Уесли като мисионер в Джорджия Уесли започва своята работа

Вторник 23 - Яздейки към Брадфорд аз четях от книгата на г-н Лоу за новото раждане. Философска, спекулативна, необоснована, празна и безсмислена!

О какво падение!

В 11 проповядвах в Берфиелд на около 3000 души върху естествения дух, духа на робство и на осиновление. Вечерта почувствах силно желание отново да се върна при една млада жена в Кингсвуд. (Факта аз оставям да бъде преценен от всеки както желае.) Отидох. Тя беше 19 или 20 годишна, но изглежда не можеше да чете и пише. Намерих я на леглото; държаха я 2 или 3 души. Тя представляваше ужасна гледка. Болка, ужас и отчаяние извън всякакво описание бяха изписани на бледото й лице. Многобройните гърчове по цялото й тяло показваха как адските кучета гризяха сърцето й. Съпътстващите това крясъци трудно можеха да бъдат понесени. Но нейните каменни очи не можеха да плачат. Тя изкрещя веднага щом думите можаха да си проправят път до устата й „Аз съм прокълната, прокълната; изгубена завинаги! Преди 6 дни можехте да ми помогнете. Но това е минало. Сега аз съм дявола. Аз му се предадох. Негова съм. На него трябва да служа. С него трябва да отида в ада. Аз ще бъда негова. Ще му служа. Ще отида с негов ада. Не мога да бъда спасена. Няма да бъда спасена. Аз трябва, аз ще бъда прокълната!” След това тя започна да се моли на дявола. Ние започнахме: „Събуди се, събуди се Божия деснице!” Тя веднага падна като заспала; но щом си тръгнахме скочи отново с неизразима злоба: „Каменни сърца, разчупете си!Аз съм едно предупреждение за вас. Разчупете се, разчупете си, бедни каменни сърца! Няма ли да се разчупите? Какво още може да бъде направено за каменни сърца? Аз съм прокълната, за да можете вие да се спасите. Сега разчупете се, разчупете се, бедни каменни сърца! Вие няма нужда да бъдете прокълнати, макар че аз трябва.” След това тя впери погледа си в ъгъла на тавана и каза: „Ето го, да, ето го! Ела, добри дяволе, ела! Вземи ме. Ти каза, че ще разплискаш мозъка ми: ела, направи го бързо. Аз съм твоя. Аз ще бъда твоя. Ела точно сега. Вземи ме.”

Ние я прекъснахме като отново извикахме към Бога, при което тя падна като преди; и още една млада жена започна да вие колкото може по-силно. В този момент пристигна и моят брат. Беше около 9 часа. Продължихме да се молим до около 11 когато Бог в един миг даде мир в душата първо на едната измъчвана, а след това и на другата. И те и двете се присъединиха пеейки хваление на Този, Който „кара да млъкне врагът и отмъстителят.“
„Ето Уесли идва в галоп”

Събота 27 -Отново бях в Кингсвуудпри посещавайки един човек, които преди това беше много болен. Точно когато тръгвах започна да вали силен дъжд, така че само за няколко минути бях напълно мокър. Точно по това време една жена (тогава на 3 мили от мен) извикала: „Ето, Уесли идва препускайки колкото може по-бързо.”. Когато пристигнах ми беше доста студено и бях много по-готов за сън отколкото за молитва. Тя избухна в ужасен смях и каза: „Няма сила, няма сила; няма вяра, няма вяра. Тя е моя; нейната душа е моя. Аз я притежавам и няма да я оставя.” Ние помолихме Бога да увеличи вярата ни. Междувременно, нейните болки се усилиха повече отколкото някой можеше да си представи. Изглеждаше, че тялото й щеше да бъде разкъсано на части от силата на гърчовете. Един, който беше напълно убеден, че това не е естествена болест каза: „Мисля, че сатана губи. Страхувам се, че той няма да спре дотук.” Той добави: „Заповядвам ти в името на Господ Исус да кажеш ако ти е заповядано да мъчиш и някоя друга душа.” На това веднага беше отговорено: „Аз имам Л….и, К….р и С…ж….с” (Двама от споменатите живееха наблизо и по това време се намираха в съвършено здраве.) Ние отново се предадохме на молитва и не спряхме преди, около 6 часа, тя да започне да говори с ясен глас и спокойно изражение:

Неделя 28 - В 1 следобед проповядвах още веднъж в Брадфорд. Силният дъжд не възпря повече от 10 000 да внимават на следните сериозни думи: „Днес ви заявявам, че аз съм чист от кръвта на всички ви. Защото не се посвених да ви изявя цялото Божие слово.”

Връщайки се вечерта аз извиках г-жа Д….с в Кингсууд. Л….и и К….р бяха там. Едва беше минал четвърт час когато Л…и К…р изпадна в странна агония. Малко след това същото се случи и със С..а, Д…с. Конвулсиите, които разтърсваха цялото им тяло не можеха да се опишат с думи. Виковете и стоновете бяха твърде ужасяващи, за да ги понесем докато една от тях с глас, който не може да бъде описан каза: „Къде е вярата ви сега? Елате, молете се. Аз ще се моля с вас. „Отче наш, който си на небесата.” Ние приехме съвета от когото и да идваше той и изляхме душите си пред Бога докато агонията на Л…и К…р се усили дотолкова, че тя изглежда умираше. Но в един миг Бог проговори; тя позна Неговия глас и както тялото така и душата й бяха изцелени. Ние продължихме да се молим до 1 когато гласа на С…и Д…с също се промени и тя започна да вика силно към Бога. Тя прави това през по-голямата част от нощта. На сутринта ние подновихме своите молитви, докато тя викаше продължително: „Аз изгарям! Изгарям! О, какво да правя? В мен има огън! Не мога да го понеса. Господи Исусе! Помощ!” - Амин. Господи Исусе! Да се свети Твоето име.

Вторник 27 Ноември - Написах на г-н Д. (по негова молба) кратък отчет какво беше направено в Кингсууд и нашето настоящо занимание там. Той беше както следва: „Малко са хората от западна Англия, които не са чували за миньорите в Кингсууд; хора известни от самото начало и по-нататък с това, че не се боят нито от Бога нито зачитат хората и толкова невежи относно божиите неща, че изглеждат само една стъпка по-горе от зверовете, които погиват. Поради тази причина те са напълно лишени от желание да бъдат учени и без средствата за това.

Миналата зима мнозина казваха подигравателно на г-н Уайтфийлд: „Ако той ще обръща езичниците защо не отиде при миньорите в Кингсууд?” През пролетта той направи това. И понеже там имаше хиляди, които не можеха да отидат на място на публично богослужение той отиде при тях в собствената им пустиня, „за да потърси и спаси погиналите.” Когато беше призован да отиде други отидоха по “кръстопътищата и оградите и ги накараха да влязат.” И по Божията милост техния труд не беше напразен. Сцената е вече променена. Кингсууд не е същият както преди една година, когато там се чуваха ругатни и богохулства. Той не е повече пълен с боеве и вражди, с крясъци и горчивина, с гняв и завист. Там има мир и любов. Голямо множество от хора са кротки, спокойни и умолими. Те „не викат нито се карат” и рядко „техния глас се чува по улиците” и дори в техните къщи освен когато се предаван на обичайните си вечерни действия - да пеят хвалене на Бога техния Спасител. Техните деца също са познали това, което съдейства за техния мир. Преди известно време беше предложено в Кингсууд да се построи училище и след много предвидени и непредвидени трудности през последния Юни беше положена неговата основа. Земята, която избрахме беше в средата на гората между Лондон и Бат недалеч от така наречения Хълм на двата пътя, на около 3 мили от Бристол. Тук се строи голяма сграда за училище. Във всеки край се намират 4 малки стаи предназначени да подслоняват учителите (и може би, ако е угодно на Бога, и някои бедни деца). Двама души са готови да преподават веднага щом сградата бъде готова да ги приеме (а нейният скелет е почти завършен), което се надяваме да стане през пролетта или началото на лятото. Вярно е, че макар учителите да не изискват заплата все пак това начинание е съпътствано с големи разходи.

Глава 4: Инциденти по време на проповядване. Трудовата колония на Уесли. Спорове с Уайтфийлд. Интересни прекъсвания. Майката на братя Уесли
1740. Вторник 3 Януари - Напуснах Лондон и на следващата вечер пристигнах в Оксфорд където прекарах следващите 2 дена преглеждайки писмата, които бях получил през последните 16 или 18 години. Колко малко знаци за вътрешна религия има в тях! Намерих само един от тези, с които си пишех, който да заявява (добре си спомням, че по това време не знаех как да разбирам това), че Бог „е излял Своята любов в сърцето му” и му е дал „мир, който превъзхожда всяко знание.” Но кой повярва на неговите думи? Трябва ли да отрека тъжната истина или да я изкажа за полза на другите? Той беше изгонен от своята църква като луд; и, бивайки изоставен от приятелите си и презрян и отхвърлен от всички човеци живееше неизвестен и скрит за няколко месеца и след това отиде при Този, Когото душата му обичаше.

Понеделник 21 - Проповядвах в Ханам на 4 мили от Бристол. Вечерта свиках събрание на цялата църква с цел да помогнем на бедните, които живееха вън от портата Лонгфорт. Поради суровия студ те не работеха и понеже не получаваха помощ от своята енория бяха на прага на смъртта. В Сряда проведох друго събрание и трето в Неделя, чрез което ние бяхме в състояние да храним по 100, понякога и по 150 души на ден от тези, които намерихме, че се намират в най-голяма нужда.

Вторник 1 Април (Бристол) - Докато обяснявах първата част на 23 глава от Деяния на апостолите (колко подходяща беше тя за случая! макар и не по мой избор) водите започнаха да надигат гласа си. Някои от децата на Ваал се опитаха да ни смутят преди няколко нощи, но сега изглеждаше, че противниците ни бяха събрали всичките и сили. Не само дворът и алеите, но и цялата улица, нагоре и надолу бяха изпълнени с хора крещящи, проклинащи, ругаещи и готови да погълнат земята с ярост и злост. Кметът изпрати заповед да трябва да се разпръснат. Но те не го зачетоха за нищо. Главният полицай, който беше втори по ранг, се яви лично и беше твърде предубеден срещу нас. Но те обидиха и него толкова жестоко, че вярвам напълно отвориха очите му. Накрая кмета изпрати няколко от своите полицаи, които арестуваха главните размирници и не си отидоха докато всички останали не се разпръснаха. Със сигурност за нас той беше „Божий служител за да върши добро.”

Четвъртък 2 - Размирниците бяха доведени в съда и този ден имаше 4 процеса. Те започнаха да извиняват себе си като говореха много неща за мен. Но кмета ги отряза казвайки: „Какъв е г-н Уесли не е ваша работа. Аз ще пазя спокойствието и няма да допусна бунтове в този град.”

Пристигайки същия следобед в Нюгейт ми беше казано, че нещастните грешници осъдени на смърт силно желаели да говорят с мен. Но това не можа да се осъществи защото Алдерман Бичър току що беше изпратил изрична заповед, с която им отказваше това. Аз призовавам Алдерман Бичър да отговаря за тези души пред съдебния престол на Христос.

Неделя 14 Септември (Лондон) - Когато вечерта се прибрах у дома едва бях слязъл от каретата когато тълпата, която се беше събрала в едно голямо множество пред вратата ме обгради. Аз се зарадвах и хвалех Бога знаейки, че е дошло времето, което очаквах и веднага започнах да говоря на тези, които бяха най-близо до мен за „правдата и идещия съд.” Отначало хората, които чуваха не бяха много понеже шумът около нас беше твърде силен. Но тишината се разпростираше все по-далеч и по-далеч докато накрая имах едно тихо, внимателно събрание. Когато ги оставих те всички показаха голяма любов и ме изпратиха с много благоговения.
Инциденти при проповядването

Неделя 28 - започнах да обяснявам проповедта на планината в Лондон. Следобед описах на едно голямо събрание в Кенингтън как Бог живее в душата. Един човек, който стоеше на хълма отначало издаваше тихи звуци; но един господин, когото аз не познавах се приближи към него и без да каже нито дума внимателно го хвана за ръка и го отведе долу. От този момент нататък той беше спокоен докато си отиде. Когато се прибрах в къщи аз намерих пред вратата една огромна тълпа, която отвори гърлата си в мига, в който ме видя. Казах на моите приятели да влязат в къщата и докато вървяхме сред хората говорех за „Бога, Който е благодатен и милостив и се отвращава от злото.” Те стояха и се взираха един в друг. Аз им казах, че не трябва да бягат от лицето на един толкова велик Бог и ги увещах всички ние заедно да викаме към Него за милост. Те с готовност се съгласиха на това; след което аз ги препоръчах на Неговата благодат и необезпокояван влязох с малката си дружина в къщата.

Вторник 30 - Когато обяснявах 12 глава на Деяния един младеж нахлу в къщата проклинайки и кълнейки силно. Той дотолкова обезпокоиха всички, които бяха около него, че след известно време те го избутаха навън. Веднага след като проповедта свърши той влезе и заяви пред всички, че е контрабандист и ни показа голямата торба, която носеше. Но той каза, че никога повече няма да върши това защото сега е решил да има Господа за свой Бог.
Работната колония на Уесли

Вторник 25 Ноември (Лондон) - След като бяха предложени различни начина да намерим работа на тези, които нямаха ние решихме да опитаме нещо, което ни препоръчаха няколко от нашите братя. Целта ни беше с колкото е възможно по-малко разходи да ги държим едновременно далеч и от лишение и от безделие. За тази цел ние взехме 12 от нашите най-бедни хора и един учител в една стая на обществото където те се занимаваха за 4 месеца докато дойде пролетта с разчесване и предене на коноп. И целта беше постигната: те имаха работа и се поддържаха със съвсем малко повече отколкото им носеше тяхната работа.

Петък 28 - При мен дойде един пълен с добри намерения господин, който ме увещаваше да не напускам църквата; или (което за него беше същото) да не използвам спонтанни молитви, което каза той „аз ще докажа чрез една демонстрация, че изобщо не са молитви. Защото вие не можете да правите 2 неща едновременно. Но да мислиш как да се молиш и да се молиш да две неща. Следователно, вие не можете едновременно да мислите и да се молите.” Сега, не може ли да бъде доказано, чрез съвсем същата демонстрация, че написаната молитвата изобщо не е молитва? Защото вие не можете да вършите две неща едновременно. Но четенето и моленето са две неща. Следователно, вие не можете едновременно да четете молитви и да се молите.
Спорове с Уаийтфийлд

1741 Неделя, 1 Февруари - Голям брой копия на едно лично писмо написано до мен от г-н Уайтфийлд без моето или негово позволение бяха раздадени на нашите хора както при вратата така и в самата леярна. След като се снабдих с едно от тях аз изложих (след проповедта) простите факти на събранието и им казах: „Ще направя това, което вярвам, че г-н Уайтфийлд би направил ако беше тук.” След което аз го скъсах на парчета пред всички Всеки, който беше получил копие направи същото, така че след 2 минути не беше останало здраво копие.

Събота, 28 март - Научавайки за неучтивото поведение на г-н Уайтфийлд след неговото завръщане от Джорджия аз лично отидох да го чуя, за да бъда в състояние да отсъдя. Одобрявам много яснотата на неговата реч. Той ми каза, че аз и той проповядваме две различни евангелия и поради това той не само, че няма да се присъедини към мен или да ми подаде ръка за общение, но е принуден да говори публично срещу мен и моя брат, където и да проповядва. Г-н Хол (който беше с мен) му напомни за обещанието, което беше дал само няколко дена по-рано, че каквито и да са неговите лични мнения, никога няма да проповядва публично срещу мен. Той каза, че това обещание е било резултат единствено на човешка слабост и сега е на друго мнение.

Понеделник 6 Април - Имах дълъг разговор с Петър Бьолер. Чудя се как се въздържам да не се присъединя към тези хора. Аз рядко виждам някой от тях, но сърцето ми гори в мен. Копнея да бъда с тях и все пак съм държан далеч от тях.

Четвъртък 7 Май -  Напомних на обединеното общество, че много от нашите братя и сестри са лишени от необходимата храна; мнозина са лишени от подходящо облекло; мнозина са безработни и това не е поради тяхна вина и мнозина са болни и на прага на смъртта; че аз съм направил това, което зависи от мен, за да нахраня гладните, да облека голите, да намеря работа на бедите и да посещавам болните, но не съм в състояние сам да се справя с всичко и желая всички, чийто сърца са както моето собствено сърце:

1. Да донесат всички дрехи, които могат да дадат, за да се раздадат сред тези, които са в най-голяма нужда.

2. Да дават всяка седмица по едно пени или колкото могат да си позволят за облекчението на болните и бедните.

Казах, че моето намерение за момента е да намеря работа на всички жени, които нямат работа и желаят такава като ги ангажирам с плетене. Срещу това ние първоначално ще им даваме общоприетата заплата за това, което изработват и след това ще добавяме според нуждите им. 12 души бяха избрани да надзирават това и да посещават и снабдяват болните с нещата, от които се нуждаеха. Веки от тях трябваше ежедневно да посещава всички болни, които се намираха в неговата област и да се срещат във Вторник вечер, за да дадат отчет за това какво са направили и да се консултират какво може да бъде направено по-нататък.

Петък 8 - Бях доста болен. Все пак аз проповядвах вечерта, но в Събота телесната ми сила намаля много, така че за няколко часа едва можех да вдигна главата си.

Неделя 10 - Бях принуден да лежа по-голямата част от деня чувствайки покой единствено в тази поза. Все пак вечерта докато приканвах грешниците към покаяние слабостта ми беше отнета. Но на нашия празник на любовта, който последва освен болката в гърба ми и треската, която все още продължаваше, точно когато започнах да се моля, бях сграбчен от такава кашлица, че едва можех да говоря. В същото време в ума ми дойдоха със сила думите: „И тия знамения ще придружават повярвалите” (Марк 16:17). Призовах силно Исус да „увеличи вярата ми” и да „утвърди благодатното Си слово.” Докато говорех болката ми изчезна, треската ме остави, телесната ми сила се върна и за много седмици аз не чувствах нито слабост нито болка. „На теб Господи, отдавам хвала.”

Понеделник 8 Юни - Отпътувах от Енфиелд Чейс за Лечестършир. Вечерта пристигнахме в Нортхамптън и следващия следобед гостувахме на г-н Елис в Маркфиелд, на 5 или 6 мили след Лечестър. За тези 2 дни проведох един опит, който от дълго време желаех да направя - да не говоря нищо относно Божиите неща освен ако сърцето ми не се чувства свободно да направи това. И какво се случи? Защото 1) аз не говорех на никого в продължение на 80 мили дори и на този, който пътуваше с мен във файтона осен няколко думи при потеглянето. 2) Нямах кръст, който да вдигна или да нося и обикновено след 1 или 2 часа заспивах 3) Към мен беше показвано голямо уважение и където и да отидех всеки се отнасяше с мен като с учтив, внимателен джентълмен. О, колко се харесва всичко това на плътта и кръвта! Трябва ли да „преброждаме море и суша” за да направим „прозелити“?

Неделя 14 -Яздех до Нотингам и около 8 проповядвах на пазара пред огромно множество от хора върху: „Мъртвите ще чуят гласа на Божия син и които го чуят ще оживеят.” (Йоан 5:25). Забелязах само 1 или 2, които се държаха несериозно и веднага се обърнах към тях. Те останаха засрамени. Все пак, скоро след това, един човек, който стоеше зад мен започна силно да противоречи и да кълне, но когато се обърнах към него той се скри зад един стълб и след  няколко минути изчезна. Следобед ние се върнахме в Маркфиелд. Църквата беше толкова гореща (бивайки претъпкана до краен предел), че ми беше много трудно да прочета вечерната служба. След като ми беше казано, че голяма част от хората са все още вън и не могат да влязат в църквата аз излязох при тях и им обясних великото обещание на нашия Господ: „Аз ще изцеля отстъплението им, ще ги възлюбя доброволно, защото гневът Ми се отвърна от него.” (Осия 14:4). Вечерта говорих в църквата за тази, която „много обикна защото й беше простено много.”

Понеделник 15 - Отпътувах за Лондон и по пътя четох тази прехвалена книга, коментара на Лутер върху посланието към Галатяните. Бях напълно засрамен. Как съм ценял тази книга единствено защото ми е била хвалена от други или в най-добрия случай, защото съм чувал няколко чудесни реда цитирани от нея! Но какво да кажа сега когато сам мога да отсъдя? Когато виждам със собствените си очи? Защото, не само, че автора не достига до нищо, не разрешава нито една от важните трудности, но е твърде плитък в своите забележки относно множество пасажи и почти навсякъде е неясен и объркан, но също така навсякъде е дълбоко пропит с мистицизъм и понякога греши опасно.

Петък 10 Юли - Яздех до Лондон и проповядвах в Шорт гарденс върху: „Името на Исус Христос от Назарет” (Деяния 3:6).

Неделя 12 - Докато обяснявах на Чарлз скуеър какво означава „да вършиш правда и да ходиш смирено с нашия Бог” (виж Михей 6:8) се чу силен вик. Част от тълпата бяха довели един бик, който яростно се опитваха да пуснат между хората. Но трудът им беше напразен защото въпреки всички опити той тичаше в кръг насам и натам и накрая си проби път през тях оставяйки ни спокойно да хвалим Бога.

Събота 25 (Оксфорд) Тъй като беше мой ред (което става около 1 път на 3 години) аз проповядвах в св. Мария пред университета. Жътвата наистина е изобилна. Толкова голямо събрание (поради каквито и причини да бяха дошли) рядко бях виждал в Оксфорд. Текста ми беше изповедта на бедния Агрипа: „Още малко и ще ме убедиш да стана християнин” (Деяния 26:28). Аз „хвърлих хляба си по водата.” Нека „след много дни да го намеря отново.” (Еклисиаст 11:1).

Сряда 26 Август (Лондон) - Беше ми разказано за един забележителен разговор, на който преди няколко дни присъствала една от нашите сестри. Един джентълмен уверявал, че той самият е бил на Чарлз скуеър където един човек е казал в лицето на г-н Уесли, че на него, г-н Уесли, вече са му били платени 20 фунта, за да предаде Женева и че сега той крие двама католически свещеници в дома си. Това дало повод на друг да спомене, това, което той самия е чул от един известен учител т.е., че няма съмнение, че г-н Уесли получава големи суми от Испания, за да събере партия сред бедните и веднага щом испанците пристигнат той ще се присъедини към тях с 20 000 мъже.
Уесли в Кардиф

Четвъртък 1 Октомври - Отпътувахме за Уелс, но понеже пропуснахме превоза си в Северн слънцето залезе преди да достигнем Нюпорт. Тук ние разпитахме дали можем да наемем водач до Кардиф, но такъв нямаше. Скоро след това пристигна един момък, който отиваше (както той каза) в Ланисан, малко селце на 2 мили отдясно на Кардиф и ние решихме да пътуваме заедно. В 7 ние потеглихме: валеше доста силно и понеже нямаше нито луна нито звезди ние не можехме да виждаме нито пътя, нито един друг, нито главите на собствените си коне. Но Божието обещание не пропадна, Той изпрати ангелите Си, за да ни пазят. Малко след 10 ние пристигнахме благополучно в къщата на г-н Уилям в Ламинсан.

Петък 2 - Яздихме до замъка Фонмон. Намерихме дъщерята на г-н Джоунс болна от шарка, но ние радостно оставихме нея и всички останали в ръцете на Този, в Когото той сега вярваше. Вечерта проповядвах в Кардиф в залата на графството - голямо и подходящо място върху: „Бог ни е дал вечен живот и тоя живот е в Сина Му” (1 Йоан 5;11). Понеже този ден в града имаше празник сметнах за нужно да кажа няколко думи срещу невъздържаността и докато говорех: „А що се отнася до вас пияници, вие нямате участие в този живот; вие отивате на смърт, вие избрахте смъртта и ада” един човек извика силно: „Аз съм такъв и там отивам.” Но аз вярвам, че Бог в този час започна да показва на него и на другите „един по-превъзходен път.”

Неделя 22 Ноември (Бристол) - След като все още не бях в състояние да отида на църква (след сериозна треска) аз общувах у дома. Бях посъветван да остана в къщи за още известно време, но не можех да разбера необходимостта от това. Така в

Понеделник 23 - отидох в новата стая където славехме Бога за всичките Му чудеса и говорих за около час (без никаква замаяност и слабост) върху: „Какво да въздам на Господа за всичките Му благодеяния към мене? Ще взема чашата на спасението и ще призова името Господне” (Псалм 116:12-13). Тази седмица проповядвах по веднъж всеки ден и не се почувствах зле от това.

Неделя 29 - Реших, че мога да отида малко по-далеч. Така че проповядвах и в Кингсууд и в Бристол и след това прекарах почти час с обществото и 2 часа на празника на любовта. Но тялото ми все още нямаше мир с умът ми. На следващия ден отново бях нападнат от моята треска, но тя не се задържа дълго и аз продължих бавно да възстановявам силите си.