Трактат за Бялата Магия

Интервали и цикли

Открива се много интересна аналогия при изучаването на думите: “Тъкънта пулсира. Свива се и се разширява”. Основната мисъл тук – това е идеята за пулсациите, систолите и диастолите, прилива и отлива, циклическата активност, дните на благоприятна възможност и нощтта на пасивността, притока и оттока и тези многочислени появявания и изчезвания, които характеризират протичането на всички животи във всички царства и измерения. Цикълът на деня и нощта, който е неизменен признак на проявеното съществуване, трябва да бъде разбран. Това, което трябва да научи всеки ученик (ако изложим истината в най-прости категории) е именно придобиването на мъдрост, основана на знанията на това кога да действа и кога да се въздържа от действия, а също и разбирането на тези периоди, или интервали, които се характеризират с речта и мълчанието. Именно в тези моменти се извършват грешки, именно тук много работници не успяват да извършат добро.

Цялото това Правило може да бъде изложено в следната парафраза, която заслужава внимателно осмисляне и която ще се опитам в известна степен да поясня:
Бог диша и Неговият пулсиращ живот се излъчва /emanates/ от божественото сърце и се манифестира като жизнената енергия на всички форми. Тя обхваща цялата природа и пулсира в съответствие със своите цикли. Това е божественото вдишване и издишване. Между вдишването и издишването има период на тишина и време за ефективна работа. Ако учениците се научат да използват тези интервали, то те ще могат да освобождават “пленниците на планетите”, което е и целта на всяка магическа работа, изпълнявана в настоящия световен период. [513]
Няма да се занимаваме с това как Единния Живот на Слънчевата система работи в течение на гигантските интервали на медитативното безмълвие, технически наричано пралайя. Активността на Универсалния Ум и неговият всеобхватен Замисъл могат да бъдат постигнати само тогава, когато всеки Син Божи съзнателно встъпи в своето божествено наследство. Методът на работа, който нашият планетарен Живот прилага през време на циклите безмълвие, се отличава от методите, прилагани на други планети и трябва да се помни, че всеки Планетарен Логос се характеризира със Своя специфична пулсация, Свои различни периодични интервали и Свой Собствен уникален метод на работа.

Това, което е важно за изучаващия тези инструкции е как да осъществява необходимата конструктивна активност през време на своите интервали. За целита на нашата дискусия ще разделим тези интервали на три категории:

2. Приливите и отливите в процеса на ежедневния живот в течение на отделното въплъщение също демонстрират тези интервали – тях именно стремящият се трябва да се научи да използва. Той трябва да се научи да улавя разликата между периодите на интензивна външна активност, периодите на оттегляне навътре и интервалите, когато външният живот изглежда статичен и не предизвиква активен интерес. Той трябва да се научи на това, ако има намерение в най-пълна степен да се възползва от възможностите, които му предоставя жизнения опит. Животът не се свежда до един непрестанен, необуздан стремеж да се работи, а също и във вечна почивка. Той има собствено, нормално ритмично биене, вибрация, своя собствена особена пулсация. Някои животи променят своя ритъм и вид активност на всеки единадесет години; други на всеки девет или седем. Трети работят на още по-кратки цикли, редувайки месеци на напрегнат стремеж с месеци на очевидно бездействие. А други хора са толкова чувствителни и през време на тяхната работа събитията и обстоятелствата се редуват по такъв начин, че ги принуждават временно да се откъснат от делата си и да усвоят уроците, получени през последния период на работата.

3. Третият вид интервал, и този, с който ние най-вече имаме работа при разглеждането на магическата работа на физическия план – това е интервалът, който се постига и използва по време на процеса на медитация. Учащият се трябва да свикне да се намира в това състояние, тъй като в противен случай той не ще може да постигне могъщество в работата си. Такъв интервал, или период на интензивно безмълвие, се състои от две части: има, преди всичко, интервал, който наричаме съзерцание. Искам да ви припомня определението, дадено в книгата на Евелин Ъндерхил, която описва съзерцанието като “интервал между два периода на активност”. Такъв период на безмълвие настъпва след активността (която начинаещият намира за особено трудна), когато се достига подравненост между душата-ума-мозъка, успокояването на емоционалното тяло и тази степен на концентрация и медитация, която е необходима за фокусиране и преориентация на ума към новия свят и включването му в сферата на влияние на душата. Това е аналогично на периода на вдъхване. В този цикъл издъхваното съзнание се концентрира и се издига нагоре. Когато това усилие се увенчае с успех, тогава съзнанието се изплъзва от това, което наричаме личност, или механизъм, и става изменение на съзнанието. [516] Душата, на своя собствен план, се активизира, а умът и мозъкът са осведомени за тази активност. От гледна точка на личностната активност, настъпва интервал. Това е момент на вдъхновено очакване. Неговият механизъм е в съвършен покой. Умът стабилно се поддържа в светлината, а душата през това време мисли според своята си природа и в унисон с всички души, подвключили се към ресурсите на Универсалния Ум, формирайки свойте цели в съгласие с Космическия План. Този цикъл на регистрируема активност на душата бива последван от това, което може да се нарече процес на издишване. Интервалът приключва; внимаващият ум отново се активизира, и доколкото е правилно ориентиран и е запазил чистотата на възприятията, той става интерпретатор и инструмент на душата, която сега е насочила “светлината на своя лик към внимаващата личност”. Поради това умът става способен да провежда плановете, формулирани в периода на съзерцание. Емоционалната природа се увлича от желанието да привежда в обективност плановете, които преориентираният ум се опитва да обогати с придобития опит, а след това мозъкът възприема предадените впечатления; след което животът на физическия план се настройва по такъв начин, щото тези планове да могат да се материализират в нужния вид. Това, разбира се, подразбира притежаването на обучен, регулиран и отзивчив механизъм, какъвто все още рядко се намира. Втората част от интервала става възможна едва тогава, когато е усвоена първата, или съзерцателната част.

Ученикът, стремящ се към сътрудничество с Йерархията на Учителите, проявявайки това сътрудничество чрез активно участие в Тяхната работа на физическия план, трябва да се научи да работи посредством съзерцателно разбиране, но и посредством научно използване на интервалите, появяващи се след вдишване и след издишване в чисто физическия смисъл на думите. [517] Това е цяла наука и същината на пранаяма. Така се задейства съзнанието на мозъка. Правилното използване на интервалите след вдишване и след издишване е възможно само тогава, когато човек е придобил способността да пребивава в интервала в състояние на съзерцание, едновременно задействайки душата, ума и мозъка. Така, както умът се поддържа в светлината и е възприемчив към впечатленията от душата, така и мозъкът трябва да се поддържа в състояние на възприемчивост спрямо впечатленията, постъпващи от ума.

Поради това един интервал (от гледна точка на обединените душа и личност) се прави след периода на вдишване от душата, когато излизащото съзнание се всмуква навътре, а друг – след края на първия интервал, когато душата е издишала, връщайки съзнанието обратно в обективния свят; вдишването се сменя от издишване, и след издишване отново се прави интервал. Ученикът трябва да се научи с лекота да използва и двата интервала на душата, единият от които въздейства на ума, другият – на мозъка.

Както винаги, съществува аналогия и върху физическия план на процеса на божественото вдишване и издишване с неговите два интервала – интервалите на безмълвието и на мисленето. Нека отново да подчертая резултатите от използването на тези интервали. През време на висшия интервал абстрактната, или божествената мисъл впечатлява душата и се предава на очакващия ум; през време на втория интервал умът, посредством конкретното мислене и опитвайки се да въплъти божествената мисъл във форма, впечатлява мозъка, а след това осъществява необходимото действие с помощта на физическото тяло.

Изучаващите окултизъм, демонстриращи преданост и ментална уравновесеност, съблюдаващи (ако използват древната формула на школите по медитация) Петте заповеди и Петте правила, и ако постигнат нужното равновесие, могат да използват интервалите между двата аспекта на физическото дихание за интензивна дейност и да прилагат могъществото на волята за осъществяване на магически резултати. [518] Съзнанието, фокусирано в мозъка и участващо в практиката на съзерцанието, сега вече е способно да премине към работата по материализацията на Плана върху физическия план посредством фокусиране енергията на волята, безмълвно насочвана от съзнателния човек. Както може да се види, дихателните интервали също са два – след вдишване и след издишване – и колкото по-опитен е ученикът, толкова по-продължително време той може да поддържа интервала и толкова по-благоприятна възможност би имал за фокусиране на магическа работа и произнасяне на тези думи на силата, които да накарат божествения замисъл да се случи.

Би било и неправилно и преждевременно от моя страна да се простирам по-нашироко в описанието на използването на тези “средни точки”, както са наречени в Правило ХІІ, които магът улавя и които задейства в конструктивната работа. В тях той съзнателно прилага енергията, насочвайки я така, както счита за необходимо; в тях той съзнателно влиза в контакт с тези сили и животи, които може да използва и да насочва с цел да му доставят всичко, което му е нужно за осъществяването на духовните замисли и за конструиране на такива форми и организми, каквито са му потребни; в тях той се придвижва напред в работата по освобождаването на “пленниците на планетата”, и в тях той става съзнателен за своите другари, за групата световни мистици и за йерархията на душите.

В инструкции като тези, предназначени за широката публика, би било съвсем неразумно да се дават по-подробни указания. Много неща трябва да останат недоизказани, за да не дадат възможност на никого другиго, освен на преминалите продължително обучение учащи се, да постигне необходимите взаимовръзки, които биха му позволили да провежда “работа в интервалите” – когато единствено е възможно да се осъществява магическа работа. Защо е така? – ще попитате. Защо тайните на дишането така старателно се охраняват? Защото ефикасността на черната магия зависи именно от това. Именно тук черната и бялата магия неизбежно преминават през един и същ стадий. [519] Някои хора с могъща воля и ясен и трениран ум, но подтиквани от чисто егоистични цели, са се научили да използват по-нисшия от двата интервала на душата – този, който е свързан с ума и мозъка. Посредством интензивно прилагане и познаване на науката за центровете те са се сдобили с възможност да провеждат своите егоистични планове и да налагат своята воля и ментален авторитет върху “пленниците на планетата”. По такъв начин те нанасят голяма вреда. Те не желаят да се ползват от висшите интервали, в които душата е активна и умът е отзивчив. Интелектуалната активност и отзивчивостта на мозъка за въздействията на ума е всичко, което ги интересува. Както белите, така и черните магове, както виждате, се ползват от нисшия интервал и им е известно значението на интервалите при физическото дишане. Но белият маг действа от нивото на душата към проявения свят и се стреми да провежда Божествения План, докато черният маг действа от нивото на интелекта, стремейки се да постигне свои собствени егоистични цели. Разликата не е само в мотива, но и в подравняването, а така също и в периметъра и нивото на съзнанието. Оттук и тази изключителна внимателност, с която всички истински наставници подхождат към обучението в същността на магическата работа. Само на изпитаните и верните, само на безкористните и чистите могат да бъдат дадени пълните инструкции. На всички обаче може да бъде дадена информация за големите интервали на душата-ума и ума-мозъка. А само на малцина засега може да бъде доверена важната информация за малките интервали, получаващи се във физическото тяло след вдишване и след издишване, и в съзнанието на мозъка.

Още един момент може да представлява интерес, преди да продължа разговора за “пленниците на планетите” и работата с тях.

Човечеството в днешно време преминава през цикъл на изключителна активност. [520] За първи път в човешката история тази активност обхваща човешкия род в най-широк мащаб и във всичките три аспекта на личностното съзнание. Физическите тела, емоционалните и менталните състояния на съзнание се намират в състояние на колосален сдвиг /upheaval/. Тази едновременна тройна активност се подсилва от цикъла на също толкова интензивната планетарна активност в резултат на настъпването на Новия Век, навлизането на Слънцето в нов знак от зодиака и с постепенната подготовка на човека за работа с въздействащите върху него нови сили и енергии. Поради това в самия център на човешкия живот интегриращата се Нова Група Световни Служители трябва да играе особено важна роля. Тяхната работа трябва да се заключава главно в поддържането на най-тясна връзка с душата на човечеството – съставена от всички души на тяхното собствено ниво на съществуване – благодарение на организираната активност на техните собствени души, за да може винаги да ги има тези, които умеят да работят в ”интервалите”, и по тъкъв начин да съдействат за разгръщането на Плана и удържането на видението пред очите на тези, които все още не могат да възлязат на високото тайно място. Те трябва, както вече съм казвал, да се научат да работят субективно, за да съумеят да съхранят – в днешния цикъл на активност и екзотерическа експресия – присъщата на всички, но засега разкрита на малцина, способност да се оттеглят в центъра. Те, казано символично, образуват врата. Способностите и мощта могат да залязат поради недостатъчна употреба; силата за божествено абстрахиране и способността да се открива така нареченият “златен път, който води към чистото езеро, а оттам – към Храма на Уединението”, не трябва да се загуби. Това е първата задача на Новата Група Световни Мистици: те трябва да поддържат този път отворен и свободен от препятствия. В противен случай Бялата Магия може временно да изчезне и егоистичните цели на формената природа да поемат контрола. Такова печално събитие веднъж вече се е случвало във времената на Атлантида и на съществуващата тогава група работници им се е наложило да се оттеглят от всякаква външна активност и “да отнемат божествените мистерии, скривайки ги от любопитнте и недостойните”. [521]

Сега се предприема нов опит да се освободят “пленниците на планетата”. Йерархията, посредством намиращата се сега в процес на формиране Нова Група Световни Служители, се старае да се екстернализира и да възвърне мистериите на човечеството, на което те по право принадлежат. Ако искате този опит да успее, то всеки от вас, който е почувствал перспективата или е осъзнал частта от замисления План, трябва да се посвети на служене на човечеството, отдавайки се изцяло на работата, помагайки на всички световни служители, използвайки всички свои способности (обмислете тези думи и проникнете в техния смисъл), жертвайки своето време и пари, за да помогне в усилията на Великите. Освен всичко друго, не забравяйте за вашата медитативна работа; запазвайте вътрешната връзка; стремете се към истината по всяко време. Нуждата и благоприятната възможност са огромни и всички потенциални помощници се призовават на предната линия. Всички могат да бъдат използвани по един или друг начин, ако е постигната истинската природа на жертвата, ако е придобито майсторство в действията и ако всеки от вас полага усилия да работи без привързване.