Инхибиране – Дезинтегриране – Абсорбция

Инхибиране – Дезинтегриране – Абсорбция

Има три основни наказания за неправилната употреба на мисловната субстанция и от тях стремящият се трябва да се научи да се пази и да ги избягва; това евентуално би направило процеса на спасение ненужен.

Силното желание за материални придобивки почти винаги се връща, неизбежно носейки със себе си желаното, но в повечето случаи само за да се установи, че стремящият се повече не желае притежания, а ги счита за бреме, или пък вече има повече, отколкото му е нужно, преситен е и не знае какво да прави с това, което е придобил.

Могъщата мисъл-форма, въплъщаваща стремежа към духовно просветление или към признание от страна на Учителя, може да предизвика такъв прилив на светлина, че да ослепи стремящия се и да го направи обект на такъв приток духовна енергия, за който той не е готов и от който няма да може да се възползва. [489] Освен това тази мисъл-форма може да привлече към стремящия се мисъл-формата на някого от Великите и по такъв начин да го въвлече в света на илюзиите и астралността. Оттук и необходимостта от смирение, стремеж да се служи и произтичащото от това самозабравяне и безкористност, ако искате да строите истинно и правилно. Такъв е законът.

2. Мисъл-формата може да действа също така и като отравящ агент, отравяйки всички извори на живота. Тя може да не притежава достатъчна сила, за да напусне аурата на своя създател (твърде малко мисъл-форми са способни на това), може да направи своя цел друга аура, да вземе от нея сила и да се върне там, откъдето е дошла, но тя може да притежава и собствена жизненост, която да е в състояние да унищожи живота на стремящия се. Силната неприязън, разяждащото безпокойство, ревността, постоянната тревога и копнеж за нещо или някого могат да се окажат толкова разрушителни и отровни, че целият живот да бъде съсипан и служенето да се окаже безплодно. Животът ще се изпълни с огорчение, безпокойство, ненавист или желания. Отношенията с другите ще се окажат също така безполезни и дори вредни, тъй като неспокойният или подозрителен стремящ се подтиска живота на своите близки или приятелската си групата със своето вътрешно отровено настроение, намирайки се под влиянието на някаква идея. Връзката със собствената му душа и контактът със света на духовните идеи се прекратява, доколкото той не е в състояние да премине по-нататък – пречи му отровата в неговата ментална система. Виждането му се деформира, природата му се разрушава и всичките му отношения се повреждат от тези изтормозващи мисли, които самият той е въплътил във форма и които притежават такава мощ, че са в състояние да го отровят. Той не може да се избави от тях колкото и да се старае и колкото и ясно да вижда (теоретическата) причина за своите беди. Това е най-разпространената форма на препятстване, доколкото тя се корени в егоистичния личностен живот и често е толкова неуловима, че практически не се поддава на пряко въздействие. [490]

3. Третата опасност, от която трябва да се предпазва стремящият се, е обсебването от собствените въплътени идеи, били те временно правилни или пък категорично погрешни. Не забравяйте, че всички правилни идеи са временни по природа и трябва да се считат като частично правилни, отстъпвайки място на по-голямата истина. Днешната истина утре ще е част от голямата истина. Човек може така ясно да схване някои от по-частните принципи на Безвременната Мъдрост и да бъде дотолкова убеден в тяхната истинност, че да изпусне предвид цялото и да построи мисъл-форма около частично видяната истина, която мисъл-форма може да се превърне в ограничение, да задържи прогреса му. Той дотолкова е уверен в своята правота, че не е всъстояние да види друга истина. Той може да бъде убеден в реалността на собствената си представа за това какво е истина, че да забрави за ограниченията на своя мозък, за това, че истината му е станала известна посредством неговата собствена душа и, следователно, окрасена от неговия Лъч и построена във форма от неговия личностен сепаративен ум. Той живее само заради тази малка истина и не вижда никаква друга; той натрапва своята мисъл-форма на други хора; той става обсебен фанатик и поради това ментално неуравновесен, дори и ако светът го счита за светец.

Как човек да се защити от тези опасности? Как да се научи да строи правилно? Как да запази това равновесие, което да му позволи да вижда вярно, да преценява правилно, поддържайки по такъв начин ментален контакт със своята душа и с душата на своите събратя?

1. 
   Посредством употребата на мистически фрази той прерязва връзката, която удържа въплътената идея в неговата мисловна аура.
   
2. 
   Посредством абстрахиране на своя ум от идеите, след като вече ги е изпратил да изпълняват своята мисия, той усвоява урока от “Бхагавад Гита” и “работи без привързаност”.
   

И двата момента се изменят в зависимост от ръста и статуса на стремящия се. [492] Всеки за себе си трябва да формулира собствена “отсичаща фраза” и всеки сам, без чужда помощ, трябва да се научи да отклонява поглед от трите свята, в които действа, в опит да подтикне своята идея към работата, която трябва да бъде извършена. Той трябва да се научи да откъсва своето внимание от построената мисъл-форма, в която е въпълтил тази идея, знаейки, че (доколкото живее като душа и доколкото чрез него се излива духовна енергия) неговата мисъл-форма ще изрази духовната идея и ще изпълни своята работа. Мисъл-формата се поддържа от живота на душата, а не от личностното желание. Осезаемите резултати винаги зависят от силата на духовния импулс, оживотворяващ идеята, която е въплътена в мисъл-форма. Работата се извършва в света на идеите, а не в света на физическите следствия. Физическите аспекти автоматически ще откликнат на духовния импулс.