знания за стремежите на „високо ефективните хора“, способности

67 секретарката и офис организатора”, човешкият мозък и разделен на две половини (лява и дясна), които имат различни функции, отговарят за различни области и определят двата типа личности
31
:
1.
Задачи на лявата половина на мозъка:
 Числа, данни, факти (натрупване, запомняне);
 Писане;
 Анализ, логика, деловитост;
 Дистанция.
2.
Задачи на дясната половина на мозъка:
 Интуиция;
 Чувства;
 Способности за образно предствавяне;
 Желание за междучовешка близост (например разговори).
Това не означава, че хората са само “ляво или дясно доминирани”. Личността на всеки отделен човек е твърде многостранна, за да може толкова просто да бъде определена, само по определени реакции и действия. Но това би ви помогнало в първите контакти и оценки, за да могат аргументите ви най-бързо да стигнат до вашия събеседник.
По какво ще разпознаете двете групи хора? “За “ляво доминираните” хора телесната близост е нещо, което те се опитват да отбягнат. Те са по-скоро интровертни, следователно се опитват да скрият своите чувства и настроения и вършат сами много неща, без да ги споделят с някого.
За “дясно доминираните” хора човешката близост е много важна.
Те често говарят с “ръце и крака”, нуждаят се от определено време, за да стигнат до решаващия пункт, подхващат нещата най-често емоционално и непрекъснато изненадват околните със спонтанни хрумвания или просто със своето екстровертно (насочено навън) поведение“
32 31
Цит. Съч Вж. Костова, С. и др., раздел Д 3 32
Пак там, раздел Д 3 2

68
В заключение може да се каже, че всеки човек обединява в себе си двата типа поведение, представете си само какво би станало, ако на едно място работят само “ляво доминирани” или “дясно доминирани” сътрудници. В първия случай има вероятност организацията да фалира (защото без творческа активност не би могла да се задържи дълго на пазара). При втория тип поведение всички водят добри и интензивни разговори, хармонията е невероятна, но неуспехът е предвидим, защото липсва логическо мислене.
За опитите за комуникация с различните типове поведение, авторите на Наръчника съветват
33
:
 Опитайте се да намалите жестовете и мимиката до минимум, аргументирайте се делово и преди всичко стигнете веднага да същественото във вашето изложение (така по-добре бихте общували с
“ляво доминираните”);
 Много по-разумно би било да употребите десетина минути за размяна на впечатления от уикенда или за предстоящата отпуска, за да стигнете постепенно да същинската причина на вашата молба пред шефа (така по-добре бихте общували с “дясно доминираните”);
 Останете верни на вашия тип, изберете си свои начини на поведение, които ви създават определени комуникационни предимства.
2.
Комуникацията и професионалната кариера –
принципи и навици за професионален и личен успех
Съществуват принципи, които ръководят човешката ефективност, те са очевидни и могат лесно да бъдат доказани, като например:
1.
Чувството за мисия – идеята всеки да даде своя принос;
2.
За личния потенциал и растежа – желание за развитие, растеж и непрекъснато усъвършенстване на личните качества и таланти;
33
Цит. съч., С. Костова, раздел Д 3 4

69 3.
Зачитане на човешкото достойнство – подкрепя тезата, че всички хора са създадени равни и притежават определени права, между които правото на живот, свобода и стремеж към щастие;
4.
Доверие в колектива – усещане за почтеност, увереност, готовност за помощ при решаване на даден проблем от членовете на екипа;
5.
Промяната е постоянен процес – за постигане на професионални успехи е необходимо да се инвестира време за самоусъвършенстване;
6.
Всеки сам за себе си трябва да реши кога, какво и колко – поставяне и изпълнение на високи цели, способност за изграждане на собствена визия за нещата.
Когато тези принципи се превърнат в навици, те помагат за създаване на огромно разнообразие от практики, в зависимост от конкретната ситуация. Принципите не са ценности, те са насоки за човешко поведение – стремеж към израстване, подобряване на комуникативните умения, стратегии за въздействие върху другите, позитивно мислене и контролиране на емоциите.
Стремежът към по-висока цел позволява да се достигне ново равнище на личностно израстване. Този процес трябва да бъде подчинен на желанието натрупаните знания и умения да бъдат използвани в общуването, в комуникациите, да се превърнат в навици. Тези навици могат да се превърнат в условие за ефективна работа. Според Ст. Кови, тези навици са седем
34
и са валидни за всички професии:
1.
Проактивност – това не е просто поемане на инициатива, проактивността означава, че всеки има инициативата и отговорността да действа така, че нещата да се осъществят;
2.
В началото да се има предвид края – всеки трябва да има ясно разбиране за своето предназначение – накъде отива, къде е сега и всяка следваща стъпка да бъде в правилната посока;
3.
Поставяне на най-важните неща на първо място – практическа реализация на първите два навика, те са така наречените “лични победи”,
34
Кови, Ст. Седемте навика на високо ефективните хора, С., 1999, с. 77-78.

70 същността на изграждането на характера. Подпомага процеса на преминаване от зависимост към независимост;
4.
Мислене според принципа Печеля/Печелиш – търсят се взаимни облаги във взаимоотношенията. Постигнатото споразумение и взетото решение е добро за всички заинтересовани страни;
5.
Стремеж първо да бъде разбиран другият – различията не са пречка за комуникацията и развитието, те се превръщат в път към единодействието. Целта е да се слуша емпатично (стремеж истински да бъде разбран другият);
6.
Единодействие (синергия) – когато общуването е в единодействие, се отварят ума и сърцето за нови възможности, нови алтернативи. Комбинацията от трите елемента – откритост в отношенията, мислене Печеля/Печелиш, стремеж на първо място да се разбере другият – създава идеална среда за единодействие;
7.
Наточване на секирата – означава редовно, мъдро и балансирано обновяване на четирите измерения на човешката природа – физическо, духовно, умствено и социално/емоционално. Това е най- важната инвестиция в живота, всеки инвестира сам за себе си, а за да бъде процеса ефективен много важно е, да се отделя време за “наточване на секирата” в четирите измерения.
Стивън Кови определя навика като „пресечна точка между
знанието, умението и желанието. Знанието е теоретичната парадигма
– какво да се направи и защо. Умението е как да се направи, а желанието е мотивацията, искането да се направи. За да се превърне нещо в навик, трябва да са налице и трите съставни части“
35
Работейки над знанието, умението и желанието ще може да се достигне ново равнище на личностна и междуличностна ефективност.
Изграждането на ефективни навици трябва да бъде мотивирано от постигането на по-високи цели в бизнеса и комуникациите.
35
Цит. съч. Ст. Кови, стр. 71

71

Изтегляне 4.22 Mb.

Сподели с приятели: