради това нямат авторитет да действат . името на народното събрание.

Ето защо, връщайки се на нашата тема, е толкова

иЬярВгл

събират "в Неговото име". Какво означава това ще разгледаме въз основа на Словото.

В двадесети стих Господ Исус допълва предишните Си думи с едно прекрасно обещание, което винаги е било неизказана утеха за мнозина вярващи:

6. Събрани в Неговото име

"Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях."

В тези думи Господ посочва, както вече видяхме, причината, поради която Той ще върже или развърже на небесата онова, което събранието върже или развърже на земята. Независимо дали става въпрос за дисциплината или молитвата на събранието пред Бога, и пред двете Господ поставя този основен принцип:

"Защото, където двама ши трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях." Има ли нещо ио-мило, ни пси-ър чително от това ь

Разбира се, ще трябва да проверим условията за Неговото присъствие, които гя запигат-г" та тоз" ''т"-"" ц

все пак, благословението си остава необятно - "там съм и Аз посред тях".

Този стих от Матсй 18 е наричан "Великата харта на събранието", великата "конституция" на събранието. В него се съдържат и уреждат правата и задълженията на Неговите деца по общия им път на земята. Докато има истински християни на този свят, той ще е и трябва да бъде божественото ръководство за събирането. Този ;

стих не е само основанието за предходните два стиха, ;

но в него се съдържат и още много божествени истини, 1 които ще разгледаме една по една.

Божието място

Господ Исус казва:

"Защото, КЪДЕТО двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях."

"КЪДЕТО" посочва определено място, едно божествено (т.е. определено от Бога) място, а освен него се има предвид нещо повече от дадено географско мес-

Божието място

155

Но "КЪДЕТО" о нещо повече от някакво физическо .^ясто, то е принципът, според който Неговите се съ- и;рат, то е начинът, как трябва да го правят. Думите "в л'юе име" ще ни пояснят това. Но в тази връзка желая 'я посоча примера на Израил, който е едно богато по-

Господ каза на Израил: "На всяко място, гдето ще правя да се помни Името Ми, ще дохождам при тебе и 'це те благославям." (Изх. 20:24). Скъпоценни думи! Обещаното благословение обаче зависеше от това, те /у1 са на онова място, където ТОЙ ще прави да се гюм А името Му. Те не можеха Ди го получи'!' на някое Аруго място, въз основа на нещо друго, освен там, където ТОЙ избере да настани името Си. Характерно за мястото на Неговото присъствие бе, че там всичко бе - те според Неговата воля, "по образеца", който Той даде на Мойсей на планината. "Внимавай - каза Бог - да набавиш всичко по образеца, който ти бе показан н.а планината." (Евр. 8:5 и Второз. 25:40). Някога мястото

ч Неговото присъствие оеше С1\ини>пс1, а но-кьени грамът в Ерусалим. Днес мястото е навсякъде, където

събират в Неговото име.

Когато израилтяните искаха да принесат жертви на своя Бог, те трябваше да го сторят на мястото, което Той бе избрал за тази цел. Впечатляващо е колко пъти във Второзаконие 12 Бог казва:

6. Събрани в Неговото име

"но да търсите мястото, което Господ вашият Бог избере между всичките ви племена, за да настани там Името Си, да бъде жилището Му, и там да идете; там да принасяте всеизгарянията си..." (ст. 5 и 6).

"тогава на мястото, което Господ вашият Бог избере, за да настани Името Си, там принасяйте всичко що ви заповядвам: всеизгарянията си..." (ст. 11).

"Внимавай на себе си да не би да принасяш всеизгарянията си на кос да било мясго, кисти виждаш; но на мястото, което Господ избере в едно от племената ." ти, там да принасяш всеизгарянията си, и тдч ла кършиш всичко що ти заповядвам." (ст. 13 и 14).

"А не бива да ядеш в жилищата си лесетъкг) от жи- '^ тото си... но пред Господа твоя Бог да ги ядеш, на мяс цу тото, което Господ твоят Бог избере..." (ст. 17 и 18). В глава 16 Бог дава наставления за празниците, които трябваше да празнуват и отново откриваме редица ж предупреждения Те трябваше дд гп правят сг.мо на ~ онова място, което Той е определил за тази цел:

"Не бива да жертвуваш пасхата в кой да е от градо -вете ти, които ти дава Господ твоят Бог; но на мястото,, което избере Господ твоят Бог, за да настани Името Си там..." (ст. 5 и 6).

"Да се веселиш пред Господа твоя Бог... на мястото, <

С 30 р с ид иш, ли да МйСЮШН ИМУГО СИ

там." (ст.1 СЛОМЛОТЛ ч т тгт т П г мАиАуА Д

мястото, което избере Господ..." (ст. 15).

"Три пъти в годината всеки твой от мъжки пол да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Той..." (ст. 16).

Божието число

157

гп ЛТРТО ияРТГтд тя рпгтгят лгог тят

мястоТО на единство там, където двама или трима са събрани в Неговото име.

Божието число

аболржително п че тук Господ Исус отново посочва възможно най-малкото число за едно мнозинство, казвайки:

"Защото, където ДВАМА ИЛИ ТРИМА..."

Ме с ли изобилна Неговата благодат? Той не обвър--

на Своето присъствие с някакво импозантно число от

които а си сьорали н Гиьои имй иаи ьчни с ама или трима да го сторят. Тогава те притежават всички привилегии, свързани с Неговото присъствие.

Хората се стремят към големите цифри. Те обичат да "роят членовете си. Виждат в многобройните си събрания доказателство за силата и правотата на онова, което изповядват. Господ Исус обаче говори за двама яли трима. Фактът, че хиляда християнина се събират

-ча дадено място не прави тази църква да е израз на
158

6. Събрани в Неговото име

Божието събрание там, но единствено фактът, че вяр ващите се събират в Неговото име, било те двама или трима.

Освен това, Господ не презира деня "на малките работи" (Зах. 4:10), и аз съм убеден, че когато казваше, тези думи Той бе премислил за нашите дни и за упадъка в църквата. Той знаеше, че ще дойде време, когато само малцина ще се събират, покорявайки се на Неговото Слово и стремейки се да изпълнят Неговата воля. На тях Господ обещава Своето присъствие и с това административната власт да връзват и развързват. "Двама или трима" - за Него не са твърде малко, за да

БОЖИРТП рлмигттагЗ т

Начинът, по който Господ се изразява по-нататък в.2 Матей 18:20 е отново забележителен. Той не казва: Д "Защото, където двама или трима са се събрали...", но Х

"Защото, където двама или трима СА СЪБРАНИ ...,* там съм и Аз посред тях."

Първото би било действие, а второто - състояние: те са събраните. Те са се събрали и още са. Това означава глаголната форма в гръцкия, която е употребена тук. Подобно събиране само по себе си е израз на единството и бих желал да взема за повод особения начин на-"

ИЛПДЗЯРаТТГ ГГЛ ГПГТТОДЛ г л.л

брани... , за да обърна внимание на читателя на основата на християнското събиране, която единствено е

ГСДпиил сдипипшг На ТЯЛОТО Лр ТОВО.

Тази е единствената основа, която Божието слово познава за събирането на вярващите: Приемане в поучението и практиката на факта, че "има едно тяло" (Еф. 4:4). Както вече споменах в началото на тази глава, Бог

Божието единство

159

шите може и трябва да помнят в ума и в сърцето си

41-ичли ЧаСТИ На ТЯЛОТО АрИСТОВО. '1ре3 СЬОбЮ СоЦИраНС;

те засвидетелстват истината за едното тяло; поотделно

ШДЧРГД ЧДТИ РЛИН ЯДЛПУГ

Те не се събират просто като християни. Това би оило твърде недостатъчно в нашите дни на разцепле- :1;;о и упадък, и би могло дори да означава обвързване със злото. Защото в коя яма на духовно и еретическо

\о не би могъл да се намира християнина днес? Съ- ''"рлното само като християни ?.южг лз пключво г, сгбс ^ н и безбожни обединения. Но I оспод няма това предвид като казва "където двама или трима са събрани в Мое име...", това не е израз на Божието единство.

Не е достатъчно да не си слагаме някакво разграни -чаващо име. Разбира се има групи, които си слагат ня - '^'кво име или държат да се приема определена доктрина и така се разграничават от останалите християни.

с основа на своето общение цялата разкрита в Божието слово истина, особено истината за едното тяло, но

ми ма свиа димрим А итп шаи пиопиоа

само имена, които включват всички Божии деца - све - тии, Божии деца, вярващи, братя, ученици, християни. Но дори да сме били опазени от тази примка и да не сме си сложили някакво специално име, пак може да не се събираме на основата на едното тяло; например
160

6. Събрани в Неговото име

когато запазим своята независимост и не желаем дай приемем онова, което Бог е подействал на основата над едното тяло у останалите. ,

Нека още веднъж отбележим: Богоугодното събиране! на Божиите деца е израз на единството - не единство^ на мисли и разбирания на хората, но Божие единство,!" единството на тялото Христово. При това силата на| Господа е тази, с която вярващите се събират; защото,, апостолът пише на коринтяните: "като сте събрани вие|

и моят дух със силата на нашия Господ Исус" (1. Кор.

5:4).

"Защото, където двама или трима са събрани В МОЕ " ИМЕ, там съм и Аз посред тях." 1|

Ако досега разглеждахме основат? ря с-ьбирдкрто, * т.е принципът, който о основополагащ, тук Господ показва центъра, около който сме събрани - Неговото име. Следователно, събирането в Неговото име е условието за неизмеримите благословения на Неговото присъствие. Налага се да изпитваме особено внимателно това условие, понеже мнозина християни считат, че го изпълняват, макар че вървят в противоположни * посоки. Все нещо тпябвд ла Р ттптптгптп-тгп тглггт-,.! п,.,"..;., у

разбирането на значението на "събрани в Неговото Име"

Тлтпргу ч СЪри ититпис нати

беното значение на израза "в Мое име" и да отбележа, че в оригиналите има три различни израза, които са < преведени като "в Мое име" или "в името на Господа".

Първият израз откриваме в пети стих на Матей 18: ^ "И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене

Божието име

161

приема." Тук Господ използва гръцкия предлог "ер;" = "на", който означава мотив, причина за действие. Можем буквално да преведем стиха: "И който приеме едно такова детенце на основание Моето име."

В Матей 18:20 обаче, Господ използва един друг предлог - "е;5", който означава "в - вътре", "при - към", "като се вземе под внимание" и не само сочи посока, но