Ликвидност и платежоспособност

82 кредиторите желаят да си запазят възможността да „дисциплинират“ длъжниците, които не инвестират ресурсите по начин, гарантиращ безпроблемното погасяване на задълженията.
74
Според Джийн, тъй като краткосрочното финансиране повишава риска от финансова криза (когато инструментът не може да бъде подновен), то принуждава държавите да следват по-стриктни политики, като по този начин подобрява икономическите резултати както на кредитора, така и на длъжника.
75
Поради тези и други сродни причини краткосрочните кредити често са със значително по-ниски лихви от дългосрочните. Подобни са и доводите, които обясняват защо финансирането обикновено се извършва в чужда валута.
Във всички случаи, ако една държава ползва краткосрочен ресурс, тя трябва да обслужва не само лихвените си плащания (било то със собствени средства или чрез ново кредитиране), но и периодично да подновява главницата. Ликвидна криза настъпва тогава, когато дадено правителство има както желанието, така и способността да обслужва задълженията си в дългосрочен план, но се оказва временно неспособно да поднови дълга си.
За сравнение, при ситуациите на тъй наречената несъстоятелност държавата бива възприемана като нежелаеща или неспособна да погасява задълженията си дългосрочно. Ако проблемът наистина е просто ликвиден, то трета страна
(например международна финансова организация като МВФ) може без особен риск да отпусне краткосрочен „мостов“ кредит, който да помогне на длъжника да се задържи на крака и да не изпадне в неизпълнение. Всъщност, ако кредиторите са били убедени, че въпросната държава е имала пълното намерение да спази дългосрочните си ангажименти, то малко вероятно е тя някога отново да изпадне в ликвидна криза.
Сакс привежда едно важно съображение.
76
Да предположим, че дадена държава заема ресурс от голяма група кредитори, всеки от които е малък поотделно. Общият интерес на тези кредитори може да е в насока на подновяване на дълга. Но съществува и хипотеза, при която всички те да откажат да го подновят, в който случай страната длъжник ще изпадне в неизпълнение. Ако пък нито един от тях поотделно не може да предостави на държавата достатъчно средства, за да обслужва плащанията си, е възможно да се стигне и до положение едновременно на „изпълнение“ и
„неизпълнение“. Примерът на Сакс, разбира се, е добра илюстрация на темата за крехкостта на финансовите отношения и за уязвимостта на длъжниците от синдрома „този път е различно“. Един кредитополучател може да съществува безгрижно, докато кредиторите му имат доверие, но ако поради някаква (нерядко външна) причина това доверие се изгуби, настъпва
74
Виж Даймънд и Раджан (2001).
75
Виж Джийн (2009).
76
Виж Сакс (1984).

83 крах и нито един кредитор поотделно не притежава силата или склонността да го предотврати.
Концепцията за паралела между неликвидност и неплатежоспособност вече беше илюстрирана във въведението с примера за масовите тегления на депозити от банките, а по-късно ще я видим отново и в други нейни проявления. Технически погледнато, когато една държава е изправена пред
„множествени равновесия“, разликата между ситуациите, в които тя може да изпадне или да не изпадне в неизпълнение по задълженията си, е минимална.
Когато всеки от участниците преследва своя собствен интерес, при една и съща структура на дълга можем да получим най-различни резултати в зависимост от очакванията и степента на доверие.
Теоретиците са разработили най-различни примери за конкретни ситуации, при които проблемът може да възникне заради една „прашинка“, накланяща везните и тласкаща държавата от спазване към неспазване на ангажиментите.
77
Възможното наличие на множествени равновесия, както и фактът, че у инвеститорите понякога се появяват временни притеснения относно дадена държава, също са от значение при вземането на решения за намеса в суверенните дългови кризи от страна на държавите кредиторки или на международните институции. Проблемът, естествено, е в това, че невинаги е лесно да се отличи кризата, която е неизбежна – в смисъл, че дадена държава е толкова задлъжняла и зле управлявана, че е нужно съвсем малко, за да изпадне в неизпълнение, – от онази, която може да се избегне – в смисъл, че държавата като цяло е стабилна, но страда от недостиг на доверие поради временни и лесно решими затруднения с ликвидността.
Когато кризата е вече в разгара си, за бъдещите спасители (в наши дни най- вече международните кредитори като МВФ) е твърде изкушаващо да убеждават сами себе си, че става дума за временен спад на доверието, който може да се компенсира с краткосрочни финансови инструменти, докато всъщност са изправени пред много по-дълбок проблем на неспособност и нежелание за плащане.

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: