Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
е грешка, като добавя предупреЖдени- 334 Лука 13  ето, което се отнася go целия еВрейс-
ки народ, че ако не се покаят, всички ще загинат така. 13:4, 5 Другото нещастие засяга срутването на една кула в Силоам, Вследствие на което са загинали осем- надесет души. За този случай също не се знае нищо поВече от казаното В Библията, но други подробности едВа ли са ни необходими. ТоВа, на което Господ обръща Внимание тук, е фак- тът, че тоВа нещастие не трябва да се тълкуВа като някакВо специално наказание за особено теЖко престъп- ление, а като предупреждение към це- лия израелски народ, че той трябва да се покае, защото В противен случай ще го постигне същата съдба.. И тя наистина го постига през 70 г. от н. е. при нахлуването на Тит в Ерусалим. И. Притчата за безплодната смокиня (13:6-9) В близка Връзка с току-що казаното, Господ Исус разказва притчата за смокинобото дърво. Няма да е труд- но да определим, че символичното зна- чение на смокинята е свързано със съдбата на израелския народ, който е като дърво, засадено в БоЖието лозе, т. е. в света. Бог е потърсил да види плодове на дървото, но такива няма. Затова Той казва на Лозаря (Господ Исус), че напразно е търсил плодове на дървото вече три години. Най-прос- тото обяснение на тези три години е, че те са трите години на обществе- ното слуЖение на нашия Господ. Идея- та е, че смокиновото дърво е имало достатъчно време да произведе пло- дове, ако въобще е имало такова наме- рение. След като не е дало никакви плодове за тези три години, логично е да се предполоЖи, че то никога няма и да даде. Заради това негово безплодие Бог нареЖда да бъде отсечено. То са- мо заема земя, която моЖе да бъде из- ползвана много по-ефективно. Лоза- рят се застъпва за дървото и моли то да бъде оставено и да не се реЖе още една година. И ако продълЖава да бъде безплодно, след като изтече и тая го- дина, Той ще го отсече. Точно това и става. След започването на четвър- тата година Израел отхвърля и разпъ- ва Господ Исус. В резултат на това столицата на дърЖавата е разрушена, а народът ii - разпилян по целия свят. Ланг пише следното по този въпрос: „Бозкият Син знае за решението на Своя Отец, Собственика на лозето, и за това, че вече е издал страшната за- повед: „Отсечи я." За пореден път Из- раел е изчерпал дълготърпението на БоЖеството. Нито един народ, нито един човек няма право да се радва на БоЖията гршка, ако не принася плодо- вете на праведността за БоЖия слава и хвала. Човекът съществува за прос- лава и радост на своя Създател и ако той не Му слуЖи за постигането на тази справедлива цел, логично е него- вото грехопадение да бъде наказано със смъртна присъда и да му бъде отнето това привилегировано място.<<44 Й. Изцелението на сгърбената Жена (13:10-17) 13:10-13 Една илкзстрация на истинс- кото отношение на Израел към Гос- под Исус е поведението на началника на синагогата, който негодува срещу Спасителя заради това, че Той изцеля- Ва една Жена 6 съботния ден. От осем- надесет години Жената страда от теЖко изкривяване на гръбначния стълб. Недъгът й е уЖасен: тя изобщо не моЖе да се изправи. Без дори да Го помолят, Господ Исус изрича изцели- телните думи, полага ръцете Си вър- ху нея и ii изправя гръбнака. 13:14 Началникът на синагогата възмутено казва на хората да идват 335 Лука 13  да се изцеляВат през пърВите шест
дена на седмицата, а не на седмия. То- Ва е един професионален специалист по религия, който изобщо не се ВълнуВа от истинските проблеми на хората. Дори да бяха отишли при него 6 някой от другите шест дни на седмицата, той едВа ли щеше да бъде В състояние да им помогне. Той спазВа педантично техническата страна на закона, но сърцето му е лишено от Всякаква лк)- боВ и милост. Ако беше на мястото на тази Жена с изкривен гръбнак от осемнадесет години, едва ли щеше да бъде толкова загршкен за деня, В кой- то го изцеляВат! 13:15, 16 Господ укорява неговото и на другите водачи лицемерие, като им напомня, че нито един от тях не би се поколебал да отвърЖе бола си или осе- ла си от яслите, за да го заведе и на- пои, независимо дали денят е събота, или не. Ако те могат да показват та- кава гриЖа към едно нямо Животно, нима Той не моЖе да покаЖе загриЖе- ност към една Авраамова дъщеря, ка- то я изцели? Названието „Авраамова дъщеря" идва да покаЖе, че тя е не са- мо еврейка, но и искрено вярваща Же- на-християнка. Изкривяването на гръбнака на Жената е било причинено от Сатана. Ние знаем и от други мес- та в Библията, че има болести, които са резултат от действията на Сата- на. Циреите на ЙоВ са били причинени от Сатана. Трънът, забит В плътта на ПаВел, също е дошъл от Сатана, за да го тормози. Трябва да се отбелеЖи обаче, че дяволът не моЖе да прави това с Вярващите, без да има разре- шение от Господа. А Бог моЖе да пре- махне всяка болест или страдание за Своя прослава. 13:17 Критиците на нашия Господ са напълно посрамени от Неговите думи, докато обикновените хора се радват на великото чудо, което са видели да се извършва пред очите им. К. Притчите за царството (13:19-21) 13:18, 19 След това необикновено чудо има опасност хората да се изкушат и да си помислят, че царството ще дой- де веднага. Господ Исус премахва това заблуЖдение, като разказва две прит- чи за БоЖието царство, които опис- ват неговото състояние от момента на отхвърлянето на Царя до момента на Неговото завръщане на земята, за да властва. В тях се описВа както раз- растването на християнството, така и предупреждението, че В този период ще има както истински вярващи, така и хора, които ще признават Христос само на думи (8Ж. белеЖките върху 8:1-3). Най-напред Исус оприличава Бозкие- то царство на синапобо зърно - едно от най-малките семена. Когато се по- сее 6 земята, от него моЖе да израсне храст, но не и дърво. Затова, когато Исус казва, че от това зърно пораст- ва едно голямо дърво, Той иска да по- каЖе, че това е един ненормален рас- теЖ. Дървото става толкова голямо, че небесните птици могат да се подс- лоняват по клоните му. Идеята тук е, че християнството започва съвсем скромно като начало - то е като си- напово семе. Но с времето то става все по-популярно и по-развито, за да стигне етапа, който познаваме днес. Днес християнското царство вклктба Всички, които твърдят, че са верни на Господ - без значение дали са новоро- дени, или не. Небесните птици са ка- то лешоядите или грабливите птици. Те са символи на злото и илк>стрират факта, че християнството е станало място за подслон на различни форми на покварата. 13:20, 21 Във втората притча Бо- Жието царство се оприличава на квас, който една Жена замесва в три мери брашно. Ние смятаме, че В Библията квасът винаги се използва като сим- 336 Лука 13 Вол на злото. Идеята тук е, че В чис-
тата храна на БоЖиите хора е било Внесено някакво разлагащо учение. То- Ва учение не е статично, а има ковар- ната способност да се разраства. Л. Тясната порта на царството (13:22-30) 13:22, 23 И докато Исус върви към Ерусалим, някой излиза от мноЖест- Вото и Го пита дали хората, които ще се спасят, са малко. Вероятно то- Ва е един лекомислен въпрос, провоки- ран най-Вече от лкобопитстВо. 13:24 На този спекулативен Въпрос Исус отговаря със заповед, която каз- Ва на питащия, че трябва да направи така, че да влезе през тясната вра- та. Когато Исус ни казва да се подви- заваме да влезем през тясната пор- та, Той не иска да ни внуши, че спасе- нието изисква усилия от наша страна. Тясната порта тук е символ на ново- роЖдението - спасение по милост чрез Вяра. Исус ни предупреЖдава, че тряб- Ва да сме сигурни, че сме влезли точно през тази тясна порта, защото „мно- зина ще се стараят да влязат и не Ще могат", след като вратата бъде затворена веднъЖ завинаги. Това не означава, че те ще се опитват да вля- зат вътре през вратата на обръщени- ето, а че във времето на Христовата слава и сила те ще искат да влязат в Неговото царство, но вече ще бъде прекалено късно. Времето на благо- датта, в което Живеем сега, ще се е свършило. 13:25-27 Господарят на къщата ще стане и ще затвори вратата. В този миг ние ВиЖдаме как еврейският народ чука на вратата и моли Господ да я отвори, но тогава Той ще им откаЖе 9а направи това, позовавайки се на факта, че никога не ги е познавал. На тоВа място те ще възразят, като ка- Ждт, че са били много близки с Него, но Той няма да промени решението Си. Те са вършили неправда и БоЖие- то царство не е за тях. 13:28-30 Неговият отказ ще доведе до „плач и скърцане със зъби". Пла- чът говори за угризения, а скърцане- то със зъби - за Жестока омраза към Бога. Тези думи показват, че страда- нията в ада не променят сърцето на човека. Невярващите евреи ще видят Авраам, Исаак u Яков u всички про- роци в БоЖието царство. Самите те очакват, че ще бъдат там заради по- томствената си връзка с Авраам, Исаак и Яков, но това няма да им по- могне и те ще бъдат изпъдени навън. От всички краища на земята ще дой- дат езичници, за да се наслаЖдават на светлината на БоЖието царство и на неговите чудесни благословения. По този начин много евреи, които според БоЖия план е трябвало да бъдат бла- гословени първи, ще бъдат изпъдени, а езичниците, на които евреите са гле- дали като на кученца, ще се наслаЖда- ват на благословенията на хилядолет- ното господство на Христос. М. Пророците умират в Ерусалим (13:31-35) 13:31 По онова време Господ Исус се намира на едно място, което явно е част от Иродовата територия. Там при Него идват някои фарисеи, за да Го предупредят да си отиде от това място, защото Ирод се опитва да Го убие. Тази заинтересованост на фари- сеите към съдбата и сигурността на Исус изобщо не подхоЖда на техния характер и вероятно е резултат на заговор меЖду тях и Ирод, който има за цел да сплаши Исус и да Го накара да отиде в Ерусалим, където аресту- ването Му е съвсем сигурно. 13:32 Но заплахата с физическо наси- лие не е в състояние да разколебае на- шия Господ. Той знае, че всичко това представлява заговор от страна на Ирод, и казва на фарисеите да се вър- 337 Лука 13,14 наш обратно при тая лисица и да му
предадат Неговото послание. Някои хора срещат трудности с факта, че Господ Исус нарича Ирод „лисица", из- ползвайки съществително в женски род (също и в оригиналния текст). Те смятат, че това е нарушение на запо- ведта от Святото Писание, която забранява да се хулят началниците (Изх.22:28), като забравят, че тук не става въпрос за хулене, а за абсолк>т- на истина. Същността на посланието, което Исус изпраща до Ирод, е, че Той има да работи още малко време. Той ще продължи да изгонва бесове и да изцелява и през малкото останало Му време, което Отец Му е определил. А на третия ден, т. е. на последния ден, Исус ще свърши делото, което трябва да извърши по време на Своето земно служеше. Нищо не може да Му попре- чи да изпълни Своите задължения. Ня- ма такава сила на земята, която да може да Му навреди до мига, в който това трябва да стане. 13:33 Освен това Той не може да бъ- де убит в Галилея. Тази изключителна привилегия е запазена за Ерусалим, за- щото този град е мястото, където са били избивани най-вече служителите на Всевишния Бог (като че ли Еруса- лим притежава един вид монополно право върху смъртта на Божиите пра- теници). Затова Господ Исус казва, че „не е възмоЖно пророк да загине вън от Ерусалим". 13:34, 35 Изричайки тази истина за Ерусалим, Исус се обръща към него с думи на мъка и плаче. Този град, който избива пророците и умъртвява БоЖи- ите пратеници с камъни, е обект на Неговата най-нежна лкзбов. Колко чес- то Той е искал да ги събере на едно място, както кокошка събира пилен- цата си..., но те не са пожелали. За това са виновни самите те, с упори- тостта на своята воля. Заради това градът, храмът и земята им ще запус- теят. Чака ги един дълъг период на изгнание. Те няма да видят Господ, преди да променят отношението си към Него. 356 cm. говори за Второто пришествие на Христос, когато част от израелския народ ще се покае и ще каже: „Благословен, Който иде в Гос- подното име." Тогава, в деня на Него- вата слава, Неговият народ ще поже- лае да Го приеме. Н. Изцелението на мъЖа, болен от воднянка (14:1-6) 14:1-3 В една събота началникът на фарисеите поканва Господ на гости в неговия дом. Тази покана не е продик- тувана от искрено желание за гостоп- риемство, а е no-скоро опит от стра- на на религиозните водачи да намерят удобен случай да уличат Божия Син в грях. Там Исус вижда един човек, кой- то страда от воднянка, болест, коя- то причинява подуване вследствие натрупването на вода в тъканите. Спасителят, Който знае какво се крие в умовете на Неговите критици, ги запитва направо дали в събота е поз* волено да се изцелява. 14:4-6 Макар и много да им се иска да кажат, че не е позволено, те нямат с какво да обосноват своя отказ и за- това нищо не отговарят. И така, Исус изцелява мъжа и го пуска да си отиде. За Него това е едно милости- во дело, освен това Божествената лк)бов никога не спира да извършва своите дела, вклкочително и в събота (Йоан 5:17). След това Исус се обръща към logeume и ги пита дали, ако някое от техните животни падне в яма в съботен ден, те няма да го изтегляш. Те са заинтересовани да направят то- ва, защото животното им струва па- ри. Но когато някой техен ближен страда, тях изобщо не ги е грижа и са готови веднага да заклеймят Господ Исус заради това, че му е помогнал. Макар и да виждаме, че те с нищо не могат да се противопоставят на ло- 338 Лука 14  гиката на Спасителя, моЖем да бъдем
сигурни, че думите Му са ги Вбесили още повече. О. Притчата за амбициозния гост (14:7-11) Когато Господ Исус Влиза 6 дома на фарисея, Той сигурно Вшкда как гости- те се суетят около най-предните столове на трапезата, стремейки се да заемат по-пърВи и почетни места. Фактът, че Той също е гост, не Въз- пира Исус да каЖе истината и да пре- дупреди хората за опасността от сла- ВолЬбието. Когато те поканят на обед, по-добре е да предпочетеш да седнеш на някое по-задно място, от- колкото направо да се настаниш на един от предните столоВе. Когато за- емеш някое предно място, винаги има опасност да бъдеш засрамен. Ако ние се чувстваме наистина смирени пред Бога, има само една посока, в която моЖем да се двиЖим - нагоре. Исус ни учи, че е по-добре да се двшким от по- долно към по-горно полоЖение, откол- кото да заемем направо горното мяс- то и после да се налоЖи да го освобо- дим. Той Самият е Живият пример за едно такова себеотрицание (фил. 2:5- 8). Той смири Себе Си, а Бог Го възви- си. Всеки, който Възвисява себе си, ще бъде смирен от Бога. П. Гостите, които Бог зачита (14:12-14) Без съмнение гостите, които начални- кът на фарисеите поканВа на трапеза- та си, са местните знаменитости и Исус веднага забелязва това. Той виЖ- 9а, че сред тях не присъства нито един от непривилегироВаните хора В общността. Затова той използва слу- чая, за да постанови един от най-ВаЖ- ните принципи В християнството - че християнинът трябва да обича тези, които са отхвърлени от обществото и които не са в състояние да му се от- платят. Хората обикновено канят на гости приятелите си, роднините си и богатите си съседи, като винаги очакват от тях да получат нещо в за- мяна. За това не е нуЖно да имаш не- бесен Живот, но той определено ти е необходим, ако искаш да показваш ми- лост към бедните, недъгавите, куци- те и слепите. Бог ще даде специална награда на всички, които показват ми- лосърдие към такива хора. И макар че тези хора не могат да ни се отпла- тят, Бог обещава да ни възнагради при възкресението на праведните, което е познато от Писанията и ка- то пърВото Възкресение, когато ще Възкръснат всички истински Вярващи. Това ще стане в момента на Грабва- нето, а така също, както ние смята- ме, и В края на периода на Скръбта. Така че пърВото възкресение няма да се състои от едно-единствено съби- тие, а ще има няколко етапа. Р. Притчата за извиненията (14:15-24) 14:15-18 Един от гостите на трапеза- та възкликва, че онзи, който ще учас- тва в благословенията на БоЖието царство, ще бъде блаЖен. МоЖе би той казва това, защото е Впечатлен от принципите на поведение, които току-що е чул от Господ Исус, а моЖе би неговото възклицание е продикту- вано от най-обикновени чуВстВа и 6 него да няма никакви по-дълбоки мис- ли. Независимо от всичко, Исус отго- варя със забелеЖката, че колкото и да е чудесно да ядеш хляб в БоЖието царство, за съЖаление много от пока- нените ще се откаЖат от него, оп- равдавайки се с какви ли не глупави из- винения. Исус описва Бог като човек, който е решил да даде голяма вечеря и е поканил на нея много гости. Кога- то яденето става готово, той изпра- ща слугата си, за да уведоми покане- 339 Лука 14  ните гости, че всичко вече е готово.
Тези думи ни подсещат за великия факт, че Господ Исусе извършил съ- вършено делото на изкуплението при Голгота и че поканата на благовести- ето е ВъзмоЖна благодарение на това дело. Един от поканените се извинява, че не моЖе да дойде, защото си е ку- пил нива и иска да отиде да я види. Обикновено, когато човек купува не- що, той първо отива и го вшкда и след това го купува. Но дори и така, случа- ят показва, че този човек предпочита една материална придобивка пред ми- лостивата покана на Бога. 14:19, 20 Следващият казва, че си е купил пет чифта волове и иска да ги изпробва. Той е типичен представи- тел на онези, които поставят рабо- тата, заниманията си или търговия- та по-високо от призива на Бога. Тре- тият казва, че се е оЖенил и затова не моЖе да дойде. Той е пример за то- ва, как семейните и социалните връз- ки могат да попречат на благовестие- то. 14:21-23 Когато слугата уведомява господаря си, че поканата му не е била приета от никого, господарят му го изпраща в града, за да покани „сирома- сите, недъгавите, слепите и куци- те". „Както природата, така и ми- лостта не понасят Вакуума" - казва Бенгел. МоЖе да се каЖе, че първите поканени представляват водачите на еврейския народ. Когато те отхвър- лят евангелието, Бог решава да го из- прати на обикновените хора от ули- ците на Ерусалим. Много от тези хо- ра се отзовават на поканата, но дори и след тяхното идване се оказва, че на трапезата остават още места. Зато- ва господарят нареЖда на слугата си да излезе „по пътищата и по огради- те" и да накара хората да дойдат. Тази заповед явно описва етапа, кога- то евангелието ще се благоВестяВа на езичниците. Те няма да бъдат накара- ни да дойдат със силата на оръЖието (както вече беше направено в истори^ ята на християнството), а със силата, на убеждението. Слугата трябва да из- ползва силата на убеЖдаващата лк>- бов, с която да накара хората да вля- зат и да напълнят къщата на Госпо- даря му. 14:21 И така, след отказа на първо- начално поканените първият списък на гостите става абсолкотно безполе- зен. , Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|