Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
| глава да подслони", повечето от нас
са склонни да изпитат съЖаление към Исус, но един тълкувател праВи след- ната забелеЖка: „Той не се нуЖдае от нашето съЖаление. По-добре съЖаля- Вайте себе си заради това, че имате дом, който ви задърЖа да стоите Вътре, когато Христос иска да сте наВън, сред най-Високите места на света." В Писанията не се казва нищо повече за този човек, което моЖе са- мо да означава, че той не поЖелаВа да се откаЖе от обикновените удобства на Живота, за да последва БоЖия Син. 9:59 Вторият кандидат за ученик е човек, който чува призива на Христос да Го последва. В известен смисъл той Желае да направи това, но преди това иска да свърши нещо друго - да отиде и да погребе баща си. Обърнете Внимание на думите, които той казва: „Господи, позволи ми първо да..." Той се обръща към Исус като към Господ, но всъщност поставя своите интере- си и своите Желания по-Високо от Не- го. Думите „Господи" и „ми пърВо" се противопоставят една на друга по смисъл. ЧоВек трябВа да избере или едното, или другото. Проблемът ос- тава по принцип същият, независимо дали бащата е умрял току-що или си- нът иска да изчака, докато той умре - и в двата случая синът позволява на нещо да има преимущество над призи- ва на Христос. Няма нищо лошо в то- ва, да показваш убаЖение към мърт- вия или умиращия си баща; то (или ко- ето и да е друго нещо) става лошо, ко- гато му позволиш да съперничи на Христос. Този чоВек трябВа да напра- ви нещо друго, преди да последва Хрис- тос - някаква работа или ангаЖимент - и това се оказва достатъчно, за да го отклони от пътя на безрезервното ученичество. 9:60 Господ укорява неговата колеб- ливост с думите: „Остави мъртвите да погребат своите мъртви, а ти иди и разгласявай БоЖието царство." Духовно мъртвите могат1 да погреб- ват физически мъртвите, но те не могат да проповядват благовестие- то. Христовите ученици не трябва да даВат предимство на задачи, които неспасените могат да вършат също толкова добре, колкото и християни- те. Вярващият трябва да бъде уверен, че що се отнася до основното пред- назначение на неговия Живот, той е абсолкзтно необходим. Неговото глав- но занятие трябВа да бъде разпрост- ранението на Христовото учение на земята. 9:61 Третият Желаещ да стане уче- ник на Христос прилича на първия по това, че като него поЖелава добро- волно да Го следва. Двамата си прили- чат и по това, че изричат същите противоречиви думи, „Господи,... пър- во ми позволи да..." Сама по себе си тази молба е разумна и правилна, но и най-разумните Житейски задълЖения престават да бъдат правилни, когато станат по-ВаЖни от незабавното и пълно подчинение на Господ. 9:62 Исус му отговаря, че всеки, кой- то е сло>кил веднъЖ ръката си на ра- лото на ученичеството и поглеЖда назад, ще се окаЖе негоден за БоЖие- то царство. Последователите на Христос не са някакви половинчати личности или сантиментални мечта- тели. Няма семейни или приятелски връзки - колкото и разумни да са те - които да могат да им попречат да се отдадат изцяло и безусловно на Исус Христос. Изразът „не е годен за БоЖието царство" не се отнася до спасението, а до слуЖението. Тук ста- 312 Лука 9,10  Ва Въпрос не за Влизането В царстВо-
то, а за слуЖението В царството, след като човек е Влязъл В него. Ние ставаме годни да Влезем В царството единствено чрез Личността и делото на Господ Исус. Тази годност става наша чрез вярата ни В Него. И така, тези три случая илкзстри- рат три глаВни препятствия по пътя на Христовия ученик:
3. Семейството или приятелите. Христос трябва да царуВа В нашето сърце на първо място - без да Си съ- перничи с нищо друго и с никой друг. Всички останали Връзки или задълЖе- ния трябва да останат на някое от следващите места. В. Изпращането на седемдесетте (10:1-16) 10:1-12 Това е единственото място В Евангелията, където се разказва как Господ изпраща седемдесет32 Свои ученици в различни градове и села на страната. До голяма степен този раз- каз напомня на изпращането на двана- десетте ученици В Матей 10, но там Учениците са изпратени В северните райони, докато седемдесетте ученици тУк са изпратени на 1ог по пътя към Ерусалим, по който върви и Исус. Изг- леЖда, че те имат за задача да под- готвят пътя за Господа, Който ще тръгне от Кесария филипи на север, Ще пресече Галилея и Самария, ще пре- мине река Йордан, за да отиде на к>г В Перея, и ще се Върне обратно в Еруса- лим през Йордан. И макар че задачата и работата на седемдесетте ученици са само времен- Ни. наставленията, които им дава Господ, преди да тръгнат, съдърЖат много Жизнени принципи, Валидни за християните от Всички Времена. Някои от тези принципи могат да се обобщят така:
313 Лука 10
10. Ако един град откаЖе да приеме евангелието, той моЖе да няма втора възмоЖност за това (10-12 cm.). В отношенията на Бога с хо- рата моЖе да настъпи такъв мо- мент, в който те ще чуят благата вест за последен път. Хората не бива да се отнасят несериозно към евангелието, защото моЖе никога повече да нямат възмоЖност да го чуят. Отхвърлената светлина е отказана светлина. Онези градоВе и села, които са имали привилегия- та да чуят благата вест и не са я приели, ще получат по-Жестоко на- казание от това на Содом. По-го- лямата привилегия означава и по- голяма отговорност. 10:13, 14 Тези думи напомнят на Исус за три галилейски града, които са били много по-облагодетелстВани от който и да било друг град. В тях хората са Видели Исус да извършва Ве- ликите Си чудеса по техните улици със собствените си очи; чули са благо- датните слоВа на Неговото учение от собствените Му уста; и Въпреки тоВа са Го отхвърлили. Ако чудесата, из- вършени в Хоразин и Витсаида, бяха направени в древните Тир и Сидон, тези крайморски градове щяха отдаВ- на дълбоко да се покаят. Но заради ко- равосърдечието на тези галилейски градове, които са останали безчувст- вени към делата на Исус, тяхното на- казание ще бъде по-теЖко от наказа- нието на Тир и Сидон. Историята по: казва, че унищоЖението на Хоразин и Витсаида е било толкова опустоши- телно, че днес няма и следа от място- то, където са се намирали. 10:15 Капернаум е градът, който прик>тява Исус, след като Той напуска Назарет. Този град е бил издигнат 9° небесата по отношение на дадената му привилегия, но е презрял своя най- достоен ГраЖданин и е пропуснал мига на златния си шанс. Затова Капернаум 314 Лука 10  ще бъде смъкнат до ада В своето на-
казание. 10:16 Исус заВършВа наставленията Си към седемдесетте с думите, че те ще бъдат Неговите посланици. Всеки, който отхвърля тях, Все едно отхВър- ля Него, а който отхвърля Него, Все едно отхвърля Бог Отец. Райл пише следното по този Въпрос: „Едва ли има по-силни думи в НЗ от ' тези, които Исус изрича във Връзка с високопоставеното положение на вер- ния Христов слуЖител, и вината, коя- то си навличат онези, които отказ- ват да чуят неговото послание. Не трябва да забравяме, че това са думи, които Исус отправя не към дванаде- сетте апостоли, а към седемдесетте ученици, чиито имена и по-нататъшен Живот са ни напълно неизвестни. Скот отбелязва следното: „Когато отпратиш един посланик или се отне- сеш към него с презрение, ти все едно обшкдаш царя, който го е упълномо- щил и изпратил при теб и когото той представлява." Апостолите и седемде- сетте ученици са били посланиците и представителите на Христос и всички онези, които са ги отхвърлили и през- рели, все едно са отхвърлили и презрели Самия Христос. "33 Г. Завръщането на седемдесетте (10:17-24) 10:17, 18 Когато се Връщат след из- пълнението на поръчението си, седем- десетте ученици са особено въодуше- вени от това, че даЖе бесовете им се подчиняват. Отговорът на Исус мо- Же да се разбира по два начина. От ед- на страна, той моЖе да означава, че Исус виЖда в техния успех залог за окончателното падение на Сатана... °го небесата. ДЖемиесън, фосет и "Раун парафразират Неговите думи така: » Аз ви проследих по пътя на вашата лисия и наблЬдавах вашите победи. И докато вие се чудехте на властта, ко- ято упражнявахте над бесовете в Мое- то Име, Аз видях една още по-величесг твена гледка': внезапно, като блясък на светкавица по време на буря, видях Са- тана да пада от небето на земята!" ТоВа падение на Сатана Все още предстои. Той ще бъде свален от небе- сата от Михаил и неговите ангели (Откр. 12:7-9) и това ще стане по вре- мето на годините на Скръбта, преди да е установено славното господство на Христос на земята. От друга страна, отговорът на Христос моЖе да се изтълкува като предупреждение срещу гордостта. Мо- Же би Той иска да каЖе: „Да, Вие сте съвсем опиянени от властта, която имате над бесовете, но не забравяйте, че гордостта раЖда грях. Защото именно гордостта доведе Луцифер до падането му и изгонването му от не- бето. Внимавайте, за да избегнете не- говата съдба!" 10:19 Господ дава на учениците Си власт над силите на злото. Той им да- ва имунитет срещу злото за времето на тяхното слуЖение. Тази защита ва- Жи за всички БоЖии слуЖители: те всички са защитени срещу злото. 10:20 И все пак те не трябва да се радват толкова на властта си над духовете, колкото на своето спасе- ние. Това е единственото място, къ- дето се казва, че Господ казва на уче- ниците Си да не се радВат. Успехът В християнското слуЖение е свързан с големи опасности, докато фактът, че нашите имена са записани на небеса- та, ни напомня непрекъснато за на- шия безкраен дълг към Бога и Неговия Син. Много по-безопасно е да се радва- ме на спасението чрез благодат, от- колкото на властта над злите духове. 10:21 Отхвърлен от голямата маса от хора, Исус се радва в Духа на Свои- те скромни последователи и благода- ри на Отец за Неговата несравнима мъдрост. Седемдесетте Христови 315 Лука 10    ученици egBa ли са от най-мъдрите и
най-разумните хора на този свят. Те не са нито интелектуалци, нито уче- ни. Те са като малки деца, но деца, ко- ито имат Вяра, пълна Всеотдайност и послушание. Интелектуалците се мис- лят за прекалено мъдри, знаещи и ум- ни, за да се Вклкочат В Божието дело. Тяхната гордост дотолкова ги засле- пява, че не могат да оценят истинска- та стойност на Божия възлк>бен Син. Бог може да изВършВа СВоите дела най-Вече чрез хора, които са като де- ца. Нашият Господ се радва за всички тези „младенци", които Му е дал Не- говият Отец, както и за този пръв успех на седемдесетте ученици, който предсказва окончателното поражение на Сатана. 10:22 Всичко, което се намира на не- бето, на земята или под земята, е предадено на Сина от Неговия Отец. Бог е направил така, че цялата вселе- на да бъде подвластна на Неговия Син. Никой не знае кой е Синът, освен Не- говия Баща. В превъплъщението на Исус има скрита една голяма тайна, която не е известна на никой друг ос- вен на Бащата: тайната за това, как Бог е станал Човек и е пребивавал В човешко тяло. „И никой не знае кой е Отец, освен Сина и оня, комуто Си- нът би благоволил да Го открие." Бог Отец също стои далече над възмож- ностите на човека да Го разбере. Си- нът обаче Го познаВа съвършено и Той Го открива на слабите, унизените и презрените, които вярват в Него. Онези, които са видели Сина, са видели и Отец. „Единородният, Който е в ло- ното на Отца, Той Го изяви" (Йоан 1:18). Кели казва следното: „Синът наис- тина изявява Своя Отец, но човешки- ят ум е абсолкзтно безпомощен да разбере неразрешимата загадка за лич- ната слава на Христос." 10:23, 24 Когато остава насаме с учениците Си, Господ им казва, че те живеят във време на несравнима бла- годат. Много от старозаветните пророци и царе са Жадували да видят дните на Месията, но не са ги видели. Господ Исус казва, че Той е Месията, Когото толкова много са очаквали старозаветните пророци. Неговите ученици сега имат голямата привиле- гия да видят чудесата и да чуят уче- нието на Надеждата на Израел. Д. Законникът и добрият самарянин (10:25-37) 10:25 Вероятно, когато задава този въпрос, законникът, който отлично познава Мойсеевия закон, не е искрен. Той се опитва да излъже Спасителя и да Го изпита по някакъв начин. Може би той очаква, че Господ ще отхвърли закона. За него Исус е само един Учи- тел, а вечният Живот - нещо, което той може да спечели или да заслужи. 10:26-28 Господ знае всичко това, когато започва да му отговаря. Ако законникът беше проявил смирение и разкаяние, Спасителят щеше да му отговори направо. При тези обстоя- телства обаче Исус насочва внимание- то му към закона. Какви са изисквани- ята на закона по този въпрос? Той ис- ка от нас да обичаме ГОСПОД най- много от всичко и блшкния си както себе си. Исус казва на законника, че ако той прави това, ще Живее. На пръв поглед изглежда, като че ли Господ проповядва спасение чрез спаз- ването на закона. Но случаят не е та- къв. Бог никога не е смятал, че спасе- нието може да се постигне чрез спаз- ването на закона. Десетте заповеди са дадени на хора-грешници, но не с цел да ги спасяват от грях, а за да произ- веждат съзнание за грях. Задачата на закона е да покаже на човека неговата виновност и грехоВност. За един грешен човек е невъзможо да обича Бога с цялото си сърце и бли&- 316 Лука 10   ния си както себе си. Ако той е В със-
тояние да прави това от момента на своето раЖдане до мига на сВоята смърт, той не би имал нуЖда от спа- сение и не би могъл да бъде изгубен. Но дори и тогава той би получил за награ- да един дълъг ЖиВот на земята, а не Вечен Живот В небесата. Той ще про- дълЖава да ЖиВее дотогава, докогато моЖе да ЖиВее без грях. Вечният Жи- Вот се даВа на онези грешници, които признават, че са изгубени, и които се спасяват по БоЖията милост. Следователно, когато Исус отгоВа- ря: „ТоВа стори и ще Живееш", Той изказва една хипотеза. Ако позовава- нето на закона бе предизвикало Жела- ния от Него ефект Върху законника, той трябваше да каЖе: „Изисквания- та на закона са толкова недостиЖими за мене, че аз съм изгубен и безсилен да направя каквото и да било за моето спасение. За мен няма никаква надеЖ- да. Затова аз се предавам на Твоята лк)бов и милост, Господи. Господи, дай ми спасение чрез Твоята благодат!" 10:29 Вместо това законникът се опитва да се оправдае. Защо обаче той прави тоВа? Нима някой го е об- Винил В нещо? ЯВно, той е почувствал угризения на съвестта и гордостта в сърцето му е породила тази съпроти- ва. Затова той задава следния уклон- чив Въпрос: „А кой е моят блиЖен?" 10:30-35 В отговор на този Въпрос Господ Исус разказва историята за добрия самарянин. Подробностите от тази история са добре известни на Всички. Човекът, който бил станал Жертва на разбойническото нападе- ние, най-вероятно леЖал полумъртъв на пътя към Ерихон. Свещеникът ев- Реин и левитът отказали да му по- могнат моЖе би от страх, че това е някакъв заговор или че моЖе и тях да °берат, ако се забавят на това мяс- И10- Спасителната помощ дошла от страна на един презрян самарянин, койо превързал нещастника и го за- карал до една странноприемница, ка- то заплатил всички разноски за прес- тоя му там. За самарянина този нуЖ- даещ се евреин бил неговият блиЖен. 10:36, 37 После Спасителят задава неизбеЖния въпрос: „Кой от тримата минаващи се е показал като „блиЖен" за нещастния чоВек?" Онзи, който му е показал милост, разбира се. ТогаВа и законникът трябва да отиде и да направи същото. „Ако един самарянин моЖе да се дърЖи като блиЖен към един евреин, като му окаЖе помощ, то тогава Всички хора са блиЖни."34 Не е трудно да Видим В свещеника и левита картина на безсилието на за- кона, който ни заповядва да възлк)бим блиЖния си както себе си, но не ни да- ва силата, с която да изпълним това. Също така не е трудно да видим в ли- цето на добрия самарянин Господ Исус, Който идва при нас там, където сме, за да ни спаси от нашите грехове и да ни осигури пребиваването както на земята, така и на небето, и най- накрая във вечността. Свещениците и левитите могат и да ни разочароват, но Добрият Самарянин - никога! Историята за добрия самарянин по- казва едно интересно развитие. Тя за- почВа В отговор на Въпроса „Кой е мо- ят блиЖен?" и завършва с поставяне- то на въпроса „Чий блиЖен си ти ?" Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|
