Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Тема четвърта: Възпитанието и педагогическата мисъл през Възраждането
Изтегляне 439.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Първи
| Тема четвърта: Възпитанието и педагогическата мисъл през Възраждането.
1.Кратка характеристика на епохата на Възраждането. Епохата на Възраждането е известна като епоха на Ренесанса и още като епоха на хуманизма в Европа. Тя се характеризира със състоянието на обществото, културата, идеите в периода ХІV- ХVІ век. Реално това е времето, в което бавно и по пътя на еволюцията феодализмът започва да отстъпва на следващите го обществено-историческии мирогледни промени. По българските земи те настъпват доста по-рано отколкото в Западна Европа и единствено нашествието но османците и падането под тяхна власт, прекъсва този обществен и културен устрем. Най-видимият белег, че настъпва нещо ново и различно са промените в изкуството и литературата. Образците, които художниците изобразяват в стенописите си и картините си са различни от досегашните. В запазените малко средновековни стенописи по стените на нашите църкви /Бояна, Земен/ са изобразени сякаш живи хора, а не светците типични за средновековната, църковна стенопис. Така е и в Западна Европа, но малко по-късно, а този Ренесансов полъх идва от Балканите и главно от Византия. В периода, когато турците настъпват към Балканите, културният елит на Византия пренася в Италия онова възрожденско отношение към изкуството, което става основа на европейският Ренесанс. По отношение на мирогледа (светогледа) Ренесансът в Европа довежда ново отношение към човека. Вниманието към неговата личност, култура, потребности, борба за съществуване е обществено заявена, т.е. обществото се интересува от тези въпроси, въпреки огромните съсловни различия, наследство от Средновековието. Това е време на оживени културно-търговски контакти между Запада и Изтока, чрез тях става и културният обем и размяната на научни знания. Науките, съществували в рамките на философията в продължение на хилядолетия, започват да търсят своето самостоятелно място под слънцето и да се обособяват. Първи са природните науки - естествознание, физика, география. Епохата на Ренесанса носи и името Хуманизъм, заради промененото отношение към човека. Хуманност означава човечност и затова, като най- обща характеристика на това ново отношение, стои любовта към човека. Когато се говори за тази епоха, трябва да се знае, че казаното тук е валидно най-вече за изкуството. В обществените отношения нещата стоят по друг начин, богатите съсловия имат свой морал, бедните - техен морал. В Естествознанието, което е свързано и с педагогическите знания, именно в този период идва новият възпитателен идеал, разбиран като обществено необходим тип личност, с определени характеристики. Този идеал се определя накратко като здрав, деен човек, взел съдбата си в своите ръце и способен да я направлява. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|