Трактат за Бялата Магия

Спасение от Смъртта

Стигнахме до втория етап от изследването на заключителните думи на Правило ХІ. Разгледахме начините за спасение от опасностите, съпътстващи създаването на мисъл-форми от човека, който се е научил или се учи да твори на менталния план. Много може да се каже относно неспособността на болшинството учащи се да мислят ясно. Ясното мислене подразбира способност за абстрахиране, макар и временно, от всякакви реакции и активности на емоционалната природа. Дотогава, докато тялото е в състояние на безпокойно движение и неговите настроения и чувства, желания и емоции са достатъчно силни, за да привличат внимание, положителни и чисти мисловни процеси не са възможни. Докато не настъпи времето, когато напълно ще се признае значението на концентрацията и медитацията и докато природата на ума с неговите модификации не започне по-универсално да се разбира, всяко по-нататъшно обучение по този предмет ще бъде безполезно.

В тези инструкции се опитвам да дам първите насоки към езотерическата психология и най вече природата и начините за трениране на астралното тяло. По-късно в настоящото столетие психологията на ума, неговата природа и модификации могат да бъдат обсъдени по-подробно. Но сега е все още рано за това.

Нашата тема сега е спасението от телесната природа благодарение процеса на смъртта.

Два момента трябва да се имат предвид при изучаване средствата за това спасение:

Първо, под телесна природа аз имам предвид интегрираната личност, или човешкото съдържание на физическото тяло, жизнения, или етерния проводник, материята (или начинът на съществуване) на природата на желанието и умственото вещество. Те образуват обвивките, или външните форми на въплътената душа. Аспектът на съзнанието се фокусира понякога в обвивките, понякога в душата, т.е., отъждествява се или с формата, или с душата. Средният човек работи с лекота и самосъзнание във физическото и астралното тяло. Интелигентният високо еволюирал човек прибавя към тези две способности съзнателен контрол от страна на своя ментален апарат, макар само в някои от неговите аспекти – такива, като способността за запаметяване и аналитичното мислене. Понякога му се отдава да обедини тези три тела в съзнателно функционираща личност. Стремящият се започва да разбира някои неща относно жизнения принцип, оживотворяващ личността, докато ученикът използва и трите, тъй като той е координирал или подравнил една с друга душата, ума и мозъка, и по такъв начин е започнал да работи със субективния апарат, или енергийния аспект.

Второ, това спасение се постига благодарение правилното мислене относно това тайствено преживяване, което наричаме смърт. Точно това е и нашата тема и тя е толкова обширна, че аз мога само да обознача някои посоки за мислене от стремящия се и да изложа някои данни, които той по-късно може да уточни. А и ще се ограничим само до смъртта на физическото тяло. [494]

Нека преди всичко определим този тайнствен процес, на който са подложени всички форми и който за болшинството представлява страховит край – страховит, защото е наразбираем. Умът на човека е толкова слабо развит, че страхът пред непознатото, ужасът от неизвестното и привързаността към формата довеждат до това, че на едно от най-благодатните събития в жизнения цикъл на въплътения Божи Син се гледа като на нещо, което на всяка цена трябва да се избягва и да се отлага колкото е възможно повече.

Смъртта, ако само можехме да осъзнаем това, е едно от най-често практикуваните от нас дейности. Ние сме умирали много пъти и ще умираме отново и отново. Смъртта всъщност е състояние на съзнание. Сега ние осъзнаваме себе си на физическия план, а след миг се пренасяме на друг план и там сме активно съзнателни. Докато нашето съзнание се отъждествява с формения аспект, смъртта ни изпълва със своя древен ужас. Но веднага щом осъзнаем себе си като души и открием, че сме в състояние по своя воля да фокусираме съзнанието, или чувството за осведоменост във всяка форма, във всеки план, във всяка посока в пределите на Бога, ние повече не познаваме смъртта.

Смъртта за средния човек е катастрофичен край, предполагащ прекратяване на всички човешки отношения, прекъсване на всяка физическа дейност, разделяне с всички проявления на любов и привързаност и внушаващия страх преход от осветената, топла, приятна и позната стая, където са се събрали нашите любими, в хладната тъмна нощ, сам и обгърнат в ужас, с надежда за добро, но неуверен в нищо.

Хората обаче не забелязват, че всяка вечер по време на сън ние умираме за физическия план и живеем и функционираме на друго място. [495] Те забравят, че вече притежават способността да напускат физическото тяло, и доколкото все още не могат да схванат със съзнанието на физическия си мозък спомена за това излизане и последващия период на активен живот, не им идва на ум да съпоставят смъртта със съня. Смъртта е само едно по-голямо прекъсване в живота и функционирането на физическия план; човек само “излиза” за по-дълъг срок. Процесите на заспиване и умиране са идентични, с тази разлика, че по време на сън магнетичната нишка, или потокът от енергия, по която постъпва жизнената сила, се запазва цяла и остава път за завръщане в тялото. При смърт тази жизнена нишка се прекъсва, или отсича. Когато това се случи, съзнателната същност не може да се върне в плътното физическо тяло, и последното, лишено от свързващия принцип, започва да се разлага.

Трябва да се помни, че замисълът и волята на душата, духовната решимост да бъдеш и да действаш използва нишката на душата, сутратма, жизнения поток, като средство за изразяване във форма. Този жизнен поток се разделя на два потока, или две нишки, и когато стига до тялото се “закрепва”, ако може така да се каже, в две точки на тялото. Това е символ на диференциацията на Атма, или Духа, на две свои отражения – душата и тялото. Душата, или аспектът на съзнанието – това, което прави човешкото същество рационална, мислеща същност – се закрепва чрез един от аспектите на нишката на душата за своята “опора” в мозъка, в областта на пинеалната жлеза. Другият аспект на живота, оживотворяващ всеки атом на тялото и конституиращ принципа на съгласуваност /coherence/ или интегрираност, влиза в сърцето и там се фокусира, или “закрепва”. От тези две точки духовният човек се старае да контролира своя механизъм. По такъв начин се появява възможност да се функционира на физическия план и обективното съществуване става временен начин на изразяване. Душата, установена в мозъка, прави човека интелектуална, рационална същност, самосъзнателна и самоконтролираща се; [496] човек осъзнава света, в който живее в съответствие със своето еволюционно ниво и развитието на своя механизъм. Този механизъм е тройствен в своето проявление. Това, преди всичко, са надите и седемте центъра на сила; след това нервната система с нейните три подсистеми – гръбначно-мозъчна, симпатикова и периферна; и накрая, ендокринната система, която може да се счита за най-плътния аспект, или екстернализацията на първите два.

Душата, установявайки се в сърцето, е жизненият принцип, принципът на самоопределението, централното ядро позитивна енергия, благодарение на който всички атоми на тялото се задържат на своето място и се подчиняват на “волята-да-бъдеш” на душата. Този жизнен принцип използва кръвообращението в качеството му на посредник и контролиращ агент, и благодарение на тясната връзка между ендокринната система и кръвообращението се проявяват двата аспекта на активността на душата – за да стане човек жива, съзнателна, функционираща същност, управлявана от душата и въплъщаваща замисъла на душата във всички сфери на ежедневната активност.

Смъртта, следователно, е буквално оттеглянето /withdrawal/ от сърцето и главата на тези два потока енергия и последващата пълна загуба на съзнание и разложение на тялото. Смъртта се отличава от съня по това, че при нея се оттеглят и двата потока енергия. По време на сън се оттегля само тази енергийна нишка, която е закрепена в мозъка и поради това човек става безсъзнателен. Това означава, че неговото съзнание, или чувство за осведоменост, се фокусира на друго място. Неговото внимание не е насочено повече към осзаемите физически неща, а е обърнато към друг свят на съществуване и се центрира в друг апарат, или механизъм. В момента на смъртта и двете нишки се оттеглят, или обединяват в нишката на живота. Жизнеността престава да постъпва с кръвта, сърцето спира да функционира, мозъкът престава да регистрира и настъпва тишина. Домът опустява. [497] Активността се прекратява с изключение на тази удивителна и незабавна активност, която е прерогатив на самата материя и се изразява в процеса на разложение. Поради това в някои аспекти този процес свидетелства за единството на човека с всичко материално; той показва, че човек е част от природата, а под природа имаме предвид тялото на този Единен Живот, в който “живеем, движим се и съществуваме”. В тези три думи – живот, движение, съществование е изразена цялата история.

Би било интересно, макар и без значение за нашия предмет, да се отбележи, че в случаи на слабоумие, идиотизъм и този стадий на преклонната възраст, който наричаме старческа деменция, закрепената в мозъка нишка се оттегля, докато нишката, провеждаща жизнения импулс, или подтика, все още остава закрепена в сърцето. Има живот, но не и интелектуална осведоменост; има движение, но не и интелигентна насоченост; при старчаската деменция, когато в течение на живота се е използвал високоразвит апарат, може да остане привидно интелектуално функциониране, но това е илюзия, обусловена от вкоренен навик и отдавна установен ритъм, а не от координиран свързан замисъл.

Трябва също да се отбележи, че смъртта настъпва по решение на Егото, макар в повечето случаи човешкото същество да не е осведомено за това решение. При повечето хора този процес протича автоматично, тъй като когато душата оттегли своето внимание, неизбежна реакция на физическия план се явява смъртта, която идва или в резултат на оттеглянето на двете жизнени нишки и енергията на разсъдъка, или след оттеглянето на енергийните нишки, характеризиращи менталността – жизненият поток остава да функционира чрез сърцето, но липсва интелектуално осъзнаване. [498] Душата е съсредоточила вниманието си на друго място; тя се занимава на своя собствен план със свои собствени неща.

При високоразвити човешки същества често е налице предчувствие за смъртта, което се обяснява с егоическия контакт и осведомеността за желанията на Егото. Това понякога включва знаенето на точния ден на смъртта, при това със запазване на самообладание до окончателния момент на оттегляне. В случай че това е посветен, налице е значително повече. Има едно интелигентно разбиране на законите за оттеглянето /laws of abstraction/, което позволява на извършващия прехода да се отдели от физическото тяло в напълно будно съзнание и да функционира на астралния план. Съхранява се също така континиуума на съзнанието и поради това не съществува никакво прекъсване между осведомеността на физическия план и осведомеността след смъртта. Човек осъзнава себе си такъв, какъвто е бил по-рано, макар и без апарата за контакт на физическия план. Той съзнава чувствата и мислите на тези, които обича, макар и да не е в състояние да възприема техния физически проводник или да контактува с тях. Той може да се свързва с тях на астралния план или телепатически посредством ума, ако между тях е имало връзка, но комуникация, включваща използването на петте физически сетива несъмнено му е недостъпна. Трябва да се помни, че астралните и менталните взаимодействия могат да бъдат дори по-тесни и по-сензитивни от когато и да било преди, тъй като сега той се е освободил от препятствията на физическото тяло. И все пак две обстоятелства пречат на това взаимодействие: първо – това е мъката и силното емоционално преживяване на останалите, в случай, че това е средно човешко същество, и второ – това е собственото незнание и обърканост, когато се окаже в нови условия, макар в действителност това да са отдавна познати условия, ако той можеше да осъзнае това. [499] Веднага щом хората загубят страх от смъртта и придобият разбиране за отвъдния свят, основано не на халюцинации или психози и не на впечатления (често нереалистични), получени от среден медиум, говорещ под влияние на собствените мисъл-форми (построени от него самия и от кръга присъстващи), ние ще станем свидетели на действително контролируем процес на смъртта. Тези, които остават ще са в състояние внимателно да контролират своето състояние, за да може комуникацията с умиращия да не се прекъсва и без да се изразходва излишна енергия.

Тук е и голямата разлика между начина, по който чрез научни методи на хората им се помага да влязат във въплъщение, и как ние, съвършено сляпо и изплашено и без всякакво съмнение невежо, ги изпращаме от въплъщение. Моята задача е да отворя вратите на запада за новия, по-научен метод за провеждане процеса на умиране, и бих искал да бъда максимално ясен. Това, което имам да кажа по никакъв начин не отменя съвременната медицинска наука с нейните постижения и майсторство. Това, към което призовавам, е разумно отношение към смъртта; всичко, което се опитвам да направя, е да ви уверя, че когато болката и слабостта напуснат умиращия, дори и да изглежда в безсъзнание, на него трябва да му се позволи да се подготви за великия преход. Не забравяйте, че болката отнема много сили и действа много силно на нервната система.

Нима е невъзможно да си представим време, когато на смъртта ще се гледа като на триумфално завършване на живота? Нима е невъзможно да си представим време, когато часовете, прекарани на смъртния одър ще бъдат само славен прелюд към съзнателното оттегляне? Кога фактът, че човек се кани да отхвърли ограничаващата физическа обвивка ще се превърне за него и за всички обкръжаващи в дългоочакван и радостен завършек? Нима не можете да си представите време, когато вместо сълзи, страхове и отказ да се признае неизбежното, умиращият ще съгласува с другарите си часът на своето оттегляне, и нищо друго, освен радост не ще го съпътства? [500] Когато в ума на тези, които той оставя, не ще остане място за тъжни мисли и смъртта ще се счита за по-радостно събитие, отколкото раждането и сключването на брак? Уверявям ви, че ще мине не много време и това ще бъде точно така – в началото за най-разумната част от расата, а по-късно и за всички.

Казвате, че има само вяра в безсмъртието, но никакви сигурни доказателства. Натрупването на множество свидетелства, вътрешната убеденост на човешкото сърце, фактът на вярата в съществуването на вечен живот, както и фактът на съществуването на идеята за безсмъртие в умовете на хората, дават надеждата, че това е истина. Но надеждата ще отстъпи място на увереността и знанието преди да минат и сто години, тъй като ще се случи едно определено събитие и на расата ще й се даде откровение, което ще превърне надеждата в несъмнен факт, а вярата в знание. А засега нека се култивира ново отношение към смъртта и да започне да се развива новата наука за смъртта. Нека смъртта престане да бъде онова единствено нещо, което е извън нашия контрол и което неизбежно ни поразява и нека започнем да контролираме оттеглянето си към другата страна и по един или друг начин да се опитаме да проумеем техниката на прехода.

Преди да се заемем с разглеждането на дадения предмет в по-големи подробности, бих искал да кажа няколко думи относно “мрежата в мозъка”, съществуваща у повечето хора, но не и у просветления виждащ.

В човешкото тяло, както е известно, съществува едно насищащо го жизнено тяло, което е копие на физическото тяло. То е по-голямо от физическото и ние го наричаме етерно тяло, или двойник. Това е енергийно тяло, съставено от силови центрове и нади, или силови нишки, които са основата, или праобраза на нервния апарат – нервите и ганглиите. В две области на човешкото тяло има изходни отверстия за жизнената сила. Едното се намира в слънчевия сплит, другото в мозъка, на върха на главата. [501] Защитени са от плътна мрежа етерна материя, състояща се от преплтени потоци жизнена енергия.

По време на смъртта в резултат на натиска на жизнената енергия в тъкънта на мрежата се образува пробив, или отверстие. От него изтича жизнената сила, притеглена от въздействието на душата. При животните, малките деца и онези мъже и жени, които са поляризирани изключително във физическото или астралното тяло, изходна врата е слънчевият сплит и именно там етерната тъкан се пробива, разкривайки изход. При менталните типове хора и при по-развитите човешки единици етерната тъкан се разкъсва на върха на главата в областта на фонтанелата, отваряйки изход за мислещото същество.

При психиците, медиумите и нисшите виждащи (астралните ясновидци и яснослушащите) тъкънта на слънчевия сплит се разкъсва още приживе и затова те лесно излизат и влизат в тялото, изпадайки в така наречения транс и функционирайки на астралния план. При тези типове хора обаче няма непрекъснатост на съзнанието и изглежда не съществува и връзка между тяхното съществуване на физическия план и събитията, за които те съобщават по време на транс и за които остават напълно неосведомени в обичайното си съзнание. При тях целият процес протича под диафрагмата и е обусловен от животинския чувстващ живот. В случаите на съзнателно ясновиждане и в работата на висшите психици и виждащи липсва трансово състояние, обсебеност или медиумизъм. При тях се разкъсва етерната тъкан в областта на мозъка и през това отверстие нахлува светлина, информация и вдъхновение; това също така позволява да се навлиза в състояние на Самадхи, което е духовната аналогия на трансовите състояния, присъщи на животинската природа.

И така, по време на смърт са възможни два основни изхода: слънчевия сплит – за астрално-поляризираните, физически ориентирани човешки същества, т.е., за преобладаващото мнозинство, и Центърът в главата – за ментално поляризираните и духовно ориентирани човешки същества. [502] Това е първото и най-важното, което трябва да се помни, и е лесно да се разбере до какава голяма степен жизнената насоченост, фокусът на жизненото внимание определя начина на излизане по време на смърт. Може също така да се разбере, че опитът да се контролира астралното тяло и емоционалната природа, да се ориентира собственото “аз” към менталния свят и духовността, имат огромно значение за феноменалните аспекти по време на процеса на смъртта.

Ако учащият се мисли ясно, за него е очевидно, че единият изход е предназначен за духовните и високо еволюиралите хора, докато другият – за човешки същества, стоящи на ниска степен на развитие, току що излези от животинския стадий. А тогава какво се случва със средния човек? Сега временно се използва трети изход: непосредствено под върха на сърцето съществува още една етерна мрежа, прикриваща изходно отверстие. Имаме, по такъв начин, следната ситуация:

Изходът през главата, използван от интелектуално развитите хора, учениците и посветените от света;

Изходът през сърцето, използван от качествените, добронамерени мъже и жени, добри граждани, интелигентни приятели и филантропи;

Изходът през областта на слънчевия сплит, използван от емоционалните, интелектуално неразвити и немислещи хора и онези, в които все още е силна животинската природа.

Това е първият момент от тази нова информация, която постепенно ще се превърне във всеобщо знание за Запада в течение на следващото столетие. Много от това знание вече е известно на хората от Изтока и то е първата стъпка към рационалното разбиране на процеса на смъртта.

Вторият момент, който трябва да се изясни е, че съществува техника на умиране и че в процеса на живота може да се развива способността да се използва тази техника. Що се отнася до тази техника, ще ви дам някои намеци, които ще придадат нов смисъл на работата, изпълнявана в настояще време от всички стремящи се. [503] Старшите Братя на расата, насочващи човечеството от дълги векове, сега са ангажирани с подготовката на хората за следващата велика крачка. Тази крачка ще донесе непрекъснатост на съзнанието, като така ще изчезне всякакъв страх от смъртта и дотолкова тясно ще се доближат физическия и астралния план, че всъщност ще образуват един план. Така, както трябва да бъде постигнато обединение между различните аспекти на човека, аналогично точно така трябва да протече и обединението между различните аспекти на планетарния живот. Плановете трябва да се обединят така, както душата и тялото. Това вече в значителна степен е постигнато между етерния план и плътния физически план. Сега това бързо се осъществява между физическия и астралния планове.

Такова обединение вече се извършва в работата на изследователите във всички сфери на човешката мисъл и живот, и тренировката, предлагана сега от сериозните и искрени стремящи се, преследва и други цели, освен целта за обединяване на душата и тялото. На тези неща обаче не се поставя акцент, поради склонността на човека да придава прекалено голямо значение на вторични цели. Би било правилно да се попита: Възможно ли е да се даде свод прости и разбираеми правила, които да могат да се следват в настояще време от всички, които се опитват да установят такъв ритъм, който не само да направи живота организиран и конструктивен, но и да премахне проблемите и трудностите, когато настъпи моментът да се изостави външната обвивка? Затова ще ви дам четири прости правила, включващи много от това, с което се занимават сега учащите се.

Учете се да се фокусирате в главата посредством визуализация, медитация и постоянно практикуване на концентрация; развийте способността да си се представяте като властелин, седящ на трона между веждите. Това правило може да се приложи към ежедневните дейности. [504]

Учете се, че на служенето на сърцето, а не на емоционалния порив трябва да бъде основана помощта към другите. Преди да се впуснете в такава дейност, отговорете си на два въпроса: “Оказвам ли тази помощ на индивидуума като към индивидуум, или като член на групата – към групата? Моят мотив от егоистичен импулс ли произтича, или съм подтикнат от емоции, желание да блесна или от стремеж да ме обичат и да ми се възхищават?” Тези две действия ще доведат до фокусиране на жизнената енергия над диафрагмата и така постепенно ще елиминират привличането откъм слънчевия сплит. В резултат на това този център ще става все по-пасивен и няма да има повече опасност от пробив на етерната тъкан в тази област.

Учете се когато заспивате да изтегляте съзнанието в главата. Това трябва да се практикува като конкретно упражнение, когато лягате за сън. Не бива да се допуска унасяне преди заспиване, старайте се да запазите съзнанието компактно, докато не натренирате способност за съзнателен изход в астралния план. Практикувайте релаксация, стабилно внимание и постоянен стремеж към центъра в главата, тъй като докато стремящият се не се научи постоянно да съзнава всички процеси, съпътстващи заспиването, запазвайки в същото време своята позитивност, тази работа крие опасности. Първите крачки трябва да бъдат разумни и да се практикуват дълги години, докато не се постигне лекота в работата по оттеглянето.

Отчитайте и наблюдавайте всички феномени, свързани с процеса на оттегляне както по време на медитативната работа, така и при заспиване. Може да се установи, например, че много хора се разбуждат с едно почти болезнено потреперване и мигновенно се пробуждат веднага щом легнат да спят. Обяснението е, че тяхното съзнание преминава през недостатъчно чиста етерна мрежа и през частично затворено отверстие. Други могат да чуват силен трясък в областта на главата. Той се предизвиква от жизнените дихания, които обикновено не осъзнаваме и които са обусловени от вътрешната акустична чувствителност, позволяваща да се чуват постоянно присъстващите, но като правило нерегистриращи се звуци. [505] Трети при заспиване могат да видят светлина, цветни облаци, виолетови знамена и ленти, но всичко това са етерни феномени. Всичко това са феномени без реално значение и са свързани с жизненото тяло, с праническите еманации и с мрежата от светлина.

Дадената практика и следването на тези четири правила в течение на редица години до голяма степен ще облекчи процеса на умиране, тъй като човекът, който се е научил да владее своето тяло при заспиване има предимство пред човека, който никога не е обръщал внимание на този процес.

Във връзка с техниката на умиране в настояще време мога да дам само един-два съвета. Няма да обсъждам подробно ролята на присъстващите, а ще засегна само тези моменти, които биха могли да облекчат оттеглянето на душата.

Първо, нека в стаята цари мълчание. Разбира се, често така и става. Трябва да се помни, че умиращият често е в безсъзнание, но това е привидно, а не реално безсъзнание. В девет от десет случая мозъкът напълно осъзнава произтичащото, но е налице пълен блокаж на волята за изразяване и абсолютна неспособност да се излъчи енергията, която да даде знак, че има живот. Ако в стаята на болния цари тишина и разбиране, то отиващата си душа може до последната минута да запази контрола над своя инструмент и да извърши необходимите приготовления.

По-късно, когато стане известно повече относно цветовете, в стаята на умиращия ще бъде допускано да светят само оранжеви светилници и тяхното разполагане ще бъде извършено с необходимата церемония, когато вече няма да има никакъв шанс за оздравяване. [506] Оранжевият цвят помага за фокусировката в главата, докато червеният стимулира слънчевия сплит, а зеленият оказва определено въздействие върху сърцето и жизнените потоци.

Ще се използва определен вид музика, когато се разбере повече относно звука; засега все още няма такава музика, която да облекчава работата по оттеглянето на душата от тялото, но ще се установи, че някои звуци от органа са ефективни. В самия миг на смъртта, ако звучи собствената нота на умиращия, то тя ще координира двата потока енергия и евентуално ще прекъсне жизнената нишка, но засега знанието за тези неща е твърде опасно, за да бъде предадено; това може да бъде сторено по-късно. Аз само обозначавам бъдещето и онези направления, по които ще поеме окултното обучение.

Ще бъде установено също така, че натискът върху определени нервни центрове и определени артерии ще облекчи тази работа. (Такава наука за умирането съществува и се пази в тайна, както е известно на много учащи се, в Тибет.) Натискът върху шийната вена, върху някои големи нерви в областта на главата и върху определен участък на продълговатия мозък ще се окаже полезен и ефективен. По-късно ще бъде разработена и конкретна наука за смъртта, но едва след като бъде признат фактът за съществуването на душата и нейната връзка с тялото бъде научно демонстрирана.

Ще се използват също така мантрични фрази и целенасочено ще се внедряват в съзнанието на умиращия от онези, които са до него, или пък целенасочено ще се използват от самия него. Христос е демонстрирал тяхното използване, когато е извикал гръмко: “Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си”. Друг пример имаме в думите: “Сега отпускаш Своя раб Владико, по думите Си с миром”. Постоянното повтаряне на Свещенното Слово, напявано на тих глас или на особен ключ (на който, както ще бъде установено, откликва умиращият), може също така по-късно да бъде включено в ритуала на прехода, заедно с помазването с масло, както това сега се прави в католическата църква. Помазването има окултна, научна основа. [507] Върхът на главата на умиращия трябва да бъде символически насочена на Изток, краката и ръцете трябва да се кръстосат. Единствено сандалово дърво трябва да се пали в стаята; опушване с други благовония не се допуска, тъй като сандаловото дърво е благовоние по Първи Лъч, или Лъчът на Разрушението, а душата осъществява разрушение на своето обиталище.