Уилиям макдоналд к о новия
С. Цената на истинското ученичество (14:25-35)
Изтегляне 12.82 Mb.
|
С. Цената на истинското ученичество (14:25-35) 14:25 Сега вече големи мноЖества следват Господ Исус. Повечето чо- вешки водачи биха се възгордели от такава широка популярност, но Гос- под не търси хора, които биха Го пос- ледвали от чисто лкобопитство, без дълбока заинтересованост в сърцето. Той търси хора, които да Му се отда- дат изцяло и безусловно и дори да ум- рат за Него, ако е необходимо. С цел да изясни Своите изисквания, Той представя пред мноЖестВото строги- те правила за подбора на Негови уче- ници. Първоначално Господ увещава хората да дойдат при Него, но след като Го последват, Той ги проверява. И сега прави точно това. 14:26 Най-напред Господ казва на онези, които са Го последвали, че ако искат да бъдат истински Негови уче- ници, трябва да Го обичат най-много от Всичко. Това не означава, че учени- ците Му трябва да намразят бащите и майките си, Жените и децата си, братята и сестрите си, а че лк)бовта им към Христос трябва да бъде тол- коВа голяма, че Всички други лкобоВи да приличат на омраза В сравнение с нея (Мат. 10:37). Никакви семейни Връзки не трябва да са в състояние да откло- нят ученика на Христос от пътя на пълното му подчинение на Господа. Всъщност най-трудната за изпълне- ние част от това първо условие е та- 340 Лука 14  зи, която засяга собствения ни Жи-
вот. Защото от нас се иска не само да обичаме нашите роднини no-малко от Господа, но и да намразим собствения си Живот! Вместо да продълЖим да Живеем егоцентрично, ние трябва да Живеем Исусоцентрично. Вместо да се гриЖим как едно действие моЖе да ни засегне, трябва да се научим внима- телно да преценяваме как то ще за- сегне Христос и Неговата слава. Трябва да моЖем да подчиняваме всич- ки съобраЖения за лично удобство и сигурност на великата задача за въз- величаването на Христос и довеЖда- нето на други хора при Него. Онова, което казва Спасителят, е самата ис- тина, а Той казва, че ако не Го обича- ме повече от Всичко останало - пове- че от семействата и от собствения си Живот, не моЖем да бъдем Негови ученици. Друг път за това няма. 14:27 На Второ място Господ ни учи, че Всеки истински НегоВ ученик трябва да носи кръста си и да Го следва. Кръстът тук не означава ня- какъв физически недъг или нраВстВено мъчение, а символизира пътя на хули- те, страданията, самотата и дори смъртта, която ученикът доброволно би избрал в името на Христос. Не всички вярващи носят кръста си. Въз- моЖно е някои от тях да го избегнат, като Живеят един формален христия- нски Живот. Но ако решим да Живеем изклЬчително за Христос, със сигур- ност ще изпитаме същата сатанинс- ка съпротива, която изпита и БоЖи- ят Син, когато беше тук, на земята. Именно това е кръстът. Ученикът , трябва да следва Христос. Това озна- чаВа, че трябВа да Живее онзи ЖиВот, който ЖиВя Xpucmocq докато беше на земята: ЖиВот на себеотрицание, смирение, преследване, хулене, изкуше- ние и противопоставяне от страна на грешниците. 14:28-30 След това Господ Исус из- ползва два примера, с които илк>стри- ра необходимостта от пресмятане на цената, преди някой да реши да Го последва. Най-напред Той сравнява Жи- вота на християнина с един строите- лен проект, а след това - с Война. Един човек решил „да сьгради кула", но преди да започне работата, седнал и пресметнал разноските, защото, ако нямал достатъчно пари, за да я издигне цялата, нямало смисъл да я започва. В противен случай имало опасност, след като полоЖи основа- та, да спре строеЖа и минаващите хо- ра да започнат да му се присмиват и да говорят: „Този човек почна да гра- ди, но не моЖа да доизкара." Същото моЖе да стане и с учениците на Исус. Затова те трябВа да пресметнат це- ната и да решат дали ще могат да отдадат цялото си сърце и ЖиВот на Христос, защото моЖе да стане та- ка, че началото на техния християнс- ки ЖиВот да бъде блестящо, но краят му да завърши безславно. Тогава мина- ващите покрай тях хора ще ги обси- пят с подигравки, защото не са издър- Жали, докрай. Единствената награда, която светът има за мекушавите християни, е презрението. 14:31, 32 И ако някой цар иска да за- почне война срещу друг, чиято войска е двойно по-голяма от неговата, той трябВа много Внимателно да размисли дали ще успее да победи противника с тези сили. Той много добре знае, че ще трябва да избере меЖду безусловния мир и унизителната капитулация. Съ- щото нещо трябва да стори и христи- янинът, защото среден път няма. 14:33 33 cm. е моЖе би един от най- непопулярните стихове в цялата Биб- лия. Той съвсем ясно ни казва, че ако някой от нас не се отрече от всичко, което има, не моЖе да бъде ученик на Христос. Има само едно-единствено тълкуване на тези думи. Тук не се каз- ва, че чоВек моЖе да се отрече от Всичко, а че трябВа да се отрече. Не моЖем да не признаем, че Исус много 341 Лука 14  добре знае тоВа, което гоВори. Той
знае, че друг начин няма. МъЖете и Жените, които Той търси, трябВа да Го оценяват no-Високо от Всичко дру- го на този свят. Ето какбо пише Райл ВъВ Връзка с този пасаЖ: „ Човекът, който иска да направи добро на себе си, мозке да го направи единствено като отдаде всичко в име- то на Христос. Така той прави най- добрата сделка в своя Живот: в про- дълЖение на известен период от време носи кръста си в този свят, но след това получава вечен Живот в идещия. Така той става притеЖател на най- доброто имане, което моЖе да се от- несе и отвъд границата на смъртта. Става богат на благодат тук и се обо- гатява със слава там. Но най-ваЖно- то е това, че чрез вярата си в Хрис- тос той получава нещо, което никога няма да загуби - онази добра част, коя- то никой няма да му отнеме. "45 14:34, 35 Тук солта е символ на Христовия ученик. Човекът, който се е отдал безрезервно на Господа, води един посветен и самоЖертвен Живот. После Исус говори за сок, която е за- губила вкуса си. Съвременната сол не моЖе да изгуби солеността си, защо- то е пречистена, но В библейските времена солта не е била чиста, а е съ- дърЖала някакви примеси. Тогава е би- ло напълно ВъзмоЖно да се изхаби сол- та така, че на дъното на съда да ос- тане някакба безвкусна утайка, която да не става за нищо. Не е могло да се използва дори за наторяване на земя- та: трябвало е да се изхвърли. Тук се описва един ученик, който за- почва християнския си Живот блестя- що, но после не успява да удърЖи на обещанията си. Христовият ученик има едно-единствено основание за сво- ето съществуване и ако не успее да из- пълни това свое предназначение, той се превръща в един Жалък обект. Кога- то солта изгуби солеността си, хора- та я изхвърлят навън. Тук не се каз- ва, че Бог я изхвърля навън, защото това никога не моЖе да се случи. Изх- върлят я хората, което ще рече, че хората започват да тъпчат с крака свидетелството на онзи, който е за- почнал да гради, но не е бил в състоя- ние да довърши. Кели пише следното: „ Този текст ни показва колко е опас- но да започнеш нещо добре, а да го свършиш зле. Има ли нещо на този свят, което да е по-безполезно от сол- та, когато тя загуби единственото си свойство, заради което я ценят? Тя не струва повече за нищо. Същото става и с онзи ученик, който престава да бъ- де ученик на Христос. Той вече не е го- ден да изпълнява целите на света, в който Живее, а освен това е изоставил и изпълнението на БоЖиите цели. Той има прекалено много светлина или прекалено много знание, за да моЖе да се върне обратно към суетата и греха на този свят, и едновременно с това не моЖе да се радва на милостта и ис- тината, които го дърЖат в пътя на Христос... Безсолната сол става пред- мет на презрение и осъЖдане.<<46 Господ Исус завършва словото Си Върху ученичеството с думите: „Кой-, то има уши да слуша, нека слуша", с което иска да рече, че не Всички ще имат Желание да чуят строгите изис- квания за ученичеството, но ако някой Желае да следва Господ Исус без значе- ние на цената, която трябва да пла- ти, тогава ще Го слуша и ще върви след Него. ДЖон Калвин беше казал веднъЖ: „Аз се отказах от всичко заради Хрис- тос. И какво намерих? Намерих всич- ко в Христос." А Хенри Драмънд каз- ва така: „Входният билет за небесно- то царство не струва нищо; годишни- ят абонамент обаче струва всичко." 342 Лука 15 Т. Притчата за изгубената оВца
(15:1-7) 15:1, 2 Учението, което Господ Исус проповядва в 14 гл-q се оказва особено привлекателно за презрените бирници и за всички ония, които обществото смята за грешници. И макар че Исус ги порицава за техните грехове, много от тях признават, че Той е прав. В борбата срещу себе си те застават на Негова страна и Го признават за Гос- под, като се разкайват искрено. Вина- ги, когато Исус среща хора, които са готови да признаят своя грях, Той би- ва притеглен от тях и Ги дарява с ду- ховна помощ и благословение. Фарисеите и кншкниците са недо- Волни от това, че Исус се дърЖи прия- телски с хора, за които всички смя- тат, че са грешници. Те самите не са В състояние да покаЖат никаква ми- лост към тези социални и морални несретници, но едновременно с това изпитват негодувание към Исус зара- ди Неговата милост. Затова те вед- нага са готоби да Го обвинят: „Тоя приема грешниците и яде с тях." Об- винението е наистина основателно и макар че те му придават осъдително значение, то показва изпълнението на целта, заради която Господ Исус е до- шъл на този свят! В отговор на тяхното обвинение Господ Исус разказва три притчи: притчата за изгубената овца, притча- та за изгубената драхма и притчата за блудния син. Поуката от тези притчи цели да стигне право в сърцата на кншкници- те и фарисеите, които никога не са се чувствали разкаяни пред Бога, за да признаят, че наистина са загубени. Всъщност те са също толкова сериоз- но загубени, колкото бирниците и грешниците, но упорито отказват да признаят това. Основната идея на щези три притчи се състои в това, че "°г изпитва истинска радост и задо- волство, когато виЖда разкаянието на грешниците, докато гордостта, която пречи на самонадеяните лице- мери да признаят своето окаяно със- тояние, не Му доставя никакво удо- волствие. 15:3, 4 В тези стихове Господ Исус е представен като овчар, а кншкниците и фарисеите - като деветдесет и де- вет овце. Изгубената овца е символ на бирника или на някой друг признат от всички грешник. Когато овчарят разбира, че една от неговите овци се е изгубила, той оставя деветдесет и деветте в пустинята (не в кошара- та) и тръгва да я търси, „докле я на- мери". Що се отнася до нашия Господ, това търсене означава Неговото сли- зане на земята, годините на Неговото обществено слуЖение и Неговбто от- хвърляне, страдание и смърт. Колко искрено звучат стиховете на стихот- ворението „Деветдесет и деветте": Но нито една от изкупените никога не узна какви дълбоки Води е прегазил Исус, какви мрачни доби е преминал Христос, за да хване овцата, която блуЖдае В нощта. Елизабет Клефейн 15:5 След като намира овцата, ов- чарят я вдига на своите рамене и я занася у дома. Това действие предпо- лага, че спасената овца се наслаЖдава на такива привилегии и близост, как- вито никога преди това не е имала, докато е била сред другите овце. 15:6, 7 После овчарят извиква свои- те приятели и съседи, за да се рад- ват заедно с него на спасението на из- губената овца. 7 cm. не означава, че има хора, които нямат нуЖда от по- каяние. Всички хора са грешни и тряб- ва да се покаят, за да бъдат спасени. Тук става дума за онези, които сами се смятат за праведни и считат, че нямат нуЖда от покаяние. 343 Лука 15  У. Притчата за изгубената драхма
(15:8-10) Жената от тази притча моЖе да се приеме като олицетворение на Све- тия Дух, Който търси да намери изгу- бените със светлината на БоЖието Слово. Деветте драхми символизи- рат непокаялите се грешници, докато едната изгубена драхма представлява онзи човек, който Желае да признае, че е. скъсал връзката си с Бога. В предиш- ната притча овцата се изгубва сама и по свое Желание. Монетата, като един неодушевен предмет, говори за лишеното от Живот състояние на всеки грешник. Той е мъртъв в своите грехове. Жената търси монетата много внимателно, докато накрая я нами- ра. После извиква приятелите си и съседите си, за да отпразнуват случая заедно. Загубената монета, която тя намира отново, ii донася по-голяма и истинска радост от деветте, които никога не е губила. Така е при Бога. Грешникът, който смирява себе си и признава своето безнадеЖдно състоя- ние, донася голяма радост в сърцето на Бога. Това никога не могат да сто- рят тези, които никога не са чувства- ли нуЖда от покаяние. Ф. Притчата за блудния син (15:11-32) 15:11-16 В тази притча Бог Отец е представен като един човек, който има двама сина. По-малкият син представлява каещият се грешник, до- като по-големият е типичен предста- вител на книЖниците и фарисеите. Последните са БоЖии синове поради това, че са създадени от Него, но не са изкупени. По-малкият син е извес- тен също така и като блудния син. Блуден е онзи човек, който е разточи- телен до безразсъдство и харчи пари, без да мисли. И така, на по-малкия син му омръзва да Живее в бащината си къща и решава да я напусне. И понеЖе не моЖе да чака, докато умре баща му, решава да поиска от него да му даде предварително неговия дял от имота. Бащата разделя имота меЖду двама- та си сина - на когото колкото се па- да. Скоро след това по-младият оти- ва в една далечна страна и изхарчва всичките си пари в грешни удоволст- вия, без да се ограничава. Веднага, след като свършва парите, в страната настава уЖасен глад и той започва да мизерства. Единствената работа, ко- ято моЖе да намери, е да пасе свине - презрително занятие за всеки среден 1одеин. Накрая стига дотам, че започ- ва да завиЖда на свинете за това, че могат да ядат рошкови. Излиза така, че дори свинете имат повече храна от него; освен това никой не иска да му ■ помогне. Приятелите, които са били с него, докато е харчел свободно парите си, са изчезнали яко дим. 15:17-19 Гладът се оказва едно скри- то благословение, защото накарва младия човек да се замисли. МладеЖът си спомня, че дори слугите, които ба- ща му наема, Живеят много по-добре от него. Те имат изобилие от храна, докато той умира от глад. Веднага, щом се сеща за това, той решава да направи нещо и идва до извода, че трябва да отиде при баща си и да се разкае, като си признае греха и го по- моли за прошка. Той разбира, че вече не заслуЖаба да се нарича негов син, и решава да го помоли да му работи ка- то наемен слуга. 15:20 Дълго преди да стигне до къ- щата, баща му го вшкда, че иде, и сърцето му се изпълва със състрада- ние. Той се завтича и се хвърля на врата му да го целува. МоЖе би това е единственото място в Библията, където се казва, че Бог бърза за добро. Cmloapm илк>стрира това по много подходящ начин. 344 Лука 15,16  „Исус смело представя Бог като
Един Баща, Който не чака посрамено- то Си дете да се върне вкъщи, нито пък дърАи да подчертае Собственото Си превъзходство, когато то идва, а тича навън да го посрещне и да го при- ласкае в прегръдката Си такова, как- вото е - засрамено, изцапано и опърпа- но. Едно и също име - „Тате" -успява едновременно да затъмни греха и да подчертае великолепната слава на оп- рощението. 1<47 15:21-24 Синът изповяда сВоя грях и стига до мястото, където се готВи да поиска работа, но бащата го пре- късВа и нареЖда на слугите си да обле- кат сина му В най-хубавите дрехи, да поставят пръстен на ръката му и да обуят обуща на краката му. Освен това той нареЖда да се организира го- лямо търЖестВо, с което да отпраз- нува завръщането на сина си, който е бил загубен, но Вече е намерен. За ба- щата този син е бил мъртъв, но сега отново е оЖивял. Някой беше казал следната мисъл: „Този млад човек е търсил да прекара Живота си Весело В онази далечна страна, но се е оказал излъган. Едва когато се връща обрат- но, той разбира, че единственото мяс- то, където моЖе да стори това, е ба- Щината му къща." В края на 24 cm. се казва, че те са започнали да се весе- лят, без никъде по-нататък да пише, че са спрели. Същото се случва и със спасения грешник. 15:25-27 Когато по-старият син се Връща от нивата и чува цялото това Веселие, той пита слугата какво ста- ва. Слугата му казВа, че неговият по- Малък брат се е върнал вкъщи и че ба- Ща му е опиянен от радост. 15:28-30 По-Възрастният син излиза извън себе си от ярост и отказва да сподели радостта на баща си. ДЖ. Дарби пише така: „Там, където е Бо- *ията радост, няма място за себелк)- бие. Когато Бог е добър към грешни- ка, каква полза от моята справедли- вост?" И така, когато бащата по- молВа по-големия син да Влезе и да Взе- ме участие В празненството, той от- казва, като се оплаква, че баща му ни- кога не го бил възнаградил за вярната му слуЖба и послушание и че никога не бил клал за него даЖе едно младо яре, камо ли угоено теле. Последното оп- лакване е заради това, че онзи негов син-пройдоха бил изпоял всичко с блуд- ниците, а баща му въпреки това не се поколебал да го посрещне най-търЖес- твено. ЗабелеЖете, че той не казва „моят брат", а „този твой син". 15:31, 32 Отговорът на бащата по- казва, че връщането на изгубения чо- век е свързано с голяма радост, дока- то упоритостта, неблагодарността и непримиримостта на другия му син не дават никакъв повод за празнуване. По-големият син е красноречив при- мер за отношението на книЖницшпе и фарисеите. Те Винаги негодуват, кога- то Бог показва милост към явните грешници. Според тях (но не според Бога) те винаги са Му слуЖили Вярно и никога не са престъпВали Неговите заповеди, но въпреки това никога не са получили подходящото ВъзнаграЖде- ние за цялата си преданост. Истина- та е, че те са религиозни лицемери и грешници, чиято гордост ги прави сле- пи за факта, че са много далече от Бо- га и че Той не е спирал да,сипе благос- ловение след благословение Върху тях. Ако само бяха поЖелали да се покаят и да признаят греховете си, щяха да ощастлиВят Бащиното си сърце също толкова, колкото и другите, и да ста- нат причина за организиране на също толкова голямо търЖество. X. Притчата за неверния настойник (16:1-13) 16:1, 2 Сега Господ Исус прехвърля Своето Внимание от фарисеите и книЖниците на учениците Си, като им изнася един урок по настойничест- 345 Лука 16  Bo. По общо признание, тоВа е един от
най-трудните текстоВе В Евангелие- то от Лука. Причината за тоВа се крие В заблуждението, че на пръВ пог- лед историята за неверния настойник като че ли насърчава нечестието. Ние ще видим по-нататък, че случаят не е такъв. Богаташът от тази притча е Самият Бог. Настойникът е човек, който е поставен да отговаря за сто- панисването на собствеността на друг човек. Според тази притча Всеки ученик на Господ е и настойник. Нас- тойникът, за когото става дума в тази притча, бил обвинен в злоупот- реба с парите на своя работодател, който, като разбрал това, го извикал Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|