Том 2 Хенрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм
Изтегляне 2.74 Mb.
|
| ГЛАВА LIV
За лотарията, за това кога и откъде свойството на гадаенето е случайно за нея Каквито и предсказания и гадания да се правят с помощта на лотарията, повече от необходимо е освен с жребия да се разполага с някаква възвишена окултна причина; която в действителност не трябва да бъде случайна причина, каквото описание на късмета дава Аристотел. В поредицата от причини, тъй като според платонистите една случайна причина никога не може да бъде основна и достатъчна, трябва да погледнем по-високо и да открием причина, която може да знае и да предположи резултата. И нея трябва да разположим не в материалната природа, а в нематериалните и нетелесни субстанции, които всъщност управляват съдбата и раздават истината, като например човешката душа, самостоятелно обособените духове, небесните разуми или самият Бог. Тъй като в човешката душа има достатъчно сила и способности да насочва подобен вид случайности, от това следва, че тя се проявява, защото в нашата душа има едно божествено свойство, подобие, разбиране и власт над всички неща; и както казахме в първата книга, всички неща и се подчиняват по естествен начин и по необходимост притежават движение и ефикасност за това, което душата желае със силно желание. И всички свойства и действия на естествените и изкуствените неща й се подчиняват, когато тя бъде завладяна от силно желание, и тогава всички случайности, независимо от своя вид, съдействат на желанието на такъв ум и придобиват удивителните свойства на предзнаменования, както от това, така и от небесната възможност в този час, в който силата на едно такова желание превишава всичко останало в нея. И това е основа и фундамент на всички астрологически въпроси: защо умът, издигнат в крайността на някое желание, се възползва от час и възможност, най-подходящи и ефикасни, на чиято основа, изготвяйки конфигурацията на небето, астрологът след това може да съди по нея и съвсем ясно да разбере онова, което някой желае и е любопитен да узнае. Но тъй като случайностите не винаги се управляват чрез човешкия ум, а също така, както казахме преди, посредством помощта на други духове; а и умът на пророка не винаги е обзет от онова извънмерно желание, за което казахме; затова сред древните било обичай преди гадаенето с хвърляне на различни предмети, да се изпълняват определени свещенодействия, в които те призовавали божествените разуми и духове, за да ръководят както трябва гадаенето. Затова, каквото и да предвещавали тези видове гадаене с хвърлянето на предмети, то не било резултат от чиста случайност или късмет, а се дължало на една духовна причина, която се проявявала чрез ръката или въображението на този, който хвърлял предметите за гадаене, независимо дали тази сила идвала от душата на оператора чрез крайността на неговата възбуда, или от някакво божество или дух, помагащ или действащ от небето; независимо дали това гадаене ставало чрез хвърлянето на кокалчета или на зарове, или чрез използването на стихове457, така както по-рано са се използвали произведенията на Омир и Вергилий, за което четем в Етлий от Спарта, което Адриац отдавна е използвал и за което четем, че се е случило с император Траян: Кой е този, украсен с маслинен клон, принасящ дар? Бялата му брада знаем, римски цар, чиито закони първи успокоиха Рим, а от малките съдби бедна земя ще дойде за голяма заповед.... Чрез тези стихове той не напразно започнал да се надява, че ще се радва на Империята. Също така сред евреите и дори сред нас, християните (някои свещеници не го отричат), се правят предсказания със стиховете на псалмите. Съществуват и други видове хвърляне на жребий, като жребият между хора, който в древността не се е използвал за гадаене и който се съблюдава от нас при избора на магистрати, за да бъде предотвратена завистта, за което се споменава и в "Цицерон срещу Верес". Но тези не ни интересуват; а ни интересуват онези, които са божествени и свещени по отношение на гадаенето и религията и за които ще говорим в следващата книга. Бих искал единствено да ви посъветвам за това, че каквато и божественост, истинност или способност за предсказване да се открие в хвърлянето на предмети за гадаене, те го притежават не като предмети сами по себе си, а поради свойството на едно по-висше действие, присъединено към тях ГЛАВА LV За Душата на Света и за светилата според традициите на поетите и философите Необходимо е небето и небесните тела, тъй като притежават сила, влияние и демонстрират въздействие върху нисшите, да бъдат оживени, тъй като едно действие не може да произтече просто от едно тяло. Всички прочути поети и философи твърдят, че светът и всички небесни тела трябва да притежават душа, а също така и разум. Оттук и Марк Манилий458 в своята "Астрономия", посветена на императора459, пише: Великият телесен свят се явява в различни форми - на въздух, земя, море и огън, божествена душа ръководи, едно божество мъдро управлява... Също и Лукан: Земята, която тежи във въздуха, се поддържа от великия Юпитер... И Боеций: Ти свърза към света душа, която задвижва всички неща на тройната природа, и я разпръсваш в елементите на същата, и тя в две сфери на движение кръгово е разделена и да се върне в себе си бърза... И Вергилий с най-пълната от всички философии, пише следното: И първо небето, земята и светлата равнина, Яркото кълбо на Луната, звездите Титанови, Един дух гори отвътре, пронизва всичко И в огромната маса смесена вдъхва душа; Оттук човекът, зверовете и птиците извличат своята природа И чудовища се носят в мраморен океан. Тези семена имат огнена сила и раждат Небесната раса, но обременена с тежката земя. Не говорят ли тези стихове за това, че светът трябва н само да притежава една духовна душа, но да притежава и качествата на Божествения Разум и че произходът, свойствата и енергията на всички нисши неща зависят от Душата на Света? Точно това признават и заявяват всички платоници, питагорейди, Орфей, Триемегист, Аристотел, Теофраст, Авицена460, Алгазел461 и всички перипатетици. ГЛАВА LVI Същото се потвърждава от разума Светът, небето, звездите и елементите имат душа, която създават една душа в нисшите и в смесените тела. Те притежават също, както казахме в предишната книга462, дух, който с посредничеството на душата се обединява с тялото; понеже както светът представлява едно определено цяло тяло, неговите части са телата на всички живи създания, и колкото по-съвършено и благородно е цялото в сравнение с частите, толкова по-съвършено и благородно е тялото на света в сравнение с тялото на всяко живо създание. Би било абсурдно всички несъвършени тела и части на света и всички нисши животни, като мухите и червеите, да са достойни за живот и да притежават живот и душа, а абсолютно целият свят, най-цялостното, съвършено и благородно тяло да няма нито живот, нито душа. Не по-малко абсурдно е небето, звездите, елементите, които даряват на всички неща живот и душа по най-щедър начин, сами да бъдат без живот и душа; и всяко растение или дърво да бъде в много по-благородно състояние от небето, звездите и елементите, които всъщност са тяхна причина. И кой жив човек може да отрече, че земята и водата са живи, след като те раждат, вдъхват живот, подхранват и отглеждат безброй дървета, растения и живи създания? Най-ярко това се вижда в нещата, които се отглеждат сами, както и в онези, които не притежават телесно потомство. Нито могат елементите да родят и да отгледат подобен вид живи създания, ако самите те са без живот или душа. Но някой може би ще каже, че подобен вид живи създания не са родени от душата на земята или водата, а чрез влиянията на небесните души. На тях платониците отговарят, че случайността не може да породи субстанцията, освен може би като инструмент, който да бъде подчинен на следващата субстанция, защото един инструмент, неизползван от майстора, не допринася с нищо за крайния резултат от работата на този майстор. По същия начин онези небесни въздействия, като се има предвид, че те представляват определени случайности, които са отстранени далеч от жизнените субстанции или от самия живот, не Могат да породят една жизнена субстанция в тези нисши създания. И Меркурий в своята книга, която той е озаглавил "За общото", казва, че всичко което е в света, се задейства или през увеличаване, или чрез намаляване. А това, което задейства, по необходимост трябва да притежава живот; и като се има предвид, че всички неща се движат, включително и земята, и то с едно пораждащо и сменящо се движение, самите те трябва да притежават живот. А ако някой се съмнява, че небето е живо, казва Теофаст, той не трябва да се смята за философ. И този, който отрича, че небето е живо, така че неговата движеща сила да не е неговата форма, унищожава основата на цялата философия. Светът следователно живее, има душа и разум; защото той дава живот на растенията, който не е породен от семето; и дава усет на животните, който не е породен от съвкупление. ГЛАВА LVII Че Душата на Света и небесните души са разумни и притежават божествено разбиране Че споменатите по-горе души притежават разум, следователно е ясно; понеже световните дела на гореспоменатите души се осъществяват чрез определен вечен ред, скрит в тях, е необходимо те да бъдат управлявани не от случайността, а от разума; посредством който разум те насочват и довеждат всички свои действия до сигурен край. Защото е необходимо земята да притежава разума на земните неща, водата да притежава разума на водните неща; и по същия начин с всичко останало; чрез който разум всяко от тях в своето време, място и ред се поражда, и ако бъде повредено, се възстановява. Следователно философите не мислят, че Душата на Земята трябва да бъде, така да се каже, като душата на някое нисше тяло, а да бъде разумна и интелигентна, нещо повече, да бъде божество. Освен това ще бъде абсурдно, като се има предвид, че ние влагаме разум в нашите действия, небесните тела и Душата на Света да не влагат такъв в своите. Но ако (както казва Платон) светът бъде направен посредством самата доброта, както може да бъде направен, той сигурно е надарен не само с живот, чувство и разум, но и с разбиране. Защото съвършенството на тялото е неговата душа и по-съвършено е това тяло, което има по-съвършена душа. Поради това е необходимо, като се има предвид, че небесните тела са по-съвършени, те да притежават и по-съвършени души. Те, следователно, са надарени с разум и душа; което платонистите също показват чрез неизменността на ред и ход (на нещата), защото движението по своята природа е свободно, то лесно може да се отклони и в един момент да се движи по един път, а в следващия - по друг, освен ако не бъде управлявано от един разум и душа, както и от една съвършена душа, предвиждаща от самото начало най-добрия път и върховната цел. Който съвършен ум наистина, тъй като е най-могъщ в душата, както е Душата на Света и както са душите на небесните тела и на елементите, без всякакво съмнение най-добре и съвършено управлява дейността, която му е поверена. Защото телата не се съпротивляват на най-могъщата душа, а един съвършен ум не сменя своя съвет. Душата на Света, следователно, със сигурност е единственото нещо, което изпълва всички неща, поражда всички неща, свързва и съединява всички неща, така че да може да образува една рамка на света и да бъде, така да се каже, като инструмент, направен от много струни, но с един звук, звучащ от три вида създания - разумни, небесни и нетленни - само с един дъх и живот. ГЛАВА LVIII За имената на небесните и за тяхната власт върху нисшия свят, а именно човека Имената на небесните души са твърде много и различни в съответствие с разнообразната им власт и свойства върху тези нисши неща, откъдето те са получили различните си имена, които древните са използвали в своите химни и молитви. Трябва да обърнете внимание на твърдението според орфическата теология, че всяка от тези души притежава двойно свойство; едното се отнася до разбирането, а другото до вдъхването на живот и управлението на нейното тяло. Поради тази особеност на небесните сфери Орфей нарича първото свойство Бакхус, а второто Муза. От това следва, че не е опиянен от никакъв Бакхус този, който най-напред не се е съвъкупил със своята Муза. Следователно деветте Бакхуса са предназначени за деветте Музи. Оттук в деветата сфера Орфей поставя Бакхус Кринобий и Музата Калиопа; в звездното небе - Пиционий и Урания; в сферата на Сатурн - Амфиетий и Полихимния; в сферата на Юпитер - Сабазий и Терпсихора; в сферата на Марс - Базарий и Клио; в сферата на Слънцето - Триетерий и Мелпомена; в сферата на Венера - Лизий и Ерато; в сферата на Меркурий - Силен и Евтерпа; в сферата на Луната - Бакхус Лией и Музата Талия. Също в сферите на елементите нарича душите по следния начин: в Огъня поставя Планетата и Утрото; във Въздуха - Светкавицата, Юпитер и Юнона; във Водата - Океан и Тетия; в Земята - Плутон и Прозерпина. А Душата на Света или на Универсума магьосниците наричат Юпитер на Света; а Ума на Света - Аполон; а Природата на Света - Минерва. Освен това в огъня те поставят Вулкан, във водата Нептун и ги наричат с различни имена. Също в звездите на зодиака питагорейците поставят дванадесет специфични богове или души, разположени в ядрата на тези звезди и управляващи оттам цялата звезда, а именно в сърцевината на Овен е разположена Атина Палада, в сърцевината на Телец - Венера, на Близнаци - Феб, на Рак - Меркурий, на Лъв - Юпитер, На Везни - Церера (Деметра), на Везни - Вулкан, на Скорпион - Марс, на Стрелец - Диана, на Козирог - Веста, на Водолей - Юнона, в сърцевината на Риби е поставен Нептун. Това изразява в своите стихове Манилий: Палада управлява Овен, Венера - Телец, Феб - Близнаци, а Меркурий управлява Рака, Лъвът се управлява от Юпитер, Церера - Дева, Вулкан Везните движи. За Скорпион е Марс; за Стрелеца красив Диана се грижи; за Козирог се грижи Веста; Водолея Юнона защитава; а Нептун Рибите... А най-древният Орфей, пишещ за Музите, изброява повече божества в небето от тези, означавайки техните имена, почитания и задължения, призовавайки ги всички тях с подходящи песни463. Нека никой следователно да не си мисли, че това са имената на зли измамни духове; защото са имената на природни и божествени свойства, разпределени в света от истинския Бог, за да бъдат в служба и от полза на човека, който знае как да ги използва. Самата античност е приписала на всяко от тези божества няколко части на човешкото тяло; като ухото на паметта. което Вергилий също посвещава на Феб, като казва Цинтии464 издърпа ухото ми и ме поучи. А дясната ръка е символ на силата на духа и с нея се дава клетва; Нума Помпилий465, както казва Ливий, с нея посвещавал във вярата; пръстите се обучават от Минерва, а на коленете е отредено състраданието. Затова тези, които искат прошка, падат на колене. Някои посвещават пъпа на Венера като мястото на удоволствието; някои, които отнасят всички органи към него като към център, твърдят, че той е посветен на Юпитер. Оттук и в храма на Юпитер Хамон се почита изображението на пъпа. Древните са забелязали и много други неща, приписвайки и най-малката телесна част и става на своите божества, които, ако бъдат правилно разбрани и се познават истинските божества, които ги управляват, не биха могли да се отклонят от изпълнението на своите задължения. Трябва да се има предвид също така, че Светото писание свидетелства, че всички наши органи и части на тялото се управляват от по-висшите свойства, за което ще говорим по-нашироко в следващата книга. И не само телесните части, но и всяко действие на човека е отнесено към неговите богове, като например лова към Диана, войните към Атина Палада, селското стопанство към Церера, за което Аполон говори по следния начин в своите Пророчества в Порфирий: Палада обича войните, горите на красивата Диана са определени, на Юнона влажния въздух, на Церера зърното и плодовете; на Озирис водата, също и течностите воднисти. ГЛАВА LIX За седемте владетели на света, планетите и различните им имена, служещи на магическите слова Освен това са нарекли тези седем владетели на света (както ги нарича Хермес) Сатурн, Юпитер, Марс, Слънцето, Венера, Меркурий и Луната с най-различни имена и епитети, а именно наричайки Сатурн Коелий466, носача на косата, бащата на боговете, владетеля на времето, върховния владетел, великия, мъдрия, разумния, изкусния, бунтаря за дълъг период от време, старец с голяма прозорливост, автор на тайното съзерцание, пораждащ или потискащ великите мисли в сърцата на хората, унищожаващ и съхраняващ всички неща, побеждаващ силата и властта, назначаващ пазителя на тайните неща, както и този, който ги разкрива, предизвикващ изгубването и намирането на автора на живота и смъртта. А Юпитер го наричат, така да се каже, помагащ баща, цар на небето, великодушния, гръмовержец, мятащ светкавици, върховен и могъщ, добър, щастлив, мил, любезен, с Добра воля, честен, искрен, почитан и уважаван, владетел на радостта и на възмездието, мъдър, истински, разкриващ истината, съдия на всички неща, превъзхождащ всички по своята доброта, владетел на богатствата и мъдростта. Марс се нарича Маворс, могъщ във война, кръвожаден, мощно въоръжен, носещ меч, благороден, смел, неукротим, великодушен, светкавица, с огромна сила и страхотна бързина, срещу който никой не може да се защити, ако се Изправи срещу него, който унищожава силния и могъщия и сваля царете от техните престоли, владетел на топлината и силата, владетел на огнената топлина и на кървавата планета; които възпламенява сърцата на сражаващите се и им вдъхва смелост. Слънцето се нарича Феб, Диспитер, Аполон, Титан, Пеан, Фанес, Хор, Озирис, както в следното пророчество: Слънцето, Озирис, Дионис радостта, Аполон, Хор, царят, управляващ деня, който променя времето, който поражда ветровете дъжда, царят на звездите и на безсмъртния пламък. Нарича се също и Арситененс467, горящо, огнено, златно, пламтящо, излъчвашо, с огнена коса, със златна коса, окото на света, Луцифер468 виждащ всички неща, създател на светлината, цар на звездите, велик владетел, добро, щастливо, честно, чисто, благоразумно, разумно, мъдро, огряващо целия свят, управляващо и вдъхващо живот на всички тела, които имат душа, владетелят на света, поддържащ всички звезди под себе си, светлината на всички звезди, затъмняващо, изгарящо, надделяващо над техните свойства със своето приближаване, макар че със своята светлина и блясък дава светлина и блясък на всички неща; през нощта се нарича Дионис, а през деня Аполон, прогонващ злите неща. Затова атиняните го наричат Алексикакон469, а Омир го нарича Влион, т.е. прогонващ злите неща. Нарича се още Феб, заради красотата и светлината му и Вулкан поради огнения му нрав, защото неговата сила се състои от многобройни огньове. Наричат го и Слънце, защото съдържа светлината на всички звезди; затова асирийците го наричат Адад, което означава само, а евреите го наричат Шемеш, което означава подходящ. Венера се нарича дамата, отглеждаща, красива, бяла, светла, приятна, могъща, плодоносната дама на любовта и красотата, резултат на епохите, първия родител на хората, която в началото на всички неща свързала различите полове с растяща любов и с вечно потомство размножава хората й животните, царица на всички удоволствия, дамата на наслаждението, приятелски настроена, общителна, състрадателна, приемаща всички неща благосклонно, винаги щедра със смъртните, проявяваща състраданието на майка към хората, озовали се в нещастие; защитник на човечеството, не оставяща нито миг да мине, без да извърши добро дело, надвиваща всички неща чрез своята сила, караща високопоставените да се смирят пред бедните, силните пред слабите, благородните пред подлите, поправяща и уравновесяваща всички неща; наричат я й Афродита, защото тя е в ума и на двата пола; наричат я и Луцифера, т.е. носеща светлина, докарваща годините на Слънцето в светлината; наричат я Хеспер, когато следва Слънцето, и Проспер, защото води през всички неща, макар и никога така твърдо. Меркурий се нарича сина на Юпитер, глашатай на боговете, тълкувател на боговете, Стилбон, носител на змията, носител на жезъла, с криле върху стъпалата, красноречив, носител на печалба, мъдър, разумен, здрав, силен, могъщ в доброто и злото, нотариус на Слънцето, вестоносец на Юпитер, вестоносец между висшите и нисшите богове, мъж с мъжете, жена с жените, най-плодороден и в двата пола; Лукан го нарича арбитър на боговете. Наричан е също и Хермес, т.е. тълкувател, изясняващ всичко неясно, разкриващ онези неща, които са най-тайни. Луната се нарича Феба, Диана, Луцина, Прозерпина, Хеката, с половин форма, осигуряваща светлина през нощта, скитаща, безмълвна, имаща два рога, закрилник, нощен пътник, носител на рога, царицата на небето, най-главната от божествата, първа сред небесните богове и богини, царица на духовете, владетелка на всички елементи, тази, на която отговарят звездите, елементите служат и която връща сезоните; при чиито поздрав тряскат светкавици, пъпките се разпукват, растенията растат, първоначален родител на плодовете, сестра на Феб, светлина и блясък, пренасяща светлина от една планета към друга, озаряваща всички сили със своята светлина, ограничаваща отмирането на различните звезди, разпръсваща различните светлини чрез обиколките на Слънцето, дама с голяма красота, владетелка на дъжда и водите, дарител на богатства, дойка на човечеството, управител на всички държави; мила, състрадателна, защитаваща хората по море и суша, смекчаваща бурите на съдбата, грижеща се за всички неща, растящи на земята; скитаща в различни гори, сдържаща яростта на злите духове, затваряща отворите на земята, разпределяща светлината на небето и пълноводните реки на морето и оплакваща мълчанието на прокълнатите чрез своите кимвания; управляваща света, стъпкваща ада под краката си; от чието величие птиците, реещи се във въздуха, се плашат, дивите зверове бягат в планините, змиите се крият под земята, рибата се спуска в дълбоките води. С тези и подобни имена на звездите и планетите и с техните епитети, прякори и названия който иска да знае повече и да направи по-задълбочено изследване, трябва да се залови с химните на Орфей, което ще доведе онзи, който разбира истински, до постигането на едно велико разбиране за природната магия. ГЛАВА Каталог: wp-content -> uploads -> 2018 2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д 2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев 2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018 2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja 2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи 2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4 2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен" Изтегляне 2.74 Mb. Сподели с приятели:
|