Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в све­товната практика по гладолечение

Наталия Д., 33-годишна, от София. Главното й забо­ляване, създало й много тревоги и страдания, е било:

1. ЯЗВА НА СТОМАХА - С ОБИЛЕН КРЪВОИЗЛИВ и други, явили се повече като допълнителна грижа:

2. КИСТИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ

3. ПЯСЪЦИ В БЪБРЕЦИТЕ

4. ТЕЖКА НЕВРОЗА

5. АНЕМИЯ

6. НАДНОРМЕНО ТЕГЛО НАД 20 КИЛОГРАМА Но нека по този случай чуем думите на д-р Верги­ния Георгиева:

„Един много често задаван ми въпрос от пациентите е: ЛЕКУВА ЛИ СЕ ЯЗВА НА СТОМАХА И НА ДВАНАДЕ­СЕТОПРЪСТНИКА?

За съжаление язвената болест засяга обикновено млади хора в активна възраст. Като причина за въз­никване на заболяването се сочи наследственото пред­разположение, нервно-психичното напрежение, съче­тано с неправилното хранене. През последните години като причинител на язва на дванадесетопръстника се обвиняват бактерии, наречени херликобактер пилори. Лечението с лекарства продължава месеци наред с болкоуспокояващи средства, които понижават стомаш­ната киселинност. Напоследък болните се лекуват чрез продължителни курсове с антибиотици. За съжа­ление ефектът е временен и стотици болни се прими-ряват с мисълта, че язва не се лекува и ще понасят болките цял живот.

Но нека разкажа за болната Наталия - от две годи­ни тя е със силни болки, опасващи цялата под бедрена област, които стават особено непоносими след дразнеща храна, газирани напитки, кафе и силно психична нато­варване. Болките са толкова силни, че тя не може да стои седнала, дразнят я всякакви дрехи и колани. Извес­тно облекчение получава само при лежане по гръб. Ле­куващите лекари отдават това на изострен гастрит. Така минават месеци. Наталия пие алмагел и чака подобре­ние, докато един ден получава масивен кръвоизлив.

Приета е по спешност в Института по спешна меди­цинска помощ „Пирогов" в София. С ендоскопския прег­лед се установява огромна колозна язва върху малката кривина на стомаха с диаметър 12 мм, която обилно кър-

ви. Цялата лигавица на стомаха е с множество ерозии в различно развитие. Болната е силно отпаднала, с тежка анемия след кръвоизлива. Хирурзите от „Пирогов" успя­ват да овладеят състоянието, но предлагат незабавно операция (изрязване на 2/3 от стомаха). Читателите веро­ятно ще се учудят защо веднага е предложена операция, но при млади хора подобни големи язви се смятат за предраково заболяване.

Наталия е объркана, изплащена е и не знае какво да предприеме. Благодарение на това, че е чела за успехите на лечебното гладуване, тя категорично отказва опера­ция и четири дена след кръвоизлива взе решение да се лекува с глад.

По време на лечението с глад имаше трудни момен­ти и колебания. При всяка наша среща близките й ме следяха с тревога, въпреки че внимателно им обяснявах, че скоро Наталия ще бъде здрава без операция. Проведени­ят курс на лечение беше 21 дни, при който с всеки изми­нат ден силите и самочувствието се връщаха.

Особено голямо значение в тези трудни дни имаха топлината и любовта, с която я обгръщаха нейните близ­ки. Въпреки разбираемите майчински страхове нейната майка беше до нея. Сигурен в успеха на лечението, съп­ругът й я подкрепяше със своя оптимизъм.

След проведения 21-дневен курс на гладуване Ната­лия направи много внимателно захранване и след това ограничена природосъобразна форма на хранене. От храната бяха изключени месото, алкохолът, кафето, сладкарските произведения.

След три месеца беше направено ново изследване на стомаха и кръвна картина. Ендоскопското изследване бе проведено от известен наш доцент, специалист в областта на гастроентерологията. Наталия признава, че се е леку­вала с гладуване, а той с усмивка реагира, че не вярва на гладуването, а вярва на очите си. Изненадата му е пълна, защото наистина трябва да повярва на очите си.

Ето и неговото заключение: „Стомахът е в нормално състояние, както и перисталтиката, леко зачервена ли­гавица. Язва не се вижда въпреки неколкократното ми оглеждане." Година след този преглед е направено ново ендоскопично изследване при съшия лекар. И ето кате­горичното заключение на консервативно настроения ко­лега: „Хранопровод и кардия без патологични отклоне­ния. Язва не се открива въпреки най-внимателното многократно оглеждане на целия стомах. Няма данни за други инфилтративни изменения. Пилорът пропуска нормално. Състояние след излекувана напълно язва на стомаха"(!!!)

Но успоредно с лечението на стомаха Наталия изле­кува и другите си хронични заболявания, въпреки че вниманието й беше насочено към лечението на язвата. А те бяха: кисти на яйчниците, пясъци в бъбреците, анемия, тежка невроза, наднормено тегло повече от 20 кг.

Сега Наташа е напълно здрава и хубава жена. Тя върна младежкия си вид и интереса към професията си, с която преди не беше в състояние да се справи. От предишните болки и тревоги няма и следа. Като специ­алист физик в БАН тя спечели конкурс и в момента е на дългосрочна работа в Япония. На раздяла тя ми ка­за: „Гладът върна здравето ми. Аз вече знам как да живея и как да се храня."

Смятам, че след описаното от д-р Вергиния Георгие­ва нямам какво повече да добавя, освен да потвърдя, че Наталия пред очите ни се промени. Пред нас стоеше една оживена, одухотворена и подмладена жена.

Следващият, който за мен е сериозно постижение, е

Д-р Георги Гайдурков - 33-годишен, психолог, ле­кар в хемодиализен център. При мен дойде със силно потисната психика, много блед, със силни сенки под

очите, с оплаквания за вечна умора, отпадналост, безсъ­ние. За него животът беше тежест. Заболяванията му бяха:

1. СИНУЗИТ

2. ХРОНИЧЕН ГАСТРИТ

3. ЯЗВА НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА

4. ХЕМОРОИДИ

5. ХРОНИЧЕН КОЛИТ

6. РАЗШИРЕНИ ВЕНИ

7. КАРИЕС НА ЗЪБИТЕ

8. ДЕПРЕСИЯ

Тъй като той беше лекар, при това интелигентен и склонен към задълбочаване, лесно ме разбра въпреки принципните противоречия между медицината, която познаваше и практикуваше, и моята природна меди­цина. Лечението, с малко колебание, започна.

Но нека прочетем изказването му:

„До есента на 1992 г. бях един хронични болен човек. Въпреки оперираните ми сливици страдах от постоянен гърлобол в юношеските ми години (хрони­чен фарингит, усложняващ се с трахеит), хроничен синузит. Движех се винаги с антисептичен спрей в джоба и капки за нос. Налагаха се чести курсове с антибиотици поради продължителните инфекции. Със­тоянието ,на зъбите ми беше крайно лошо - поради ма­сивните пломби на всички кътници зъбите се чупеха един по един, след което следваше изваждане. Нови ка-риеси се появяваха непрестанно. Стомашно-чревният ми тракт беше увреден по всички отдели - хроничен гас­трит с хиперацидитет. Язва на дванадесетопръстника. Апендектомия. Хроничен колит с постоянно неоформени кашести изпражнения с остатъци от несмляна храна, постоянна тъпа болка в областта на цекума и еигмата; периодични диарии, хемороиди. Планирах фйброколос-копия, от която впоследствие се отказах. Страдах също от тъпи болки в лумбалната област, но изследванията с

бъбречна насоченост даваха само периодични следи от белтък в урината.

Лягането ми вечер се беше превърнало в истински ритуал, защото дори практически недоловимото въз­душно течение в затворено помещение ми причинява­ше силни, остри и „стрелкащи" невралгични ролки по крайниците, които не можеха да се изяснят диагнос­тично. По долните крайници започнаха да се оформят разширени вени, свързани с тежест и болка.

При всички тези заболявания, повечето с еволю­ция от детските години, аз чувствах постоянна умора, отпадналост, често изпотяване, студени и потни ръце и крака. Кожата ми беше суха, бледа, с восъчен цвят, пас-тьозна; под очите - дълбоки сенки и периодична отточ-ност по клепачите; косата - суха, с тънки и чупливи косми.

Що се отнася до психичния ми статус, аз живеех в една лавирана депресия с високо ниво на тревожност и периоди на силна невротична възбуда. Страдах от упорито и измъчващо ме с години безсъние; залпове от групови сърдечни екстрасистоли, което налагаше постоянна употреба на транквилизатори.

Въпреки медицинската ми диплома и университет­ското ми образование по клинична психология аз не мо­жех да се справя със себе си. По една ирония на съдба­та трябваше да лекувам, другите, а себе си не мо­жех да излекувам. Смътно и болезнено долавях, че греша в нещо дълбоко и фундаментално. Чувството за някакво сериозно, но известно за мен отклонение подко­паваше самите жизнени устои на личността ми.

Тогава аз се запознах с книгата на Лидия „Целеб­ният глад". Аз бях подготвен за тази книга: макар и дете на града, още от малък всеки излет сред природата предизвикваше у мен изключително внушаващи и силни преживявания. Наблюдавах с интерес всяко цвете и всеки стрък. Исках да проникна в техния вът-

решен живот. Купих книгата в началото от чисто теоре­тичен интерес. Когато я прочетох обаче, разбрах, че бях прочел това, което е вътре у мен. Затваряйки последна­та страница, си казах: „Това е!"

Бях уверен, че съм стигнал до това, към което съм се стремял. Пътят беше дълъг, но резултатите не закъсняха. В началото бях сменил само храненето -вместо обилните порции с месо и концентрираните шо­коладови десерти ядях салата от моркови с черен хляб (беше късна есен). Най-напред отзвучаха най-късно появилите се симптоми -» невралгичните болки в край­ниците. Сънят стана дълбок и за пръв път заспивах без лекарства и се събуждах отпочинал. В течение на няколко месеца свалих около 10 кг наднормено тегло. Постепенно инфекциите на горните дихателни пътища изчезнаха. Установих, че се бях „закалил", както нико­га досега - беше зима, а не носех вече нито шал, нито палто; ползвах само късо шушлеково яке, ходех без шапка, без никакви болки и смущения. За първи път в живота си почувствах, че и зимата има своя красо­та. До 30-ата ми година за мен тя означаваше страда­ние. В рамките на една година под ръководството на Лидия направих 4-5 гладувания от по 1014-20 дни. Разрушаването на зъбите, престана, нови кариеси не се появиха. Най-бавно се повлияха пораженията на сто-машно-чревния тракт и по-специално на дебелото чер­во. Успоредно с неговото подобряване порозовяваше и кожата на лицето, сенките се изличаваха постепенно, като при всяко обостряне се появяваха отново. Сега практикувам системата на Лидия вече трета година. Моето кошмарно минало е само един спомен. Чувствам се здрав, но процесът на промяната продължава с всеки изминат ден. Знам, че разполагам с огромна свобода -свободата да бъда здрав, активен и щастлив човек. Да­вам си сметка, че мога да бъда болен, но само ако аз съм пожелал това.

Това, което преживях, мога да го окачествя само като една тотална промяна на цялото си същество. Трайно изградени психични структури като характер се оказаха способни на коренно променяне. Ранни детски комплекси и нагласи, защитни механизми и психични компенсации изчезнаха и се замениха с нови, градивни. За първи път в живота си се чувствам уравновесен, със самочувствие и активен. Забелязвам, че хората ме при­емат различно отпреди - приветливо и с желание.

Аз постигнах своя пръв професионален дълг - изле­кувах себе си. Сега вече знам и чувствам, че мога да помогна и на другите, защото съм способен да ги оби­чам. Влюбен съм в живота, чувствам, че той е прекра­сен като едно вълшебно приключение. Всеки ден за мен е един нов и небивал свят, удивляващ, както е удивляващ светът в очите на едно дете. Сега вече знам какво значи да бъдеш.

От сърце благодаря на Лидия за живота и щасти­ето, които ми върна и които създаде у мен."

Това, което мога да кажа за д-р Георги Гайдурков," е, че той в момента е съвсем друг, нов човек, а и лекар, на когото наистина болните могат да гледат с доверие.

Следващият случай с особено голямо значение за мен, отчетен като

СЛУЧАЙ 16,

беше на д-р Людмила Емилова.

Тя дойде при мен не само като пациент, но и с изк­лючително повишен професионален интерес като лекар . към новата лечебна система, която аз предлагах. Бяха ми зададени безкрайно много въпроси и разговорът, за­дълбочен и оживен, продължи няколко часа.

Болестите, от които тя страдаше, бяха много. Това изискваше продължително лечение с повтаряне на разтоварителните курсове. Тъй като тя подходи с разби­ране и търпение, здравето й се възвърна. Но нека по-

добре да чуем самата нея:

„През петнадесетгодишната ми практика като ле­кар бях натрупала доста заболявания:

1. ТЕЖКА МИГРЕНА

2. ХРОНИЧЕН ГАСТРИТ

3. КОЛИТ

4. АНЕМИЯ

5. АТОНИЯ НА ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР

6. СТЕАТОЗА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ

За около десет години съм изпила толкова много лекарства за мигрената, че през 1991 г. изследванията ми показаха увредена функция на бъбреците. Още ня­колко години и ме чакаше хемодиализа - изкуствен бъбрек. А мигрената ставаше все по-жестока, тежките пристъпи вече бяха през 2-3 дни. Наложи се да вляза в неврологична клиника, за да отхвърля съмнението си, че имам тумор в мозъка. Освен медикаментозно бях опитала лечение с иглотерапия, физиотерапия, масаж. Ефектът беше слаб и много краткотраен, Бях се отчаяла, защото с постоянното си главоболие и с другите си оплаквания не бях истински ценен човек.

Не вярвах вече на нищо, дори на някакво чудо. Но чудото дойде! То пристигна при мен като един вестник -„Вестник-книга", в който Лидия Ковачева разказваше за лечението с г ладуване. Още като прочетох статията, безрезервно повярвах на всичко, написано в нея. Уре­дих си среща с Лидия и няколко часа не ни стигнаха да разговаряме за практиката на лечебното гладуване. Бях очарована от бликащата жизненост на 78-годишна-та Лидия, от нейните неизчерпаеми знания в областта на природосъобразната медицина.

Скоро след това направих първото гладуване - бе­ше пет дни с пет дни захранване. И въпреки че беше много кратко, мигренозните пристъпи се разредиха, станаха по-слаби. Започнах да се храня природосъоб-разно и през повечето дни от седмицата и постепенно

след още няколко гладувания аз оздравях! Напълнр! Няма ги мигрената, гастрита, черният ми дроб и жлъчният мехур са с нормални размери и без атония, хемоглобинът ми е абсолютно нормален (140 мг/куб). И всичко това - без да изпия нито едно хапче. Всички гладувания провеждах по системата на Лидия Коваче­ва - с плодове, чай и мед, защото се убедих, че за българина това е най-добрата система на гладуване.

Тъй като всичко ставаше, докато продължавах да работя в санаториума на МВР, постепенно осъзнах, че не мога да лекувам една голяма част от пациентите си е лекарствата. След като знаех, че повечето от тях ще оздравеят напълно и окончателно само с няколко гладу­вания и след това с природосъобразно хранене, аз вече можех да им обясня това. Естествено не всеки ме разби­раше, но аз се радвах като малко дете на всеки, който имаше смелостта да опита. Защото знаех, че веднъж опитал вълшебството на този метод на лечение, човек не може да се откаже от него. Без никакви трудности, без никакви химикали се лекуват всички болести. Нещо повече - лекуващият се по този метод става жизнен, по-инициативен, подмладява се, освобождава се от депре­сията, от черните мисли, става по-добър, по-толерантен.

Зная, че за много хора това звучи невероятно, но то е факт, който съм проверила не само върху себе си. Това е мнението и на хилядите пациенти, които съм лекувала по този метод в последните години.

Ето защо през май 1993 година открих Центъра за безлекарствено лечение на болестите по системата на Лидия Ковачева. Спокойно мога да кажа, че за две години оттогава съм извела по пътя на здравето много повече свои пациенти, отколкото за всичките 23 годи­ни преди това с лекарската ми практика по традици­онните способи.

От опита, който натрупах, се убедих, че тази сис­тема е чудотворна. Но за предпочитаме е лечението

Тук болните имат възможност да се срещнат с из­лекували се от тежки хронични болести по този метод мои пациенти, да слушат лекции за тънкото изкуство на гладолечението, за правилното хранене и за пра­вилния начин на живот. Хората трябва да бъдат нау­чени как да живеят, за да бъдат в добра форма - истин­ски здрави, до края на живота си.

Накрая искам да кажа няколко думи за създателка-та на тази чудесна българска система за гладуване Ли­дия Ковачева. През последните две години аз излекувах по тази система хиляди пациенти - те вече не вземат лекарства, не дотягат на близките си с постоянни оплак­вания. Не чакат с часове пред кабинетите в поликлини­ките. Те са жизнени и енергични здрави хора и вярват, че благодарение на системата на Лидия и на „Целебни­ят глад" България ще има шанса да заеме както прели 60-70 години първо място по брой на дълголетниците между цивилизованите страни. Наистина България от страна на розите се превърна в страна на склерозите. Ето защо се надявам, че когато заемем своето място по

броя на дълголетниците, Лидия Ковачева ще бъде обя­вена за светица!"

За д-р Людмила Емилова имам да кажа само, че тя беше един от малкото лекари, разбрали в дълбочина пос­тигнатото от мен. Изключително смел човек, тя напусна удобното си и сигурно място на лекар в санаториума на МВР, за да поеме един път на трудности, на борба с пред­разсъдъците, закостенелостите и невежеството. Връщане­то на здравата форма на нашия български народ, за което тя мечтае, може да стане само със съдействието на такива самоотвержени, смели и умни лекари.

СЛУЧАЙ 17

Това е д-р Юлия Кръстева от гр. Шумен. Нейното главно оплакване беше ТЕЖКА МИГРЕНА, лекувана безуспешно в продължение на повече от 20 години. Прео­риентирайки се от традиционната към природосъобраз-ната медицина, тя оздравява. Щастлива и вдъхновена, тя ми написа прекрасно писмо:

„Радвам се на живота. Пиша тези редове с огромно вълнение, породено от много смесени чувствд.

Бих искала да започна с благодарност към моята майка, която със своята упоритост успя да ме накара да повярвам в нещо изключително ценно - лечебното гла-дуване.

Присъединявам своето горещо благодаря към изключителната българка Лидия Ковачева, коя­то даде на нашия народ своята уникална лечебна система, върнала усмивките и радостта от жи­вота на стотици българи.

Благодаря на двете смели жени д-р Людми­ла Емилова и д-р Вергиния Георгиева, положили Хишжратовата клетва и дръзнали да излязат от рам­ките на традиционната медицина, за да отдадат изця­ло своите познания и енергия на многобройните па­циенти, решили да опитат последния лек за своята бол-

ка. Всъщност той се оказа първият и най-ценен.

Две хиляди години пр. н. е. бащата на медицината Хипократ е казал: „Храната - това е вашето лекар­ство." Само здравият човек може да изживее истинс­ки своя живот. Цената на здравето се осъзнава най-добре, след като болката е владяла дълго твоите дни и нощи, пречила ти е да изживееш своите най-хубави мигове, принудила те е да промениш любима работа.

И така, мили приятели, желая да споделя с вас как преди две години се върнах отново към нормалния жи­вот след дългите години, прекарани между болките и купищата лекарства.

Оплакванията ми си имат своето начало преди по­вече от 20 години. Имайки във фамилията си мигре-нозна обремененост по бащина линия (баща ми стра­да от мигрена от дете), бях свикнала да живея с ми­сълта, че мигрената ще съпътства целия ми живот. С всеки изминат ден, с всяка измината година ставаше все по-тежко. Сменях лекарствени препарати - таб­летки, инжекции, венозни коктейли, иглолечение, физиотерапевтични, екстрасенски процедури.

Главоболието от ден на ден ставаше все по-нетърпи­мо. Пристъпите траеха от 3 до 7 дни, придружени от светобоязън, мъчително гадене и повръщане, а в меж-дупристъпните периоди - едно непрекъснато главобо­лие. Все по-трудно съчетавах дом, семейство, профе­сия. През 1993 г. колеги ми предложиха и последното, най-съвременно лечение на мигрената, бих казала, то­гава единственото ефикасно лекарство - инжектори и таблетки YMIGRAN - лекарство с много висока цена, непосилна за по-голяма част от пациентите. И въпре­ки че болката се повлияваше много бързо (след ня­колко минути), ефектът при мен траеше кратко вре­ме. Само след няколко часа започваше нов пристъп.

И така радостта, че е намерено лекарство, бе помра­чена - нужни ми бяха много пари за няколко часа без

главоболие.

15 януари 1994 година е денят, в който взех реше­ние да опитай глада след дълги разговори с д-р Емило­ва и д-р Георгиева, работещи по това време с пациенти от цялата страна във ВПД - 2 в курорта „Св св. Конс­тантин и Елена" край Варна.

Гледах ги в очите и не вярвах, че това, в което ме убеждаваха, ще стане.

А то, чудото, стана. Трябваше само да започна, за да повярвам истински.

Първото лечебно гладуване проведох през месец февруари 1994 г. И то бе с продължителност 20 дни.

Още на 3-4-ия ден мъчителното главоболие вече го нямаше. Дълго не можех да повярвам, че това е исти­на, и със свито сърце очаквах все пак то отново да се появи. В края на първия курс лечебно гладуване се чувствах така, както преди 20 години. Нямаше й следи от болки в главата, беше ми леко и приятно. Бързо се върнах отново към нормалния живот. Тежкото бреме на болен човек във фамилията падна най-напред от най-близките ми хора - родители, съпруг, деца, а посте­пенно и колегите ми разбраха, че няма да виждат пове­че лицето ми с изписана мъчителна болка по него.

За мен датата 14 февруари (начало на лечебното гладуване) стана като втори рожден ден. Сълзи на тъ­га напират в очите ми, когато си спомня мъчителните пристъпи и непрекъснатото чувство на болка в глава­та. И затова радостта ми, че то е вече минало, е голяма.

През изминалите две години след 1994 г. проведох няколко кратки (7 до 10 дни) и няколко по-продължи­телни (15-20 дни) курсове на лечебно гладуване. Про­мени се напълно начинът ми на хранене, изместих сиренето, млякото и многото пикантни храни с живи­те и истинските, които ми дават живинка и здраве -плодовете и зеленчуците, защото както казва един американски лекар, привърженик на натуралната

медицина, д-р Х. Билер: „Яденето и храненето не са едно и също нещо. Човек се храни не от храните, които поглъща, а само от това, което може да усвои"

Завършвайки своя разказ, искам от цялото си сър­це отново да благодаря на пълната с енергия и любов към хората Лидия, готова да подаде ръка за помощ на всеки, който я потърси, и не по-малко на нейните пър­ви последователи. Имам предвид специалистите меди­ци (д-р Емилова и д-р Георгиева), решили да се борят за здравето на своите пациенти не само със страшните бо­лести, но до голяма степен със своите невярващи колеги по образование - нещо изключително трудно във всич­ки времена."

За Юлия мога да кажа само, че тя е една хубава млада жена, пълна с присъща само на истински здравия човек енергия. Нея никой никога вече не може да върне към стария й начин на хранене и начин на живот.

От изказванията на д-р Георгиева, д-р Гайдурков, д-р Емилова и д-р Кръстева става ясно, че въпреки сери­озните си заболявания те са били принудени да продъл­жават лекарската си практика, като приемат и лекуват болни.

Логичният въпрос, който би си задал всеки читател в момента е: ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ЕДИН ЧОВЕК (В СЛУЧАЯ ЛЕКАРЯТ), КОЙТО С ГОДИНИ НОСИ НЯ­КАКВО ЗАБОЛЯВАНЕ, КОЕТО НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗЛЕКУВА, ДА ИЗЛЕКУВА ПОЯВИЛИЯ СЕ ПРИ НЕГО ПАЦИЕНТ СЪС СЪЩОТО ЗАБОЛЯВАНЕ?

Младите лекари при завършване на образованието си от прекалено нервното напрежение, от прекалено натоварената учебна програма (често с излишни и ненужни материали) и поради нездравословния на­чин на живот започват практикуването на лекарската си професия с вече сериозно увредено здраве. А дали на преподавателите им - лекари, професори и доценти

- са направили впечатление бледите лица и болнавият вид на техните възпитаници?...

Хипократ - древният мъдрец на медицинското поз­нание, наречен баща на медицината, е оставил апел:

„ЛЕКАРЮ, ИЗЛЕКУВАЙ ПЪРВО СЕБЕ СИ!" - за­щото лекарят трябва да бъде практически здрав. Здра­вото тяло носи и здрава психика. Има ли отклонения от здравата форма на тялото, вече има отклонения и в пси­хиката. Силно и незаменимо е влиянието, когато до лег­лото на болния се изправи истински здрав лекар.

Днес обществото е изгубило вяра в традиционните, утвърдени способи на лечение не само защото от бол­ниците се изписват болните със заболяванията, с кои­то са постъпили - неоздравели, а и защото болният вижда и усеща болния си лекар - блед, подпухнал, невротизиран, неизлекувал себе си. По този въпрос би трябвало да се помисли повече.

Тук искам допълнително да се спра на случаите, които аз наричам