Трактат за Бялата Магия

Душа - Любов - Метод

1-и Аспект Воля – намираща се в латентно състояние, но проявяваща се чрез умствения аспект на личността и чрез Кундалини, която при правилно пробуждане прави възможно приемането на последните посвещения в съзнанието на Монадата.

2-и Аспект Любов – доминиращата сила в живота на душата; благодарение на това качество и на този тип енергия душата може да бъде във връзка с всички души. Чрез емоционалното тяло душата може да бъде в контакт с всички животински или дочовешки души; благодарение работата си на своя собствен план – с медитиращите души на всички хора, а посредством принципа на будхи – и с втория аспект на Монадата.

3-и Аспект Знание. Този аспект довежда до контакт с интелигентността на всички клетки в троичния телесен механизъм.

Личността, подобно калъф криещ скъпоценност, таи в себе си тази точка душевна светлина, която наричаме светлина в главата. [41] Тя се намира в мозъка, но се открива и започва да се използва едва тогава, когато е разкрит и функционира най-висшия аспект на личността - умът. Тогава се достига обединение с душата и душата функционира чрез нисшата личностна природа.

Душата крие вътре в себе си "скъпоценността в лотоса" – това свойство на динамичната енергия, което е манифестираният атрибут на монадата, наречен воля. Когато душата разкрие всичките си заложби и е способна да включи в своето съзнание всичко онова, което наричаме "мириадите форми, които приема Битието", тогава на свой ред става възможно по-висше, или по-инклузивно състояние, и на мястото на живота в душата идва животът в монадата. Това включва в себе си способността да знаеш, да обичаш и да участваш в плановете на живота, който има силата да включва в своя периметър на съзнание не само съвкупността от всички животи и съзнания, влизащи в живота на Логоса на нашата планета, но и всички животи и съзнания в рамките на нашата слънчева система. Природата на това съзнание може да бъде схваната само от човек, постигнал знанието за душата. Голяма е нуждата днес от специалисти в областта на живота на душата – групи от мъже и жени, които осъществяват великия експеримент и преход и добавят своите свидетелства към истините, изказани от мистиците и окултистите от всички времена.
в. Тялото като Феноменално Явление
Не е необходимо да се пише много по тази тема, тъй като телесната природа и формалния аспект са били обект на многовековни изследвания, размишления и дискусии между мислещите хора. Много от това, до което те са достигнали в основата си е вярно. Съвременният изследовател би приел Закона за Аналогията като основа на своите търсения и ще установи, че понякога херметическата формула "Каквото горе, това и долу" е способна да осветли много от сегашните проблеми. Следващите постулати ще помогнат да се внесе повече яснота: [42]
1. Човекът по своята телесна природа представлява съвкупност, единно цяло.

Тази съвкупност се подразделя на множество части и органи.

Но все пак многочислените подразделения функционират свързано и тялото е едно координирано цяло.

Всяка негова част се различава по форма и функция, но всички те са взаимосвързани.

Всяка част и всеки орган на свой ред са съставени от молекули, клетки и атоми, като всички те са съединени в едно цяло под формата на цялостен живот.

Съвкупността наречена човек грубо може да се раздели на пет части, но заедно съставляващи жив организъм, който наричаме човешко същество:

б. Горна част на торса, или частта над диафрагмата.

в. Долна част на торса, намираща се под диафрагмата.

г. Ръце.

Тези органи служат за различни цели и от тяхното правилно функциониране и съгласуване зависи самочувствието на цялото.

Всяко от тях има собствен живот, който всъщност е сборът от жизнеността на неговата атомна структура и се оживотворява от обединената жизнена цел, насочвана от главата чрез познавателната воля, или енергията на духовния човек.

Важните за тялото части са три – главата, горната и долната част на торса. Човекът може да функционира без крака или ръце. [43]

Всяка една от тези три части също е тройствена от физическа гледна точка, като изразява аналогията на трите части на човешката природа и деветте части на съвършения монадически живот. Има и други органи, но тези имат по-голямо езотерическо значение, отколкото останалите.

1. Петте мозъчни стомахчета или онова, което като обособен орган може да се нарече мозък.

2. Трите жлези: каротидната, пинеалната и хипофизната.

3. Двете очи.

б. В горната част на торса:

1. Гърлото

2. Белите дробове

3. Сърцето

в. В долната част на торса:

1. Слезката

2. Стомаха

3. Половите органи

В структурно отношение тялото също се явява тройствено:

б. Кръвоносна система

в. Тройна нервна система.

Всяка от тези троичности съответства на трите части на човешката природа:

б. Душевна природа - кръвоносните съдове и циркулаторната система са аналогични на всепроникващото качество на душата, която насища всички части на слънчевата система така, както кръвта прониква във всички части на тялото.

в. Духовна природа - нервната система, която енергизира физическия човек и въздейства върху него съответства на енергията на Духа.

В главата имаме аналогия на духовния аспект, направляващата воля, монадата, Единния: [44]

б. Трите жлези в главата са тясно свързани с душата, или психическата природа (висша и нисша).

в. Двете очи са съответствие върху физическия план на монадата, която е волята и любовта-мъдрост, или атма-будхи съгласно окултната терминология.

В горната част на тялото имаме аналогия с троичната природа на душата:

б. Сърцето, любовта-мъдрост на душата, будхи или христовия принцип.

в. Белите дробове, аналогия на жизненото дихание, са аналогия на Духа.

В долната част на тялото отново имаме троична система:

б. Стомахът като физическо проявление на слънчевия сплит, е аналогичен на душевната природа.

в. Слезката – приемникът на енергия, и поради това изражение на физическия план на центъра, приемащ тази енергия и аналогия на енергизиращия дух.
Жизненото тяло е изразът на душевната енергията на душата и има следните функции:

1. То обединява, свързва в единно цяло съвкупността от всички форми. [45]

То придава на всяка форма свое собствено качество, което се дължи на:

б. Положението в тялото на планетарния Логос, например, някаква специфична форма.

в. Конкретното природно царство, което се витализира.

То, от строго физическа гледна точка, е принципът на интеграцията и свързващата сила на проявлението.

Тази тъкан на живота е субективната аналогия на нервната система и начинаещите в езотеричната наука могат да си представят тази картина като мрежа от нерви и нервни плексуси, обхванала цялото тяло, или съвкупността от всички форми, координирани, свързани и образуващи същностно единство.

Вътре в това единство съществува многообразие. Както различните органи в човешкото тяло са взаимосвързани чрез разклоненията на нервната система, така и вътре в тялото на планетарния Логос съществуват разнообразни природни царства и множественост на форми. Зад обективната вселена е скрито фино чувствително тяло – единен организъм (а не множество) отзивчива, свързана форма.

Тази чувстваща форма не само откликва на обкръжението, но и препредава (от вътрешните източници) определени видове енергия и може да се каже, че предмет на този трактат е да даде разбиране за различните видове енергии, предавани към формите в човешкото царство, отзивчивостта на формите на различни типове сили, въздействията на тези сили върху човека и неговия постепенен отклик на силата, излъчвана от:

б. Емоционалния план, или астралната сила.

в. Менталния план, или потокът на мисълта.

г. Егоичната сила, регистрирана единствено от човека, чийто пазител се явява четвъртото природно царство и която предизвиква тайнствени и особени ефекти.

д. Типът енергии, предизвикващи уплътняване на идеите във физическия план.

е. Чисто духовната енергия, или сила от плана на монадата.

а. Посочените по-горе типове сила.

б. Енергиите, генерирани в и еманирани от всяка част на планетарната етерна тъкан на живота.

в. Слънчевата тъкан на живота.

г. Зодиакалните съзвездия, които притежават реално въздействие върху нашата планета и за което астрологията все още няма зряло разбиране.

д. Някои космически сили, които, както ще бъде признато по-късно, въздействат и предизвикват изменения в нашата слънчева система, а следователно и на нашата планета, във всички форми вън и вътре в този планетарен живот. Тази тема бе засегната в “Трактат за Космическия Огън”.

Анима Мунди е това, което лежи в основата на тъканта на живота, а тъканта на живота е само физическият символ на тази всеобща световна душа; тя е външният видим знак на вътрешната реалност, конкретизацията на чувствителната откликваща същност, която съединява в едно Духа и материята. Тази същност наричаме Световна Душа, средният принцип от гледна точка на планетарния живот. Когато стесним тази концепция до човешкото семейство и разгледаме индивидуалния човек, ние я наричаме опосредстващ, свързващ принцип, тъй като душата на човечеството е не само обединител на Духа и материята, но и посредник между монадата и личността. Душата на човечеството притежава уникалната функция на посредник между трите висши и трите нисши природни царства. Трите висши природни царства са следните:

2. Йерархията на Лъчите – определени групирания на Седемте Лъча, свързани с нашата планета.

3. Йерархията на Животите, избрани от еволюционния процес на нашата планетарна еволюция и от другите четири планети, които въплъщават в себе си Целта и Плана на Слънчевия Логос по отношение на тези пет планети.
[48] Ако тази концепция се приложи към микрокосмоса, то егото, или душата, действа наистина като среден принцип, свързващ Йерархията на Монадите с външното многообразие на формите, които те последователно използват в процеса на:
а. Получаване на определен опит, развиващ необходимите качества.

б. придобиване на определени свойства, инициирани в предишната система.

в. Сътрудничество с Плана на Слънчевия Логос във връзка с Неговата (ако изобщо е възможно да се употреби местоимение по отношение на живот, който представлява съществование, и в същото време – обща идея) Карма – това често се изпуска от внимание. Тази Негова Карма трябва да бъде отработена посредством метода на инкарнацията и последващия резултат от инкарнационната енергия върху субстанцията на формата. За нас това е символизирано – ако само можехме да осъзнаем това – от отношението на слънцето към луната. "Слънчевият Владика със своята топлина и светлина поддържа илюзорния живот на умиращите Лунни Владици. Това е великата измама и Мая-та на Неговото Присъствие". - Така гласи "Древният Коментар", често цитиран от мен в предишните книги. Тази концепция се отнася в равна степен и до индивидуалната душа.
Средният принцип сега е в процес на разкритие. Нисшият аспект функционира. Висшият остава непознат, но това, което ги съединява (и в същото време разкрива природата на висшия аспект) е на прага да бъде открито. Структурата, механизмът са вече готови и развити до необходимата степен; присъства и оживотворяващият живот, който да направлява и мотивира този механизъм, и сега вече човек може интелигентно да използва и контролира не само самия механизъм, но и активния принцип.
Великият символ на душата в човека е неговото жизнено, или етерно тяло, по следните причини:

То е физическото съответствие на вътрешната светлина на тялото, което наричаме душевното тяло, духовното тяло. В Библията то е наречено "златния съсъд" и се характеризира със: [49]

б. Скоростта на вибрациите си, които винаги са в синхрон със степента на развитие на душата.

в. Своя свързваща сила, съединяваща всяка част на телесната структура.

Тя е микрокосмическата "тъкан на живота", тъй като лежи в основата на всяка част от физическата структура и има три предназначения:

б. Да осигури на въплътената душа връзка с нейното обкръжение. Това се осъществява посредством цялата нервна система и център на тази активност е мозъкът. Той е центърът на съзнателната възприемчивост.

в. Евентуално, посредством живота и съзнанието, да предизвика излъчваща активност, или манифестация на славата, която ще направи от всяко човешко същество център на активност за разпространение на светлина и притегателна енергия към другите в човешкото царство, а посредством човешкото царство – и към дочовешките царства. Това е част от Плана на Планетарния Логос, насочен към оживотворяване и обновяване вибрацията на тези форми, които обозначаваме като дочовешки.

Този микрокосмически символ на душата не само лежи в основата на цялата физическа структура, като по този начин се явява символ на Анима Мунди, или световната душа, но е и неделима, свързваща единна същност, симолизираща единството и хомогенността на Бога. [50] В нея няма отделни организми, а е просто тяло на свободно протичаща сила, като тази сила представлява съединение, или съчетание на два типа енергии в различни пропорции - динамична енергия и привличаща, или магнетична енергия. Тези два типа енергии в равна степен характеризират вселенската душа – силата на волята и любовта, или атма и будхи; и именно въздействието на тези две сили върху материята привлича към етерното тяло на всички форми необходимите им физически атоми и ги насочва към определена активност.

Това свързано единно тяло на светлината и енергията е символът на душата, тъй като съдържа в себе си седем центъра, или фокални точки, в които се интензифицира кондензацията, ако може така да се каже, на двете съединени енергии. Тези седем фокуса съответстват на седемте фокуса на слънчевата система, в които Слънчевият Логос, посредством седемте Планетарни Логоса, фокусира Своите енергии. По-нататък това ще бъде разгледано по-подробно. Трябва да бъде отбелязана символичната природа на етерното, или жизненото тяло, тъй като само в резултат на разбирането природата на описаните енергии и единната природа на формата и нейната работа може да се добие представа за работата на душата, средният принцип в природата.

Символизмът става ясен ако си спомним, че етерното тяло съединява чисто физическото, или плътното тяло, с тънкото, астралното или емоционалното тяло. Етерното тяло отразява душата на човека и обединява трите свята (съответстващи на твърдия, течния и газообразния аспект на чисто физическото тяло на човека) с висшите планове в слънчевата система, свързвайки по такъв начин менталното с будхическото и ума с интуитивното състояние на съзнание. [51]