Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в све­товната практика по гладолечение

- хора, стигнали с усложнените си и тежки заболява­ния до леглото. Обикновено те са от други градове и е невъзможно нито те да дойдат при мен, нито аз да отида при тях.

За съжаление за такива болни все още не е помис-лено - нито за клиника, нито за санаториум. Лекувани безрезултатно по методите на традиционната медици­на, те са предоставени на собствената си съдба. Ето и поредния

СЛУЧАЙ 18

ИЗБЕГНАТА ИНВАЛИДНА КОЛИЧКА

Лиляна Н., 37-годишна - медицинска сестра. 'Тя дойде при мен през 1992 година. Видът й беше силно

болезнен, всяко нейно движение беше свързано с „ох" -болките бяха силни. Това беше много тежък случай с РЕВМАТОИДЕН ПОЛИАРТРИТ - бързо прогресиращ.

В София тя беше за малко - живееше във Варна. Препоръките, които й дадох, възприе лесно, защото 60-ше интелигентен човек. Схвана всичко бързо въпреки противоречията, които съществуваха между моята ме­дицина и тази, на която я бяха учили. Наложи се след^ ващите консултации да бъдат само по телефона - до самото й оздравяване. Но ето и нейното писмо, в което тя подробно описва проведеното лечение:

„Боледувам от ревматоиден полиартрит - бързо прогресиращ. От леки оплаквания от болки по ставите страданието ми бързо се превърна в тежка нелечима болест. Тръгнах по болници - Варна, София. Безполез­ното лечение увеличаваше отчаянието ми. Като здра­вен работник бързо осъзнах, че съвременната медици­на не може да ме излекува. Трябваше да се боря - но как? Започнах да опитвам масажи, физиотерапия, бил-колечение, екстрасенси, иглотерапия, но нито една от приложените терапии не подобряваше състоянието ми, напротив - започнаха проблеми с бъбреците, черния дроб (вероятно от „страшните кортизонови препарати"). -

Дойде време на пълна неподвижност.

Имам чудесно семейство - син на 16 години. Не можех да приема ужаса на майка, паднала на ръцете на детето си, но не можех да се справя с ужасната бо-лест. Не можех да се самообслужвам. До леглото ми бяха подредени телефон, дистанционни за телевизора, но аз не можех да протегна ръка за тях. Когато мъжът ми беше на работа, синът ми ме водеше до тоалетна­та, защото без помощта му не успявах да се върна до леглото си. Ако трябваше да бъда заведена някъде, носеха ме на ръце до колата и ме слагаха на пусната седалка, защото гръбначният ми стълб не се огъваше (станал беше като бамбукова пръчка).

Лекарствата ставаха все по-силни, но вече не пома­гаха на ужасните болки. При нашето заболяване има периоди на подобрение (независещи от лечението с ме­дикаменти), след което неминуемо следва период на влошаване. В един такъв период на подобрение ме до­ведоха в София на иглотерапия при китайски лекари. Както бяхме набодени с иглите, една непозната жена ми каза: „Идете при Лидия Ковачева, много сте млада, тя ще ви помогне." Вече не вярвах на никого, но не бях се отказала да се боря. Обадих се по телефона. При вас имаше журналистки за интервю. Любезно ме поканих­те. Разговорът ни беше кратък и ми казахте: „Вие ще се справите." Нощем се събуждах и чувах гласа ви. Аз през целия ни разговор охках от болките. Върнах се във Варна. През целия път премислях съветите ви, за да не забравя нещо. У мен се бореха здравният работник, учил хората да се лекуват с лекарства и силна храна, и другият, обикновеният човек с огромното желание да бъде здрав.

От този ден аз съм НОВ ЧОВЕК! Началото беше трудно - три месеца се борих с кортизоните. Първите шест месеца положението непрекъснато провокираше периоди на влошаване: РУЕ - 135, болките се усилва­ха, температурата се повишаваше. Вашите настав­ления по телефона ме поддържаха. За една година имам сто дни, проведени на разтоварителен режим. Дневно ползвах от 3 до 5 чая, плодове много малко -300-400 грама. Понякога провеждах по 3 дни само на чай, без мед и лимон. След шестия месец задочна бав­но подобряване, което с всеки изминат ден се ускоря­ваше. Общото лечение продължи една година и чети­ри месеца. Аз съм вече на крака - болките ги няма, отоците - също, мога да тичам по стъпалата и съм щастлива.

АЗ ИЗБЕГНАХ ИНВАЛИДНАТА КОЛИЧКА, коя­то ми предричаха лекуващите ми лекари. Моето оздра-

вяване за тях беше чудо. Чудото наистина стана, и то благодарение на вас. Нямам думи, за да изкажа благо­дарността си. Искам да извикам високо, така че да ме чуят всички здрави, болни и най-вече младите хора:

„СЛЕДВАЙТЕ ПЪТЯ НА ЛИДИЯ!"

Вече три години Лили е добре. Храни се природо-съобразно. Но не е забравила гладуването, което при­лага от време на време за доусъвършенстване на фи­зиката си.

Следващият ми „телефонен пациент" е

СЛУЧАЙ 19

Беше жена от град Лясковец - Станка Бъчваро­ва. Тежко болна на легло. Тя прочита моята книга „Целебният глад" и според дадените там препоръки започва да се лекува. Много по-късно беше установен контакт между нас - отначало с писма, а впоследст­вие и по телефона. Но ето и нейните думи: „Писмото ви пише жена,'която според лекарите беше обречена. През 1987 година заболях. До 1990 година ходих от ле­кар на лекар, докато накрая ми сложиха страшната ди­агноза

МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА (М8) - цереброспи-нална форма.

Бях пенсионирана през 1991 година. През април 1992 година състоянието ми рязко се влоши - вече бях абсолютно на легло - почти труп. Нямах никаква чувс­твителност нито на ръцете, нито на краката, а цялото тяло ме болеше.

В този момент на помощ ми дойде вашата книга „Целебният глад".

Освен болестта аз имах и силно увеличено тегло -90 кг при ръст 169 см. Веднага се. насочих към смяна на диетата и провеждане на гладни курсове. От ноем­ври 1992 до април 1993 г. аз свалих 20 кг. Веднага се появиха и първите резултати. Силата на ръцете и кра-

ката взе да се връща. От месец май можех вече да ста­вам сама, да се храня също сама, да се обслужвам. Това е първото писмо, което мога да напиша аз сама­та. Досега не съм могла да правя това. Предишното беше писано от друг под моя диктовка.

Аз разбрах, че и най-страшната болест мо­же да се победи с воля и труд. Постепенно включих и ходенето навън. Увеличавах го постепенно, докато стигнах до 4 км на ден. Моя приятелка ми помагаше с всекидневен масаж по 1/2 час. От една година и три месеца вече напълно съм изключила лекарствата.

Сега радостта ми е голяма и ми се иска по някакъв начин да кажа на болните от моята болест да не се отчайват, но не знам как да го направя.

Зная, че към вас се обръщат много болни за помощ - дайте им моя адрес. Нека ми пишат, за, да се уверят в истината."

За Станка мога да кажа, че тя и досега е на крака, чуваме се от време на време по телефона. Оплаквания­та, които има, са от незначителен характер и ако поло­жи още малко усилия, ще бъде съвсем добре.

„ПЪТЯТ КЪМ ИСТИНАТА Е НАЙ-КЪС ЧРЕЗ ЛИЧНИЯ ПРИМЕР"

Питагор

И накрая искам да се спра на моята трагедия от болести, която стана причина за написването на тази книга. Пътят на търсене на истината беше дълъг и труден, с много размисъл и лутане.

Бях на 30 години, когато заболях от белодробна ту­беркулоза - откриха затъмнени петънца в левия ми дроб. Това би могло да се случи на всекиго от нас. Още преди прегледа лекарят го обяви за „нищо осо­бено". Успокоих се и се зарадвах, че за късо време аз ще бъда отново здрава. Но това „нищо особено" поради

погрешната насока на лечение за съжаление ми коства­ше почти десет години истински трагичен живот - лута­не по лекарски кабинети, диспансери и санаториуми, край на кариерата ми като художник, разпадане на се­мейството ми. Накрая здравето ми беше напълно разби­то и аз се изправих пред смъртта. През цялото това вре­ме страдах и по изоставеното си малко детенце.

През тези 9 години на лечение се получи така, че с всяка измината година се прибавяше по някоя нова болест. Само след едногодишен престой в санаториум заболя и другият ми дроб. Появиха се гастрит, възпа­ление на жлъчката и мигрена, а по-късно и задух, язва на дванадесетопръстника и колит с кръвотече-ния. Язвата ме безпокоеше всяка нощ, около един часа винаги се събуждах от болките. Междувремен­но се констатира бъбречна недостатъчност и миокар­дит. Състоянието ми непрекъснато се влошаваше, периодите, в които се чувствах по-добре, бяха вече ряд­ко и много кратки. Последните ми заболявания бяха силна невроза с депресивни състояния и цироза на черния дроб. Кръвохраченето се усили, температурата не спадаше, безсънните нощи се редуваха. При послед­ната лекарска консултация майка ми беше предупре­дена, че животът, който ми остава да живея, е не пове­че от 2^3 месеца. Бях в такава силна депресия, че смя­тах радостта и усмивките на хората за нещо изкустве­но, за театрална игра. Същевременно непрекъснато мислех за безсмислицата на живота си и за самоубийст­во. Единственото, което ме задържаше на този свят, бе­ше детето - живият слънчев лъч край мен. В този те­жък момент от съпруга си не получавах нито подкрепа, нито някаква помощ...

Но нашият мъдър народ казва: „Има ли век, има и лек!" И този лек дойде! Точно в най-критичния за мен момент ме посети стар приятел на семейството ни, който съвсем не беше лекар, а правист. От него за

първи път чух за природосъобразната медицина, изгра­дена на съвсем различни от тези на ортодоксалната ме­дицина принципи - немедикаментозно лечение. Той насочи вниманието ми към лечебното гладуване и веге­тарианската диета. От дългия си контакт с разни лечеб­ни заведения, болници, диспансери, консултации вече бях добила впечатление за безсилието на традиционни­те методи на лечение. Пътят на лечение, който ми се сочеше, беше за мен нов, но беше като откровение, в което ми се даваше нещо вярно и сигурно, за да поема по пътя към връщането на здравето.

Трудностите възникнаха от това, че нямах никакви познания по този въпрос и че в нашата страна нямапхе лекар специалист или запознат с природолечението. Не можех да се консултирам с никого, а липсваше и изда­дена литература.

От този момент в моя живот започна нов етап. Ста­на ми ясно, че за да преодолея тежкото си състояние, ми бяха необходими много знания. Трябваше много че­тене, изучаване и работа, без да се губи време. За мен беше ясно, че мога да разчитам само на себе си. Започ­нах усилено издирване на трудове на учени, работещи в тази област на медицината. Тези, с които успях да се снабдя, бяха написани на различни чужди езици. Пре­веждането, изучаването им и преминаването към прак­тиката се оказаха много сложна и трудна задача. Иска­ше се много мислене, внимание и време.

Задачата, с която имах да се справям, беше:

1. ХРОНИЧНА ДВУСТРАННА БЕЛОДРОБНА (МИЛИАРНА) ТУБЕРКУЛОЗА, невлияеща се от никакво медикаментозно лечение.

2. ЦИРОЗА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ

3. ЯЗВА НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА

4. ХРОНИЧЕН ГАСТРИТ

5. МИОКАРДИТ - втора степен.

Вече бях убедена, че всички други болестни състоя-

ния ще отпаднат с премахването на тези основни забо­лявания. Аз вече знаех, че зависимостта между тях е пълна: имах богата библиотека и бях запозната с трудо­вете на най-големите специалисти като професор Юрий Николаев (Русия), Хербърт Шелтън (САЩ), Пол Брег (САЩ), Аре Веерланд (Швеция), Александър Залманов (Франция), Пааво Айрола (Финландия) и още много други. За мен те станаха не само мои учители, а и ръко­водители в лечението ми. Проучванията на техния опит продължиха с години. Природолечението се оказа една огромна и необятна наука и аз се озовах в положението на „вечен студент" по медицина.

Резултатите се явиха още с първите плахи, некомпе­тентни, дори невежи стъпки по новия път на лечение. Въпреки многото грешки, лутане и повратни положения настъпи леко подобрение и животът взе да се връща.

Проучванията на проблема продължаваха, а аз повтарях курсовете на гладуване. Кръвохраците спряха завинаги, поддържаната с години температура се нор­мализира, туберкулозният процес беше завинаги прек­ратен, черният дроб възвърна нормалната си форма, гастритът, жлъчното възпаление и язвата години вече не даваха признаци за съществуване, сънят се подобри и депресивното състояние също изчезна. Общото ми състояние се подобри със свалянето на 25 килограма от теглото, което беше излишно. И най-важното, че всичко това бе постигнато неусетно, без мъчителни инжекции или други травмиращи манипулации, лекарства и скъ­пи специалитети, при това при изключително тежки би­тови условия.

През това време около мен се създаде кръг от при­ятели, които ставаха и мои сътрудници, тъй като всеки от тях носеше по някое хронично заболяване, което е нещо обикновено в нашия цивилизован свят - те започ­наха да се лекуват по същия начин. И при тях резулта­тите бяха добри, а всички те - доволни.

Но се оказа, че точно сега трябваше да прибавя към всичко постигнато до момента и това, че

Случи се така, че при невнимателно бързо движе­ние счупих шийката на бедрената кост на левия крак. Знае се, че при пациенти над 60 години това е фатал­но, защото болните се залежават дълго време, получа­ват усложнения, а не рядко са случаите, когато умират от развита след обездвижването бронхопневмония. Ко­гато бях откарана в „Пирогов" и лекарят разбрал, че костта е счупена и че съм на 80 години, само добавил: „С тази е свършено." Съпровождащата ме приятелка лекарка, която го чула, ми каза: „Лидия, докажи, че с теб не е свършено!" Отговорът ми беше, че ще се помъча.

Предложиха ми да остана в болницата, за да ми се направи операция, но аз отказах. Предпочетох да бъда в привичната си домашна обстановка и да приложа г л адо лечението. Веднага прекратих храненето и пре­минах на много ограничено ползване на плодове и билков чай с мед. Появи се температура 37,5 градуса.

Първите 5-6 дни плодовете не надминаваха 200-300 грама, а чайовете около 1-2 на ден, като постепен­но увеличавах количеството. Курсът продължи 15 дни, като след седмица температурата се нормализи-

ра, а на 18-ия ден вече можех да сядам в леглото. На 20-ия ден при нова проверка с рентгена се констатира, че костите са сраснали. За изненада на всички на 32-ия ден аз стъпих на краката без патерици и бастуни.

До края на лечебния курс на гладуване плодове­те не надминаваха 600 до 800 грама дневна. Захранва­нето беше с домати и краставички, като и това беше стро­го ограничено. Сиренето, което толкова много се препо­ръчва, беше включено много по-късно, и то в съвсем ограничени количества. Главната храна бяха плодове­те и зеленчуците, в по-голямата си част в сурово със­тояние.

Грешката, която се допуска при такова положе­ние, е тази, че болните приемат повече храна от необходимото. Балансът между приетата с храната енергия и изразходваната е нарушен. Приетата храна трябва да отговаря на изразходваната енергия, а при лежащо болния тя е съвсем ограничена. Освен това, като се вземе предвид тягостното и тежко положе­ние, в което се намира организмът, поне в първите дни той не се нуждае от никаква храна. Силите на организма трябва да се използват за справяне с болния орган.

От момента на счупването вече е минало повече от година — аз нямам абсолютно никакви оплаквания ка­то следи от счупването.

От всичко написано дотук читателят вероятно вече е оценил високата стойност на прилаганата система -омекотената форма на гладолечението,с плодово-чаен режим. Оказва се, че тя се явява като единствено лекар­ство при много от болестите, при които утвърдените методи на традиционната медицина не дават резултат. Хроничните заболявания, носени с години, се лекуват за къси срокове.

Въпреки трудните условия, при които работим съв­местно с д-р Вергиния Георгиева, отчетените резултати до момента са:

1. ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ХРАНОСМИ­ЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА - гастрити, язва на стома­ха и на дванадесетопръстника, спастичен колит, за­пек, хемороиди.

2. ОСТРИ И ХРОНИЧНИ ВЪЗПАЛЕНИЯ НА БЪБРЕЦИТЕ - хроничен пиелонефрит, хрони­чен гломерулонефрит, изхвърляне на камъни и пясъци от бъбреците и пикочния мехур, кисти на бъбреците, подобряване състоянието на хронична бъбречна недостатъчност.

3. ХРОНИЧНИ ВЪЗПАЛЕНИЯ НА ЯЙЧНИЦИТЕ, КИСТИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ, ГЕНИТАЛНИ ТЕЧЕ­НИЯ, СТЕРИЛИТЕТ, МИОМИ.

4. ПРОСТАТИТ ПРИ МЪЖЕТЕ; ИМПОТЕНТНОСТ.

5. ХРОНИЧНИ КОЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПСОРИА-ЗИС, ЕКЗЕМИ, АЛЕРГИЧНИ ДЕРМАТИТИ, АКНЕ.

6. ХРОНИЧНИ ВЪЗПАЛЕНИЯ НА БЕЛИТЕ ДРО­БОВЕ-.бронхити, бронхиална астма, емфизем.

7. СИНУЗИТИ И РИНОФАРИНГИТИ.

8. ВЪЗПАЛЕНИ СЛИВИЦИ ПРИ ДЕЦАТА.

9. ХРОНИЧНИ СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯ­ВАНИЯ - нормализира се високото и ниското кръв­но налягане, подобрява се състоянието след прека­рани инфаркти и инсулти.

Особено добър.ефект има при ЗАТЛЪСТЯВАНЕ -нормализира се телесното тегло.

10. ОСОБЕНО БЪРЗО СЕ ПОВЛИЯВАТ ТЕЖКИ­ТЕ НЕВРОЗИ И ДЕПРЕСИИ.

11. С ТОЗИ БЕЗБОЛЕЗНЕН МЕТОД СЕ ПОСТИГАТРА-

12. ПОВЛИЯВА СЕ ТЕЖКА АТЕРОСКЛЕРОЗА ПРИ ВЪЗРАСТНИ ХОРА.

13. ХРОНИЧНИ КОСТНО-СТАВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ — шипове, артрозни изменения на ставите - болките стихват, обемът на движението се увеличава.

14. ОБЩО УКРЕПВАНЕ НА ИМУННАТА СИСТЕ­МА И НА ЦЕЛИЯ ОРГАНИЗЪМ.

15. ПОВЛИЯВАНЕ НА ТЕЖКИ ФОРМИ НА РЕВ-МАТОИДЕН АРТРИТ.

Искам пак да подчертая, че гладът, бил той в строгата си или в омекотената си форма, никога не може да навреди на човека. Уврежданията се явяват там, където се допуска превишаване на храната по време на интервала на хранене или включване на некачествена храна, което спира лечебния процес, който все още продължава. Храната трябва да бъде сем­пла, ограничена и подбрана. Стомахът трябва да се ща­ди и наблюдава добре.

За читателите ще е от значение това, което ще ка­же за предложената система представител на меди­цинския свят. Д-р Вергиния Георгиева вече три годи­ни работи с болните и е направила своите изводи и наблюдения. Ето и това, което тя е достигнала:

"ПРЕДИМСТВАТА

НА ЛЕЧЕБНОТО ГЛАДУВАНЕ

ПО СИСТЕМАТА НА ЛИДИЯ КОВАЧЕВА"

При мен често идват болни с тежки хронични забо­лявания, които питат: „Не е ли по-добре да започна само на вода?" На всички тях аз отговарям: „Омеко­тената форма на гласуване по системата на Лидия Ковачева има редица предимства пред ос­таналите методи." Тази система е уникална. Тя не е просто хрумване, а е резултат на 30-годишен упо­рит труд, лично експериментиране и наблюдение. Мо­жем да бъдем горди, че системата е създадена именно в България, от българката Лидия Ковачева, надарена с

много прозорливост. Какви са предимствата на тази сис­тема, която позволява ограничено приемане на плодо­ве, чай и мед пред останалите строги форми на гладува-не?

1. За разлика от другите системи при омекотена­та плодово-чайна форма за разтоварване при пове­че от хроничните заболявания, носени на крак, не се изисква болнично лечение и наблюдение (с изк­лючение на диабет, епилепсия, бронхиална астма и още някои усложнени форми). Болният може да бъ-двьв домашната хи среда. Не е задължително да пол­зва продължителни болнични отпуски. Желателно е само първите няколко дни, докато организмът се ориентира към ендогенното (вътрешното) хранене, да бъде в тиха домашна обстановка, изключвайки напрег­нати професионални задължения и отговорности.

2. Особено важно предимство пред останалите ме­тоди е приемането на пресните плодове в ограни­чено количество (до 800 г дневно). Страната ни е богата на плодове през цялата година. Те носят със себе си слънчев заряд. Какво съдържат плодовете: въглехидрати - под формата на прости захари, които са поносими дори за болни от диабет, белтъчини - под формата на готови аминокиселини» наситени мазнини - почти готови за абсорбция, много витамини, мине­рални вещества, ензими, баластни вещества и вода. С други думи казано, плодовете са лесно усвоима храна, съдържат достатъчно количество вода и изискват ми­нимален или почти никакъв разход на енергия за раз­граждането и усвояването на хранителните вещества. Храносмилането е най-енергоемкият процес в ор­ганизма. Известно е, че 80% от енергията в чо­вешкия организъм може да бъде изразходвана за разграждане и абсорбция на хранителните вещес­тва. При смилане на плодовете разходът на енер­гия е минимален. Едновременно с това при усвоява-
нето на хранителните съставки от плодовете организ­мът набавя енергия, така необходима по време на гла-дуването за изхвърлянето на всички болни, мъртви клетки, за оттичане на токсините от всички органи и системи. Ето защо това е едно от преимуществата на системата на Лидия Ковачева пред останалите форми на г ладуване, при които болният е обикновено със сил­но изразени оплаквания от отпадналост, главоболие, гадене, виене на свят и др.

3. При приемането на плодовете организмът си доставя чрез плодовия сок най-чистата дестили­рана вода, съдържаща само водород и кислород, която лесно се усвоява и е най-близка по състав, про-топлазмената течност на живата клетка. При гладоле-чението на плодово-чаен режим се препоръчва прие­мането на течности според проявената жажда, без на­силване и без ограничения. Това е особено важно при болни с тежки хронични пиелонефрити, цистити, гло-мерулонефрити. Болните бъбреци имат нужда от относителна почивка по време на гласуването. С приемане на обилно количество течности те са прину­дени непрекъснато да работят. Всеки болен приема ин­дивидуално количество течности.

4. Важно изискване и предимство на системата е ограниченото приемане на чист пчелен мед (да не е загряван или претопяван) не повече от 2-3 лъжички дневно. Медът е концентрирана пълноценна храна, съдържаща въглехидрати (под формата на много за-хариди), вода, минерални вещества, азотни съедине­ния и белтъци, ферменти (ензими), органични кисе­лини, витамини, багрилни вещества, пчелно млечи­це, ароматни съединения, биогенни стимулатори, растителни антибиотици и, др. С приемането на мини­мални количества мед болният е предпазен от появата на хипогликемични състояния за разлика от другите строги форми на гладуване. Захарите (фруктоза и глю-
коза) проявяват своето действие не само като енергети­чен материал, но и като ценни лечебни фактори.

Преминаването на фруктозата през клетъч­ната мембрана не е свързано с наличието на ин­сулин, което е особено важно при лечението на диабетно болни, а така също и при лечение на заболявания на черния дроб, сърдечни болести, обменни заболявания и др.

Приемането на малки количества глюкоза и фрук-тоза по време на лечебното гладуване способстват за регулиране на нервната дейност, разширяват кръвонос­ните съдове, подобряват храненето на сърдечния мус­кул, усилват диурезата, подобряват обмяната на вещес­твата, имат кръвоспиращо действие, ускоряват сърдеч- „ ната дейност, понижават кръвното налягане. Ето защо лечебното гладуване с приемане на малки количества плодове и мед е много по-лесно поносимо при тежки хронични заболявания. Наличието в меда на ензими, витамини, микроелементи и биологични стимулатори го прави особено ценен за гладуващия организъм, тъй като не се нарушава протичането на биохимичните про­цеси в различните органи и системи.

5. Особено важно предимство на лечебното гладу­ване с приемането на плодове е по-лекото понасяне на ацидозната криза. С преминаването на ендоген­но (вътрешно) хранене и увеличаване на отделянето на токсини в организма се увеличава киселинността. С плодовете организмът приема плодови киселини, кои­то са лабилни и бързо се окисляват до въглена кисели­на (H2CO3), която се дисоциира и полученият СО₂ се елиминира през белите дробове при процеса на диша­не. Водородните протони (Н⁺), на които се дължи кисе­лата реакция, се свързват с О₂. от въздуха и се натура­лизират до Н2О. По тази начин алкалната компонента на плодовете остава и обогатява резерва от основи в ор­ганизма. Намалява се повишената киселинност в

организма, предизвикана от натрупаните токси­ни. Така се балансира алкално-киселинното рав­новесие в организма, Това от своя страна води до идеални условия за извършване на биохимичните процеси и за ускоряване отделянето на токсини. Оздравителният процес като цяло се ускорява.

в. Важно предимство на системата е приема­нето на естествени витамини и ензими чрез пло­довете и меда, които действат като катализа­тори на биохимичните процеси. Някои от тези про­цеси липсват при гладуване, провеждано само на дес­тилирана вода. По системата на Лидия Ковачева не е необходимо приемане на витамини под формата на капсули или сиропи. Приемани чрез плодовете, те са усвоими в най-естествената и лесна форма.

7. Друго важно предимство на системата е, че дей­ността на храносмилателната система (за разлика от другите форми на гладуване) не се спира изцяло. До какво води. това? При бавното сдъвкване на плодовете те добре се ослюнчват и се прави масаж на венците. Това е особено важно при болни с гингивити и пародон-тоза. Подобрява се кръвоснабдяването на най-малките капиляри. При бавното дъвкане се увеличава ослюнч-ването на плодовете. Престоят на плодовете в стомаха намалява наполовина. Па-бързото преминаване на пло­довете в червата не създава условия за ферментация. Освен това се потиска евентуалното чувство на глад, което е силно изразено при гладуване само на вода. С акта на дъвчене чувството на глад намалява и се потис­ка по централен път (чрез участие на хипоталамуса). Колкото по-бавно е дъвкането на плодовете, толко­ва повече се активизира перисталтиката на черва­та. С, увеличаването на перисталтичните вълни се ус­корява отделянето на вредните токсични материали чрез фекалните маси. Клизмите стават излишни. Това е едно важно преимущество на метода.

8. При другите форми на г ладуване се препоръчва постелен режим, за да не се губи енергия, така необхо­дима за очистителните процеси. Тонусът на обездвиже-ните по този начин мускули спада. По системата на Лидия Ковачева се предвиждат разходки на чист въз­дух, движение, леки физически упражнения, с които се запазва тонусът на мускулите въпреки спадането на теглото. С активните движения се подпомага отде­лянето и на токсините чрез кожата (при пото-отделяне). По този начин се подпомага очисти-телната дейност на бъбреците по време на лечеб­ното гладуване.

9. Особено важно предимство на системата е ле­ката поносимост на гладуването, даваща въз­можност да се практикува и от деца в ранна възраст с тежки хронични заболявания (примерно при хронич­ни пиелонефрити, хронични гастрити, синузити, въз­палителни процеси на средното ухо, увеличена трета сливица и др.). Приемането на плодове и мед уско­рява оздравителните процеси при децата и в много случаи приемането на антибиотици или предстояща операция стават излишни,

Много са още предимствата на тази система и все­ки, които проведе този начин на лечение под контрола и консултациите на лекар-специа-лист в тази област, ще се убеди в чудодейната му сила. Някои отричат системата на Лидия Коваче­ва, като смятат, че това не е гладуване. Като лекар категорично мога да кажа, че при провеждането на плодово-чайната система на разтоварване характер­ните фази на гладуване са ясно изразени, но са по-леко поносими поради описаните вече предимства. Всяко състояние, при което се развива автолиза (само-разграждане), е форма на гладуване.

Все още са много противниците на лечебното гла­дуване. Според тях се получават белтъчен глад и дист-

рофия на мускулите, тежки анемии, психични откло­нения и др. Подобни твърдения са само голословни възражения, непочиващи нито на факти, нито на някаква научна основа. Но гладът, в която и да е форма, дали по-строга, или в омекотената на Ли­дия Ковачева, трябва да се провежда и контролира от лекар-специалист, добре запознат с проблема, за да не се допускат грешки. Това лечение, което ни е дар от самата Майка-Природа, не може да бъде греш­ка и да бъде във вреда на човека.

Като лекар, изпитал върху себе си силата на лечеб­ното гладуване, съм убедена, че това е МЕДИЦИНАТА НА БЪДЕЩЕТО.

Тук искам да цитирам и една мисъл на мъдрия Л. Н. Толстой: „Всяка идея, която е жива истина, прежи­вява своето развитие в няколко фази: 1. Недоумение, присмех и равнодушие; 2. Борба и гонитба; и 3. Всеоб­що признание.

Тя се заражда в ума на най-чувствителните, най-мислещите и най-напредничавите хора..."

Аз зная, че ще настъпи момент (и може би е съв­сем близък), когато ние, лекарите, ще имаме възмож­ност да лекуваме и изследваме болните в природоле-чебни клиники. СИЛАТА Е НА СТРАНАТА НА ИС­ТИНАТА, НА СВЕТЛИНАТА, А НЕ НА МРАКА И НА НЕВЕЖЕСТВОТО."

Н. с. II ст., д-р Вергиния Георгиева, сътрудник на Лидия Ковачева

Българският народ, здрав и жизнен в миналото, който дори когато работеше, пееше, в наше време е бол­нав, невротизиран и здравословното му състояние се влошава. Вместо него пеят радиото и телевизорът.

Статистиките отчитат непрекъснато увеличаващ се брой на заболяванията, детската смъртност е на високо ниво, ражданията намаляват, увеличават се и случаите на деца, родени с ненормалности и израждания. И за всичко това причините се търсят в обективните рискови фактори на замърсената околна среда, на стреса, Чер-нобил (!) и т. н., като за личната вина се премълчава. Това, което се прави от страна на отговорните служби, не дава резултат. Получава се така, че колкото повече болници и болнични заведения се отварят, толкова по­вече расте и броят на болните - те не могат да поберат болните си. _ч

Ние живеем и съществуваме в една прекрасна стра­на с хубава природа, богата продукция на земята, здра­вословен климат, в която може да бъде осигурен дълъг живот и добро здраве.

Аз публикувах и предоставих моята лечебна систе­ма, дала ефект при някои от заболяванията (като бол­ните са излекувани от заболяването си основно), обаче медицинската общественост стои настрана като ням сви­детел и болните продължават да се отпращат не само с нелекуващи ги рецепти, а докарващи им нови болести от страничното действие на предписаните лекарства.

Възниква въпросът: