Уилиям макдоналд к о новия
Изтегляне 12.82 Mb.
|
„един от тия малките", Господ Исус вероятно няма предвид само децата, а и всички Негови ученици, които са все още млади във вярата. Б. За нуЖдата от опростителен дух (17:3,4) В Живота на християнина не същест- вува само опасност от съблазняване на другите. Опасно е също така да таиш обида и да не искаш да простиш, когато този, който те е обидил, ти се извинява. Това е проблемът, на който Господ Исус ни обръща внимание в те- зи стихове. НЗ ни дава следния модел на поведение за разрешаване на този проблем:
отново се покае, пак да му прости (4 cm.). 3. Ако това обяснение насаме се ока- Же безрезултатно, тогава засегна- тият трябва да отиде при него с още един или двама свидетели (Мат. 18:16) и ако другият не иска да ги изслуша, да изнесе случая пред църквата. Ако провинилият се от- каЖе да зачете мнението на събра- нието, трябва да бъде отлъчен от него (Мат. 18:17). Целта на тези разговори и остана- лите дисциплинарни мерки не е да при- нйзи или униЖи провинилия се, а да го върне обратно към общение с Господа и с неговите братя от църквата. Всички разговори трябва да бъдат продиктувани единствено от духа на лк)бовта. Ние нямаме начин, чрез кой- то да проверим дали покаянието на провинилия се е истинско. Трябва да приемем, че то е такова на основание на неговите думи. Затова и Исус каз- ва: „И седем пъти на ден ако ти сгре- ши, и седем пъти се обърне към тебе и каЖе: Покайвам се; прощавай му." Това е начинът, по който и нашият милостив Отец се отнася към нас. Бе? значение колко пъти Му съгре- шим, Той пак ни дава уверението, че „ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости грехове- те и да ни очисти от всяка неправда" (1 Йоан 1:9). В. Относно вярата (17:5, 6) 17:5 Идеята за прощаване седем пъти на ден сигурно се оказва много трудна, ако ли не и невъзмоЖна за изпълнение за апостолите. Те сигурно се чувст- ват неспособни да покаЖат такава милост и затова помолват Господ да увеличи тяхната вяра. 17:6 Отговорът на Господ показва, че тук става въпрос не толкова за ко- личеството на вярата, колкото за нейното качество. Освен това проб- 352 Лука 17  лемът не е да получиш поВече Вяра, а
да знаеш как да използваш Вярата, ко- ято имаш. ОноВа, което ни праВи нес- пособни да прощаваме на нашите бра- тя, са нашата гордост и самолк)бие, затова ние трябва да ги изкореним и махнем от себе си. Щом като вяра колкото синапово зърно моЖе да из- корени една черница и да я посади в морето, то същата тази Вяра моЖе да ни даде много по-лесно да победим непреклонността и кораВосърдечие- то, които ни пречат да прощаваме Ви- ната на нашия брат безброй пъти. Г. Относно безполезните слуги (17:7-10) 17:7-9 Истинският слуга на Христос няма причини да се гордее. Неговото самолЬбие трябва да бъде унищоЖено до корен и на негово място да дойде едно истинско чувство на безполез- ност. Това е поуката, която ние нау- чаваме от разказа за безполезния слу- га. За него се казВа, че е орал или пасял овцете цял ден. Когато на края на де- ня той се връща от нивата след този теЖък труд, господарят му не го по- канва веднага на вечеря, но първо го накарва да си слоЖи престилката и да му приготви да яде. Едва когато гос- подарят свършва Вечерята, слугата получава разрешение да се нахрани, без да получи благодарности за цяла- та тази работа. И това е нормално- то полоЖение на нещата. Защото всичко, което слугата праВи, е част °т неговите задълЖения. В края на краищата всеки слуга принадлеЖи на своя господар и неговото първо задъл- жение е да му се подчинява. 17:10 И така, учениците са слуги на Господ Исус Христос. Те Му принадле- жат изцяло - с дух, с душа и с тяло. В светлината на делото на Голгота ни- Що от онова, което ние моЖем да нап- РаВим за Спасителя, не моЖе да ком- пенсира тоВа, което Той е направил. Затова, след като ученикът направи Всичко, което е заповядано 8 НЗ, той пак трябва да признае, че е един безпо- лезен слуга, който е направил само онова, което е бил длъЖен да направи. Според Рой Хисиън петте характе- ристики на един слуга са следните:
Д. Изцелението на десетте прокаЖени (17:11-19) 17:11 Грехът на неблагодарността представлява още една опасност В Жи- вота на ученика. Това моЖе да се види В разказа за десетте прокаЖени. В 11 cm. четем, че Господ Исус тръгва за Ерусалим, минавайки по границата меЖду Самария и Галилея. 17:12-14 Когато влиза в някакво се- ло,... Го виЖдат десет мъЖе, болни от проказа. Заради болестта те не идват близо до Него, а започват да Ви- кат отдалеч и да Му се молят да ги изцели. Исус ВъзнаграЖдава тяхната Вяра, като им казва да отидат и да се покаЖат на свещениците. Това озна- чава, че преди да стигнат при свеще- ниците, мъЖ;ете ще бъдат изцелени от проказата, тъй като свещениците нямат власт да изцеляВат, а само да ги признават за изцелени. Послушни на думите на Господа, прокаЖените тръгват към мястото, където са све- щениците, и докато вървят, болест- та като по чудо изчезва от телата им. 353 Лука 17  17:15-18 Всичките десет прокажени
са имали Вяра, за да бъдат изцелени, но само един от тях се Връща обрат- но, за да благодари на Господ. Инте- ресно защо този чоВек е самарянин - един от ония най-презрени хора, с ко- ито logeume не искат да имат никакво Вземане-даване. Той пада на лицето си (най-искрената поза за поклонение) „при нозете на Исус" (най-правилното място за поклонение). Исус го пита: „Нали се очистиха и десетте? Защо само един, и то „чуЖденец" се Върна да Ми благодари? Къде са останалите дебет?" Нито един от тях не се е върнал, за да въздаде слава на Бога. 17:19 И като се обръща към самаря- нина, Господ Исус казва: „Стани и си иди; твоята Вяра те изцели." Следо- вателно само благодарната една десе- та част от хората наследяват истин- ските богатства на Христос. Исус посреща върналия се обратно (15 cm.) и благодарящ Му човек (16 cm.) c нова благословия. Думите „твоята вяра те изцели" означават, че ако деветте прокажени са били изчистени само от болестта си, десетият е бил изчистен и от греха! Е. За идването на царството (17:20-37) 17:20, 21 Трудно е да се каже дали фа- рисеите задават този Въпрос за царс- твото с искрени чувства, или подигра- вателно, но знаем, че като logeu me хранят големи надежди за едно царст- во, което ще дойде с голяма слава и сила, и очакват, че то ще бъде пред- хождано от някакви вънуини признаци и големи политически сътресения. Спасителят обаче им казва, че „БоЯш- ето царство не иде така, щото да се забелязва", което ще рече, че поне В настоящата му форма Божието царс- тво не идва като някакво ясно забеле- жимо явление, някакво Видимо, земно, временно царство, за което може да се каже, че се намира тук или там. Но може да се каже, твърди Спасителят, че БоЖието царство е сред тях. Явно думите на Господ Исус означават, че царството не се намира В сърцата на фарисеите, защото сърцата на тези закоравели религиозни лицемери не са позволявали да има в тях място за Христос - Царя на царството. Той казва, че Богкието царство е сред тях, защото законният Цар на Израел е сред тях. Той е извършил много чуде- са и е представил акредитивите си пред Всички, за да ги видят. Но фари- сеите не са пожелали да Го приемат. Божието царство се е представило и на тях, но те изобщо не са го забеляза- ли. 17:22 Когато говори на фарисеите, Господ описва царството като нещо, което вече е дошло. Когато се обръща към учениците Си обаче, Той говори за царството като за бъдещо съби- тие, което ще се случи след Неговото Второ пришествие. Но преди това Той се спира на Времето между Него- вото Първо и Второ пришествие. Ще дойдат дни, когато учениците Му ще искат да видят един от дните на Човешкия Син, но няма да го видят. С други думи, те ще копнеят за един от дните, когато Господ е бил заедно с тях на земята и когато са се нас- лаждаВали на щастието да бъдат В Неговото общество, но няма да го имат. В известен смисъл тези дни са били предВкусване на времето, когато Той ще се върне в сила и голяма слава. 17:23, 24 Ще се появят много лъжех- ристи и слухове за идването на Месия- та, но Неговите последователи не би- ва да се мамят по такива лъжливи съ- общения. Второто пришествие на Христос ще се Види от Всички и никой няма да го сбърка, както не може да сбърка светкавицата, която блясва от единия край на хоризонта до дрУ" гия. 354 Лука 17  17:25 И отново Господ Исус казва на
учениците Си, че преди да станат Всичките тези неща, Той Самият ще пострада много и ще бъде отхвърлен от това поколение. 17:26, 27 След като се връща обрат- но на темата за Своето Второ идва- не, когато ще дойде, за да властва, Господ подчертава, че дните, които непосредствено предхоЖдат това славно събитие, ще бъдат като дните на Ноевото време. Тогава хората са яли, пили, Женели са се и са се омъЖ- вали и тези неща не са били грешни - това са нормални, напълно допустими човешки дейности. Злото в тях е то- ва, че хората са Живеели единствено заради тези неща и нито са мислели, нито пък са отделяли време за Бога. И така, след като Ной и неговото се- мейство са влезли в ковчега, е дошъл потопът, който е унищоЖил всички останали хора. Следователно Второ- то пришествие на Христос ще донесе осъЖдение за всички, които отхвър- лят Неговото милостиво предлоЖе- ние. 17:28-30 И отново Господ казва, че дните преди Неговото Второ пришес- твие ще приличат на времето, когато е Живял Лот. Цивилизацията по онова Време вече е била отбелязала известен напредък: хората вече не са само яли и пили, но са и купували, продавали, са- дели и строели. Тук отново виЖдаме Усилията на човека, който пак се опитва да постигне златния век на wupa и благоденствието без БоЖието Участие. Но в същия ден, в който Лот, Жена му и дъщерите му са излез- ли от Содом, върху него се е изсипал дъзкд от огън и сяра от небето, кой- то е унищоЖил порочния град. Така »Ще бъде и в деня, когато Човешкият Син се яви". Всички, които Живеят е9инствено за наслада, лично удоволс- твие и материални придобивки, ще бъ- 9ат погубени. 17:31 Това ще бъде такова време, в което привързаността към земните неща ще излоЖи на опасност Живота на човека. Ако някой се намира на пок- рива, да не слиза да спасява имущест- вото си в къщата. Ако е вън на поле- то, да не се връща обратно вкъщи; да бяга от всички ония места, където ще падне наказанието. 17:32 И въпреки че Жената на Лот е била почти насила изведена от Содом, сърцето й е останало вътре в града. Това личи от факта, че тя се е обър- нала назад. Тя е била изведена от Со- дом, но Содом не е бил изведен от нея. В резултат на това Бог я е унищоЖил, като я е превърнал 8 солен стълб. 17:33 Всеки, който иска да спаси Живота си, като се гриЖи само за фи- зическата си безопасност и не мисли за душата си, ще го загуби. От друга страна, всеки, който изгуби Живота си по времето на тази скръб заради верността си към Господа, ще го за- пази за вечността. 17:34-3651 Времето на Второто при- шествие на Господ ще бъде разделно време. Двама души ще спят на едно легло. Единият ще бъде взет, за да бъде наказан; другият, вярващият, ще бъде пощаден, за да влезе в Христово- то царство. Две Жени ще мелят заед- но: едната, невярващата, ще бъде от- несена от бурята на БоЖия гняв; дру- гата, която е БоЖие дете, ще бъде пощадена, за да се радва на благослове- нията на хилядолетното царство зае- дно с Христос. МеЖду другото, 34 и 35 cm. no един много интересен начин подкрепят факта, че земята е кръгла. Съобщени- ето, че в едната страна на земята ще бъде нощ, а в другата - ден, което се подразбира от дейностите, които ще извършват хората, говорят за един природен факт, който бе открит от хората векове по-късно. 17:37 Учениците много добре разби- рат, че думите на Спасителя за Него- 355 Лука 17,18  Bomo Второ пришествие говорят за
един катастрофален съд над Веролом- ната земя, който ще дойде от небето. Затова те питат Господ къде ще пад- не това наказание. Неговият отговор гласи, че там, където е трупът, там ще се съберат и орлите. Орлите, си- реч лешоядите, символизират неиз- бежните наказания. Думите на Спаси- теля означават, че наказанията ще паднат върху всяка форма на неверие и бунт срещу Бога, без значение къде се намират те. В 17 гл. Господ Исус предупреждава Своите ученици за нещастията и го- ненията, които ги очакват. Времето преди Неговото Второ пришествие ще се характеризира с големи изпита- ния за тях. И за да ги подготви по- добре за това време, Спасителят им дава още наставления върху молитва- та. В следващите стихове става въп- рос за молитвите на една Вдовица, един фарисей, един бирник и един про- сяк. Ж. Притчата за упоритата вдовица (18:1-8) 18:1 Притчата за молещата се вдови- ца ни учи, че хората не трябва да престават да се молят и да губят надеЖда. В по-широк смисъл това ва- Жи за всички хора и за всички видоВе молитви, но в един по-тесен смисъл, определен от значението на конкрет- ния текст, това се отнася най-вече до молитвата, с която ние молим Бога да ни освободи от изпитанията, в кои- то се намираме. Ние не трябва да гу- бим надеЖда в молитвите си по Време на този дълъг и уморителен период меЖду Първото и Второто пришест- вие на Христос. 18:2, 3 Притчата започва с описание на един несправедлив съдия, който по принцип не изпитвал никакъв страх от Бога, нито пък зачитал хората. В нея има и една вдовица, която била подлоЖена на голям тормоз от стра- на на неизвестен неин неприятел. Та- зи вдовица непрекъснато ходела при съдията и искала от него справедливо разрешение на въпроса, което да я отърве от този Жесток тормоз. 18:4, 5 Съдията не се трогнал от ос- нователността на нейния иск. фак- тът, че някой се бил отнесъл към нея несправедливо, не могъл да го накара да вземе мерки в нейна защита. Но настойчивостта, с която Жената му досаЖдала непрекъснато, била толко- ва голяма, че го принудила най-накрая да вземе мерки. 18:6, 7 После Господ обяснява на Своите ученици, че ако един неспра- ведлив съдия е решил да даде на една бедна вдовица онова, което тя е иска- ла от него, заради нейната настойчи- вост, колко повече в сравнение с него ще моЖе да се намеси на страната на Своите избрани Бог, Който е спра- ведлив. Понятието „избрани" тук мо- Же би има точно определен смисъл, който вклкзчва онзи остатък от изра- елския народ, който ще Живее по вре- ме на Скръбта, но моЖе и да означава всички угнетени християни от Всички времена. Причината, поради която Бог не се е намесил много отдавна, е, че Той дълго търпи заедно с хората, защото не иска никой да погине. 18:8 Ще дойде ден обаче, когато Не- говият Дух няма повече да се кани и да чака хората, и тогава Той ще накаЖе всички, които преследват Неговите последователи. Господ Исус завършва притчата със следния въпрос: „Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще на- мерим ли вяра на земята?" Той моЖе би има предвид онази вяра, която е имала бедната Вдовица. Но Въпросът моЖе да означава, че когато Господ Исус дойде отново, Той ще намери са- мо един малък остатък от верни на Него хора. МеЖдувременно Всеки един от нас би трябвало да се стреми към 356 Лука 18 makaBa Вяра, която Вика към Бога ден
и нощ. 3. Притчата за фарисея и бирника (18:9-14) 18:9-12 Следващата притча е насоче- на към хора, които обичат да се пер- чат, че са праведни и презират Всички останали като no-низши от тях. Ко- гато Спасителят нарича първия мъЖ фарисей, Той не остаВя никакво мяс- то за съмнение срещу кого точно е на- сочен негоВият разказ. Въпреки че фа- рисеят изрича много молитвени думи, на практика той не гоВори на Бога, а се хВали сам за своите морални и рели- гиозни постшкения. Вместо да сравни себе си с идеалния критерий на Бога и да Види колко е грешен, той се сраВня- Ва с останалите хора от негоВото об- ЩестВо и се гордее, защото се смята за по-добър от тях. Честото поВто- рение на местоимението „аз" ни по- казВа истинското състояние на него- Вото сърце, което е изпълнено с Висо- комерие и самодоВолстВо. 18:13 В сраВнение с него бирникът представлява неговата пълна проти- ВополоЖност. Заставайки пред Бога, той разбира че е един абсолкнпно не- достоен човек като праха, който пок- рива земята. Той дори не смее да пов- дигне очите си към небето, а само се бие по гърдите и проси милост от Бо- га: „БоЖе, бъди милостив към мене (В буквален смисъл) грешника!" Той не мисли за себе си като за един от мно- гото грешни хора, а като за грешника, който не заслузкаВа да получи нищо от Бога. 18:14 Господ Исус обяснява на Свои- те слуЖители, че точно този- дух на смирение и покаяние е това, което Бог иска от нас. Противно на човешките очаквания онзи, който слиза в дома си оправдан, не е фарисеят, а бирникът. Бог възвишава смирените и смирява °нези, които се възвишават сами. И. Исус и малките деца (18:15-17) Това събитие идва, за да подсили сми- съла на току-що казаното, а именно, че за да влезе някой в БоЖието царст- во, трябва да има смирението на едно малко дете. Около Господ Исус започ- ват да се събират майки, които во- дят децата си, за да получат Негово- то благословение. Учениците Му из- питват досада заради това, че безпо- коят Спасителя, но Исус ги смъмря и извиква... децата при Себе Си, като казва, че „на такива е БоЖието царс- тво". Този стих ни дава отговор на въпроса: „Какво става с малките деца, когато умрат?" Отговорът е, че те отиват на небето. Господ съвсем ясно казва, „на такива е БоЖието царст- во". Децата могат да бъдат спасени в много ранна възраст. Тази възраст е различна при различните деца, но ние трябва да знаем, че всяко дете, което Желае да отиде при Исус, трябва да моЖе да направи това без значение на възрастта и вярата му трябва да се насърчава. Не е необходимо да се чака децата да стават възрастни, за да бъдат спа- сени, но възрастните наистина имат нуЖда от простата вяра и смирение- то на малкото дете, за да могат да влязат в БоЖието царство. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|