Том 2 Хенрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм



Изтегляне 2.74 Mb.
страница11/12
Дата01.05.2018
Размер2.74 Mb.
#67541
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12
LX

Че човешките проклятия напълно естествено поставят отпечатъка на своите сили върху външните неща; и как човешкият ум чрез всяка степен на зависимостите се издига в разумния свят и започва да прилича на по-възвишените духове и разуми

Небесните души изпращат своите свойства към небесните тела, които след това ги препращат към този сетивен свят. Защото причината за свойствата на земното кълбо е не някаква друга, а небесна. От това следва, че магьосниците, които ще работят чрез тях, използват една изкусна инвокация за висшите с мистериозни думи и една специфична оригинална реч, привличайки едното към другото чрез естествена сила поради взаимната хармония между тях, при което нещата се отзовават доброволно или понякога са извиквани против волята им.

Затова Аристотел, в шестата книга на своята "Мистична философия"470, казва, че когато някой, посредством обет или заклинание призове Слънцето или другите звезди, молейки ги да му помогнат за постигането на желан от него резултат, Слънцето и другите звезди не чуват думите му, а се задействат по определен начин чрез определена връзка и взаимна последователност, при което частите на света взаимно се подчиняват една на друга и са във взаимна хармония поради своето велико единство; както и в човешкото тяло един крайник се задвижва от приемането на Движението на друг и в арфата движението на една струна привежда в движение друга. Така, когато някой задвижи една част от света, другите части се задвижват чрез възприемане на движението на първата. Следователно познаването на зависимостта между нещата, следващи едно след друго, е основата на цялото удивително действие, което е необходимо изискване за използването на силата на привлечените висши свойства.

Думите на хората са определени природни неща; и понеже частите на света взаимно се привличат, поради това един магьосник, инвокирайки чрез думи, действа чрез силите, съответстващи на природата, ръководейки нещо посредством любовта на някой към друг или привличайки други чрез следването един след друг или чрез отблъскването поради враждата на един към друг, от противоположността и различието между нещата и многообразието на свойствата; които, въпреки че са противоположни и различни, все пак представляват една част. Понякога, също така, той принуждава нещата с помощта на авторитета, чрез небесните свойства, защото той не е непознат на небето.



Един човек, следователно, ако възприеме отпечатъка на някое обвързване на волята или заклинание, не го приема съобразно рационалната душа, а сетивно, и ако той страда в някоя част, страда съобразно животинската част. Защото те не могат да привлекат един знаещ и интелигентен човек чрез разума, а чрез приемането на това впечатление и сила чрез сетивата, доколкото животинският дух на човека, чрез въздействието на небесните и съдействието на нещата от света, е засегнат извън своето предишно и естествено разположение.

Както синът кара бащата да работи, макар и непреднамерено, за да може да го гледа и храни, макар и да е изморен; и желанието да се управлява се насочва към гнева и другите усилия, за да се постигне превъзходството; и нищетата на природата и страхът от бедността карат човек да желае богатства; а украшенията и красотата на жените действат възбуждащо на похотливостта; а хармонията на един мъдър музикант зарежда слушателите му с различни емоции, някои от които следват съзнателно хармонията на изкуството, други реагират с жестове, макар и непреднамерено, защото тяхното чувство е уловено, въпреки че разумът им не се е стремял към тези неща.

Но тези видове заклинания и обвързване на волята простолюдието нито приветства, нито мрази поради тяхната обичайност; а се възхищава на други природни неща, защото хората са невежи и не са свикнали с тях. Затова изпадат в заблуди, считайки, че тези неща стоят над природата или са противоположни на природата, докато в действителност те са чрез природата и в съответствие с нея.

Трябва да разберем, следователно, че всяко виеше създание задейства своето най-близко нисше, в своята степен и порядък, не само в телата, но и в духовете. Така универсалната душа задвижва индивидуалната душа; а рационалната въздейства върху сетивната, а след това и върху вегетативната. И всяка част от света въздейства върху друга и всяка част от света е предразположена да бъде задвижена от друга; и всяка част от този долен свят търпи въздействието на небето в съответствие със своята природа и способност, както една част от животинското тяло понася въздействия на друга. И горният разумен свят задвижва всички неща под себе си и по този начин съдържа същите тези същества, от първото до последното, които се намират в долния свят.

Небесните тела, следователно, задвижват тялото на света на елементите, сложен, основен, сетивен, от периферията към центъра, чрез върховните, вечни и духовни същности, зависещи от първичния разум, който е действащият Разум; но с помощта на свойството, поставено вътре от Божието слово471, чието слово мъдрите халдейци от Вавилон наричат причина на причините, защото от него възникват всички неща, действащият разум, който е вторият, зависи от него; и заради единството на този свят с Първия Автор, от който всички неща в действителност са произлезли - Словото, следователно, е образът Божий, действащият разум е образът на словото; душата е образът на този разум; а нашият свят е образът на душата, чрез която той въздейства естествено върху природните неща, защото природата е нейно дело.

И всеки от тях формира следващия след него, както бащата своя син, и нито един от следващите не съществува без предхождащите го. Защото те зависят един от друг чрез един вид йерархична зависимост, така че когато следващият се развали, развалата се пренася и в предходното до него, докато достигне до небето, след това до универсалната душа и накрая до действащия разум, чрез който съществуват всички останали създания и сам който съществува в Първичния Автор, който е пораждащото слово Божие, в което в крайна сметка се връщат всички неща.

Нашата душа, следователно, ако ще върши нещо удивително в тези нисши, трябва да има уважение към тяхното начало, така че да може да бъде укрепена и възвисена и да получи сила за действие направо от Първия Автор. Следователно трябва да бъдем по-прилежни при съзерцаването на душите на звездите в сравнение с техните тела и на свръхнебесния и разумен свят в сравнение с небесната осезаемост, защото това е по-благородно, въпреки че и другото е превъзходно, както и пътят към него; а без нейното посредничество не може да се достигне до влиянието на висшите472.

Така например Слънцето е царят на звездите, най-пълно със светлина, но я получава от разумния свят над всички останали звезди, защото неговата душа е по-отворена за великолепието на разума. Поради което този, който желае да привлече влиянието на Слънцето, трябва да размишлява върху светлината на Слънцето, не само чрез разсъждения за външната светлина, но също и за вътрешната. А това никой човек не може да направи, освен ако не се върне към душата на Слънцето, не стане като нея473 и не възприеме нейната светлина със зрението на разума, така както възприема осезаемата светлина със сетивното си зрение.



Слънцето е царят на звездите, най-пълно със светлина..:

За тази цел човек трябва да бъде изпълнен с нейната светлина; и тази светлина, която е запечатана от божественото светило, което тя приема в себе си, заедно с разясняването, с което неговият разум е надарен, и е действително като нея и подпомаган от нея, трябва да достигне в края на краищата до това върховно сияние и до всички форми, които притежават неговите свойства. И когато той достигне светлината на върховната степен, тогава неговата душа ще достигне съвършенство и ще бъде оформена като духовете на Слънцето и ще достигне до свойствата и осветленията на свръхестествените свойства, и ще се наслаждава на тяхната сила, ако е постигнал вяра в Първия Автор.

Ето защо най-напред трябва да измолим помощ от Първия Автор и да се молим не само с уста, но с религиозен жест и умоляваща душа, също продължително, непрекъснато и искрено, та той да озари нашия ум и да отстрани мрака, покрил душите ни поради нашите тела.
БЕЛЕЖКИ

  1. Платон (427 - 347 г. пр. Хр.) – стгр. философ. Заедно с Аристотел е най-крупният философ на античността. Решаващо влияние имат учението му за идеите и философията му за идеалната държава. Съчиненията му са написани под формата на диалози. В епохата на неоплатонизма се явяват множество коментари върху творчеството му. Силно е влиянието му във Византия и върху литературата на Западноевропейския ренесанс. (Бел. прев.)

  2. Дедал - прочут митичен архитект, механик и скулптор от Атина, баща на Икар. Построява лабиринта за чудовището Минотавър на о. Крит. (Бел. прев.)

  3. Аристотел (384 - 322) - стгр. философ и учен. Учи при Платон, но не става негов ученик; възпитател на Александър Велики. През 335 г. пр. Хр. основава в Атина т. нар. "перипатетическа школа". Основател на същинската наука философия и на проникнатите от философията специални науки; създател на логиката; оказва най-голямо влияние в сравнение с всички философи преди него. (Бел. прев.)

  4. Вулкан - римският бог на разрушителния огън, отъждествяван с гръцкия Хефест, като него хром и като него съпруг на най-красивата богиня. (Бел. прев.)

  5. Меркурий - римското съответствие на гръцкия Хер- мес, бог на търговията и печалбата. Като вестител на боговете бил изобразяван с жезъла кадуцей, със златни крилати сандали и крилата шапка. (Бел. прев.)

  6. Боеций, Аниций Манлий Торкват Северин (между 475 и 480 - ок. 525) - римски прозаик. Получава отлично образование в Атина. След завръщането си в Рим става приближен на Теодорих; обвивен е несправедливо в заговор, хвърлен е в затвора и е убит. Най-известното му философско произведение е "Утешението на философията". (Бел. прев.)

  7. Касиодор, Флавий Магн Аврелий (Ок. 487 - ок. 583 г) - латински прозаик, приближен на крал Теодорих. Ок. 540 г. основава манастир във Виварий и се оттегля в него. Автор на "Хроники", "Триделна история на църквата", "Допълне ние към писмата на апостолите", на морално-философското съчинение "За душата". За нуждите на духовенството написва "За изучаването на религиозната литература" и "За свободните изкуства и науки", в които дава кратки сведения по граматика, реторика, диалектика, аритметика, музика, геометрия и астрономия. (Бел. прев.)

  8. Вж. гл. VI, том 1 (Изд. Аратрон, София, 1995). (Бел ред.)

  9. Аполоний, наречен Родоски (III в. пр. Хр.) - старогръцки поет и философ. Роден в Александрия. Бил директор на Александрийската библиотека. (Бел. прев.)

  10. Витело (1220 - 1275) - немски натурфилософ, който подчинява цялата история на природата на закономерностите на геометрията и на оптиката и така прави важен принос към средновековната метафизика на светлината. (Бел. прев.)

  11. Гней Помпей Велики (106 - 48 пр. Хр.) - един о забележителните държавници и пълководци на късната Римска република, триумвир (61-54 пр. Хр.), съюзник, а по-късно противник на Цезар. За първи път е наречен Велики (Magnus) от своите войници в Африка (82-81 пр. Хр.). (Бел. прев.)

  12. Херкулесовите стълбове са две скали, от двете стра ни на Гибралтарския проток в Средиземно море. Според мита някога те били една скала, но Херкулес ги разделил (Бел. ред.)

  13. Източникът на тези легенди вероятно са кораловите острови, които могат да бъдат твърде симетрични; или вулканичните островни, които изникват внезапно в океани те и моретата. (Бел. ред.)

  14. Стоунхендж или някакво подобно място. (Бел. ред.)

  15. Дн. Трир. (Бел. прев.)

  16. Серапис - едно от главните божества на елинистичния Египет, широко разпространено също в Гърция и Рим. Обединявало египетски и гръцки култове: египетският Ози- рис, великият бог на умиращата и възкръсваща природа, бил отъждествен с гръцките Зевс, Плутон, Хелиос и Ерос и така се получил общ бог на живота, смъртта и лечението. Култът му бил официално въведен в Египет от Птолемей I. В Рим Серапис е обявен от император Калигула за държавен бог. (Бел. прев.)

  17. Уилям Парижки (1180 - 1249) - най-видният френски философ-теолог от началото на XIII в. и един от първите западни учени, който се опитва да обедини класическата гръцка и арабска философия с християнското учение. (Бел. прев.)

  18. Предполага се, че главата на Бафомет, бога на рицарите-тамплиери, е имала брада и рога на козел, а според други версии това е било козя глава. Сатурн, който се рисува като древен мъж с брада, в зодиака управлява знака на Козирог, козела. (Бел. ред.)

  19. Прокъл (412 - 485) - старогръцки философ неоплатоник. Ръководи Академията в Атина. Посветен в източните окултни учения, той се опитва да ги свърже с неоплатонизма, като изпълва съчиненията си с тълкувания на митове, предсказания и орфически стихове. Пише коментари върху астрономическото съчинение на Клавдий Птолемей. (Бел. прев.)

  20. Темистий (317 - 388) - старогръцки оратор и философ. Живее в Константинопол, където организира училище по реторика. Император Теодосий го издига за префект на града и възпитател на бъдещия император Аркадий. Пише парафрази към произведения на Аристотел, а също и екзепетични (тълкувателни, обяснителни) трудове към съчиненията на Платон и Аристотел. (Бел. прев.)

  21. Св. Августин от Кентърбъри, наричан още Остин (род. Рим ? - ум. 26 май 604/604, Кентърбъри, Кент) - първи архиепископ на Кентърбъри и апостол на Англия, основал християнската църква в Южна Англия. (Бел. прев.)

  22. Абат Йоаким Фиорски - мистичен философ на историята от XIII в., известен със своите пророчества. (Бел. прев.)

  23. Жером, с латинско име Евсебий Хиероним, псевдоним Софроний (347, Стридон, Далмация - 419/420, Вит- леем, Палестина) - римо-християнски прозаик, преводач на Библията, манастирски водач, по традиция считан за най-образования от латинските църковни отци. Известно време живее като отшелник, става свещеник, служи като секретар на папа Дамаз и ок. 389 основава манастир във Витлеем. Многобройните му библейски, аскетични, монашески и теологични съчинения оказват дълбоко влияние върху ранното Средновековие. Особено е известен със своя латински превод на Библията, Вулгата. Води ожесточена борба срещу арианската и други ереси чрез полемичните си съчинения, адресирани до светски лица като Йовиан, Руфин и др. (Бел. прев.)

  24. Ориген (ок. 185 - 254) - гръцки църковен отец и философ, най-значимият теолог и изследовател на Библията в ранната гръцка църква. Първоначално учител в най- старото християнско теологическо учебно заведение в Александрия (203-231); по-късно настоятел на основаната от него през 232 школа в Кесария (Палестина); нападан от ортодоксалните християни като еретик. Най-великото му съчинение е Hexalpa, представляващо резюме на шестте версии на Стария Завет. (Бел. прев.)

  25. Св. Амброзий (Амвросий) Медиолански (ок. 339 - 397) - епископ на Милано, библейски критик и Основоположник на идеите, които осигуряват модела на средновековните разбирания за отношенията държава - църква. Води борба срещу арианите. Литературните му творби се разглеждат като шедьоври на латинското красноречие. Най-важното му съчинение е De officiis ministrorum ("За задълженията на служителите", 386), в което излага своята християнска етика. Освен това е известен като учителя, който обръща в християнската вяра и покръства св. Августин, прочутият християнски теолог. (Бел. прев.)

  26. Григорий Назиански (ок. 329 - ок. 390) - църковен учител, роден в Арианз край Назианз, Кападокия, близък приятел на Василий Велики, духовник в Назианз, от 379 проповядва в Константинопол. Прочут оратор, платоник, изпитал влиянието на кинизма, защитава учението за еднаквостта по същност на лотоса (Христос) и на Светия Дух с Бога-Отец. (Бел. прев.)

  27. Атанасий от Александрия (ок. 295 — 373) — богослов, писал на старогръцки език. През 328 става епископ на Александрия. Животът и дейността му са свързани с борбата между двете основни течения на християнското учение от IV в. - православието и арианството; отявлен противник на арианството. В полемиката си срещу арианите развива основната догма на православието за единната природа на Бог-Отец и Бог-Син. По-късно е наречен баща на православието. (Бел. прев.)

  28. Василий от Кесария, Кападокия (ок. 330 - 379) - римски богослов и философ, писал на старогръцки език. Представител на патристиката (съвкупност от богословски, философски и политически доктрини на християнските писатели от II—VIII в.) от IV в. Изпитва влиянието на неоплатонизма, който формира неговата философско-богословска позиция. Автор на догматични съчинения, насочени срещу Евномий, един от водачите на т.нар. крайна арианска партия. Тези трактати поставят началото на водените през средните векове спорове върху проблема за тРоичността. Неговият "Шестоднев" (Нехатегоп) е основа Да едноименни превод от старобългарския писател Йоан Екзарх (IX в.). (Бел. прев.)

  29. Хиларий (IV в.) - римски прозаик, епископ на Поа тие. Автор на коментари, полемични и теологически трудо ве и химни. Основният теологически труд на Хиларий е "За троицата" в 12 книги, където се оборват възгледите на арианците. Той е видна фигура в борбата с арианската ерес (Бел. прев.)

  30. Рабаний Маурий (ок. 780 - 856) - архиепископ, бенедиктински абат, теолог и учен, чиято дейност доприна ся толкова много за развитието на германския език и лите ратура, че го наричат Praeceptor Germaniae ("Учител на Германия"). (Бел. прев.)

  31. Беда Венерабилис или Достопочтеният (672/673 - 735), канонизиран през 1899, англо-саксонски теолог, исто рик и хронист, най-добре известен днес заради своята Historia ecclesiastica gentis Anglorum ("Църковна история на английския народ"), много важен източник относно прие мането на християнството от англо-саксонските племена Славата му през Средновековието се дължи най-вече на коментарите му върху Светото писание. Неговият метод за датиране на събитията с отправна точка раждането на Христос, т.е. сл. Хр., започва да се използва масово заради популярността на Historia ecclesiastica. (Бел. прев.)

  32. Четвърта книга Моисеева - Числа, 11:16. (Бел. ред.)

  33. Откровение, 13:18. (Бел. ред.)

  34. Марциан Капела (кр. IV - нач. V в.) - роден в Северна Африка. Основното съчинение на Капела е напи сано ок. 400 г. Пълното му заглавие не е известно. В ръкописите се дава иметоDe nuptiis Philologiae et Mercurii ("Бра кът между филологията и Меркурий") на първите две книги, а останалите седем се наричат: "Изкуството на граматика та", "Изкуството на диалектиката", "Изкуството на ретори ката", "Геометрия", "Аритметика", "Астрология", Хармо ния". (Бел. прев.)

  35. Купидон (лат. "желание") - епитет на бога на любов та Амур. (Бел. прев.)

  36. Загадъчното Azoth на философите - дума, изкована от херметичните алхимици от първите и последните букви на латинската, гръцката и еврейската азбука, за да обозначи скритата същност, която се простира в универсума. На една гравюра върху дърво от 1567 г. Парацелз е изобразен с тази дума без първата буква, изписана върху ефеса на неговия меч. (Бел. ред.)

  37. I Коринтяни, 12: 4-13. (Бел. ред.)

  38. "Някои от числата се наричат абсолютно първични или несъставни (прости) числа. Те са единствените неделими числа; така никое от числата, освен единицата (монадата) не може да раздели 3 по такъв начин, че от тяхното умножение да се получи три. Действително едно по три е три. По същия начин едно по пет е пет. Също, само нечетните числа могат да бъдат първични и несъставни. В действителност четните числа не са първични и несъставни. Например диадата е мярка на четворката, защото две по две е четири; 2 и 3 са мерки на 6, защото две по три е шест. Всички останали числа, с изключение на двойката, по същия начин се измерват от числа, по-големи от единицата. Числото 2 е единственото от четните числа, което прилича на нечетните числа с това, че единствената му мярка е единицата. Действително едно по две е две. Поради това се казва, че числото две притежава природата на нечетните числа, защото притежава същото свойство като на нечетните." (Теон от Смирна, "Математиката като средство за разбиране на Платон", 1.6. (Mathematics Useful for Understanding Plato 1.6, trans. R. and D. Lawlor, San Diego: Wizards Bookshelf, 1979), 15-6. (Оттук нататък ще се цитира като Теон). (Бел. ред.)

  39. Юнона - римското съответствие на Хера, жената на Зевс, втора сред олимпийците след мъжа си. (Бел. ред.)

  40. "Първото нарастване, първата промяна от единицата, се осъществява чрез удвояването на единицата, която се превръща в 2, в която се виждат материята и всичко, което е сетивно възприемаемо, обобщението на движението, умножението и събирането, съединяването и отношението на едно нещо към друго. (Теон)(Бел. ред.)

  41. Битие, 2:24. (Бел. ред.)

  42. Еклисиаст, 4:8-12. (Бел. ред.)

  43. Вж. Бел. 23. (Бел. прев.)

  44. Битие, 1:6-8. (Бел. ред.)

  45. Битие 7:9. (Бел. ред.)

  46. Питагор от о. Самос (VI - V в. пр. Хр.) - стгр. философ. В духа на орфическото учение вярва в безсмъртието и прераждането на душата и настоява за аскетичен живот, за въздържание от определени храни и деяния. Пръв използва думата "философия". В школата си преподава теория на музиката, математика и астрономия. (Бел. прев.)

  47. Евсебий от Цезарея (разцветът на дейността му е през IV в., Цезарея Палестинска, Палестина) - епископ, тълкувател на Библията, полемист и историк, чието изложение на първите векове на християнството в неговата "Църковна история" е повратен момент в християнската историография. (Бел. прев.)

  48. Плутарх (ок. 46 - 127) - стгр. писател. Най-известната му творба е "Успоредни животописи", в която описва двама по двама великите представители на гръцкия и римския народ. Философските му схващания са еклектични - обединяват ученията на платоници, перипатетици, стоици. (Бел. прев.)

  49. Аполон (грц. "сразител"; Феб) - син на Зевс и Лето, най-разпространеното божество на античността - красивият млад бог на светлината. (Бел. прев.)

  50. Изход, 31:18. ( Бел ред.)

  51. Изход, 25:18. (Бел. ред.)

  52. Захария, 4:11-12. (Бел. ред.)

  53. Изход, 33:11, 33:23. (Бел. ред.)

  54. Матей, 5:43-44. (Бел. ред.)

  55. Битие, 1:1. (Бел. ред.)

  56. Слънцето и Луната. (Бел. ред.)

  57. Битие, 2:6-7. (Бел. ред.)

  58. Т.е. първично число; вж. Бел. 38. (Бел. ред.)

  59. Вяра, надежда, любов - Кор. I, 13:13. (Бел. ред.)

  60. Плиний, Гай Секунд, наречен Стари (23 или 24 - 79) - римски писател, учен и обществен деятел. От всичките му произведения е запазено само едно - "Естествена история", представляващо енциклопедичен преглед на знанията по негово време, като е дадено предимство на естествените науки и медицината. (Бел. прев.)

  61. Според питагорейците тройката е първото истинско число. "Цялото съвършено разнообразие от форми. Следователно те се означават посредством диадата; но означават първите формални принципи посредством монадата и диадата като не-числа; също и с първата триада и тетрада, тъй като са първите числа, едното нечетно, а другото четно..." (Томас Тейлър, Теоретична аритметика, както е цитирана от него в превода му на Животът на Питагор от Ямблих, 219). (Бел. ред.)

  62. "Една величина, ако се дели в едно измерение, е линия, ако се дели в две, е повърхнина, в три - тяло. Извън тях не съществува друга величина, защото трите измерения са всичко, което съществува и това, което се дели в три измерения, се дели във всички измерения.' Защото, както казват питагорейците, светът и всичко, което е в него, се определя от числото три, тъй като начало, среда и край Дават числото на едно "цяло", а числото, което те дават, е триадата. И така, вземайки тези три от природата (така да се каже) като нейни закони, използваме по-нататък числото три при богослуженията. По-нататък, използваме термините в практиката по следния начин. За две неща или хора казваме "двама", а не "всички"; три е първото число, към Което терминът "всички" подхожда. В това, както казахме, следваме насоката, която ни дава природата. (Аристотел, За небето). (Бел. ред.)

  63. Хермес Трисмегист (Трижди-Велик) - гръцкото наименование на египетския бог Тот, за който се вярвало, че е създател на писмеността и е покровител на всички изкуства, свързани с писмеността. Автор също така и на Сборника с откровения на мистични, теологични и философски теми, наричан също и Херметика. (Бел. прев.)

  64. Интервалът от една октава в музиката. (Бел. ред.)

  65. Съвършената една-пета интервал. (Бел. ред.)

  66. Интервалът от една-четвърт. (Бел. ред.)

  67. Исаи, 40:12. (Бел. ред.)

  68. Изопачена форма на Ормузд или Ахура Мазда, древният персийски бог на сътворението, който съответства на Отеца в зороастрийското триединство. (Бел. ред.)

  69. Митра, втората персонификация в триединството на Зороастър, вечният разум и архитектът на света. (Бел. ред.)

  70. Ариман, третият от зороастрийската троица, съот ветстващ на земната душа. (Бел. ред.)

  71. Тройката на квадрат е 3 х 3; тройката на куб е 3 х 3 х 3. "Съставните числа, които са резултат от две числа, се наричат равнинни, те се разглеждат като притежаващи две измерения, дължина и широчина. Онези, които са резултат от три числа, се наричат обемни, тъй като притежават и трето измерение." (Теон). (Бел. ред.)

72



Питагорейците образуват една тетрада, основана на умножението на четните и нечетните числа, обединени в единство, чиято сума е 27. Тя, заедно с тетрадата на събирането (1+2 + 3 + 4=10), символизира музикалните, геометричните и аритметичните пропорции, върху които е построен универсумът. (Бел. ред.)

  1. Деветте хора на ангелите са разделени на три групи по три, както е показано в Таблицата към Глава VII. (Бел. ред.)

  2. Общи (основни): Овен, Рак, Везни, Козирог. Неподвижни (фиксирани): Телец, Лъв, Скорпион, Водолей. Подвижни: Близнаци, Дева, Стрелец, Риби. (Бел. ред.)

  3. В съвременната астрология "лице" е делението от пет градуса от дъгата на зодиакалния знак. Всеки знак притежава шест лица. Агрипа използва термина, за да обозначи декана или деление от десет градуса. Всеки знак притежава три декани. Под "глави" той може би има предвид владетелите на деканите, 36-те духа, които водят началото си от египтяните и са описани в "Пикатрикс". (Бел. ред.)

  4. Група от три зодиакални знака, в която всеки от знаците е отдалечен на 120° от останалите два; нарича се още тригон. Всяка група е асоциирана с определен елемент:

Огън: Овен, Лъв, Стрелец

Въздух: Везни, Водолей, Близнаци

Вода: Рак, Скорпион, Риби

Земя: Козирог, Телец, Дева. (Бел. прев.)

  1. Слънцето, Юпитер, Венера. (Бел. ред.)

  2. Грации (лат.) или харити (грц. "прелести") - дъщери на Зевс и океанидата Евринома (или Евномия), отначало божества на плодородието, по-късно - на красотата и радостта в живота, олицетворения на женската прелест; трите са: Аглая ("блясък"), Ефросина ("радост", "веселие"), Талия ("разцвет"). (Бел. прев.)

  3. Мойри (грц. "съдби") - трите сестри старици, дъщери на Нощта (или на Зевс и Темида), богини на съдбата, които плетат нишките на всеки човешки живот: Клото ("предачка") изнрида нишката, Лахезис ("наречница") определя дължината й, Атропа ("неотменна") я срязва; знаят бъдещето и го разкриват на смъртните. (Бел. прев.)

  4. Еак, Минос и Радамант образуват трибунала на Хадес, който съди душите на умрелите. Минос, син на Зевс и Европа и бивш цар на остров Крит, е върховен съдия; Радамант, бивш цар на Цикладите, съди азиатците; Еак, син на Зевс и Егина, избран на този пост от боговете, съди европейците. (Бел. ред.)

  5. Фурии (лат. "беснеещи") - латинско съответствие на гръцките богини еринии, трите сестри Алекто, Мегера и Тисифона, богини на възмездието, особено за провинение спрямо кръвните връзки и убийства; крепителки на нравствените устои. (Бел. прев.)

  6. Цербер (лат.) - кръвожадно куче с три глави, покрити със змии, родено от Тифон и полужената-полузмия Ехидна. Пазач на входа на подземното царство то пускало всеки да влезе, но не позволявало на никой да излезе. Погледът му вкаменявал. Орфей го укротил с песента и лирата си. (Бел. прев.)

  7. Хеката (грц. "улучваща отдалеч") - дъщеря на титана Перс (затова Персея) и титанидата Астерия, или на Зевс и Деметра. Отзивчива богиня, носела благосъстояние, успехи в борбата, ловкост при езда, добра съветница. Според Хезиод богиня на подземния свят, магьосница с власт над тайнствените природни сили, подстрекателка на всички нощни привидения, господарка на душите, които напускат тялото. Богиня с три лицд. Често била изобразявана с три сраснати тела - с три глави и шест ръце. Атрибутите й са факел, бич и змии. Някои от качествата й са добавени от орфизма. Почитана чак до средните векове като покровителка на нечистите сили. (Бел. прев.)

  8. Диана (лат.) - предгръцко и галийско божество, дъщеря на Юпитер и Латона, сестра на Аполон, непорочната богиня на лова, луната и нощните вълшебства, отъждествена с римската Артемида. (Бел. прев.)

  9. Йона, 2:1. (Бел. ред.)

  10. Лука,-.24:21. (Бел. ред.)

  11. Тетрада - гръцка дума, означаваща четири. Тетра- дата обикновено се изобразява графично чрез десет точки, оформящи триъгълник:

*

* *

* * *

* * * *

Образува се чрез събиране 1 + 2 + 3 + 4=10. "Значението на четворността, получена чрез събиране (т.е. 1 + 2 + 3 + 4) е много голямо в музиката, защото в нея се срещат всички хармонии. Не е само тази причината обаче, поради която питагорейците я оценяват най-високо; причината за това е, че тя като че ли очертава цялата природа на универсума." (Теон). Вж. фигурата в края на Глава XIII за тетрадата, образувана от тетраграматона. (Бел. ред.)

  1. Четворката е първото число на квадрат (2 х 2). (Бел. ред.)

  2. Т.е. квадратът. (Бел. ред.)

  3. Двойната пропорция, за която се споменава, е 1 : 2 : 4, където 1 е символ на точката, 2 - на линията и 4 - на равнината. (Бел. ред.)

  1. "В частност, аритметичното средно число е числото, в което средният член е по-голям от единия краен член и е по-малък от другия краен член с едно и също число, както в пропорцията 3, 2, 1. Числото 2 е по-голямо от 1 с една единица и е по-малко от 3 с една единица. Геометричното средно, наричано също правилна пропорция, е това, при което средният член е по-голям от единия краен член и по-малък от другия с едно кратно съотношение (на първия член към втория или на втория към третия), както в пропорцията 1,2,4. Четири в действителност е удвояване на 2, а 2 е удвояване на единицата и по същият начин разликата 2 - 1 е едно и разликата на 4 - 2 е две. Тези числа, сравнени едно с друго, в двойно съотношение." (Теон). (Бел. ред.)

  2. Едно към едно -1:2, където 2 е с 1 повече от 1. (Бел. ред.)

  3. Две към две -4:2, където 4 е с 2 повече от 2. (Бел. ред.

  4. Тетраграмматон. (Бел. ред.)

  5. Юпитер на латински се пише Jove, откъдето и Jovis - римският върховен национален бог, цар на боговете и хората, отъждествен с гръцкия Зевс и приел многобройните негови митове. Син на Сатурн и Рея, брат и съпруг на Юнона. Бог на светлината и на всички небесни и атмосферни явления. (Бел. прев.)

  6. Съответно позициите на слънцето при изгрев, залез, на обяд и в полунощ. (Бел. ред.)

  7. Чрез събиране. (Бел. ред.)

  8. Вж. Бел. 61. (Бел. ред.)

  9. Цитра. (Бел. ред.)

  10. "Четворността, 1, 2, 3, 4, включва всички съзвучия, тъй като съдържа тези на една-четвърт, една-пета, октава, остава и една-пета и двойната октава, които представлява пропорциите 4/3, 3/2, 2, 3 и 4." (Теон). (Бел. ред.)

  11. "Кълна се в името на единственият, който е запечатил в сърцата ни свещената тетрада, символ невинен и чист, източник на природата и модел на боговете." (Бел. ред.)

  12. Матей, Лука, Марк и Йоан. (Бел. прев.)

  13. Култ с дионисовски мистичен характер, чиито основател в античната литература е Орфей. Появява се през VIII в. пр. Хр. в Тракия и се разпространява в цяла Елада. Душата според орфическата религия е божествена и безс мъртна, но е заключена в тъмницата на тялото. За да стане свещена, трябва да се усъвършенства - след смъртта се преражда в друго живо същество, вкл. и в животно. Пред човека стои целта да разпали в себе си божествената искра. За тази цел е нужно хармонично земно съществуване - просветление, строг аскетизъм, забрана да се убиват животни и да се яде месото им. Орфизмът оказва влияние върху учението на Питагор. Неоплатониците изучават усърдно текстовете на орфизма, станало за тях свещено писание (Бел. прев.)

  14. Нептун - староримски и староиталийски бог на морето и течащите води, отъждествяван с гръцкия бог на морето Посейдон. (Бел. прев.)

  15. Иезекиил 1:5. (Бел. ред.)

  16. Иезекиил 1:15. (Бел. ред.)

  17. Даниил 7:2-7. (Бел. ред.)

  18. Откровение, 4:6-7. (Бел. ред.)

  19. Откровение 7:1. (Бел. ред.)

  20. Т.е. мъжкото число 3 и женското число 2. (Бел. ред.)

  21. Астрологическите терми представляват неравни деления на 30-сет градусовата дъга на всеки знак от зодиака на по пет части, които се управляват от планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн в различен порядък. Термите не се използват много в съвременната астрология. (Бел. ред.)

  22. Т.е. подобие. (Бел. ред.)

  23. Т.е. различие. (Бел. ред.)

  24. По едно число за всяко от раменете на кръста и едно за точката на тяхното пресичане. (Бел. ред.)

  25. Основни, защото шестата, причинена от трънния венец, не се включва сред тях. (Бел. ред.)

  1. Четворката обозначава четирите инертни елемента, следователно петицата трябва да е нещо над тях, нещо Духовно. (Бел. ред.)

  2. Семейството на Ной се състои от пет души. Вж. Битие, 7:13. (Бел. ред.)

  3. Това може да се отнася до разчупването на хляба Между Авраам, жена му и трите ангела Божии (Битие 18:6) или до използването от Бог на името Ел Шадай име от пет букви, за да посочи себе си, когато заявява предстоящото раждане на Исаак (Битие 17:1); или до промяната от Бога на името на Аврам в Авраам, увеличавайки го на пет букви с добавянето на Хе, петата буква от еврейската азбука (Битие 17:5). (Бел. ред.)

  4. Понеже 6 се състои от 1, 2 и 3, като първите две представляват принципите на всички числа и понеже също така 2 и 3 са първото четно и нечетно число, които са източниците на всички останали числа; числото 6 притежава качествата на всички останали числа. (Бел. ред.)

  5. Битие 1:31. (Бел. ред.)

  6. Битие 1:27. (Бел. ред.)

  7. Изход 20:9. (Бел. ред.)

  8. Изход 16:5. (Бел. ред.)

  9. Изход 23:10. (Бел. ред.)

  10. Изход 21:2. (Бел. ред.)

  11. Изход 24:16. (Бел. ред.)

  12. Откровение 4:8. (Бел. ред.)

  13. На Рака и на Козирога. (Бел. ред.)

  14. Равнината, пресичаща центъра на Земята и определена от видимото (от Земята) движение на Слънцето. (Бел. прев.)

  15. Псалми 89:10. (Бел. ред.)

  16. В музиката всяка седма нота се повтаря, образувайки октава, което е същият тон, отделен с пропорция 2:1. (Бел. ред.)

  17. Според древните от едно слънцестоене до друго има седем месеца, а планетите са седем на брой. По същия начин седем месеца се отброяват от едно равноденствие до следващото. Това е така, защото те са започвали да броят от първия елемент от поредицата, докато ние започваме да броим от втория. Според съвременните изчисления между две равноденствия има шест месеца. (Бел. ред.)

  18. Големият кръст в астрологията се образува, когато четири планети са разположени на 90° една спрямо друга, което е конфигурация с максимално напрежение. (Бел. ред.)

  19. Оста на Земята, която в древността се е считала за ос на вселената. (Бел. ред.)

  20. 1+2+3+4+5+6+7=28. Луната пресича равнината на еклиптиката два пъти при всяко свое завъртане около Земята. 14 дни Луната е над еклиптиката и 14 дни е под еклиптиката. (Бел. ред.)

  21. Saturday - съботата е еврейският шабат, т.е. почивният, неработен ден. (Бел. прев.)

  22. Откровение 20. (Бел ред.)

  23. "Сред числата, съдържащи се в десетицата, някои създават, а други са създадени; например 4, умножено по 2, дава 8 и самото то е създадено от 2. Други са създадени, но не създават, като 6, което е резултат от 2 и 3, но самото то не създава нито едно от числата в десетицата. Други създават, но не са създадени, като 3 и 5, които не са резултат от каквато и да е комбинация от числа, но самите те пораждат нови числа: 3 поражда 9, а умножено по 2 дава 6, а 5, умножено по 2, дава 10; седмицата е единственото число, което, умножено с друго число, не дава нито едно от числата на десетицата и което не е резултат от умножението на никое число." (Теон). (Бел. ред.)

  24. "Едно друго число от декадата, числото седем, е надарено със забележително свойство: то е единственото число, което не поражда никое число, съдържащо се в декадата, и което не е породено от нито едно от тях, който факт кара питагорейците да го нарекат с името Атина, защото тази богиня не е родена от майка и не ражда никого." (Теон) Атина се ражда от главата на Зевс по безполов път и остава девствена. (Бел. ред.)

  25. От корена SBAa - "седем". (Бел. ред.)

  26. Битие 21:29-31. (Бел. ред.)

  27. Матей 28:1. (Бел. ред.)

  28. Апулей (ок. 125 - неизв.) - римски поет и прозаик. Първоначално живее в Еа (сега Триполи), където сключва брак с богата вдовица. Обвинен от нейните роднини в Магьосничество, се защитава сам. По-късно окончателно се Установява в Картаген. Най-голяма известност му носи Романът "Метаморфози или Златното магаре". (Бел. прев.)

  29. Четвърта книга Царства, 5:10-14. (Бел. ред.)

  30. Левит 25. (Бел. ред.)

  31. Матей 6:9-13. (Бел. ред.)

  32. Псалми 118:164. (Бел. ред.)

  33. Битие 4:15. (Бел. ред.)

  34. Матей 12:45. (Бел. ред.)

  35. Т.е. седмицата. (Бел. ред.)

  36. Исаия 11:2. (Бел. ред.)

  37. Захарин 4:10. (Бел. ред.)

  38. Откровение 1:12-16. (Бел. ред.)

  39. Откровение 8:2. (Бел. ред.)

  40. Откровение 8:1. (Бел. ред.)

  41. Битие 50:10. (Бел. ред.)

  42. Битие 41. - Бел ред.)

  43. Т.е. велик шабат, тържествен шабат. (Бел. ред

  44. Левит 23:8. (Бел. ред.)

  45. Левит 23:24. (Бел. ред.)

  46. Левит 23:36. (Бел. ред.)

  47. Левит 23:41. (Бел. ред.)

  48. Левит 23:42. (Бел. ред.)

  49. Левит 4:6. (Бел. ред.)

  50. Левит 14:7. (Бел. ред.)

  51. Левит 15:19. (Бел. ред.)

  52. Левит 4:6 (Бел. ред.)

  53. Левит 26:18. (Бел. ред.)

  54. Второзаконие 15:1. (Бел. ред.)

  55. Числа 8:2. (Бел. ред.)

  56. Числа 28:11. (Бел. ред.)

  57. Числа 28:17. (Бел. ред.)

  58. Числа 28:21-2. (Бел. ред.)

  59. Числа 28:25. (Бел. ред.)

  60. Числа 29:1 (Бел. ред.)

  61. Числа 29:12. (Бел. ред.)

  62. Числа 29:32. (Бел. ред.)

  63. Числа 23:1. (Бел. ред.)

  64. Числа 12:14. (Бел. ред.)

  65. Числа 19:11. (Бел. ред.)

  1. Иисус Навин, 6:3-4. (Бел. ред.)

  2. Fine cura - букв. "край на грижите", т.е. духовен живот. (Бел. ред.)

  3. Ливий Андроник, Луций (284 пр. Хр. - 204 пр. Хр) - римски поет, основоположник на римската епическа поезия и драма. (Бел. прев.)

  4. Т.е. 2x4. (Бел. ред.)

  5. Т.е. 2x2x2. (Бел. ред.)

  6. Орфей - най-великият певец, поет и музикант на древността. Вълшебната му песен и лира или китара омайвали птици и риби, заставяли цели гори да се свеждат, раздвижвали скали и планини, увличали дивите зверове. (Бел. прев.)

  7. Някои хора твърдят, че съществуват осем бога- първопричини в универсума и това се вижда и от клетвите на Орфей: "В името на творците на нещата безсмъртни: огън и вода, земя и небе, луната и слънцето, великият факел и черната нощ." (Теон). (Бел. ред.)

  8. "Излъчващ светлина" - в орфическата теогония първият двуполов бог, който се появил от сърцевината на световното яйце. (Бел. прев.)

  9. Седемте сфери на планетите и осмата на зодиака. (Бел. ред.)

  10. В орфическия химн "Към Океан" морето се почита като "най-великият очистител на боговете", а Питагор го нарича, според Порфирий, "сълза на Сатурн", защото, как- То казва Томас Тейлър, Сатурн представлява чистият Разум. (Бел. ред.)

  11. Битие, 17:12. (Бел. ред.)

  12. Изход, 28:4. (Бел. ред.)

  13. Горна къса дреха. (Бел. прев.)

  14. Долна дълга дреха. (Бел. прев.)

  15. Украшение за глава. (Бел. прев.)

  16. Осмицата, обърната върху едната си страна, се превръща в символа за безкрайност. (Бел. ред.)

  17. Защото седмицата нито е резултат, нито е причина за възникването на други числа; затова то няма нито начало, нито край. (Бел. ред.)

  18. Матей 5:3-11. (Бел. ред.)

  19. Първа книга Царства 16:10-13. (Бел. ред.)

  20. Лука 1:59-64. (Бел. ред.)

  21. Дионис е син на Зевс и на Кадмовата дъщеря Семела. Преди да се роди, ревнивата Хера, предрешена като бавачка на Семела, подучила своята съперница да поиска от небесния си любим да се яви пред нея в пълното си божествено величие. И понеже Зевс обещал преди това по време на любовен акт да й изпълни едно желание, не можел да й откаже. Но блясъкът на неговата мълния поразил смъртната. Детето било извадено от майчината утроба, но понеже било недоносено, Зевс го вшил в бедрото си и го държал там до срока на раждането. Затова Дионис е "двуроден". (Бел. прев.)

  22. Иезекиил 28:13. (Бел. ред.)

  23. Матей 27:46. (Бел. ред.)

  24. Лука 17:12-9. (Бел. ред.)

  25. Второзаконие 3:11. (Бел. ред.)

  26. "Декадата завършва поредицата от числа, съдържайки в себе си природата и на четните, и на нечетните, на това, което е в движение и на това, което е в покой, на доброто и злото." (Теон). (Бел. ред.)

  27. Т.е. десетична. (Бел. ред.)

  28. Според гръцката митология дъщеря на арголидс- кия речен бог Инах и сестрата на Фороней, жрица на Хера, която Зевс обикнал, но поради ревността на Хера я превърнал в крава. (Бел. прев.)

  29. Дух, който оформя или моделира. (Бел. ред.)

  30. Изход, 26:1. (Бел. ред.)

  31. Вид цитра. (Бел. ред.)

  32. Числа 16:32. (Бел. ред.)

  33. Битие 32:24-28. (Бел. ред.)

  34. Иисус Навин 4:19. (Бел. ред.)

  35. 1 + 0 = 1; и също 1 +2+3+4+5+6+7+8+9 + 10 = 55, 5 + 5 = 10 и 1 + 0 = 1. (Бел. ред.)

  36. "Числото 2, добавено към единицата, дава 3, което е първото число, притежаващо начало, среда и край. Така е, защото това число е първото, към което е приложимо името множество, защото всички числа, които са по-малки от него, не се наричат множество, а едно или едно и друго; докато три се нарича множество." (Теон). (Бел. ред.)

  37. Кабалистичните сефири. (Бел. ред.)

  38. Битие 28:22. (Бел. ред.)

  39. Изход 13:2 и 23:19. (Бел. ред.)

  40. Изход 26:7. (Бел. ред.)

  41. Матей 20:9-12. (Бел. ред.)

  42. Вж. Таблицата в края на Главата. (Бел. ред.)

  43. Става дума за дванадесетте пермутации на тетраг- рамматон, посочени в таблицата. (Бел. ред.)

  44. Битие 49:28 (Бел. ред.)

  45. Числа 1:5-16. (Бел. ред.)

  46. Иисус Навин 4:5. (Бел. ред.)

  47. Изход 28:15-20. (Бел. ред.)

  48. Всъщност волове, Трета книга Царства, 7:25. (Бел. ред.)

  49. Числа 33:9. (Бел. ред.)

  50. Откровение 12:1. (Бел. ред.)

  51. Матей 14:20. (Бел. ред.)

  52. Откровение 21:12. (Бел. ред.)

  53. Откровение 21:19-20. (Бел. ред.)

  54. Изход 12:2-7. (Бел. ред.)

  55. Матей 1:17. (Бел. ред.)

  56. Псалми 119-133. (Бел. ред.)

  57. Четвърта книга Царства, 20:6. (Бел. ред.)

  58. Левит 23:34. (Бел. ред.)

  59. Съдии 3:14. (Бел. ред.)

  60. Битие 31:41. (Бел. ред.)

  61. Битие 37:28. (Бел. ред.)

  62. Става въпрос за кабалистичното Дърво на Живота, което е с десет сефирот и двадесет и два пътя между тях (Бел. ред.)

  63. 32,16, 8, 4, 2, 1.(Бел. ред.)

  64. От гр. тесараконта - четиридесет. (Бел. ред.)

  65. Левит 25:10. (Бел. ред.)

  66. Псалм 50. (Бел. ред.)

  67. Битие 46:27. (Бел. ред.)

  68. Съдии Израилеви 1:7. (Бел. ред.)

  69. Съдии Израилеви 9:2. (Бел. ред.)

  70. Съдии Израилеви 9:4. (Бел. ред.)

  71. Съдии Израилеви 9:5. (Бел. ред.)

  72. Трета книга Царства 5:15. (Бел. ред.)

  73. Лука 15:4. (Бел. ред.)

  74. Лявата ръка е поставена диагонално плътно върху гърдите, като пръстите сочат небето. (Бел. ред.)

  75. Подгънете палеца под дланта, така че да е скрит от погледа ви и да сочи надолу. (Бел. ред.)

  76. Отделен от останалите пръсти. (Бел. ред.)

  77. Заедно с останалите пръсти. (Бел. ред.)

  78. Лукас Пациоли - ренесансов математик. През 1494 Пациоли публикува своята Summa de arithmetica geometria proportioni et proportionalita, последвана от Divina proportione ("За божествената пропорция"), за която Лео нардо прави илюстрациите на симетричните тела. Неговите трудове върху златното сечение оказват влияние върху Леонардо да Винчи и Дюрер. (Бел. прев.)

  79. Проб, Марк Валерий (I в.) - римски филолог. Приносът му на филолог се състои преди всичко в подновяване на интереса към класиците на римската литература. Единственият запазен труд на П. е списъкът на съкращенията, който включва различни формули, използвани в законодателството и деловите документи. През късната античност и Средновековието го смятат за класик на латинската гра матика. (Бел. прев.)

  80. Иа, първата половина на Тетраграмматон, който обикновено се превежда като Йехова. (Бел. ред.)

  81. Клавдий Птолемей (127 - 145) - древен астроном, географ и математик, който счита, че Земята е в центъра на вселената. За живота му не е известно практически нищо. (Бел. прев.)

  82. Т.е. нумерология. (Бел. ред.)

  83. Вероятно става въпрос за Александър Афродизийски, който преподава перипатетическа философия в Атина между 198 и 211 сл. Хр. и е най-видният коментатор на Аристотел, поради което е наречен "Екзегет", или "Тълкувателя". (Бел. ред.)

  84. Т.е. знака на Асцендента. (Бел. ред.)

  85. Откровение 13:18. (Бел. ред.)

  86. Става въпрос за имената, които са резултат от превода на името от един език на друг или които се дават на човека в резултат от мястото, където живее, или са му дадени като почетни названия. Тези имена не са предмет на нумерологията. (Бел. ред.)

  87. Юнона, римското съответствие на Хера, дъщеря на Сатурн и Опс (или Рея), едновременно сестра и съпруга на Юпитер, богиня на брака и ражданията. (Бел. прев.)

  88. Веста - дъщеря на Сатурн и на богинята Опс, староиталийска богиня на домашното огнище и чистотата на семейния живот. В нейния храм горял вечно свещеният й огън. По-късно Веста е отъждествена с богините Телус (Земята), Кибела и Рея. (Бел. прев.)

  89. Хермес е роден в пещера на планината Килене в Аркадия, затова е наричан киленец, килениец или Килен. Наричат го четвъртит или квадратен, защото статуите му представляват правоъгълен каменен блок с квадратна основа. (Бел. прев.)

  90. Женското 2 и мъжкото 3. (Бел. прев.)

  91. Пет - квинтесенцията, същността на нещата. (Бел. Ред.)

  92. Т.е. 2x3.

  93. Тритония - епитет на Атина Палада. (Бел. прев.)

  94. Минерва - староиталийска богиня на мъдростта, изкуствата и занаятите, която била отъждествявана с гръцката Атина. (Бел. прев.)

  95. Кибела - фригийска богиня, "Великата майка на боговете" и на всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие, чествана по планинските върхове с оргиастични мистерии. Богинята обединявала в себе си двата пола, в знак на което нейните жреци се скопявали сами. (Бел. прев.)

  96. Т.е. всяко число, повдигнато на куб, в случая 2 x 2 х 2. (Бел. ред.)

  97. Бакх или Бакхус - латинското име на гръцкия бог Дионис. (Бел. прев.)

  98. Защото се връща обратно в единицата. (Бел. ред.

  99. Янус (от лат. Януа "врата") - староиталийско бо жество, първоначално бог на светлината и слънцето, който отварял сутрин и затварял вечер вратата на небето. По-къс но - бог на всяко начало и всеки край, страж на всеки вход и на всеки изход, покровител на пътя и пътниците. Изобразяван с две сраснати, противоположни лица - едното гледало към миналото, а другото към бъдещето. (Бел. прев.)

  100. Т.е. на образите с магически свойства. (Бел.ред.)

  101. Диагоналите. (Бел. ред.)

  102. Агрипа използва термина разум за обозначаването на благосклонно свръхестествено същество и термина дух за обозначаването на злонамерено свръхестествено същество. (Бел. ред.)

  103. По времето, когато Сатурн заема астрологически благоприятно положение в небето, което прави неговото влияние благотворно. (Бел. ред.)

  104. Събран в себе си - 4 х 4. (Бел. ред.)

  105. Пентаграма, петолъчка. (Бел. ред.)

  106. Петте тъпи ъгъла са ъглите на петоъгълника, образуван в центъра на петолъчката, а петте остри - ъглите, принадлежащи на всеки от върховете на петолъчката. (Бел. ред.)

  107. Тук терминът "двоен" е използван в смисъл на съответствие, на сходство и показва, че триъгълниците са еднакви. (Бел. ред.)

  108. Египетският кръст е древноегипетски йероглиф, означаващ живот и възкресение. (Бел. прев.)

  109. Хиперборейски - термин, който обикновено се използва за най-северната точка на всяко нещо. В легендата Хиперборея е земята "отвъд северния вятър", населена от щастлив народ, който се радва на вечно слънце, не боледува, не гладува, не се труди и не води войни.Хиперборейците почитат Аполон. (Бел. ред.)

  110. Варон, Марк Теренций, наречен Реатински по името на родния му град, Реате (116 г. пр. Хр. - 27 г. пр. Хр.) - римски учен, поет, историк и обществен деятел. Съчиненията му са в областта на историята, философията, латинската граматика, римското право, навигация, реторика. Пише и една енциклопедия под заглавия "Книги за науките". Той дава значителен принос в развитието на науката и резултатите от неговите изследвания не са били надминати през Античността. (Бел. прев.)

  111. Демокрит (460 - 380 г. пр. Хр.) - стгр. философ атомист. (Бел. прев.)

  112. Теофраст от Ерезос, о. Лесбос (IV - III в. пр. Хр.) - стгр. философ, посещава Академията на Платон, но след това става ученик на Аристотел. На него дължи и името си (на стгр. "Теофраст" означава "божествено говорещ"). След смъртта на Аристотел го замества като ръководител на перипатетическата школа. (Бел. прев.)

  113. Амфион - син на Зевс и Антиопа, получил от Хермес (или Аполон) вълшебна лира и дарбата да свири на нея и да пее божествено. (Бел. прев.)

  114. Емпедокъл от Акрагант, Сицилия (ок. 493 - 433 г. Нр. Хр.) - старогръцки философ, автор на дидактически поеми. Античните сведения го представят като философ, учен, поет, оратор, политик и същевременно чудотворец и лечител. (Бел. прев.)

  115. Асклепий (грц.; лат. Ескулап) - бог лечител, посветен в тайните на лечебното изкуство от кентавъра Хирон (Бел. прев.)

  116. Тимотей от Милет (450 - 360 г. пр. Хр.) - стгр. лирически поет. Автор на дитирамби, химни и номи. От произведенията му до нас са достигнали около 290 стиха, записани на папирус от IV в. пр. Хр., най-стария гръцки папирус. (Бел. прев.)

  117. В Библията пише гусла - Първа книга Царства 16:23. (Бел. ред.)

  118. Саксо Граматика (средата на XII век - началото на XIII) - историк, чиято Gesta Danorum ("История на датчаните) е първото значително съчинение върху историята на Дания. (Бел. прев.)

  119. Вероятно става въпрос за Гней Гелий (II в. пр. Хр. - римски историк, представител на средната аналистика (Бел. прев.)

  120. Т.е. хармоничното съчетаване на гласовете и инструментите. (Бел. ред.)

  121. Калцидий - християнски философ от IV в. Неговият коментар върху Платоновия "Тимей" упражнява голямо влияние върху средновековните интерпретации на този диалог на Платон. (Бел. прев.)

  122. Лактанций, Луций Цецилий Фирмиан (ок. 240 - ок. 320) - римски християнски поет. Преподавател по теория на красноречието в Никомедия, където приема християнската религия. През Ренесанса е уважаван и ценен като "християнски Цицерон". (Бел. прев.)

  123. Никомах, Флавиан Вирий (IV-V в.) - виден римля нин, обществен деятел, един от последните защитници на езическата култура. (Бел. прев.)

  124. Гръцката скала се състои от две октави,
    Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
    2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
    2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
    2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
    2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
    2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
    2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
    2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи
    2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
    2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"

    Изтегляне 2.74 Mb.

    Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание