ЧАСТ II. Кризи по външния суверенен дълг

74 студените зими с оскъдно или без никакво отопление, а заводите трябва да ограничат продукцията си поради недостиг на ток.
Малко ръководители в наши дни биха подкрепили приоритетите на
Чаушеску. Действията на румънския диктатор са особено озадачаващи предвид факта, че страната спокойно е можела да предоговори дълговото си бреме, както в крайна сметка са успели да направят това повечето от развиващите се страни в края на 80-те години. В същия ред на мисли съвременните разбирания са, че една страна длъжник не бива да бъде принуждавана да се разделя с националните си съкровища, за да погасява своите ангажименти. По време на руската финансова криза от 1998 г. на никой дори не му е минало през ум, че Москва може да продаде някоя и друга колекция от Ермитажа, за да угоди на западните си кредитори.
64
Фактът, че кредиторите зависят не само от възможността на дадено правителство да им плати, но и от неговото желание да го стори, сам по себе си говори, че държавният банкрут е много по-различен от фирмения. При личната или корпоративната несъстоятелност кредиторите имат ясно дефинирани права, които обикновено им позволяват да придобият много от активите на длъжника, както и да наложат запор върху част от бъдещите му приходи. При суверенния банкрут те може и да имат същите привилегии на хартия, но на практика възможността им да ги приложат е силно ограничена.
Настоящата глава очертава аналитичната рамка, позволяваща да осмислим по-задълбочено движещите сили на международните дългови пазари. Целта ни не е да правим подробно изследване на съществуващата литература по въпроса, а да дадем широк поглед върху проблемите.
65
Читателите, интересуващи се главно от разучаване на историческия опит, могат и да пропуснат тази глава. И все пак в някои отношения съдържащият се в нея анализ е залегнал в основата на целия последващ материал. Кое, за Бога, кара чуждестранните кредитори да разчитат, че дадена страна ще им върне поредния дълг, след като са „горели“ от нея толкова много пъти в миналото?
Защо местните граждани на развиващите се икономики продължават да влагат парите си в банките или да пестят в местна валута, след като и те също са се парили нееднократно? Защо инфлационните експлозии стават в определени случаи, както в началото на 90-те, когато 45 държави са имали темп на инфлация над 20 процента годишно, а не в други, като в първите
64
В края на 20-те, сталинската колективизация на селското стопанство води до масов глад и Русия се нуждае от пари за внос на зърно. Поради това през 1930 и 1931 г. държавата продава някои от съкровищата на изкуството си на чужденци, сред които британският нефтен магнат Калуст Гулбенкиян и американският банкер Андрю Мелън.
Но Сталин положително не си е и помислял да използва получените приходи за погасяване на старите царистки дългове.
65
Виж Персон и Табелини (1990) и Обстфелд и Рогоф (1996) за литературни източници.

75 години на XXI век, когато само няколко страни са притежавали толкова висок показател?
Тези въпроси не са никак лесни и са предмет на обширни дебати сред икономистите. Ние далеч няма да успеем да им предоставим задоволителни отговори – просто защото социалните, икономическите и политическите фактори, стоящи зад кризите, са твърде сложни за целта. Ако бъдещите поколения изследователи успеят да ги разгадаят, може би темата на тази книга ще стане безпредметна и светът най-сетне ще достигне епоха, в която да може да каже: „Този път наистина е различно.“ Впрочем историята е осеяна с примери, в които хората са обявявали преждевременни победи над подобни трънливи проблеми.
Ние ще се концентрираме първо върху онова, което е може би най- фундаменталното „несъвършенство“ на международните капиталови пазари, а именно липсата на наднационална правна рамка за гарантиране на изпълнението по дълговите ангажименти. Това е един абстрактен начин да кажем, че ако например правителството на Аржентина (страна, можеща заслужено да се похвали със „завидна“ история на неизпълнения по кредитите си) заеме пари от американска банка и след това не ги върне, директните опциите на банката да задоволи претенциите си са твърде ограничени. За да придадем на дискусията по-ясен фокус върху международните аспекти на проблема, временно ще се абстрахираме от политическите и икономическите деления в страната длъжник и ще я разглеждаме като едно единно действащо лице. Това означава също, че ще игнорираме вътрешния публичен дълг (средствата, които правителството е заело от собствените си граждани или от местни банки).
За незапознатите с икономическото моделиране подобно обединяване на правителството и неговите поданици може да изглежда донякъде странно. В твърде много страни се случва правителствата да бъдат корумпирани и склонни към присвоявания, а националните политики да се диктуват от управляващия елит, а не от редовите граждани. Действително политическото разединение често пъти е движещ фактор зад неспазването на суверенните задължения и финансовите кризи. Типичен в това отношение е фактът, че кризата с второкачествените ипотечни инструменти в САЩ се влоши тъкмо в навечерието на изборите през 2008 г. Предизборното позьорство и следизборната несигурност традиционно затрудняват изграждането на последователна и надеждна ответна политика. Масивната финансова криза в
Бразилия през 2002 г. до голяма степен бе предизвикана от безпокойството на инвеститорите по повод смяната на центристкото управление на дотогавашния президент Фернандо Енрике Кардосо с по-популистки настроения лидер на опозицията Луиз Игнасио Лула да Силва. Иронията, естествено, бе в това, че ляво ориентираният победител в крайна сметка се

76 оказа по-консервативен в макроикономическото си управление, отколкото се бояха инвеститорите, или може би отколкото се надяваха някои от неговите поддръжници.

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: