Уесли като мисионер в Джорджия Уесли започва своята работа

Вторник 7 - (ден, който трябва да бъде запомнен). В дома на г-н Уейнантц, холандски търговец, аз срещнах Петър Бьолер, Шулий Ричтер и Вензрел Нейзер, които току що бяха пристигнали от Германия. Научавайки, че те нямат познати в Англия аз предложих да им осигуря подслон и ги настаних близо до г-н Хътън където живеех тогава. От този момент аз не пропусках никоя възможност да говоря с тях когато е намирах в Лондон.

Сряда 8 - Отново посетих г-н Огълторп, но пак нямах възможност да говоря с него както възнамерявах. След това изчаках управителния съвет и им дадох кратко, но ясно обяснение за състоянието на колонията, отчет, който, страхувам се, беше доста по-различен от тези, които те бяха свикнали да чуват и за който имам основания да смятам, те не са ми простили и до този ден.

Неделя 12 - Проповядвах в църквата св. Андрей върху: „И ако продам всичко, което имам и раздам парите на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне а любов нямам никак не ме ползва.” (1 Кор. 13:3). О, тежки думи! Кой може да ги слуша? Тук също, изглежда, че няма да проповядвам повече.

Петък 17 - Тръгнах за Оксфорд заедно с Петър Бьолер където бяхме добре посрещнати от г-н Сарни, единственият който сега беше останал от мнозината, които при нашето заминаване за Америка бяха използвани, за да се „наставляваме сладко” и да се радваме в това „ да понасяме укор за Христа.”

Събота 18 - Отидохме до Стантън, Хернтхут. На следващият ден аз проповядвах още веднъж в замъка в Оксфорд пред многобройно и внимателно събрание. По това време аз говорех много с Петър Бьолер, но не го разбирах;Най-неясни ми бяха думите, които той каза: “Братко мой, братко мой, твоята философия трябва да си отиде.”

Понеделник 20 - Завърнах се в Лондон. Във Вторник проповядвах в св. Елена върху „Ако някой иска да дойде след Мен нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва” (Лука 9:23).

Неделя 26 - В 6 часа проповядвах в св. Лоурънс; в 10 в св. Катерина Крий; и след обед в св. Йоан. Вярвам, че на Бога беше угодно да благослови най-много първата служба защото тя беше приета най-враждебно. Тя наистина беше явно предизвикателство към тайнството на беззаконието, което светът нарича „благоразумие” основавайки се на следните думи на св. Павел към Галатяните: „Онези, които желаят да се представят добре по плът, те ви заставят да се обрязвате; те търсят само да не бъдат гонени за Христовия кръст.” (Галатяни 6:12).

Понеделник 27 - Взех дилижанса до Салисбъри и имах няколко възможности да говоря сериозно с моите спътници.

Вторник 28 - Още веднъж видях майка си. На следващия ден аз се подготвях да отпътувам, за да се срещна с брат си в Тивертън. Но във Вторник сутринта на 2 Март вестта, че другият ми брат Чарлз умира в Оксфорд ме накара веднага да потегля натам. Пристигайки след обед в една странна къща аз намерих няколко човека, които изглеждаха благоразположени към религията, на които говорих ясно; както направих и вечерта както на слугите така и на посетителите в моя хан.

По отношение на собственото ми поведение аз поднових и написах своите предишни решения:

1. Да бъда напълно откровен и открит към всички, с които общувам.

2. Да се стремя към постоянна сериозност като дори за миг не се държа лековато с дела или думи.

3. Да не казвам дори една дума, която не е за прослава на Бога; по-конкретно да не говоря за светски неща. Другите могат, не, трябва да го правят. Но какво е това за тях? И

4. Да не си позволявам никакво удоволствие, което не носи слава на Бога; Да мисля за Бога във всичко, което правя и по този начин да отбягвам всеки вид и степен на това, за което чувствам, че не мога да Му благодаря.

Събота 4 март - Намерих брат си в Оксфорд да се възстановява от своя плеврит; и заедно с него Петър Бьолер, чрез който употребен от ръката на великия Бог в Неделя 5 аз бях явно убеден в своето неверие, в липса на тази вяра, чрез която единствено се спасяваме. Веднага в умът ми просветна мисълта: „Остави проповядването. Как може да проповядва на другите този, който сам няма вяра?” Аз попитах Бьолер дали смята, че трябва да престана или не. Той отговори: „В никакъв случай.” Аз попитах: „Но какво мога да проповядвам?” Той каза: „Проповядвай вярата докато я получиш; и тогава, понеже си я получил, ще проповядваш вяра.”

В съответствие с това на следващия ден Понеделник 6-ти аз започнах да проповядвам това ново учение, макар душата ми да се дърпаше назад. Първият човек, на когото предложих спасение чрез вяра беше един осъден на смърт затворник. Името му беше Клифорд. По-рано Петър Бьолер многократно ме беше молил да говоря с него. Но аз не можех да си наложа да направя това бивайки все още ревностен застъпник на разбирането, че е невъзможно човек да се покае на смъртното си легло.

Вторник 14 - Потеглих за Манчестър заедно с г-н Кинчин, приятел от Корпсу кристи и г-н Фокс, доскоро затворник в градския затвор. Около осем стана дъждовно и много тъмно и ние изгубихме пътя си, но преди девет стигнахме до Шипстън, след като бяхме преминали и аз не знам как един тесен мост, който лежеше над дълбок канал близо до града. След вечеря аз четох молитви на хората в хана и преподавах втория урок - надявам се не напразно. Следващия ден ние вечеряхме в Бирмингтън; и скоро след като отпътувахме бяхме укорени чрез силен град за своята небрежност там, оставяйки тези, които ни придружаваха без достатъчно наставление и поучение. Вечерта пристигнахме в Стафорд. Господарката на къщата се присъедини към нашите молитви заедно с цялото си семейство. Преди да потеглим на следващата сутрин един от слугите както и конярят бяха дълбоко засегнати. Веднага след закуска стъпвайки в стремената аз казах няколко думи на присъстващите. Един случаен човек, който ме чу каза: „Господине, бих желал да поговоря Вас.” Когато влязох в къщата той ме последва и внезапно започна да говори: „Господине, вярвам, че сте добър човек и идвам да Ви разкажа чат от живота си.” През цялото време когато говореше в очите му имаше сълзи; и вярвам, че нито една дума то това, което му казахме не беше напразна. В нашия хан в Нюкасъл, където пристигнахме в десет, повечето от хората, с които говорихме бяха много внимателни, но една весела млада жена оставаше доста незаинтересована. Все пак ние продължавахме да говорим. Когато свършихме тя спря погледа с върху нас и нито помръдна нито каза дори една дума, но изглеждаше толкова удивена, като че ли бяхме възкръснали от мъртвите.

Пристигайки в църквата Холмс около три ние бяхме изненадани когато ни беше показана една стая където бяха приготвени дрехи и ядене. Скоро след това двама мъже влязоха да вечерят и г-н Кинчин попита дали биха желали господинът да се помоли за тяхното благословение. Те ни погледнаха учудено и се съгласиха, но останаха тихи докато правех това; един от тях с шапка на главата си. Ние започнахме да говорим за обръщение към Бога макар те да изглеждаха напълно незаинтересовани. След малко техните изражения се промениха и единия свали шапката си. Поставяйки я зад себе си той каза, че всичко, което сме казали е истина, че е бил голям грешник и не е разбирал това както трябва, но сега е решил с Божията помощ да се обърне искрено към Него. Ние наставихме него и спътника му, който сега по подобен начин поглъщаше всяка дума да вика силно към Бога, за да може Той да му „изпрати помощ от светилището” Късно през нощта ние достигнахме Манчестър.
Спътници на седлото

Петък 17 - Рано сутринта напуснахме Манчестър като взехме с нас и братът на г-н Кончин, който желаеше да учи в Оксфорд. Бяхме напълно решени да не пропускаме възможност да наставляваме или поучаваме всички, на които можем да говорим по време на нашето пътуване. В Кнутсфорт, където спряхме първо, всички, на които говорихме приеха с благодарност наставлението. Но една жена в Разговора-на-хълма, където обядвахме, се показа толкова вежлива, че за почти час изглеждаше, че нашия труд е на вятъра. Все пак ние продължавахме да говорим. Изведнъж тя ни погледна сякаш току що се събужда от сън. Всяка дума попиваше в сърцето й. Аз никога не бях виждал толкова пълна промяна в очите, лицето и начина на говорене на някого за толкова кратко време.

Около 5 мъжът, който яздеше заедно с една жена до г-н Кинчин каза:

„Господине, трябва да благодарите на Бога, че е толкова хубав ден; понеже ако валеше щяхте страшно да се изцапате с Вашия малък кон.” Г-н Кончин отговори: „Вярно; и ние трябва да благодарим на Бога за напия живот, и здраве, и храна, и облекло, и за всичко.” След това той продължи да язди. Г-н Фокс го последва и каза: „Господине, моята господарка би желала да поговори малко повече с този господин.” Ние спряхме и когато те дойдоха започнахме взаимно да изследваме сърцата си. Вечерта те отново дойдоха при нас в нашия хан в Стоун където аз обясних на двамата както и на мнозина други, с които се случи да се срещнем великата истина - благочестието има обещание и за този и за идния живот.

Вторник 21 - Между 9 и 10 пристигнахме в Хеджфорд. След обед ни настигна един човек, който скоро доказа, че е склонен повече да говори отколкото да слуша. Все пак ние говорехме и не преставахме. Вечерта настигнахме един млад човек, квакер, който след това дойде при нас в нашия хан в Хенли, откъдето изпрати за останалата част от семейството си, които се присъединиха към нас в молитва, към която аз добавих, както обикновено обяснение на втория урок. На сутринта нашият втори придружител дойде с нас една или две мили по-нататък и не само, че говори по-малко отколкото предишния ден, но получи и голяма доза сериозно предупреждение срещу празнословието и суетата.

Час по-късно ние бяхме настигнати от възрастен господин, който каза, че отива да запише своя син в Оксфорд. Ние запитахме: „В кой колеж?” Той отговори, че не знае понеже нямал познати на препоръките, на които би могъл да се облегне. След като поговорихме малко той показа голямо разбиране за Божието провидение и ни каза, че знае, че Бог ни е поставил на пътя му в отговор на неговата молитва. Вечерта ние достигнахме Оксфорд, радващи се, че получихме толкова много свежи доказателства за великата истина: „Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправи пътеките ти” (Притчи 3:6).

Вторник 23 - Отново срещнах Петър Бьолер, който ме удивлява все повече и повече поради описанието, които дава за живота на истинска вяра - святостта и радостта, които твърди, че я придружават. На следващата сутрин аз отново започнах да чета гръцкия нов завет решавайки да прибягна „към закона и свидетелството.” Бях уверен, че по този начин Бог ще ми покаже дали това учение е от Него.

Понеделник 27 - Г-н Кинчин дойде с мен в замъка където, след четенето на молитви и проповед върху: „Определено е на човеците веднъж да умрат” ние се молихме заедно с един осъден човек първо с няколко написани молитви и след това с думите, които ни бяха дадени в този час. Той коленичи с голямо объркване и тежест като нямаше “почивка в костите си поради” своите „грехове.” След известно време той стана и смело каза: „Сега аз съм готов да умра. Аз зная, че Христос е отнел греховете ми; и няма вече никакво осъждение за мен.” Същата явна радост той показа и когато беше отвеждан за екзекуция. Дори в своя последен миг беше същия, наслаждавайки се на съвършен мир и уверен, че е бил „приет във Възлюбения.”

Неделя 12 Април - Понеже беше Великден аз проповядвах в университетската църква върху: „Иде час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят ще оживеят.” (Йоан 5:25). Следобед проповядвах първо в замъка и след това в Карфакс върху същите думи. Виждах обещанието, но то беше много далечно. Вярвайки, че за мен е по-добре да очаквам Неговото обещание в тишина и отделеност в Понеделник 3 аз се съгласих с желанието на г-н Кинчин да отида при него в Дамр, Хампшир. Но аз не останах там задълго бивайки ревностно умоляван да отида в Лондон макар и само за няколко дена. Така,  на 18 Вторник аз се завърнах.

Отново попитах П. Бьолер дали трябва да спра да поучавам другите. Той каза: „Не; не скривай в земята таланта, който ти е дал Бог.” Според това във Вторник 25 аз говорих ясно и пълно в Бледнод със семейството на  г-н Деламот за естеството и плодовете на вярата. Г-н Брогтън и брат ми бяха там. Най-голямото възражение на г-н Брогтън беше, че никога не е мислил, че аз, който съм понесъл и изстрадал толкова неща. нямам вяра. Брат ми беше много ядосан и ми каза, че не зная каква пакост съм направил говорейки така. И, наистина, на Бога беше угодно да разпали един огън, който аз вярвам никога няма да бъде угасен.

В Сряда 26, денят определен за моето завръщане в Оксфорд, аз още веднъж чаках комитета на Джорджия, но бивайки притиснат от времето бях принуден да им оставя записките, които възнамерявах да им дам със собствените си ръце. Един от тях беше документа, чрез който аз бях назначен за служител в Савана и който смятах, че не е правилно да задържам след като не изпълнявам повече тази длъжност.

Петър Бьолер вървя с мен няколко мили и ме настави да не препятствам Божията благодат. При кръста на Герард аз ясно говорих на тези, които Бог беше предал в ръцете ми за вярата, която е в Исус; както направих и на следващия ден с един млад човек, когото настигнах и вечерта на нашите приятели в Оксфод. Това е едно странно учение, с което дори тези, които не му противоречат не знаят какво да правят, но един или двама, които бяха напълно наранени от греха с желание слушаха и приемаха с радост. През следващите един или два дена аз бях напълно утвърден в „истината на благочестието” чрез слушането на г-н Хътчинс от колежа Пембок и г-н Фокс: двама души, на които Бог беше дал тази вяра, чрез която идва спасението в един миг така както светкавицата пада от небето.

Понеделник 1 май - Връщането на болестта на брат ми отново ме принуди да бързам към Лондон. Същата вечер го намерих в Джеймс Хътън в по-добро здраве отколкото очаквах, но силно противоречащ това, което той наричаше „нова вяра.” Тази вечер започна нашето малко общество, което след това се срещаше в Фетър Лейн.

Сряда 3 - Моят брат имаше дълъг и сериозен разговор с Петър Бьолер. И сега се видя угодно на Бога да отвори очите му така, че той също да види ясно какво е естеството на тази жива вяра, чрез която единствено „ сме спасени по благодат.”

Четвъртък 4 - Петър Бьолер напусна Лондон, за да отплава за Каролина. О, какво дело е започнал Бог откакто той пристигна в Англия! То никога няма да премине докато небето и земята стоят.

Неделя 7 - Сутринта проповядвах в св. Лоурънс и след това в църквата св. Катерина. И в двете ми беше дадено да говоря силни думи затова не се учудих когато ми казаха, че повече няма да проповядвам в нито една от двете църкви.

Неделя 14 - Сутринта проповядвах в св. Ана на Алдерсгейт и следобед в параклиса Савой свободно спасение чрез кръвта на Христос. Скоро ми казаха, че в св. Ана по подобен начин повече няма да проповядвам.

Петък 19 - Плевритът на моя брат се върна за втори път. Неколцина от нас прекараха съботната нощ в молитва. На следващия ден, който беше Петдесятница, след като слушах д-р Хейлин да проповядва една истинска проповед (върху „Те се изпълниха със Святия Дух” „И така,” каза той, „можете да бъдете всички ако не беше Вашата вина.”) и му помагах в раздаването на святото причастие (неговият помощник беше болен) аз получих изненадващата новина, че моят брат е намерил мир за душата си. Неговата телесна сила също се върнала от този час. „Кой е велик като нашия Бог?”

Проповядвах в св. Йоан, Уапинг в 3 часа и в св. Павел вечерта. Повече няма да проповядвам в тези църкви. Следващия Четвъртък проповядвах в св. Антолин.
Понеделник, Вторник и Сряда имах постоянна тъга и тежест в сърцето си.

Четвъртък 24 Май - Мисля, че беше около 5 сутринта, когато отворих своя Нов завет на следните думи: „Дадоха ни се твърде големите и изобилни обещания чрез които да станем участници в Божественото естество.” (2 Петрово 1:4). Продължих да чета нататък и отворих на следните думи: „Не си далеч от Божието царство.” (Марк 12:34). След обед бях помолен да отида в църквата св. Павел. Антемът беше „От бездната викам към Тебе о Господи: Господи, послушай гласа ми. О, нека ушите Ти добре да чуят гласа на оплакването ми. Ако ти Господи гледаше на моите прегрешения как бих устоял? Но в Теб има милост затова ще Ти се боят. Израелю, уповавай на Господа; защото в Него е милостта и изкуплението. Той ще изкупи Израел от всичките му грехове.”

„Почувствах сърцето си странно затоплено.”

Вечерта, твърде неохотно отидох на събирането на улица Аудтрсгейт, където се четеше предговорът на Лутер към посланието към Римляните. Около четвърт час преди девет докато той обясняваше промяната, която Бог извършва в сърцето чрез вяра в Христос почувствах сърцето си странно затоплено. Почувствах, че вярвам в Христос, единствено в Христос за спасение; и ми беше дадена една увереност, че Той е отнел греховете ми, дори моите, и ме е спасил от закона греха и на смъртта. Започнах да се моля с цялата си сила за тези, които се бяха отнесли зле с мен и ме бяха преследвали. След това изповядах открито пред всички присъстващи това, което чувствах за пръв път в сърцето си. Но не след дълго врагът подхвърли: „Това не може да бъде вяра; защото къде е радостта ти?” Дотогава аз бях учен, че мирът и победата над греха са основни за вярата в Начинателя на нашето спасение; но що се отнася до даването на радост, която обикновено съпътства нейното начало, особено в тези, които скърбят дълбоко, Бог понякога я дава и понякога я задържа според решението на волята Си. След като се върнах у дома бях силно нападнат от изкушения, но аз извиках и те побягнаха. Те се връщаха отново и отново. Аз често повдигах очите си и Той „ми изпрати помощ от високо.” По този начин аз открих основната разлика между това и моето предишно състояние. Аз се борех, да, воювах с цялата си сила под закона, както и под благодатта. Но тогава аз бях понякога, ако не и често, побеждаван; сега, аз винаги побеждавах.

Четвъртък 25 - В момента, в който се събудих Господ Исус беше в сърцето и в устата ми; и аз открих, че цялата ми сила лежи в това да пазя погледа си устремен в Него и душата ми да Го очаква постоянно. Следобед отново бях в св. Павел и можах да опитам добрите думи на Божието слово в антема, който започваше: “Винаги ще пея за Божиите милости; с устата си ще разказвам Твоята истина от едно поколение на друго.” Все пак врагът ме нападна със страх: „Ако наистина вярваш защо няма разумна промяна? Аз отговорих (и все пак не аз) „Не знам това, но зная, че „имам мир с Бога.” Днес аз не съгрешавам и Исус, моят Господар ми е забранил да мисля за утрешния ден.”

Сряда, 7 Юни - Реших, ако позволи Бог, да посетя за кратко Германия. Преди да напусна Джорджия възнамерявах да направя това ако е угодно на Бога да ме върне в Европа. Сега виждах ясно, че времето е дошло. Моят слаб ум не може да разбере това. Мисля, че разговорите с тези святи хора, които сами са живо свидетелство за пълната сила на вярата и все пак са способни да понасят тези, които са слаби, могат да бъдат използвани от Бога така да настроят душата ми, че да бъда в състояние да вървя от вяра към вяра  и от „сила в сила.”

(Следващите 3 месеца Уесли прекарва в Германия посещавайки моравските братя)

Неделя, 17 Септември (Лондон) - Започнах да изявявам в моята собствена страна добрата вест за спасението проповядвайки три пъти и след това обяснявайки светото Писание на голямо множество в Моинорис. В понеделник с радост срещнах с нашето малко общество, което сега се състои от 32 души. На следващия ден отидох на среща с осъдените престъпници в Нюгейт и им предложих свободно спасение. Вечерта посетих едно събиране на улица Аудърсгейт. Отначало някои протестираха, но не задълго; при раздялата ни нямаше нищо освен любов.

Петък 3 Ноември - Проповядвах в св. Антолин, в Неделя 5 в св. Ботолф Бишопгейт, следобед в Ислингтън и вечерта пред такова събрание, каквото никога по-рано не съм виждал в св. Климент в Стернд. Това беше първия път когато проповядвах тук и предполагам, че ще бъде и последния.

Неделя 3 Декември (Оксфорд) - Започнах да чета молитви в Бокардо (градския затвор) практика, която беше прекратена от дълго време. Следобед получих писмо, което силно ме умоляваше да публикувам своята оценка за Джорджия както и друго, което също толкова силно настояваше да не правя това „понеже това ще ми донесе много неприятности.” Аз се допитах до Бога и Неговото слово и получих два отговора; първият от Езекиил 33:2-6; другия „Понеси страдания като добър войник Исус Христов” (2 Тимотей 2:3).

Вторник 5 - Започнах да чета молитви и да проповядвам в приюта за бедни в Глочестър, а в Сряда и в този, който принадлежеше на епархията св. Тома. И двата дена проповядвах в замъка. В св. Тома имаше млада жена, която бълнуваше като луда. Тя непрестанно викаше и измъчваше себе си. Имах голямо желание да говоря с нея. Когато започнах тя притихна. Сълзи течаха по бузите й през цялото време докато й казвах: „Исус от Назарет желае и може да те избави.”

Понеделник 11 - Научавайки, че г-н Уайтфийлд пристига от Джорджия аз побързах да замина от Оксфорд за Лондон и във Вторник 12 Бог ни даде отново да имаме сладко общение.

След тригодишно проповядване в щата Джорджа, Джон Уесли се завръща в родния си Бристол. Работата му сред американските индианци е неуспешна. Църквите в Америка също не го приемат добре. Но в Англия следва още по-неприятна изненада, която той записва в дневника си:

Неделя 7-ми: Проповядвах в Св. Лоренс сутринта а след това в църквата Св. Катерина. Говорих силно и на двете служби и затова не бях изненадан, когато ми казаха никога вече да не проповядвам в тези църкви.

Неделя 14: Проповядвах в Св. Ана в Алдерсгейт, а след обед в Савой относно спасение чрез вяра в кръвта на Христос. След това ми забраниха ми проповядвам в Св. Ана. Проповядвах в Св. Джон в 3ч. и в Св. Бенет същата вечер. И в тези църкви ми забраниха да проповядвам.

Скоро в областта няма църква която да не го е изгонила. Уесли е на края на силите си. Неговия приятел и съветник Бохлер му пише: „Проповядвай вяра докато вярата дойде и в теб, и тогава ще проповядваш вяра защото я имаш”. В следващата бележка в дневника на Уесли четем:

2 Април, 1739 Понеделник: Изгонен от почти всички църкви в околията с голяма неохота отидох да проповядвам на миньори край Бристол. Когато пристигнах около 4 след обед по брега бяха насядали над 3000 души.

Неделя 8-ми: В 7 сутринта говорих на около 1000 човека в Бристол и после на 1500 на хълма Ханам край Кингсууд. Същия след обед проповядвах на 5000 в Роуз Греен

Вторник 17-ти: В 5 след обед трябваше да говоря пред малка група от хора в Бак Лейн. Когато пристигнах залата беше препълнена. От тежестта на хората централната колона се прекърши и подът започна да потъва. Но след малко спря и успях да проповядвам.

Глава 3: Проповядване на открито; „Целия свят е моя енория”; Уайтдийлд; Уелс; Опитности с демони
Уесли започва да проповядва на открито

1739. 15 Март - По време на моя престой (в Лондон) аз бях напълно зает с нашето общество на Фетър Лейн както и с множество други, които желаех да поддържам. Немах намерение да напускам Лондон, когато получих писмо от г-н Уайтфийлд и друго от г-н Стюард, които ме умоляваха по най-настоятелен начин да дойда в Бристол без да се бавя. Не ми се искаше да направя това.

Вторник 28 - Моето пътуване беше представено пред нашето общество на Фетър Лейн. Моят брат Чарлс едва спомена за него. Когато обаче се обърна към  Божия пророк той получи следните думи като изговорени към него: „Сине човешки, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти” (Езекиил 24:16). Все пак другите наши братя продължаваха да спорят без някаква вероятност да достигнат до единодушно решение, докато накрая всички се съгласихме да решим чрез жребий. И така беше решено, че аз трябва да отида.

Четвъртък 29 - Напуснах Лондон и вечерта поучавах една малка група в Бесингстоук.

Събота 31 - Вечерта достигнах Бристол и там срещнах г-н Уайтийлд. Отначало аз не можех да се съглася със странния начин на проповядване на открито, за който той ми даде пример в Неделя понеже през целия си живот (до съвсем скоро) толкова стриктно се бях придържал към приличието и реда, че смятах едва ли не за грях мисълта, че това може да не бъде направено в църква.

1 Април - Вечерта (г-н Уайтфийлд беше заминал) аз започнах да обяснявам проповедта на нашия Господ на планината (един твърде забележителен прецедент за проповядване на открито макар че предполагам, по същото време са се провеждали църковни служби) на малка група, която имаше навика да се среща един или два пъти седмично на улица Николас.

Понеделник 2 - В 4 след обед реших да бъда по-смел и да изявя по улиците добрата вест за спасението говорейки от върха на едно малко възвишение близо до града на около 3000 души. Текста, върху който говорех беше този (възможно ли е някой да е толкова невеж, че да не вижда как той се изпълнява във всеки служител на Христос?): „Духът на Господа е на мене понеже ме е помазал да проповядвам на сиромасите; да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на вързаните и да проглася благоприятната Господна Година.” (Исая 61:1-2; Лука 4:18-19).

Неделя 8 - В 7 сутринта проповядвах на около 1000 човека в Бристол и след това на около 1500 от върха на хълма Ханам в Кингсууд. Аз извиках към тях с думите на евангелския пророк: „О, вие, които сте жадни, елате всички при водите; и вие, които нямате пари, елате, купете и яжте. Да! Елате, купете вино и мляко без пари и без заплащане.” (Исая 55:1). Следобед около 500 души дойдоха в Роуз Грийн (от другата страна на Кингсууд); сред които аз застанах и извиках в името на Бога: „Ако е жаден някой нека да дойде и да пие. Който вярва в Мене реки от жива вода ще потекат от утробата му както казва Писанието.” (Йоан 7:38).

Вторник 17 - В 7 следобед посетих малкото общество в Бак Лейн. Стаята, в която се намирахме имаше подпори, но тежестта на хората накара пода да поддаде и още в началото на проповедта гредата, която я подпираше падна с голя шум. Но пода не потъна повече, така че, макар отначало да бяха донякъде изненадани, хората тихо и с вниманието се върнаха към това, което се говореше.

Понеделник, 7 Май - Бях готов да отпътувам към Пенсфорд където трябваше да проповядвам в църквата, когато получих следната бележка:

„Господине,

Нашият служител беше уведомен, че Вие не сте на себе си и поради тази причина няма да проповядвате в никоя от неговите църкви.” Все пак аз отидох и в Приийстдаун и на около половин миля от Пенсфорд проповядвах Христос нашата „мъдрост и праведност и изкупление и освещение.”

Вторник 8 - Отидох в Бат, но не можах да отида на моравата където бях говорил преди. В резултат ми беше предложено едно много по-удобно място, където проповядвах Христос на около 1000 души.

Сряда 9 - Сдобихме се със собственост върху парче земя близо до двора на църквата св. Яков на Хрос Феър, Бристол, където възнамеряваме да построим стая, достатъчно голяма, за да побере както обществата на улиците Николас и Болдуин така и толкова от техните познати, колкото биха пожелали да дойдат когато разясняваме Писанието. В Събота 12 беше положен първия камък с глас на радост и хваление.