Уилиям макдоналд к о новия
казва: „Върви след Мене."
Изтегляне 12.82 Mb.
|
казва: „Върви след Мене." Реакцията на Матей е незабавна - той става и тръгва след Него, като напуска едно по принцип нечестно занимание, за да стане ученик на Исус. Както някой бе- ше казал: „Той загуби една удобна ра- бота, но намери съдбата. Загуби един лесен доход, но намери почести. Изгу- би уютната сигурност, но намери ед- но приключение, за което никога не бе- ше мечтал." Неговото решение полу- чава достойно възнаграждение: Матей става един от дванадесетте апосто- ли и получава честа да напише това Евангелие, което носи неговото име. 9:10 Трапезата, за която се говори тук, е приготвена от Матей в чест на Исус (Лука 5:29). По този начин той признава Христос публично пред хората и представя своите колеги на Спасителя. Съвсем естествено голя- мата част от гостите са бирници и хора, които се считат от общество- то за грешници! 9:11 По традиция хората по онова време са се хранели излегнати на ку- шетки с лице към масата. Когато фа- рисеите вшкдат, че Исус общува със социалната измет на обществото, те отиват при Неговите ученици и Го провъзгласяват за „виновен за съучас- тничество" - за тях нито един истин- ски пророк не моЖе да се храни с греш- ници! 9:12 Исус, като чува това, отговаря: „Здравите нямат нуЖда от лекар, а болните." фарисеите се смятат за здрави и не изпитват никакво Желание да признаят нуЖдата си от Исус. (В действителност обаче те са теЖко болни духовно и отчаяно се нуЖдаят от лечение.) За разлика от тях бирни- ците и грешниците са по-склонни да признаят своето истинско състояние и да потърсят спасителната милост на Христос. Така че обвинението е вярно! Исус наистина яде заедно с грешниците. Ако Той беше ял заедно с фарисеите, обвинението пак щеше да бъде истинско - дори още повече! Ако Исус не беше ял заедно с грешниците в един свят като нашия, Той завинаги щеше да остане да яде сам. Бихме ис- кали да отбелеЖим обаче, че когато Исус яде с грешниците, Той никога не 68 Mameu 9  се omgage на техните пороци и никога
не напраВи компромис със СВоето сВи- детелстВо. Той използва случая, за да призоВе хората към истината и сВе- тостта. 9:13 Проблемът с фарисеите е В то- Ва, че те много точно спазВат Ьдейс- ките ритуали, но Въпреки тоВа сърца- та им са закоравели, студени и безми- лостни. ЗатоВа Исус ги отпраща, ка- то ги предизвиква да научат какво ис- ка да каЖе Йехова с думите: „Милост искам, а не Жертви" (цитат от Ос. 6:6). Въпреки че системата на Жерт- воприношенията е установена от Бо- га, Бог не иска церемониалната стра- на да замести Вътрешната правед- ност. Бог не е лк>бител на ритуали и не се радва на ритуали, изпразнени от Вътрешна сВятост - точно тоВа, кое- то правят фарисеите. Те спазват бук- вата на закона, но не изпитват никак- во състрадание към онези, които се нуЖдаят от духовна помощ. Тяхната компания мозке да се състои само от самодоволни хора като самите тях. За разлика от тях Господ Исус ясно посочва: „Не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покая- ние]." Той изпълнява по съвършен на- чин БоЖието Желание за милост и по- Жертвувателност. От една страна, на света няма праведни хора и затоВа Господ Исус идва, за да призове всички хора на покаяние. Но от друга страна, Неговият призив се отнася само за хо- рата, които признават себе си за грешни. Той няма да даде изцерение на онези хора, които като фарисеите са горди, самоуверени и не искат да се разкаят. К. Въпроси към Исус относно постенето (9:14-17) 9:14 По това време Йоан Кръстите- лят е Вероятно вече В затвора и уче- ниците Му идват при Исус с един въп- рос. Те самите често постят, докато учениците на Христос не постят. За- що това е така? 9:15 Господ им отговаря с един наг- леден пример. Той казва, че е младоже- нецът, а Неговите ученици - сватба- рите. Докато Той е с тях, те няма смисъл да постят, като че ли Жалеят. Ще дойде Време обаче, когато Той ще им се отнеме, и тогава Неговите уче- ници ще постят. Господ наистина е отнет от учениците Си: след Негова- та смърт, погребение и Възнесение Той вече не присъства телесно при тях. И макар че думите на Исус не на- лагат поста, те със сигурност го одобряват като подходящо упраЖне- ние за онези, които очакват завръща- нето на МладоЖенеца. 9:16 Въпросът, който повдигат уче- ниците на Йоан, дава повод за Исус да им обясни, че Йоан е дошъл, за да опо- вести края на една отминала диспен- сация и да провъзгласи началото на Епохата на благодатта, като показ- ва, че всяка епоха си има съответните принципи, които не могат да се смес- ват. Опитът да се смеси законът с благодатта прилича на опита да се за- кърпи „вехта дреха" с нов „неВалян плат". Когато дрехата се изпере, но- вото парче ще се свие и ще се отшие от старата дреха. Съдраното ще бъ- де по-лошо от предишното състояние (на дрехата). Гейбелин изразява това така: „Юдейското християнство, което
69 Mameii 9  лието разрушават старите мехове на
ритуализма. Навлизането на християнската епо- ха несъмнено ще доведе до напреже- ние. Радостта, която носи Христос, не моЖе да се задърЖи в границите и ритуалите на Стария Завет. Трябва да има съвсем нов ред на нещата. Пе- тингил обяснява това така: „С тези думи Царят предупреждава Своите ученици да не смесват старо- то... и новото... И въпреки това по це- лия християнски свят се прави точно това. Навсякъде по църквите Ьдейст- вото се закърпва и приспособява така, че старата дреха да получи нов ети- кет: „християнство". В резултат на това се получава една объркана смес, която не е нито Ьдейство, нито хрис- тиянство и в която упованието на Живия Бог се замества от ритуално- то извършване на мъртви дела. Ново- то вино на спасението по благодат се налива в старите мехове на спазване- то на закона, в резултат на което какво се получава? Меховете се пукат и развалят; Виното изтича и по-голя- мата част от Животворната теч- ност е изгубена. Законът изгубва своя- та строгост, защото се смесва с ми- лостта, а милостта загубва своята красота и истинския си характер, тъй като се смесва с дела по закона. "15 К. Власт да лекува неизлечимите болести и да Възкресява от мъртвите (9:18-26) 9:18, 19 Беседата на Исус за смяната на диспенсациите се прекъсва от един обезумял от скръб човек, началник на синагогата, чиято дъщеря току-що е умряла. Той коленичи пред Господ и Го моли да отиде и да ii върне Живота. Това, че един началник на синагогата търси помощ от Исус, е нещо изклю- чително, тъй като повечето к>дейски водачи се страхуват да направят то- ва заради подигравките и презрението на своите колеги. Исус уваЖава вяра- та на началника и тръгва с учениците Си към дома му. 9:20 И още веднъЖ Исус е прекъс- нат! Този път от една Жена, която страда от кръвотечение от 12 годи- ни. Исус никога не се дразни от таки- ва намеси; Той винаги е уравновесен, достъпен и отзивчив. 9:21, 22 Ние разбираме, че медицинс- ката наука е била безсилна да помогне на Жената: нейното състояние все по- вече се е влошавало (Марко 5:26). В своето отчаяние тя среща Христос или моЖе би Го виЖда, заобиколен от тълпата. Вярвайки, че Той моЖе и Же- лае да я излекува, тя се промъква през тълпата и докосва края на Неговата дреха. Истинската вяра никога не ос- тава незабелязана от Исус. Той се об- ръща и заявява, че тя е изцелена. В съ- щия миг Жената оздравява и за пръв път от 12 години е добре. 9:23, 24 Разказът сега се връща от- ново към случая с началника, чиято дъщеря е мъртва. Когато Исус стига къщата, оплаквачите вече са започна- ли да нареЖдат с „изкуствения си плач", както някой го беше нарекъл. Исус заповядва да се освободи стаята от посетители и в същото време зая- вява, че момичето не е мъртво, а спи. Повечето изследователи на Библията мислят, че Господ използва тук дума- та „спи" в преносен смисъл. Други смя- тат, че момичето е било в кома. Това мнение не означава, че Исус нямаше да моЖе да възкреси момичето от мърт- вите, ако то наистина беше умряло. Според него Исус е бил толкова чес- тен, че не е могъл да си припише заслу- гата за връщането на момичето от смъртта, когато то не е умряло наис- тина. Сър Робърт Андерсън също под- дърЖа това мнение. Той ни обръща внимание върху това, че бащата и всички останали казват, че момичето е мъртво, докато Исус казва, че не е. 9:25, 26 При всички случаи Исус хва- ща момичето за ръката и чудото 70 Mameu 9  cmaBa - момичето се изпраВя на крака.
Скоро след тоВа ноВината за чудото се разнася из цялата област. Л. Власт да дава зрение (9:27-31) 9:27, 28 Когато Исус си отива от мяс- тото, където Живее началникът, два- ма слепи мъзке тръгват след Него и Го умоляват да им даде зрение. Макар и лишени от естествено зрение, тези мъЖе притеЖават остра духовна про- ницателност. С обръщението си към Исус като към Давидов Сиа те Го признават за дългоочаквания Месия и законен Цар на Израел. Те знаят също така, че едно от Неговите правомо- щия ще бъде способността Му да даВа зрение на слепите (Исая 61:1). Когато Исус изпитва тяхната вяра, като ги пита дали вярват, че моЖе да напра- ви това (т. е. да им даде зрение), те без никакво колебание отговарят: „Вярваме, Господи.'' 9:29, 30 Тогава великият Лекар до- косва техните очи и ги уверява, че за- щото са поВярВали, ще могат да 6иЖ- дат. Веднага очите им стаВат абсо- лк>тно нормални. Хората казВат: „ПърВо да видим, пък след тоВа ще повярваме." Бог каз- Ва: „Първо повярвай и след това ще видиш." Исус казва на Марта „Не ре- кох ли ти, че ако повярваш, ще Видиш БоЖията слава?" (Йоан 11:40). Авто- рът на Посланието към евреите пи- ше: „С вяра разбираме..." (11:3). Апос- тол Йоан пише: „Това писах на вас, ко- ито вярвате... за да знаете..." (1 Йоан 5:13). Бог не е доволен от вяра, която предварително иска да Види чудо. Той иска ние да Му Вярваме просто защо- то Той е Бог. Защо Исус отправя такова строго предупреждение към излекуваните мъ- Же да не казват на никого? В белеЖки- те към 8:4 ние вече казахме, че причи- ната вероятно се дълЖи на неЖелание- то на Христос да поощри пораЖдане- то на едно ненавременно двиЖение за издигането Му за Цар. Хората все още не са се покаяли и Той не моЖе да господства над тях, докато те не се родят отново. При това един револю- ционен бунт в полза на Христос моЖе да доведе до уЖасни репресии срещу кздеите от страна на римското пра- вителство. И най-вече, преди да бъде издигнат за Цар, Господ Исус трябва да отиде на кръста - всичко, което моЖе да попречи на Неговия път към Голгота, ще противоречи на предвари- телно начертания план на Бога. 9:31 В своята безумна благодарност двамата мъЖе разпространяват бър- зо новината за свръхестественото си изцерение. .Макар и в известна степен да сме склонни да съчувстваме и дори да се възхищаваме на тази готовност за свидетелстване, истинските фак- ти сочат, че тези мъЖе проявяват из- клктително непокорство и без съмне- ние причиняват много повече зло, от- колкото добро. Вместо вдъхновен от Духа интерес, тоВа тяхно свидетелс- тво вероятно пораЖда най-вече по- върхностно любопитство. ДаЖе и благодарността не моЖе да оправдае непослушанието. М. Власт да лекува немотата (9:32-34) 9:32 Най-напред Исус даде Живот на мъртвите, след това даде зрение на слепите, а сега ще даде говор на неми- те. ИзглеЖда, че тук има една духовна последователност на чудесата - най- напред ни се дава Живот, после - раз- биране, и най-накрая - свидетелства- не. Един зъл дух е накарал този човек да онемее. Някой се е погриЖил да доведе обсебения при Исус. Господ да благос- лови анонимния отряд от помощници, които слуЖат като инструменти за доВеЖдането на хората при Христос! 9:33 Веднага след изгонването на беса немият проговаря. Със сигур- ност моЖем да каЖем, че мъЖът 71 Mameu9  употребява Възстановените си говор-
ни способности, за да възхвалява и свидетелства за Онзи, Който така великодушно го.изцелява. Обикновени- те хора признават, че Израел е свиде- тел на безпрецедентни чудеса. 9:34 фарисеите обаче казват, че Исус изгонба бесове чрез началника на бесовете. Това е грехът, който Исус по-късно нарича непростимия грях (12:32). Когато чудесата, които Той извършва чрез Светия Дух, се при- писват на Сатана, това е хулене на Светия Дух. Докато другите хора би- ват благословени от изцелителното докосване на Христос, фарисеите ос- тават духовно мъртви, слепи и глухо- неми. VI. Изпращане иа апостолите на Месштш-Цар в Израел (9:35-10:42) А. НуЖда от работници на нивата (9:35-38) 9:35 С този стих започва така нарече- ната трета Галилейска обиколка. Исус пътува по села и градове и пропо- вядва благовестието за царството, а именно, че Той е израелският Цар и че ако народът на Израел се покае и Го признае, Той ще властва над тях. То- гава Израел получава едно съвсем иск- рено предложение да стане царство. Какво щеше да стане, ако той Го бе- ше приел? Библията не отговаря на този въпрос. Ние знаем, че Христос непременно трябваше да умре, за да осигури справедливо основание, според което Бог да моЖе да оправдава греш- ниците от всички времена. Христос поучава и проповядва и ед- новременно с това лекува всякакви бо- лести. Както при Първото Си идване Месията извършва с милост и скром- ност много чудеса, така и при Второ- то Си идване Той също ще извърши много чудеса в сила и голяма слава (вЖ. Евр. 6:5, където се споменава за „великите дела, които въвеЖдат бъ- дещия век"). 9:36 Гледайки мноЖествата в Изра- ел, Исус разбира колко измъчени и без- помощни са хората и затова ги нарича овце без пастир. Цялото Му сърце се изпълва със състрадание към тях. О, да моЖехме и ние да опознаем по-дъл- боко този копнеЖ за духовно благо на загубените и умиращите човешки ду- ши! Колко голяма нуЖда имаме и ние да се молим непрестанно: Искам да Вшкдам мноЖествата с очите на Моя Спасител и очите ми да се замъгляват с Негови сълзи. Искам да гледам заблудените с мъката на Моя Пастир и сърцето ми да страда като в Негови гърди. 9:37 Нивата е готова за голяма ду- ховна Жътва, но работниците са мал- ко. ПолоЖението и досега е същото: работата винаги е повече от работ- ниците, които трябва да я свършат. 9:38 Господ Исус казва на учениците Си да се помолят на „Господаря на Жетвата да изпрати работници на Жетвата Си". ЗабелеЖките, че нуЖ- дата от работна ръка не извиква сама по себе си работници. Те не могат да отидат да работят, преди да са изп- ратени. Христос, Синът на Бога ми възлоЖи да работя на среднощно поле. Христос ме мощно ръкополоЖи с прободените Си ръце. Френсис Бейкън Исус не казва кой е Господарят на Жътвата. Някои смятат, че това е Светият Дух. В 10:5 Исус Сам изпра- ща учениците Си. Явно е, че Самият Той е Господарят, на Когото ние трябва да се молим за нови възмоЖ- ности за евангелизирането на света. 72 Mameu 10  Б. Призоваването на 12 апостола
(10:1-4) 10:1 В последния стих на девета глаВа Исус казва на Своите ученици да се молят за поВече работници. Ако иска- ме да бъдем искрени В своята молит- ва, ние, вярващите, трябва сами да Желаем да вършим това, за което се молим. Тук ние виждаме как Господ призовава Своите дванадесет апос- толи. Той ги е избрал предварително, но сега ги призовава специално за дело- то на благовестието в Израел. Заедно с призоваването им Той им даВа и Власт да прогонват нечисти духове и да изцеляват всички болести. Това ни, показва колко е изклЬчителен Исус. Има и други хора, които вършат чуде- са, но няма такъв човек, който да мо- же да прехвърля тази сила на другите хора. 10:2-4 Дванадесетте апостоли са:
не Вижда никакво лукавство (Йоан 1:47).
12 Юда Искариотски, който предава Исус.
По това време учениците на Хрис- тос са на около двадесет години. Бла- годарение на връзката си с Христос тези хора с различен произход и вероя- тно със средни способности придоби- ват истинско Величие. В. Израелската мисия (10:5-33) 10:5, 6 Останалата част от главата съдържа наставленията на Исус от- носно специалното посещение на „из- раилевия дом" с цел проповядване. То- ва пътуване се различава както от мисията на седемдесетте ученици (Лука 10:1), така и от Великото поръ- чение (Матей 28:19, 20). Това посеще- ние е Временно и неговата цел е да оповести наближаването на небесно- то царство. И макар че повечето принципи имат непреходна стойност за Божиите хора от всички времена, фактът, че по-късно Исус Христос отменя някои от тях, показва, че Той не ги смята за постоянни (Лука 22:35, 36). Най-напред Господ Исус уточнява маршрута. Той казва на учениците Си да не ходят при езичниците и самаря- ните (народ със смесен произход, кого- 73 Mameu 10  mo logeume силно ненавиждат), а да
отидат само „при изгубените овце от израилевия дом". 10:7 Посланието трябва да оповес- ти, че небесното царство е наблшки- ло. При отказ от страна на Израел този народ няма да има никакво изви- нение, защото съобщението ще бъде направено специално на него. Царство- то е наблшкило в смисъл, че Царят е тук. Израел трябва да реши дали да Го приеме, или да Го отхвърли. 10:8 Учениците получават, така да се каЖе, акредитивни документи, с ко- ито да потвърдят това послание. Те ще могат да изцеляват болни, да очистват прокаЖени, да възкреся- ват мъртви16 и да изгонват бесове. Юдеите искат знамения (1 Кор. 1:22) и Господ милостиво се съгласява да им даде такива. Що се отнася до заплащането на тяхната работа, представителите на Господ не трябва да очакват никаква заплата за своята слуЖба. Те са полу- чили благословенията си даром и да- ром трябва да ги дават. 10:9, 10 Също така учениците не трябва да се подсигуряват за пътува- нето предварително. В края на краи- щата те са logeu, които ще проповяд- ват сред logeu, a според признатото от всички правило „работникът зас- луЖава своята прехрана". Не е нуЖно да взимат нито злато, нито сребро, нито мед, нито торба с храна, нито две ризи, нито обуща, нито тояги. Ве- роятно тук Исус има предвид допъл- нителни обуща и тояги. Ако те вече имат по една тояга, могат да я взе- мат (Марко 6:8). Неговата идея е, че те трябва да имат толкова, колкото им е нуЖно за деня. 10:11 Що се отнася до мястото, къ- дето трябва да отседнат, когато вля- зат в някой град - нека потърсят най- достойния дом, който ще ги приеме като Христови ученици и който очак- ва да чуе тяхното послание. А след ка- то намерят такъв дом, нека останат в него за целия си престой в града и да не се местят на друго място, дори и да им предлагат по-добри условия. 10:12-14 Когато един дом ги приеме, нека го поздравят, изразявайки по то- зи начин своята благодарност за гос- топриемството, което им е било ока- зано. Но ако някой дом откаЖе да при- еме Господните пратеници, нека не се чувстват задълЖени да му дадат своя мир, т. е. да произнесат благословия- та си върху семейството. И не само това, но те могат да изразят БоЖие- то недоволство, като отърсят праха от нозете си. Когато едно семейство отхвърля учениците на Христос, то все едно отхвърля Христос. 10:15 Христос предупреждава, че Неговото отхвърляне носи по-теЖко наказание в Оьдния ден, отколкото наказанието на извращенията на Со- дом и Гомор. Това показва, че наказа- нията в ада ще бъдат различни - как иначе той ще бъде по-лек за едни и по- теЖък за други? 10:16 Този текст съдърЖа съветите на Исус към дванадесетте апостоли относно тяхното поведение в случай на преследване. Те трябва да се дър- Жат като „овце посред вълци", защо- то ще бъдат заобиколени от зли хора, които искат да ги унищоЖат. Трябва да са „разумни като змиите" и да из- бягват безсмислени свади и компроме- тиращи полоЖения. Трябва да са „нез- лобиви като гълъбите", облечени в праведния си характер и искрената си вяра. 10:17 НуЖно е също така да се па- зят от невярващите logeu, които ще ги хвърлят по затвори и ще ги бият 6 синагоги. Съпротивата срещу апосто- лите ще бъде както граЖданска, така и религиозна. 10:18 Заради Христовото име те ще бъдат изправяни пред управници и пред царе, но БоЖият план ще победи човешкото зло. „Човек върви по свои- Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|