Тема 31. Дивидентна политика

Дивиденти – същност, видове и механизъм на изплащане. Фактори, влияещи върху дивидентната политика.

Печалбата може да се реинвестира в дейността, като се закупят нови активи или да се изплати на акционерите под формата на дивиденти или чрез обратно изкупуване на акции.

Дивидентът представлява доход, изплатен от фирмата на нейните акционери. Изплаща се в зависимост от техния дял в капитала на компанията. Всеки акционер има право на дивидент като за всяка акция се изплаща един и същ дивидент.

Процесът на изплащане на дивидентите преминава през определени етапи, обозначени със следните дати:

• 
  Дата ан деклариране – датата, на която се взема решението и се обявява изплащането на дивидента.
  
• 
  Екс-дивидентна дата – ако акциите на дружеството с еакупят на екс-дивидентната дата или след нея, се губи правото да се получи дивидент за текущия период.
  
• 
  Дата на записване – датата, към която всички, които са записани в книгата на акционерите, имат право да получат дивидент.
  
• 
  Дата на плащане – датата, от която започва изплащането на дивидентите.
  

Могат да се изплащат месечно, тримесечно, шестмесечно и годишно. Може да има и допълнителен дивидент ако фирмата е реализирала по-висока печалба от очакваната. Фирмата може да изплати и специален дивидент, подобен на допълнителния, но се дължи на случайни събития, които няма да се повторят в бъдеще. Ликвидационен дивидент се плаща не от печалбата, а когато фирмата е продала свои активи или дейности.

Дивидент на една акция DPS – изчислява се, като сумата на дивидентите по обикновени акции се раздели на броя на обикновените акции.

Непарични дивиденти

Акции, които се предоставят на акционерите без заплащане. Съществуват два вида:

• 
  Дивиденти чрез акции – допълнителни безплатни акции, които се предоставят на акционерите на компанията. Определят се като процент от притежаваните акции. Сумата на капитала на фирмата не се променя. Увеличава се единствено броя на издадените акции. Непаричните дивиденти водят до пропорционално намаление в цената на акциите след тяхното изплащане. Стойността на всички акции, които притежава отделният акционер, не се променя след тяхното раздаване, защото увеличението на броя на притежаваните акции се неутрализира от пропорционално намаление на тяхната цена. разпространява се позитивна информация за фирмата, след което цените на акциите се повишават. Непаричните дивиденти могат да увеличат ликвидността на акциите.
  
• 
  Раздробяване на акции -
  

1. 
   Инвестиционните възможности – фирмите с големи инвестиционни възможности трябва да изплащат по-ниски дивиденти в сравнение с тези, които имат ограничени възможности за изгодни инвестиции.
   
2. 
   Размер на печалбите – фирмите, които генерират големи относителни печалби спрямо извършваните от тях инвестиции, ще изплащат значителни дивиденти.
   
3. 
   Изменчивостта на печалбите, инвестициите и паричните потоци – ако са много изменчиви, фирмата трябва да намали дивидентите за да има резерв.
   
4. 
   Възможност за отлагане на инвестициите – ако при временни затруднения, фирмите могат да отложат за известно време необходимите инвестиции, те ще могат да продължат да изплащат по-високи дивиденти.
   
5. 
   Зависимост на цената на капитала от капиталовата структура – ако цената на капитала се изменя слабо при дадена промяна на капиталовата структура, фирмата ще има възможност да изплаща по-големи дивиденти.
   

1. 
   Условията по предоставяне на заемите – при отпускане на заемите на фирмите често се налагат клаузи, които ги ограничават при изплащане на дивиденти.
   
2. 
   Размера на дивидентите по привилегированите акции – дивидентите по обикновени акции могат да се изплащат, само ако са изплатени дивидентите по привилегированите акции.
   
3. 
   Правни ограничения – законодателството може да ограничава сумата на дивидента.
   
4. 
   Ликвидност – изплащането на дивидентите изисква парични средства.
   

Характеристика, особености и политика при управлението на оборотния капитал. Управление на материалните запаси – видове запаси, разходи и определяне на оптималния размер. Управление на вземанията – особености, условия на продажбата на кредит и оптимална кредитна политика. Управление на паричната наличност – мотиви за поддържане на парични средства, разходи и определяне на оптималната парична наличност.

Оборотният капитал е паричен израз на средствата на фирмата, с които са финансирани краткотрайните й активи: краткотрайни материални активи, краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции, парични средства.

Периодът от закупуването на материалите, влагането им в производството, получаването на готовия продукт, реализацията и получаването на паричния му еквивалент се определя като операционен цикъл.

Краткотрайните активи на фирмата се финансират от :

• 
  Дългосрочни източници – СК и Дългосрочни заеми
  
• 
  Краткосрочни източници – различни задължения.
  

Бруто оборотният капитал БОК – е сумата на всички източници на средства, с които са финансирани краткотрайните активи на фирмата, нето оборотния капитал и краткосрочните задължения БОК=НОК + КрЗ

Съвкупност от дейности, насочени към определяне на оптималния размер на средствата, инвестирани в краткотрайните активи на фирмата така, че да се осигури непрекъснатост от дейността на предприятието.

Факторите, които влияят върху равнището на краткотрайните активи, необходими за нормално протичане на производствения процес, са:

• 
  Видът на отрасъла
  
• 
  Сезонният характер на производството
  
• 
  Големината на фирмата
  
• 
  Обемът на продажбите
  
• 
  Стабилността на фирмените продажби
  
• 
  Рискът
  

Управлението на запаси изисква поддържането им на достатъчно ниво при дадени условия: разходи за съхранение, разходи по доставка, загуби от недостиг на запаси, за да функционира фирмата нормално и да посреща промените в търсенето.

Видове запаси: Запасите от суровини и материали; запаси от незавършено производство; запаси от готова продукция;

Видове материални запаси: запаси на път; текущи запаси; гаранционен запас.

Политиката която следва корпорацията при продажби на кредит, се определя като кредитна политика на фирмата.

Мека кредитна политика – характеризира се с увеличаване на дела на продажбите на кредит; предоставяне на кредит на по-широк кръг клиенти; увеличаване на кредитния срок и размера на отстъпката за по-ранно плащане. Целесъобразно е да се избере от фирми, които се стремят да разширяват пазарните си позиции и сравнително лесно привличат чужд капитал.

Твърда рестриктивна кредитна политика – делът на продажбите на кредит е малък. Повишават се изискванията към кредитоспособността на клиентите, намаляват се сроковете за предоставяне на кредит, повишават се санкциите за просрочено плащане, приемат се по-строги процедури при инкасиране на вземанията.

Паричната наличност включва касовата наличност и инвестициите в банкови депозити, разплащателни и други сметки в национална и чуждестранна валута. Инвестирането в тези активи не носи доход на фирмата.

• 
  Транзакционен мотив – произтича от функцията на парите като средство за размяна. Тъй като не е възможно да има пълно съответствие между постъпления и плащания във всеки момент, а конвертирането на бързоликвидните активи изисква разходи и време, фирмитедържат пари в брой и по разплащателни сметки, за нормално осъществяване на плащанията по ежедневните операции.
  
• 
  Осигурителен гранационен мотив – той е налице, когато праичната наличност се поддържа за извънредни, непланирани разходи. Парите служат като гаранция за посрещане на неочаквано нарастване на потребностите от ликвидност.
  
• 
  Спекулативен мотив – това е част от паричните средства, които фирмите държат, за да се предприемат изгодни покупки. Някои от фирмите предпочитат да държат големи размери от свободни средства при очакване на изгодни инвестиции.
  

• 
  Ако разходите за конвертирането на паричните средства и ликвидни ценни книжа са големи, е препоръчително да се поддържа по-голям паричен остатък.
  
• 
  Ако разходите по поддържането на апричните средства са големи е препоръчително да се намали паричният остатък.
  

• 
  Колкото по-голяма е степента на неопределеност на чистия паричен поток, толкова по-голяма е стойността на средната парична наличност.
  
• 
  Колкото по-голяма е разликата между плановото и минималното парично салдо, толкова по-фоляма е вероятността, че паричната наличност ще падне под минималната и затова се налага да се поддържа по-висок размер на наличните пари.
  

• 
  Колкото лихвения процент на ликвидните ценни книжа е по-висок, толкова по-малко е поддържаното парично салдо.
  
• 
  Колкото разходите за конвертирането на ликвидни инструменти са по-високи, толкова плановото парично салдо е по-голямо.
  

Спекулативни и финансови пазари. Местни пазари на ценни книжа и техните инструменти

Основната функция на пазарите е да синхронизират интересите на кредиторите и заемателите и да канализират финансирането между тях.

Активността на пазара се измерва с неговата дълбочина и широчина:

Дълбочината се отнася до броя на поръчките купува и продава до текущата пазарна цена. поръчките за покупка и продажба не следва да се отдалечават твърде много, без да предизвикват други поръчки, които от своя страна стабилизират цената.

Широчината се отнася до инвеститорите на пазара. При широк кръг инвеститори, които имат различни мотиви, то тогава е малко вероятно всички да решат да продават по едно и също време. Така, широчината помага да се намали ценовата нестабилност и увеличава доверието на инвеститорите.

Брокерски пазар – брокерът не работи за собствена сметка и не инвестира капитал в стоки и финансови инструменти за които посредничи при размяната. Неговият доход се формира от комисионна, събирана от едната или и от двете страни при размяната.

Дилърски пазар – появяват се когато обема на посредническа дейност на пазара на даден актив нарасне още повече. Дилърите на финансовия пазар се казват маркет-мейкъри. Те действат в ролята на аукцион, организират транзакциите, обработват поръчките и най-общо, участват в търговията. Купуват когато цените са ниски и продават когато се повишат. Обработват пазарната информация и допринасят за разкриването на цената. Предоставят незабавност при изпълнение на поръчките.

Местни пазари на ценни книжа и техните инструменти

Местни са тези пазари, на които транзакциите се извършват в местна валута и под контрола на местната ЦБ.

Могат да са с фиксиран доход или индексни. Индексните не изплащат значителен купон, но предлагат индексиране на инвестираната сума.

Сложна лихва. Дисконтиране и сегашна стойност. Цени и лихвени проценти на облигациите. Константен фактор на дисконтиране и доходност до падежа. Доходност и възвръщаемост. Времева структура при сигурност. Теории за времевата структура на лихвените проценти. Времетраене. Матуритетен риск и риск от дефектиране.

Облигацията обикновено изплаща всеки период фиксирана парична сума (купон) до датата на падежа. На падежа се изплаща по-голяма сума, наричана балонно плащане, което в повечето случаи е равно на номинала на облигацията.

За ценообразуването на облигацията се използват принципите на дисконтирането.

Сегашната стойност се състой от две части: сегашна стойност на потока от купонни плащания, наричан анюитетен компонент, плюс сегашната стойност на окончателното плащане.

Плащат фиксиран купон за фиксиран брой периоди, нямат окончателно балонно плащане.

Род анюитетни облигации, изплащащи всеки период до безкрайност фиксиран купон, не плащат окончателно плащане и нямат падеж. Изплащат купона вечно.

Не изплащат купони, а само крайно балонно плащане на падежа. Противоположни на анюитетните.

Ако лихвените проценти се променят през времето на живота на облигациията, то цената и доходността до падежа също ще варират.

Възвръщаемостта се състои от два компонента: купон и капиталова изгода, която е резултат от промяна в капиталовата стойност. Възвръщаемостта за периода на държане на който и да е актив се определя като обща възвръщаемост, добита при покупката, държането и продажбата на актива след определен париод, на основата на специфичните условия за реинвестиране в междинния период.

Текуща доходност = Годишни купонни плащания

Текуща цена

Доходност от капиталова изгода = Промяна в цената

Емисионна цена

Обща възвръщаемост = Текуща доходност + Капиталова изгода

Цените на облигациите се променят в резултат на промяната на пазарните доходности така, че да осигурят на купувача пазарната норма на възвръщаемост. Ако пазарния лихвен процент се понижи, цената на облигацията следва да се повиши така, че новите покупки на облигации ще бъдат с по-ниска доходност.

Колкото е по-голям периодът до падежа, толкова по-голямо е отклонението от стойността в резултат от промяната на лихвените проценти. Колкото по дългосрочни са облигациите, толкова по-висока е тяхната доходност до падежа.

Спот лихвени проценти или още форуърд лихвени проценти – брейкивън лихвен процент, който изравнява възвръщаемостта на n-периодна дисконтна облигация, с тази на (п-1) периодна дисконтна облигация, реинвестирана в едногодишна дисконтна облигация в период n.

Цените на облигациите с по-продължителен матуритет са повече повлияни от промените в лихвените проценти. Облигация с високи купонни плащания ще бъде изложена в по-голяма степен на промените в кратко- и средносрочните лихвени проценти, отколкото облигация с ниски купонни плащания, а що се отнася до дисконтните облигации – те са изложени на лихвен риск при падежа им.

Времетраенето на дисконтна облигация е точно нейният матуритет, зашото единственото плащане е на нейният падеж и неговата претеглена стойност е равна на 1.

Целта на изчисляването на времетраенето е да се определи в каква степен ще се промени потокът от облигационните парични плащания, в резултат на промяната на някои от лихвените проценти.

Времетраенето дава обобщена мярка на средния матуритет на даден портфейл, основно средство за имунизирането на портфейла срещу промяна в лихвените проценти, то е показателно за чувствителността на портфейла спрямо промените в лихвените проценти.

Промяната в цената на облигацията е пропорционална на времетраенето на облигацията. По тази причина времетраенето се приема като естествена мярка за лихвения риск, пред който е изложена облигацията. При купонните облигации размера на изплащания купон играе определно значение на изкуственото намаляване на матуритета, понеже част от изплащанията се завършват преди крайното плащане.

Наклонената нагоре крива на доходността се обяснява с наличието на матуритетен риск,т.е. при по-дългите матуритети съществува риск от промяна на лихвените проценти, респективно доходностите.

При корпоративните ценни книжа съществува определен риск, че купонните плащания и/или номиналната сума няма да бъдат изплатени. Следователно, доходността на тези корпоративни ценни книжа следва да включва определена надбавка, която да компенсира този риск. Тази надбавка, равна на разликата между обещаната и очакваната доходност, се нарича премиум за риска от дефектиране.

Средноаритметично и вариация на портфейл. Едноиндексен модел. Пазарно равновесие: Модел за оценка на капиталовите активи – МОКА.

Норма на възвръщаемост – връзката между богатството в края на периода и първоначалната инвестиция.

Измерването на местоположението цели изчисляването на най-вероятния резултат от набор събития. Най-често използваната мярка за местоположение е средна претеглена.

Дисперсията е най-често използваната мярка за измерване на нестабилността на дадена променлива и това в каква степен е разпръснато нейното разпределение.

Ковариация – мярка показваща до каква степен възвръщаемостите на два актива се движат в една посока.

Възвръщаемостта на портфейл, през определен период е претеглена комбинация от възвръщаемостта на съставящите го активи.

Вариацията на портфейл, съставен от два актива, не е резултат само от сбора на вариациите на отделните активи, но и на ковариацията между възвръщаемостите на отделните активи. Ковариацията установява степента, при която възвръщаемостта на единия актив се уравновесява от възвръщаемостта на другия актив и обратно.

В основата на диферсификацията лежи фактът, че отделните активи неизменно имат различни корелации и затова активите, включени в портфейл, са по-малко рискови, отколкото взети поотделно.

Едноиндексен модел

Цените на отделните активи може би корелират помежду си, поради това, че върху тях се оказва въздействие от общ за всички акции фактор, а именно, пазарът и пазарният индекс.

Предположения за инвеститорите в този модел:

1. 
   Не желаят риск, стремят се към максимизиране на очакваната изгода от богатството в края на даден период.
   
2. 
   Следват пазарните цени и имат хомогенни очаквания за възвръщаемостта на активите.
   
3. 
   Съществуват безрискови активи, така че инвеститорите могат да заема и да дават заем в неограничени количества по безрисковата норма на възвръщаемост.
   
4. 
   Фиксирано количество на активите и притежават безкрайна делимост.
   
5. 
   Липсват транзакционни разходи на капиталовите пазари, инф е безплатна и достига незабавно до всички.
   
6. 
   Не съществуват пазарни неперфектности, като данъци, регулиране или ограничения върху късите поръчки.