Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
56 Mameii 6  Те предявяват към нас напълно про-
тивоположни искания, така че ние на- истина трябва да изберем между два- мата: или да поставим Бог на първо място и да отхвърлим господството на материалните неща или да живеем за преходни неща, и да се откажем от това, което Бог иска от нас. С. „Не се безпокойте" (6:25-34) 6:25 В този текст Исус насочва вни- манието ни към склонността ни да поставяме храната и облеклото в цен- търа на нашия живот, което ни пречи да разберем истинския смисъл на жи- вота. Ние се тревожим не толкова как ще се нахраним и облечем днес, колкото как ще се нахраним и облечем след 10, 20 или 30 години. Такова безпо- койство за бъдещето е грях, защото отрича Божията лк>бов, мъдрост и сила. То отрича Божията лк>бов, за- щото се основава на едно очакване, че Бог няма да се погрижи за нас. То от- рича и мъдростта Му, защото показ- ва, че ние нямаме доверие в тоба, кое- то Той прави. И най-накрая, то отри- ча и Неговата сила, защото изразява съмнение в способността Му да осигу- ри нашите нужди. Това безпокойство ни кара да отда- ваме най-възвишените си усилия за обезпечаване на материалните си нуж- ди. По този начин, преди още да сме разбрали това, животът ни Вече е от- минал и ние сме пропуснали да осъщес- твим главната цел, за която сме били създадени. Когато ни е създал, Бог ни е отредил една много по-възвишена съдба от тази, да бъдем обикновени консуматори на храна. Ние сме тук, за да Го обичаме, да Го хвалим, да Му служим и да представяме Неговите интереси на земята. Нашите тела трябва да бъдат наши служители, а не наши господари. 6:26 Начинът на съществуване на „небесните птици" е илк>страция на грижата на Бога за Неговите създа- ния. Той ни показва колко е безсмисле- но да се тревожим. Те нито сеят, ни- то жънат и въпреки това Бог ги хра- ни. След като в Божията йерархия на създанието ние сме по-ценни от пти- ците, можем да сме съвсем сигурни, че Господ ще се погрижи и за нашите нужди. Не бива обаче да правим изводи, че не е необходимо да работим, за да за- доволим настоящите си нужди. Павел ни напомня: „Ако не иска някой да ра- боти, той нито да яде" (2 Сол. 3:10). Също така не бива да си правим зак- лк)чения, че за стопанина е грешно да сее, да жъне и да прибира реколтата от труда си. Тези дейности са необхо- дими за осигуряването на неговите текущи нужди. Това, което Исус заб- ранява, е умножаването на броя на хамбарите с цел подсигуряване на бъ- дещето независимо от Бога (нещо, ко- ето Той осъжда В притчата за бога- таша в Лука 12:16-21). В списание „Всекидневни белеЖки на Библейското друЖество" 26 cm. се обобщава нак- ратко така: „Тук обяснението е следното: ако Бог осигурява прехраната на същест- ва от по-низш разред без тяхното съз- нателно участие, колко повече Той би осигурил прехраната на онези, заради които създанието е било въздигнато, заедно с тяхното активно участие." 6:27 Безпокойството за бъдещето е не само обидно за Бога - то е и безпо- лезно. Господ ни показва това с въпро- са: „И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?" Ниският човек не може с тревожене да се направи с няколко сантиметра по-висок. И въпреки това много по- лесно е да се извърши този подвиг, от- колкото с тревожене да овеществим Всичко необходимо за нашето бъдещо съществуване. 6:28-30 След това Господ говори колко е безсмислено да се тревожим за облеклото си в бъдеще. Полските кре- 57 Mameii 6, 7  моВе (вероятно диви анемони) нито
се трудят, нито предат и въпреки това тяхната красота надминава та- зи на царствените одежди на Соло- мон. Ако Бог може да даде такова еле- гантно облекло на дивите цветя, кои- то имат кратък живот и после се хвърлят в пещта за гориво, Той сигур- но ще се погрижи много повече за Сво- ите деца, които Му се покланят и Му служат. 6:31, 32 Изводът е, че ние не трябва да прекарваме нашия живот в неспо- койна надпревара за осигуряване на храна, питие и дрехи за бъдещето. Не- вярващите езичници не престават да трупат материални неща, като че ли храната и облеклото представляват живота. Но християните не бива да живеят по този начин, защото имат небесен Баща, Който знае техните основни нужди. Ако целта на християните беше предварителното осигуряване на тех- ните бъдещи нужди, то тогава те трябваше да отдават Времето си и цялата си енергия за трупане на пари. Никога нямаше да са спокойни, че са спестили достатъчно, защото винаги съществува опасност от обезценяване на парите, инфлация, катастрофа, продължителна болест, нещастен слу- чай. Но един такъв живот не би позво- лил на християните да служат на Своя Бог. Те нямаше да могат да из- пълнят истинската цел, за която са били създадени и приети във вярата. Мъжете и жените, които носят Бо- жествения план в себе си, имат неиз- вестно бъдеще на тази земя, но живе- ят заради ценностите на вечността. 6:33 И така, Господ прави един за- вет със Своите последователи. Всъщ- ност Той казва: „Ако вие поставите интересите на Бога на първо място в своя живот, Аз ще гарантирам ваши- те бъдещи нужди. Ако вие търсите първо БоЖието царство и Неговата правда, Аз ще се погрижа да не ви лип- сва нищо от онова, което ви е необхо- димо за живот." 6:34 Това е Божията „социална оси- гуровка". Отговорността на вярва- щия е да живее за Господа, като оста- вя бъдещите Си нужди на Бога с непок- латимото доверие, че Той ще се пог- рижи за тях. Работата на всеки хрис- тиянин в обществото е само средст- во за осигуряване на текущите нужди: всичко останало трябва да се инвес- тира в Господното дело. Ние сме при- зовани да живеем само за днешния ден: утрешният ще се погршки сам за сво- ите собствени тревоги. Т. „Не съдеше" (7:1-6) Този текст за съденето (на другите) идва непосредствено след текста на предизвикателното поучение на нашия Господ за земните Богатства. Връз- ката между тези две теми е важна. Християнинът, който се е отказал от всичко, лесно може да критикува богатите християни. И обратното, християните, които се отнасят сери- озно към своя дълг да осигуряват бъ- дещите нужди на семейството си, са склонни да не приемат буквално значе- нието на думите на Исус от последна- та глава. Тъй като нито един човек не живее само от вяра, този род критики не са съвсем редни. Заповедта да не съдим другите засяга следните облас- ти: ние не бива да обсъждаме мотиви- те - само Бог може да ги прочете; не биВа да съдим по Външния изглед (Йо- ан 7:24; Яков 2:1-4); не бива да съдим ония, които изпитват морални скру- пули за неща, които не са правилни или неправилни сами по себе си (Римл. 14:1- 5); не бива да съдим служението на другите християни (1 Кор. 4:1-5) и, накрая, не бива да съдим нашия брат във вярата, като говорим лошо за не- го (Яков 4:11,12). 7:1 Понякога тези думи на нашия Господ се тълкуват погрешно от хо- 58 Mameu7  pama, koumo забраняват ВсякакъВ Bug
съдене. Без значение на тоВа, което стаВа, те Винаги са готоВи да казВат с набоЖен Вид: „Не съдете, за да не бъдете съдени." Но Исус не ни учи да бъдем безразлични християни. Той ни- кога не е искал да се откаЖем от на- шата критичност или различителна способност. Новият Завет е пълен с примери за справедливо оценяване на полоЖението, поведението или поуча- ването на другите хора. ОсВен тоВа има няколко области, В които христи- янинът задълЖително трябва да Взи- ма решение или да прави разлика меЖ- ду доброто и злото, или меЖду добро- то и най-доброто. Някои от тях са следните:
7:2 Исус предупреЖдава, че ако съ- дим несправедливо, ние също ще бъдем съдени несправедливо: „защото с как- вато съдба съдите, с такава ще ви съдят." Този принцип, според който всеки ще поЖъне това, което е посял, стои в основата на целия човешки Жи- вот и всички човешки дела. Марко из- ползва същия този принцип за оценя- ване на начина, по който прилагаме Словото (4:24), докато Лука го прила- га като мярка за оценяване на щед- ростта, с която даваме (6:38). 7:3-5 Исус изобличава нашата склон- ност да виЖдаме малките недостатъ- ци у другите хора, а да пренебрегваме същите недостатъци у себе си. Той съзнателно преувеличава проблема, (като използва хипербола), за да ни на- кара да го разберем още по-ясно. Чес- то пъти човекът, който има греда в окото си, критикува съчицата в око- то на другия човек и дори не забелязва своето собствено състояние. Лицеме- рие е да предполагаме, че моЖем да по- могнем на някого, който има недоста- тък, тогава, когато самите ние има- ме още по-голям недостатък. Нужно е първо да се излекуваме от нашите собствени грешки, преди да търсим недостатъците у другите хора. 7:6 Този стих доказва, че Исус няма намерение да забрани всякакъв вид осъЖдане, защото Той предупреЖдава Своите ученици да не дават свети не- ща на кучетата и да не хвърлят... би- серите си пред свинете. Според зако- на на Мойсей кучетата и свинете са нечисти Животни. Тук те са използва- ни от Исус като символични образи на зли хора. Когато се срещаме със зли хора, които се отнасят към БоЖиите истини с пълно презрение и които от- говарят на БоЖиите заповеди с оскър- бление и насилие, ние не сме длъЖни да продълЖим да им благовестваме. Да продълЖим да правим това, означава да донесем още по-голямо осъЖдение на виновните. Не е необходимо да казваме, че на нас ни е необходима чувствителност за духовните неща, за да моЖем да различаваме тези хора. МоЖе би зато- ва следващите стихове са посветени на темата за молитвата, с която ние моЖем да поискаме мъдрост. 59 Mameu 7  У. „Искайте... търсете... хлопайте"
(7:7-12) 7:7, 8 Ако си мислим, че моЖем сами да изпълняваме поученията на проповед- та на планината в Живота си, то ние не сме разбрали свръхестествения ха- рактер на Живота, към който ни при- зовава Спасителят. Мъдростта или силата за този Живот трябва да ни се дадат отгоре. Тук Исус отправя към нас една покана да искаме и да продъл- Жаваме да искаме; да търсим и да про- дълЖаВаме да търсим; да чукаме и да продълЖаваме да чукаме. Мъдрост и сила за християнски Живот ще се да- дат на всички, които искрено и нас- тойчиво се молят за това. Вън от контекста 7 и 8 cm. изглеЖ- дат като един банков чек за вярващи- те, според който ние моЖем да полу- чим всичко, което поискаме. Но това просто не е така. Тези стихове тряб- Ва да се разглеЖдат В техния непос- редствен контекст и в светлината на цялото Библейско учение за молитва- та. Следователно това, което изг- леЖда като безусловно обещание тук, е придруЖено от ограничения в други пасаЖи. В Псалм 66:18 например ние научаваме, че човекът, който се моли, не трябва да има непризнат грях В сВоя Живот. Християнинът трябВа да се моли с Вяра (Яков 1:6-8) и в съот- ветствие с БоЖията Воля (1 Йоан 5:14). Той трябва да се моли настойчи- во (Лука 18:1-8) и искрено (Евр. 10: 22). 7:9, 10 Когато са изпълнени условия- та за молитвата, християнинът мо- Же да бъде напълно сигурен, че Бог ще го чуе и ще му отговори. Тази сигур- ност се основава на характера на на- шия Бог, нашия Отец. Като човеци ние знаем, че ако един син поиска от баща си хляб, той няма да му даде ка- мък; нито пък ще му даде змия, ако поиска риба. Човешкият баща няма да измами своя гладен син, нито ще му даде нещо, което да му причини болка. 7:11 Господ ни обяснява своите аргу- менти, като сравнява по-малкото с по-голямото. Ако човешките родите- ли отговарят на молбите на децата си с онова, което е най-добро за тях, колко повече ще прави това нашият Отец, Който е на небесата. 7:12 Непосредствената връзка меЖ- ду 11 и 12 cm. изглеЖда такава: след като нашият Отец ни дава добри не- ща, ние трябва да му подраЖаваме, ка- то показваме добрина към другите. Начинът, по който моЖем да прове- рим дали едно действие е благотворно за другите, е да се запитаме дали ние бихме Желали същото. Това „златно правило" е било изразено с отрицате- лен знак от равина Хилел около сто години преди Времето на Исус. Кога- то изразява същото правило с поло- Жителен знак, Исус заменя пасивната забрана с нещо по-прогресивно - с ак- тивното доброжелателство. Христи- янството не е просто учение за въз- дърЖане от греха, то е полоЖителна доброта. „Това - казва Исус - е същината на закона и пророците", т. е. тези думи обобщават моралното учение на Мой- сеевия закон и казаното в Писанията от пророците на Израел. Правед- ността, изисквана от Стария Завет, се изпълнява във вярващите, които по този начин вървят по Дух (Римл. 8:4). Ако всички хора бяха приели да се под- чинят на този стих, това щеше да преобрази всички области на меЖдуна- родните отношения, меЖдунационал- ната политика, семейния Живот и църковния Живот. ф. „Тясната порта" (7:13,14) Сега Бог предупреЖдава, че портата на християнското ученичество е тяс- на и че пътят е труден9. Но хората, които вярно следват Неговите нас- тавления, намират изобилния Живот. От другата страна е широката пор- та - Животът на самоугаЖдането и 60 Mameu7  удоволствията. Краят на един такъВ
Живот е разрушението. Тук не се раз- глеЖда въпросът за изгубването на ду- шата, а за неуспеха да се осъществи на практика целта на съществуване- то на човека. Тези стихове засягат и въпроса за евангелието, тъй като описват двата пътя и съдби на човешката раса. Ши- роката порта и лесният път Водят до унищоЖението (Притчи 16:25); тясната порта и трудният път во- дят до Живота. Исус е и портата (Йоан 10:9), и пътят (Йоан 14:6). Но докато този смисъл на пасаЖа е вали- ден за Всички хора, то следващото тълкуване е предназначено само за вярващи. Исус казва, че ако искаме да Го следваме, ние се нуЖдаем от Вяра, дисциплина и издръЖливост. Но този труден Живот е единственият Жи- вот, който си заслуЖава да се Живее. Ако ние изберем лесния път, ще имаме голяма компания, но ще изпуснем най- хубавото, което Бог е приготвил за нас. Ц. „От плодовете им ще ги познаете" (7:15-20) 7:15 Навсякъде, където се проповяд- ват строгите изисквания към истинс- ките последователи на Христос, има фалшиви пророци, които пропаганди- рат широката порта и лесния път. Те разводняват истината, докато „оста- не толкова малко, че не е достатъчно да направиш супа и за един болен щу- рец", както казва Чарлз СпърдЖън. Те- зи хора, които заявяват, че говорят от името на Господа, идват облечени в „овчи дрехи" и имат вид на истинс- ки вярващи. Но отвътре те са „вълци грабители", т. е. злонамерени невяр- ващи, които дебнат да уловят незре- лите, нестабилните и лекоВерните християни. 7:16-18 Стихове 16-18 ни казват как да разпознаваме лъЖлиВите пророци: ще ги познаем по техните плодове. Техният безнравствен Живот и разру- шителни учения ги издават като та- кива. Дървото или растението раЖда плод според истинската си природа. Тръните не могат да родят грозде; нито репеят да роди смокини. Добро- то дърво раЖда добри плодове, лошо- то дърво - лоши плодове. Този прин- цип ваЖи както за естествения, така и за духовния свят. Животът и учени- ето на ония, които заявяват че гово- рят от името на Бога, трябва да бъ- дат проверени чрез БоЖието Слово: „Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях" (Ис. 8:20). 7:19, 20 Съдбата на лъЖепророците е да бъдат хвърлени 8 огъня. Участ- та на лъЖлиВите учители и пророци е „бърза погибел" (2 Петр. 2:1). Те мо- гат да се разпознаят по техните пло- дове. Ч. „Аз никога не съм ви познавал" (7:21-23) 7:21 След това Господ Исус ни предуп- реЖдава да се пазим от хора, които само на думи казват, че Го признават за Спасител, но всъщност никога не са повярвали. Не всеки, който вика „Гос- поди! Господи!, ще влезе в небесното царство", а само онези, които изпъл- няват БоЖията воля. Първото нещо, което трябва да изпълним по БоЖия- та воля, е да повярваме в Исус Хрис- тос (Йоан 6:29). 7:22, 23 В съдния Ден, когато невяр- ващите ще застанат пред Христос (Откр. 20:11-15), много хора ще Му на- помнят, че са пророкували или изгон- вали бесове, или вършили много чудеса - и то все в Негово име. Но техните протести ще бъдат напразни. Исус ще им заяви, че Той никога не ги е позна- вал или признавал за Свои хора. От тези стихове ние научаваме, че не всички чудеса имат БоЖествен про- изход и че не всички чудотворци са упълномощени от Бога. Чудото прос- 61 Mameu 7, 8 mo означава geucmBue на свръхестест-
вена сила. Тази сила моЖе да бъде Бо- ЖестВена, но тя моЖе да бъде и сата- нинска. Сатана моЖе да даде власт на своите работници да изгонВат Вре- менно бесоВе, за да създадат илюзия- та, че чудото е БоЖествено. В този случай той не разделя своето царстВо срещу себе си, но замисля още по-теЖ- ко нападение на бесоВе 6 бъдещето. Ш. Постройте къщата си на канара (7:24-29) 7:24, 25 Исус завършва проповедта Си с притча, която обяснява значението на послушанието. Не е достатъчно само да слушаме тези поучения - трябва да ги прилагаме и на практика. Ученикът, който чува и изпълнява за- поведите на Исус, „ще се оприличи на разумен човек, който е построил къ- щата си на канара". Неговата къща (Живот) има солидна основа и когато дъЖдовете и ветровете дойдат и за- почнат да я блъскат, тя няма да пад- не. 7:26, 27 Човекът, който чува поуче- нията на Христос и не ги изпълнява, е като неразумен човек, който строи къщата си на пясък. Този човек няма да моЖе да устои на бедствените бу- ри: когато дъЖдът завали и ветрове- те задухат, къщата ще падне, защо- то няма здрава основа. Ако чоВек ЖиВее според принципите на Проповедта на хълма, светът ще го нарече глупак; Исус обаче ще го на- зове мъдрец. Светът счита за мъдър онзи, който ЖиВее за Външните неща, за настоящето и за себе си. Исус нари- ча такъВ чоВек глупак. За да илк>стри- ра евангелието, Той съвсем основа- телно използва примера за умния и не- разумния строител. Разумният човек полага цялото си упование на Скала- та, Исус Христос, като на негов Гос- под и Спасител. Неразумният човек отказВа да се покае и отхвърля Исус като единствената надеЖда за спасе- ние. Но освен това значението на притчата ни пренася и отвъд момен- та на спасението - В практическото ii прилоЖение В християнския Живот. 7:28, 29 След края на посланието на нашия Господ „народът се чудеше на учението Му". Ако ние прочетем Проповедта на хълма и не се удивим на нейния револкщионен характер, то- ва означава, че не сме успели да разбе- рем нейния смисъл. Хората разбират разликата меЖду учението на Христос и тоВа на тех- ните книЖници. Исус говори „като Един, Който има Власт", докато тех- ните думи са безвластни. Неговият глас е истинският глас; техните гла- сове са само едно ехо. ДЖемисън, фо- сет и Браун изказват следното мне- ние: „Усещането за Божествена Власт - законодателна, тълкувателна и нака- зателна - се излъчва толкова силно от Христовото учение, че кншкниците не са могли да изглеЖдат другояче освен като сополанковци в Неговата свет- лина. "10 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|