Творбите от оригиналите са редактирани от поета Иван Докузов (носител на два поетични Оскара) и брата на Кръстьо Иван, направил и последна редакция
Изтегляне 3.33 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- О, Гърцийо, за чудо в древността, гнездо си днес на буря ядовита, два мрака в теб развяват грозота, от теб зората кървава излита.
- Вий, двата мрака, двете черни сили, света ще хвърлите в невиждана война
А истински човешки мъдреци на древността и новото ни време заплюли биха ви направо във очи заплюли биха вашите закони, че в паметта на името им свято вий кулите на робството градите!.. Ей зрее вече младото им семе в човека, във човешкото сърце - за робство не остава вече време, там вечността безкраят го зове. А вие все така безспир крещите и троновете си не давате сами, вий искате насила да държите и робството, и робските сълзи... Не възхвалявайте напразно свободата, че вие сте й смъртни врагове, да я погубите желаете навеки затуй пък тя над гроба ви печален позорния плакат ще забоде.
към никого не носи тя вражда, във братски мир ще бъдат всички хора, със братски мир ще обновим света... А вие бързате да ги обвържете с въжетата на мрака и гордо да ревете: ”Ето на - това са хората свободни и щастливи, това са хората на нашта свобода”. Млъкнете, стига! Че всички честни хора по земята ще кажат само няколко слова:
не щеме между себе си омраза, не щеме вождове – човешки божества, не щеме граници, не щеме господари, не искаме ни робство, ни война!!!...”
с. Блатешница _________________ * Безспорно има предвид и разделението на нашия народ и държава на Берлинския конгрес 1878 г. и по-късно! ** Под този стих като мото през 2000 г. Кръстьо бе честван от българи и словаци в Българския културно-исторически център в Словакия и под това мото излязоха там публикации във вестници и списания ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯ Върбова се вейчица люлее, а на нея пиле славей пее, пее славей, с песента си дума с нея трогва чувствата, разума: “Чуйте ме о, вие всички хора, чуйте ме как пея без умора, чуйте ме, дечица, що играйте, и старци, що мойта песен знайте!... Чуйте, вие, кървави тирани, всеки, който с кръв, с война се кани, чуйте ме – в гърди ви ще олекне, погледа ви кървав ще омекне! Тази песен разпръсва тъгата злите мисли, болката в душата; нея слушат нощем и звездите, слушат я в небето и орлите. С нея в пролет зимата превръщам, щом от юг във този край се връщам. Чуйте ме, че щом пристигне есен, няма да се чуе тази песен!... Дето пея, всички ме обичат, пръв певец ме всичките наричат. Пея тъй, че с моя дълъг полет там отивам, гдето има пролет. Пея тъй, че съм сред красотата, че живот ми дава свободата... Тя душа на песните ми дава, тя живота мил ми украсява. Който иска като мен да пее, тъй свободно трябва да живее... Аз не зная скърби и нерадост, затова живея вечно в младост, който може като мен да пее, никога не ще да остарее... Чуйте ме тирани, разберете, раните народни не ровете, дайте му свободно да живее, като мен щастливо да запее... Пея аз, певец съм над певците, разпилявам мъките, тъгите, моята любов е красотата, майка моя - туй е свободата!” ЕСЕННА ТЪГА
се свеждате, отбрулвате листа; и вие, беззащитно посърнели, опечалени есенни цветя? Защо така, надули перушина, летите бавно, птички, на ята, поели път към новата родина, отлитате прощално със тъга? Защо и вие, облаци, в небето се носите над голата земя, без гръмове сте грохнали в полето – и вам ли тегне есенна тъга? Защо и ти, привел си тъй главата, завръщайки се, дрипав, млад сеяч – и теб ли тегне нещо на душата, та крачиш бавно в падналия здрач?... Навсякъде – в балкана и в горите, в полето и в човешката душа - тъй както са натегнали мъглите, натегнала е есенна тъга. 1951 г. с. Ласкарево _______________________________________ Публикувано в стихосбирките в Чехия и Словакия 1990 г., 2004 г. и сборниците “Зорница” (1999 г.) и “Вечерница” (2000 г.) ДВА ЗВЕРА
де множество животни там живеят се вдигнали на кървава борба, че те над всички искат да владеят! Тук трябвало само един владетел да бъде цар по древен обичай, с харизмата на божи благодетел най-мъдро той да стори ред и рай. Два звяра искали в гората мир и двата миролюбци се наричат, а призовават те на кървав пир животните, що битки не обичат. Два звяра има днес на нашата земя и двата щат земята да владеят, затуй се вдигат те на огнена борба, затуй във страшна лудост те беснеят. На бой те готвят мирните народи, а миролюбци сами се зоват, че пътят им към братство щял да води?!... Не братство, не! - за тронове крещят! 1944 г - март 1952 г. с. Ласкарево ДРУГАРСТВОТО La Kamaradeco На този свят другари всеки има, с които да се весели и смее, с които дружно песен да попява и вино върху масите да лее. Другари – много, много по земята човек би срещнал всеки час и миг, но да не поглеждаш им в душата да гледаш само външния им лик. Приятел мислиш е, щом поздравява, по пътя си и то приятел мил, що на смеха ти със смях подражава и за скръбта ти даже би скърбил. Такъв приятел, считаш ти за верен, че е в лъжите истина прозрял, и рядко във смеха му лицемерен ти подлостта и злоба би съзрял. Но дойде час, когато огън, буря обгърнат те и ти се би смутил- за помощ ти другари призоваваш, в които вярваш и си вино пил. Припомняш си и смях и, обща радост, и сам подаваш своите ръце. Но вместо помощ, хитър смях дочуваш – тогава виждаш подлото лице. С таквоз приятелство се днес светът приспива - лъжеца към лъжеца се стреми. На верността се всеки тук присмива и хората остават пак сами. Разбирам аз другарство, но което е свързано със искрени сърца, кои по равно мразят и обичат и бурите, и слънцето в света. Другар е този, който за другаря живота си за жертва би го дал, който, що за нищо в този свят коварен другарството не би разколебал. Такъв другар едничък на земята по-ценен е от хиляди лъжци, прикрили си сърцето и душата, където злото, подлостта цари. Такъв другар във робството, във мрака загине ли, аз духом бих умрел; или в жестока смърт към свободата аз горд ще съм и смел като орел. Аз знам и вярвам в моите другари, Че са към мене с искрени сърца, За мен те биха всичко мило дали За тях пък аз – и своята душа. 1952, април с. Ласкарево НЕ ЦЪФВАЙ, ДРЕН!... Огрява слънце в кратък зимен ден, постопля се и мъртвата земя. И ето че разцъфва жълто дрен, помислил си, че туй е пролетта.
и те очакват пролетта в мечти, но никога така не се подлъгват във зимен ден от слънчеви лъчи. Лъжлива пролет е – не цъфвай, дрен почакай я, ще дойде скоро тя, че утре пак навъсен зимен ден без жалост ще обрули твоя цвят. * Публикувано за пръв път 1965 г. във в. “Звезда” (Кюстендил), под псевдоним КАБИБ ЖАЛКА СМЪРТ Разправят, че смъртта е страшна, там на бесило, на разстрел що мре, че старост не видел. Не страшна, не, не е ни жалка такава смърт – за свобода?! Така умират вси достойни и честни хора по света! Не жалък е орелът, който прострелян пада полетел, че той дори и във смъртта си крилете волно е прострел. А жалки са тез, де убиват... палачи всички по света, де смърт отреждат, стрелят, сриват за тях да бъде вечността. Напразно стреляте, тирани, и вас очаква ви смъртта, сред мъртъвците във земята не ще опазите властта! За всеки тук от вас ще кажат: “Умре и този гаден пес, когато беше жив, с властта си смъртеше, лаеше със бес!!!” По-жалка смърт от тази нейде ще срещнете ли по света, когато хората ще плюят над гроба ви със гнусота? Смъртта е жалка тук на всеки, който от нея се бои, а горда е за онзи, който я гледа право във очи! Х. 1951 г. с. Враня
ПОЛУНОЩ Безкраен мрак... А в мрака всичко е утихнало в покой и вредом страшна полунощ владее, на кучетата гърлестият вой затихнал е и всичко в мрак немее.
и вятърът, доскоро спътник мой, уплаши се и сам ме изостави, листа да брули не посмява той… * Небето е закрито от мъглите, Балканът скрил е своята снага, че полунощ простира си полите – разкошната царица на нощта.
несретник крачи бързо във нощта, той револвер е стиснал във ръката, незнаен тръгнал нощем без следа. Защо сега върви по таз пътека и то - във полунощ и без следа? Той път избрал е, път към свободата, а може би ще срещне и смъртта. А полунощ надвиснала се страшна, тя всичко е унесла, за да спи, та пътника по пътя му опасен тъй както майката да приюти... * А призраци, милиони духове, във полунощ са слезли от небето, понесли се над всякое селце, в прихлупени къщурки, колибета...,
къде над всеки сянката витае, която дух отвлича във нощта, там, гдето през деня човек мечтае. 2 Те праведните сенки изпровождат из рая там, през райските врати, престъпните – в кошмарен ад измъчват, че са порочни и вършат злини.
са слезли там от мрачното небе, утешават, съдят и обесват тук живите, човешки духове. Та бедните, разтърквайки очи, във сънно утро като се събудят, да ровят със ума си в паметта, на сънищата си да се учудват и да гадаят робската съдба.
О, слънце, бури и борба! О, клет живот, съдба човешка на всички хора по света... Не сте ли миг блажен или злокобен, кошмар не сте ли кратък в полунощ? Миг, който много бързо в гроб заровен е и след това ....безкрайна, вечна нощ! Октомври 1951 г. Ходжово, Враня, Капатово, Ласкарево ГЪРЦИЯ* Страна на кървавия спорт – арена, гърмят, не спират синовете ти и днес, претръпнали, те мрат като на сцена в защита уж на гордата ти чест. Макар и тъжна, дъждовита нощ, летят ракети, гръмват из простора и бурно сблъскват се във мрака с вой и мощ за идеал ли мрат там млади хора?.. Загиват млади любещи животи и все деца на гръцката земя, окапват по усои и окопи, посяват с кости голите бърда. Години все убиват се без жал, не спират в студ, във пек и ветрове и всички те покриват със печал осиротените си домове. Народ изстрадал – иска свобода, а два се мрака безпощадно борят, затуй зоват и мрака светлина, един друг искат те да се съборят. Над таз страна барутен дим и майчин плач се носят, деца умират гладни без подслон, бащите им в планински храсти гният, затуй, че според някой е закон!..
и все да мъчат хорските души, лъжите в тях за истини са приковали, те искат кръв и повече сълзи. О, Гърцийо, за чудо в древността, гнездо си днес на буря ядовита, два мрака в теб развяват грозота, от теб зората кървава излита. Станете, мъдреци на древността, страната ви е кърваво огнище!... Не ще ли бунт възври във вашата душа, че родният ви край е пепелище?! Вий някога далече по света разнесохте великата й слава, а днес се веят черни знамена, с дълбока скръб, повява и забрава. О, Гърцийо, страна на хубости, на чудна красота, страна на кървавия спорт, от нищо не възпрен, попарен пъстър цвят в слана през пролетта, дом светъл с черна буря поразен.
барут палачи хвърлят в буйна жар и мерят пламъците си могъщи, с които светът ще пламне във пожар. Вий, двата мрака, двете черни сили, света ще хвърлите в невиждана война, със леден дъх лукави танци сте извили, след кървав спорт вас чака ви смъртта! 20 февруари 1950 г. с. Капатово, Петричко __________________ * По повод Гражданската война в Гърция и влиянието на двата лагера КОРЕЯ
това е новото ти име! Не китни градове, а купи пепелища, не детски смехове, игри, а писък изумен не хубави нивя, а пустош и търнища!
посяли страх и смърт. Страна, залята в скръб, със кърви и сълзи, че там зловещи птици, във небето полетели, изпращат бомби, в домове през пушек и мъгли!
се сграбчиха да мерят свойте сили, поведоха на бой престъпен брат със брат и буря смрачи ведрото небе, и братя стават врагове немили, и пламнаха села подир села и град след град... Реките с кръв човешка се преляха, почервеняха морските води дори... Полята се покриха с непогребани тела, сирените на ужаси, злокобни песни там запяха, на смърт и глад и песни на война.
разровена с окопи и със взрив. В печална гробница превърната страна; дошли във теб за да умрат и гости от краища различни по света.
та пламна в теб пожарът на войната?... Да лягат в общи гробници и майки, и деца и уж с девиз: “Във името на свободата”!... Къде е твоят бог, той спи ли в небесата, не трогват ли го плач и трясък, и сълзи? О, тези богове са мъртви веч, а други долу на земята властвуват с по-корави, с по-безчувствени души!... Къде, корейци, ви отлитнаха мечтите, на стари, млади и деца или заглъхнаха заклети под стените, в могилите на страшната война? Но в името на свободата ли вий мрете, и в името на свободата ли страната ви превърната е в степ, и в името на свободата ли там братът за брата си е кървав и свиреп? Във името на туй или под силата на бича, тъй както всякога било е досега?.. Че свободата тук тиранин никой не обича и я погубват те със робство и война?!.. Ще съдят туй потомци, ще гадаят, ще ровят гробници и срутени стени, но истината винаги ще знаят “защо е имало убийства и войни?!”... О, вий завиждате, нещастници от тази кървава страна, на хората, живеещи в мир, но всякъде война ще вдигне своите празници със по-жесток и страшен кървав пир!
в пожар ще пламва цялата земя; ще се избиват хората по нея; ще мрат тъй, както нивга досега!... Но де сте вий, орисници световни, да спрете бича страшен на смъртта? Вий спите ли?! О...не, загрижени със речите лъжовни, вий бързате...подготвяте война! 1951 г. КРАЙ ГРАНИЦАТА Пътека се извива в планината, цъфтят край нея свежи теменуги, а вейчиците дъбови в гората над нея се покланят едни – други. Поток под нея пени се в дерето, блещука сред зелените треви, де схлупено оглежда се небето, на волните, кръжащите орли. Един над друг, издигат се баири, по тях стада разпръснати пасат, овчарят пее, нейде кавал свири, деца цветята пролетни берат. Край границата... Пътека се извива в планината, по нея дири на кози личат, от сини теменуги и цветята се носи лек, приятен аромат.
празнува своя пролетен разкош, празнуват птици в шумата зелена и там хвалебно пеят ден и нощ. Ще мине време... Брутални дни на кървава война с топовни гърмове покоя ще разтрисат, наместо детски глъч – със огнени гърла картечниците ужас ще орисат!..
смъртта с ужасна лудост тук ще коси, човеци мъртви тука ще лежат и мирисът на мухъл ще се носи... Край границата... Пътека се извива в планината, край нея теменугите цъфтят, децата тичат, пеят из гората, а трупове човешки ще лежат!..
Крайграничните полета на Яново, Ходжово и Враня ПРОТИВ РОБСТВОТО Не е ли веч настъпил края на тази грешница земя – да свърши всяко черно робство, да няма никаква злина? Или пък все така в безкрая ще има бури и тегла?... На тронове тирани подли се нижат все така безспир и нови робства те донасят, и все така надлъж и шир със черни пояси препасват земята ни във робски мир. Пустинен мрак и в мрака духат на робство грозни ветрове, и само бухалите бухат, и страх от воя им снове – да може мисълта човешка в мълчание да окове. Понякога искрица блесне с очакваната светлина, но ураганни ветрове се спускат, за да я угасят и само клетви, плачове след тях във мрака се разнасят!... Нима пък хората обичат такъв живот с безброй тегла, нима те злото не отричат и сляпо жертват съвестта, и не желаят да окичат съдбата си със свобода?... Такъв живот не искам аз!... Хвърлил го бих против злините, безсмислено е да живея, когато там, от висините, тираните със свойта власт отреждат робство в низините! Аз млад съм, в младост искам да умра, че старостта ще ми тегне, да свеждам старческа глава, когато правдата немее, че връх е взела глупостта, навсякъде злини да сее. На старини живота мил е, макар че нищо ценно вече не е останало във него, отлитнало назад, далече и само вечен гроб зове го.
живот със сили, с красота, за правдата го жертва давам, че мразя всякакъв хомот и свободата уважавам, ранявана от глупостта. Смъртта за всекиго ще дойде, днес, утре, то е все едно, но да умреш като герой за всечовешкото добро- в земята вечният покой ще ти е лек, ще ти е сладък. Аз млад съм, в младост искам да умра, не искам аз да остарея, че старческата си глава да свеждам аз не ще умея, а пък умрял за свобода – във вечна младост ще младея. 1952 г. с. Ласкарево ПРЕДВЕЩАНИЕ Говорят хората... Защо през цяла зима в тоя дол щом мръкне глухо бухалът забухва, не спира той, макар по склона гол виелици и ветрове да духат
за нещо страшно, тъжни речи пее, за болести, за някакви тегла ах, в тази песен нещо страшно вее Да, този бухал нещо предвещава, настръхват всички като пред беда. Ей, буря се отнякъде задава, кръв ще залее цялата земя. За кръв, за сълзи този бухал буха така тъжовно, страшно през нощта и предвещава с песента си глуха, че кървава ще бъде пролетта. 1951-1952 г. с. Ласкарево КОЙ Е ВИНОВЕН ?!.. Роман 31 МАРТ
I Не бяха се изминали още и две години от свършването на Първата световна война, а нейният дълбок печат, нанесен от лъх на черното й опустошително крило, беше съвсем ясен още. Страшните й разрушителни и траурни дири изглеждаха толкова пресни, щото можеше да се помисли, че тя е свършила не преди две години, а само преди две седмици. Посърнали полета, разрушени и обгорели селища, тъжни и мрачни хора, пребулени с черни, траурни кърпи жени – старици и булки, жалееха за своите синове и мъже, загинали някъде във войната. Нещастни деца – сираци, дрипави и боси, видели много ужаси и разбрали това, което много щастливи деца, не знаейки, са питали и питат своите родители какво значи война! Така изглеждаше след войната една точка от земното кълбо, един кът от Македония, която дълги години след освобождаването на трите държави – Гърция, Сърбия и България, остана под ярема на турското робство, за да плаща още на поробителя невинно кървав данък. Най-после, след дълги страдания и кървави четнически борби, турците бяха прогонени, Македония – освободена, но същевременно - и поделена между същите три държави. Поставиха се граници и освободеният народ заживя спокойно. Не след много започнаха междусъюзническите войни между трите държави, а след тях – и Световната война, които отнеха много човешки живота, не само на бойното поле с куршуми и пожарища, но и в мирните краища с болести и мизерии. Сега вече кървавите бури на войната бяха преминали. Хората бяха излезли на един спасителен бряг, отдето можеха да се надяват и да очакват един по-радостен и щастлив живот, но всичко изглеждаше навъсено и тъжно още, така както изглежда гората и дивите животни в нея след страшна планинска буря. Така може би изглежда всеки кът от земята, отдето наскоро е минала такава буря. Така може би изглеждат и всички хора след една страшна война, независимо от кой край и меридиан на земното кълбо са те, защото чувствата, и мислите, нуждите, желанията и стремежите на всички хора в основата си са еднакви. И да може да се разберат тия чувства и мисли, нужди, желания и стремежи, да може да се разберат корените на всички страдания и нещастия на хора от един кът на земята, то значи да може да се разберат тия неща на всички хора по света. Хората от тоя край бяха толкова невежи и прости, робството от незапомнени години дотолкова беше затъпило техния ум и поглед, щото допреди войната те не знаеха какво значи автомобил. Много от тях не знаеха какво значи влак и железница. Планинските села осветяваха своите къщи, където живееха, с борина и дърва от огнищата. Техните къщи бяха толкова мизерни, приготвени от кал и греди, щото вечер, когато почиваха в тях, те можеха спокойно да виждат небето и звездите през лошия покрив на къщата. Всичко това напомняше твърде много един първобитен дивашки живот. Като че ли всичко това беше наследство от черното робство. То беше оставило и друго наследство, което тежеше в душите на хората и ги караше да потръпват от страх. Това бяха разбойниците, които – както през робството, ги имаше и сега. Те не изчезваха, а се въдеха като въшки в нечисто тяло. Хората трепереха от тях, защото те грабеха и убиваха, бяха безмилостни в нападенията си. Всичко това показваше назадничавостта на един живот. Когато в 1912 г. турците си отидоха, тяхната войска опожари всичките села, отдето премина. Хората бяха избягали далече в планината, за да не станат също тяхна жертва. След една година нападнаха гърците и опожариха също всички села, които можаха. Върху старите обгорели плетища хората преправяха своите мизерни къщички. Тук-таме по-заможните хора в селото издигаха нови и много по-хубави къщи от старите. Планинските села не бяха достигнати от опожарителите и те пазеха напълно старинния си лик на мизерия, робство и нищета. Все пак, както полските, така и планинските села, а също и животът в тях се променяше, макар и много бавно. Полските села, които някога, преди години, бяха владения на някой си чифликчия Али бей, променяха своя лик и се превръщаха в нови свободни села. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|