Победа над волята на детето

За да се оформи умът на децата първото нещо, което трябва да се направи е да се пречупи волята им и да се доведат до покорен нрав. Да се даде знание на умът изисква време и при децата трябва да се прави на малки порции доколкото те са в състояние да го понесат. Но да се покори волята им е нещо, което трябва да бъде направено наведнъж и колкото по-рано толкова по-добре. Защото чрез пренебрегване на навременното поправяне те ще придобият упоритост и инат, които след това е трудно да бъдат премахнати и това никога не може да стане без да се използва строгост, която би била толкова болезнено за мен, колкото и за него. Родителите, които позволяват децата им да развият навици, които след това трябва да премахват по преценката на света минават за нежни и снизходителни, но аз ги наричам жестоки. Някои от тях са толкова глупави, че учат своите деца на неща, за които след малко време биха ги били жестоко. Когато детето е поправяно то трябва да бъде подчинено; и това не би било трудно ако не израсне твърде упорито поради голямо снизхождение. Ако волята на детето е напълно покорена и то е накарано да почита и да стои в преклонение на родителите биха били избягнати голям брой глупости и нехайства. Някои могат да бъдат пренебрегнати и да не им се обърне внимание, други само леко порицани, но никое съзнателно престъпване на детето не трябва да бъде прощавано без то да е наказано, повече или по-малко така както повеляват природата и естеството на провинението.

Моят съвет е волята на детето да бъде покорена навреме защото това е единствената здрава и разумна основа за религиозно обучение, без която както правилото така и примера биха били безполезни. Но когато това бъде направено детето може да бъде обучавано от разума и благочестието на своите родители докато неговия собствен разум стане достатъчно зрял и принципите на религията пуснат корени в умът му.

Аз все още не мога да приключа с този предмет. Както собствената воля е корена на всеки грях и нещастие така този, който я поощрява в детето прави сигурни тяхната по-нататъшна окаяност и безверие. Действията и постъпките, които те поощряват определят тяхното бъдещо щастие и благочестие. Това е още по-видно ако разсъдим, че религията не е нищо друго освен вършенето на Божията воля, а не на нашата собствена: т.е. да наложим препятствие на нашето временно и вечно щастие обичайки толкова своята воля, че никаква снизходителност за това не може да бъде маловажна. Небето и ада зависят изцяло от това. Така родителят, който работи, за да потисне това в своето дете работи заедно с Бога за обновяването и спасяването на една душа. Родителят, който е снизходителен към това върши работата на дявола, прави вярата непрактична, спасението непостижимо и прави всичко, на което е способен, за да навлече проклятие както върху душата така и върху тялото на своето дете.

Веднага щом можеха да говорят децата в това семейство бяха учени на Господната молитва, която те след това казваха при лягане и ставане и когато станеха по-големи към нея беше добавяна кратка молитва за техните родители и още няколко свързани с определени дни; краткия катехизис и някои пасажи от Писанието които тяхната памет можеше да задържи.

Още от много ранна възраст те бяха учени да различават неделния от всеки друг ден, още преди да бяха в състояние да говорят или да ходят. Те бяха учени да стоят тихи по време на семейните молитви и да молят за благословение веднага след тях, което правеха чрез знаци преди да могат да коленичат или да говорят.

На тях бързо им беше показвано, че не могат да имат нищо, за което плачат и бяха наставлявани да молят учтиво, за това, което искат. Не им беше позволено да поискат дори от най-нисшия слуга без първо да кажат: „Моля те, дай ми това и това.” И слугата беше мъмрен ако някога им позволяваше да пропуснат тези думи. Напразното изговаряне на Божието име, проклинането и пълненето, богохулството, сквернословието, грубостта, лошите имена никога не се чуваха сред тях. Нито пък им беше позволено да се обръщат един към друг на собствено име без преди това да добавят братко или сестро.

Никой от тях не беше учен да чете преди да навърши 5 години освен Кейси, в който случай аз прекалих и тя прекара в учене повече години отколкото те месеци. Начина на учене беше следния: един ден преди детето да започне да учи къщата беше поставяна в ред, на всеки му беше определяна работата и беше издавана заповед никой да не влиза в стаята от 9 до 12 или от 2 до 5, които бяха вашите часове за учене. На детето се даваше 1 ден, за да научи буквите и всяко от тях за това време ги знаеше всички, големи и малки, освен Моли и Нанси, на които им бяха нужни по ден и половина преди да ги научат добре, заради което ги смятах за много глупави. Но когато забелязах за колко време много деца учат читанката аз си промених мнението. Но причината, поради която аз ги смятах за такива тогава беше защото другите учеха с такава готовност и твоя брат Самуил, който беше първото дете, което някога учех научи азбуката за няколко часа. На 10 Февруари той навърши 5 г. и веднага щом научи буквите започна първата глава на Битие. Той беше учен как да прочете правилно първия стих и след това да го чете отново и отново докато можеше да го прочете по всяко време без колебание, след това втория и т.н. докато научи 10 стиха за 1 урок, което той направи бързо. Тази година Великден се падаше късно и до Петдесятница той можеше да чете много добре цялата първа глава, защото четеше продължително и имаше толкова забележителна памет, че не мога да си спомня да съм му повтаряла едно и също нещо 2 пъти.
Държейки децата на Уесли в ред

Това, което беше дори още по-удивително е, че всяка дума, която беше научил по време на този урок той познаваше когато я види или в библията или в някоя друга книга; по която причина скоро се научи да чете английски много добре.

Същия метод беше съблюдаван с всички тях. Веднага щом научеха буките те бяха карани първо да четат един ред като никога не прекъсвахме преди да са научили урока си много добре независимо дали той беше кратък или дълъг. Така един след друг те продължаваха да четат без прекъсване и преди да напуснат училище всяко дете четеше това, което беше научило сутринта и следобед ние продължавахме да учим..

Високото говорене или игрите не бяха позволени, но всеки беше зает със своето учене за по 6 часа дневно; и е почти невероятно на какво може да бъде научено едно дете за 4 месеца чрез прилежно старание стига то да има поне някакви способности и добро здраве. Всяко от тях, с изключение на Кейси, по това време можеха да четат по-добре отколкото повечето жени се научават някога.

На децата им беше забранено на стават от местата си или да излизат от стаята освен ако нямаха добра причина и да се бяга в двора, градината или улицата без позволение винаги се считаше за престъпление заслужаващо сериозно наказание.
За няколко години всичко вървеше много добре. Децата никога не бяха били в по-добър ред. Никога те не бяха били по-склони към благочестие или да се подчиняват на своите родители до това фатално тяхно разпръскване в няколко различни семейства след пожара. По това време те бяха оставени в пълна свобода да говорят със слугите, нещо от което преди това винаги бяха ограничавани, да тичат на воля и да играят с всяко дете било то добро или лошо. Те скоро се научиха да пренебрегват стриктното пазене на господния ден и няколко песни и лоши неща, които преди това не знаеха. Доброто поведение, за което бяха хвалени от всички, които идваха в къщи скоро беше до голяма степен изгубено. Те също така се научиха да говорят с груб акцент както и много други груби неща, които не можеха да се поправят без известни трудности. Когато къщата беше построена отново ние започнахме да провеждаме стриктни реформи. Тогава беше поставено началото на навика да пеем псалми в началото и в края на учението, сутрин и вечер. Тогава започна и почивката от 5 часа. Тогава най-големия вземаше най-малкия, който можеше да говори, втория следващия и те им четяха псалма за деня и една глава от НЗ. По същия начин  те бяха наставлявани да четат псалми и една глава от СЗ всяка сутрин, след което пристъпваха към личните си молитви преди да изядат закуската си или да се присъединят към семейството. И, аз благодаря на Бога, този обичай все още се пази у нас.
Допълнителните правила на Сузана Уесли

Съществуваха и няколко допълнителни правила, които изплуват в паметта ми и аз ги споменавам тук защото ми се виждат полезни.

1. Страхливостта и страха от наказание често караха децата да лъжат докато придобият навик, който не могат да оставят. За да попречим на това беше поставено правило, че който е обвинен в престъпление за което е виновен ако искрено си признае и обещае да го остави няма да бъде бит. Това правило до голяма степен препятстваше голям брой лъжи.

2. Никое грешно действие като лъжа, игра в църква или в Господния ден, непокорство, каране и т.н. никога няма да бъде оставено ненаказано.

3. Никое дете няма да бъде хокано или наказвано 2 пъти за едно и също провинение и ако те се поправеха никога няма да бъдат порицавани за това по-късно.

4. Всяко действие на покорство, особено тези, които влизат в противоречие със собствените им склонности винаги ще бъдат хвалени и често награждавани в зависимост от заслугата и причината.

5. Ако някое дете извърши дело на покорство или направи нещо с намерение да зарадва, макар и да не го направи добре, все пак покорството и намерението трябва да бъде прието с радост и детето да бъде нежно наставено как следващия път да се справи по-добре.

6. Трябва стриктно да се спазва умереност и никога да не се посяга на чужда собственост дори и в най-малкото и дори да е с цената на фарфинг или на игла. Те не трябва да присвояват нищо без, още по-малко срещу, неговото съгласие. Това правило никога не може да бъде насаждано твърде много в съзнанието на децата и от липсата на родители или възпитатели, които трябва да правят това така както трябва произлиза това срамно пренебрегване на справедливостта, което наблюдаваме в света.

7. Обещанията трябва стриктно да се изпълняват и така както веднъж подарения подарък принадлежи на получилия го така и те дадени веднъж принадлежат на този, на когото са дадени освен ако не са условни и условието за тяхното изпълнение не е изпълнено.

8. Никое момиче да не бъде учено да работи преди да се научи да чете много добре и след това да върши своята работа със същото приложение и за същото време, което е прекарала в четене. Това правилно също е много важно защото да сложиш едно дете да се учи да шие преди да се е научило да чете е истинската причина защо толкова малко жени не могат да четат на глас и да бъдат добре разбирани.

Сряда 1 Декември (Нюкасъл) - Бяха ни предложени няколко места, на които да построим стаята за обществото, но нито едно не беше такова каквото желаехме. И вероятно това беше дело на провидението защото по този начин аз бях задържан в Нюкасъл независимо дали желая това или не.

Събота 4 - Бях едновременно изненадан и наскърбен от искрения размер на ентусиазъм. Д….. Б….. от Тунфийлд Лейт, който преди няколко дена беше получил усещане за Божията любов премина яздейки през града избутвайки като викаше на всички хора пред себе си говорейки им, че Бог му е казал, че ще бъде крал и ще стъпче всички неприятели под нозете си. Аз веднага го изпратих у дома му и при работата му и го посъветвах да плаче денем и нощем пред Бога, за да се смири сърцето му за да не вземе сатана предимство над него.

Днес един човек ми се обади и ми предложи цена за земя. В Понеделник беше съставен договор, в който той се съгласяваше да ме признае във владение от Вторник при плащането на 30 паунда.

Вторник 7 - Сутринта бях толкова болен, че се принудих да повикам г-н Уилямс в стаята си. След това той отиде при г-н Стефънсън, търговец в града, и беше заведен при земята, която възнамерявахме да купим. Аз желаех да я купя. Г-н Стефенсъмн му казал: „Г-не аз не желая пари; но ако г-н Уесли желае земя той може да има част от моята градина прибавена към мястото, което вие споменахте. За 40 паунда той ще има 16 ярда ширина и 30 дължина.

Сряда 8 - Подписах договор с г-н Стефенсън и и аз влязох във владение на земята. Но не можех да се отметна от обещанието, което бях дал на г-н Ридъл, така че по същото време влязох във владение и на неговата земя. Целият парцел е с дължина около 40 ярда средата, на който ние възнамеряваме да построим къща оставяйки място за малък двор отпред и малка градина зад постройката.

Понеделник 13 - Включих пристройка с жилищно помещение към съседната земя, която се бяхме подготвили да застроим, но студената слана ни принуди да забавим работата. Никога не съм чувствал толкова силен студ по-рано. В една стая където постоянно гореше огън макар работната ми маса да беше само на ярд от комина аз не можех да пиша за повече от 15 минути без ръцете ми да станат почти безчувствени.
Първата методистка сграда в Нюкасъл

Понеделник 20 - Положихме първия камък на сградата. Мнозина се бяха събрали от различни краища, за да видят това; но никой не се подиграваше и не ни прекъсваше докато хвалехме Бога и се молехме Той да благослови работата на ръцете ни. Три или 4 пъти вечерта аз бях принуден да прекъсна проповядването за да мога да се моля и да благодаря на Бога.

Вторник 23 - Беше изчислено, че къща каквато предвиждахме няма да може да бъде изградена за по-малко от 700 паунда и мнозина бяха убедени, че тя никога няма да бъде завършена, а други, че аз няма да доживея да я видя покрита. Аз бях на друго мнение и не се съмнявах, че тъй като тя беше започната за Бога Той ще достави нужното за нейното завършване.

На Уесли му е отказана Господна трапеза в Епърт; Корнуел и остров Силисия; естествен амфитеатър в Гуинап; Уесли в опасност

1743 Събота, 1 Януари - по пътя между Донкастър и Епърт настигнах един човек, който веднага ме засипа с толкова много и толкова безочливи въпроси, че аз останах удивен. Докато ме разпитваше за моите пътувания аз го прекъснах и казах: „Уверен ли сте, че ние сме потеглили на едно дълго пътуване, че вървим към вечността?” Той веднага отговори: „О, разбрах! Разбрах! Не е ли името ви Уесли? Това е жалко! Жалко е! Защо не ви е достатъчна религията на вашия баща? Защо трябва да имате нова религия?” Аз се канех да отговоря, но той ме прекъсна като изкрещя триумфално: „Аз съм християнин! Аз съм християнин! Аз съм църковник! Църковник съм! Аз не съм един от вашите глупаци.” толкова ясно колкото можеше да говори, защото беше така пиян, че едва стоеше на мястото си. След като по този начин беше постигнал победа или по собствените му думи „ме беше стъпкал” той започна да пришпорва коня си и изчезна в галоп колкото може по-бързо.
На Уесли му е отказана Господна трапеза в Епуърт

Вечерта аз достигнах Епуърт.

Неделя 2 - В 5 проповядвах върху „Така е с всеки, който е роден от Духа.” Около 8 отново проповядвах върху гроба на моя баща върху Евреи 8:11 Мнозина дошли от близките градове попитаха дали няма да е добре, тъй като днес беше неделя, в която се отслужват тайнствата, да ги приемат. Аз им казах: „При всяко положение: но би било добре да говорите за това с г-н Ромли, защото той е вашият свещеник.” Един от хората направи това от името на останалите, на когото той каза: „Моля, кажете на г-н Уесли, че аз няма да го допусна до тайнствата защото е неподходящ.” Колко мъдър е Господ нашия Бог! Няма по-подходящо място под небето от бащината ми къща където това следваше да ме сполети, мястото където прекарах своята младост и където „според най-строгите правила на религията” толкова дълго бях „живял като фарисей!” Също така беше в най-висша степен подходящо този, който ми отказа достъпа то същата тази трапеза на коята самият аз толкова често бях раздавал хляба на живота да бъде един, който ми дължеше най-нежна любов, която баща ми беше показвал към него.

Вторник 22 - Аз отидох до Южен Бидик, селище на въглекопачи на 7 мили на юг от Нюкасъл. Мястото, на което аз стоях беше точно в подножието на полукръгъл хълм. На склона му стояха много стотици; но много повече на равнината под него. Аз извиках към тях с думите на пророка: „О, сухи кости чуйте Господното слово.” (Езекиил 37:4). Дълбоко внимание беше изписано на всяко лице и аз вярвам, че би било добре да проповядвам там всяка седмица.

Сряда 23 - Срещнах на улицата един господин, който ругаеше и кълнеше по толкова ужасен начин, че не можех да направя друго освен да го спра. Скоро той се успокои и ми каза, че иска да ме почерпи чаша вино; и че би дошъл да ме чуе, но се страхува да не би да кажа нещо срещу боя с петли.

1 Април (Велики петък) - имах голямо желание да посетя едно малко село наречено Плейси на около 10 мили северно от Нюкасъл. То беше обитавано единствено от въглекопачи и то такива, които винаги бяха в първите редици на дивашко невежество и беззаконие от всякакъв вид. Предвиждаше се тяхното главно събиране да се състои на Господния ден, при което мъже, жени и деца се събираха заедно, за да танцуват, да се бият, да проклинат и кълнат и да играят с топка или с каквото им попадне под ръка. Аз чувствах голямо съжаление към тези нещастни създания от момента, в което за пръв път чух за тях; още повече понеже всички хора изглежда се бяха отчаяли за тях. Между 7 и 8 аз тръгнах с Джон Хейли, моят водач. Северният вятър беше необичайно силен и навяваше суграшица в лицата ни, която веднага замръзваше. Когато пристигнахме в Плейси, ние едва можехме да стоим. Веднага щом се съвзехме малко аз отидох на площада и изявих Този, Който „беше наранен заради нашите беззакония” и „бит за нашите престъпления.” Нещастните грешници бързо се събраха и внимаваха на това, което се говореше. Същото се повтори и следобеда  независимо от снега и вятъра докато ги умолявах да Го приемат за свой Цар да се „покаят и да повярват в благовестието.“
Уесли в Севен Диалс

Неделя 29 Май - Започнах да изпълнявам задължения в параклиса в Западната улица близо до Севен Диал, който (по едно странно стечение на провидението) ние бяхме наели за няколко години. Аз проповядвах върху евангелския текст за деня, част от третата глава на св. Йоан; и след това отслужих Господна трапеза на няколко стотин души. Отначало малко се страхувах, че силата няма да ми стигне за деня, когато една служба от 5 часа (защото тя продължи от 10 до 3) беше добавена към обичайните ми задължения. Но Бог щеше да се погрижи за това: така трябваше да мисля; и тези, които желаят могат да нарекат това ентусиазъм. Проповядвах в големите градини в 5 на огромно множество върху: „Трябва да се родиш отново.” (Йоан 3:3). След това имахем среща на ръководителите (което запълни цялото ми време, през което не говорех публично) и след това на групите. В 10 вечерта аз бях по-малко уморен отколкото в 6 сутринта.

Неделя 10 Юли (Нюкасъл) - проповядвах в 10 в Чодуен Фел върху „Защо да загинеш о доме Израилев.” (Езекиил 33:11). Откакто бях дошъл в Нюкасъл за първи път духът ми беше докоснат поради тълпите бедни грешници, които всяка Неделя следобед се разхождаха наред назад по Сендхил. Реших ако е възможно да им намеря по-добро занимание; и веднага щом службата в Вси светии завърши отидох направо от църквата до Сендхил и запях един псалм. След няколко минути имах достатъчна компания, хиляди и хиляди събрани заедно. Но князът на този свят се бореше с цялата си сила за да не бъде победено царството му. Наистина тълпата от Нюкасъл, въпреки своята най-голяма грубост имаше някаква останала човечност. Аз рядко съм ги виждал да ме замерват с нещо нито пък съм бил наранен по някакъв начин. Но те продължаваха да се блъскат един друг напред назад като предизвикваха такъв шум, че гласът ми не можеше да бъде чут; така че след като прекарах почти 1 час в молитви и пеене сметнах за най-добре да се оттегля в новата ни къща.
Уесли има проблеми с коня си

Понеделник 18 - Заминах заедно с Джон Даунс от Нюкасъл за Хърсли. Бяхме яздили 4 часа до Фери хил, който отстои на около 20 мили. След като починахме там за около час ние бавно продължихме да яздим и в 2 часа пристигнахме в Дарлингтън. Струваше ми се, че конят ми не е добре; той смяташе същото за своя, макар че и двата бяха млади и предишния ден се чувстваха много добре. Помолихме коняря да извика ветеринаря, което той направи без бавене, но преди човека да определи какъв е проблема и двата коня легнаха на земята и умряха. Аз наех кон до Сандхътън и яздех като казах на Джон Хърън да ме последва. Така във Вторник сутрин аз достигнах Боробридж и след това продължих за Лийдс.

Понеделник 22 Август 1743 (Лондон) - След се срещнах с няколко човека за молитва около 4 аз тръгнах и яздех бавно до Сноу хил където седлото се изхлузи от гърба на кобилата ми, аз паднах през главата й и тя побягна обратно към Смитфиийлд. Няколко момчета е хванаха и ми я доведоха обратно ругаейки и проклинайки през цялото време. Аз им говорех ясно и те обещаха да се поправят. Тъкмо се канех да потегля отново, когато един човек извика; „Господнине, вие сте изгубили подложката на седлото си.” Наложи се 2 или 3 от тях да ми помогнат да го сложа, но и те проклинаха почти при всяка дума. Аз се обърнах към неколцина от тях и им говорих с любов. Всички приеха това добре и ми благодариха много. Дадох им 2-3 малки книжки, които те обещаха да прочетат внимателно.

Преди да достигна Кенсингтън открих, че кобилата ми е изгубила едната си подкова. Това ми даде възможност да говоря обстойно за 1 или 2 часа както с ковача така и с неговия слуга. Аз отбелязвам тези малки обстоятелства, за да покажа колко лесни е да изкупваме всяко време (ако мога да се изразя така) когато чувстваме някаква любов към душите, за които е умрял Христос.

Петък 26 - Потеглих за Корнуел. Вечерта проповядвах при кръста в Таунтън върху: „Божието царство не е ядене и пиене, но правда мир и радост в Святия Дух.” Един нещастен човек се беше прокълнал отзад, за да причини някакви безредие; но времето не беше дошло; ревностните нещастници, които „се отричат от Господа, Който ги е купил” все още не бяха разбунили хората. Мнозина крещяха: „Хвърлете тук този мошеник; съборете го долу; пръснете му мозъка,” така че трябваше на няколко пъти да се застъпя за него иначе той би пострадал зле.

Неделя 27 - Следобед достигнах Екзетър; но понеже никой не знаеше за моето пристигане тази вечер аз не проповядвах на никого освен на една нещастна грешница която в някаква степен беше вкусила „силата на идещия век” и след това беше „паднала отново” (както тя каза, че е нейния случай) и се нуждаеше да бъде „обновена в покаяние.” Ние молихме Бога за нея и я оставихме скърбяща, но все пак не без надежда.

Неделя 28 - В 7 проповядвах на малка група хора. Проповедта, която чухме след това в църква беше твърде празна по съдържание. Каква беше вечерната не зная, защото не можах да чуя нито едно изречение. От църквата аз отидох в замъка където бяха събрани (както някои казаха) половината възрастни хора в града. Това беше ужасна гледка. Толкова огромно събрание в такъв малък амфитеатър! И всички стояха спокойни и тихи, докато аз обяснявах тази славна истина: „Блажен този, чийто престъпления са простени, чийто грях е покрит” (Псалм 31:1)

Понеделник 29 - Ние продължихме да яздим по-нататък. Вечерта ни завари по средата на първото голямо мочурище отвъд Ланчестън през което нямаше път. Около 8 вече се бяхме отклонили доста, но скоро чухме камбаната на Бодмин. Насочвани от нея ние свърнахме на ляво и преди 9 достигнахме града.

Вторник 30 - Вечерта достигнахме св. Ив. В 7 аз поканих всички виновни, безпомощни грешници, които са уверени, че „няма с какво да платят” да приемат свободно прощение. Стаята бе претъпкана отвън и отвътре, но всички бяха тихи и внимателни.

Сряда 31 - Говорих поотделно с всеки от членовете на обществото, което се състоеше от около 120 души. Около 100 от тях бяха намерили мир с Бога: такова е благословението да бъдеш гонен заради правдата! Докато отивахме в църквата в 11 голяма тълпа на пазара ни посрещна с шумни викове, макар и толкова безвредни колкото стихчетата пети под моя прозорец (съчинени както ме увери някой от един човек от техния град) Чарлз Уесли дойде в града, за да види дали може да раздвижи църквите.

Сутринта аз обясних какво е „обещанието на Отца.” След проповедта мнозина започнаха шумят, но Джон Нелсън влезе сред тях, поговори малко с най-буйните, които не отговориха нищо, но тихо си заминаха.