Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в све­товната практика по гладолечение

Борянка С. Г., 44-годишна, с тегло 127 килограма. Самочувствието й беше понижено, самата тя - потис­ната и объркана. Видът - безспорно лош и отблъск­ващ. Оплакванията бяха много. Но нека дадем думата на самата Боряна.

„Бях на 21 години, когато родих първото си дете. Дотогава неприятности със здравето не съм имала. По време на бременността и кърменето наддадох 25 ки­лограма, като от 60 теглото ми стана 85 килограма. На 26 години, вече с втората ми бременност, положението стана трудно и се наложи два месеца да лежа в болни­ца. Състоянието ми не се влияеше от нищо: нито от хапчета, нито от венозни инжекции. Бях на системи. Увеличаването на килограмите продължаваше.

На 32 години вече се появи повишено кръвно на­лягане и оттук нататък бедите продължиха да се тру­пат. През декември 1991 г. влязох в болница с кръвно 210/130. Даваха ми силни хапчета, но трудно се пости­гаше нормализиране. През 1992 г., месец февруари, се наложи да вляза в ендокринологията за изследвания и ето резултатите:

1. ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ 230/130

2. ЗАТЛЪСТЯВАНЕ IV СТЕПЕН - ПРИ РЪСТ 156 -ТЕГЛО 121 КГ

3. ДИЕНЦЕФАЛЕН СИНДРОМ - ЕЕГ - ЕНЦЕФА-ЛОГРАФСКИ ДАННИ ЗА ПРОМЕНИ В ДЪЛБО­КИТЕ МОЗЪЧНИ СТРУКТУРИ

4. ПИЕЛОНЕФРИТ - ЛЕВИЯТ БЪБРЕК - ПЕСЪ­ЧИНКИ И УРАТИ

5. АЛИМЕНТАРНА СТЕАТОЗА III СТЕПЕН НА ЧЕРНИЯ ДРОБ

6. НЕВРАСТЕНИЯ

7. АДЕНОМ (ТУМОР) НА ЛЯВАТА НАДБЪБРЕЧ-НА ЖЛЕЗА

Заради последното заболяване се налагаше опе­рация, но преди това трябваше да постъпя за отслаб­ване в Центъра за рехабилитация и лечение болести­те на обмяната на веществата в гр. Лозница. Всичко беше уредено за заминаването ми, но щастливата случайност ме срещна с Лидия Ковачева, Тя ми обяс­ни, че с нейната система (омекотената форма на г ла­дуване) не само отслабването ми ще се движи по-нор­мално, но има и шанс да се спася от операцията. Повяр­вах й и започнах. Първият курс с плодове и чай продъл­жи 20 дни, като трудностите бяха в началните 3 дни, след което всичко потръгна не само по-леко, но, може да се каже, дори и приятно. Свалих 10 килограма. Това беше през март 1992 г. През това време г-жа Ковачева ме ръководеше и наблюдаваше. През септември същата година отидох на проверка в частния кабинет на Д-р Станчев. Прегледът на ехографа потвърди наличието на тумора, но той беше 25,26 мм, а размерите преди гладуването бяха 26,3 мм. Това ме успокои.

Продължих много строго да спазвам указанията на Лидия Ковачева и на следващия преглед през месец март 1993 г. резултатът беше следният:

НАДБЪБРЕЧНАТА ЖЛЕЗА Е В НОРМАЛНО ПО­ЛОЖЕНИЕ. НЯМА НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОПЕРАЦИЯ.

Вярно е, че лекуването на Боряна не стана така

бързо. Наложи се курсовете на гладуване да бъдат пов­таряни много пъти и храненето - основно коригирано. Но радостното сега е, че кръвното вече е нормализира­но, пиелонефритът е излекуван, черният дроб е в на­пълно нормална форма и най-важното, че операцията беше избегната - няма тумор.

Но с нейния случай искам да обърна внимание на жените за грешките, които допускат по време на бре­менност и кърмене, често с тежки и фатални последст­вия. С бременността вместо да се запази начинът на живот, воден до момента, започва ограничаване на движението, а същевременно се увеличава количест­вото на приеманата храна. Ясно е, че при това положе­ние килограмите започват да се завишават. Това, кое­то е допустимо като отклонение в теглото, е не повече от 4 до 6 килограма. Всичко останало е в ущърб не само на здравето на майката, но и на нейното бъдещо детенце.

Ако майката си позволява не само превишаване на храната, но и приемането на много месо, сладкиши, ал­кохол, пушене на тютюн, детето може да се роди с дъл­боки увреждания както във физиката, така и в психи­ката. С подобно безотговорно отношение на майките към бъдещите им рожби броят на ненормално родените деца е не само висок, но и продължава да се увеличава. Тази безотговорност е насочена не само към бъдещото им дете, но и към собствената им страна...

Голям проблем през последните две години е отри­цателният прираст на нашето население - намаляват ражданията. Ясно е, че причините са много, но една от най-съществените е увеличаващият се

Усилията, които полага традиционната медицина, дават незадоволителни резултати. Но с прилагането на нашата омекотена природосъобразна и абсолютно безв­редна система се постигнаха резултати.

Стерилитетът при жените се повлия много добре. При жени, които с години не са могли да забременеят по различни причини, се постигнаха поразителни ре­зултати - повлияха се 95% от тях. При трудности за износване със спонтанни аборти само за броени дни се възстановява нормалното състояние. При тежко износ­ване на плода с повръщане състоянието се нормализира също за късо време и с лекота.

За по-голяма яснота цитирам

Виолета Т., 30-годишна, омъжена от четири годи­ни, без да може да забременее. Проведохме курс на гладуване еднократно - само 14 дни, след което тя вед­нага забременя. Износването и раждането на детето бя­ха нормални. Но когато хубавото къдрокосо мулатче (бащата беше негър) навърши 3 годинки, семейството пожела да си роди още едно дете, а тя отново не можеше за забременее. Наново се спря храненето и се проведо­ха нови 14 дни глад. Приятната изненада дойде още с първия преглед - жената отново беше бременна. Вече в шестия месец без каквито и да било неприятности бре­менността протича нормално.

Със следващия случай искам да се разбере, че шаб­лони не съществуват нито в състоянието на тези жени, нито в начина им на лечение.

СЛУЧАЙ 9

Петя Д., програмистка, на 32 години, със затрудне­ния в забременяването. Когато тя дойде при мен, аз видях една измъчена и отчаяна жена с подпухнал и болнав вид. Но нека по-добре самата тя разкаже за себе си: .

„Омъжих се преди 10 години. След като две години не можах да забременея, започнах да се лекувам от

стерилитет. Изследваха ме много добри лекари-специа-листи в Пловдив и София. Оказа се, че яйчниците ми са кистозно увеличени, втвърдени и липсва овула-ция. Много месеци пиех силни лекарства, за да бъдат стимулирани, но не се постигна никакъв ефект. Освен това от направените няколко цветни снимки се устано­ви, че двете ми тръби са съвсем, непроходими, със запушвания. Така минаха 7 години с ходене по мъки­те, в напразни надежди, че някое от лекарствата ще ми помогне да родя мечтаното детенце. Накрая лекарите ме посъветваха да си осиновя дете, защото трябвало да стане чудо, за да забременея.

И чудото стана след срещата ми с Лидия Ковачева преди 3 години. Тя спря всичките ми лекарства и ме увери, че с нейния плодово-чаен гладолечебен режим ще се възстанови работата на яйчниците.

Аз започнах без бавене и стриктно спазвах дадените ми препоръки. За 4 месеца направих 4 гладувания по 10 дни с правилното 10-дневно захранване и препоръчана­та форма на хранене в интервалите. Следващите месеци правех по-къси гладувания със спазване на същото хра­нене и начин на живот. През това време напълно се преобразих - станах нов човек. На деветия месец след срещата ми с тази велика жена аз забременях! Лекарят, който установи бременността ми, не можеше да повярва, че е станало чудото с моите яйчници и тръби.

Моята дъщеричка Кристин се роди нормално. Тя ве­че е на две години - здраво и весело дете. За цял живот ще сме благодарни на скъпата ни Лидия Ковачева.

С много обич: Петя."

Но трудностите на жените при желание за дете се получават често не при забременяване, а при износва­нето на плода - спонтанните аборти станаха сериозен проблем на медицината. Но нека по-добре да се конкре­тизирам с поредния

СЛУЧАЙ 10

Боряна В., 28-годишна. Тя нямаше трудности при забременяването - трудностите бяха с износването на плода. Още на първия месец се появи кръвотечение. При прегледа се констатира, че плодът е ниско и не добре закрепен. Проведени бяха само шест дни гладу-ване и кръвотечението спря, а плодът зае нормалното си положение. Но след месец отново се появи кръвоте­чение и бе констатирано отлепване на част от плацента­та и голям хематом. Единственото средство, което може­ше да спаси тежкото положение, пак се оказа гладът. Наново бяха проведени 13 дни. Кръвотечението спря, хематомът се разнесе, плацентата се върна на мястото си. Това, което поправи природата с гладуването, не можеше да бъде извършено с никакви лекарстве­ни средства.

Бременността докрай мина без тревоги. Раждането беше нормално и на бял свят се появи едно хубаво и здраво момченце, което вече е на 8 месеца.

При мъжете също се постигат резултати при леку­ване на импотентност и възпаления на простатната жлеза, които често стават причина за увеличаване на стерилните семейства.

Не бих искала да отмина този случай, тъй като тези заболявания, освен че са тежки и мъчителни, продължават да увеличават броя си, като преминават във все по-млада възраст. Става дума за

Юрий А. - 30-годишен, артист по професия, с при­ятна външност, но със силно болнав вид, без самочувст­вие. Болестите, от които той страдаше, бяха:

1. СИНУЗИТ в много тежка форма

2. ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА

3. ХЕМОРОИДИ - също в тежко състояние

Веднага започнахме лечението. Надарен с изклю­чителна интелигентност той веднага ме разбра и лече­нието тръгна без затруднения. Безспорно, че кризисни и трудни положения имаше, но нека първо да чуем то­ва, което сам Юрий ще разкаже за себе си: „Бях мно­го болен. Болестите, от които страдах, бяха много, но особено ме измъчваше синузитът, заради който бяха направени вече 15 пункции - много мъчителни и силно травматизиращи. Резултат нямаше. Бях много зле и чувствах, че животът ми се изплъзва. Насочих се към йога, но не ми помогна.

Имах щастливия шанс да се срещна с Лидия Кова­чева. Бях изключително крехък и много уязвим пси­хически. Тя ме подкрепи и насърчи. С нейна помощ излекувах всичките си болести. Постепенно с провеж­даните курсове на гладуване и с промяната на храната настъпи промяна в живота и в психиката ми. Поукреп-нах. Влечението ми към природата се засили. Започнах сам да си садя и обработвам зеленчуци, като прилагам препоръчваната от Лидия трудотерапия в градината. Тъй като работата в моята градина беше малко, аз рабо­тех и на моите приятели. Това укрепна мускулите и върна самочувствието ми - аз се чувствах сигурен в себе си и силен. Усещах обмяната на енергиите, която ставаше между човешкото тяло и земята, особено през пролетта. Човек трябва да ходи бос по земята, да лежи на земята, без да се бои, че ще настине, защото чрез допира с нея приема силата й. Всяко свободно от работа­та ми в театъра време аз бях или в моята градина, или в планината.

Оттогава са минали почти 15 години - аз вече не боледувам. Ако ми се случи да се разболея, това означа­ва, че съм нарушил храненето си - виновна е моята лакомия. Вегетарианец съм. Храня се изключително с плодове и зеленчуци, повечето отгледани от мен.

Мога да кажа, че ако живееш по законите на приро-

дата, никога няма да бъдеш беден, а ако живееш по законите на хората - никога няма да бъдеш... богат!"

Това, което впечатлява в случая е, че Юрий разбра, че храната е основа на здравето, но за да има здрави мускули с висок тонус, е необходимо да им се дава рабо­та със сериозно физическо натоварване - спорт, работа в градината, ходене по планината. Днес, когато вече е ми­нал 40-те години, той притежава младежки вид, стегнат е, инициативен, лошото минало е забравено. Силите му са неизчерпаеми за работа и в театъра, и в градината...

При заболяванията на простатната жлеза с прила­гане на глада се избягва оперативна намеса, на каква­то и възраст да е мъжът.

Само с 15 дни гладуване бай Ангел, 83-годишен, с уговорена вече операция, нормализира състоянието си, защото прие г ладуването като единствен изход от положението. Оттогава са минали няколко години, но заболяването не се повтори.

Следващият случай, на който искам да спра ваше­то внимание, е редакторката на моята книга „Целебни­ят глад" МАЛИНА ТОМОВА - журналистка по профе­сия: За вас тя ще бъде

СЛУЧАЙ 12

С нея ни свързва съвместната работа около изда­ването и редактирането на книгата ми. Това, което ме впечатляваше при нашите срещи, бяха силните очила, които тя носеше и под които аз не можех да видя очите й, защото бяха дебели като лупи.

Оказа се^че това, от което тя страдаше, беше:

1. СИЛНО КЪСОГЛЕДСТВО (-9,75 диоптъра)

2. ПИЕЛОНЕФРИТ

3. ЗАПЕК

„С ръкописа на Лидия Ковачева, който носеше ра-

ботно заглавие „В хармония с природата", се запознах преди пет години, помолена от приятели да съдействам за издаването й. Прочетеното за племената Тубу и Хун-за и за селцето Вилкабамба за мен, съвременния човек, прозвуча като фантастична приказка.

Съмнението, че подобно здраве би могло да се постигне и в екологично замърсения свят, спъваше ре­дакторската ми работа и затова реших да експерименти­рам върху себе си. Самостоятелно проведох две кратки неуспешни гладувания и накрая отчаяно помолих Ли­дия за среща с нейните излекувани вече пациенти. Без­изходицата беше накарала тези хора да се заслушат в съветите й и да излязат от ада на своите страдания. От разказите им разбрах, че приказката може да стане ре­алност.

Когато започнах третото си, въодушевено вече от примера им гладуване, бях преминала трийсетте и бях успяла да се запася с няколко хронични заболявания, най-мъчителното от които беше силното ми късогледст­во (-9,75 диоптъра), съпроводено с пробита ретина, спа­сявана неколкократно с лазерна хирургия. След осмия ден усетих неудобството на собствените си очила и ги свалих с облекчение като прекалено тясна дреха. През това време работех усилено без тях, а когато на девет­надесетия ден реших да изляза от къщи и понечих да ги сложа отново, получих силен световъртеж и главо­болие. Помислих си, че от гладуването съм качила ди­оптрите, въпреки че виждах без очила, и още на другия ден отидох на лекар. За мое изумление зрението ми бе коригирано до -2,75 диоптъра, за което не получих ни­какво обяснение от лекарите освен неясни догадки за особеност на акомодацията. Опитът ми да споделя за проведеното гладуване просто ги разсмя и припряно ми издекламираха съдържанието на учебния матери­ал по очни болести - след 45-годишна възраст късог-

ледството се компенсира с далекогледство. Това трябва­ше да се случи с мен едва след 10 години, а те се опит­ваха да открият несъществуващи симптоми, само и са­мо да поставят дадено псевдозаболяване в някои от раз­делите на медицинската класификация.

Вече шест години живея с новото си зрение. Меж­дувременно незабелязано изчезнаха и оплакванията ми от останалите хронични заболявания.

Открила вкуса на естествената природна храна, неусетно станах вегетарианка, а децата ми съвсем неп­ринудено също предпочитаха растителна храна. Кога­то се случегие да се разболеят от простуда или грип, оставях организмът им да реагира според собствените си нужди: те инстинктивно посяга­ха само към плодове или течности. Новият начин на живот хармонизира бита и социалните ми отношения.

За книгата на Лидия не успях да намеря български лекар, който да стане рецензент. Веднага щом разберя­ха, че става дума за нестандартни методи на лечение, представителите на стандартната медицина отказваха подобен ангажимент, като категорично отричаха въз­можността за такова лекуване. А в дома на Лидия изле­куваните се увеличаваха, щастливи в своето спасение. Рецензент на книгата стана световноизвестният руски учен професор Юрий Николаев, сам основател на кли­ника за лечение с глад.

Когато се запознах с други гладолечебни системи по света, разбрах какви са предимствата на природолечеб-ната система на Лидия:

- тя не позволява интоксикация на организма, за­щото приеманите плодове и билкови чайове поемат от­деляния при изчистването токсичен материал и го ели­минират. По този начин се избягват не особено приятни клизми или очистителни, задължителни при другите гладолечебни системи;

- плодовете запазват перисталтиката на червата, а при нарушена такава я възвръщат към живот с помощ­та на съдържащата се в тях целулоза;

- тази система е най-леко поносимото, безвредно и ласкаво средство, което не изисква нито специално време, нито кой знае какви усилия. Тя е изгодна и функционална българска система на лечение както за самия пациент, така и за обществото. Благодарение на биологичната и слънчевата енергия на суровия плод човек запазва жизнените си сили и продължава пълно­ценно да се труди;

- тя е евтина и нетрудоемка система; лекарство е самата храна.

Най-смущаващ за мен е фактът, че почти всички, които идват и продължават да идват при Лидия, са вече със сериозно нарушени функции на органите или с тотално рухнал организъм.

Наблюденията върху пациентите на Лидия ми до­казаха, че българинът криворазбрано се е цивилизо­вал. Любознателен за нововъведенията, той е усвоил какви ли не сложни латински наименования на лекар­ства, а лекомислено е пренебрегвал традициите на хранене на българския народ - скромната природосъ-образна трапеза на своите деди."

Това, което е от значение за случая, е, че Малина, след като ликвидира пиелонефрита и запека, вече ня­ма страх от никакво заболяване. Разтоварена е в това отношение и цялата й атмосфера вкъщи.

СЛУЧАЙ 13

За мен това беше много специален случай, тъй като пациентката, дошла за консултация, бе представител на ортодоксалната медицина.

Д-р Вергиния Георгиева, 36-годишна, научен сът­рудник от БАН. Специалист по вътрешни болести и

фармакология. Видът й беше изключително болезнен -бледа, депресирана и абсолютно обезверена, че по света съществува начин да бъде излекувана. А ето и нейните заболявания:

1. ХРОНИЧЕН ХЕПАТИТ - след прекарани два остри хепатита — тип А и тип Б

2. ХРОНИЧЕН ПИЕЛОНЕФРИТ - КАМЪК В ДЕС­НИЯ БЪБРЕК

3. ПОЛИАЛЕРГИЯ - лекарствена и хранителна

4. ХРОНИЧЕН ХИПЕРТРОФИЧЕН ГАСТРИТ

5. СПАСТИЧЕН КОЛИТ

6. РАЗШИРЕНИ ВЕНИ С ТРОМБОФЛЕБИТ

7. АДЕНОМ НА ГЪРДАТА

8. РЕАКТИВНА ДЕПРЕСИЯ

Разговорът ни не беше дълъг. Изключително инте­лигентна, тя лесно ме^ разбра, въпреки явните противо­речия между принципите на нейната и на моята меди­цина. А ето и нейните думи:

„Но нека ви разкажа как аз тръгнах по новия път на природолечебната медицина, водена от сигурната ръка на Лидия Ковачева. Срещата ми с нея беше моя­та щастлива случайност (а може би и съдба) точно ко­гато бях напълно отчаяна и обезверена - след 10-го-дишно лутане по кабинети, консултации с професори, болнично лечение, почти непрекъснато приемане на лекарства. И сега мога да кажа, че

НАЙ-ТРУДНАТА ПОБЕДА Е ПОБЕДАТА НАД СЕБЕ СИ,

а още и това, че няма по-верен път от ПЪТЯ КЪМ ПРИ­РОДАТА - ЕДИНСТВЕН, КОЙТО ВОДИ КЪМ ИС­ТИНСКОТО ПЪЛНОЦЕННО ЗДРАВЕ.

Като млад лекар бях изпратена на работа по разп­ределение в красивия планински град Елена. През 1983 г. в целия Търновски район избухна хепатитна

епидемия от воден произход - тип А. Постоянният ежед­невен контакт с инфекциозно болните и прегледите ме­сеци наред доведоха до заразяването ми от хепатит. Бях приета на лечение в много тежко състояние със силно увеличен дроб и далак, непрекъснато гадене и повръ­щане, температура до 39 градуса, силна отпадналост. Въпреки положените грижи от моите колеги състояние­то ми се влошаваше. Това наложи включване на корти-зон във високи дози, прилаган мускулно. Два месеца бях на легло с включване на системи - глюкоза, леву-лоза, витамини, хепатопротективни средства (лекарства, подобряващи чернодробната дейност). Стойностите на трансаминазите (биохимични изследвания за чернод­робната функция) бяха над 800. Болките в областта на черния дроб и далака бяха постоянни. Бях изписана със слабо подобрение и с температура 37,5 градуса, с указа­ния за „силна храна" и лечение с кортизон. И бях дис­пансеризирана.

За нещастие при изследванията на контролните прегледи по кръвен път бях заразена с втори хепатит (тип Б). И започна... ходене по мъките. Бях отчаяна. С използването на кортизона увеличих теглото си с 15 кг. Пет месеца по-късно, след консултации с водещи про­фесори в областта на гастроентерологията, постъпих за изследване и уточняване на състоянието ми в Меди­цинска академия. Направената биопсия на черния дроб доказа хроничен хепатит. Продължавах да се ле­кувам с всички възможни средства на традиционната медицина - глюкоза, левулоза, карзил, катерген, есен-циале форте (мускулно), преднизолон, невробекс, аци-ди фолици, витамини. Бях изписана с препоръки да продължа с лекарствата и с настояване след 6 месеца отново да ми бъде направена чернодробна биопсия.

Продължавах да вземам лекарства и „силна хра­на" - ежедневно мляко, извара, месо (пилешко, телеш­ко), салам, сирене, кашкавал.

Сега, когато животът ми е променен благодарение на лечебното гладуване и природното хранене, мога да си дам сметка какво огромно натоварване на орга­низма е било приемането на толкова много лекар­ства и едновременно с това с изобилна храна, бога­та на животински белтъчини. След три месеца от­ново бях приета в Медицинска академия с нови оплак­вания- болки в областта на бъбрека, температура 37,5 градуса и ясна кръв в урината. След едномесечно лече­ние с антибиотици и проведени изследвания бях изпи­сана с диагноза хроничен пиелонефрит. Камък в дес­ния бъбрек. Имах съвсем ясна представа накъде водят тези заболявания.

Състоянието на бъбреците продължи периодично да се влошава. Антибиотиците от своя страна влошиха дей­ността на черния дроб. Като лекар аз все още вярвах във възможностите на традиционната медицина. Състо­янието ми продължаваше видимо да се влошава - аз бях по-болна от моите пациенти. Но бях принудена да работя, тъй като нямах повече болнични. Продължих да приемам скъпи лекарства. Като допълнителни забо­лявания през това време се явиха: тежка полиалергия към храни и лекарства, хроничен гастрит, спа етичен ко­лит, разширени вени по двете подбедрици с прекаран тромбофлебит. Поради постоянните болки и тежест в подбедриците, огромните отоци, кръвоизливите и вари-козните разранявания се принудих да се подложа на склерозираща терапия (склерозиране на вените чрез вкарване на лекарство директно във вената; функцията на склерозираните вени се поема от другите вени). За съжаление след 2-3 месеца обходните вени също се раз­шириха - грозни, виещи се като змии по двата крака.

Тежка венозна недостатъчност беше причина за лимфен застой й огромни отоци. Всички тези заболя­вания и постоянното приемане на лекарства ме бяха довели до тежко депресивно състояние, постоянно безсъ-

ние, намалена способност за концентрация, трудно за­помняне. Вече бях напълно отчаяна - навършиха се десет години непрекъснато лечение. Точно в този мо­мент съдбата ме срещна с Лидия Ковачева.

Впечатлението беше силно. Пред мен стоеше човек енергичен, с лъчиста усмивка, топлота, вдъхващ дове­рие и надежда. Преборила се със смъртта, разполага­ща с 40-годишен опит, тя усети отчаяното ми състоя­ние и каза: „ЖИВОТА, ЗДРАВЕТО И ЩАСТИЕТО ЗАСЛУЖАВА ТОЗИ, КОЙТО УМЕЕ ДА СЕ БОРИ ЗА ТЯХ! Заедно ще победим болестите."

От този ден започна нашето приятелство, обща ра­бота и наистина борба. Пред мен Лидия разкриваше тайната сила на една нова за мен и непозната медици­на - неограничените възможности на природата и ле­чебното гладуване. Тогава си казах: „След като тя е успяла да излекува неизлечимите според установената медицина тежки заболявания: милиарна туберкулоза и цироза на черния дроб, язва на дванадесетопръстни­ка, анемия, трябва и аз да се справя с моите болести." И чудото стана.

Първото гладуване беше само 10 дни, от което вед­нага получих леко подобрение въпреки ограничения курс. След второто, 20-дневно гладуване, изхвърлих безболезнено камък от десния бъбрек. Последваха пери­одично курсове на гладуване, захранване и неголеми интервали на природосъобразното хранене с млечно-вегетарианска храна в продължение на цяла година. След всеки проведен курс на гладуване изследванията на кръв и урина се подобряваха. Курсовете на гладува­не бяха по 20 и 28 дни. Отслабнах 15 кг и възстанових нормалното си тегло. Едва след шестото гладуване тем­пературата се нормализира, отоците намаляха, общото

състояние се подобри, но... тогава открих бучка на. дяс­ната гърда с големина на малък орех. Силно разтрево­жена, споделих това с Лидия, а тя ме успокои с думите: „ВЯРВАЙ В СИЛАТА НА ПРИРОДНИЯ ЛЕКАР, ТОЙ Е У ВСЕКИ ОТ НАС И КОГАТО МУ ДАДЕМ ВЪЗМОЖ­НОСТИ, ТОЙ ЗНАЕ КОГА И КАК ДА ЛЕКУВА. НЯМА НЕЛЕЧИМА БОЛЕСТ, ИМА НЕЛЕЧИМ БОЛЕН."

В подобни случаи официалната медицина насочва болния към задължителни изследвания - мамографии, хормонално лечение и най-често операция. Изпаднах в колебание. Консерватизмът на лекаря говореше у мен, но въпреки това реших и продължих лечебния глад.

Начинът ми на хранене се състоеше от лека вегета­рианска диета с изключване на месото, яйцата, сирене­то, млякото, кашкавала. Предимство в диетата ми има­ха плодовете и зеленчуците в сурово състояние. След поредното гладуване, което беше 43 дена, биохимичните показатели, характеризиращи функцията на черния дроб, бяха в норма. Болките в областта' на бъбреците, далака и черния дроб напълно изчезнаха. Кожата на лицето, която винаги беше бледа, с жълтеникавокафяв оттенък, с чернодробни петна, възвърна нормалния си естествен цвят. Сърбежите и обривите по цялото тяло из­чезнаха напълно. Бучката на гърдата се разтопи.

От разширените вени на двете подбедрици, които в продължение на 10 години бях лекувала с всички въз­можни средства, вече нямаше следа. Ехографското изс­ледване показа нормални размери на черния дроб, бъб­реците и далака. Бъбречната функция беше вече нор­мална. Алергията, от която страдах с години, вече не ме измъчваше. Хроничният гастрит и колит също не на­помняха за себе си. Година след започване на лечение­то аз съм вече здрава.

же да бъде излекувано тежко хронично заболяване със скъпо рекламирано хапче или чудодейна билка. Стъп­ка по стъпка, ден след ден, с търпение се стига до здравето. Усилията, които ще се положат, няма да бъдат напразни, болестта ще отстъпи.

Безкрайно съм благодарна на Лидия, тя ме превър­на от отчаяна, болна и обезверена в напълно здрава и пълноценна жена. Гладът е уникален метод на безле-карствено лечение и може да помогне на всеки, изпад­нал в моето положение."

Действително след всичко казано от Вергиния ко­ментарите са излишни! Това, което има да се добави, е малко. Тя вече е една истински здрава и хубава жена, пълна с живот и инициативност. Когато дойде при мен, беше преждевременно остаряла, с оредяла коса, трома­ва с подпухналите си крака. Днес е млада, косата й сгъстена и лъскава, краката са в нормалната си стройна и стегната форма, кожата е с естествената си приятна и хващаща погледа розовина. С хубавия си здрав вид тя вдъхва доверие и у своите болни.

За случая, който следва, искам да разкаже самата д-р Вергиния Георгиева, тъй като здравето на пациент­ката беше постигнато с нейното ценно съдействие.