86 средства, последващите правителства не бива да бъдат принуждавани да погасяват дълга. Джаяхандран и
Кримър изказват становище, че стандарт- ните модели за репутация при международното финансиране могат да се променят така, че да се възприеме конвенция за незачитане на омразния дълг и че това потенциално ще спомогне за общото благосъстояние.
80
При все това на практика не е напълно ясно как би могъл да се дефинира омразният дълг. Всеки ще се съгласи, че
ако лидерите на една държава, упражняваща геноцид, заемат средства, за да финансират
военната си структура, то кредиторите им следва да признаят този дълг за омразен и да приемат риска от неплащане в случай на смяна на режима. Но ако си представим как световните бюрократи спорят дали дългът, да речем, на
Съединените щати е омразен, то в този случай концепцията вече няма да е достатъчно ясно очертана, за да е приложима на практика. Конкретните насоки по отношение на омразния дълг трябва да са максимално опростени, за да бъдат от полза.
Но дори и недотам крайните версии на омразен дълг имат своята значимост.
Обстоятелствата, при които са
акумулирани задълженията, дават своето отражение върху възгледа на длъжника относно тяхната „честност“, а оттам и върху желанието му да ги погасява. В определени случаи международната общност също проявява по-меко отношение при подобни обстоятелства
(най-малкото като предоставя на длъжниците облекчен достъп до субсидирано мостово кредитиране).
Сподели с приятели: 
