Уилиям макдоналд к о новия
глава, ти пак засягаш Господ, защото Той е Създателят на всичко. 5:37 За християнина клетвата е без- смислена. Неговото „да"
Изтегляне 12.82 Mb.
|
Той е Създателят на всичко. 5:37 За християнина клетвата е без- смислена. Неговото „да" трябва да означава „да", а неговото „не" - „не". Когато използваш по-силни изрази, ти признаваш, че този, който управлява твоя Живот, не е Бог, а Сатана, лука- вият. За християните няма такива обстоятелства, които да оправдават лъЖата. Този стих забраняВа също така и всяко изкривяване на истината или заблуЖдаване. Но той не забраня- Ва полагането на клетва В съдебна за- ла. Сам Исус свидетелства под клет- ва пред първосвещеника (Мат. 26:63). Павел също призовава Бог да свиде- телства, че тоВа, което той пише, е истинно (2 Кор. 1:23; Гал. 1:20). 3. Да извървиш още една миля (5:38-42) 5:38 Законът казва „око за око, зъб за зъб" (Изх. 21:24; Лев. 24:20; Второзак. 19:21). Тази заповед съдърЖа както на- казанието, така и ограничението вър- ху наказанието - присъдата не трябва да надвишава престъплението. Според Стария завет обаче Властта за нака- зание принадлежи на управленческия орган, а не на индивида. 5:39-41 Исус се извисява над закона и достига една no-висша справедливост, като премахва отмъщението изобщо. Той показва на Своите ученици, че до- като някога законът е разрешавал от- мъщението, то сега милостта препо- ръчва несъпротивлението. Исус нас- тавляВа Своите последователи да не се съпротивляват на злия човек. Ако те удари някой по едната буза, дай му и другата. Ако някой се съди с теб, за да ти вземе туниката (долната дре- ха), дай му и наметалото си (горна дреха, използвана за покриване през нощта). Ако някое слуЖебно лице те накара да му носиш багаЖа една миля, носи му го доброволно две. 5:42 Последната заповед на Исус в този пасаЖ ни изглеЖда най-непрак- тичната за нас днес. „Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръ- щай от оногова, който ти иска наза- ем." Нашата мания да притеЖаВаме и да се обграЖдаме с материални блага ни кара да се уЖасяВаме при мисълта, че трябва да дадем онова, което сме спечелили с честен труд. Ако ние оба- че искаме да мислим за съкровищата на небесата и да се задоволяваме само с най-необходимата ни храна и облек- ло, по-лесно ще приемем това, което тези думи практически искат от нас. Твърдението на Исус предварително приема, че човекът, който моли за по- мощ, действително се нуЖдае от нея. И тъй като е невъзмоЖно да се узнае дали тази нуЖда е истинска във всич- ки случаи, е по-добре (както е казал някой) „да помогнеш на двадесет из- мамници, които просят, отколкото да рискуваш да отминеш един човек в истинска нуЖда". От човешка гледна точка поведени- ето, към което ни призовава Господ тук, е невъзмоЖно. Само тогава, кога- то човек е управляван от Светия Дух, 51 Mameu 5, 6  той моЖе да Живее самопоЖертвува-
телен ЖиВот. Само когато Спасите- лят е допуснат да ЖиВее СВоя ЖиВот В ЖиВота на Вярващия, само тогава обидата (39 cm.) и неудобството (41 cm.) могат да се заплатят с лк>боВ. Това е така нареченото „благовестие на втората миля". И. Обичай своите неприятели (5:43-48) 5:43 Последният пример за висшата правда, която се иска в небесното царство, засяга отношението на хрис- тиянина към неговите Врагове - въп- рос, който следва естествено от пре- дишните стихове. Законът учи к>деи- те да обичат своите блшкни (Лев. 19:18) и макар че те не бяха получили изрични наставления да мразят свои- те неприятели, голяма част от тех- ните доктрини носеха В осноВата си този дух. Този възглед в Стария За- вет обобщаваше отношението към онези, които преследваха БоЖиите хо- ра (вЖ. Пс. 139:21, 22). То изразяваше една справедлива враЖдебност, насо- чена срещу враговете на Бога. 5:44-47 Сега обаче Исус заявява, че ние трябва да обичаме своите непри- ятели и да се молим за ония, които ни гонят, фактът, че ни се заповядва да обичаме, показва, че става Въпрос за Волево усилие, а не за емоционално преЖивяване. Това не е естествена обич, защото никак не е естествено да обичаш ония, които те мразят и ти причиняват вреда. Това е свръхес- тествена милост и моЖе да се проя- вява само от онези хора, които имат небесен ЖиВот. Ние не получаваме никаква награда, ако обичаме само тези, които ни оби- чат. Исус казва, че дори и неВярващи- те бирници6 правят това! Този Вид лк)боВ не се нуЖдае от небесна сила. Нито пък има някакво достойнство 6 това, да поздравяваме само братята си7, т. е. само нашите роднини и прия- тели. И езичниците могат да правят това - В него няма нищо, което да от- личава християнина от другите хора. Ако нашите критерии не са по-високи от тези на света, ние никога няма да моЖем да му повлияем! Исус казва, че Неговите последова- тели трябва да отвръщат на злото с добро, за да могат да бъдат деца на своя Отец 6 небесата. Той не казВа, че тоВа е пътят, по който ние става- ме БоЖии деца, а че това е начинът, по който показваме, че сме БоЖии де- ца. Тъй като Бог е безпристрастен както по отношение на злите, така и по отношение на добрите (защото и едните, и другите се ползват еднакво от слънцето и дъЖда), ние също трябва да се отнасяме еднакво милос- тиво и справедливо към всички. 5:48 Исус завършва тази част с поу- чението: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият не- бесен Отец." Думата „съвършени" трябва да се разбира в светлината на контекста. Тя не означава безгрешни или безупречни. Предишните стихове ни обясняват, че да бъдем съвършени, означава да обичаме онези, които ни мразят; да се молим за онези, които ни преследват; и да показваме добро- желателство и към приятели, и към неприятели. Съвършенството тук е онази духовна зрялост, която позволя- ва на християнина да подраЖаВа на Господа, Който раздава милостта Си на всички - без никакво пристрастие. К. Бъди искрен, когато даваш (6:1-4) 6:1 В първата половина на тази глава Исус разглеЖда три специфични облас- ти на практическата праведност в Живота на всеки християнин: благот- ворителни дела (1-4 cm.), молитва ( 5- 15 cm.) и пост (16-18 cm.). В тези осемнайсет стиха името на Отца се среща 10 пъти и ни дава клк>ча за тях- ното разбиране. Практическото изра- зяване на праведността трябва да 52 Mameii 6  търси одобрението на Бога, а не одоб-
рението на хората. Исус започВа тази част от СВоята проповед с предупреждение срещу изку- шението да парадираме с нашата на- божност, като извършваме благотво- рителни дела с цел да бъдем забеляза- ни от другите. Той не осъЖда самото дело, а неговия мотив. Ако обществе- ната признателност е мотивиращият фактор, тогава тя е и единствената награда, защото Бог няма да награди лицемерието. 6:2 ИзглеЖда невероятно, но по Вре- мето на Господ Исус тези лицемерни хора са давали дарения в синагогите или милостиня на просяците по улици- те, като са привличали шумно внима- нието към себе си. Бог отхвърля тях- ното поведение с едно изречение: „Те са получили вече своята награда" (т. е. тяхната единствена награда е из- вестността, която те получават тук, на земята). 6:3, 4 Когато един Христов последо- вател извършва благотворително де- ло, той трябва да направи това „в тайно". То трябва да бъде толкова тайно, че „левицата ти" да не „узнае какво прави десницата ти". Исус из- ползва това Живописно сравнение, за да ни покаЖе, че нашите благотвори- телни деяния трябва да са предназна- чени за Отца, а не за да получим по-го- ляма известност сред хората. Този стих не трябва да се приема до така- ва степен буквално, че да се забрани всяко дарение, което моЖе да бъде Ви- дяно от хората, тъй като практичес- ки е невъзмоЖно да оставаш абсолют- но анонимен винаги, когато даваш. Той само заклеймява шумното перче- не, което моЖе да съпроВоЖда благот- ворителността. Л. Моли се искрено (6:5-8) 6:5 После Христос предупреждава уче- ниците Си да не бъдат лицемерни, ко- гато се молят. Те не трябВа да заста- ват нарочно на обществени места, за да се молят с цел да бъдат Видени от другите хора, които да се впечатлят от тяхната набоЖност. Ако молит- вата ти е мотивирана единствено от Желанието да изпъкнеш, то получена- та известност ще бъде и единствена- та ти награда, според както казва Христос. 6:6 В 5 и 7 cm. е употребено местои- мението „вие" (2 л. мн. ч., както в гръцкия текст). Но В 6 cm. - за да се подчертае близостта на общението с Бога - е употребено местоимението „ти" (2 л. eg. ч., и В гръцкия текст съ- що). За да получиш отговор на молит- вата си, трябВа да се молиш „В тай- но" (т. е. да влезеш във „вътрешната си стаичка" и да „затвориш врата- та"). Ако твоето единствено Жела- ние е да достигнеш до Бога, Той ще те чуе и ще ти отговори. В това отношение хората, които забраняват общата молитва на база- та на този стих, стигат до крайнос- ти. Нека да припомним, че християни- те от ранната църква са се срещали специално за общи молитви (Деяния 2:42; 12:12; 13:13; 14:23; 20:36). Не е ваЖно къде се молиш. ВаЖно е защо се молиш - да бъдеш забелязан от хора- та или да бъдеш чут от Бога! 6:7 Молитвата не трябва да се със- тои от излишни повторения, т. е. от готови изречения или празни думи. По този начин се молят невярващите; но Бог не се впечатлява от многото ду- ми. Той Желае ние да слушаме искрени- те слова на нашето сърце. 6:8 Щом нашият Отец знае това, от което се нузкдаем, още преди да Го помолим за него, логично е да се за- питаме: „Защо изобщо трябва да се молим?" Защото в молитвата ние признаваме нашата нуЖда и зависи- мост от Него. Това е основата за на- шето общение с Бога. Освен това Бог прави някои неща 6 отговор на молит- 53 Mameu 6  Вата, които иначе не би направил (Як.
4:2г). М. Исус дава модел за молитва (6:9-15) 6:9 От 9 до 13 cm. ни е даден един мо- дел на молитва, която обикновено се нарича „Господната молитва". Кога- то употребяваме това название, не трябва да забравяме, че Самият Исус никога не се е молил с нея. Той я е дал на учениците Си като модел, според който те могат да формират своите молитви. Тя не ни дава буквално думи- те, които ние трябва да използваме (струва ни се, че 7 cm. изклк)чва тази възмоЖност).* ( „Отче Наш, Който си на небеса- та." Молитвата трябва да е отпра- вена към Бог Отец в знак на призна- ние на Неговия суверенитет във все- лената. „Да се свети Твоето име." Ние трябва да започваме нашите молитви с преклонение, с което да отдаваме хвала и почит на Този, Който толкова ги е заслуЖил. 6:10 „Да дойде Твоето царство." След преклонението ние трябва да се молим за победата на БоЖието дело, като поставяме Неговите интереси на първо място. И по-специално ние трябва да се молим за деня, когато нашият Бог-Спасител, Господ Исус Христос, ще въздигне Своето царст- во на земята и ще господства в прав- да. „Да бъде Твоята боля." С тази мол- ба ние заявяваме, че Бог знае кое е най-доброто и че ние подчиняваме на- шата воля на Неговата. Ние също та- * Английският вариант на стиха моЖе да се преведе така: „...защото механичното повтаряне на много думи моЖе да се пре- върне 8 празнословие." - Бел. на прев. ка изразяваме копнеЖа си да видим признанието на Неговата воля по це- лия свят. „Както на небето, така и на земя- та." Този израз внася известно уточ- нение на трите предишни твърдения. Преклонението пред Бога, върховното господство на Бога и изпълнението на Неговата воля са една реалност в не- бето. С тази молитва се иска всички тези условия да съществуват и на зе- мята така, както те съществуват 8 небето. 6:11 „Дай ни днес еЖедневния хляб." След като сме поставили интересите на Бога на първо място, ние вече мо- Жем да Му представим нашите лични нуЖди. С тази молба ние признаваме своята зависимост от Бога по отно- шение на всекидневната ни храна - и духовна, и материална. 6:12 „И прости ни дълговете, как- то и ние простихме на нашите длъж- ници." Това не се отнася до 1оридичес- кото оправдаване на нашата винов- ност поради греховете ни (това опро- щение ние получаваме чрез вяра в Бо- Жия Син). По-скоро тук се говори за родителската прошка, която е необ- ходима, ако искаме да поддърЖаме връзката си с нашия Отец. Ако вярва- щите не Желаят да простят на онези, които се отнасят към тях зле, как могат да очакват, че ще имат добри отношения със своя Отец, който по Своя воля им е простил всички техни прегрешения? 6:13 „И не ВъвеЖдай ни в изкуше- ние." На пръв поглед тази молба като че ли противоречи на текста от Яков 1:13, където се казва, че Бог „никого не изкушава". Но Бог позволява Него- вите хора да бъдат изпитвани и про- верявани. Тази молба изразява едно здравословно недоверие в собствена- та ни способност да устоим на изку- шенията или да удърЖим на изпитани- ята. С нея ние признаваме нашата 54 Mameu 6  пълна зависимост от Господа, за да ни
пази. „Но избави ни от лукавия." Това е молбата на всички, които отчаяно ис- кат да бъдат пазени от злото чрез БоЖията сила. Това е зовът на сърце- то за еЖеднебна защита от властта на злото и Сатана в нашия Живот. „Защото царството е Твое, и сила- та и славата, до вековете. Амин." Тъй като това последно изречение на молитвата липсва В много дребни ръ- кописи, то е изпуснато В римокатоли- ческите и повечето съвременни про- тестантски Библии. Но ние смятаме, че едно такова слаВословие е идеален завършек за една молитва, и освен то- ва присъства в повечето ръкописи8. Както казва ДЖон Калвин, то трябва „не само да сгрее сърцата ни, за да се облегнем върху силата на Господа,... но и да ни каЖе също, че всички наши молитви... нямат друго основание ос- вен в Бога." 6:14,15 Този пасаЖ слуЖи като обяс- нение към 12 cm. и е добавен, за да под- чертае още веднъЖ, че родителската прошка, за която се говори В 12 cm., се дава при определени условия. Н. Исус ни учи как да постим (6:16-18) 6:16 Третият Вид религиозно лицеме- рие, заклеймено от Христос, е съзна- телната показност при поста. Лице- мерите нарочно загрозяват лицата си, когато постят, за да изглеЖдат измъчени, изтощени и унили. Но Исус казва, че е смешно да се опитваш да изглеЖдаш свят. 6:17, 18 Истинските вярващи тряб- ва да постят „8 тайно", без да дават външен израз на това. Да помаЖеш главата си и да умиеш лицето си, оз- начава да направиш така, че да изг- леЖдаш както винаги. Достатъчно е това, че Отец знае - Неговата награ- да ще бъде по-добра от одобрението на хората. П  остът
Да постиш, означава да се ВъздърЖаш от задоволяване на каквото и да е те- лесно Желание. Той моЖе да бъде доб- роВолен (какъвто е в този пасаЖ) или принудителен (какъвто е в Деяния 27:33 или 2 Кор. 11:27). В Новия ЗаВет той се свързва със скръбта (Мат. 9:14, 15) и с молитвата (Лука 2:37, Де- яния 14:23). В тези текстове постът придруЖава молитвата като белег на искреността при разпознаването на БоЖията воля. Постът няма никакво значение за спасяването; нито пък води до някак- ви специални заслуги пред Бога. Един фарисей се похвалил, че постел два пъ- ти в седмицата, но това не му донес- ло опрощението, което той търсел (Лука 18:12, 14). Но когато християни- нът пости, извършвайки едно духовно упраЖнение, Бог виЖда и награЖдава. Въпреки че в Новия Завет няма изрич- на заповед за поста, той се насърчава чрез обещание за награда. Той моЖе да помогне на Вярващия в молитвения му Живот, като премахне чувството на притъпеност и сънливост. Той е осо- бено ценен в моменти на криза, кога- то човек Желае да разпознае БоЖията воля, и е особено полезен за насърчава- не на самодисциплината. Постът е Въпрос, който засяга само отношения- та меЖду отделния човек и Бога, и трябва да се прави с единственото Желание да се хареса на Него. Той за- губва своята стойност, когато е на- лоЖен отвън или се прави с показност, породена от лоши подбуди. О  . „Събирайте си съкровища
на небето" (6:19-21) Този текст съдърЖа някои от най-ре- волкщионните поучения на нашия Гос- 55 Mameti 6 nog (u някои от най-често пренебрег-
ваните също). Темата на останалата част от главата е как да достигнем увереност В бъдещето си. 6:19, 20 В стихове 19-21 Исус се про- тивопоставя на всички човешки опи- ти за обезпечаване на финансово оси- гурено бъдеще. Когато казва: „Недей- те си събира съкровища на земята", Исус иска да изтъкне, че в материал- ните неща няма никаква сигурност. Всички материални съкровища на зе- мята могат да бъдат или разрушени от природните елементи (молец или ръЖда), или откраднати. Исус казва, че единствените ВлоЖения, които ня- ма опасност да бъдат загубени, са съкровищата на небето. 6:21 Тази радикална финансова поли- тика се опира на един основен прин- цип, според който там, където е сък- ровището ти, там е и сърцето ти. Ако парите ти са скрити в сейф, то и сърцето ти, и Желанията ти са също в този сейф. Ако съкровищата ти са полоЖени в небето, то и интересите ти са насочени към небето. Това твърдение ни кара да се запитаме да- ли думите на Исус трябва да се разби- рат в буквален смисъл. Ако приемем, че това е така, тогава се изправяме пред въпроса: „Какво ще правим с на- шите земни богатства?? Ако отка- Жем да го приемем, тогава трябва да се запитаме: „Какво ще правим с на- шата Библия?" П. Светилото за тялото (6:22,23) Исус знае, че за Неговите последова- тели ще бъде трудно да разберат как могат да прилоЖат на практика това необикновено учение за сигурността В бъдещето, и затова решава да използ- ва едно сравнение с човешкото око, което да ни помогне да разберем как- во означава духовното зрение. Той каз- ва, че „окото е светило за тялото". Окото е този орган, който осветлява тялото и чрез който тялото моЖе да виЖда. Ако окото е „здраво", цялото тяло е залято от светлина. Но ако окото е „болнаво", тази зрителна спо- собност е увредена. Вместо светлина там има тъмнина. Смисълът на това е следният: „здраво" е окото на човека, чиито подбуди са чисти, чието единствено Желание са БоЖиите интереси и кой- то се стреми да възприема наставле- нията на Христос буквално. Целият Живот на този човек е залят от свет- лина. Той вярва на думите на Христос, захвърля земните богатства, събира съкровища на небето и знае, че това е единствената сигурност. Болнавото око принадлеЖи на онзи, който се опитва да Живее за двата свята. Той не иска да изостави напълно земните си богатства, но не иска да се откаЖе и от небесните богатства. Поучения- та на Христос му се струват непрак- тични и невъзмоЖни. Той не моЖе да виЖда ясно, защото е пълен с тъмни- на. Най-накрая Исус добавя и заклкоче- нието: „Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!" С други думи, ако ти знаеш, че Христос ти забранява да се подсигуряваш със земни богатства, за да се чувстваш сигурен, но ти въпреки това разчиташ на тях, тогава учение- то, на което не си се подчинил, става тъмнина - една много теЖка форма на духовна слепота. Ти не моЖеш да виЖдаш истинската стойност на бо- гатствата. Р. Не моЖеш да слуЖиш и на Бога, и на мамона (6:24) НевъзмоЖността да Живееш едновре- менно и за Бога, и за парите се сравня- ва с отношенията меЖду господарите и слугите. „Никой не моЖе да слугува на двама господари." НеизбеЖно еди- ният от тях ще получи по-голяма част от твоята вярност и подчине- ние. Така е и при Бога, и при мамона. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|