Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
12:16-18 Притчата за богаташа е е9на илЬстрация на факта, че мате- риалните ни придобивки не са основно- що нещо В нашия Живот. Една година нивите на богаташа родили толкова много плод, че му създали голям проб- лем - той не знаел какВо да праВи с ця- лото тоВа Жито. Всичките му Жит- ници и хамбари били натъпкани до дуп- ка. ИзВеднъЖ той намерил отговора на въпроса: решил да събори старите си Житници и да построи нови, още по-големи. Ако се беше сетил да се ог- леда наоколо и да забелеЖи колко нуЖ- даещи се хора има около него, той си- гурно щеше да си спести цялото това огромно усилие и разходи и Вместо да строи нови, още по-големи хамбари, да отдаде и сили, и богатство за нахран- Ването на физически и духовно гладни- те. „Има хамбари, които никога не могат да се напълнят. Това са телата на бедните, къщите на Вдовиците и стомахчетата на децата" - казва Ам- броуз. 12:19 Веднага, щом построил новите хамбари, богаташът решил да спре да работи. ЗабелеЖете само колко неза- висим се чувства той - всичко е него- во! - неговите Житници, неговото Жи- то, неговите блага, неговата душа... Цялото му бъдеще е осигурено - Вече моЖе да се успокои, да яде, да пие и да се бесели. 12:20, 21 „Но когато богаташът за- почнал да си мисли, че и Времето е не- гово, той се сблъскал с Бога и с вечна- та си погибел". Бог му казал, че през тази нощ той ще умре и че всичките тези богатства няма да бъдат него- ви, а ще отидат при друг човек. Някой беше дал определение за глупака като за човек, чиито планове свършват до гроба. Този богаташ определено е бил един глупак. „А това, което си приготвил, чие ще бъде?" - попитал Бог. Не е зле и ние също да си зададем този въпрос: „Ако Христос дойде днес, чии ще бъ- дат всичките мои богатства?" Няма ли да бъде много по-правилно, ако ги изразходваме в полза на Бога днес, вместо да ги оставим да попаднат в ръцете на Сатана утре! С тяхна по- мощ днес ние моЖем да съберем бо- гатства на небето и да богатеем в Бога. Другият Вариант означава да ги прахосаме за задоволяване на земните си страсти и да поЖънем поквара. 329 Лука 12  В. Безпокойство или вяра (12:22-34)
12:22, 23 Една от големите опасности В Живота на християнина идВа тогаВа, когато осигуряването на храна и об- лекло заеме приоритетно място В це- лите на неговото същестВуВание. Той става до такава степен погълнат от мисълта за печелене на пари за храна и облекло, че отпраща работата си за Господа на някое Второстепенно мяс- то. Това, което НЗ подчертава особе- но сериозно, е предупреждението, че работата ни за Христос трябВа да стои на пърВо място 8 нашия Живот. Всичко останало, включително и оси- гуряването ни с храна и дрехи, трябва . да идва след това. Разбира се, ние всички трябва да се трудим, за да оси- гурим най-належащите си нужди. Но когато решим да отдадем живота си В служба на Господа, трябва да дове- рим бъдещето си изцяло В Негови ръ- це. Такъв е животът с Вяра. Когато Господ Исус ни съветва да не се безпокоим за храната и облекло- то си, Той не иска да каже, че ние трябва да стоим пасивно и да чакаме тези неща да ни се паднат отгоре. Християнството не поощрява мързе- ла! Господ иска да каже, че в процеса на печелене на пари за подсигуряване на жизнените ни нужди ние не трябва да им позволяваме да заемат неоправ- дано важно място в живота ни. Защо- то В живота има нещо много по-важ- но от храната и облеклото. На тази земя ние сме посланици на Царя и всич- ки грижи за личното ни облагодетелс- тване и външен вид трябва да бъдат подчинени на една-единстВена велика цел - задачата да запознаваме другите хора с Него. 12:24 Тук Исус използва един пример с враните, за да ни покаже как Бог се грижи за Своите създания. Тези птици не прекарват живота си в луда гонит- ба за хляб и за подсигуряване на бъде- щите си нужди, а живеят ежеднебно и ежечасно В зависимост от Бога. Това, че те нито сеят, нито Жънат, не трябва да се тълкува от хората, че и те не трябва1 да правят нищо, свърза- но с плътския им Живот. То просто означава, че Бог добре знае нуЖдите на онези, които Той е създал, и че Той ще ги осигури, ако те Живеят, като уповават на Него. Щом Бог може да нахрани Враните, колко повече Той ще моЖе да нахрани онези, които е създал, спасил по Своята Собствена милост и призовал да Му бъдат слуЖители. Вра- ните не притеЖават никакви хамбари или складове и въпреки това Бог моЖе да осигури нуЖдите им Всеки ден. Трябва ли тогава да прекарваме Живо- та си в строеЖ на Все по-големи скла- дове и хамбари? 12:25, 26 След това Исус задава следния въпрос: „И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?" Този въпрос ни показВа какВо безумие е да се треВоЖим за та- кива неща (като нашето бъдеще), над които нямаме никаква власт. Никой не моЖе да прибави повече сантимет- ри към своята височина или поВече дни към своя Живот с тревожене. (Под „ръста си" моЖе също да се разбира и „дълЖината на Живота си".) Ако това е така, защо трябва да се безпокоим за бъдещето? По-добре да използваме цялата си сила и време В слуЖба на Христос и да оставим Той да се погри- Жи за бъдещето. 12:27, 28 По-нататък Исус дава един пример с кремовете, за да покаЖе кол- ко голямо е безразсъдството на ония, които прахосват най-ценните си дар- би за купуването на дрехи. Кремовете са вероятно някакъв вид диви ярко- червени анемонии. Те нито се трудят, нито предат, но Въпреки това прите- Жават една естестВена красота, коя- то моЖе да съперничи само на красо- тата на облеклото на Соломон 8 ця- лата му слава. Ако Бог толкова раз- точително дарява красота на цветя- 330 Лука 12  ma, koumo днес цъфтят, а утре изсъх-
Ват, възмоЖно ли е Той да не обръща никакво Внимание на нуЖдите на СВои- те деца? Винаги, когато изпитваме безпокойство или се тормозим, или Водим непрекъсната борба за повече и повече материални блага, ние доказва- ме колко слаба е нашата вяра в Бога. По този начин изхабяваме Живота си В правене на това, което Бог би нап- равил за нас, само ако моЖехме да пос- ветим повече от нашето време и та- ланти на Него. 12:29-31 Всъщност Всекидневните ни нуЖди не са особено големи. Наис- тина е чудно колко просто бихме мог- ли да Живеем. Защо тогава трябва да отделяме толкова Внимание на храна- та и облеклото в нашия Живот? И за- що трябва да се безпокоим и трево- Жим за бъдещето? Така Живеят неспа- сените хора. Народите по света, кои- то не познават Бог като свой Отец, съсредоточават всичките си усилия Върху храната, облеклото и удоволст- вията. Тези неща стоят не само в Центъра, но и в периферията на тях- ното съществувание. Бог обаче никога не е искал Неговите деца да си губят Времето в тази луда гонитба. Той Си е поставил една задача, която трябва да бъде изпълнена на земята, и е обе- Щал да се погриЖи за онези, които ще отдадат цялото си сърце на Него. Ако ние търсим Неговото царство, Бог никога няма да ни остави гладни, голи и боси. Но колко тъЖно би било да разберем в края на Живота си, че сме прекарали по-голямата си част от него В робуВане за получаване на оно- Ва, което и без това е било вклкочено в Цената на билета за отиване у дома на небето! 12:32 Учениците са като едно малко стадо от беззащитни овце, изпратени 9а Живеят в един ВраЖдебен на тях сВят. Те наистина нямат никакви Ви- дими средства за подкрепа и защита и Въпреки това тази малка друЖина от млади мъЖе е предопределена да насле- ди царството заедно с Христос. Един ден те ще властват заедно с Него над цялата земя. В името на това бъдеще Господ ги окураЖава да не се страху- ват, защото ги чакат велики почести, приготвени от Отец, заради които си струва да извървят пътя, който води до тях. 12:33, 34 И Вместо да трупат имане и богатства и да си подсигуряват бъ- дещето тук, на земята, те биха могли да влоЖат всичките тези неща в слуЖба на Господа. По този начин уче- ниците ще направят големи инвести- ции за небесния ей Живот и Вечност- та. Опустошителното действие на времето няма да засегне това имане: небесните съкровища притеЖават пълна гаранция срещу разруха и гра- беЖ. Проблемът с материалните бо- гатства е в това, че ти не моЖеш да ги притеЖаваш, без да им робуваш. За- това и Господ Исус казва: „където е съкровището ви, там ще бъде и сър- цето ви". Ако ние се отърВем от Вли- янието на парите, като ги влоЖим в небесното си бъдеще, ще се отървем и от влиянието на нетрайните неща в този свят. ч Г. Притчата за будния слуга (12:35-40) 12:35 Учениците трябва не само да се доверяват на Господ за своите нуЖди, но и неуморно да бдят за неговото повторно идване. Кръстът им тряб- ва да бъде препасан и светилниците им - запалени. В източните страни хората са опасвали дрехата си с колан през кръста, за да не им пречи на кра- ката, когато е трябВало да Вървят бързо или да тичат. Опасаният кръст говори за работа, която трябва да се изпълни, а запаленият светилник - за свидетелство, което трябва да се разпространява. 331 Лука 12  12:36 Учениците трябВа да живеят
В очакване на идването на Господа ВъВ Всеки миг от сВоя Живот - Все едно че чакат господаря си, който се Връща от сватба. Вшкте какво пише Кели по този Въпрос: „ Учениците на Христос трябва да се освободят от всякакво земно бреме, така че, когато Господ почука на вра- тата - според сравнението от прит- чата - да бъдат готови да Му отво- рят незабавно, без да трябва да се при- готвят и бавят. Очакването е в тех- ните сърца - те мислят за своя Гос- под, обичат Го и мечтаят да Го срещ- нат. И когато Той почука, те ще Му отворят незабавно".43 От гледна точка на пророчествата за бъдещото идване на Господ не е не- обходимо да обръщаме прекалено голя- мо Внимание на подробностите за зав- ръщането на господаря от сватбата. Сватбата, за която се говори тук, не трябВа да се отъждествява със Сват- бената Вечеря на Агнето, нито завръ- щането на мъжа - с Грабването. Гос- под разказва тази история с цел да ни научи на една проста истина, а имен- но: да бъдем бдителни за Неговото идване. Тя няма за цел да предскаже реда на събитията при Неговото Второ пришествие. 12:37 Когато господарят дойде об- ратно от сватбата, неговите слуги ще го чакат с нетърпение и с готов- ност да започнат да действат при всяка негова заповед. А той е толкова доволен от тяхното поведение, че си разменя ролята с тяхната: господа- рят слага слугинската престилка на себе си, поканва ги да седнат на маса- та и им слага да ядат. Това е наисти- на една вълнуваща картина: Онзи, Който веднъж вече е идвал на този свят В образа на слуга, милостиво ще се смили още веднъж и ще прислужва на Своя народ отново в небесния им дом. Дълбоко вярващият немски изс- ледовател на Библията Бенгел смята, че 37 cm. съдържа най-великото обе- щание в цялото Божие Слово. 12:38 Втората страЖа на нощта Вклкзчва времето от 9 часа Вечерта до среднощ, а третата - времето от средата на нощта до 3 часа сутринта. Когато и да се върне Господарят - би- ло през втората, било през третата страна на нощта - слугите Му винаги са будни и Го чакат. 12:39, 40 Тук Господ променя ситуа- цията с нова, в която става въпрос за един собственик, в чиято къща са Влезли крадци, тъй като той не е бил бдителен. Идването на крадеца е на- пълно неочаквано. Ако собственикът на къщата беше знаел за това, той нямаше да позволи къщата му да бъ- де обрана. Поуката е следната: Време- то на идването на Христос не е изВес- тно - никой не знае деня или часа на Неговото пришествие. Но когато Той дойде, онези вярващи, които са съби- рали богатства за земята, ще загубят всичко, защото, както беше казал ня- кой: „Християнинът или оставя бо- гатството си, или отива при него." Ако ние наистина очакваме идването на Христос с бдителност, ще прода- дем всичкия си имот и ще започнем да събираме богатства на небето, къде- то нито един крадец не може да ги открадне. Д. Верните и неверните слуги (12:41-48) 12:41, 42 В този миг Петър се обръща към Господа и Го пита дали притча- та за бдителния слуга е предназначена за всички хора или само за Неговите ученици? В отговор Господ му казва, че тя е предназначена за всички, кои- то се считат за Божии настойници. „Верен и благоразумен" е онзи настой- ник, който се грижи за домочадието на Господаря си и дава храна на хора- та Му. Главното задължение на нас- тойника тук е да се грижи за хората, 332 Лука 12  а не за материалните неща. Тази идея
хармонира на целия контекст, който предупреждава учениците да се пазят от материализма и алчността. Не Ве- щите са ВаЖни, а хората. 12:43, 44 Когато Господ дойде и за- Вари слугата си да се гриЖи искрено за духовното благосъстояние на хората, Той ще го награди изобилно. Награда- та Вероятно ВклкочВа някакво право на управление заедно с Христос по време на хилядолетното Му господст- Во (1 Петр. 5:1-4). 12:45 Слугата от притчата обаче работи само на думи за Христос, а В действителност е невярващ. Вместо да даба храна на БоЖиите хора, той ги обиЖда, краде и ЖиВее, като угаЖда само на себе си. (Това описание ни на- помня особено много за фарисеите.) 12:46 Идването на Господ ще извади на показ неговото лицемерие и той ще бъде бит Жестоко и наказан заедно с Всички останали невярващи. 12:47, 48 47 и 48 cm. постановяват един основен принцип в слуЖението. Този принцип гласи, че колкото по-го- ляма е привилегията, дадена на един човек, толкова по-голяма е и неговата отговорност. За вярващите това оз- начава, че ще има разлика В наградите, които те ще получат на небето. За невярващите то означава, че ще има различни степени на наказанията В ада. Всички, които са узнали БоЖията Воля, според както е разкрита 8 Писа- нията, носят голямата отговорност 9а и се подчиняват. На тях им е било 9адено много, затова от тях много и *Це се изисква. Тези, които не са били облагодетелствани толкова много, също ще бъдат наказани за своите провинения, но тяхното наказание ня- ма да бъде толкова голямо. *•• Резултатите от Първото при- шествие на Христос (12:49-53) '2:49 Господ Исус знае, че Неговото Първо идване на земята няма да доне- се веднага мир. Първоначално то ще причини раздели, разногласия, преслед- вания, кръвопролития. Той не е дошъл с твърдото намерение да хвърли този вид огън на земята, но резултатът или ефектът от Неговото Първо ид- ване ще бъде точно такъв. И макар че още в ранните години на Неговото земно слуЖение са се появили спорове- те и скърбите, истината за човешко- то сърце е блеснала открито едВа на кръста. Господ знае, че Всичко тоВа трябва да стане, и не се страхува да поЖелае този огън от преследване да лумне в необходимото време и срещу Него. 12:50 Той има кръщение, с което трябва да се кръсти. Това е кръще- нието със смърт на Голгота. В очак- ването на тоВа кръщение Той нито за миг не престава да мисли за изкупле- нието на изгубеното човечество чрез отиването Му на кръста. Според во- лята на Неговия Отец Той трябва да преЖивее срам, страдание и смърт и очаква с нетърпение момента на Ней- ното изпълнение. 12:51-53 Господ Исус знае много доб- ре, че Неговото идване няма да донесе мир на земята в онзи момент. Зато- ва Той предупреждава учениците Си, че семействата на тези, които повяр- ват в Него, ще бъдат преследвани и гонени заради Него. Дори когато в ед- но средно голямо семейство, състоя- що се от пет души например, повярва някой, това ще бъде причина за раздя- ла. Удивително е колко извратеност моЖе да има в човешката природа, ко- ято кара някои невярващи да предпо- читат синът им да бъде пияница и нехранимайко, вместо да се признае пред всички за ученик на Господ Исус Христос! Тези стихове опровергават теорията, че Исус е дошъл, за да обе- дини цялото човечество (и вярващи, и невярващи) в едно-единствено „общо- човешко братство." Истината е, че 333 Лука 12,13  Той ugBa, за да го раздели по начин, по
който то никога не е било разделяно преди тоВа! Ж. Белезите на времената (12:54-59) 12:54, 55 В предишните стихоВе Гос- под гоВори на учениците Си. Сега Спа- сителят се обръща към множества- та. Той им напомня за умението им да познават Времето. Всички знаят, че когато Видят да се задаба облак от запад (откъм Средиземно море), ще Вали дъЖд; а когато задуха кмкен вя- тър, ще има изгарящ зной и жега. Хо- рата са достатъчно интелигентни, за да разпознават тези белези, но освен тази способност те имат и желание да ги разпознават. 12:56 Що се отнася до духоВните не- ща, тяхното поведение е много по- различно. Макар и да притежават нор- мална човешка интелигентност, те не искат да осъзнаят факта, че 6 чо- вешката история е настъпил изключи- телен момент - че Божият Син е сля- зъл на земята и стои сред тях. Никога преди това небето не е било толкоВа близо до земята. За съжаление обаче хората не разпознават времето на това посещение. Те притежават ин- телектуалните способности за тоВа, но не притежават желанието да Го разпознаят, поради което се и самоиз- мамват. 12:57-59 Ако хората искаха да разбе- рат колко е важно времето, 6 което живеят, щяха да направят всичко въз- можно да се сдобрят със своя против- ник. В този стих са използвани чети- ри Юридически термина - противник, управител, съдия, слуЖител; и всички те могат да се свържат с Бога. В то- зи момент при тях е слязъл Бог и ги умолява да се спасят, давайки им въз- можност за това. Те трябВа да се по- каят и да поВярВат В Него. При отказ от тяхна страна те ще трябВа да зас- танат пред Него като пред Съдия. Изходът от този процес със сигур- ност няма да бъде В тяхна полза. Те ще бъдат признати за Виновни и осъ- дени за своето неверие, като бъдат хвърлени в тъмница, което ще рече въВ вечния огън, за вечността, откъ- дето няма да излязат, докато не изп- латят и последния петак, който дъл- жат. Всъщност това означава никога, тъй като те няма да бъдат в състоя- ние да изплатят такъв огромен дълг. И така, Исус всъщност казва на хо- рата, че са длъжни да разпознават бе- лезите на Времето, в което живеят, и че трябва да възстановят отношени- ята си с Бога, като използват даде- ната им възможност да се покаят и да Го приемат като Месия. 3. Значението на покаянието (13:1-5) 13:1-3 Дванайсета глава завършва с неспособността на еврейския народ да разпознае времето, в което живее, и с предупреждението на Господ, че тряб- ва или да се покае веднага, или да заги- не завинаги. Тринайсета глава продъл- жава да развива тази обща тема и ма- кар че като цяло тя се отнася за изра- елския народ, принципите й могат да се приложат и за всеки човек поотдел- но. В основата на разговора, който следва, стоят дВе национални траге- дии. Едната е свързана с убийството на хора от Галилея, дошли В Ерусалим на поклонение. Пилат, управителят на Юдея, бил издал заповед за тяхно- то убийство по Време на Жертвопри- ношенията. Повече подробности за тоВа зверство не са известни. Пред- полага се, че жертвите са били еВреи, които са Живеели 8 Галилея. Евреите в Ерусалим Вероятно са живеели под измамното впечатление, че тези za- лилейци са били извършили уЖасни гре- хове, заради които Бог ги е наказал със смърт. Господ Исус им казва, че тоВа Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|