Уилиям макдоналд к о новия
У. Месията извършва чудеса на сила и милост. Различните реакции на хората спрямо тях (8:1-9:34)
Изтегляне 12.82 Mb.
|
У. Месията извършва чудеса на сила и милост. Различните реакции на хората спрямо тях (8:1-9:34) От 8 до 12 гл. Господ представя на из- раелския народ окончателни доказа- телства за това, че Той наистина е Месията, за Когото пишат пророци- те. Исая например предсказва, че Ме- сията ще отваря очите на слепите, ще отпушВа ушите на глухите, ще оз- дравява куците и ще направи немите да пеят (35:5, 6). Изпълнявайки всички тези пророчества, Исус доказва, че Той е Този Месия. Ако израелският на- род се беше обърнал към своите Све- щени Писания, нямаше да се затрудни да отъЖдестви Исус като Христос. Но никой не е толкова сляп като оня, който не Желае да ВиЖда. Събитията, описани В тези глави, са представени no-скоро по тематичен 62 Mameu 8  принцип, отколкото В строг хроноло-
гичен peg. ToBa не е цялостен разказ за слуЖението на Господ, а представяне на събития, избрани от Светия Дух, за да ни покаЖе някои характерни мо- менти от Живота на Спасителя. В този разказ е наблегнато върху след- ните моменти:
А. Власт над проказата (8:1-4) 8:1 Въпреки че учението на Христос е радикално и крайно, то има огромна притегателна сила: големи мноЖест- 8а от хора решават да Го следват. Истината се доказва сама по себе си, и макар че хората могат и да не я ха- ресат, те никога не могат да я забра- вят. 8:2 Един прокаЖен пада на колене пред Исус и отчаяно моли за изцере- ние. Този прокаЖен вярва, че Господ моЖе да го излекува, а истинската вя- ра никога не остава разочарована. Със своята отвратителност, разруши- телност, заразност и неизлечимост (в някои от формите и) проказата е ед- но подходящо олицетворение на гре- ха.11 8:3 Докосването на прокаЖените е било строго забранено. Всеки физичес- ки контакт с тях е носел опасност от зараза. При logeume този контакт е правел човека официално нечист, кое- то означава неспособен да участва в поклонението на Бога заедно с оста- налото togeucko общество. Но когато Исус докосва прокаЖения и изрича из- целителните думи, проказата неза- бавно изчезва. Нашият Спасител има власт да очиства от греха и да дава право на очистения човек да участва в хвалението на Бога. 8:4 Това е първият случай в Еванге- лието от Матей, където е записано, че Исус заповядва на някого да не каз- ва на никого за чудото, което е ста- нало или което е видял (6Ж. също 9:30; 12:16; 17:9; Марко 5:43; 7:36; 8:26). Ве- роятно Той казва това, защото знае, че много хора, които се интересуват само от освобождението си от римс- ко робство, ще поискат да Го напра- вят Цар. Но Той знае, че Израел все още не се е покаял и че народът като цяло ще отхвърли Неговото духовно водителство, заради което Той ще трябва да отиде на кръста. Според Мойсеевия закон свещени- кът е изпълнявал слуЖбата на лекар. След очистването на някой прокаЖен болният бил длъЖен да принесе дар и да се покаЖе на свещеника, който да го обяви за чист (Лев. 14:4-6). Без съм- нение очистването на някой прокаЖен от болестта е било толкова рядко и изключително събитие, че е трябвало да събуди вниманието на този свеще- ник и да го накара да проучи дали Ме- сията не се е появил най-после. Тук обаче не виЖдаме такава реакция. В този случай Исус просто казва на про- каЖения да се подчини на закона. Духовното значение на чудото е яс- но: Месията е дошъл в Израел с власт да излекува народа от неговата бо- лест. Той представя това чудо като едно от Своите акредитивни писма. Но народът все още не е готов да при- еме Своя Избавител. Б. Власт над парализата (8:5-13) 8:5, 6 Тези стихове разкриват вярата на един стотник-езичник, която блес- ти като бисер на фона на закоравява- нето на евреите. Ако Израел не приз- нае Своя Цар, презрените езичници ще 63 Mameu 8  Го признаят. Стотникът е римски Во-
енен офицер, отговарящ за около 100 мъЖе, който Вероятно е отседнал или В Капернаум, или близо до него. Той идва при Христос, за да потърси изце- ление за сВоя слуга, страдащ от силна и болезнена форма на парализа. Съст- раданието на този офицер е необикно- вено - повечето офицери не показват почти никаква загриженост за своите слуЖители. 8:7-9 На предложението на Господ Исус да посети болния стотникът отговаря с думи, които говорят за ис- тинска и дълбока Вяра. НегоВият от- гоВор моЖе да се перифразира така: „Не съм достоен да влезеш в моята къща. Но това не е и необходимо, тъй като Ти моЖеш да го излекуваш само като една дума. Добре познавам властта. Аз също получавам заповеди от по-горните на мен началници и да- вам заповеди на подчинените си и те- зи заповеди се изпълняват безпрекос- ловно. Колко по-голяма власт биха имали Твоите думи над болестта на моя слуга!" 8:10-12 Исус се учудва на Вярата на този езичник. Това е единият от два- та случая, когато се казва, че Исус се. е учудил. Другият случай е, когато се чуди на неВерието на еВреите (Марко 6:6). Той не е намерил такава силна вяра дори в Израел, богоизбрания на- род. Това Го накарва да изтъкне, че в Неговото идВащо царстВо ще се събе- рат езичници от целия свят, за да се наслаЖдават на общението си с ев- рейските патриарси, докато „чадата на царството" ще бъдат хвърлени във „външната тъмнина", където „ще бъде плач и скърцане със зъби". „Чадата на царството" са всички онези, които са евреи по роЖдение и които само на думи признават Бога за Цар, но никога не са били истински вярващи. Този принцип ваЖи и сега. Много деца, които са имали привиле- гията да бъдат родени и отгледани в християнски семейства, ще погинат В пъкъла за това, че отхвърлят Исус, докато диваците от дЖунглата ще се наслаЖдават на вечната небесна сла- ва, защото са повярвали в посланието на евангелието. 8:13 Исус казва на стотника: „Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде." Вярата се награЖдава В съот- ветствие с доверието, което изпит- ваме към БоЖия характер. Слугата е излекуван незабавно независимо от това, че Исус се намира на разстояние от него. Тази случка моЖе да се разг- леЖда като една картина на настоя- щото слуЖение на Христос, Който ле- кува непривилегированите езичници от парализата на греха, без да присъс- тва телом. В. Власт над треската (8:14-15) Когато влиза в къщата на Петър, Исус виЖда, че тъща му е болна от треска. Той докосва ръката й и трес- ката я напуска. Обикновено след озд- равяване от треска човек се чувства много слаб, но това излекуване е тол- кова мигновено и пълно, че Жената става от леглото и започва да Му слу- гува - подходящ начин за изразяване на благодарност за това, което е напра- вил за нея Спасителят. Ние трябва да и подраЖаВаме, като Му слуЖим с още по-голяма Всеотдайност и енергия. Г. Власт над бесове и различни болести (8:16, 17) На вечерта, когато съботният ден свършва (вЖ. Марко 1:21-34), хората започват да прииЖдат при Него. МеЖ- ду тях има много Жертви, обхванати от бесове. Тези нещастни хора са об- зети и контролирани от зли духове. Често пъти те показват свръхестес- твени способности или власт, а в мно- го случаи са и измъчвани. Тяхното по- ведение понякога напомня поведение- то на душевноболен човек, но причина- 64 Mameu 8  ma не е физическа или нравствена, а се
крие в действието на демонична сила. Исус изгонва духовете с една дума. Освен това Той изцелява всички болни, което е изпълнение на проро- чеството на Исая в 53:4: „Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе." Много често 17 cm. се из- ползва от поддръжниците на физичес- кото изцеление, за да покаЖат; че из- целението е в изкуплението и че физи- ческото оздравяване е нещо, koenio вярващите могат да изискват с вяра. Но тук БоЖият Дух свързва това про- рочество с изцеленията на нашия Спа- сител по време на земното Му слуЖе- ние, а не с Неговото дело на кръста. До този момент ние видяхме чети- ри чудеса в тази глава в следния ред:
характеризират четири етапа в слу- Жението на нашия Господ:
Това е един доста интересен анализ на развитието на Христовото слуЖе- ние чрез чудеса, който моЖе да изост- ри вниманието ни към скритите и по- дълбоки значения на Свещените Писа- ния. Трябва да внимаваме обаче да не прекаляваме в това отношение, тър- сейки значение в степен, която води до нелепости. Д. Чудото на отхвърлянето на Исус от хората (8:18-22) Ние вече видяхме как Христос се срещна с болестите и бесовете и по- каза властта Си над тях. Срещайки се с хората обаче, Христос се среща и със съпротивлението - това е чудото на отхвърлянето Му от хората. 8:18-20 Когато Исус се приготвя да пресече Галилейското езеро откъм Капернаум, за да отиде на изток, един самоуверен книЖник излиза напред и се заклева, че ще Го следва където и да иде. Отговорът на Господ е едно пре- дизвикателство, което го кара да пре- цени какво ще му струва това - един Живот на пълно самоотричане: „Лиси- ците си имат леговища и небесните птици гнезда; а Човешкият Син ня- ма къде глава да подслони." В Своето обществено слуЖение Господ не е имал Свой Собствен дом, но е имало къщи, където Той е бил Желан гост и където обикновено са Му приготвяли място за спане. Истинската сила на Неговите думи се крие в духовния им смисъл: този свят не моЖе да Му оси- гури истинска и продълЖителна по- чивка. На Него Му предстои работа и Той няма да моЖе да си почине, дока- то не я свърши. Същото се отнася и за Неговите последователи - този свят не е тяхното място за почивка или поне не трябва да бъде! 8:21 Друг доброжелателен последо- вател също изразява Желание да Го последва, но предпочита да направи нещо друго преди това: „Господи, поз- воли ми първо да отида и да погреба баща си." Няма особено значение дали бащата на този човек е бил умрял, или не. Това, което най-вече безпокои в тези думи, е редът на подреЖдане на 65 Mameu 8 приоритетите: „Господи... мене пър-
во." Той поставя себе си преди Хрис- тос. Няма нищо лошо В тоВа, да оси- гуриш прилично погребение за собст- Вения си баща; то стаВа лошо, когато започне да Взима надмощие над призи- Ва на Христос. 8:22 Това, което Исус му отговаря, е следното: „ТВоето първо задълже- ние е да Ме следваш. Остави духовно мъртвите да погребват физически мъртвите. Тази работа моЖе да бъде извършена и от неспасения човек. Има обаче нещо, което само ти моЖеш да извършиш. Отдай най-доброто от Жи- вота си на това, което наистина ос- тава Вечно. Не го прахосвай за незна- чителни неща." Ние не знаем отгово- рите на тези двама ученици, но от подтекста моЖем да разберем, че са оставили Христос, за да си осигурят едно удобно място в света, прекарвай- ки Живота си в отдаване на Второс- тепенното. Преди да ги заклеймим обаче, ние самите трябва да се запи- таме дали сме готови да приемем ус- ловията на ученичестВото, поставени от Исус в този пасаЖ. Е. Власт над природните стихии (8:23-27) ' Галилейското езеро е известно с Вне- запните си свирепи бури, които изди- гат Високи пенещи се Вълни. Надолу по река Йордан се спускат северни вет- рове, които набират скорост по тяс- ното дефиле. Когато стигнат море- то, те го правят изклк>чително опас- но за плаване. В този случай Исус пресича морето от западната му страна на път към източната. Когато бурята започва, Той спи в лодката. УЖасените учени- ци Го събуЖдат с диви викове за по- мощ. Не моЖем да не отбелеЖим ка- то похвално това, че са се обърнали точно към Този, към Когото трябва. След като ги смъмря за слабата им Вяра, Исус смъмря и ветровете, и вълните. А когато настава голямо спокойствие, мъЖете се удивляват на това, че дори и стихиите се подчи- няват на техния скромен Пътник. Колко малко разбират те, че в онзи ден заедно с тях в лодката е Създате- лят и Крепителят на цялата вселена! Рано или късно всички последовате- ли на Христос се срещат с бури. Поня- кога ни се струва, че вълните ще ни залеят. Какво голямо облекчение е да знаем, че Исус е в лодката заедно с нас. „Никакви вълни не могат да по- гълнат кораба, в който леЖи Господа- рят на небето, водата и земята." И никой не моЖе да потушава Житейски- те ни бури както Господ Исус. Ж.Исус изцелява двама мъзке, обхва- нати от бесове (8:28-34) 8:28 На източния бряг на Галилейско- то езеро се намира Гадаринската13 страна. Когато Исус пристига там, Той среща два изклкзчително сериозни случая на хора, обхванати от бесове. Тези хора Живеят В пещероподобни гробници и са толкова свирепи, че ми- наването оттам е опасно. 8:29-31 Когато Исус приблиЖаВа, бе- совете извикват: „Какво имаш с нас Ти, БоЖий Сине? Нима си дошъл ту- ка преди време да ни мъчиш?" Те зна- ят кой е Исус и че Той е Този, Който най-накрая ще ги унищоЖи. В тоВа от- ношение тяхната теология е много по-точна от тази на много съвремен- ни либерални изследователи. Тъй като усещат, че Исус ще ги изгони от мъ- Жете, те Го помолват да бъдат прех- върлени В едно стадо с много свине, които пасат наблизо. 8:32 Странното е, че Исус удовлет- ворява тяхната молба. Загцо обаче Върховният Господар отстъпва пред молбата на бесовете? За да разберем Неговото действие, ние трябва да си спомним две неща: бесовете бягат от безплътното състояние; те искат да 66 Mameu 8, 9  обитават В телата на човешките съ-
щества или - ако това не е възмоЖно - в телата на Животни или други съ- щества. Второ, целта на всички бесо- ве без изклк>чение е да разрушават. Ако Исус просто ги беше изгонил вън от лудите, бесовете щяха да бъдат заплаха за другите хора в областта. Като им позволява да влязат в свине- те, Той предотвратява влизането им в други хора и насочва разрушителна- та им сила върху Животни. Все още не е настанало времето за тяхното окончателно унищоЖаване от Госпо- да. Веднага щом бесовете се пренасят в свинете, Животните се спускат яростно надолу по стръмнината и се удавят в езерото. Този случай показва, че крайната цел на бесовете е унищоЖението, и под- чертава уЖасната възмоЖност двама души да бъдат обзети от такъв брой бесове, които могат да унищоЖат 2 хиляди свине (Марко 5:13). 8:33, 34 Свинарите се Втурват на- зад, за да разкаЖат какво се е случило. В резултат на това разтревожените граЖдани излизат да посрещнат Хрис- тос и Го помолват да напусне област- та. От тогава и до сега има хора, кои- то непрекъснато критикуват Исус за безполезното убийство на свинете и Го молят да напусне, защото цени чо- вешкия Живот по-високо от този на Животните. Трябва да каЖем, че ако тези гадаринци са били евреи, те не е трябвало да отглеЖдат свине, тъй като това е противоречало на закона. Евреи или не, те могат да бъдат осъ- дени за това, че са ценели едно стадо свине много повече от изцелението на дВама обсебени от бесове. 3. Власт да прощава грехове (9:1-8) 9:1 След отхвърлянето Му от гада- ринците Спасителят отново пресича Галилейското езеро и пристига в Ка- пернаум, който става Негов град, след като хората от Назарет се опитват да Го убият (Лука 4:29-31). Тук Той из- вършва някои от най-великите Си чу- деса. 9:2 Четирима мъЖе идват при Него, носейки един паралитик, слоЖен на грубо легло или постелка. Разказът на Марко ни казва, че тълпата им е пре- чела да стигнат до Него и те е тряб- вало да разбият покрива и да спуснат човека при Христос (2:1-12). Когато Исус виЖда тяхната вяра, Той казва на паралитика: „Дерзай, синко; про- щават ти се греховете." ЗабелеЖете, че Той виЖда тяхната вяра. Вярата подсказва на мъЖете да донесат инва- лида при Христос, а вярата на парали- тика стига до Христос, за да го изце- ли. Най-напред нашият Господ възнаг- раЖдава тази вяра, като произнася оп- равдание на греховете му. Преди да из- лекува симптомите, Великият Лекар премахва причината. Той дава по-голя- мата благословия първо. Това ни кара да се запитаме дали Христос някога е излекувал човек, без да му е дал и спа- сение. 9:3-5 Когато чуват думите на Исус за опрощението на греховете на чове- ка, някои от кншкниците Го обвиня- ват в себе си в богохулство. В края на краищата само Бог моЖе да прощава грехове, а те нямат никакво намере- ние да Го приемат за Бог! Всемогъщи- ят Господ Исус прочита тези техни мисли и ги смъмря за злото в невярва- щите им сърца, след което ги запит- ва: „Кое е по-лесно да река: Прощават ти се греховете; или да река: Стани и ходи?" Всъщност еднакво лесно е да се ксике и едното, и другото, но дали е еднакво лесно да се направи? Човекът не е в състояние да извърши нито ед- ното, нито другото, но резултатите от първото не могат да се видят с телесните ни очи, докато резултати- те от второто се забелязват веднага. 9:6, 7 За да покаЖе на книЖницшпе, че има власт на земята да прощава греховете (и затова трябва да бъде 67 Mameu 9  почитан като Бог), Исус благоволява
да извърши едно чудо, което те могат да видят. Обръщайки се към парали- тика, Той казва: „Стани, Вдигни пос- телката си и иди у дома си." 9:8 Когато виЖдат как паралити- кът си отива у дома със своята пос- телка, хората изпитват две чувства - страх и удивление. Те явно са упла- шени от това свръхестествено посе- щение. После мноЖеството прославя Бога за това, че е дал „такава власт на човеците". За съЖаление хората изобщо не схващат значението на чу- дото. Видимото изцеление на парали- тика има за цел да потвърди невиди- мото чудо с прощението на греховете на човека. Така хората е трябвало да разберат, че това, което са видели, не е демонстрация на силата на Бога да дава власт на човеците, а БоЖието присъствие сред тях в лицето на Гос- под Исус Христос. Те обаче не го раз- бират. Що се отнася до книЖниците, по- късните събития ни показват, че те се закоравяват още повече в своето неверие и омраза. И. Исус призовава бирника Матей (9:9-13) 9:9 НапреЖението, което се трупа около Спасителя, временно отслабва в простия и скромен тон, с който Ма- тей разказва как Исус го е призовал. Като бирник и митничар той и него- вите колеги митничари са особено мразени от юдеите заради тяхното нечестие и угнетителните данъци, ко- ито налагат върху народа, и най-вече заради това, че обслуЖват интереси- те на римската империя. Когато Исус минава покрай бирника Матей, Той му Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|