Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание

Космичният живот не е нещо отделно. И най-малкото същество, и най-голямото служат единствено на него. Противоречия може да има в отделните части и сфери на Живота, но като единство Животът е съвършена хармония.

Човек има три връзки с Живота: Любов към Вечното начало, Любов към ближния и Любов към себе си.

ПЪРВАТА ВРЪЗКА – ЛЮБОВ КЪМ ВЕЛИКОТО РАЗУМНО НАЧАЛО

Бог е Любов, Разумно начало, Което е вложило всичко в Живота. Умът, сърцето, душата и Духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Смисълът на Живота се заключава в Любовта към Бога.
Учителя
Първата връзка на човека, която е най-съществената, това е Любовта му към Цялото, към Бога. Единствената връзка между човешката душа и Бога е Любовта.

Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек.

Обикне ли човек Великото Разумно начало с всичкото си същество, той е постигнал идеала на своята душа, знае защо е дошъл на Земята и защо живее. Така той идва до най-високата точка в своя живот.

Човек трябва да прави връзка с Бога постоянно – всеки ден, всяка минута.

Идеалът, както на отделния човек, тъй и на цялото човечество, трябва да бъде Любов към Бога, към Цялото.

Законът гласи: Бог винаги обича човека, а човек възприема Любовта Му чрез Обичта, която има към Него. Ето защо измени ли отношенията си към Бога, човек сам си поставя препятствия за великата Божия Любов!

Когато човек има Любов към Бога, той възприема това, което иде от Великия космичен център. Той вече влиза в пътя на творчеството и възхода. Тогава човек е във връзка с Целокупния живот и енергиите на Цялото, творческите и строителни сили на целия Всемир се вливат в него.

Първото условие за изпълнение Волята Божия е да бъде човек във връзка с Първичната причина, с Възвишения Разумен свят. Учителя казва:

Всички трябва да се научите да изпълнявате Волята Божия. Волята Божия – това е един всемирен закон. Нейното изпълнение е един временен акт, който се проявява в даден случай. Този акт подразбира благото на всички същества без изключение. Да изпълниш Волята Божия в даден момент подразбира да направиш едно благо, което да се отнася до всички същества без изключение. Това е великият закон. С това схващане и изпълнение Волята Божия човек може да стане велик.

Защо хората днес не успяват? Защото Любовта им към Бога е микроскопическа. Празен е животът без Любов към Великото Разумно начало. С това Начало ли е, човек има всичко – здраве, богатство, сила и любов! Човек трябва да възлюби Бога и да издържа на всички условия!

Когато човек възлюби Великото Разумно начало, ще прояви Божественото в себе си. Учителя казва:

В Любовта към Бога човек възприема Живота, Светлината и Силата, които излизат от Него. Тогава всички разумни желания са постижими.

В Чистотата, в Любовта, в неизменните отношения на човека към Цялото се крият методите за освежаване, освобождение, примирение с всички.

Любовта към Бога е източник на Радост, самоувереност и хармония. Тогава човек е озарен от великото Слънце на Живота. Тази връзка го прави богат. Той черпи от изворите на Живота. Неуязвим е за разрушителните сили, понеже Светлината, в която живее, е недостъпна за тях. Тогава той е в Живота, в Свободата. Учителя казва:

Какво се разбира под думата Любов? Да обърнем погледа на съзнанието си нагоре, към Великото начало и да търсим този Извор на Живота. И като го намерим, тогава ще се прояви в човека вторият закон – Любов към ближния.

Човек обича Разумното в своя ближен. Учителя казва:

С първата стъпка човек влиза във връзка с Източника на Живота – приема. С втората стъпка човек създава условия за проявлението Му – дава. Учителя казва:

Когато човек обича ближния си, той дава ход да мине през него Любовта, която е възприел от Вечното начало.

Учителя дава едно дълбоко разбиране на понятието ближен, чрез което човек влиза в нови отношения към всички същества. С това Учителя отваря велики простори, внася красота в новите отношения с околните. Той казва:

Третата фаза е Любовта към себе си – човек трябва да направи преценка на своя живот, да отдели реалното от нереалното, за да следва пътя към съвършенството.

Бъди съвършен! – Това е Любовта към себе си. Любов към себе си не значи човек да обича своята личност, но да прояви Божественото в себе си. В това проявление той чувства скърбите и радостите на хората като свои, стреми се да им помага да разрешат задачите на живота си, както и разумно да използват условията.

У човека живее едно висше Начало, което трябва да се изяви. Тъй човек се стреми към културата на Синовете Божии. Любов към себе си значи човек да чувства в своите глъбини Божественото, да го цени и да му даде път да се изяви. Нисшата човешка природа е неорганизирана и когато тя управлява човека, той е окован във вериги, той е в затвор, в плен на инстинктите на живота. Любов към себе си значи човек да разпали този свещен огън, който гори в глъбините на душата му, да вземе надмощие, да подчини всички други сили, да ги организира и да ги насочи в служба на това Вечно начало, което е първоначалният подтик и крайната цел на Битието, т.е. Божественото съвършенство. Учителя казва за тези три връзки следното:

Във всеки човек има едно мислещо и любещо същество. Във всеки човек има една Божествена душа и един Божествен Дух. Колкото и да е груб човек, трепне ли у него тази природа, той се изменя. Колкото и да е престъпен човек, при известни случаи в него може да се прояви един Ангел, който да ти подаде ръка, да ти помогне.

Човек по вътрешното си естество, по Божественото начало, което е в него, е добър. Учителя казва:

Животът на личността в днешния си вид се отличава с контрасти – радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Самосъзнанието е живот на личността, а свръхсъзнанието е живот на душата. Над личността са Божествената душа и Божественият Дух. Всеки човек има свой вътрешен Учител, който го напътва и коригира в Живота.

Господ живее в твоята душа и в твоя Дух, в твоето възвишено съзнание, което носи Светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него.

Божественото в човека е самият човек. Учителя казва:

Всяко същество разбира езика на Любовта. Една ученичка на Учителя от Рига, Латвия, през 1937 г. искаше да държи сказка там пред затворниците и помоли Учителя да й даде тема. Той й даде следната тема: Значението на разумните страдания за човека.

Сказката е имала голям успех. Втори път тя поиска от Него тема, за да говори на политическите затворници, болшинството от които бяха материалисти. Този път нейната задача беше по-трудна, понеже в първата сказка тя е изхождала от духовния светоглед, а сега ще говори на материалисти. Учителя й препоръча следната тема: Любовта като фактор за обединението на човечеството. И втората сказка е имала голям успех.

Любовта е език, който всяко човешко сърце разбира, без разлика на светоглед. Любовта е единствената Сила в света, която е разбрана от всички – човека, птичката, дръвчето, цветето. В глъбините си всяка душа има знание за красотата, величието и светостта на Любовта.

Истинският човек е извън ума и сърцето. Той живее в душата, която има правилно разбиране за Любовта.

Любовта е естественият стремеж на човешката душа. Когато човек почне да мисли за първия лъч на Любовта, тогава се пробужда. Любовта е пробуждане на съзнанието. Може да ви събуди само онзи, който ви обича! Истинската проява на човека е Любовта. Приложете Любовта, за да се изявите на своя ближен! Учителя казва:

Любовта показва единството, което съществува между човешката душа и Бога. Учителя казва:

Не трябва да правим деление в Любовта. Трябва да имаме цялостна представа за нея.

Който и да те обича, съзнавай, че Бог те обича. Когото и да обичаш, съзнавай, че Бог обича чрез теб. Единственото същество, което ни обича, е Бог.

Който обича и когото обичат, доброволно дават място на Бога да се прояви чрез тях. Любовта не седи във външната форма. За да изяви Любовта Си, Бог се проявява чрез всички същества. Учителя казва:

Любовта говори за присъствието на Духа. Учителя казва:

Има нещо повече от това да любиш. Това е да станеш Любов! Смисълът на тези думи е следният:

Човек може да люби, но често пъти има мисли, чувства, подтици, които противоречат на Любовта. А какво значи да станеш Любов? Това значи да нямаш мисли, чувства, подтици, които са в разрез с нея.

Да познаем своя ближен, това значи да познаем, че този, същият Господ, Когото обичаме, живее в него. Учителя казва:

Следователно, както обичаме да служим на Бога, трябва да служим и на своя ближен!

Казано е за Бога: “Възлюбил си Истината в човека.”

Следователно Истината, т.е. Божественото в човека, е повод за Любовта. Понеже Истината живее в човека, то и най-лошият човек все има нещо, което може да се обича. Учителя казва:

Някой пита: “Онзи, когото обичам, заслужава ли моята любов? Той заслужава твоята любов, защото ти обичаш Вечното Начало в него.

Ето защо Любовта към когото и да е е винаги на място. Всеки човек, когото обичаш, е достоен за Любовта. Учителя казва:

Истината, т.е. Божественото, е обект на Любовта. Единственият обект, без който никаква Любов не може да се прояви, е Истината.

Хората на Земята са сенки, отражения. Вие трябва да намерите душата на онзи, когото обичате. Тя има Божествен произход. В нея Бог живее.

Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви!

Който иска да намери Бога, трябва да го търси в брата си, т.е. в своя ближен.

Вие трябва да се запознаете с Божията Любов в прекия й смисъл, тъй щото да дойдете до положението във всеки човек да виждате Бога, т.е. Доброто.

Каквото правиш някому, правиш го на Бога! Любовта е зачитане на Бога във всеки човек.

Учителя казва:

Какво се иска от съвременния човек? Да зачита Бога, Който живее във всяка душа.
ПРОЯВИ И МЕТОДИ НА ЛЮБОВТА

Учителя посочва множество прояви и методи на Любовта. Тук ще изложим някои от тях.

Любовта прави човека способен да вижда красивите, велики и възвишени неща.

Любовта живее в Реалността на нещата. Реални неща са само вечните, а преходните са нереални.

Любовта дава възможност на нашия ум да вижда Великата красота в Природата. Ние виждаме само грубата й страна и затова имаме изопачено понятие за нея. Природата има една красива страна. Достатъчно е човек да надзърне в нея, за да разбере, че тя надминава приказките от Хиляда и една нощ.

Любещият има особени очи, особено вижда нещата, а не както обикновените хора.

Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото и да му се говори, каквито неща и да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото. На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между Добро и зло. Тъкмо там е особеното в него, че той вижда всичко, но си обяснява нещата от гледището на Любовта. Пред Любовта злото и престъпленията се стопяват.

Да обичаш един човек, значи да виждаш хубавото и великото, скрито дълбоко в ума, сърцето и душата му.

Без Любовта опознаване е невъзможно. Познаването подразбира съзнателна, вътрешна връзка между съществата. Такава връзка е възможна само при Любовта. Значи имате ли Любовта, ще познавате нещата. Нямате ли я, нищо не можете да познаете. Учителя казва:

Без Любовта хората си остават непознати, чужди едни на други. Когато виждаш в един човек неговите недъзи, слабости, отрицателните му качества, нисшето в него, ти не го познаваш. Защото нисшето, неорганизираното в един човек, това е нещо външно в него. Това са петна по дрехите му. Грехът е нещо външно в човека и не образува истинската му природа. Доброто, възвишеното в човека е самият човек. А щом не го познаваш, не можеш да образуваш истинска връзка с него. Само ако се познаваме, можем да работим заедно. Затова само чрез Любовта се достига до истинските връзки между душите! Само чрез Любовта се получава сближение на душите. Любовта е единственият път за обединение на всички индивиди, общества и народи в едно цяло. Само тя може да обедини същества, наглед разнородни.