се прави достояние на хора, които не са присъствали непосредствено на комуникативния акт.
Възражението, че магнетофона и видеото могат да свършат същата работа, не е сериозно. Те фиксират резултатите, но не подпомагат подготовката.
Писменият вариант има и друга позитивна страна – възможността да предоставим на контрагентите си значително по голяма по обем и разнообразна по форма информация. Позната е практиката на изготвянето на разгърнато писмено послание (информационен доклад, отчет и пр.) и устното му реферативно представяне пред аудитория или обратния вариант: предоставяне на тезиси, които се разгръщат по време на комуникативния акт. При съвременните технически средства не представлява никакво затруднение въпросните текстове да се изпратят на бъдещите участници в деловото общуване.
Да кажем сега и няколко думи за предимствата на устното слово при деловото общуване. Адресатът на словесното послание е едновременно зрител и слушател. Истинското „свободно говорене” трябва да е размишление на глас.
В непосредственото устно общуване събеседникът винаги има възможност да поиска допълваща или разясняваща информация. В същото време говорителят, опирайки се
на обратната връзка, може своевременно да коригира казаното, да направи доуточнения и пояснения. Тук трябва да направим едно малко уточнение. Една директна устна изява може да бъде направена по няколко начина: буквално четене на текст, частична импровизация (говорене по разгърнат реферативен конспект, говорене по тезисен план,
говорене по структурен план, съдържащ само отделни ключови фрази, формулировки, цифрови данни и цитати) пълна импровизация (говорене без използване на бележки).
Възможно е и за писмения, и за устния начин на общуване да се приведат още десетки „за” и „против”, но не това е целта. Не искам да обявявам едното или другото за по-добро, а
да се напомни, че познавайки функционалните им възможности, комуникаторите да бъдат в състояние да изберат най- целесъобразната форма за делово общуване, която може да се окаже и... смесена. За целта е задължително да се анализира всеки човек и всяка аудитория, за да се избере съответната форма на комуникация.
Деловото общуване предполага наличие на:
1.
Страни , между които се осъществяват взаимоотношения;
2.
Нещо, което се обменя –
информация, идеи, възгледи, позиции, емоции, опит, решения, стоки, услуги и др.;
3.
Начин, технология за осъществяване на този обмен – в писмена или устна форма по различни канали.
Общуването се проявява в няколко направления: като вътрешна потребност; като предварително планирана цел и очакван резултат; като начин на реализиране на целта. За да са успешни комуникациите, трябва да се осъзнава резултатът от
действията на страните, трябва да знае какъв ще е ефектът от използваните думи и поведение. Добрият комуникатор трябва да е отличник в изкуството на взаимоотношенията. Трябва да може да демонстрира емпатия, да знае как да изслушва. Трябва да може да мотивира със завладяваща визия, да използва средствата на ефективната комуникация, за да постигне бизнес резултати. Процесът на общуване налага спазване на определени правила от участниците и следната пътна карта за реализация:
Първо основно (златно) правило –Сподели с приятели: