Този път е различно

77 са станали причина независимата нация на Нюфаундленд да загуби своя суверенитет.)
В наши дни обаче идеята да се използва „оръдейна“ дипломация за събиране на задължения изглежда малко пресилена (поне в повечето случаи).
Анализът на разходите и ползите просто не оправдава поемането на подобни огромни цени и рискове, още повече че дългът най-често е раздробен, да речем между Европа, Япония и Съединените щати, отслабвайки допълнително стимула за всяка отделна страна да използва военна сила.
Какви са тогава морковите или тоягите, които кредиторите могат да размахат пред чуждестранните си длъжници? Този въпрос за пръв път е разгледан в изчистен вид в една класическа публикация на Джонатан Ийтън и Марк Герсовиц, където те твърдят, че в нашия несигурен и променящ се свят за държавите представлява огромно преимущество да имат достъп до международните капиталови пазари.
67
В по-ранни времена този достъп може да е означавал възможност за тях да си набавят храна в години с особено слаба реколта. В наши дни държавите трябва да се кредитират, за да се справят с рецесиите или за да участват във високодоходни инфраструктурни проекти.
Според Ийтън и Герсовиц ползите от трайния достъп до капиталовите пазари би следвало да насърчават правителствата да обслужват изрядно задълженията си дори и при липсата на каквато и да било правна система, която да ги принуждава да го правят. Те базират своя анализ върху предпоставката, че правителствата би следвало да се тревожат за своята
„репутация“ като международни кредитополучатели. Ако пренебрегването на задълженията им вреди на тази репутация, то те не биха го правили с лека ръка. Виждането на Ийтън и Герсовиц е привлекателно за икономическите теоретици най-вече поради факта, че е относително освободено от ролята на институциите. (Тоест теорията е „чиста“ в смисъла, че не зависи от особеностите на управлението, като например от правните или политическите структури.) По принцип тази теория е приложима към суверенното кредитиране както през средните векове, така и днес. Следва да се отбележи, че съображението относно репутацията не означава просто, че държавите плащат изрядно днес, за да могат да заемат още повече утре. Ако беше така, международното кредитиране щеше да заприлича на схемата на
Понци – една пирамида, водеща до експлозивни нива на задлъжнялост.
68 67
Виж Ийтън и Герсовиц (1981).
68
Ако държавите просто заемат все по-големи суми, без да ги погасяват, нивата на съотношение на дълг към приходи трябва в крайна сметка да експлодират, при положение че световният реален лихвен процент (с корекция за риск) надхвърли реалния дългосрочен процент на ръст на БВП за съответната държава. Обикновено именно това и става както при теоретичните модели, така и на практика.

78
Подходът, базиран на репутацията, обаче крие и някои проблеми. Ако цялата сграда на международното кредитиране се крепеше единствено на репутация, дълговите пазари вероятно щяха да бъдат още по-крехки, отколкото са в действителност. Положително италианските финансисти от
XIV век са си давали сметка, че английският крал Едуард III може да умре в битка или от болест. Какво е щяло да стане с техните вземания, ако неговият наследник се е окажел със съвсем различни цели и стремежи? Или ако
Едуард е успеел да превземе Франция, дали е щял да се нуждае от техните услуги и за в бъдеще?
69
Ако институциите действително нямат значение, защо тогава, исторически погледнато, повечето от външните задължения на неукрепналите икономики се деноминират в чужда валута, а договорите се съставят така, че споровете да се решават в чужди съдилища?
Бълоу и Рогоф повдигат още един важен контрааргумент на тезата, че институциите и международните правни механизми са маловажни при международното кредитиране.
70
Действително държавите могат и да погасяват изрядно задълженията си, за да си запазят правото да се кредитират в бъдеще. Но все някога дългът на Англия е трябвало да стигне до точка, при която очакваният размер на погашенията да надхвърли възможността за ново кредитиране. Рано или късно една държава достига кредитния си лимит. Какво тогава е щяло да попречи на Едуард III (или на неговия наследник) просто да обяви италианския си дълг за нищожен? Така
Англия би могла да използва средствата, които иначе е щяла да плати на италианските банкери, за да изгради свой собствен златен резерв, който да използва при евентуални бъдещи затруднения.
Ето защо „репутационният“ подход изисква известна дисциплина. Бълоу и
Рогоф застават на мнението, че усъвършенстваните инвестиционни стратегии в днешно време (като например тези, прилагани на между- народните фондови борси) могат да предложат почти толкова добра защита от нарушаване на ангажиментите, колкото и всяка потенциална институционална рамка. В друга своя работа те поддържат тезата, че вместо да се разчита единствено на репутацията, погасяването на суверенните задължения, особено от страна на развиващите се икономики, до голяма степен може да се гарантира от законните права на кредиторите в техните собствени държави.
71
Ако дадена страна опита да премине към самоосигуряване с парични средства, то много от инвестициите, които ще
69
Най-общо казано, теоретичният подход към репутацията, описан от Ийтън и
Герсовиц, допуска огромно множество от равновесия (варианти), всеки от един от които може да се случи при едни и същи механизми и условия на репутация.
70
Виж Бълоу и Рогоф (1989b).
71
Виж Бълоу и Рогоф (1989а).

79 трябва да направи за целта, ще бъдат свързани с покупки зад граница.
Кредиторите може и да не успеят да се удовлетворят от активи директно в държавата длъжник, но, въоръжени с достатъчно законни права, да успеят да го направят от активите ѝ в чужбина, най-вече в своите собствени страни, но също така и в други държави с високоразвити правни системи. Естествено, вероятността от запори върху активите ѝ в чужбина ще затрудни неизрядната страна да заема средства и от други международни кредитори. Така например, ако тя не изпълни ангажиментите си към чуждестранната банка А, а след това се опита да получи кредит от банка Б, то банка Б следва да се опасява дали банка А няма да се възползва от по-ранното си право върху активите на въпросната държава, когато дойде време тя да погасява задълженията си. В този смисъл подходите от гледна точка на репутацията и на правото не са чак толкова различни. Сходството помежду им се усилва още повече, когато стигнем до политическите въпроси за това как следва да се конструира и управлява международната финансова система. Така например създаването на международен съд по несъстоятелността, който да замести националните съдилища, може да стане практически безпредметно, ако законните права така или иначе са трудно приложими.
Акцентът върху законните права ни кара да обърнем внимание и на други последствия за неизрядните длъжници освен „отрязването“ от бъдещо международно финансиране. Едно правителство, което обмисля неизпъл- нение по външния си дълг, следва да вземе предвид и потенциалните сътресения за търговията си, които ще настъпят от пренастройването на търговските и финансовите операции така, че да се заобиколят кредиторите.
Англия от XIV век е зависела от продажбата на своята вълна на италианските тъкачи, а освен това Италия е била център на търговията с подправки, които
Англия е желаела да внася. Едно неизпълнение е щяло да направи бъдещата търговия със и през Италия трудна, което положително е щяло да струва скъпо. В наши дни търговията и финансите са дори още по-тясно свързани.
Така например както външната, така и вътрешната търговия е силно зависима от краткосрочните банкови кредити, с които стоката се финансира по време на транспортирането ѝ преди доставката. Ако дадена страна изпадне в неизпълнение по свои големи дългосрочни задължения, то банките кредитори могат да упражнят значителен натиск върху всяко лице, което желае да финансира търговските си сделки с нея. Държавите могат донякъде да парират този проблем, като използват валутните си резерви, за да спомогнат финансирането на търговията. Но правителствата по принцип са зле оборудвани да контролират търговското кредитиране на микроикономическо ниво и трудно могат да заменят с наличния си капацитет ролята и опита на банките. И не на последно място, кредиторите имат опцията да заведат съдебни искове в собствените си страни, които

80 потенциално да им позволят да влязат във владение на всякакви стоки или активи на неизправната държава, намиращи се извън нейните граници. Както споменават Бълоу и Рогоф, на практика такива случаи се наблюдават рядко, тъй като обикновено кредитори и длъжници стигат до споразумение за разсрочване или за предоговаряне.
В определен смисъл нито базираният на репутацията модел на Ийтън и
Герсовиц, нито институционалният подход на Бълоу и Рогоф са достатъчно всеобхватни, за да обяснят размерите и мащаба на международното финансиране, както и разнообразието от похвати, до които кредиторите прибягват при реални ситуации на неизпълнение. Търговията зависи не само от правните конвенции, но също и от политическата съпротива срещу митническите войни, както и от по-широкия обмен на хора и информация с цел способстване на растежа и развитието на бизнеса.
Действително репутацията на дадена държава, разгледана в тясната дефиниция на изряден длъжник, очертана от Ийтън и Герсовиц, може да е без особено значение, а същевременно да има силен ефект при едно по- широко тълкуване – да речем, в качеството ѝ на надежден партньор в международните отношения.
72
Неизпълнението по дълговите ангажименти може да наруши фини равновесия в договорните и съюзническите отношения на една нация, а за повечето държави това са въпроси от първо- степенно значение.
Освен кредитите важни за развитието са също и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), например когато чуждестранна компания строи завод в развиваща се държава. В този случай едно от опасенията на чуждестранните компании е от конфискация на съоръженията и оборудването им при неизпълнение на договорните задължения от страна на местните правителства. Това е разпространен феномен през 60-те и 70-те години на
XX век, като примерите включват национализацията на медните мини на американските компании в Чили през 1977 г., както и на активите на чуждестранните нефтени компании от страните от ОПЕК в началото на 70- те години. Неплащанията по кредитните ангажименти неизбежно поставят под въпрос и ПЧИ, лишавайки страната длъжник не само от свързаните с тях парични потоци, но и от трансфера на технически познания, който според аналитиците традиционно съпровожда ПЧИ.
73
Като цяло икономистите могат да намерят различни аргументи, с които да обяснят защо държавите успяват да си набавят международно финансиране въпреки ограничените права на кредиторите. Но тези аргументи са
72
Бълоу и Рогоф (1989b) представят прост пример, базиран на митническа война.
Коул и Кехоу (1996) представят същия аргумент в по-широк контекст.
73
Боренцщайн и др. (1998) проучват емпиричната страна на взаимовръзката между
ПЧИ и икономическия растеж.

81 удивително сложни, което налага извода, че устойчивите нива на задлъж- нялост също могат да са доста чувствителни. Загрижеността за бъдещия достъп до капиталовите пазари, поддържането на търговията, както и по- широките аспекти на международните отношения – всички тези фактори способстват кредитните потоци, като относителните им тегла са различни в зависимост от конкретната ситуация. Дори ако в общия случай на неизпълнение кредиторите няма как да отидат в дадена държава и директно да се удовлетворят от активите ѝ, те все пак разполагат с достатъчно инструменти, за да я принудят поне в известна степен да обслужва дълга си.
Следва обаче да отхвърлим разпространеното схващане, че държавите си връщат кредитите само за да могат да заемат още повече в бъдеще. Схемите на Понци няма как да служат за основа на международното финансиране, тъй като те в крайна сметка се срутват.
Как се отразява ограничената способност за въздействие от страна на чуждестранните кредитори върху онази крехкост на доверието, за която споменахме още във встъплението? Дори без да се впускаме в детайли, лесно можем да си представим, че много от обсъжданите тук рамки и модели създават силно чувствителни равновесия, при които дори дребни изменения в очакванията могат да доведат до множествени резултати. Тази деликатност се проявява в различни ситуации, но е най-очевидна в случаите, при които на високо задлъжнели правителства се налага постоянно да револвират краткосрочното си финансиране. Това е и следващата тема, на която ще се спрем.

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: