Частично неизпълнение и преструктуриране

84 тотално неизпълнение в крайна сметка са завършвали с частични плащания, дори това да е ставало с цели десетилетия закъснение. През 1918 г., след като идват на власт, болшевиките отказват да платят царските кредити, но когато шестдесет и девет години по-късно Русия най-сетне се завръща на световните финансови пазари, тя все пак договаря известно символично плащане по необслужвания си дълг.
Най-често обаче частичното погасяване не е символично, а значително, като размерът му се определя от сложните съображения на разходи и ползи, които вече обсъждахме. Именно защото до частично плащане се стига след толкова дълги и разгорещени спорове, страничните наблюдатели често биват въвличани в него. Така Бълоу и Рогоф привеждат случаи, при които добронамерени трети страни, като например МВФ или правителствата на страни кредиторки, в крайна сметка са извършвали плащания, за да улеснят дадена сделка, почти както агентът по недвижимите имоти заделя от своята комисиона, за да продаде къща.
78
Държавите кредитополучателки и техните кредитори са способни да оказват влияние по отношение на външни страни, при положение че евентуалният провал на преговорите помежду им ще попречи на търговските взаимоотношения или ще предизвика по-широки проблеми в глобалната финансова система, като например влошаване и на други кредити.
79
Както вече отбелязахме, съществуването на МВФ след
Втората световна война съвпада по време с кратките, но по-чести епизоди на суверенни неизпълнения. Това явление изглежда съвместимо с виждането, че тези епизоди се случват по-често от обичайно, защото както кредиторите, така и длъжниците са наясно, че в случай на затруднение винаги могат да разчитат на субсидии от страна на МВФ и на богатите държави. (По-късната литература започва да нарича това възползване от играчите с по-дълбоки джобове „морален риск“ на международното кредитиране.)
Елементът на договаряне при неизпълненията по суверенните ангажименти също спомага за разбирането на това защо освен явни неизпълнения (пълни или частични) сме включили в своите дефиниции и термина „преструктуриране“. При едно типично преструктуриране длъжникът принуждава своите кредитори да приемат по-дълъг погасителен план, а често пъти и отстъпки в лихвените условия (в сравнение с пазарните нива). Рейтинговите агенции (в това число Moody’s и Standard and Poor’s) с право разглеждат подобни случаи като частични неизпълнения, при които
78
Виж Бълоу и Рогоф (1988а, 1989а).
79
Гражданите на държавата кредитор (а не само банките), както и на държавата длъжник могат да реализират приходи от подобни сделки. Също така в случаите, когато е въвлечена международна кредитна агенция от рода на МВФ, както кредиторите, така и длъжниците са способни да предизвикат плащания, базирани на страха на МВФ, че евентуалното неизпълнение ще доведе до „заразяване“ и на други кредитополучатели.

85 споразумението между страните намалява бремето на правните и други разноски, които биха възникнали, ако те просто напуснат враждебно масата на преговорите (дори и за известно време). В своите набори от данни ние правим разграничение между преструктуриранията и явните неизпълнения, макар от теоретична гледна точка двете да са доста сходни.
Едно последно, но ключово съображение: фактът, че държавите понякога просрочват по своите задължения, сам по себе си не означава, че инвеститорите са ирационални. При отпускане на кредити на рискови държави те получават допълнителни рискови премии, понякога над- хвърлящи 5-10 процента годишно. Тези премии означават, че кредиторите получават своята компенсация за случващите се понякога неизпълнения, които бездруго обикновено са частични. В сравнение с корпоративните кредити просрочията по суверенните такива по принцип имат много по- голяма събираемост, особено когато са включени и спасителни пакети.
От друга страна, не бива да надценяваме рационалността на инвести- торите. На практика има много случаи, в които минималните рискови премии, добавяни при кредитиране на суверенни нации, са трудно съизмерими със съдържащите се рискове. Високорисковите длъжници, естествено, трябва да се справят не само с рисковите надбавки по лихвите на кредитите си, но нерядко и със значителните косвени загуби, настъпващи, когато дълговите проблеми усилват рецесията в техните икономики. В този смисъл синдромът „този път е различно“ за тях може да струва още по-скъпо, отколкото за кредиторите, но с този въпрос ще се занимаем отново по-късно, на база на наборите от статистически данни.

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: