Първата методистка сграда

Отначало аз нямах намерение да бъда въвличан както с разходите по тази работа така и с нейното изпълнение и назначих 11 човека, върху които, разбира се, предполагах, че ще падне отговорността за това. Но аз скоро разбрах своята грешка. Първо, по отношение на разходите: защото цялото начинание нямаше да се осъществи ако аз веднага не бях поел върху себе си заплащането на всички работници. Така преди да разбера какво става аз влязох в дълг за повече от 150 фунта, който трябваше да изплащам както мога понеже обещаното и от двете общества не възлизаше на повече от ¼ от тази сума. Що се отнася до ръководенето на работата аз получих две писма от моите приятели в  Лондон и по специално от г-н Уайтфийлд, че нито той нито те не желаят да имат нищо общо с тази сграда нито пък ще я подкрепят по някакъв начин освен ако аз веднага не освободя всички отговорници и не направя всичко от собствено име. За това можели да бъдат дадени много причини, но една е достатъчно, а именно: „че такива отговорници винаги ще могат да ме контролират и ако аз не проповядвам това, което те желаят могат да ме изгонят от сградата, която аз сам съм построил.” Аз се подчиних на техния съвет, освободих всички отговорници (никой не се противопостави) и поех цялостното ръководство в свои ръце. Вярно е, че нямах нито пари, нито пък някаква човешка вероятност да ги осигуря, но аз знаех, че „Господна е земята и всичко що е в нея,” а в Неговото име не можех да се съмнявам.

Неделя 13 - Обичайните ми публични задължения сега са както следва: Всяка сутрин аз чета молитви и се моля в Нюгейт. Всяка вечер обяснявам част от Писанието на едно или повече от обществата. В Понеделник следобед проповядвам на открито близо до Бристол; във Вторник в Бат; в Сряда в баптистките воденици; всеки Четвъртък близо до Пенсфорт; всеки Петък в Кингсууд; в Събота следобед и Неделя сутрин в Боулинг Грийн (който се намира близо до центъра на града); в Неделя от 11 близо до хълма Ханам, в 2 в Клифтон и в 5 на Роуз Грийн. И така ще продължавам толкова дни за колкото ми достигнат силите.
Живите аргументи на Уесли

Неделя 20 - Виждайки мнозина от богатите в църквата в Клифтън моето сърце изпитваше голама болка за тях и аз искрено желаех някои дори и от тях „да влязат в Божието царство.” Но колкото и да желаех аз не знаех как да ги предупредя да “бягат от идващия гняв” докато моят Завет не се отвори на думите: „Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.” (Марк 2:17); Когато размишлявах над тях душата ми беше толкова разширена, че аз можех да викам силно (макар и не като нещастния Архимед) „Дайте ми опорна точка и ще повдигна земята.”

Изпратените от Бога светкавици и дъжда не възпряха около 1500 души да се съберат в Роуз Грийн. Нашия текст от Писанието беше: „Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми; Господ гърми над големите води, гласът Господен е силен; гласът Господен е величествен” (Псалм 29:3-4). Вечерта Той говори на трима, в душите на които имаше буря и ураган и те веднага намериха покой. През цялото това време аз непрестанно бях питан както от хора, които целенасочено бяха дошли в Бристол, за да изпитат тази странна работа така и от случайни посетители „Как е възможно това?” и бях предупреждаван безброй пъти (най-вече поради грубо неразбиране на случващото се) да не вземам под внимание видения или сънища или да си въобразявам, че греховете на хората са простени поради силните им викове, или сълзи, или външни проявления. На един, който многократно ми беше писал поради тази причина аз отговорих както следва: „Несъгласието между нас е основно, ако не и единствено относно фактите. Вие отричате, че сега Бог действа чрез тези ефекти или поне, че действа по този начин. Аз утвърждавам и двете неща защото съм ги чул със собствените си уши и съм ги видял с очите си. Аз съм виждал (доколкото нещо от този вид може да бъде видяно) мнозина променени в един миг от дух на страх, ужас, отчаяние в дух на любов, радост и мир и от грешните желания, които до този момент са царували в тях в чисто желание да вършат Божията воля. Това са нещата, на които съм бил и на които сега почти ежедневно съм свидетел със собствените си очи. Какво мога да кажа относно виденията или сънищата? Познавам няколко човека, в които тази голяма промяна е била изработена чрез видение или чрез ярка картина поставена пред очите на умът им на Христос, или на кръста, или в Неговата слава. Това е факта; нека всеки го разбира както желае. Тази промяна е била извършена (не само чрез проливането на техните сълзи, или от падането, им земята или от викането; това не са плодовете както Вие изглежда предполагате доколкото аз мога да отсъдя, но) от целия курс на техния живот дотогава в много отношения лош; а от това време свят, праведен и добър. Аз ще ви покажа човек, който до този момент е бил лъв, а сега е агне; такъв който е бил пияница, а сега е крайно трезвен; развратник, който сега се гнуси дори да се допре до осквернената от плътта дреха. Тези са моите живи свидетелства за това, което твърдя, а именно, че Бог сега както и тогава дава прощение на греховете и дара на Святия Дух на нас и на децата ни. Да, и доколкото зная прави това внезапно и често посредством видения и сънища. Ако това не е така аз се оказвам лъжесвидетел пред Бога. Защото чрез Неговата благодат аз свидетелствам за тези неща и ще продължавам да го правя.”
Бау Наш спори с Уесли

Вторник 5 Юни - В Бат всички очакваха да видят как ще постъпи с мен един известен мъж и аз многократно бях умоляван да не проповядвам защото никой не знаеше какво може да се случи. Тези слухове също така станаха причина да се сдобия с много по-голяма публика, сред които бяха мнозина от богатите и влиятелните. Аз им казах ясно, че Писанието обвинява всички в грях - високопоставени и нископоставени, богати и бедни - и едните и другите. Мнозина от тях изглеждаха малко учудени когато се появи техния водач, приближи се до мен и ме попита с какво право правя това. Аз отговорих: „С авторитета на Исус Христос, дадена ми от архиепископа на Кентърбъри когато той положи ръце върху мен и каза: „Приеми авторитета да проповядваш евангелието.” Той каза: „Това противоречи на Акта на парламента. Това е събрание на размирници.” Аз отговорих: „Господине, събранията на размирниците споменати в този акт (както показва неговия приембюл) са събрания с противодържавна дейност. Но това не е такова. Тук няма и следа от противодържавност. Следователно, то не е противно на Акта.” Той отговори: „Аз вече казах, че е. И освен това Вашето проповядване плаши хората и ги кара да стават безумни.” „Господине, чували ли сте ме някога да проповядвам?” „Не.” „Как тогава съдите за това, което никога не сте чували?” „От общите слухове.” „Общите слухове не са достатъчни. Нека Ви попитам, господине, дали не се казвате Наш?” „Моето име е Наш.” „Господине, аз не смея да съдя по общите слухове. Не смятам, че те са достатъчни, за да съдим по тях.” Тук, той спря за малко и след като се възстанови донякъде каза: „Аз желая да зная за какво са дошли тук тези хора.” На което някой отговори: „Господине, оставете го на мен; нека да му отговори една стара жена. Вие г-н Наш се грижите за своето тяло, ние се грижим за своите души. И за храна за душите си сме дошли тук.” Той не отговори нито една дума и си отиде.

Когато се прибрах в къщи улицата беше пълна с хора лутащи се насам и натам и говорещи големи думи. Но когато един от тях попита, „Кой е той?” и аз отговорих: “Аз съм” веднага млъкнаха. Няколко дами ме последваха в къщата на г-н Мърчънт и слугата ми каза, че желаят да разговарят с мен. Аз отидох при тях и им казах: „Дами, вярвам, че слугата се е объркал; Вие желаете единствено да ме видите.” Аз добавих: „Аз не очаквам, че големите и богатите ще пожелаят нито да говорят с мен нито да ме слушат; защото аз явно говоря истината - нещо, което Вие не слушате и не желаете да чуете.” Разменихме си още няколко думи, след което си отидох.

Понеделник 1 - Получих настоятелно писмо от Лондон (бях получил няколко подобни по-рано) да се върна там колкото е възможно по-бързо, защото нашите братя от Фетър Лейн се намират в голямо объркване и се нуждаят от моето присъствие и съвет. След това вечерта проповядвах върху думите: „Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;  защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.” (Деяния 20:26-27). След проповедта аз ги препоръчах на благодатта на Бога, в Когото бяха повярвали. Наистина Бог има работа на това място, която трябва да бъде свършена. Аз не съм намирал такава любов в цяла Англия; нито нрав токова детски, искрен и податлив на учение като този, който Той беше дал на тези хора. Все пак през цялото време аз бях спохождан от множество мисли за необикновения начин на своето служение сред тях. Но след като често поставях това пред Господа и спокойно претеглях всички възражения, които чувах срещу него не можех да не се съглася с това, което по-рано бях написал на един приятел, който открито изразяваше своето неодобрение. Аз прилагам чат от това писмо, за да може въпросът да бъде напълно осветен.

„Вие казвате, че не можете да примирите някои части на моето поведение с характера, който аз от дълго време подкрепям нито пък някога ще направите това. Следователно, аз се отричам от този характер при всеки възможен случай. Аз казах на всички на нашия кораб, на всички в Савана, на всички във Фредерика и навсякъде с ясни думи, че аз не съм християнин, аз единствено гоня изподир, дано да уловя нещо.”

* * * *
„Ако попитате с какво право върша това то е следното: Желанието да бъда християнин и убеждението, че съм задължен да извърша всяко добро, за което имам благоприятен случай. и накъдето смятам, че е най-добре е мое задължение да отида. Воден от този принцип аз отидох в Америка; поради този принцип посетих Моравската църква; и поради същия сега аз съм готов (Бог да ми помага) да отида в Абисиния, или Китай, или където е угодно на Бога да ме призове.

Относно Вашия съвет, да се установя в колежа там аз нямам работа понеже сега нямам нито длъжност нито ученици. Дали другата част на  Вашето предложение ще бъде удачна за мен т.е. „да се заема с лекуването на душите” ще имам достатъчно време да обмисля ако това ми бъде предложено. Но междувременно Вие смятате, че трябва да остана спокоен, понеже иначе, ако се намесим в работата на други и работя с хора, които не ми принадлежат, ще взема чуждо служение.. По подобен начин Вие питате: „Как събирам християни, които не са под моя отговорност да пеят псалми, да се молят и да слушат обяснение на Писанието?” и смятате, че според католическите принципи е трудно да оправдаете това, когато се върши в енориите на други хора. Позволете ми да говоря ясно. Ако под католически принципи вие имате в предвид други освен тези на Писанието те нямат никаква тежест за мен. Аз не приемам друго правило независимо дали се отнася до вярата или практиката освен светите писания. Но според библейските принципи аз не смятам, че е трудно да се оправдае това, което правя. Бог в Писанието ми заповядва, според силата ми, да наставлявам невежите, да поправям злите, да утвърждавам добродетелта. Хора ми забраняват да правя това в други енории; т.е. да правя това изобщо виждайки, че аз нямам собствена енория и вероятно няма да имам. Тогава кого да слушам, хората или Бога?”

Сряда 13 - След като приех светото причастие в Ислингтън аз имах още една възможност да видя майка си, която не бях виждал откакто се върнах от Германия. Тук не мога да не спомена някои странни обстоятелства. Миналият Юни аз й бях прочел едно писмо представляващо кратко описание на това, което се беше случило в душата ми през последните няколко дена по това време. Тя напълно одобри това и каза, че сърдечно благодари на Бога, Който ме е довел да мисля по такъв начин. Докато бях в Германия, копие от това писмо било изпратено (без моето знание) до един от моите роднини, който изпратил известие на моята майка. Поради тази причина сега аз я намерих в страх за мен бивайки убедена „чрез доказателство намиращо се в едно от собствените ми писма, че аз твърде много съм се отклонил от вярата.” Аз не можах да разбера какво е това писмо, но когато разпитах установих, че то е било същото, което сам й бях прочел. Колко трудно е да си съставим правилно виждане за някого или за нещо, когато то е предавано от предубеден човек! Да, дори сам той да бъде толкова честен човек: защото този, който й беше дал писмото е човек, чиято честност не подлежи на съмнение. И все пак, чрез неговото искрено свидетелство за едно писмо попаднало пред очите му истината беше толкова изкривена, че майка ми не познала писмото, което беше чувала от край до край, нито че самият аз съм й го чел.

Вторник 14 - Отидох с г-н Уайтфийлд в Блакхет където имаше 1200 или 1400 души. Той малко ме изненада когато пожела да проповядвам вместо него; което аз направих (макар плътта ми да се ужасяваше) говорейки върху моя любим предмет: „Исус Христос, Когото Бог направи за нас мъдрост и праведност и изкупление и освещение.” Бях обзет от силно състрадание към богатите, които присъстваха и се обърнах конкретно към тях. Някой внимаваха докато други се качиха в с колите си и избягаха от един толкова недодялан проповедник.

Неделя 17 - В 7 проповядвах в Горен Мурфийлд на (вярвам) 6 000 или 7000 души върху: „Всеки който е жаден нека дойде при водите.” В 5 проповядвах в Кенингтън Комън на около 1500 върху следните думи: „Към мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища.” (Исая 45:22).

Понеделник 18 - Рано сутринта напуснах Лондон и на следващата вечер пристигнах в Бристосл и проповядвах (както бях решил ако Бог позволи) на голяма множество. Текста ми отново беше: „Към мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища.” (Исая 45:22). Харис Хауел ме извика 1 или 2 часа по-късно. Той каза, че е бил много разубеждаван както да ме слушал така и да се вижда с мен от мнозина, които са говорели всякакви злини за мен. „Но,” каза той, „веднага щом ви чух да проповядвате бързо открих на какъв дух сте. И преди да свършите аз бях толкова завладян от радост и любов, че с голяма мъка се прибрах у дома.”

Неделя 24 - Докато яздех към Роуз Грийн по един прав път конят ми внезапно падна върху главата си и започна да се търкаля. Не бях наранен по друг начин освен малко натъртен от едната страна; което в момента не чувствам, но проповядвам без болка на 6 000 или 7000 души върху следния важен текст: „Ядете ли пиете ли всичко вършете за Божия слава.” (виж 1 Коринтяни 10:31).

 Петък 6 Юли - След обед бях с г-н Уайтфийлд, който току що беше дошъл от Лондон, в баптистките воденици където той проповядва относно “Святия Дух, Когото всички вярващи ще приемат” като порица справедливо макар и строго тези, които проповядват, като че ли няма Святи Дух.

Събота 7 - имах възможност да говоря с него относно външните знаци, които често придружават вътрешната работа на Бога. Намерих, че възраженията му са основани най-вече на големи изопачавания на действителните факти. Но на следващия ден той имаше възможност да се запознае по-добре с въпроса: защото едва беше започнал да приканва грешниците да повяват в Христос когато 4 човека близо до него паднаха почти в един и същ момент. Един от тях лежеше без да дава никакви признаци на съзнание. Втория трепереше неудържимо. Цялото тяло на третия беше обхванато от силни конвулсии, но той не издаваше никакъв звук освен стенание. Четвъртия също така беше в конвулсии, и с много сълзи викаше силно към Бога. Вярвам, че от този момент ние и двамата ще оставим Бог да върши Своето дело по начин, който Му е угоден.

Петък 23 - В петък следобед аз напуснах Бристосл заедно с г-н Уайтфийлд сред силен дъжд. Но облаците скоро се разпръснаха, така че имахме спокойна, тиха вечер и сериозно общество в Търнбъри.

Вторник 17 - Аз яздех до Брадфорд, на 5 мили от Бат, където отдавна бях канен да отида. Изчаках служителя и му казах, че желая да проповядвам в неговата църква. Той отговори, че не е обичайно да се проповядва през седмицата, но ако дойда в Неделя той би се радвал на моята помощ. Тогава аз отидох при един господин, който беше присъствал когато проповядвах в Бат и с най-искрен вид ми пожела успех в името на Господа. Но това беше минало. Сега аз го намерих доста хладен. Той започна да спори по няколко въпроса и накрая ми каза открито, че един от моите собствени колеги от Оксфорд го е информирал, че те винаги са гледали на мен като на малко луд. Все пак няколко души, които не бяха на неговия ум осигуриха удобно място (наречено Биър фиелд или Бари фиелд) на върха на един хълм, в подножието на който лежеше градът. Тук аз предложих Христос на около 1000 души за „мъдрост, праведност, изкупление и освещение.” След това се върнах в Бат и проповядвах върху: „Какво трябва да направя за да се спася?” на множество по-голямо от всякога. Чудно ми беше, че „богът на този свят” е толкова спокоен когато, при моето завръщане от мястото където бях проповядвал бедния Р….д Мърчънт ми каза, че повече няма да ми позволява да проповядвам на негова земя. Попитах го защо. Той отговори, че хората изпочупили дърветата му и крадели негови вещи. „И, освен това,” добави той, „като ви допуснах тук си навлякох омразата на своите съседи.” О страх от човеци! Кой е над него, освен тези, които истински се „покланят с дух и истина?” От него не са освободени дори тези, които се намират с единия крак в гроба! Нито дори тези, които обитават в къщи от кедри и трупат злато като прах и сребро като морския пясък.
Тълпа смущава проповедта

Събота 21 - Започнах за втори път да обяснявам проповедта на нашия Господ на планината. Сутринта, на 22 Неделя, докато говорех върху „Блажени нищите по дух” на около 3000 души, имахме много възможности да покажем на хората на какъв дух сме: защото когато по средата на проповедта се появи една банда и хвана един от слушателите (да учени според закона, какво стана с Магна Харта на английската свобода и собственост? Не са ли те единствено шум, когато по всякакъв повод банди се ширят по земята?) всички останали стояха спокойни и никой не отвори устата си и не вдигна ръка, за да им се възпротиви.

Понеделник 2 Септември (Лондон) - Разговарях надълго с моята майка, която ми каза, че доскоро тя рядко е чувала за такова нещо както прощение на греховете или че Божия Дух свидетелства на нашия Дух и много по-малко си е представяла, че това е общо притежание на всеки истински вярващ. „Следователно,” каза тя „аз никога не съм дръзвала сама да искам това. Но преди 2 или 3 седмици, когато моят син Хол подавайки ми чашата каза: „Кръвта на Нашия Господ която беше проляна за теб” тези думи се появиха в сърцето ми и аз знаех, че Бог заради Христос е простил всичките ми грехове.” Аз попитах дали нейния баща (д-р Анесли) не е имал същата вяра и дали не го е чувала да проповядва това на други. Тя отговори, че самият той я е имал и малко преди смъртта си е заявил, че за повече от 40 години не ходи в тъмнина, в страх и не се съмнява, че е „приет във Възлюбения.” Но въпреки това тя не можа да си спомни да го е чувала да проповядва нито веднъж точно за това. Заради това тя смяташе, че той е гледал на това като на специално благословение дадено единствено на малцина, а не обещано на всички Божии хора.
Новото име на методизма

Неделя 9 - Обясних на около 10 000 в Морфийлд защо трябва да бъдат спасени. Майка ми беше с мен. В 5 часа в Кенингтън имаше около 20 000 души. Аз отново говорих върху основата на нашата надежда: „Повярвай в Господа и ще се спасиш.” От Кенингтън аз отидох до обществото в Ламбет. Къщата беше пълна и мнозина стояха в градината. Сериозното внимание, което те показаха ми даде добра надежда, че няма да бъдат забравливи слушатели.

Неделя 16 - Проповядвах в Морфийлд на около 10 000 и в Кенингтън Комън на почти 20 000 върху думите на евреите към св. Павел: „Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение” (Деяния 28:22). И на двете места описах голямата разлика, между това, което обикновено се нарича християнство и истинското, старо християнство, срещу което, под новото име методизъм се говори на всякъде.

Неделя 23 - Говорих на около 10 000 души в Морстаун с голямо дръзновение върху: „Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух.” (Римляни 14:17). В Ненингтън обясних пред около 20 000 тази велика истина „Едно е нужно.” След това аз отидох в Ламбет и показах (изглежда за удивление на мнозина от присъстващите) как „този, който е роден от Бога не съгрешава” (1 Йоан 3:9).

Понеделник 24 - Още веднъж проповядвах в Плейстоуи, след което заминах от това място. При завръщането ми един човек галопираше с пълна скорост срещу мен и помиташе хора и коне, но без да нарани никой. Слава да бъде на Този, Който запазва и хора и животни!
Инцидент и една дълга проповед

Следобед посетих едно общество в Дептфорд и след това в 6 проповядвах в Търнър Хол, който побираше (според изчисленията) 2000 души. Блъскацицата както отвън така и отвътре беше огромна. Тъй като отдолу имаше голяма изба в началото на поучението основната подпорна греда, която поддържаше пода се счупи. Той веднага потъна, което предизвика голям шум и объркване сред хората. Но 2 или 3 дена по-рано един човек беше напълнил избата с бъчви с тютюн. Така че след като потъна 1 или 2 фута подът се опря на тях и аз продължих без да бъда прекъсван.

Неделя 7 Октомври - Около 11 аз проповядвах в Рануик, който се намира на 7 мили от Глочестър. Църквата беше твърде препълнена, макар че около 1000 или повече човека стояха на двора. Следобед продължих да говоря върху същите думи: „Какво трябва да направя за д се спася?” Вярвам, че присъстваха няколко хиляди повече отколкото сутринта. Между 5 и 6 приканих всички присъстващи (около 3000) в Стенли, на малка поляна близо до града да приемат Христос като тяхна единствена „мъдрост, оправдание изкупление и освещение.” Беше ми дадена сила да говоря както никога преди и аз направих това в продължение на почти 2 часа. Падането на мрака и няколкото светкавици не намалиха броя на хората, но увеличиха сериозността на слушателите. Завърших деня като обясних част от проповедта на планината на нашия Господ на малка сериозна група в Ебли.
Уесли в Уелс

Понеделник 15 - След настоятелна покана, която бях получил преди известно време аз се отправих за Уелс. Около 4 следобед проповядвах на малка поляна в подножието на Девауден (висок хълм 2 или 3 мили след Чепствоу) на около 400 обикновени хора върху „Христос нашата мъдрост и освещение и оправдание и изкупление.” След проповедта един, за когото вярвах, че е стар последовател на Христос с желание ме прие в дома си. Понеже мнозина ни последваха аз им обявих тяхната нужда от Спасител от следните думи: „Блажени нищите по дух.” На сутринта обясних по-пълно пътя на спасение - „Повярвай в Господ Исус и ще се спасиш,” след което се сбогувах с нашия приятелки домакин и преди 2 пристигнах в Абергавени. В себе си чувствах силно нежелание да проповядвам там. Все пак аз отидох при г-н У…., човека в чиято къща беше проповядвал г-н Уайитфийлд) и му казах, че желая да я използвам. Той каза с цялото си сърце - ако служителя не ми позволи да използвам църквата; след който отказ (защото аз веднага му написах бележка) той ме покани в своята къща. Около 1000 души стояха търпеливо (макар сланата, която падна след настъпването на вечерта да беше студена) докато започвайки от Деяния 28:22 аз просто им обясних ясната, стара религия на англиканската църква, срещу която сега почти навсякъде се говори под новото име методизъм.

Петък 19 - Сутринта проповядвах в Нюпорт върху: „Какво трябва да направя за да се спася?” на най-нечувствителните и зле държащи се хора, които някога съм виждал в Уелс. Един стар човек по време на по-голямата чат от проповедта кълнеше и ругаеше почти непрестанно. Той държеше един голям камък, който много пъти се опитваше да хвърли, но не можа да направи това. Такива борци, толкова ръце вдигнати срещу проповедниците на открито!

В 4 отново проповядвах в Шиър Хил в Кардиф където забелях, че присъстваха мнозина от по-долна класа. Рядко съм имал такава свобода на речта каквато ми беше дадена докато обявявах следните думи: „Божието царство не е ядене и пиене, а правда мир и радост в Святия Дух.” В 6 почти целия град (както ми казаха) се събра, на който аз обясних 6-те последни блаженства. Но моето сърце беше толкова разширено, че аз не можех да завърша и продължих да говоря почти 3 часа.

Събота 20 - Върнах се в Бристол. Никъде не съм виждал толкова красива част от Англия в разстояние на 60 или 70 мили както тези части на Уелс, в което бях. И по-голямата част от жителите наистина са узрели за евангелието.