Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
да даде сметка за извършеното и да го уведоми, че е уволнен от работа. 16:3, 6 Настойникът бързо започнал да мисли и разбрал, че трябва да нап- рави нещо, за да осигури бъдещето си. Бил прекалено стар, за да може да ра- боти физически труд, и прекалено горд, за да започне да проси (макар и не толкова горд, за да краде). Как то- гава да се справи с положението? И той измислил един план, който да му помогне да си намери приятели, които да покажат милосърдие към него, ко- гато изпадне в нужда. Замисълът бил изпълнен така: той отишъл при длъж- ниците на господаря си и ги попитал кой колко дължи. Когато един от длъжниците отВърнал, че дължи сто мери масло, настойникът му казал да заплати само петдесет и да счита сметката си за приклктена. 16:7 Друг длъжник имал да дава сто мери Жито. Настойникът му казал да плати осемдесет и отбелязал, че цели- ят дълг е изплатен. 16:8 Смущаващото В цялата исто- рия е моментът, когато господарят похвалил неверния настойник за то- Ва, че е постъпил хитроумно. Може ли да се одобрява такава несправедли- вост? Постъпката на настойника на- истина не е справедлива. Следващите стихове ни показват, че господарят е похвалил настойника не заради негово- то нечестие, а заради неговата пред- видливост. Тази негова постъпка по- казва благоразумие, защото той е пог- леднал в бъдещето и е предприел дейс- твия, за да се подсигури; с готовност е пожертвал настоящите си придо- бивки, за да получи награда В бъдеще. Когато прилагаме тази поука В нашия собствен живот, трябва да сме съв- сем наясно по този въпрос: бъдещето на едно Божие дете не е на земята, а на небето. Така както настойникът предприема стъпки, за да си подсигури приятели за времето след неговото уволнение, така и християнинът трябва да използва имуществото на сВоя Господар по такъв начин, че да си осигури приятелско обкръжение за времето, когато отиде на небето. Господ казва: „Човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поко- ление от просветените чрез видели- ната." Тези думи означават, че невяр- ващите и непокаяли се хора показват по-голяма мъдрост при подсигуряване- то на своето бъдеще на този свят, отколкото истинските вярващи при събирането на богатства на небето. 16:9 Ние трябва да си спечелим при- ятели „посредством непрабедното богатство", което ще рече, че трябва да използваме парите и другите мате- риални неща по такъв начин, че да пе- челим души за Христос и да си създа- ваме приятелства, които ще останат за вечността. Пиърсън прави следния подходящ коментар: г- „ Парите могат да се използват за купуване на Библии, книги, брошури и др., което по косвен начин ще доприне- се за спечелването на човешки души. Така материалното и временното става нематериално, духовно и вечно. Ето един пример с човек, който има 100 долара. Ако изхарчи всичките тези пари за банкет или за официална вече- ря, на другия ден нищо няма да остане 346 Лука 16  от тях. Но ако ги влоЖи В Библии,
Всяка една от които струва 1 долар, ще закупи, сто копия на БоЖието Сло- во. Тези сто копия той благоразумно посява във Вид на семена за небесното царство, които ще поникнат - не във Вид на Библии, а Във вид на души. По този начин този човек си е създал чрез неправедното богатство вечни прия- тели, които ще го посрещнат във веч- ното му обиталище след смъртта.1<48 Това е u поуката на нашия Господ: чрез мъдри влоЖения на материални блага да Вземем участие ВъВ Вечното благословение на хората от този свят. ТрябВа да направим така, че ко- гато пристигнем пред небесните Вра- ти, там да ни чака едно приветства- що мноЖество от душите на онези, които са били спасени благодарение на нашето поЖертвуВателно даване и молитви. Там тези хора ще ни благо- дарят и ще ни каЖат: „Ти беше този, който ме покани тук." Дарби казва следното: „Като цяло човекът е БоЖий нас- тойник. В един малко по-друг смисъл и малко по-различен начин Израел също беше БоЖий настойник, когото Бог бе- ше поставил в Своето лозе и му беше поверил закона, обещанията Си, заве- тите Си и правото на поклонение. Но накрая се оказа, че Израел е злоупотре- бил с Неговия имот. Човекът В роля- та на настойник се оказа напълно неб- лагонадеЖден. Какъв е изходът от то- ва полоЖение? Бог дойде и благодаре- ние на Своята милост превърна онова, което човекът бе осквернил на земя- та, в средство за създаване на плодове на небето. Когато нещата от този свят леЖат в ръцете на човека, той не трябва да ги изразходва за осигуряване на удоволствия в настоящия свят, който е, общо погледнато, разделен от Бога, а да ги използва за бъдещето. Ние не трябва да се стремим към зем- Ни притеЖания, а да използваме ра- тези средства за подсигуряване на небесния си Живот. По-добре да из- харчим всичко, за да си осигурим прия- тели на небето, отколкото да прите- Жаваме много сега. След Всичко това моЖем да каЖем, че човекът е един не- подходящ настойник.<<49 16:10 Ако ние сме верни настойници на това, което е най-малко (парите), то тогава ще бъдем верни и когато започнем да стопанисваме онова, кое- то е много (духовните богатства). От друга страна, ако човек не е Верен, когато използва парите, които Бог му е поверил, няма да е верен и тогава, когато става въпрос за големи неща. Това, че парите имат само относи- телна ваЖност, се виЖда В думата „най-малкото". - 16:11 Всеки човек, който не е чес- тен, когато използва неправедното богатство в слуЖба на Господа, не моЖе да очаква от Него да му повери истинското богатство. Неправедно- то богатство са парите. Те не са ло- ши сами по себе си. Но вероятно изоб- що нямаше да бъдат необходими, ако грехът не беше влязъл в този свят. Парите са неправедно богатство, за- щото хората ги използват най-вече за постигане на цели, различни от прос- лавата на Бога. Тук те са противопос- тавени на истинското богатство. Парите имат несигурна и временна стойност, докато стойността на ду- ховните реалности е непроменлива и вечна. 16:12 В 12 cm. се прави разлика меЖ- ду онова, което е чуЖдо, и това, кое- то е наше собствено. Всичко, което имаме, като пари, време, таланти - принадлеЖи на Господа; и ние сме длъЖни да го използваме за Него. На- ши са наградите, които ние Жънем В този Живот и ще поЖънем в бъдещия, като резултат на вярната ни слуЖба на Христос. Но ако ние не сме били верни В това, което е Негово, как мо- Же Той да ни даде онова, което е на- ше? 347 Лука 16  , 16:13 Абсолк>тно невъзможно е чо-
век да Живее едновременно и за мате- риалните облаги, и за Бога. Ако ние сме подвластни на парите, няма да моЖем истински да слуЖим на Госпо- да. Натрупването на материални бо- гатства изисква да им отдадем най- ценните си усилия. Така ние ограбваме Бога от това, което Му принадлеЖи по право, и ставаме двойнствени в на- шата вярност, тъй като подбудите ни вече не са само чисти. Решенията ни не са безпристрастни, защото там, където е богатството ни, там е и сърцето ни. В усилията си да спече- лим богатство, ние ставаме слуЖите- ли на мамона. Не е възмоЖно да слу- зкиш и на Бога, и на мамона едновре- менно. Мамонът иска от нас всичко, което имаме и сме - Вечерите, почив- ните ни дни и цялото време, което трябва да отдаваме на Господа. Ц. Сребролк»бивите фарисеи (16:14-18) 16:14 фарисеите са не само горди и лицемерни, но и алчни. Те мислят, че светостта моЖе да се заслуЖи по ня- какъв начин и затова са си избрали ре- лигията за професия, така както дру- гите хора си избират някое доходно занятие. Начинът, по който те слу- Жат, няма за цел прославянето на Бо- га и помагането на блиЖния, а лично- то им обогатяване. Когато слушат поученията на Господ Исус, Който им казва да се откаЖат от богатствата на този сбят и да събират богатства на небесата, те започват да Му се присмиват. За тях парите са нещо много по-реално от БоЖиите обеща- ния. Нищо не е в състояние да ги възп- ре да не трупат богатства на земя- та. 16:15 На външен вид фарисеите изг- леЖдат много набоЖни и духовни и обикновено хората ги смятат за осо- бено праведни. Но тази измамна Външ- ност не моЖе да скрие от Бога алч- ността на техните сърца. Бог не мо- Же да бъде измамен от техните прес- трувки. Животът, който те водят и който другите одобряват (Пс. 49:18), е мерзост в очите на Бога. Те се мис- лят за преуспяващи хора, защото ус- пяват да съчетаят свещеническата професия с финансовото благополучие, но за Бога те са духовни прелкободей- ци. На думи твърдят, че обичат Йехо- ва, но на практика техният бог е ма- монът. 16:16 Връзката меЖду 16, 17 и 18 cm. е много трудна за разбиране. На пръв поглед изглеЖда, че меЖду тях и пред- хоЖдащите ги или следващите ги съ- бития няма нищо общо, но ние смята- ме, че тези стихове най-добре могат да се разберат в светлината на тема- та на 16 гл., която се занимава най-ве- че с алчността и неверността на фа- рисеите. Същите тези хора, които се гордеят с педантичното съблюдаване на изискванията на закона, сега са ра- зобличени като алчни лицемери. Оказ- ва се, че духът на закона е В остро противоречие с духа на фарисеите. „Законът и пророците бяха до Йоа- на." Тези думи на Господ посочват границите на диспенсацията на зако- на, която започва с Мойсей и завършва с Йоан Кръстител. Сега се поставя началото на новата диспенсация. От момента на появяването на Йоан за- почва да се благовестява БоЖието царство. Йоан Кръстител излиза, за да оповести идването на законния Цар на Израел. Той казва на хората, че ако се покаят, Господ Исус ще царува над тях. Резултатът от Неговите проповеди и от това, което по-късно Сам Господ и Неговите ученици про- повядват, е една пламенна реакция от страна на много хора. Думите „и все- ки насила влиза в него" означават, че онези, които са откликнали на посла- нието, буквално са превзели с щур** царството. Бирниците и грешниците 348 Лука 16  например е трябвало да прескачат ог-
раниченията, поставени от фарисеи- те. Други е трябвало да се преборят с л1обоВта към парите, завладяла тех- ните сърца. Някои е трябвало да прео- доляват различни предразсъдъци. 16:17, 18 Новата диспенсация обаче не означава, че основните морални принципи вече не ваЖат, защото „по- лесно е небето и земята да преми- нат, отколкото една точка от зако- на да падне". Точката от закона мо- Же да бъде малък знак от рода на чер- тичката или запетаята. Фарисеите смятат, че Вече са влез- ли в БоЖието царство, но това, кое- то Господ им казва, означава следно- то: „Не моЖе да не зачитате големи- те морални ценности на БоЖия закон и едновременно с това да претендира- те за място в Неговото царство." Логическият въпрос към тези думи би могъл да бъде следният: „Какви голе- ми морални заповеди не зачитаме?" Тогава Господ им посочва за пример брачния закон, чиято валидност нико- га няма да отпадне. Всеки мъЖ, който се разведе с Лена си и се оЖени за друга, извършва прелюбодеяние; и всеки, който се оЖени за разведена Жена, също извършва прелюбодеяние. В духовен план фарисеите правят точно това. Еврейският народ е вля- зъл в договорни отношения с Бога. Фарисеите обаче обръщат гръб на те- зи договорни отношения и се впускат 6 луда гонитба на материални богатс- тва. 18 cm. моЖе да означава също, че фарисеите не са само духовни прелкз- бодейци, но са извършители и на физи- ческо прелЬбодейство. Ч. Богаташът и Лазар (16:19-31) 16:19-21 Господ завършва Своята бе- седа върху настойничеството над ма- териалните неща с една история, в която се разказва за двама души - за техния Живот, за тяхната смърт и за състоянието им след нея. Искаме да отбелеЖим, че тази история не е притча. Казваме това, защото някои критици са склонни да подценят сери- озните изводи от този разказ, като го класифицират като притча. Още в началото трябва да поясним, че богаташът, чието име не ни е из- вестно, не е осъден да отиде В пъкъла заради своето богатство. Единстве- ното основание за спасението е вяра- та в Господ Исус и затова хората би- ват осъдени само заради отказа си да повярват в Него. В случая с този бога- таш виЖдаме, че на него му липсва ис- тинска спасителна вяра по абсолкипно пренебрежителното му отношение към сиромаха, „когото туряха да ле- Жи пред портата му". Ако той има- ше БоЖията л!обов в сърцето си, ня- маше да моЖе да ЖиВее толкова раз- кошно, укшшо и безгршкно, докато не- говият блиЖен леЖи пред външната врата на дома му и моли за няколко трохи хляб, но щеше насила да влезе в БоЖието царство, като прескочи преградата, която лк>бовта му към парите поставяше меЖду него и царс- твото. Също така е вярно, че и Лазар не е спасен заради бедността си, а защото е уповавал на Господ за спасението на душата си. Обърнете сега внимание на портре- та на богаташа, когото понякога на- ричат Dives (латинската дума за бога- таш): той носи само най-скъпите, спе- циално за него ушити дрехи, и трапе- зата му е пълна с най-изисканите яс- тия. Живее изкл1очително само за се- бе си, стремейки се да угоди единстве- но на Желанията и апетитите на сво- ето тяло. Не изпитва, никаква лк>бов към Бога и никакъв интерес към блшк- ния си. Лазар представлява неговата абсо- лкзтна противоположност. Той е един нещастен просяк, когото Всеки ден ос- таВят да леЖи пред къщата на бога- 349 Лука 16 таша. Тялото му е покрито със стру-
пеи и е изпосталяло от глад и отгоре на Всичко непрекъснато го нападат мръсни кучета, за да лшкат раните му. 16:22 Когато сиромахът умира, ан- гелите го занасят в Авраамовото ло- но. Много хора се питат дали наисти- на ангелите Взимат участие при пре- насянето на душите на ВярВащите на небето. Ние не намираме никакВо ос- нование за съмнение В истинността на тези думи. Ангелите слуЖат на ВярВащите В този Живот и няма при- чина да смятаме, че те не могат да праВят това и по Време на смъртта. „Авраамовото лоно" е символичен из- раз за обозначаване мястото на рая. За всеки евреин идеята за Живот заед- но с Авраам е свързана с представата за неизразимо блаЖенство. ЗатоВа ние смятаме, че изразът „АвраамоВото лоно" означава „рая". Когато богата- шът умира, неговото тяло е погреба- но - същото това тяло, за което той беше полоЖил толкова много гриЖи, докато беше Жив, и за което беше из- харчил толкова много пари. 16:23, 24 Но това погребване не е краят. Неговата душа или неговото съзнателно „аз" отива в ада. Думата „ад" има гръцки произход и се използва вместо старозаветната дума шеол, с която се обозначава мястото на духо- Вете на мъртвите. В СЗ се говори, че това е място както за душите на спа- сените, така и за душите на неспасе- ните. От този стих става ясно, че това е място само за душите на нес- пасените, тъй като се казва, че душа- та на богаташа е била „на мъки". Ве- роятно изказването на Господ, че то- зи богат евреин е отишъл В ада, звучи изненадващо 8 ушите на Неговите ученици, тъй като според СЗ, богатс- твата са признак за БоЖието благо- воление и благословение. Всеки израил- тянин, който се е подчинявал на Гос- пода, е знаел Неговото обещание, че ще Живее в материално благополучие. Защо тогава този богат евреин е отишъл в пъкъла? Господ Исус току- що беше оповестил, че с проповядва- нето на Йоан се въвеЖда нов ред на нещата и че от този момент ната- тък богатствата не са признак на благословение. Те са изпитание на вер- ността на човека в неговата слуЖба като настойник. От онзи, на когото много се дава, много и ще се изисква. 23 cm. опровергава идеята за „спя- щите души", според която душата ня- ма никакво съзнание за времето меЖ- ду смъртта и възкресението. Той по- казва, че съществуването отвъд гро- ба е изпълнено със съзнание. Ние дори се удивляваме на широтата на позна- нията, които богаташът има в този момент. Той... вшкда отдалече Авра- ам и Лазар в неговите обятия. МоЖе даЖе да разговаря с Авраам. Обръщай- ки се към него с думите „Отче Авраа- ме", той го моли за милост и иска от него да изпрати Лазар да му донесе капчица вода, за да разхлади езика си. Тук моЖе да се зададе въпросът как една безплътна душа моЖе да изпита ЖаЖда и болка вследствие на действи- ето на пламъци, но ние смятаме, че Всичко това има преносно значение, което обаче не означава, че страдани- ето там не е истинско. 16:25 Авраам му отговаря, като се обръща към него като към син, което означава, че богаташът физически ос- тава негов потомък, макар и духовно да не е такъв. Патриархът му при- помня времето, когато е Живял в без- гриЖие, разкош и удоволствия, както и бедността и страданията на Лазар. След смъртта те са разменили роли- те си. Неравенствата на земята сега се подреЖдат по обратен ред. 16:26 Така ние научаваме, че избо- рът, който правим 8 този ЖиВот, оп- ределя нашата съдба Във Вечността и че след смъртта съдбата ни не моЖе да се промени. Няма никакъв начин 350 Лука 16,17  спасените да преминат там, където
са осъдените, нито пък осъдените да отидат при спасените. 16:27-31 В смъртта богаташът из- ВеднъЖ чубстВа нуЖда да еВангелизира и иска някой да отиде при петте му братя, за да ги предупреди да проме- нят ЖиВота си, за да не дойдат и те В тоВа място на мъки. В отговор АВра- ам казВа, че като Всички останали еВ- реи, братята му имат СтарозаВетни- те Писания, които са достатъчни, за да ги предупредят. Богаташът излиза с ноВ доВод срещу този на АВраам, казвайки му, че ако някой от мъртви- те отиде при тях, те сигурно ще се покаят. Последната дума В този спор обаче е на АВраам, който казва, че ре- шението на един човек да повярва или да не поВярВа В БоЖието СлоВо е окончателно. Ако той не поВярВа на това, което казВа Библията, няма да поВярВа дори и някой да Възкръсне от мъртвите. Тази истина е доказана не- опроверЖимо от Господ Исус Хрис- тос. Той възкръсна от мъртвите, а хората Все още не Вярват. От НЗ ние научаваме, че когато един вярващ умре, тялото му отива В гроба, а душата му - на небето, при Христос (2 Кор. 5:8; фил. 1:23). Кога- то един невярващ умре, неговото тя- ло също така отива в гроба, но душа- та му - в ада. За него адът е място на мъчения и угризения. В момента на Грабването телата на Вярващите ще бъдат Възкресени °т гробовете и ще се съединят отно- во с техните духове и души (1 Сол. 4:13-18). От този момент нататък те ще Живеят заедно с Христос във Вечността. Пред съда на Големия бял престол (Откр. 20:12) телата, души- те и духовете на невярващите ще бъ- дат съединени в едно (Откр. 20:12, 13) и те ще бъдат хвърлени В огненото езеро, което ще бъде едно вечно нака- зание. И така, 16 гл. завършва с едно много сериозно предупреЖдение към фарисеи- те и към всички, които Желаят да Жи- веят за пари, защото те могат да направят това само с цената на свои- те души. За предпочитане е да просим хляб на земята, отколкото Вода в пъ- къла. IX. Човешкият Син наставлява Своите ученици (17:1-19:27) А. За опасността от поддаване на съблазни (17:1, 2) Връзката меЖду отделните пасаЖи в тази глава не е много ясна. Понякога ни се струва, че Лука като че ли е съб- рал в едно няколко независими една от друга теми. Началните думи на Хрис- тос върху опасността от поддаване на съблазни обаче имат пряка връзка с историята за богаташа от края на 16 гл. Разкошният и самодоволен Живот на някои християни без гриЖа за други- те моЖе да се окаЖе пълен с много препятствия за онези, които са млади във вярата. Всеки християнин, който е известен на обществото като та- къв, трябва да знае, че неговият при- мер ще бъде следван от другите. Представете си до какви сериозни последствия в Живота на обещаващи последователи на Господ Исус Хрис- тос моЖе да доведе вашият пример, ако ги отведе в Живот, изпълнен с ма- териализъм и отдаден на мамона. ПрилоЖението на този принцип, разбира се, трябва да се разглеЖда в един по-общ смисъл. „Малките" нап- ример могат да се съблазнят, като се насърчават да водят светски Живот. Могат да имат проблеми, допускайки грях в сексуалния си Живот. Съблазни крие и всяко учение, което размива яс- ните очертания на Светото Писание. Всяко нещо, което отклонява от пъ- тя на простата Вяра, посвещението и 351 Лука 17  cBemocmma, моЖе да се окаЖе събла-
зън. Познавайки много добре човешката природа и условията, които предлага този свят, Господ Исус казва, че идва- нето на съблазните е нещо неизбеж- но. Но това не намалява вината на онези, чрез които те идват. За такива хора е по-добре им се завърЖе един воденичен камък на врата и да се удавят в дълбочините на морето. Яс- но е, че Исус употребява такива силни думи,.за да покаЖе, че наказанието на такива хора не е единствено физичес- ката им смърт, но и вечното им осъЖдение. Когато говори за съблазняване на Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|