Учебна програма по спец. Двг

90 7.2. Проверки на изчислената масата на влаковите състави
А. Проверка масата на влаков състав за потегляне
За да се осигури потеглянето на влака при спирането му в най-стръмния наклон на участъка, след изчисляване на масата му се извършва съответната проверка за това. Проверката се извършва по формулата (7.3), като вместо разчетната теглителна сила – се използва теглителната сила при потегляне –
, а към съпротивителните сили се прибавя и тази при потегляне –
Теглителната сила при потегляне се отчита от теглителната характеристика при скорост V = 0 km/h, a съпротивителната при потегляне – по формула (3.23).
Условието за потегляне от място се дава с формула (7.8):
(7.8)
в
л
в

Б. Проверка масата на влаков състав по дължината на приемо-
отправните коловози на гарите
Последната проверка, която се извършва е тази за дължината на приемо- отправните коловози на гарите. По този начин се осигурява нормалната работа в гарите. Проверката се извършва чрез неравенството (7.9):
(7.9)
в

където е активната дължина на най-късия приемо-отправен коловоз;
в
– дължината на влака.

91


8.
ЕНЕРГЕТИКА НА ТЯГАТА НА ВЛАКОВЕТЕ
Сред най-актуалните и значими проблеми, стоящи днес пред човечеството, е този за икономичното изразходване на енергоресурсите. С това се обяснява и значителното количество научни разработки, насочени към решаването на тази задача в различните стопански отрасли.
Един от начините за реализиране на икономии от течни горива и електрическа енергия е повишаването на ефективността при управление на транспортните средства. Въпреки че от всички видове транспорт железопътният е на второ място (след водния) по енергийна рентабилност, стремежът към търсене и разработване на енергийно ефективни методи за управлението на тяговия подвижен състав не е намалял. Причината за това е в спецификата на този вид транспорт и в многогодишните традиции и постижения, които имат научните изследвания в тази област, от една страна, и във все още неизползваните значителни резерви от друга.
Особено важно направление на научните изследвания в областта на железопътния транспорт е повишаването на енергийната ефективност при управление на тяговия подвижен състав и подобряване на организацията на движението му, с което се цели реализирането на икономии на енергоресурс.
Върху разхода на енергоресурс и съответните методи за снижаването му влияят много и най-разнообразни фактори. Различните автори в своите изследвания класифицират по различен начин тези фактори. Това те правят в зависимост от собствените си виждания или под влияние на тенденциите, възприети от съответните научни школи.
8.1. Фактори, влияещи върху разхода на енергоресурс за тягови нужди, и методи за намаляването му
Известно е, че съществена част от енергоресурса (електрическата енергията или дизеловото гориво), който даден тягов подвижен жп състав изразходва, се преобразува в механична работа. Тя се извършва при придвижването на състава между гарите, при което се изменя неговата кинетична и потенциална енергия. В този случай енергоресурсът се изразходва за преодоляване на основното и допълнителното съпротивления и за увеличаване на скоростта на движение. Освен това, определена част от него покрива собствените нужди на локомотива - осветление, вентилация, отопление, захранване на системата за управление и др.
При спиране кинетичната енергия се гаси в спирачната система на локомотива и вагоните.
При движение на свободен ход и при престой в гарите и спирките също се изразходва, макар и по-малко, енергия за собствени нужди и за поддържане в работно състояние на локомотива.
С оглед на горното факторите, влияещи върху разхода на енергоресурс, могат да бъдат класифицирани по следния начин:

92

фактори, свързани с преодоляване на съпротивлението при движение
(основно и допълнително);

фактори, свързани с начините за управление на тяговия състав;

фактори, свързани с организацията на движението.
8.1.1. Влияние на съпротивлението при движение върху разхода на енергоресурс и методи за намаляването му.
Възникването, характерът и действието на силите на съпротивление при движение са много добре изучени и изяснени. Напълно изяснено е и влиянието, което те оказват върху разхода на енергия, поради което тук съвсем накратко ще се споменат основните методи, използвани за тяхното намаляване. Основно те се свеждат до:

Организационни методи o
Правилно подбиране на типа на локомотива в зависимост от различните експлоатационни фактори: маса на състава, профил на пътя и участъкови скорости на движение, заложени в ГДВ; o
Възможно най-пълно използване на товароносимостта на вагоните; o
Намаляване на броя на вагоните без товар в състава; o
Правилно подреждане на вагоните в състава, за да се получи минимално съпротивление от въздушната среда; o
Подобряване на обтекаемостта на състава, чрез затваряне на вратите и прозорците на вагоните; o
Намаляване до възможния минимум на спиранията между началната и крайната гари, с цел намаляване броя на потеглянията;

Технически методи o
Подобряване качеството на извършваните ремонти и технически прегледи, чрез което се подобрява състоянието на подвижния състав, а оттук - и условията на движение; o
Екипиране на състава с подходящи горива, масла, смазки и пясък в зависимост от конкретните условия на работа; o
Редовно регулиране на спирачната система; o
Поддържане и ремонт на горното строене на пътя;

Модернизация и реконструкция на подвижния състав и елементите на горното и долното строене на пътя o
Внедряване на нови технологии и материали при проектирането и изработването на нов подвижнен състав и при модернизацията на експлоатирания в момента; o
Намаляване собствената маса на вагоните; o
Максимално използване на възможностите за реализиране аеродинамична форма на подвижния жп състав; o
Внедряване на съвременни системи за управление на движението на съставите; o
Реконструкция на железния път с цел увеличаване на устойчивостта му, намаляване на наклоните и увеличаване радиусите на кривите;

93 o
Въвеждане на безнаставов път, особено при високоскоростно движение;
8.1.2. Влияние на методите за управление на тяговия състав върху разхода на енергоресурс.
Движението на влака между началната и крайна гари за удобство най- често се описва с функцията V=


Изтегляне 4.37 Mb.

Сподели с приятели: