Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание

Учителя дава следното обяснение на този закон:

При Любовта имаме съдействието на целия Всемир, благоволението на Разумния свят. Това се нарича Благодат.

Учителя казва:

Това е при нисшата форма на любовта, когато човек се занимава с погрешките на онзи, когото обича. Но когато Любовта е Божествена, човек не се занимава с погрешките на този, когото обича, не се свързва с тях и не ги приема. Затова Учителя казва:

Един закон на Любовта гласи: всякога дръжте добрите черти на човека в своето съзнание. Така вие ги подхранвате в него и те се разцъфтяват, добиват надмощие над лошото, нисшето в него и то се обезсилва. Не само това – той ще има добро разположение към вас, вие ще се сближите.

Учителя споменава и за друг закон, близък до гореспоменатия: когато виждате Божественото в някой човек или даже в звяра, вие се свързвате с това Божествено в него и тогава то се събужда и проявява. И този човек се преобразява, а ако е звяр, се укротява и няма да ви направи никаква пакост. От това може да се извади правило: виждайте добрата страна, Божественото във всяко същество. Така вие събуждате в него Любовта, възвишената му природа. Срещнете ли някой човек, потърсете Доброто в него и го дръжте в своето съзнание. Това е най-добрият начин, за да имате правилни отношения към него.

Това значи да гледаме на всички хора през очите на Любовта.

Човек трябва да приложи новите разбирания, които Любовта носи.

Когато човек намери сили у себе си да вижда Бога в своя враг, тогава у последния Бог се проявява и врагът се превръща в приятел! Учителя казва:

Както високата температура може да стопи всички метали, тъй и Любовта, проявена към врага, преобразява последния; затова той капитулира, т.е. злото в него се разтопява. Силите на Любовта имат много по-силни трептения, отколкото силите на нисшата природа, защото първите идат от света на свръхсъзнанието и са в състояние да организират нисшата природа и по този начин да я обезвредят.

Врагът, това е една сила в Природата, следователно и една сила на твоята душа. Ти не можеш да я унищожиш, но можеш да я използваш за твоето повдигане. Само чрез Любовта може да насочите тези сили да работят за Доброто.

Казано е: “Любете враговете си.” Не е лесно да се разбере този стих. Как ще обичате човека, който ви е ограбил, който е изгорил къщата ви и е направил ред пакости? От Божествено гледище той ви е направил голямо Добро – той е изгорил старата ви къща, за да направи нова; взел е книжните ви пари, за да ги смени със златни. Така трябва да гледате на враговете си. Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели.

Имате да вземате от някого пари; кажете: “Заради Онзи, Който живее в мен, ще простя дълга на своя ближен.” Ако можете да простите дълга на ближния си заради Любовта си към Онзи, Който живее във вас, Той ще ви посочи да отидете някъде, дето дядо ви е заровил гърне със злато.

Учителя обяснява в какво се състои Трето и Четвърто посвещение. Това са изпити, които човек ще срещне в своя път:

Когато намериш добра черта в някого, ти го обикваш. Ти обичаш Истината, която Великото Разумно начало е вложило в едно същество. Ти обичаш Първичната причина и всичко, което Тя е създала.

Има и друга една подбуда да обичаш. Неизповедими са пътищата на Любовта. Понякога ти знаеш защо обичаш, понякога не знаеш. Има случаи, когато човек обича друг заради недостатъците му, заради неговата слабост и безпомощност. Тогава се проявява една от най-хубавите страни на Любовта – Милостта. Учителя казва:

Ние сме деца на Бога, Който ни обича, не защото сме толкова добри, но защото е милостив към нас.

МЕТОД НА ЛЮБОВТА

Учителя дава следния практически метод:

Учителя формулира този закон така:

Любовта носи мекота, нежност, деликатност, привлекателност. Тези качества осмислят вътрешния живот.

Любовта се проявява чрез ред положителни качества. Който има Любов, има дълбок Мир в себе си. Човек, който има Любов, може да носи тягостите на цял свят. Любовта е онази велика Сила, която може да понесе най-големите страдания, без да отпада духом. Учителя казва:

Търпението е резултат на Любовта. Дето има Любов, там има и Търпение. Дълготърпението е признак за Великата Любов, която Бог храни към нас.

Учителя казва:

Любовта може да дойде даром, но Търпението трябва да го придобиете.

Човекът на Любовта е богат. Той не се нуждае от нищо. Първото нещо в Любовта е: тя прави човека доволен. Това не значи, че той е апатичен или индиферентен към това, което е около него, и че не иска да го претвори. Понятието доволство тук разбираме така: човек оценява нещата и е благодарен. Така той се ползва от тях разумно. Учителя казва:

Милосърдието е висш израз на Любовта. Само онзи е придобил Любовта, който влиза в положението на всички страдащи на Земята и им се притича на помощ. Учителя казва:

Бог, Който се изявява в света, се жертва за малкото.

Човекът на Любовта има широко съзнание да разбира нещата правилно. Всеки, който не може да разбере основната идея – как да служи на Бога, той не може да се домогне до Любовта.

Няма по-велика служба за човека от тази да служи на Любовта. Сегашният живот при всичките противоречия трябва да се разбере в неговата дълбочина.

Учителя казва:

Ще дойде време, когато хората ще виждат повече цветове и ще виждат Невидимия свят. Който живее в Любовта, слуша музиката на Всемира.

Любовта е тиха и спокойна, но същевременно е мощна в своите действия.

У човека има днес известни мисли, чувства и постъпки, които са низходящи, т.е. с тях той продължава своята инволюция, а други са възходящи, т.е. такива, с които започва своята еволюция или възход. Учителя казва:

С Любовта човек започва своята еволюция.

В Евангелието се излага следният разказ: веднъж, когато Христос бил всред народа и от всички страни се натискали около Него, една жена, страдаща дванадесет години от кръвотечение, се допряла отзад до дрехите Му и начаса оздравяла. Исус усетил, че сила излязла от Него, обърнал се към народа и казал: “Кой се допря до дрехите Ми?” Учениците Му казали: “Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш: Кой се допря до Мен?” Но Той се озъртал, за да види тази, която сторила това. Тогава жената, разтреперана, Му казала цялата истина.

Един важен закон е изтъкнат в този разказ: всички се натискали около Христа, но сила излязла от Него само когато жената се допряла до Него. Защо? Защото тя се допряла с Вяра. Този закон важи за всички области на живота. Той важи и за Любовта.

Една велика вълна на Любов слиза от Божествения свят към всички същества. Но всяко от тях приема от нея според степента на своето развитие – според вярата си.

В случая важна е възприемчивостта на дадено същество към Живота, който иде от Великото сърце на света! Всички същества не са еднакво възприемчиви за този Живот.

Казано е в Писанието: “Бог се разгневил на евреите.” Този стих трябва да се разбира в по-друг смисъл: когато евреите са изпадали в грях, ставали са невъзприемчиви към Живота, който иде от Разумната Природа, слагали са преграда между себе си и Любовта. Гняв Божий означава в случая, че се намаляват добрите условия на Живота.

Когато животинското в човека вземе надмощие, той трябва да почне да мисли, за да се издигне в по-висок свят – човешкия. Който иска да се качи на по-високо стъпало, трябва да следва пътя на Любовта. Любовта има много степени.

Любовта е неизменна. Каквато е била преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различните видове Любов, разбираме отношенията на хората към нея. Те не възприемат и не прилагат Любовта еднакво, вследствие на което и проявите й се различават.

Като казваме еволюция в Любовта, трябва да разбираме еволюция във възприемчивостта на съществата към Божествената Любов. Според степента на развитие на човека ще бъде и схващането му за Любовта.

Всяко същество възприема от Любовта толкова, колкото може да прояви и обработи.

Като изучава Любовта, човек дохожда до тънко различаване на нейните прояви. Той различава проявите на Любовта в обикновения човек от тези на високо издигнатия. Учителя казва:

Къде греши човек най-много? По отношение на Любовта!

Човек не се определя от външните положения, през които е минал, но от своя вътрешен Живот – от Любовта, която има в душата си.

Колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в Любовта.

Учителя казва:

Със своите груби тела съвременният човек живее повече в нисшите степени на Любовта, но един ден, когато си създаде Божествено тяло, той ще навлезе във висшите й области и по този начин ще постави основата на бъдещата култура.

Казано е в Писанието: “Бог е огън всепояждащ.” Учителя обяснява това така:

Учителя различава четири степени в Любовта: Любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип²⁵.

Любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип има обща основа – това е Любовта на Абсолютния, която минава през човека в разните степени на неговото развитие.

В първите стадии на своето развитие човек не може да се издигне повече от Любовта като стремеж. Някой казва, че сърцето му е горяло от любов. Учителя казва:

Любовта, която иде от Великото Слънце на Живота, като достига до човека в ранните стадии на развитието му, навлиза в по-гъста среда, пречупва се в съзнанието му, ограничава се. Така се заражда Любовта като стремеж.

Любовта като стремеж е кратковременна и неустойчива. За нея Учителя казва:

Любовта като стремеж е едно направление, посока, която води към любовта.

Някоя мома си седи спокойно в къщи, нищо не я тревожи, но един ден тя среща един млад момък и веднага в нея се явява стремеж, започва да става неспокойна. Същото става и с момъка. Значи настъпва началото на тяхното безпокойство. Аз казвам: идва началото на тяхната Любов като стремеж. Какъв е краят? Оженят се, народят им се деца. Това свършек ли е на Любовта? Не, после постепенно се явяват първите проблясъци на Любовта като чувство.