Уилиям макдоналд к о новия
JI. Притчата за запаленото светило (11:33-36)
Изтегляне 12.82 Mb.
|
JI. Притчата за запаленото светило (11:33-36) 11:33 В началото читателят моЖе да си помисли, че меЖду тези и предхоЖ- дащите ги стихове няма никаква връз- ка, но едно по-внимателно вглеЖдане ще го накара да разбере, че това не е така. Исус казва на Своите слушате- ли, че никой не слага запалено светило в мазето или под коша, а го слага на светилник, за да се виЖда и да свети за всички, които влизат там. Изводът е следният: Бог е Онзи, Който е запалил това светило, като е дал на света една голяма Светлина в Лицето и делото на Господ Исус. Ако има някой, който да не виЖда тази Светлина, то за това не е виновен Бог. В 8 гл. Исус говори за отговор- ността на тези, които вече са Негови ученици и са длъЖни да разпространя- ват вярата, а не да я крият под похлу- пак. Тук в 11:33 Той изобличава невери- ето на Неговите критици, искащи от Него за знамение нещо, което е следс- твие на тяхната алчност и страх да не се посрамят. 11:34 Липсата на вяра у тези хора е резултат на нечисти подбуди. В ма- териалния свят това, което дава светлина на цялото тяло, е окото. Ако окото е здраво, човек моЖе да ви- ди светлината, но ако окото е болно, т. е. сляпо, светлината няма да моЖе да проникне в тялото на човека. 323 Лука 11  Същото се отнася u за духовния
свят. Ако един чоВек има искрено Же- лание да разбере дали Исус е БоЖият Христос, Бог ще му Го открие. Но ако неговите молитви са нечисти, ако той не моЖе да се откаЖе от сВоята алчност, ако продълЖаВа да се Влияе от мнението на другите, то тогава той е сляп за истинската светлина на Спасителя. 11:35 Хората, на които Исус гоВори В този момент, се смятат за големи мъдреци и мислят, че притеЖават го- лямо количество светлина. Но Господ Исус им казва, че светлината в тях Всъщност е тъмнина и че тяхната собствена лицемерна мъдрост и чуВс- тбото им за превъзходство им пре- чат да стигнат до Него. 11:36 Всеки човек, който отива към Исус с чисти подбуди, който предос- тавя цялото си същество на Него, Който е Светлината на света, бива залят от духовна светлина. Така как- то тялото му е пряко осветено от лъчите на лампата, когато той седи близо до нея, така и вътрешният му Живот става осветен от духовната Светлина на света, Която е Христос. М. Външната и вътрешната чистота (11:37-41) 11:37-40 След това Исус приема пока- ната на един фарисей да обядва у тях, но не си измива ръцете, преди да сед- не на масата, което става причина за голямо удивление от страна на фари- сея. Исус прочита неговите мисли и веднага разкрива лицемерието и фор- мализма, които крият в тях, като казва, че онова, което има значение, е вътрешната чистота на чашата, а не външната. Погледнати отвън, фа- рисеите изглеЖдат съвсем чисти, но погледнати отвътре, те са пълни „с грабеЖ и насилие". Нали един и същ Бог е направил както външността, така и вътрешността на човека? То- гава как би искал Той да е чиста само Външността? „ПонеЖе човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце" (1 Царе 16:7). 11:41 Господ разбира колко са големи алчността и егоизмът на фарисеите и затова казва на Своя домакин пърВо да даВа милостиня от всичко, което има. Ако той издърЖи този основен изпит по лк)бов към другите, то то- гава за него няма да има нечисти не- ща. Ето какво казва Айрънсайд по то- зи въпрос: „Само когато БоЖията лЬбов ни из- пълни изцяло сърцата, така че умът ни да бъде зает само с гршките на дру- гите хора, само тогава външният чо- век у нас ще бъде наистина чист. Оне- зи, които непрекъснато трупат мате- риални блага само за себе си, без изоб- що да се интересуват от бедните и нуЖдаещите се хора около тях, всъщ- ност свидетелстват по този начин, че БоЖията лЬбов не Живее в тях. "39 Един неизвестен автор прави след- ното заклк)чение: „Исус отправя тези теЖки обвине- ния срещу фарисеите и законниците (39-52 cm.) no време на един обяд у един фарисей (37 cm.). He моЖем да не си да- дем сметка, че онова, което ние нари- чаме „добро възпитание", много често ни слуЖи за прикритие на липсата на лЬбов към истината. Колко често, вместо да се намръщим, ние започва- ме да се усмихваме и вместо да каЖем истината - мълчим. По-добре да раз- валим едно обедно търЖество, вместо да разваляме отношенията си с Бога.' Н. Изобличението на фарисеите (11:42-44) 11:42 фарисеите са големи формалис- ти. Те съблк>даВат изклк>чително 324 Лука 11  строго спазването на Всички точки
от ритуалния закон, една от които гласи, че Всеки трябва да даВа десятък от реколтата на Всички подправки и зеленчуци, които произвежда. Еднов- ременно с тоВа обаче те показват из- клк>чително пренебрежително отно- шение към Бога и към другите хора, като потискат бедните и нямат лк> бов към Него. Господ не ги укорява за- ради това, че дават десятъка си от дЖодЖена и седефчето и всички други растения, а само им посочва, че е глу- паво човек да показва такова усърдие 8 дребните неща, а да пренебрегва та- кива основни задълЖения, като „пра- восъдието и БоЖията лк)бо6". Те из- тъкВат на преден план Второстепен- ното, като изоставят основното. По този начин всяко нещо, което другите могат да Видят у тях, е изпипано до съвършенство, а това, което само Бог моЖе да види, липсва изобщо. 11:43 фарисеите много обичат да се показват сред обществото, да заемат първите места в синагогите и да привличат към себе си колкото се мо- Же повече внимание на пазарите. Така те стават носители не само на греха на показността, но и на греха на гор- достта. 11:44 Най-накрая Господ ги сраВняВа с гробове, които не могат да се забе- леЖат. Според закона на Мойсей Всеки човек, който се докосне до гроб, се смята за нечист В продълЖение на се- дем дни (Чие. 19:16) дори и в случаите, богато не знае, че се докосва до гроб. На Външен вид фарисеите създават "печатление на изключително усърдни Религиозни Водачи, но Всъщност те трябва да си слоЖат знак, който да пРедупреЖдаВа хората, че всеки, кой- т° се докосне до тях, ще се оскверни. ^атова те приличат на скрити гробо- "е> пълни с подлост и нечистота, кои- ^° навсякъде разнасят заразата на Формализма и гордостта. О. Изобличението на законниците (11:45-52) 11:45 Законниците или книЖниците се смятат за големи познавачи и тълку- ватели на Мойсеевия закон. Техните познания обаче се изразяват най-Вече В това да обясняват на другите какво да правят, без самите те да го пра- Вят. Един от законниците, който усе- ща остротата на изобличителните думи на Исус, забелязва, че като кри- тикува фарисеите, Той критикува и тях. 11:46 Господ се Възползва от негова- та реплика, за да изобличи някои от греховете и на законниците. Така нап- ример те потискат хората с различни видове закони и задълЖения, но не правят нищо, с което да им помогнат да ги изпълнят. Според Кели „тоВа, което законниците изпитват към съ- щите тези хора, от които черпят своето чувство на превъзходство, е най-вече презрение".40 Повечето от техните наредби са човешки наредби без особена стойност. 11:47,48 Всъщност законниците са лицемери и убийци, чието Възхищение от БоЖиите пророци е само престру- ване. В наглостта си те стигат до- там, че издигат паметници на места- та, където са били гробниците на старозаветните пророци, мислейки си, че по този начин проявяват голямо уваЖение към пророците. Но Господ Исус добре знае значението на Всичко това. Макар и външно да се разграни- чават от своите бащи, които са уби- вали пророците, на практика те Вър- вят по техните стъпки. Защото, до- като издигат гробници на пророците, те участват В загоВор за убиВането на най-Великия от БоЖиите пророци - Самия Господ Исус Христос, и ще про- дълЖат да убиват преданите БоЖии пророци и апостоли. 11:49 Когато сраВним 49 cm. c Ма- тей 23:34, ще Видим, че БоЖията пре- 325 Лука 11,12  мъдрост е Господ Исус. Тук Той ни да-
6а един цитат, според който БоЖия- та премъдрост казва: „Ще им пра- щам пророци." В Евангелието от Ма- тей Исус не изрича тези думи като цитат от СЗ или от друг източник, а ги представя като Свои Собствени думи (в*, също 1 Кор. 1:30, където за Исус се говори като за „мъдрост от Бога"). Господ Исус обещава, че ще из- прати... пророци и апостоли на хора- та от Своето поколение и че послед- ните ще ги убиват и преследват. 11:50, 51 Той ще изиска от това по- коление кръвта на всички БоЖии гово- рители, като се започне с първия слу- чай, който е записан в СЗ - Авел, и се стигне до последния старозаветен пророк - Захария, който е загинал меЖду олтара и храма (2 Лет. 24:21). 2 Книга на летописите е последната книга от старозаветните Писания според к>дейския начин на подреждане на книгите. Това показва, че със спо- менаването на тези две имена Исус очертава един диапазон, който вклкзч- ва всички старозаветни мъченици. В момента на изричането на тези думи Исус много добре знае, че поколение- то, на което Той говори, ще Го убие, като Го разпъне на кръст, и че чрез тази смърт то ще достигне „върха" в преследването на БоЖиите хора. Точ- но заради това убийство кръвта на всички предишни диспенсации ще пад- не върху тях. 11:52 Най-накрая Господ Исус изоб- личава законниците заради това, че са отнели на хората клк)ча на позна- нието - че са скрили БоЖието слово от тях. Макар и на думи те непрекъс- нато да говорят за своята вярност на Свещените Писания, на практика те упорито отказват да приемат точно Този, за Когото гоВорят същите тези Писания. Освен това пречат и на дру- гите да отидат при Христос. Не само че самите те не Го Желаят, но не Же- лаят и другите да Го приемат. О. Отговорът на кншкниците и фарисеите (11:53,54) След като чуват откритите обвине- ния на Господ Исус срещу тях, книЖ- ниците и фарисеите са обхванати от силен гняв. Те започват яростно да Го преследват и още по-усърдно да тър- сят нещо, за което да Го уловят и да Го осъдят на смърт. Всичките тези опити са още едно доказателство за точната преценка на Исус за техния характер. VIII. Исус поучава и изцелява по пътя към Ерусалим (Гл. 12-16) А. Предупрежденията и насърчени- ята на Исус (12:1-12) 12:1 Докато Исус изобличава фарисеи- те и книЖниците, навън се събира ед- но многохилядно мноЖество от народ- Обикновено споровете и разисквания- та винаги привличат вниманието на тълпата, но вниманието на тази тъл- па е привлечено най-вече от безстраш- ния начин, по който Исус изобличава лицемерието на техните религиозни водачи. И макар че безкомпромисното отношение към греха не винаги е осо- бено популярно, то винаги се оценява от човешкото сърце като най-спра- ведливо. Истината винаги се доказва сама по себе си. И така, обръщайки се към Своите ученици, Исус ги предуп- реЖдава: „Пазете се от фарисейския квас", като пояснява по-нататък, че квасът е символ на лицемерието. Ли- цемерът е човек, който носи на лице- то си маска, чийто външен вид се раз- личава коренно от това, което предс- тавлява отвътре. На външен вид Фа' рисеите изглеЖдат абсолкзтни пра- ведници, но в действителност са наи- добрите майстори на маскарада. 12:2, 3 Ще дойде ден обаче, когато всичко ще се разкрие. Всичко, което е 326 Лука 12  било скрито, ще бъде открито; и
всичко, което е било направено на тъмно, ще бъде извадено на светло. Еднакво е неизбеЖно както демаски- рането на неистината, така и побед- ното утвърждаване на истината. До този момент посланието, което но- сят учениците, се е разпространявало В обстановка на относителна потай- ност и пред ограничен брой хора. Но след отхвърлянето на Месията от Израел и след идването на Светия Дух, учениците ще могат без абсо- лкзтно никакъв страх да вървят в името на Господ Исус и да разпрост- раняват благата вест навсякъде по света. Тогава те ще могат да благо- Вестяват, така да се каЖе, от покри- вите на къщите. Годет казва така: „Онези, чиито гласове тогава са се чу- Вали само сред ограничен и неопреде- лен кръг от хора, стават учителите на света."41 12:4, 5 Обръщайки се към Своите ученици с топлите и окураЖаващи ду- ми „Мои приятели", Исус им казва, че никакви изпитания не бива да ги при- нуЖдават да се срамуват от безцен- ното си приятелство с Него. Разпрос- транението на Християнското посла- ние по целия свят ще бъде свързано с преследване и смърт на най-верните НегоВи ученици. Но властта на фари- сеите не е безгранична. Онова, което противниците могат да сторят на Христовите последователи, има гра- ница и тази граница е физическата смърт, но те не бива да се страхуват °т нея. Защото Бог ще накаЖе техни- те гонители с далеч по-теЖко наказа- ние, а именно - ще ги хвърли в пъкъла. Затова учениците трябва да се боят °т Бога, а не от човека. 12:6, 7 За да подчертае още по-силно БоЖията гриЖа за защитата на Него- вите ученици, Господ Исус дава при- МеР с гриЖата на Неговия Отец за 8Рабчетата. В Матей 10:29 се казва, Че две врабчета се продават за един асарий. Тук ние научаваме, че пет врабчета се продават за два асария. С други думи, едното от петте враб- чета се дава без пари: ако някой купи четири врабчета, той получава още едно, без да плаща за него. Но дори то- ва подарено врабче, което няма никак- ва търговска стойност, „не е забраве- но пред Бога". Ако Бог проявява загри- Женост към това нищоЖно врабче, колко по-голяма е неговата загриЖе- ност към онези, които са натоварени да разнасят благовестието за Него- вия Син! Той знае с абсолк>тна точ- ност даЖе броя на космите на техни- те коси. 12:8 После Спасителят казва на уче- ниците Си, че всеки, който Го изповя- да сега, на земята, ще бъде изповядан от Човешкия Син пред БоЖиите анге- ли. Тук Исус говори за онези, които на- истина вярват в Него. Да изповядаш Исус, означава да Го приемеш като единствен Господ и Спасител. 12:9 Онези, които отричат Исус пред хората, ще бъдат отречени от Него пред БоЖиите ангели. Хората, за които става въпрос тук, са най-ве- че фарисеите, но освен тях и всички онези, които отхвърлят Христос и се срамуват да Го признаят. За тях Исус ще каЖе: „Никога не съм ви познавал." 12:10 След това Спасителят обясня- ва на учениците Си, че има разлика меЖду хулата срещу Него и хулата, отправена срещу Светия Дух. Тези, които похулят Човешкия Син, моЖе да получат прощение, ако се покаят и повярват, но тези, които похулят Светия Дух, ще извършат непростим грях. Този е и грехът, в който ще бъ- дат обвинени фарисеите (вЖ. Мат. 12:22-32). Какво точно означава този грях? Той означава, че фарисеите при- писват чудесата, които Господ Исус прави, на дявола. Това е богохулство срещу Светия Дух, защото Исус из- вършва всичките Свои чудеса чрез си- лата на Светия Дух. По този начин 327 Лука 12  me отъждествяват СВетия БоЖий
Дух с дявола. За този грях няма про- щение нито 8 този, нито В следващия Век. Един истински християнин не моЖе да избърши този грях, макар че има ВярВащи, които се измъчват от ми- сълта, че са го извършили, като са от- стъпили от Вярата. Отстъплението от Вярата не е непростим грях. Всеки такъВ чоВек е В състояние да Възобно- Ви своята Връзка с Господ. Самият факт, че този чоВек се безпокои, е до- казателство за това, че той не е из- вършил този непростим грях. Също така не моЖе да се каЖе, че Всеки невярващ, който отхвърля Христос, извършва непростим грях. Един чоВек моЖе няколко пъти да от- блъсне Спасителя, но по-късно да се обърне към Него и да поВярВа. Но ако този човек умре В неВерие, той никога повече не моЖе да бъде спасен. Тогава неговият грях става наистина непрос- тим грях. Но грехът, който Нашият Господ нарича непростим, е онзи грях, който извършват фарисеите, когато казват, че Той прави Своите чудеса със силата на ВеелзеВул, княза на де- моните. 12:11, 12 Господ знае, че учениците Му няма да избегнат разпитите пред управляващите власти. Той им казва, че те не трябва предварително да се подготвят за това, което ще гово- рят там, защото Светият Дух ще им даде необходимите думи, когато дойде времето. Това не означава, че преди да започнат да проповядват благовестието или да поучават на Бо- Жието Слово, слуЖителите на Госпо- да не трябва да прекарват Време В мо- литва и подготовка. Това обещание на Господ Исус не трябва да се използва като извинение за лентяите! Но не трябва и да забравяме, че Господ дава изрично обещание на онези, които ще бъдат изправени на съд заради свиде- телстването си в името на Христос, че те ще получат специална помощ от Светия Дух. Освен това Той дава и едно общо обещание за Всички БоЖии хора, че ако те ходят по Духа, ще по- лучат подходящите думи за критични- те моменти В своя Живот. Б. Исус ни предупреждава да се пазим от алчността (12:13-21) 12:13 На това място от мнозкество- то излиза един мъЖ и помолва Господ Исус да участва в разрешаването на един спор меЖду него и брат му във връзка с някакво наследство. Често съм чувал да се казва, че там, където има завещание, има и много роднини. ИзглеЖда, че случаят е бил тъкмо та- къв. Тук не се казва, дали става въпрос за несправедливо отнето имущество, или за алчност от страна на пита- щия. 12:14 Спасителят веднага' напомня на мъЖа, че Той не е дошъл на света, за да се занимава с такива обикновени проблеми. Неговото идване има за цел спасението на грешниците и Той няма да се отклони от тази величествена и грандиозна задача, за да започне да разрешава такива дребни проблеми ка- то разделянето на едно Жалко наслед- ство. (Освен това Той не притеЖаВа Ъридическата власт да се произнася по проблеми, засягащи собствеността върху недвиЖимите имущества, което означава, че Неговите решения не мо- гат да бъдат задълЖителни.) 12:15 Но Господ използва този по- вод, за да предупреди онези, които Го слушат, срещу опасността от най-ко- варното зло в човешкото сърце - ко- ристолк>бието. Неутолимото Жела- ние за все повече и повече материални блага е една от най-силните страсти 6 целия ни Живот. Именно то обаче се разминава напълно с целта на човеш- кото съществувание. „Животът на човека не се състои в изобилието на 328 Лука 12  имота му." Според както казВа ДЖ. Р.
Милър: „Това е една от няколкото предупре- дителни лампички, които Нашият Господ запалва пред очите ни и на коя- то повечето съвременни хора като че ли не обръщат сериозно Внимание. Христос говори много за опасността от богатствата, но повечето хора не се страхуват особено от тях. В днеш- но време користолЬбието като че ли не се счита за някакъв особен грях. Ако един човек наруши шестата или седма- та заповед, той се обявява за престъп- ник и името му се покрива със срам, но ако наруши десетата, за него просто казват, че е един предприемчив човек. Библията казва, че в лЬбовта към па- рите се крие коренът на всяко зло, хо- рата, които се позовават на тази по- говорка, обикновено поставят особено ударение върху думата „лЬбов", като обясняват, че не самите пари, а само лЬбовта към тях представлява този корен на злото. Когато се огледа наоколо, човек мо- Же да помисли, че Животът наистина се състои в изобилието на нещата, ко- ито притеЖава. Хората наистина смятат, че колкото по-голямо става тяхното богатство, толкова по-голе- ■<ни стават и те. И на пръв поглед не- Щата наистина стоят така, тъй ка- мо светът мери хората по банковата 1ш сметка. Но независимо от всичко това няма по-фатална грешка от та- зи- Истинският човек се състои в то- ва, което е, а не в това, което има.<<42 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|