Това, което се вижда и това, което не се вижда Фредерик Бастиа1

Не само в областта на обществените разходи това, което се вижда затъмнява това, което не може да се види. Като оставим настрана икономическата политика, този феномен води до погрешни разсъждения. Той кара нациите да възприемат моралните и материалните си интереси като несъвместими едни с други. Какво друго може да е толкова обезкуражаващо и тъжно?

Например, няма глава на семейството, който да не счита за своя задача да научи децата си на ред, организираност, прилежност, пестеливост в разходите, икономия. Няма религия, която да одобрява разкоша и лукса. Дотук добре, но от друга страна колко често чуваме следните фрази:

“Да се трупат съкровища означава да се изсушават вените на народа.”

“Луксът на големите е комфортът на малките.”

“Прахосниците се разоряват, но правят Държавата по-богата.”

“Върху разточителството на богатите расте хлябът на бедните.”

Естествено тук има силно противоречие между моралната и социалната идеи. Колко будни умове, след констатирането на конфликта, почиват в мир! Това е нещо, което никога не можах да разбера, защото ми се струва, че няма нищо по-болезнено от това, да откриеш две противоположни тенденции в човечеството. Всяка от двете крайностите го води към деградация – икономията е причина за мизерията, разточителството го повлича към морална деградация. За щастие тези широко разпространени максими показват спестяването и лукса в грешна светлина, като взимат под внимание единствено незабавните последици, които се виждат, а не вътрешните ефекти, които не могат да се видят. Нека се опитаме да попълним празнините в разглеждания случай. Мондор и брат му Арист, след като са поделили бащиното наследство, получават всеки по 50 хиляди франка рента. Мондор се занимава с филантропията в модата. Той е този, когото наричаме прахосник на пари. Той подновява мебелировката си няколко пъти в годината, подменя прислугата си всеки месец. Хората говорят за находчивите му решения как да свърши по-скоро парите си. Накратко, той надминава дори героите на Балзак и Александър Дюма.

Трябва да се заслушаме в концерта възхвали, който винаги го съпътства: “Разкажете ни за Мондор! Да живее Мондор! Той е благодетелят на работниците; той е провидението за народа. Вярно е, че се отдава на гуляи и прахосване, подиграва се с минувачите, неговото собствено достойнство и това на човешката природа като цяло страдат малко…но какво от това? Той прави добро чрез богатството си, ако не чрез себе си. Кара парите да циркулират, винаги оставя доставчиците доволни. Не се ли казва, че защото парите са кръгли, те се търкалят!”

Арист е приел един тотално различен начин на живот. Ако не е егоист, то със сигурност е поне индивидуалист, защото осмисля разходите си, позволява си скромни и смислени забавления, грижи се за бъдещето на децата си, като цяло прави икономии.

Трябва да се чуе какво говорят хората за него помежду си: “Какво му е доброто на този богаташ? Без съмнение има нещо внушително и трогателно в начина му на живот. Освен това е добър, щедър, великодушен, но пресмята. Не харчи всичките си приходи, къщата му не е великолепна и оживена. Каква добро прави на тапицерите, на кочияшите на каляски, на търговците на коне или на сладкарите?”

Тези мнения, фатални за морала, са базирани на това, което бие на очи: разходите на прахосника и върху това, което остава малко встрани: еднаквите по големина и дори по-големи разходи на пестеливия.

Но нещата са толкова добре подредени от божествения творец на социалния ред, че и тук Политическата икономия и Моралът, вместо да се противопоставят, се споразумяват и мъдростта на Арист е не само по-достойна, но и по-печеливша от лудостта на Мондор. А когато казвам, по-печеливша, нямам предвид печеливша само за Арист, нито дори за обществото като цяло, а по-печеливша за самите работници, за днешната индустрия.

За да се докаже това е достатъчно окото на разума да обърне внимание на скритите последици от човешките действия, които окото на тялото не вижда.

Да, прахосничеството на Мондор има видими за всички ефекти: всеки може да види неговите закрити файтони, ланда, миниатюрните картини по таваните, богато украсените килими, блясъка, който струи от неговата къща. Всеки знае, че чистокръвните му коне тичат по трева. Вечерите, които дава в хотела на Париж спират тълпата на булеварда и хората си казват: ето един добър човек, който вместо да пази приходите си, по-скоро раздава капитала си. Това е, което се вижда.

Не е толкова лесно да се види от гледна точка интереса на работниците, какво става с приходите на Арист. Нека обаче ги проследим и ще се уверим, че всички, до последния цент, дават работа на работниците, точно, както и приходите на Мондор. Има само една разлика: лудото разхищение на Мондор е обречено да намалява безспирно и да срещне своя край, докато разумното харчене на Арист ще расте от година на година. И ако наистина е така, публичният интерес ще е в унисон с морала.

Арист изразходва 20 000 франка на година за себе си и за своята къща. Ако тази сума не стигаше да го прави щастлив, той не би заслужил славата си на мъдър човек. Той се трогва от нещастията, които тегнат над работническата класа, съвестта му го кара да донесе някакво облекчение и дарява 10 000 франка като акт на добра воля. Между търговците, производителите, селскостопанските производители той има приятели, които имат моментни трудности. Информира се за тяхната ситуация, за да може предпазливо и ефикасно да им се притече на помощ. Насочва към това дело още 10 000 франка. Накрая не забравя, че има дъщери, на които им трябва зестра, синове, на които трябва да осигури бъдещето и заради това си налага да спестява всяка година по 10 000 франка.

Това е разпределението на неговите доходи:

1. 
   Лични разходи ………………20 000 франка
   
2. 
   Благотворителност…………..10 000 франка
   
3. 
   Приятелски услуги…………..10 000 франка
   
4. 
   Спестяване……………………10 000 франка
   

1. 
   Лични разходи. Те имат по отношение на работниците и търговците абсолютно същия ефект, както и разходите, правени от Мондор. Това само по себе си е очевидно, няма да говорим повече за него.
   
2. 
   Благотворителност. 10 000-те хиляди франка, насочени в тази посока, също ще поощрят промишлеността. Те ще стигнат до хлебаря, месаря, търговеца на дрехи и мебели. Единствено хлябът, месото, дрехите не служат директно на Арист, а на тези, с които се е заменил. Впрочем, тази проста замяна на един консуматор с друг не засяга с нищо промишлеността като цяло. Едно и също е дали Арист ще похарчи сто су или ще помоли някой нещастник да го стори на негово място.
   
3. 
   Приятелски услуги. Приятелят, на когото Арист заема или дава 10 000 франка, не ги взима, за да ги зарови, това би било против хипотезата. Той ще си послужи с тях, за да плати за стоките, които консумира, или за да си върне дълговете. В първия случай индустрията е поощрена. Ще се осмелим ли да кажем, че тя би спечелила повече от покупката на Мондор на някой чистокръвен жребец, отколкото от покупката на предмети за 10 000 франка, които Арист или неговият приятел биха направили. Ако тази сума служи за погасяването на дълг, ще се появи трети персонаж – кредиторът, който ще получи 10-те хиляди франка, но който със сигурност ще ги използва за нещо, свързано с неговата търговия, завод или ферма. Това е един посредник в повече между Арист и работниците. Имената се сменят, разходът остава, както и поощряването на индустрията.
   
4. 
   Спестяване. Остават 10-те хиляди франка, които са спестени. Точно тук, от гледна точка на поощряването на изкуствата, индустрията, работата, работниците, Мондор изглежда, че превъзхожда Арист, въпреки че от морална гледна точка Арист изглежда, че превъзхожда Мондор.
   

Каква е целта на Арист като спестява 10 000 франка? Да ги зарови в градината ли? Не, разбира се, той очаква да увеличи капитала и доходите си. Така, тези пари, които не използва, за да закупи земя, къща, акции в предприятие, не плаща данъци на Държавата с тях, ги влага при някой банкер или при някой търговец. Проследете прогреса на парите при всеки един от тези случаи и ще се убедите, че чрез посредничеството на кредитори и заематели работата ще бъде също така поощрена, както, ако Арист, по примера на своя брат, ги беше сменил срещу мебели, бижута и коне.

Защото, когато Арист купува земи или ренти за 10 000 франка, за него се дава определението, че не иска да харчи тези пари. Това е, за което го обвинявате.

Също така, за този, който му продава земята или рентата, се счита, че има нужда да изхарчи тези 10 000 франка по някакъв начин.

Така разходът се прави при всички случаи, независимо дали от Арист или от тези, които са на негово място.

От гледна точка на работническата класа и насърчаването на работата има само една разлика в поведението на Арист и Мондор – разходът на Мондор се извършва директно от него и се вижда. Този на Арист се извършва на части от посредниците и не се вижда. Но за този, който може да свърже причините с последствията, разходът, който не се вижда е същият като този, който се вижда. Това, което го доказва е, че в двата случая парите циркулират и че в ковчежето на разумния не остават повече пари от това на разсипника.

Затова е погрешно да се казва, че Спестяването вреди на индустрията. В това отношение то е също толкова благодатно, както и Луксът.

Нека не затворим мисълта си само в настоящето, ами погледнем в бъдещето.

Изминали са десет години. Какво е станало с Мондор, неговото богатство и голямата му популярност? Всичко това е изчезнало, Мондор е разорен. Вместо да влага всяка година по 60 000 франка в общественото тяло, той може би се е превърнал в бреме за него. При всички положение, той вече не носи удовлетворение на търговците, не е покровителят на изкуствата и индустрията, повече не е в полза на работниците, също, както и неговите наследници, които е оставил в бедствено положение.

В края на същите тези десет години Арист не само, че продължава да влага всичките си доходи в обръщение, но и влага доходи, които от година на година все повече растат. Така увеличава националния капитал, тоест онзи фонд, който дава пари за заплати и доколкото от този фонд зависи търсенето на работна ръка, той допринася за прогресивното нарастване на доходите на работническата класа. След неговата смърт, оставя децата си, които е научил да го наследят в работата му, насочена към прогреса и цивилизацията.

В морално отношение превъзходството на Спестяването спрямо Лукса е неоспоримо. Успокояващо е да се мисли, че това е така и в икономическо отношение за всеки, който не разглежда незабавните ефекти на феномените, а знае как да разшири проучванията си до крайните им ефекти.
XII. Право на труд и право на печалба

“Братя, сдружете се, за да ми намерите работа със заплащане, каквото вие прецените”. Това е Право на работа, елементарен социализъм или социализъм от първа степен.

“Братя, сдружете се, за да ми намерите работа със заплащане, каквото аз искам.” Това е Право на печалба, изтънчен социализъм или социализъм от втора степен.

И двата вида живеят на базата на онзи от техните ефекти, който се вижда. И двата вида ще умрат заради онези ефекти, които не се виждат.

През 1848 г. Правото на работа за момент се е появило с две лица. Това е било достатъчно, за да го разори пред общественото мнение.

Едното от тези лица се е казвало Национален семинар. Другото – 45 сантима. Милиони франкове са се насочвали всеки ден към ул. Риволи за националните семинари. Това е красивата страна на медала.

Но ето я и обратната. За да могат милионите да излязат от касата, трябва преди това да са влезли там. Затова отговорниците за Правото на работа се обръщат към данъкоплатците.

Селяните казваха: “Трябва да платя 45 сантима. Следователно ще се лиша от дрехи, няма да мога да поддържам нивата си, няма да поправя къщата си.”

А работниците на полето казваха: “След като гражданите се лишават от дрехи, ще има по-малко работа за шивачите, след като няма да поддържат нивите си, ще има по-малко работа за копачите, след като няма да поправя къщата си, ще има по-малко работа за дърводелците и зидарите.”

Така беше доказано, че не може от едно яре да се дерат две кожи и че работата, осигурявана от Правителството, е в ущърб на работата, плащана от данъкоплатците. Това беше и краят на Правото на работа, което се появи като химера, но и като неправда. Въпреки това, обаче, правото на печалба, което не е нищо друго, освен изопачаване на Правото на работа, все още съществува и се развива чудесно.

Няма ли нещо срамно в ролята, която протекциониста дава на обществото?

Той му казва: “Трябва да ми дадеш работа и не само това, работата трябва да е доходна. Аз глупаво избрах едно производство, което ми носи 10 процента загуба. Ако ти обложиш с двадесет франка моите съграждани и ми ги дадеш, моята загуба ще се превърне в печалба. Впрочем, печалбата е Право, ти ми го дължиш.”

Общество, което слуша този софист, товари се с данъци, за да го задоволи и не забелязва, че загубата, на която всяко производство е изложено е не по-малка загуба когато другите са принудени да я покриват, такова общество, според мен си заслужава товара, който му налагат.

Това може да се види и чрез многобройните случаи, които разгледах. Да не се интересуваш от политическата икономия означава да се оставиш да бъдеш заблуден от незабавния ефект на някой феномен, да се интересуваш от нея означава да схванеш нейния смисъл и да можеш да предвиждаш множеството от ефекти.⁷

Мога да представя тук още множество въпроси като доказателство за същото нещо. Но ще избягам от монотонността на еднообразната демонстрация и ще завърша, прилагайки към политическата икономия това, което Шатобриан е казал за историята:

“Има, както казва той, две последствия в историята: едното е незабавно и веднага се разпознава, другото е отдалечено и в началото не се забелязва. Тези последствия често си противоречат. Първите са резултат от нашата ограничена мъдрост, а другите от мъдростта, която устоява. Действието на провидението се появява след човешкото действие. Господ се появява зад хората. Отричайте колкото си искате върховния съвет, не се концентрирайте върху действията му, спорете за думите, наричайте сила на обстоятелствата или причина това, което хората назовават Провидение. Но погледнете края на един завършен факт и ще видите, че той е произвел обратното на това, което се е очаквало от него, когато не е бил основан от началото върху морала и справедливостта.”

(Шатобриан, Мемоари от отвъдното)