Този път е различно

87 граждани, е съществен, но засега ще го оставим настрана в името на опростя- ването на дискусията.
81
Вътрешният дълг е задължение, което държавата дължи сама на себе си. В знаменития рикардиански модел на дълга на Робърт Баро вътрешните публични задължения изобщо не влизат в сметката, тъй като според него с повишаването на този дълг гражданите просто увеличават спестяванията си, за да компенсират бъдещите данъци.
82
Анализът на Баро обаче предполага, че ангажиментите винаги ще бъдат спазвани, при все че тенденциите на спестяване не са хомогенни, а плащанията (за разлика от неплащанията) на дълга облагодетелстват едни групи за сметка на други. Това предположение повдига въпроса защо политическите промени не водят държавите към периодични нарушения по вътрешния дълг, а също и пренебрегва въпроса защо някой изобщо кредитира правителствата. Така например, ако възрастното население държи по-голямата част от вътрешните ангажименти на една държава, защо младите гласоподаватели не се надигат периодично с искания тези ангажименти да се обезсилят и да се започне наново, с по-ниски данъци за младите за сметка на намаляване на богатството на възрастните?
Една от най-стряскащите констатации в част III на настоящата книга е, че подобни явни неплащания по вътрешния дълг се случват много по-често, отколкото човек би предположил, макар и не така често, както нарушенията по външните задължения. Правителствата могат да нарушават условията по вътрешния публичен дълг и чрез силна и неочаквана инфлация, както беше при известните случаи в САЩ и в много от европейските страни през 70-те.
На какво тогава се крепи вътрешният публичен дълг? Защо на местните облигационери изобщо се плаща каквото и да било? Норт и Уейнгаст твърдят, че способността на едно правителство да изгради политически институции, които да поддържат редовни плащания по големи задължения, представлява крупно стратегическо преимущество, защото позволява на държавата да набира огромен ресурс, особено във време на война.
83
Според тях един от най-важните резултати на английската „славна революция“ от края на XVII век е именно създаването на правна рамка, гарантираща спазването на дълговите ангажименти, като това е дало на Англия решаващо преимущество над Франция. Както ще видим, по същото това време Франция е била в апогея на своя период от серийни неизпълнения. Способността на английската корона да емитира дълг дава на страната възможност да набере нужните ѝ за войната ресурси в една епоха, през която бойните действия стават все по-капиталоемки.
81
Виж например Бронър и Вентура (2007).
82
Виж Баро (1974).
83
Виж Норт и Уейнгаст (1988).

88
При демокрациите според Котликоф, Персон и Свенсон стабилността на местните дългови пазари може да се поддържа благодарение на репутацията, по подобие на модела на Ийтън и Герсовиц за суверенния външен дълг.
84
В статия по същия въпрос Табелини изказва мнението, че дългът ще бъде по- устойчив, ако младите гласоподаватели проявяват достатъчна загриженост за по-старите гласоподаватели.
85
Всички тези теории, както и други, касаещи случаите, при които управлението не е демокрация, а монархия, са изградени около предположението, че дълговите пазари са самоподдържащи се системи, при които разходите и ползите са добре стиковани, гарантирайки продължително функциониране. И все пак, както вече споменахме, стимулите за погасяване на какъвто и да било държавен дълг включват по- широка гама съображения от простата нужда да се балансират данъчните приходи и потреблението. Точно както неспазването на външните ангажименти може да предизвика отзвук в международните отношения, надхвърлящ финансовата арена, така и нарушенията по вътрешния дълг могат да доведат до сътресения в обществения договор, които да се отразят не само на способността за кредитиране в бъдеще. В много икономики например държавният дълг не е само средство за попълване на данъчните приходи, но също и резерв, който подпомага поддържането на ликвидността на кредитните пазари. Правителствата може и да просрочват понякога по своите кредити, но в повечето държави досиетата на частните фирми изглеждат още по-зле.
Финансовата репресия също може да се използва като средство за разширяване на вътрешния дългов пазар. Така в наши дни гражданите на
Индия и Китай са изключително ограничени в избора на финансови активи, които им е разрешено да притежават, като практически нямат други опции освен нисколихвените банкови депозити или парите в брой. Въпреки изкуствено занижената доходност по своите сметки те влагат големи суми в банките, тъй като държането на пари в брой и на други ценности носи риск от загуба или кражба, а те не разполагат с повече възможности за акумулиране на средства за пенсиониране, здравеопазване и обучение на децата си. Банките в Индия отдават голяма част от своя ресурс под формата на кредит директно на правителството, което по този начин ползва много по- ниски лихви, отколкото би могло да получи на един либерализиран капиталов пазар. В Китай парите отиват посредством целево кредитиране към държавните предприятия и инфраструктурни проекти, отново на далеч по-ниски лихвени нива от пазарните. Подобен род финансова репресия съвсем не е ново явление и е получила широко разпространение както в напредналите, така и в развиващите се пазарни икономики по време на
84
Виж Котликоф, Персон и Свенсон (1988).
85
Виж Табелини (1991).

89 възхода на контрола на международния капитал от Втората световна война до края на 80-те.
В условията на финансова репресия правителствата могат, естествено, да ползват изключително голям обем ресурс, експлоатирайки в пълна степен своя монопол върху спестовните инструменти. При все това, както ще видим по-късно, в много от развиващите се икономики вътрешният дълг е процъфтявал и при относителната липса на подобна репресия, като например в десетилетията преди Втората световна война.
Засега ще се въздържим от по-нататъшна дискусия по вътрешния дълг до неговото емпирично разглеждане в глави 7-9. Там ще покажем също и важния елемент на взаимодействие между вътрешните и външните суверенни задължения. Следва да споменем, че както и при външния дълг, при моделите на вътрешния дълг често възниква въпросът за множествените равновесия.
86

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: