Творбите от оригиналите са редактирани от поета Иван Докузов (носител на два поетични Оскара) и брата на Кръстьо Иван, направил и последна редакция
Изтегляне 3.33 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- И време ще мине на робски неволи, ще грее във радост и мир този свят и няма да има ни гладни, ни голи и Нова година ще чакат с привет.
- III. ДЕТСКО ТВОРЧЕСТВО
| ..
II. ЮНОШЕСКО ТВОРЧЕСТВО 1944-1947 ЩЕ ДОЙДЕ СВЕТЛИЯТ ДЕН* Отдавна светът разгневен е сърдито, отдавна той скритата болка таи, лицето му бледо е, мрачно, изпито, и винаги плаче за слънчеви дни. Лицето му тъжно във кръв е обляно и погледът морен, отчаян лети, войната над него с коварство засмяно предсмъртно отчайващо слово шепти. Но скрил той гнева си във пазвите черни, де скрито в гърдите сърцето боли, със дивната сила на удари верни ужасът себе си ще разлети... И мирното слънце със гръм ще изгрее, потисникът днешен ще бъде сразен, животът пак радостни песни ще пее, ще дойде светлият ден! 20 юли 1940 г. с. Капатово, Петричко
Световната война! ЩЕ ПОБЕДИ * Откак човечеството се създало и почнал се първи живот, на пороци то се отдало, в ръждиви окови, впрегнато в хомот. Впрегнато в хомота, в своя път далечен, краят на който и днес се не знай, в мъките страшни, страдания вечни, пътя Голготов е вече без край. Върви си народът, глава не повдига да види човешкия път, който безлюден и горд се издига, по който ще трябва да тръгне светът. Влачи се керванът човешки, не спира крачи по трудния път... но в борбата вижда, че врагът умира – ще бъде свободен светът. Тогава с песен сиромашка, той няма вече да скърби, готов за свобода, със смърт юнашка той ще победи! 5 септември 1944 г. гр. Серес, (в Гърция сега) * Декламирано на митинга в Серес Демирхисар, а по-късно в Петрич и Св. Врач. ДИВНА ПЕСЕН Да запея искам дивна песен за днешния бурен живот и от гласа на вихрите понесен да бъда аз сред бурите пилот. Да запея за живота черен, за борбите в робската земя, нека всеки борец бъде верен, всеки литнал с устрем към врага. Нека гръм на буреносен трясък да отнесе този мършав свят и с лъча на слънчевия блясък да закрачим бързо най-напред... Нека рухне този свят на старост и с пазачите, що бдят в нощта, нека всичко да живее в радост без тежките вериги на властта. Нека нова песен на мечтите да запеем с нежни ветрове, нека екнат полята, горите от свободни хорски смехове. 22 октомври 1944 г. гр. Серес (Гърция) ГЕРОЙСКИ ГРОБ На Никола Янкулов от с. Хърсово
владее и там мъртва тишина, и погледът ми се далече впива из непроницаемата тъмнина. Далече там в хълмистото поле е паднал доблестен герой, с юнашкото, с голямото сърце, загинал във неравен бой. По пътя ме месец огрява с букети от много лъчи и нейде селякът запява от радост или от тъги. Аз чух песента за юнака, загинал за правда народна, вдигнал високо байрака, да брани земята ни родна... Шуми и пее яворът в полето за падналия наш герой, с куршума смъртоносен във сърцето, тръгнал пръв, последен паднал в бой... Над гроба явор виси се високо, венци му оплитат кичести клони и пътникът вижда, замислен дълбоко, листи като викове рони. А пролет, щом слънцето радост размаха и славей запее във клони, и щъркелът в негова памет затраква, правят сърдечния помен. Вечна памет, явор стар над героя в гроба, щом един куршум коварен извисява роба! 8 ноември 1944г. с. Капатово (Никола Янкулов – един от лидерите на анархо-комунистите, изчезнал безследно в Казанлък като запасняк през м. юни 1944 г. около американските бомбардировки, най-вероятно убит за бунт между запасните!)
доведен брат на Никола Янкулов, доброволец от с. Хърсово, загинал на Унгарския фронт
едно сърце престана да тупти, един герой загина там в борбата сред гръм на буря в светли младини, Далеч, далеч във оня край самотен, де тихо плаче вятърът с печал, там гроб стърчи, на младост гроб сиротен и смел герой във него е заспал. Сред студ и мраз, и песен на куршуми, сред гръм ехотен, страшен боен вик, о, кой ли чу последните ти думи кога куршумът те прониза в миг Там!... Там далеч в оная Пуста дивна навеки спиш в студената земя, сред буря бойна, в битките проливни прегърна те жестоко теб смъртта. Загина ти геройски във борбата, но славата ти вечно ще гърми, на всички, що смъртта разби сърцата ни, безсмъртният ти дух над нас ще бди. Когато бойното поле утихна и спря топовният гърмеж, денят на пролет се усмихна за нов и по-щастлив вървеж! Тъй гинат герои за правда народна, щом буря в гърдите им честно гърми, умират да бъде земята свободна на първите наши борци. 23 март 1945 г. гр. Свети Врач (днес Сандански) ПРОГОНЕН
след Девети септември 1944 г. Отдавна те виждам да скиташ бездомен, подобно на птица проклета летиш и песен страхотна на вятър злокобен напомня ти нови безрадостни дни. Тъй вечно се скиташ със погледа морен, с живота ужасен се бориш безспир, премяташ се бързо с вълните съборен и всякога ти си без мир. Пътеките твои потоци заливат, пред теб се изпречва нерада съдба, мечтите заветни навеки замират, очаквайки скоро да срещнеш смъртта. Години минават, все тъй си бездомен, животът протича на буйна вълна, от всякаква хорска врата си прогонен... О, грозна е твойта съдба! Но скоро ще дойде денят на утеха, за всички бездомни ще има стреха, на щастие дните пред нас се засмяха, ще бъдеме всички със бодри сърца. 28 ноември 1945 г. Петрич, с. Капатово Давко разбойника – Давко става бунтовник и приятел в Алиботушката чета на Благой и Кръстьо не без тяхно влияние и след 9.IX.1944 г. пак става горянин, загинал геройски срещу болшевизма. ПОСЛЕДЕН ДЕН На Стоян Ицев Пей славейо, тиха тъжна песен, в китен клон над моята глава. Ранна пролет, но за мен е есен. Чувствам аз, че дебне ме смъртта. Чувствам аз, че този ден последен е, скрито чувствам, че угасвам веч. В страх дочувам стъпките й ледени на смъртта, що иде отдалеч. Тя с хищната ръка ще ме повлече, където хиляди са като мен Земята черна! ...Така е далечна от всяка радост и от всеки блен. Пей, славейо, песента си чудна, като тази песен е животът мой и аз, герой на таз царица блудна, ще полетя към вечния покой. Като лист отбрулен, лекичко понесен отправен към студената земя, ще пея там аз вечната си песен във хладен гроб, във вечната тъма! Пей, славейо, слушам аз без злоба, на певците цар си ти велик. Дали ще пеш утре ти над гроба, дали ще чуя сладкия ти вик? И утре там ще висне некролога по старите разхлупени врати, ще пише там, че аз далеч съм в гроба, че живот жесток ме умори. Над гроба мой знам бури ще вилнеят забили корени във моите гърди, певци кат тебе песни ще ми пеят. Над гроба мой ще пееш ли и ти? 12.VI.1946 г. с. Капатово МУЗИКАТА Божествена утеха във живота, единственото царство на мира, това е музиката най-ехотна омаяла със звуците света. На кой в сърцето див пожар не пали? На кой тя нежни думи не шепти? И чувствата възторжени тя гали, щом тихо, нежно, бавно затрепти. Отнася всяка скръб и мъки черни, развихрено те носи в дивен свет, зефири те поемат с крила верни, и валсово те носят те напред. Това е музиката, що лекува горчиви рани, ранени сърца, в душата вихрено се възцарува ново чувство, нова красота. Това е музиката многотонна - богиня вихрена на радостта, това е буря с песен монотонна, това е царството на волността. От висш амвон на музиката чудна, от вихъра, що носи ни далече, дори тиранинът най-блуден отказва се злини да върши вече. 22 април 1946 г. Петрич
В шумака млад на кичести дървета, където вее пролетният лъх, и див поток водите си премята, там чудно пее славей с пълен дъх. И всяка нощ, щом здрач покрий земята и вцепени живота в тази шир, там славеят обажда се в листата, повтаря и завтаря той безспир. Но тази песен никой я не чува, нечута песен в мрачна нощ е тя, макар певецът с гняв да се бунтува, че никой му не чува песента. Проклина той съдбата най-зловеща на рожбата си с болните криле и чака той от Бога чудо нещо да може утре тя да пролете. Така светът под вечна нощ ужасна спи окован, без дух за свобода, но еква в нея песен сладкогласна на хиляди певци за светлина. Певци са те на трясъци и бури, певци за нов живот и светлина и всеки тон мечта е за лазури, за полет смел, за хиляди слънца. Но тази песен никой я не чува!... От мрака, който грозота пилее, откакто свят създал се, боледува, певецът нека песните си пее!.. 27 септември 1947 г. с. Капатово, Петричко ВОЙНАТА Дори и в мир, щом имат я в главата владетели, палачи, политици, облита тя невидимо Земята, призрачна като злокобна птица, проклета: със страдания сърцата препълва тя на майките в света.
от ужаса, понесла го навред, и всичките искат смъртта й без гняв да намерят, мечта наивна на потъващ свет. Треперят от нея, защото е страшна и злобна, по пътя си кървав тя всичко помита без страх, със грозната песен, със смъртната песен надгробна руши и оставя след себе си пепел и прах. Войната е гневна богиня на кръв ненаситна, мръсница най-блудна от всички мръсници в света, хищница клета, живота със ярост помита, навсякъде слага печатите на пустота. И милионните жертви проливат кръвта си, най-свидните жертви на тази кърмяща земя. Те рози са майски, с тях кичи войната гръдта си - да бъдат по-силни страхотните нейни слова. Несвършила още и ето я – пак се завръща по-страшна, по-дива и още по-жадна за кръв, отново света тя в пожарища пак преобръща сред ужаси страшни, последният ужас е пръв.. И хората бледи отново словата повтарят: “ Ще имаме нова война”! “Война”!...”Война” – те отдалеч отговарят, което ще значи: пак жертви, пак нови тегла! Тя иде със трясък, с курбаните тежки и скъпи, с куршуми за млади сърца, с морета от сълзи, на гробищни кръстове стъпва, със траурни кърпи за стари и млади чела. Тя хищно–безмерна приканва си рожбите черни, по-хищни, по-страшни, посяващи смърт, грозота, това са безбройните болести - язви неверни, що в пъкъл обръщат или загробяват света. И целият той е на подлост обречен, войната разбърква тук всякакъв ред и без униформа, с коварство облечена, едни богатеят, а други умират във гнет. О, подлост! О, бури! Света разорихте, земята накиснахте с кръв, с черепи, с кости я вие покрихте, че най-ненаситна е вашата стръв. О, хора невинни на бурна епоха, смъртта на войната търсете без гняв, понесли хомота без ред в суматоха, дочувате вече предсмъртния рев. Но скоро не ще тя така да умира, защото крепи се от здрави и мръсни ръце, защото леговища в златни корони намира, богати магнати, злодеи и подли царе. Убийците страшни, за мърша родени, те – бухали мрачни, царе на нощта, във подлост, в измами, в лъжи закърмени - те искат да бъде нощ вечна в света, в която да бъдат всевластни слънца!...
с войната страхотна намирате гроба си вече, пресъхват сълзите, кървящите луди потоци и с бързите крачки светът ще отмине далече. Вдигни се, народе, часът ни е сварил, не вярвай на клетви и подли лъжи, дордето нов ужас не ни е ударил - и пак да залеем света със сълзи! Вдигни се, не чакай! Развей знамената на своята мъдрост, на скрития гняв, стисни си ръцете и смело в борбата да спреме военните танци навред! И тази богиня на кръв, на разврата, достигнала края на своята мощ, не ще да ни пълни със горест сърцата, не ще да ни мори безкрайната нощ. И тези останки от вещица стара ще идат в музеите на лудостта, да могат във бъдеще с гняв да повтарят за минали бури, за зли времена. 7 ноември 1947 г. с. Капатово, Петричко НОВА ГОДИНА Ден първи е утре на Нова година, ден с радост обкичен във всяка страна, ден чакан от всички във всяка родина, ден, носещ надежди навред по света. Със стъпки последни на пътница морна, достигнала края на дългия път, със тихия шепот на песен затворна годината стара напуска светът. Годината Нова – едни я причакват със песни и танци и с радост в гърди, но други горчиво, печално проплакват, посрещат я мрачни със скръб и сълзи. И тези сълзи на безбройни нещастни ще текнат подобно река в пролетта, със бурната песен, с вълните си страстни неправдите всякакви ще пометат... И време ще мине на робски неволи, ще грее във радост и мир този свят и няма да има ни гладни, ни голи и Нова година ще чакат с привет. 31 декември 1947 г. ................. ТОВА Е ПРОЛЕТТА
във сини небеса, на къщата застава в мрака – това е пролетта Разцъфват ли се дървесата, разлистват ли листа, със радост казва си душата: това е пролетта. Запей ли славей със гласа си От тъмно сутринта, Събудил ме със песента си – това е пролетта Полята ли зазеленеят, подкара ли трева и агънца ли там заблеят – това е пролетта Щом кукувицата закука сред клонки и листа, повява радост и разтуха – това е пролетта. Затичат ли децата боси в полето за цветя, от юг ветрец ли свежест носи – това е пролетта. След залез слънце в мрачината щом в селските блата закрякат жабите, си казвам това е пролетта. III. ДЕТСКО ТВОРЧЕСТВО БЪЛГАРИЙО! Българийо, майко мила, ти си много плодородна, ти си земен къс от рая и затуй ще си свободна. Грозде, жито, всичко раждат твоите гърди богати... Ний за тебе ще измремe жертва всички ще станеме!... Ех, да питат балканите как са крили войводите, как живели са дедите и очували земите!... 23. II. 1938 г. с. Капатово, Петричко _______________________ Публикувано във в. “Пирин” 1995 г., писано когато едва е навършил 8-годишна възраст. РАЗГОВОР Луно златолика, що светиш в небето виждаш ли кокиче, нашето сестриче?... Минзухарче цвете, нашето сестриче виждам във полето, мръзнещо и клето, затова му светя – да не е самичко, искам да го сгрея. Ах, дано успея! 3 март 1937 г. с. Капатово __________________________ Това е първата запазена стихотворна творба на Кръстьо, едва научил буквите и едва навършил 7 години ЛЯСТОВИЦА Лястовицо чернодреха, като пееш пролет тука и играеш по полята, по полята, дървесата, защо бягаш ти наесен? - Бягам, бягам дете мило, от дебели снегове, от студени ветрове. 13 септември 1937 г. с. Капатово ПЕТЛЬО Петльо рано става, силно кукурига, всички ни събужда и ни вика: - Стига! - Хей, деца, станете, че е време вече, на школо вървете, слънцето напече! 23 септември 1938 г. с. Капатово Днес в лъжедемократичната България на демографския срив 90% от децата на неконтролируемо или стимулирано размножаване на тъмните ни събратя не отиват на училище, а кукуригането на петлите предизвиква у тях хищнически асоциации по пътя към Европа! ПОГРЕБЕНИЕ Славей пее на клончето, на клончето цъфналото... Пушка пукна, та удари пиле славей във крилцата, във крилцата, в раменцата!... Падна славей на земята и при ранна чудна пролет окапаха дребни листи, погребаха пиле-славей пиле-славей сладкопоен. 1938 г. с. Капатово ____________ Стихотворението е написано на 8-годишна възраст ЦВЕТЕНЦЕ Там в полето разцъфтяло с фантастични цветове сред игрите на птичките то се смее от сърце. То във радости големи тъй прекарва цели дни и наоколо разнася ароматни миризми. Ах, защо не съм цветенце, като него да цъфтя, всичките да ми се радват, да разнасям миризма. 5.V. 1940 г. с Капатово Стихотворението е написано на 10-годишна възраст СЕЛСКИЯТ РАБОТНИК Работник се труди в полето под слънцето - пещ от небето. Потта безспирно, горещо се лее, а песни юнашки той пее. Тук сред тази чудна красота труди се с надежда във сърцето и си пее страстно песента, огласява с радостта полето. Приглася му свободна чучулига и слънцето му весело намига, а той замахва ударите смело, земята бори сръчно и умело. След ден усилен капнал се завръща, когато слънцето залезе и в схлупената малка къща почива, месец щом излезе. 28 август 1940 г. с. Капатово ЗА НАРОДА О, ти глупави народе, правда трябва тук за вас, затова - борец свободен - за боя съм готов и аз. Стига роби ний сме били, пусто време сме губили, а със мъдрост във живота да премахнеме хомота. Стига роби ний сме били, джоб грабителски пълнили, свободата възкресете! Не борбата за богатства е, а за правда и свобода, това е гордост, път и щастие за родината и за народа. 31 декември 1940 г. с. Капатово ЕСЕН
долетяха тихи ветрове. Няма вече в ниви дивна песен и полето мъртво опусте. Опустяха шумните дерета, отлетяха птички до една, само вятър тръните подмета и отронва жълтите листа. Дъждовете тихи зачестиха, спуснаха се бурните мъгли, там, в балкана, снегове обвиха върховете, страшните скали... Отлетяха слънчевите дни, отлетяха птички сладкопойни, славеят със песента се скри, свършиха се дните бурни, знойни. Лъх и тук на зимни ветрове и сирак заплака без утеха, че го чакат тежки денове, че беди към него налетеха. 10 септември 1942 г. с. Капатово НАД ГРОБА Мракът се простира грозен, слънчеви лъчи прогони. Майчин поглед с тъжни взори скръбни сълзи рони. Стене тя над гроба клета с безутешните сълзи, мисли за душата света, скубе черните коси. С вощеницата над гроба шепне с устните горещо, къса се сърце в прокоба със смъртта насреща. Тук едничкият й син в земните гърди почива и в сърцето бие клин, всяка дума е плачлива. И наоколо гробове, тлеят мъртвите тела, но без майки с тъжно слово... някъде са у дома. Тази майка тук остава до среднощната тъма, нима дома си забрави та ще чака сутринта?... Мрак, студен и грозен страшен, спуска се като орел. Ще ли се смили уплашен, че синът е тук умрел? Ето – в късна нощ потегля, мисли си дано е сън!... В къщи ходи да погледне, пак да чуе детски звън! А над гроба свети сама жалка вощеница и прехвръква с глас сподавен черна нощна птица. 6 ноември 1942 г. с. Капатово РОВАЧ Полето мъртво се спрострело, пустота навред цари. Ровач лопата мята смело Преди слънчеви зари. Единствен работи в полето самотен в мрачна тишина, над него се ведрей небето, избистря се като роса. Слънчев лъч небе пробожда, на връх изпраща светлина и триумфално тук дохожда слънцето със топлина. Стадата идат многобройни, пленяват цялото поле и гласове ечат безбройни и слушат глухи долове. Това поле, що рано спеше, бързо вече оживя и след реката, що шумеше, селянинът наш запя. Ровач земята смело мята, воюва като на война, но ражда му тя плодно злато, неуморна с благодат! 5 март 1943 г. с. Капатово ____________________ Творбата е писана, когато бащата правел ров за лозе, а Кръстьо отишъл да му помага. ПРОЛЕТНА НОЩ Гладен мракът се довлича и поглъща светлината, секва веселба обична и настъпва тишината. Работници и овчари, уморени се прибират сладкопойните другари във гнездата си се свират. Звездният сеяч в небето почва светлина да сее, че е мрачно по небето, тружениците не пеят. И от изтока далечен лъчи – струни заблестяват за триумфа на луната ни предизвестяват. За бой с мрака тя изскочи и със шлема си блестяща пак невидимо закрачва с погледа светяща. И издига се високо сред звездици ясни и поглежда надълбоко простори прекрасни. Тишина царува в нощния простор и сън ми се струва пролетният взор. И шум ненадейно - в малката горичка с гласеца упойващ пее улуличка. Тюхка - нощна птица звукове издава, в китната горица тихичко застава. Искам да запея сред спящия народ, да литна, да се смея под лунен небосвод. 24 юни 1943 г. с. Капатово ОРЕЛЪТ
размахвай ти смело крила, там волно се чувства сърцето на всяка свободна душа!
из волните дивни страни, високо над хаос и бури животът на младост лети. Издигай се горе високо и виж ни как гърчим се ний и с погледа горд нашироко човешките виж ти борби! Виж ти народът как плаче, облян вечно в кръв, пот, сълзи, тъй както на бедно сираче живота му буря ломи. А ти, що се спускаш на воля, от мъки човешки стресни се, аз искрено с болка се моля, изслушай на роба тъгите... Вдъхни му на волност крилата и нашето слънце с очи разтопи да цъфне човешкият рай на земята със сбъднати вечни мечти. Че време е вече народа да стъпче престъпен закон, да викнеме: “Хляб и свобода”, на съд всеки черен барон! 29 юни 1943 г. с. Капатово СПИ СПОКОЙНО На Илия Цветанов От с. Хърсово – Петричко
спи, почивай в земните гърди, ти прага на смъртта пристъпи, завинаги от нас далеч се скри. Дните страшни нека са проклети, часът, който тебе умори, нека, брате, костите ти свети родната земя да приюти. Спи, почивай, в хладния си гроб, прегърнал страдната земя. Но твоят дух не ще остане роб, а ще раздава свяст и светлина... Не ще изчезне призракът ти свет на този дух със най-достойни мисли, ще помним вечно образа ти блед със поривите ти кристално чисти. Със гроб посаждаш вярата в земята, за да кълни в поледени гърди, завет ни даваш - твърдост във борбата, успех, успех към по-щастливи дни. 19 октомври 1943 г. гр. Петрич. ЗАКЪСНЯЛ СИ Бързай, щърко, закъснял си, махай смелите крила, пътят дълъг, що поел си, вдъхва светлата мечта!
в края, който ги зове, песни чудни тук замряха по игривото поле. Тебе дълъг път те чака и сам пътник ще вървиш, тук вече лятото заплака, а ти сам защо стоиш? Бързо прелети Егея, Средиземното море, откъдето ни ветреят топли, южни ветрове. Че от север идва есен, от сибирските гори, мразовете ще ни стреснат, зимата ще ни мори... Бързай! Пътят ти е страшен, ти си пътник закъснял, тъй и аз съм пътник прашен за живот съм замечтал. Отлетяха дни на радост, отлети и ти на юг, безнадеждната ни младост, зима ще посрещне тук. Пътници със теб сме ние, закъснели във нощта, вятър тихо песен вие, властва вече есента. 24 октомври 1943 г. с. Капатово, Петричко Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|