Групи и обучение в Новата Епоха

Групи и обучение в Новата Епоха

За тези от нас, които работят от вътрешната страна, работниците от света се делят на три групи.

1. Тези твърде малко, които са истински Водолеи. Тяхната работа е свързана с реални трудности, доколкото тяхната визия превъзхожда нивото на развитие на болшинството и те често се сблъскват с липса на разбиране, с осъждане от страна на своите сътрудници и се оказват напълно самотни.

2. Тези, които са чисти Риби. Те работят със значително по-голяма лекота и намират по-бърз отклик у околните. Тяхната работа има по-догматичен характер, не е така инклузивна и е повлияна от духа на разделение. Тази група включва множество световни работници във всички сфери на човешката мисъл и прогрес. [633]

3. Тези Риби, които са достатъчно развити, за да откликват на зова на Водолея, но които все още не си вярват достатъчно, за да приложат новите методи на работа и идеите на Водолея. Например в политическата сфера те притежават чувство за интернационализъм, но не са в състояние да го демонстрират, когато нещата опрат до разбирането на гледната точка на другите. Те считат, че имат универсално съзнание, но когато се стигне до работа, се оказва, че дискриминират и изключват. Те съставляват значително по-малка група, отколкото истинските Риби, вършат добра работа и заемат подобаващо място. Но проблемите, които създават на опитващите се да ги задействат работници от Водолея се състоят в това, че макар и да откликват на идеала и да се причисляват към Новата Епоха, в действителност не й съответстват. Те улавят само част от визията и са схванали теорията, но не могат да я изразят на практика.

Заедно тези три групи провеждат голяма част от необходимата работа и благодарение на своето съвместно служене влияят върху масите хора, изпълнявайки по такъв начин своята дхарма. Една група по необходимост работи в условията на заблуждението, създавано от общественото мнение. Междинната група има най трудната задача, тъй като при отсъствието на ясна визия гласът на тяхното най-близко обкръжение и гласът на вътрешната група световни Знаещи често влизат в конфликт помежду си, в резултат на което хората се мятат насам-натам, откликвайки ту на едната, ту на другата. Групата на тези, които са по-възприемчиви от останалите към постъпващите вибрации на Водолея, регистрира гласовете на лидерите от другите две групи, но гласът на водещия Учител и гласът на групата световни Учители безпогрешно ги води напред.

Опитвам се да обясня изброените по-горе методи и начини на работа, тъй като времената са трудни и е необходимо да се постигне яснота на мисленето, за да може тази работа да върви напред както трябва. [634] И макар подобно разделение на групи само по себе си да разделя и да не дава възможност да се изрази каквато и да е идея в нейния истински и синтетичен смисъл, би било успех, ако многото хиляди отделни групи е възможно да се разграничат в три основни групи, и умът на ученика да бъде избавен от необходимостта подробно да анализира дейността на различните работници, въплъщаващи Плана в целия свят.

Втората голяма проверка за чувствителния ученик е преодоляването на страха от провал. Той е основан на минал опит (тъй като всички грешат), на разбирането, че може да не успее да изпълни предназначеното и да пропусне благоприятната възможност. Този страх често е резултат от отклика на сегашното ниско духовно ниво и понижената физическа жзненост на расата. Никога преди страхът от неуспех не е преследвал така силно човешкото семейство. Друга причина за такава реакция се корени в това, че човешкият род като цяло за първи път в историята на расата възприема визията и, следователно, придобива по-развито чувство за ценности от когато и да било преди. Хората знаят, че са божествени, и това осъзнаване става всеобщо. Оттук и сегашното неспокойствие и бунтът против ограничаващите условия. Но за ученика би било напразна загуба на време да размишлява за евентуалния неуспех или да се страхува от провал. Не съществува такова нещо провал; може да има само загуба на време. А това само по себе си е сериозен фактор в тези дни на крайна световна нужда, но ученикът все някога трябва да започне да постъпва правилно и да поправя своите минали неуспехи. Не е нужно още един път да подчертавам, че се учим от грешките, тъй като това е широко известна истина; това го знаят всички, които се учат да живеят като души. Ученикът също така не бива да се огорчава по повод привидните или действителните неуспехи на своите съученици. Чувството за време предизвиква заблуждение и разочарование, докато работата трябва да върви напред и уроците, получавани благодарение на неудачите, да служат за предпазване от бъдещи грешки. [635] Те способстват за бърз ръст. Честният ученик може за кратко да се поддаде на зблуждение, но това не може да продължи дълго. Какво представляват няколко бързопреминаващи години в сравнение с циклите еони? Не повече от секунда в рамките на отредените за човека седемдесет години. За индивидуалния ученик те изглеждат изключително важни, но за наблюдаващата душа са просто мигновение. За света може би временният неуспех може да означава забавяне на очакваната помощ, но това все пак е за кратко, тъй като помощта идва от други източници, тъй като Планът неудържимо следва своя ход.

Бих ли могъл съвършено сериозно да ви направя парадоксалното предложение да работите с пределно отдаване, но в същото време да не се отнасяте към работата с излишна сериозност и да не се приемате прекалено насериозно? Тези, които се намират от вътрешната страна и следят за работата на световните стремящи се, виждат в настояще време техните достойни за съжаление преживявания по повод собствените им индивидуални недостатъци и упоритите и напрегнати усилия от тяхна страна да “направят себе си такива, каквито трябва да бъдат”, и в същото време шокиращата липса на усет за мярка и каквото и да било чувство за хумор. Призовавам ви да култивирате тези две отсъстващи качества. Не се възприемайте прекалено сериозно и ще откриете, че се освобождавате за по-свободна и по-ефективна работа. Отнасяйте се към Плана и към призива за служене сериозно, но не губете време за безкрайни самоанализи.

Поради това за непосредствена цел на всички стремящи се ученици в днешно време могат да се приемат следните достижения:

2. Да се развие чувствителност към новите импулси, които изпълват света в днешно време. Това се постига чрез проявление на все по-голяма любов към всички, а благодарение на любовта и разбирателството е по-лесно да се контактува с хората. [636] Любовта разтваря.

3. Да се научи да служи с пълна безличностност. Това се постига чрез изкореняване на всички лични амбиции и стремежи за власт.

4. Да се научи да не обръща внимание на общественото мнение или на неуспехите. Това се постига благодарение на отчетливото възприятие на гласа на душата и стремежа винаги да се пребивава в “тайнственото място на Всевишния”.

Трябва да се подчертае, че има три основни опасни момента в живота на служенето. Имам пред вид не индивидуалната подготовка на ученика, а неговият живот в служенето и дейността, в която той като работник е въвлечен. Неговият темперамент, подготовка и характеристики (физически, емоционални и ментални) оказват мощно въздействие върху неговото обкръжение, върху хората, на които се опитва да помогне, на семейството му, на неговото обучение и неговата реч.

Първият опасен момент е неговото физическо състояние. Върху това няма да се простирам, но ще помоля учениците да постъпват мъдро, да отделят достатъчно време за сън, да приемат правилна храна (която трябва да се подбира за всеки индивидуално) и по възможност да се търси такова обкръжение, което би му позволило да работи с най-голяма лекота. [637] Наказанието за нарушаване на тези инструкции се изразява в отсъствие на сили за служене и в увеличаването на робската зависимост от физическото тяло. Ако физическото тяло се намира в лошо състояние, то ученикът открива, че не е способен да поема върху себе си нов обем дейности, налагани му от притока на сила.

Вторият опасен момент – това е астралната илюзия, в която живее цялото човечество, нейната способност да очарова дори опитните работници. Аз разгледах достатъчно този въпрос в настоящия трактат, посветен, както знаете, на методите за постигане на контрол над астралното тяло и правилното разбиране на законите, които, ако правилно се следват, този контрол може да се постигне. Само ментален контрол плюс правилно духовно възприятие са в състояние да пробият тези илюзорни астрални миазми и да разкрият, че човек представлява духовна същност във въплъщение, и благодарение на своя ум се намира в контакт с Универсалния Ум. Наказанието, на което се подлага онзи ученик, който постоянно се поддава на заблуждението, е очевидно. Неговата визия се замъглява и той “губи чувство за докосване”, както това се нарича в древните коментари. Той блуждае по “пътеките на живота без да забелязва прекия път, който го води към неговата цел”.

Третата опасност (най-разпространена в наше време) е менталната гордост и произтичащата от нея неспособност да се работи в групови формации. Наказанието за това често е временен успех и принудителна работа с група, която е лишена от своите най-добри членове и състояща се само от тези, които подхранват личността на главата на групата. В резултат от акцента върху собствените идеи и собствените методи на работа, ученикът открива, че на неговата група й липсват тези фактори и тези хора, които биха могли да я обогатят, да балансират неговия стремеж и да привнесат в това, което той прави онези качества, които не му достигат. Това само по себе си е достатъчно наказание, което бързо подсеща ученика къде греши. Предоставете на интелигентния, честния и истинския в същността си ученик да сгреши по този начин, и той веднага ще осъзнае факта, че събраната от него група е моделирана от него самия, или пък той е моделиран от нея, и че тя олицетворява и копира самия него. [638] Законът сработва бързо за истинския ученик и той бързо поправя положението на нещата.

Бих искал да уверя учащия се, че придвижвайки се настойчиво напред ще открие, че екзотерическата и езотерическата връзка между външните и вътрешните школи, или знаещите истината, е толкова тясна, че нито един сериозен ученик не остава незабелязан. При претовареността от работа, под натиска и бремето на ежедневния труд голяма поддръжка за него е знанието, че съществуват тези, които наблюдават, и че всяко основано на любов действие, всяка мисъл, устремена към общото благо, всяка безкористна реакция не остават без внимание. Но помнете, че стремящият се получава признанието на Помощниците само тогава, когато Те открият у него повишаване на вибрациите, а не в резултат на извършените от него действия или излъчените мисли. Тези, които учат, се интересуват от принципите на истината, от скоростта на вибрациите и качеството на проявяваната светлина. Те не се интересуват от конкретните действия, думи и състояния, а и не разполагат с време за тяхното изучаване, и колкото по-скоро стремящите се разберат това и изоставят каквато и да било надежда да встъпят в контакт с индивидуумите, които наричат Учители, и които според техните представи разполагат с толкова много свободно време и с такива сили, че са готови да се заемат с техните тривиални дела във времето и пространството, толкова по-бързо ще прогресират.

Когато обаче имаме непрестанен ръст и прилагане на окултните принципи, предизвикващи конкретни изменения в използваните тела и усилване на излъчваната светлина, то това става ясно и се регистрира от стремящия се и той бива възнаграден с нарастване на своите възможности да служи на събратята си. [639] Учителите възнаграждават не с похвала и с погалване по главата и не със словесно изразяване на благодарността. Те са ангажирани да превърнат обикновенните мъже и жени в знаещи и учители:
Като ги обучават да познаят себе си;

Като ги освобождават от сляпата вяра в авторитетите, пробуждайки в техните умове интерес и желание да изследват, а след това и да укажат (не повече от това) посоката, в която трябва да се търси отговора;

Като създават условия, които да ги подтикнат да застанат на собствените си крака и да се уповават на собствените си души, а не на което и да било човешко същество – било то близък приятел, наставник или Учител на Мъдростта.
Не бих искал да се повтарям. Повечето положения, касаещи работата на стремящия се в днешно време са разгледани по-рано в настоящия трактат. Сега остава само внимателно да ги изучите. Завършвам с призив към всички четящи тези инструкции да мобилизират силите си, да подновят обета си за преданост към делото за служенето на човечеството, да подчинят собствените си идеи и желания на груповото благо, да отклонят погледа си от самите себе си и отново да го устремят към възприятието на Плана, да сдържат своите езици от празнословия и критицизъм, от сплетни и злословия, да четат и изучават така, щото работата да се придвижва с разбиране напред. Нека стремящите се се настроят в нашето време на крайна необходимост и благоприятна възможност да пожертват всичко, което имат в полза на човечеството. Необходимостта, потребността е налице. Налице е неотложността на момента и аз призовавам всички, на които се опитвам да помогна, да се присъединят към напрегнатите усилия на Великите. Те се трудят ден и нощ, опитвайки се да облекчат участта на човечеството, да отклонят злото и бедствията, съпътстващи сегашната ситуация. Предлагам ви да не пропуснете благоприятната възможност и ви заявявам, че сте нужни – дори и най-малкият от вас. Уверявам ви, че групите учащи се, работещи в съгласие и в дълбока и ненакърнима любов помежду си, могат да постигнат значителни резултати. [640]

За това, щото всеки от вас да може така да работи и да забрави за себе си, осъзнавайки световната нужда, е най-искрената молитва и най-висока надежда на вашия брат ТИБЕТЕЦ.