образуваниот четири тетракорда (водещи началото си от четирист- рунната цитра). Първият и вторият тетракорд имат обща струна, както и третият и четвъртият, което прави общо четиринадесет струни. За комплектуването на двойната октава в дъното на скалата се добавя още една, 15-та струна, наречена просламбаноменос, която е с един тон по-ниска от най-ниския тон. Схемата е следната:
Струни
Тетракорд
1.Нете
2.Паранете или диатон
1-ви тетракорд
3.Трите
(хиперболи)
4.Нете на разделените
5. Паранете или диатон
2-ри тетракорд
6.Трите
(разделени)
7.Парамесе
8.Месе
9. Ликанос или диатон
3-ти тетракорд
10.Пархипате
(меси)
11. Хипате
12. Хиперхипате или диатон
13.Пархипате
14. Хипате
4-ти тетракорд
15. Просламбаноменос
(хипати)
(Бел. ред.)
Една италианска миля била почти колкото римската миля; италианската е с около 1/100 по-дълга. Римската миля е равна на 0.9193 от английската миля (1609,39 м). Следователно 126 000 италиански мили са приблизително 116 000 английски мили. Това не е дори приблизително равно на действителното разстояние между Земята и Луната, което е 240 000 мили. (Бел. ред.)
Истинското движение на една планета е нейното Действително движение за разлика от нейното видимо движение, като се наблюдава от Земята. Древните астрономи основавали своите мнения върху теорията за плътните кристални сфери, поместени една в друга, като Земята заемала центъра. Следователно се заблуждавали относно действителното и видимото движение на дадена планета. Движението на една планета било разделено на: (1) Движение напред - видимото движение на планетата през зодиака от изток на запад; (2) Противоположно движение - видимото движение на една планета през зодиака от запад на изток; (3) Стациониране - видимата неподвижност на дадена планета; (4) Движение назад - видимото връщане на дадена планета от стационарната й позиция в обратната на предишната й посока на движение. (Бел. ред.)
307 Основи и ъгли:
Елементи
Обемни фигури
Основи
Пространствени Ъгли
Равнинни Ъгли
Огън
Тетраедър
4
4
12
Земя
Хексаедър
6
8
24
Въздух
Октоедър
8
6
24
Дух
Додекаедър
12
20
60
Вода
Икосиедър
20
12
60
Огън и въздух
4:8
4:6
12:24
Въздух и вода
8:20
6:12
24:60
Вода и земя
20:6
12:8
60:24
Земя и огън
6:4
8:4
24:12
Огън и вода
4:20
4:12
12:60
Въздух и земя
8:6
6:8
24:24
Хармонии
Съотношения
Диатесарон (кварта)
4:3
Диапенте (квинта)
3:2
Диапазон (октава)
2:1
Диапазон-диапенте
(октава + квинта = 12-та)
3:1
Дисдиапазон
(двойна октава = 15-та)
4:1
Всъщност е две и половина. (Бел. ред.)
Въздухът е между огъня и водата; водата е между въздуха и земята. (Бел. ред.)
Вж. Глава XVI, стр. 79. (Бел. ред.)
Битие 6:14-16. (Бел. ред.)
Мойсей бил предполагаемият автор на "Книга Битие". (Бел. ред.)
На първата илюстрация квадратният камък показва Земята, както и големият кръг. Върху корема на човешката фигура се намира средновековен строителен отвее - масонски символ. Пентаграмите около ръцете са обърнати надолу, което в окултизма от XIX век е символ на сатанизма. Агрипа обаче не прави разлика между изправената и обърнатата пентаграма. Кръстът през големия кръг намеква за основните точки. Малкият кръг над главата може би е символ на Слънцето. (Бел. ред.)
Във втората илюстрация центърът на фигурата е в слабините. Кръстът върху стомаха маркира другия център, използван в предната илюстрация. Върху рамката е змията и възлестата тояга на Асклепий, богът на лекарите, а над фигурата е окото на Бога. (Бел. ред.)
На третата илюстрация Луната е поставена при Долния център на слабините, Слънцето при горния център на стомаха. Петте планети са разположени по периферията на кръга в съответствие с бързината на видимото им движение, по посока на часовниковата стрелка: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн. (Бел. ред.)
На четвъртата илюстрация символите около рамката на зодиакалните знаци, започвайки с Овен отгоре, като се Редуват в посока, обратна на часовниковата стрелка. (Бел. ред.)
На петата илюстрация най-мъжките планети - Слънцето, Юпитер, Марс - са разположени по оста на тялото; изцяло женските планети - Луната, Венера - са над ръцете, а до известна степен женските планети - Меркурий Сатурн - са над стъпалата. (Бел. ред.)
Обиколката около горната част на гърдите представлява половината от височината.
Вероятно става дума за размера на тялото в дълбочина на нивото на зърната на гърдите. (Бел. ред.)
Т.е. от слънчевия сплит до горния край на раменете (Бел. ред.)
Разстоянието между нивото на зърната и горната устна, а надолу до пъпа. (Бел. ред.)
Разстоянието между краищата на ключиците. (Бел ред.)
С други думи при посоченото деветстепенно деление на тялото разстоянието между върховете на пръстите на разперените встрани ръце е седем части. (Бел. ред.)
Това трябва да се отнася до обиколката на главата на нивото на устата и долната граница на косата. (Бел. ред.)
Т.е. откъм гърба на дланта. (Бел. ред.)
Мястото на свързване на пръста с дланта. (Бел ред.)
От китката до върха на пръстите. (Бел. прев.)
Т.е. фалангите. (Бел. прев.)
Т.е. гърба на стъпалото. (Бел. прев.)
Върха на палеца. (Бел. прев.)
Т.е. на китката към мишницата. (Бел. ред.)
Т.е. напречното разстояние или ширината на кръста. (Бел. ред.)
Една двойна пропорция, 2:1, дава диапазон или октава; четири пъти двойна, 4:1, дава дисдиапазон или двойна октава. (Бел. ред.)
Кръв и слуз - 8:4; жълта жлъчка и черна жлъчка - 2:1. (Бел. ред.)
Кръв и черна жлъчка - 8:2; слуз и черна жлъчка - 2:1. (Бел. ред.)
Кръв и черна жлъчка - 8:1. (Бел. ред.)
Диоскорид, Педаний (40 - 90 г. сл. Хр.) - гръцки декар и фармаколог, чиито труд De materia medicaе най-важният класически източник на съвременната ботаническа терминология и водещ фармакологичен текст в продължение на 16 века. (Бел. прев.)
Приблизително 70 грама. (Бел. прев.)
Т.е. сърцето поддържа времето чрез пулса си, така както това прави Слънцето чрез движението си. (Бел. ред.)
Гимнософист - член на секта аскети в древна Индия, които ходели голи и практикували медитация. (Бел. прев.)
Т.е. вродените свойства - артистичност, атлетич- ност, лична сила - зависят от Юпитер. (Бел. ред.)
Възприемчивостта са придобитите свойства и способността за усвояване. (Бел. ред.)
Моралната сфера на интелекта, която е по-висша от ума, логическата сфера. (Бел. ред.)
Главните аспекти в астрологията са:
Съвпад, когато планетите са заедно. Тази конфигурация води до хармонично действие.
Опозиция, когато планетите са отделени от дъга от 180°. Това е аспектът на максимално напрежение, с тенденция към поляризация на техните сили.
Квадратура, когато планетите са разделени на 90°. Този аспект освобождава енергията и задвижва събитията.
Полуквадратура, когато планетите са отделени с 45°. Това е аспектът на минималното напрежение.
Тригон, когато планетите са разделени със 120°. Това е аспект на хармонични, но без динамика отношения Ц на уравновесена комуникация.
Секстил, когато планетите са разделени на 60°. Този аспект допринася за едно уравновесено разбирателство.
Полусекстил, когато планетите са разделени с 30°. Това е аспект на второстепенни или частично хармонични отношения.
По традиция съвпадът, тритонът, секстилът и полусек стилът са били разглеждани като благоприятни; опозицията, квадратурата и полуквадратурата - като неблагоприятни. Може да се каже обаче, че ефектът от даден аспект зависи най-вече от реакцията на индивида. (Бел. ред.)
Ъглите на небето са Асцендент, Медиум цели, Десцендент, Имум цели, респективно източен хоризонт, най-високата точка на небето, западен хоризант и най-ниската точка от обратната страна на Земята. (Бел. ред.)
На планетите са приписани определени зодиакални знаци, за които се твърди, че са управлявани от тях. Всяка планета има по два знака, а Слънцето и Луната имат по един. Всеки знак притежава свой дом, обхващащ небесна дъга от 30°. По този начин, когато планетата е в собствения си знак, за нея може да се каже, че пребивава в дома, който управлява. Когато планетата е в дом, който е противоположен на нейния, разположен на 180° от него по небесната дъга, се казва, че е в неблагоприятно положение. Когато планетата е в знака, който управлява, нейното действие е силно и чисто; когато се намира в противоположния знак, действието й е затруднено и възпрепятствано. (Бел. ред.)
Всяка планета притежава знак, в който нейното действие е най-мощно, и той се нарича знак на нейната екзалтация, както и знак, в който действието й е най-слабо и немощно, срещуположен на дома на екзалтацията, наричан знак на нейното падение. (Бел. ред.)
Владетели по триплицитет са тези планети, които управляват четирите зодиакални знака от един и същи елемент, образуващи тригон. Една планета е определена да управлява тригона през деня, а друга през нощта, като за тези роли са били избрани планетите, които са в най-голяма хармония с природата на тригона. Така например огненият триплицитет е Овен-Лъв-Стрелец. Слънцето, което управлява Лъва, е владетел на тези знаци през деня, докато Юпитер, който управлява Стрелеца, е владетел през нощта. Марс, който управлява Овена, не се използва, защото е от групата на Луната и по този начин е в дисхармония с останалите планети, които са от групата на Слънцето. Тъй като има седем планети, но осем владетеля, последната неприписана планета, Марс, е определена за управител на последния тригон - водния, и през деня, и през нощта. Венера е посочена като съвладетел през деня, а Луната през нощта, защото водният тригон е женски по своята природа. (Бел. ред.)
Вж. Бел. 111 към Глава VIII. (Бел. ред.)
Всеки знак притежава три лица, всяко лице е десет градуса. В древността лицата са били приписани на планетите в тяхната птолемеева последователност:
Агрипа прави разлика между лица и декани, които притежават друга система, чрез която планетите са разпределени да ги управляват. В други отношения деканите и лицата, в съответствие с начина по който ги използва Агрипа, не се разграничават помежду си. (Бел. ред.)
За планета, която се намира в рамките на три градуса от Слънцето, се казва, че изгаря, тъй като силата на Слънцето неутрализира нейното действие. (Бел. ред.)
Вж. Бел. 345. За една планета се казва, че има съществено достойнство, когато се намира в собствения си знак, екзалтация, триплицитет, терма или лице; а се казва, че е по случайност достойна, когато е на Медиум цели, на Асцендента в 7-ия, 4-ия, 11 -ия, 9-ия, 2-ия или 5-ия дом- Една планета е по случайност силна, когато се движи бързо и директно и се намира в най-отдалечената си точка от Слънцето.
Една планета е по същество слаба, когато е в падение или заточение. Тя е случайно слаба, когато е в 12-ия, 8-ия или 6-ия дом, движи се ретроградно или се движи много бавно, когато е на разстояние до 8 градуса и 30 минути от Слънцето. Въпреки че планетата е слаба, когато е на 8°30 от Слънцето, тя става много силна, когато е на разстояние до 17 минути или в точен съвпад със Слънцето - "казими", какъвто е древният термин за това. (Бел. ред.)
Птолемей твърди, че планетите са най-мощни, когато са в точката по средата на небето или се доближават до нея, и второ, когато са точно на хоризонта или на мястото, следващо след него. Последващата позиция в конкретния случай е домът, следващ незабавно след него - този, който е вляво от въпросния дом. (Бел. ред.)
Според Птолемей планетите "се радват", когато се съдържат в знак от зодиака, който "въпреки че съдържащите се знаци не притежават никаква близост със самите звезди, все пак я имат със звездите от същия сектор." Секторът на Слънцето съдържа освен Слънцето и планетите Юпитер и Сатурн; секторът на Луната съдържа Луната, Венера и Марс. Меркурий принадлежи и към двата сектора в зависимост от своята позиция - когато се вижда като утринна звезда (на изток), е в сектора на Слънцето; когато се наблюдава като вечерна звезда (на запад), принадлежи към сектора на Луната. Например за Венера ще се каже, че се "радва" в Овена, защото Овенът се управлява от Марс, а Марс се намира в сектора на Луната. Ако планетите се намират в знаци, управлявани от противоположния сектор, голяма част от истинската им сила е парализирана. (Бел. ред.)
Т.е. силите на планетите не трябва да се използват, когато планетата е в знак, управляван от Сатурн или Марс, или когато планетата доближава до орбисата за съвпад със Сатурн или Марс. Орбисите на планетите са техните сфери на най-голямо влияние: Сатурн - 10°; Юпитер - 12°; Марс 7°30’; Слънце - 17°; Венера - 8°; Меркурий - 7°30’; Луна - 12°30‘ Мненията относно размера на орбисите са най-различни. Като цяло Марс и Сатурн се разглеждат като неблагоприятни. Птолемей ги нарича "двете разрушителни звезди". (Бел. ред.)
Т.е. че има благоприятно влияещи планети в хармоничен аспект в първия (Асцендента), десетия (Медиум цели) и седмия (Десцендента) дом на зодиака. (Бел. ред.)
Това е планетата, управляваща знака на Асцендента. (Бел. ред.)
Точката или Жребият на щастието е хипотетична точка, чиято позиция определя материалните придобивки на индивида. (Бел. ред.)
Планетата, която управлява знака, в който е Жребият на щастието. (Бел. ред.)
Т.е. Марс и Сатурн трябва да са в позиция, която Да свежда до минимум тяхната сила. (Бел. ред.)
Домът на Рака, четвъртия дом, именуван Долна средна небесна точка. (Бел. ред.)
Нека Луната не се намира на западния хоризонт, Под равнината на еклиптиката, докато е под най-непосред- ствено въздействие на Слънцето. (Бел. ред.)
Противоположна, когато Луната е във фаза на пълнолуние. (Бел. ред.)
Звездата Мирах. (Бел. ред.)
Алдебаран. (Бел. ред.)
Капела. (Бел. ред.)
Сириус. (Бел. ред.)
Процион. (Бел. ред.)
Регул. (Бел. ред.)
Алкаид. (Бел. ред.)
Гиенак. (Бел. ред.)
Алгораб. (Бел. ред.)
Арктур. (Бел. ред.)
Алфека. (Бел. ред.)
Антарес. (Бел. ред.)
Вета. (Бел. ред.)
Денеб Алгеди. (Бел. ред.)
Менкиб. (Бел. ред.)
Албумасар или Абу Матшар (10.08.787 - 09.03.886) - водещ астролог на ислямския свят, който е известен главно с теорията си, че светът, създаден, когато седемте планети са били в съединение в първия градус на Овена, ще загине при подобно съединение в последния градус на Риби. (Бел. прев.)
Ямблих (IV в.) - стгр. философ неоплатоник. Ученик на Порфирий. В изкуството да се предсказва и в окултните науки вижда средство за постигане на философските истини, което го доближава до неопитагорейството. (Бел. прев.)
Иов, 24:17. (Бел. ред.)
Псалтир, 103:21-23. (Бел. ред.)
Перипатетик - философ от школата на Аристотел. Преподаването в тази школа по времето на Аристотел ставало в колонадите за разходка (наречени перипатос), откъдето произхожда и името на перипатетиците. (Бел. прев.)
Тебит Ибн Кура (836 - 901) - арабски математик, лекар, философ и астроном, представител на разцвета на арабско-мюсюлманската култура през IX в. (Бел. прев.)
Домове на Луната - от араб. ан маназил ал камр (места за почивка на Луната), манзил означава следобедната почивка на камиларя в пустинята. Домовете вероятно представляват най-старото деление на небето, по-старо дори и от зодиака. Срещат се в Индия, Китай, Вавилон, Египет, Персия и други центрове на древните цивилизации. Индийците приемат 27 дома, арабите 28. Разликата се дължи на факта, че въртенето на Луната около Земята става за 27.3 дни. До епохата на Христос списъкът с домовете започва с Плеядите в началото на Телец, но след това е преместено към звездите в началото на Овена - в резултат от придвижването напред на равноденствията тези звезди започнали да се асоциират с 27-мия дом от по-старата поредица. Домовете са наречени по най-ярката звезда, разположена във всеки от тях - а може би звездите са наречени по имената на домовете. (Бел. ред.)
Вж. Бел. 352. (Бел. ред.)
Поради наклона на земната ос, докато земята обикаля по своята орбита, звездите и планетите като че ли описват траектории около земята, които приличат на извивките (завоите) на топка на връв. (Бел. ред.)
Планетарните часове са дадени в следващата таблица. (Бел. ред.)
Това се дължи на ъгъла между равнината на еклиптиката и равнината на екватора, който е резултат от наклона на земната ос. На половината знаци от зодиака - Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец - са им необходими повече от два часа, за да изгреят. Те се наричат знаци с дълго издигане. На останалата половина от знаците са им необходими по-малко от два часа, за да изгреят. Те се наричат знаци с късо издигане. (Бел. ред.)
Понеже 360 : 24 = 15. (Бел. ред.)
Тома Аквински (1225 или 1226 - 1274) - първият от схоластиците - църковни отци,"princeps philosophorum" ("княз на философите"), от 1879 официален философ на католическата църква, свързал ученията на християнската църква (по-специално на Августин) с философията на Аристотел. (Бел. прев.)
Деканите или деканати са деления на знаците на зодиака на три части, като всяка от тях съдържа десет градуса. В този смисъл те са това, което са и лицата по начина, по който Агрипа използва този термин. Първият деканат на всеки знак притежава в абсолютна степен природата на знака и се управлява от управляващата планета на знака. Вторият деканат се управлява от управляващата планета на следващия знак в триплицитета на съответния елемент, към който принадлежи знакът. Третият деканат се управлява от управляващата планета на третия знак от същия триплицитет. (Бел. ред.)
Т.е., когато Слънцето в средния деканат на Лъв е в десети дом, средната точка на небето. (Бел. ред.)
Описани в Пикатрикс, популярен средновековен гримоар. (Бел. ред.)
Порфирий (234 - 305) - стгр. философ неоплатоник. Разработва възгледите си за спасението на душата чрез мисълта и волята и за единението с Бога посредством добродетелта. (Бел. прев.)
Петър от Абано (XIV в.) - професор по медицина в Падуа, разширява Аристотеловата космология до един строен детерминизъм на човешката дейност. (Бел. прев.)
Хигин (I в. пр. Хр. - I в. сл. Хр.) - римски прозаик. Автор на сб. "Митове", на съч. "За астрологията". (Бел. прев.)
Арат ( 310 - 245 пр. Хр.) - стгр. поет. Най-известната му, достигнала до нас творба е краткият епос на астрологическа тема "Явления". (Бел. прев.)
Северното съзвездие на крилатия кон. (Бел. ред.)
Северното съзвездие Андромеда, митичната дъщеря на Цефей и Касиопея, която била прикована към една скала като жертвоприношение на морско чудовище, но била освободена от героя Персей. (Бел. ред.)
Северно съзвездие, изобразяващо седналата фигура на майката на Андромеда. Предизвиква гнева на Нептун с твърдението си, че е по-красива от Нереидите, морските нимфи. Нептун изпраща морско чудовище срещу царството, което можело да бъде омилостивено само с принасяне- то в жертва на Андромеда. (Бел. ред.)
Съзвездие, изобразяващо змии. (Бел. ред.)
Северно съзвездие, изобразяващо героят на едно коляно опъващ лък, стъпалото му е върху главата на Дракона. (Бел. ред.)
Северно съзвездие, което се увива около Малката мечка и свършва близо до Голямата мечка. (Бел. ред.)
Малката мечка и Голямата мечка. (Бел. ред.)
Продълговато южно съзвездие, изобразяващо морския змей от езерото Лерна в Аргос, който бил убит от Херкулес като един от дванадесетте му подвига. (Бел. ред.)
Южно съзвездие, представящо кентавъра - митично животно наполовина кон, наполовина човек, известно с голямата продължителност на живота си. (Бел. ред.)
Малко южно съзвездие, изобразяващо олтар. (Бел. ред.)
В по-голямата си част южно съзвездие, изобразяващо кит. (Бел. ред.)
Корабът на аргонавтите, с който Язон се отправя да търси златното руно. Това южно съзвездие е толкова голямо, че е разделено на четири части: Карина (кила), Пупис (кърмата), Вела (платната) и Пиксис (компаса). (Бел. Ред.)
Южното съзвездие Лепус. (Бел. ред.)
Южното съзвездие Голямо куче, което включва в себе си Сириус, Кучешката звезда. (Бел. ред.)
Орион - ловецът, великан, убит от Артемида и изпратен в небето. (Бел. ред.)
Северното съзвездие Аквила. (Бел. ред.)
Северното съзвездие Кигнус. (Бел. ред.)
Северно съзвездие, изобразяващо героя. (Бел. ред.)
Съзвездие, което днес не се признава. (Бел. ред.)
Домовете на Зодиака носят древни имена, които са както следва:
Хороскоп
Вратата на Хадес
Богиня
Долна средна точка на небето
Щастие
Нещастие
Запад
Начало на смъртта
Бог
Средна точка на небето
Добър демон
Зъл демон. (Бел. ред.)
Вж. Бел. 351. (Бел. ред.)
Купидон, синът на Венера. (Бел. ред.)
Лунните възли са онези точки в пространството, в които се пресичат пътищата на Луната и Слънцето. Когато Луната се издига отдолу нагоре по еклиптиката, т.е. на равнината на видимия път на Слънцето, пресечната точка се нарича издигащ се възел или Caput Draconis(Глава на Дракона). Когато Луната се спуска отгоре надолу по еклиптиката, точката на пресичане се нарича спускащ се възел или Cauda Draconis(Опашка на Дракона). Тези точки не са фиксирани, а се движат в кръг по Зодиака, образувайки различни аспекти с планетите и с другите важни астрологически точки. Те винаги са разположени на 180° една от друга. (Бел. ред.)
Т.е. Медиум цели. (Бел. ред.)
Педро Жестоки или Справедливи (1334 - 1369) - прочут крал на Кастилия и Леон от 1350 до 1369, обвиняван от противниците си за изключителната си жестокост, но разглеждан от по-късните автори като изключително справедлив владетел. През 1353 по политически съображения е принуден да се ожени за Бланш, дъщеря на Пиер, херцог Бурбонски, но останал страстно влюбен в Мария де Падиля, която останала негова любовница. Напуска Бланш веднага след сватбата им. (Бел. прев.)
По-широката плоска част на пръстена, образуваща гнездото за камъка. (Бел. ред.)
Така изглежда Меркурий. (Бел. ред.)
Т.е. нагряват железния печат и правят с него клеймо върху рога. (Бел. ред.)
Бехениански - "Бехен" е от арабското бахман - вид корен. Агрипа използва този термин като синоним на арабски. (Бел. ред.)
От арабски - "Последователят", наричана също и Алфа на Телец, червеникава гигантска звезда от съзвездието Телец. (Бел. ред.)
Звездата Капела (лат. Коза), наричана още Алфа на Колар, звезда от съзвездието Колар, шестата по яркост в нощното небе и най-ярката в съзвездието Колар. (Бел. ред.)
Сириус. (Бел. ред.)
Процион. (Бел. ред.)
Звездата Регулус, наричана още Алфа на Лъв, най-ярката звезда от съзвездието Лъв и една от най-ярките звезди в нощното небе. Името Регулус, произлизащо от латинската дума да цар, отразява вярванията на древните за значимостта на тази звезда. (Бел. ред.)
Алкаид. (Бел. ред.)
434Гиенак. (Бел. ред.)
Спика. (Бел. ред.)
Арктур. (Бел. ред.)
Алфека. (Бел. ред.)
Антарес. (Бел. ред.)
Вега. (Бел. ред.)
Денеб Алгеди. (Бел. ред.)
Т.е. дали броя на точките е четен или нечетен. (Бел. ред.)
Между картините и буквите. (Бел. ред.)
Вж. Откровение 7:3 и 13:16. (Бел. ред.)
Алберт Велики, с титлата "Doctor universalis" (всестранният учен), (1193 - 1280) - един от най-енциклопедичните учени на Средновековието, първият голям представител на християнския аристотелизъм на Средновековието. (Бел. прев.)
Избирането на астрологически най-подходящия момент за извършването на дадено действие, например кръщаване на дете, спускане на вода на кораб, откриване на обществена сграда и пр. (Бел. ред.)
Планета или част от небето, която в даден хороскоп се превръща в регулатор и показател на живота.
Юпитер е Голямата съдба; Венера е Малката съдба; двете заедно се наричат Съдби. (Бел. ред.)
Когато Агрипа казва "да направиш благоприятни" или "да направиш неблагоприятни", той има предвид избора на момента за изработването на образа, когато е налице благоприятна или неблагоприятна астрологическа конфигурация по отношение на съответното действие и на мястото, на което то се извършва. Никой не може да "направи" планетите да бъдат благоприятни или неблагоприятни, а просто трябва да ги изчака да заемат съответното разположение. (Бел. ред.)
Когато всяка една от две планети се намира в знака, който другата управлява, се казва, че те се намират във взаимно приемане; например Венера в Овен и Марс във Везни. (Бел. ред.)
Термините управляващи и подчинени знаци се прилагат към деленията на зодиака, които са разположени на равно разстояние от един и същ равноденствен знак, който и да е той, тъй като те се издигат за еднакви периоди от време и на едни и същи паралели. От тях тези от лятното полукълбо се наричат "управляващи", а тези в зимното полукълбо се наричат "подчинени", защото слънцето прави деня по-дълъг от нощта, когато се намира в лятното полукълбо и по-къс, когато е в зимното полукълбо. (Бел. ред.)
Ако Дева се издига, в девети дом ще бъде Телец. (Бел. ред.)
Т.е. Юпитер е в Рак, а Луната е в Риби, като Венера също е в Риби. (Бел. ред.)
Битие, 28:11-18. (Бел. ред.)
Т.е. изпаднали в екстаз. (Бел. ред.)
Марк Аней (39 - 65 г.) - римски поет, племенник на Сенека, приближен на император Нерон. Изпада в немилост, включва се в заговора на Калпурний Пизон против императора и след разкриването му се самоубива. (Бел. прев.)
Хвърляне на зарове или на някакъв друг жребий или използването на конфигурации, образувани отхвърляне на речни камъчета или други предмети. (Бел. ред.)
Рапсодомантия, при която книгата на даден поет се отваря напосоки и се прочита случайно избран стих, който представлява съответното предсказание. (Бел. ред.)
Римски поет, живял през I в. Автор на поемата "Астрономия" в 5 книги. Творбата разглежда популярните в тогавашното общество понятия и представи за астрономията и астрологията. (Бел. прев.)
Става въпрос за Тиберий. (Бел. прев.)
Авицена (980 - 1037) - арабски лекар и философ от Персийско потекло. Възгледите му са смес от аристотелова й неоплатонистка философия. Оказва силно влияние върху Християнския Запад и по-специално върху Алберт Велики и Тома Аквински с големия си енциклопедичен труд "Книга за изцелението на душата". (Бел. прев.)
Алгазел или Ал Газали (1058 - 1111) - персийски мистик и теолог, който се придържа към логиката на Ави- цена. Ал Газали не е значителен логик, но е известен заради влиятелната си защита на прилагането на логиката в теологията. (Бел. прев.)
Вж. Том I, Глава XIV. (Бел. ред.)
Става въпрос за орфическите химни. (Бел. ред.)
Цинтий или Кинтий - един от епитетите на Аполон. (Бел. прев.)
Нума Помпилий - вторият от седемте царе, който според римската традиция управлявал Рим преди Републиката от 715 до 673 г. пр. Хр. (Бел. прев.)
Коелий означава небесен и е името, дадено на Уран, бащата на Кронос или Сатурн, който олицетворява нощното небе. (Бел. ред.)
От лат. Arcitenent- човек, който носи или стреля с лък. (Бел. ред.)
Носител на светлина, име, което обикновено се дава на Венера като Зорница. (Бел. ред.)
Отклонител на злото. (Бел. ред.)
Едно от многото съчинения по магия, погрешно приписвани на Аристотел. (Бел. ред.)
Вж. Йоан, 1:1. (Бел. ред.)
Агрипа казва да не се смесват материалните звезди и планети със свръхестествените реалности, които се крият зад тях, но в същото време те да не се презират, тъй като представляват необходимият посредник, с чиято помощ се улавя реалността. (Бел. ред.)
Това е основополагаща магическа истина: за да познаеш нещо, трябва да се превърнеш в това нещо. (Бел. ред.)
