Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

Но кръгът от копнежи на невястата се разширява и

ПГЛТТч

който иска, нека вземе даром водата на живота!" "И който иска" - шпго сериозно слово Господ все още премина Селнясини неизразимото благословение на

Нека Бог ни даде да се приближаваме - както някога Ревека към Исаак - с дълбок копнеж към Господ Исус,

Духът и невястата

133

ИС

1

.х

Който "иде през полето насреща ни" (Битие 24:65)! Да направи така, че в копнежа си да включваме всички Негови, и намирайки се толкова близо до Неговото пришествие да не забравяме и всички онези, които все още не се пили от водата на живота!

"Благодатта на Господ Исус Христос да бъде със светиите."

Събиране като църква" 6. Събрани в Неговото име

В първата част на нашите размишления над Божията д. църква ние разгледахме действието на Бога през от- ;,:

долните епихи и се запознахме с характера и предназ- " начението на събранието в най-различни аспекти.

Проявлението на събранието на земята

"

1

Божията воля е събранието - такова каквото е според Неговото намерение - да намери видимо проявление още на земята. Ето защо, Той ни е дал важни наставления в Своето Слово относно събирането на Неговите

"

събранието - бел. преводача: използвам преднамерено думата "църква" вместо "събрание" единствено поради граматическия й женски род, който в случая е смислово по удачен от този на думата "събрание", но авторът изрично цели използването на последната поради описаните - в главата "Какво означава "събрание"?" - причини

135

Проявлението на Божието събрание на земята не се постига чрез формиране на комуни в смисъл на съвместен живот и имуществена общност. Някои мислят така, но поучението на Писанието не съдържа нищо подобно. Фактът, че в началото вярващите в Ерусалим имаха всичко общо, "и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово" (Деян. 4:32), без съмнение "- резултат от действието на Святия Дух и един мил ,.^раз на единството на вярващите някога. Казвам "някога", защото - първо, това бе временно състояние и гькмо в тази област се появиха и първите трудности, кякто ни показват измамата на Анания и Сапфира в

^'.ОВй О II НСДОБОЛСТБОТО Ни ГрЪЦКИТС ЮДСИ иГ ГАсша и.

игоро, подобно проявление на единството бе възможно само дотогава, докато всички вярващи бяха на едно '"ясто, какъвто бе случаят в Ерусалим. Фактът, че тази имуществена общност не бе предвидена от Бога като постоянно състояние проличава и от обстоятелството, ^ никъде в посланията, които съдържат християнското учение, не откриваме подобно указание или дори нас - тавление в тази посока. А какво откриваме - поучение за събирането на вярващите и за начина, по който да го правят.

От друга страна това ни дава ясно да разберем, че ' '.бранието не би могло да се има външно проявление, ако всички Негови светии вървяха самостоятелно своя

. и ь'1 и не ги ие грижа, че Ьиг е определил за Своите лрца не само един личен, но и един общ път. Следова -

\по, нито комуните, нито индивидуализмът са Божието намерение.

Но как можем да видим събранието на земята, как става видимо то? Когато светиите се събират и то спо- Ред принципите, които Бог е определил за това. Ако всички вярващи останеха сами, Божието събрание нямаше да може да се види. Но то не би могло да се види

6. Събрани в Неговото име

и тогава, когато те се събират по собствено усмотрение, според собствените си представи. Бог обаче желае! то да се вижда. Затова събирането на вярващите има

толкова голямо значение. То не служи само за тяхното лично изграждане, но чрез него Бог желае да изявява^ Своите намерения относно събранието и да прославя Своя Син. Дано всеки читател на тези редове се запо - | знае с това намерение още от самото начало! Това би! му помогнало много да е свободен от предразсъдъци и да получи едно истинско, богоугодно виждано по тази

тема.

4 Аз но вярвам, че о възможно да се събираме с оста - :

чин, ако не сме разбрали със сърцето си какво е съб- Ш ранието по своята същност и предназначение, когато ЗЕ не сме осъзнали, че нейният център е Господ Исус и,," най-висшата й цел е - Неговото прославяне. Ето защо, Ц правилното разбиране на първата част на тази книга е ' толкова важно и е необходима предпоставка за изпъл- т нението на онова, което ще разгледаме във втората част.

Едно от най-важните места, касаещо събирането на вярващите изобщо е Матей 18, стих 20:

"Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, ТАМ СЪМ И АЗ ПОСРЕД ТЯХ."

Изключително важно за ндстоятттггга тома о лл ря-ч- * берем значението на тези думи на Господа, тъй като те д. са толкова велики и много християнски общности ги "

ОТКЯГСТТ "(П ГрС^Р Г-1Л МГ! '4- МЦОЧ'.' I) 1Ч-11ГГ1<Т..-,,ЮТ,И,< ч, ..,,,, " "1Г 1 - - --- - Г - ---- "-*----*^-,^,

СИ. ^

Когато се опитваме да обясним дадено слово, никога] не бива да го изваждаме от контекста. Затова ще разг - ледаме горния цитат в неговия контекст и ще се приб - лижаваме бавно, стъпка по стъпка, към неговото зна -

Братска дисциплина

137

чение. Освен това, поучението на Господа в предхождащите стихове е от толкова голямо практическо значение за съжителството на вярващите, че би било загуба, ако ги подминем.

В стихове 15 до 20 на 18 глава от Евангелието на Матей Господ ни дава изключително важни поучения ,\иК да постъпваме, когато един орат съгреши против \руг.

Ако ират ти. съгреши приишв тси, иди., никижи ии- ната му между теб и него насаме. Ако те послуша,

/-П/5ТЮМТ11 т1 ^Г\ПГП Г'11

"Ако брат ти съгреши против теб" - утопичен слу-

;г;й? За съжаление, не. Всички добре знаем, че се случва прекалено често. И ако не бъде третиран по пратения начин, може да има трайни последици както за ... ски по отделно, така и за общността.

По принцип всеки грях на първо място е спрямо Бога. "На Тебе, само на Тебе съгреших", изповяда Давид в случая с Вирсавее (Пс. 51:4). Въпреки това Господ разграничава тук един особен вид грях - грехът против брата. Нашето поведение трябва да се определя от съ-

-.1;апието, че този грях на първо място е спрямо Бога, но той е и между "братя".

Братска дисциплина

Някой брат съгрешава спрямо мен. Това е някакво лично прегрешение, за което зная само аз. Какво да сторя? Трябва ли да се оплача на моите приятели, да го Разглася сред братята и сестрите? Трябва ли да седна и Ла му напиша писмо? Или още по-лесно - да му се обадя по телефона? Всичко това не е Божия начин. Той

6. Събрани в Неговото имев

казва: "иди". Колко често се е съгрешавало против това наставление на Господа! Колко много нещастие можеше да се избегне, ако бяхме отишли при брата, за да се срещнем очи в очи с него и да говорим на сърцето му!. Това изисква голямо смирение и благодат от страна на Господа. ;

Но не трябва ли - може да попита някой - да си замълчим за случилото се и да оставим всичко на Гоено - ;

да, и да понесем неправдата? 1

Отговорът на последния въпрос не е лесен във всички случаи. Зависи от естеството на случая. Естествено ' не бива никога да си отмъщаваме или да търсим правото ги, но ,ла г-0 /уьржпм както Господ Исус, ''Който, , когато Го хулеха, не отвръщаше с хула; когато страда- З ше, не заплашваше; а предаваше делото Си на Този, '-Който съди справедливо" (1. Петр. 2:23). Освен това, .^ трябва да сме сигурни, че не става дума за някакъв 1| слух или самовнушение или комбинация от двете, я"

Има още нещо, което ми се струва често пропускаме: Ш Брат ми е съгрешил, той не може да е истински щаст- $ лив. "Да не мразиш брата си в сърцето ги; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с грях поради него." (Левит 19:17). В подобни случаи любовта е най-добрият съветник. Любовта не чака докато брат ти дойде при теб, но тя първа отива, не за да се оправдае, не за да му "трие сол на главата", но за да спечели брат си. Тази трябва да е целта на изобличението. "Изобличавам" означава да му изявя злото в неговата постъпка, за да го осъзнае и да оправи нещата гъпйрячнп Витията воля.

"Ако те послуша, спечелил си брат си." Колко мил израз - "спечплил"^. Той пги.',=п"^ "с ^у;; ^ дс^Сшила /ни- бовта, че тя е действала в Христовия Дух. Така любовта

покрива множество грехове (1. Петр. 4:8) и никой няма да узнае за случилото се.

Малко след думите на Господа, които разглеждаме в момента, Петър попита колко пъти трябва да прощава

Местното събрание

139

Може ли сърцето на брата да се зи-гвори ^ лк-Юивтс!, която се опитва да го спечели? Господ Исус наистина ппгпчва тячи тъжна възможност:

"Но ако не послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяко нещо." (Мат. 18:16)

Тук Господ ни показва следващата стъпка при тре -

'прането на злото у някой брат - стъпка, която се намира между личното и явното третиране. Благодатта желае да пощади брата, но тя не може да пощади греха. Така братът, срещу когото е било съгрешено, не бива да остави нещата да се оправят от само себе си; той трябва да вземе двама или трима свидетели, за да потвърди в тяхно присъствие онова, за което става въпрос. При тази междинна стъпка не става дума за изобличе - 'не, но по пътя на потвърждаване на истината на съгрешилия брат да бъде внушено уважение към нея.

Местното събрание

Ако и втората стъпка е безуспешна, то според думите на Господа трябва да последва трета, и ако е възможно четвърта стъпка - стъпки, които стават все по-сериозни и с все по-голяма тежест.
140

6. Събрани в Неговото име'

"И ако не послуша тях, кажи това на църквата, а ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник ц бирник." (ст. 17)

Възможно ли е братът да обърне гръб на единия или двамата, които са дошли при него? Възможно ли е да не приеме свидетелите на Христовата любов - дори да не послуша и събранието? Ех, възможно е! Сърцето на един "брат" може да бъде и толкова кораво! Собственото ни своеволие може да ни закорави дотолкова, че да отхвърлим благодатта и истината! Какво е следствието от подобно упорство, което в Божиите очи е като пг^т^гтттсто ;т пл1'"0^1!--''!'1 'ь'--;' (1. Царе 15:23)? "нека ти бъде като езичник и бирник". Забележете: "нека ти бъде...". Тук все още не става дума за действията на събранието, но братът не трябва повече да признава онзи, който е съгрешил против него и е белязан с подобно упорство, като брат; той трябва да го счита като езичник.

Колко сериозен поврат! Онзи, който в предходния стих се наричаше "брат", сега трябва дя ге третира като езичник и бирник. Не се твърди, че той не е брат; но личното отношение към него като към брат бе нарушено. Докъде само може да ни доведе твърдоглавото ни упорство! При това поводът може би е бил нещо дребно. Но непреклонната му гордост и неговото провинение водят невъзможността той да бъде признаван за брат. Както вече казах, тук не става дума за църковната дисциплина, но за личната дисциплина нд брата спрямо когото е било съгрешено. Фактът, че събранието не може да съжителства повече със съгрешилия и затова трябпп лд ГР злтгимдо г погоччч сл'".:;ш, се :и -меква в следващия стих. Но разглеждания стих не говори за дисциплинарни мерки от страна на събранието.

Досега обаче не съм споменал, че Господ Исус по забележителен начин установи събранието като най-висша инстанция, пред която случая трябва да бъде

Бащинска дисциплина

141

В разглеждания стих обаче под църква" Той няма ьщото предвид, но явно говори за Божието събрание т) мясттпп. КЪПРТПП гя жипрочт-г л-пллтя-гч йрзтст г'<п"р--

вателно, Господ говори в този и следващите стихове -а Божието събрание на дадени място, а за нас ще е

,-Зре да запомним това, разглеждайки останалите

тихове. Същият аспект на събранието откриваме и в Лавловите послания. Нека само си припомним началото ла Посланието до коринтяните: "до Божията църква, която е в Коринт". Местното събрание, в известен

мисъл, зае мястото на синагогата в поддържането на

ожиятя спятост. Случая се измираше п неговите ръце ;,о крайното му разрешаване. По-нататък, в стих 20, 'ъбранието се дефинира като: "събрани в Мое име".

Бащинска дисциплина

Преди да продължим с размишленията си над Матей

"'\'1 20, ;>.-> д^'.1и;1 ^,а ^П'..у1,1:лл ИС1Л^и11\Ч 1-1 1И-'Щи ->и и]Ц1-

лин вид дисциплина, която се намира между братската

ЦЪрКОГ.;!йТс1 ЛКСЦИиЛИНй. БИХМО МОГЛИ да >1 ЬсЬ.И.-ЧеМ

иащинска дисциплина.

Дори самото изброяване на тези три вида дисциплина ни дава да разберем, че под дисциплина не трябва ,\а се разбира само изгонване, "отлъчване". Слава на Йога! - има и други, по-меки форми на дисциплина, които могат да се приложат при необходимост, за да не

6. Събрани в Неговото им<

се стига до най-крайната й форма. "Дисциплина" н< означава само "наказание" - това би било погрешно тълкуване - но във всеки случай тя се занимава със злото.

Вече видяхме, че братът трябва да се отнесе с дух на1 милост към своя брат поради греха, който той е сторил лично на него. Това бе дисциплина, но в най-лека форма. По-нататък ще видим, че има грехове, с които трябва да се занимае цялото събрание. Но Божията бла-1 годат винаги се стреми да запази колкото се може по-, малък кръга, който се занимава със злото. Винаги тря - бва да помним това и да не правим всяко зло въпрос на събранието, я

Какво се има предвид под бащинска дисциплина"

СТиБй ЯСНО ОТ 1 аЛйТЯНИ и.1,

"Братя, даже ако човек падне в някое прегрешениеЯ вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух. Наказвам: пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен".

Тук не става дума за грях спрямо отделна личност, но някой брат е паднал в някакво прегрешение и духовно

братя, които са ознали това, трябва да го поправят с кротък дух. Това е служение на братя, които са "духовни" по своето състояние и поради това са способни да се занимаят с подобен човек, който, що се отнася до настоящето му духовно положение, е "под" тях. Този е" принципът на

листтиплттпдтд ц гпи.жата

"з бащата, принцип, който се характеризира с лично превъзходство.

ш уиз и оиралпс пил Я

и "лично превъзходство"! Под "лично превъзходство" не се има предвид нещо, което човек притежава сам по себе си, а още по-малко някакво присвоено положение,! което си мисли, че трябва да заема. Не, това е едно| духовно и нравствено съзряване, или по-скоро - това|

Църковна дисциплина

143

превъзходство се основава на онова духовно и нравствено съзряване, които са резултат от постоянното ходене с Господа.

Така както бащата се занимава със своето невъзни- юно дете, така и "духовните" трябва да снишат със пялата си духовна тежест, за да поправят онези, които гд гт,гг>ешили. Елинствен" любовта е способи?? н? по- дибно смирение и единствено смирението ни съхранява в кротък дух, като пазим себе си, да не би и ние /\^ бъдем изкушени. Служението на такива братя се съпровожда със снизхождение към слабостта и неопи - тността; защото добре помнят, че те самите са минали '"кога през подобни неща.

Бащинската дисциплина се занимава с грехове, които не са явни. Колко благословено е служението, което става в тайно! Дано имаме повече такива "бащи"! Някое зло със сигурност нямаше да можеше да се развие толкова, че да стане въпрос за събранието, ако ние '^тхме готови и способни да мием с любов нозете един на друг според примера на нашия Господ (Йоан 13:1

Църковна дисциплина

В стих 18 на глава 18 от Матей Господ Исус говори за църковната дисциплина, за връзване и развръзване от страна на църквата, казвайки:
144

6. Събрани в Неговото име

"Истина ви казвам, каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата."

В глава 16 Господ дава на Петър ключовете на небесното царство и административната власт, като казва подобни думи: "и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята ще бъде развързано на небесата." (ст. 19). Както разбираме от първите глави на Деяния на апостолите апостол Петър използва тази административна власт* съобразно Божията соля, например за да върже греха на АпиНИл и ^--сшсрнра ^^-\^як. 0.1-11^ п Ли р^звър/кс от, греха Корнилий и неговия дом (Деян. 10:44-48). Защото

тор оиаопят ттт да тжеш

греха на някого и да "освободиш" някого от грях," разбира се не по отношение на небето и не в абсолютен смисъл, но в рамките на поверената за управле - ае ние област на земята. Днес този авторитет има събранието.

Някои спорят за Кислсдипка на Псгьр. И "дяконско" "апостолско" наследничество се намира в местното събрание, в онези, които се събират в Неговото име, бил] те двама или трима. Тях има предвид Господ Исус 1 разглеждания стих, говорейки в множествено число "каквото вържете...". Според думите на Господа власти за връзвапе и развързвало, т.с. практическото упражняване на дисциплината, не е поверена на някакъв които са събрани в Неговото име. Защото стих 20,Ц който ще разгледаме по късно потвърждава, че систвията на местната църква се признават на неоетоне неиният авторитет се основава на пребъдващия сред нея Господ. Тя трябва и може да действа за Господ Исус, да "връзва" и "развързва", да "отлъчва" нечестивия (1, Кор. 5:13); да "допуска" до общение на Господна тра пеза и да "прощава" (2. Кор. 2:10), съобразно обстоя

Църковна дисциплина

145

телствата. И понеже действа в Господния авторитет и представлява Божието събрание на даденото място, неговите решения се признават на небесата. Това обаче означава, че решенията на местното събрание са задължителни за всички останали места на земята. Не е възможно някой нечестив да е бил отлъчен като нече - стив от събранието в Коринт и да бъде приет от вярващите в Солун! Ако такава присъда е била призната на небесата, то кой християнин би се осмелил да я ппрнйбрегва?

ще бъде отлъчен отсред Божиите деца като нечестив. О каква благодат и каква утеха е, че Бог е дал на събранието за всички времена властта да връзва и развързва заедно с обещанието, че онова, което то върже и развърже на земята, ще бъде признато на небесата! Някога, когато Господ каза тези думи, те бяха нещо ново. И макар определено църковно дисциплината

чдпгго логтрттп/гр л Д УТЛО птуртп лртП ОТ ВОТа КВТОСЛб

безрезултатно, в действителност то е акт на власт, ако бъде упражнено чрез водителството на Святия Дух; защото никаква земна сила не може да го обезсили. Във връзка с пренебрегването на решението на да -

депо местно събрание на това място бих желал да ('110ЛРЛЯ нещо, което е създавало трудности в практи-

1.11. Понякога за хора, които е трябвало да бъдат от-

г п ттотптт рп п тгтп л т л ггт ттпчвядали

греха, който е довел до отлъчването, Бог им гтил и те били отново в състоянието преди своето

или не. Правилно ли е това? Може ли да се приложи "РИНЦИПЪТ от 1. Йоан 1:9, както много често се аргументира: "Ако изповядаме греховете си, той е верен и 'праведен да ни прости греховете и да ни очисти от ^ЗДа неправда."?
146

6. Събрани в Неговото име

Всеки, който се обосновава по подобен начин бърк в две направления. От една страна, той пропуска, че 1. Йоан 1:9 не се занимава с църковната дисциплина, но (изключвайки за момент принципното му приложение спрямо каещият се грешник) с Божието действие, спрямо Неговите деца съобразно Неговите намерения, От друга страна, не дооценява, че Божието събрание има власт на земята по административен път да "задържа" и "прощава" грехове (Мат. 18:18; Йоан 20:23), й че Бог признава на небесата дисциплинарните действия на едно местно събрание, което е действало съобразно' авторитета на пребъдващия посред него Господ. "Ис-* ттт Е1; каппау,. как!;оп'а~1 пч.ржти' ,т и^мята, ще- бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята,^ ще бъде развързано на небесата." Тези са думите над Господ Исус. "

Наистина, събранието не може да прощава греховвс по отношение спасението на човека, но то има правото"" да решава, кой е "вътре" и кой е "вън". Това означава -.Я неговото "връзване" или "развързване", неговото "за-* държане" или "прощаване" на грехове гр отнася до* поверената му от Бога област на общение тук на земята. Нека повторя още веднъж - дори някое дисциплинарно действие да се презира от света или "потърпев - шия", в действителност, ако то е упражнено в Господния авторитет, то представлява акт на власт и не може да бъде отменено от нищо друго.

Възможно е "потърпевшият" - Бог да дава повече! " лд е осъзнал ЧЛРЧ лойгтттотп тгл Ро-уо-тя Ядлгпдз-г С-РПЯ

грях и да го е изповядал пред Бога. Тогава Бог, въз основа на Своята власт, му е простил. Слава и благодарност към Бога.

личност, що се касае до отношенията й със събранието се намира все още "вън" и съвсем не е в състоянието! преди своето отлъчване. Докато събранието не й е;

"простило" (2. Кор. 2:7,10), то и Бог не й е простил V, това отношение. И да продължава да се твърди, че чо-|

Забележки към въпросите на църковната дисциплина 147

вече "в общение", макар че събранието все още не е "развързало", издава не само незнание на Божията воля, но и едно лошо сърдечно състояние. Понеже подо - бна позиция подкопава авторитета на събранието и на пребъдващия посред него Господ. А Бог никога, никога не би сторил подобно нещо.

Така Господ милостиво се е погрижил в събранието за всичко и всякога, за всяко едно време, колкото и сериозно да е то; и ако ние се облягаме на Словото Му, >.гог също можем да притежаваме тази Негова грижа. ^збира се в наши дни отделянето на група искрени очакващи не формира местното събрание; защото на