Уилиям макдоналд к о новия


Е. Мария и Марта (10:38-42)



страница41/69
Дата27.08.2016
Размер12.82 Mb.
#7522
1   ...   37   38   39   40   41   42   43   44   ...   69

Е. Мария и Марта (10:38-42)

10:38-41 Господ сега съсредоточава
вниманието Си върху двете главни
средства за благословение - БоЖието
слово и молитвата (10:38-11:13).

Мария сяда при краката на Исус и
слуша Неговите думи, докато Марта
започва да се занимава с приготовле-
нията за посрещането на Царския
Гост. Марта иска от Господ да се
скара на сестра и заради тоВа, че не и
помага, но Вместо това Исус смъмря
с обич самата Марта.

317

Лука 10, 11

10:42 Нашият Господ оценява обич-
та ни много по-Високо, отколкото
старанието ни да Му се харесаме. В
старанието ни моЖе да има и гор-
дост, и тщеславие, докато обичта ни
към Него е единственото „потребно"
нещо, онази добра част, която няма
да ни се отнеме.
„Господ иска да ни
превърне от Марти на Марии - казва
Коутс, - така както иска да ни обър-
не от законници на блиЖни."35

Чарлз Ердмънд пък пише следното:

Макар и нашият Учител да оценява
високо всяко нещо, което правим за
Него, Той знае, че това, от което има-
ме най-голяма нуЖда, е да седнем при
Неговите крака и да научим каква е
Неговата воля. Тогава ще се научим да
бъдем спокойни, мирни и внимателни
във всичко, което правим, и най-накрая
моМе би ще успеем да постигнем онова
съвършенство, което постигна Мария
В онзи момент, когато изля върху кра-
ката на Исус мирото, чието ухание не
е престанало да се носи по света и до
днес'


'36

Ж. Молитвата на учениците (11:1-4)

МеЖду десета и единайсета глаба има


един период от време, който е описан
в Йоан 9:1-10:21

11:1 Тук Лука, който често прави
тоВа В сВоето Евангелие, отново го-
вори за молитвения ЖиВот на нашия
Господ Исус. Това е В пълно съответс-
твие с неговата цел да представи
Христос като Човешки Син, зависим
във Всеки миг от Живота Си от Бога,
СВоя Баща. Учениците разбират, че
молитвата представлява една истин-
ска Жизнена сила В ЖиВота на Исус.
Неговите молитви пораЖдат и у тях
Желание за молитва. И така, един от
учениците на Исус Го помолВа да ги
научи да се молят. Той не казВа: „Нау-
чи ни как да се молим", а „Научи ни да

се молим", но неговата молба явно
вклЬчВа както самата молитВа, така
и начина на молитВа.

11:2 Моделът за молитва, който
Господ Исус дава за пример на Своите
ученици тук, е малко по-различ^н от
така наречената „Господна молитВа"
в Евангелието на Матей. Всички тези
различия не са самоцелни и безсмисле-
ни. Те имат цел и значение.

Най-напред Господ казва на ученици-


те Си да се обръщат към Бога с думи-
те „Отче наш". Тези близки семейни
взаимоотношения са били непознати
за Вярващите от старозаветните
времена. Това обръщение означава, че
от този момент нататък вярващите
могат да се обръщат към Бога като
към свой лкзбящ небесен Баща. След-
ващите думи ни казват, че името на
Бога трябва да се свети. Така вярва-
щият дава израз на Желанието на сво-
ето сърце да почита, възхвалява и Въз-
ВеличаВа името на своя Бог. С думите
„Да дойде Твоето царство" вярващи-
ят изразява своята увереност, че ско-
ро ще дойде денят, когато Бог ще по-
рази силите на злото и ще установи 6
Лицето на Исус Христос Своето вър-
ховно господство и на земята, където
Неговата Воля ще се изпълнява така,
както тя се изпълнява сега на небето.

11:3 След като по този начин е по-
търсил първо БоЖието царство и Не-
говата правда, вярващият вече моЖе
да сподели своите лични нуЖди и Жела-
ния. Най-напред е добре да се помоли
за никога непреставащата нуЖда от
храна - както материална, така и ду-
ховна. Ние трябва да Живеем със съз-
нанието, че сме зависими от Бога все-
кидневно, и да признаваме, че Той е из-
точникът на всяко добро.

11:4 След това е добре да се помо-
лим за прощаване на греховете ни на
основание на тоба, че и ние сме прос-
тили греховете на нашите длъЖници.
Тук явно не става дума за опрощаване
на наказанието за нашите грехове. Т°~

318

Лука 11

Ва опрощаване се осноВаВа на делото,
което Христос избърши на кръста и
което моЖем да получим единствено
чрез Вяра. Тук става Въпрос за едно ро-
дителско, а не к>ридическо опрощение.
След като бъдем спасени, Бог се дър-
Жи към нас като към СВои деца. Кога-
то Бог открие В нашето сърце кора-
Восърдечие или обвинителен дух, Той
ще направи така, че да ни очисти и да
ни накара да се покаем от него, за да
бъдем В състояние да Възобновим об-
щението си с Него. Това прощение е
no-скоро следствие на Връзката Бог
- приятел, отколкото на Взаимоотно-
шението Бог - грешник.

Някои хора срещат трудности с


разбирането на думите: „...и не въ-
веАдай ни 6 изкушение". Ние знаем,
че Бог никога не изкушава никого, за
да го накара да съгреши. Но Той позво-
лява ние да бъдем изпитани и провере-
ни В този Живот, и то за наше добро.
ИзглеЖда, че тези думи идват да ни
напомнят за нашата собствена склон-
ност непрекъснато да се отклоняваме
и да съгрешаваме. Затова ние трябба
9а се молим на Господ да ни предпазВа
°т тази наша слабост дори тогава,
когато ние самите сме склонни да съг-
решим. Ние трябВа да се молим на
Господ да направи така, че ВъзмоЖ-
ността за грях и Желанието ни да го
сторим никога да не съвпаднат. Думи-
те, които Господ казВа В примерната
Си молитва, изразяват едно здравос-
ловно недоверие В нашите собствени
ВъзмоЖности да се съпротивляваме на
изкушенията. Накрая вярващият
ТрябВа да се помоли на Господ да го
«збави от лукавия.37

*■ ДВе притчи върху молитвата


(11:5-13)


П:5-8 ПродълЖавайки темата за мо-
литвата, Господ разказва една прит-
Ча> с която цели да покаЖе готов-

ността на Бога да чуе и да отговори


на молбите на Своите деца. В първа-
та история се разказва за един човек,
на когото посред нощ отишъл на гос-
ти някакъв приятел. За нещастие, в
дома на този човек нямало никакъв
хляб и затова той отишъл при своя
съсед, почукал на вратата му и го по-
молил да му даде три хляба. Отнача-
ло съседът бил много ядосан, че са му
нарушили спокойствието, и решил да
не му се обади, но след като разбрал,
че другият няма да спре да чука и да
вика, станал и му дал това, от което
се нуЖдаел.

При разглеждането на тази притча


трябва да бъдем особено внимателни
да не направим някои грешни изводи.
Например грешен извод е това, че Бог
моЖе да се ядоса на нашите настойчи-
ви молби. Грешно е също така да мис-
лим, че настойчивостта е единстве-
ният начин да получим отговор на мо-
литвите си.

Правилният извод е следният: ако
един човек решава да помогне на своя
съсед само защото той му досаЖда
твърде много, колко повече Бог, Кой-
то обича Своите деца, ще поЖелае да
чуе техните викове за помощ!

11:9 Освен това притчата ни учи, че
ние не трябва да се обезкуражаваме
или да се отказваме да се молим. Исус
всъщност ни казва: „Не преставайте
да искате,... не спирайте да търси-
те,... не се отказвайте да хлопате..."38
Понякога Бог ни отговаря много ско-
ро, след като Го помолим за нещо, но
има случаи, когато Той ни дава отго-
Вор след продълЖителни молитви.

Бог дава отговор

на нашите молби.

Ако духът е още неукрепнал,

life чуеш отговор

веднага ти.

Ако духът ти трябва да се укрепи,

ще чакаш и ще уповаваш,

докато Бог мълчи.

319

Лука 11

Защото Онзи, Който е лЬбов,
със най-добрия дар ще те дари!
Небесните тела ще се поклатят
и планините ще се изменят,
но туй, което Бог е обещал,
ще бъде - сигурен бъди!
Защото Той е силата Ти!

М. Г. П.


11:10 Тези стихове ни казВат, че все-
ки, който иска, получава; Всеки, кой-
то търси, намира; и на всеки, който
чука, му се отваря. С тоВа Господ ни
обещаВа, че Бог винаги отговаря на
нашите молитви, като ни дава оноВа,
за което просим, или дори нещо по-
добро. Отрицателният Му отговор
означава, че Той знае, че изпълнението
на нашата молба не е най-доброто не-
що за нас, затова е по-добре да прие-
мем отказа Му, отколкото да ни бъде
изпълнено това, за което молим.

11:11, 12 Тези стихове ни показват,
че Бог никога няма да ни измами, като
ни даде камък вместо хляба, за който
молим. В онези времена хлябът е имал
формата на кръгла, плоска питка и
много е приличал на камък. Бог никога
няма да ни се подиграе, като ни даде
нещо, което не се яде, когато му поис-
каме храна. Ако Го помолим да ни даде
риба, Той няма да ни даде змия, т. е.
нещо, с което да ни убие. И ако Му по-
искаме яйце, няма да ни даде скорпи-
он, т. е. нещо, което да ни причини
уЖасна болка.

11:13 Хората никога не дават лоши
неща на децата си. Макар и да са зли
по природа, те знаят как да дават
блага на своите деца. В сравнение с
тях Желанието на нашия небесен
Отец да даде Светия Дух на онези,
които Го молят за това, е несравни-
мо по-голямо.
ДЖ. Г. Белет казва та-
ка: „Много е ВаЖно да се разбере, че
подаръкът, който Бог избира като
най-необходимото нещо за нас, и това,
което Той най-силно Желае да ни даде,
е Светият Дух." Тогава, когато Исус

изрича тези думи, Светият Дух все


още не е бил даден (Йоан 7:39). Днес
ние не трябва да се молим да ни се да-
де Светия Дух като Личност, Която
да обитава в нас, тъй като вече сме
Го получили в момента, в който сме
повярвали (Римл. 8:96; Еф. 1:13, 14).

Но ние не трябва да преставаме да


се молим да ни се даВа Светия Дух ка-
то Един, Който да ни учи и ръководи и
Чиято сила непрекъснато ще се излива
върху нас в слуЖението ни на Христос.

ВъзмоЖно, е тук Исус да поучава


учениците Си да се молят за Светия
Дух в смисъл на получаване на такава
сила от Духа, която да им помогне да
Живеят като Негови ученици онзи
гротивен на света начин на Живот, за
който Той им говори в предишните
глави. В този момент те сигурно са
разбрали вече колко е невъзмоЖно за
тях да изпълнят изискванията на
Исус за ученичеството със собствени-
те си сили. И тоВа наистина е така.
Светият Дух е онази сила, която ни
прави способни да Живеем като хрис-
тияни. И така, с тези думи Исус ни
казва, че Бог искрено Желае да обдари
с тази сила всеки, който поЖелае.

В 13 cm. на оригиналния гръцки


текст не се казва, че Бог „ще даде
Светия Дух", а че Бог „ще даде Свят
Дух" (думата не е членувана). Профе-
сор Суит разбира отсъствието на оп-
ределителния член тук така: когато
определителният член присъства,
става дума за Личността на Светия
Дух, а когато отсъства, става дума
за Неговите дарби или действия в нас.
Така че тук става въпрос не толкова
за Личността на Светия Дух, колко-
то за Неговите слуЖби в нашия Жи-
вот. Тази идея се потвърЖдава и от
сравнението с паралелния текст В
Матей 7:11, където се казва, „...колко
повече Отец ви, Който е на небесата,
ще даде добри неща на тия, които ис-
кат от Него!"

320

Лука 11

И. Исус отговаря на Своите
критици (11:14-26)


11:14-16 С изгонването на един бяс,
който кара Жертвата си да бъде ня-
ма, Исус дава повод за голямо Вълне-
ние сред народа. Но докато множест-
вата
Все повече и повече се удивля-
ват на Господа, някои хора започват
съвсем открито да Му се противопос-
тавят. Съпротивлението срещу Гос-
под приема две главни форми. Някои
започват да Го обвиняват, че изгонва
бесове, като използва силата на Веел-
зебул, началника на бесовете; други
искат от Исус да им покаЖе знамение
от небето, мислейки си вероятно, че
това моЖе да разсее обвинението сре-
щу Него.

11:17, 18 Отговорът на обвинение-
то, че Исус изгонВа бесове с помощта
на ВеелзеВул, се намира В текста от
17 до 26 cm., a отговорът на искането
за знамение от небето - В 29 cm. Най-
напред Исус казВа на хората, че Всяко
Царство, което е разделено на две
противопоставящи се една на друга
гРупи, се саморазрушава; и всеки дом,
който е разделен по същия начин, па-
9а. Ако Той, когато изгонва бесове,
9ейства като оръдие на Сатана, то
тогава Сатана се бори срещу собст-
вените си подчинени. Нелепо е да се
мисли, че дяволът ще започне да дейс-
тва сам срещу себе си и срещу собст-
вените си интереси.

11:19 След това Господ напомня на
Своите критици, че някои от техни-
те подвластни правят същото, като
"згокват духове. Ако Той прави това
със сатанинска власт, логично е да се
предполоЖи, че правейки същото, те
СъЩо използват сатанинска власт.
Разбира се, logeume никога няма да се
Огласят с това твърдение, но дали
могат да намерят контрааргумент, с
който да го оборят? Властта за из-
гонване на духове моЖе да дойде или
°ni Бога, или от Сатана - друга въз-

моЖност няма. Ако Исус действа със


силата на Сатана, то и к)дейските
заклинатели действат със същата си-
ла. Щом те осьЖдат Него, трябва да
осъдят и тях.

11:20 Истината е, че Исус изгонва
бесовете „с БоЖия пръст". Какво оз-
начава „с БоЖия пръст"? В Евангели-
ето от Матей (12:28) четем: „Но ако
Аз чрез БоЖия Дух изгонвам бесовете,
то БоЖието царство е дошло върху
вас." Оттук моЖем да направим из-
вод, че БоЖият пръст е същото като
БоЖия Дух. фактът, че Исус изгонва
бесове чрез БоЖия Дух, е доказателст-
во за това, че наистина БоЖието цар-
ство е дошло върху хората от това
поколение. То е дошло, защото негови-
ят Цар е дошъл. Самият факт, че
Господ Исус е тук и изВършВа такиВа
чудеса, е едно решително доказателс-
тво за това, че помазаният БоЖий
Владетел е излязъл Вече на историчес-
ката сцена.

11:21, 22 Дотогава Сатана е бил
силният, напълно въоръЖен човек,
чието господство над този двор е би-
ло без конкурент. Хората, обсебени
от бесове, са били здраво хванати В
неговата Желязна хватка и никой не е
смеел да го предизвика. Неговият
имот е бил в безопасност, т. е. никой
не е заплашвал неговата власт. Гос-
под Исус е по-силен от Сатана. Той го
е нападнал и го е надвил, след което е
взел всичкото му оръЖие,
като е раз-
делил трофеите.

ДаЖе и онези, които критикуват


Исус, не отричат, че Той наистина из-
гонва злите духоВе. Единственият из-
Вод, който моЖе да се направи от то-
зи факт, е, че Сатана е победен и че
Жертвите му са освободени. Това е и
смисълът на всички тези стихове.

11:23 След това Исус казва, че всеки,
които не е с Него, е срещу Него, и че
всеки, който не събира заедно с Него,
разпилява. Както някой беше казал:
„По въпроса „за" или „против" Хрис-

321

Лука 11

moc няма „Въздържали се". Ние Вече
говорихме за привидно съществуващо-
то противоречие меЖду този стих и
9:50. В битката за Личността и дело-
то на Христос няма ничия земя. Онзи,
който не е за Христос, е против Него.
Но когато става въпрос за християнс-
кото слуЖение, онези, които не са
„против" слуЖителите на Христос, са
„за" тях. В първия стих става въпрос
за спасението, а във втория - за слу-
Жението.

11:24-26 Тук вече Господ и Неговите
критици като че ли започват да си
разменят ролите. След като те Го
обвиняват, че Той Самият е обсебен
от бесове, Господ сега оприличава
тяхната нация на човек, който се е
отървал от един нечист дух само вре-
менно. Историята на Израел показва,
че с тях се е случило същото. Преди
периода на робството израелският
народ е бил обзет от демона на идоло-
поклонството. Робството ги е изба-
вило от този зъл дух и оттогава евре-
ите никога не са били склонни да се
кланят на идоли. Къщата им е „поме-
тена и наредена",
но те не Желаят да
поканят Господ Исус да Влезе Вътре и
да и стане стопанин. Затова Той им
казва, че ще дойде един момент, кога-
то нечистият дух ще се Върне заедно
със седем още по-зли духа от него и
всички те ще влязат в къщата и ще
се настанят там. Тук Исус говори за
уЖасното идолопоклонство на еврейс-
кия народ по време на Голямата
скръб, когато този народ ще признае
Антихриста за Бог (Йоан 5:43). Нака-
занието на този грях ще бъде по-теЖ-
ко от всички мъки, които народът ня-
кога е изпитвал.

Макар и да засяга най-Вече история-


та на израелския народ, този пример
също така показва, че единствено по-
каянието или реформирането на Живо-
та на отделния човек не е достатъч-
но. Не е достатъчно само да обърнем
нова страница, а трябва да поканим

Господ Исус Христос да Влезе В наше-


то сърце и да изпълни Живота ни. В
противен случай ние отваряме широко
вратите за навлизането на още по-
уЖасни форми на греха от тези, които
вече сме познавали.

Й. По-блаЖени от Мария (11:27, 28)

Една Жена излиза от множеството и


се обръща към Исус с думите: „БлаЖе-
на утробата, която Те е носила, и
съсците, които Си сукал." Отгово-
рът на Исус е особено показателен.
Той не казва, че Мария не е блаЖена, а
че по-добро от това е блаЖенството
да слушаш БоЖието слово и да го па-
зиш. С други думи, дори Дева Мария е
била по-блаЖена заради това, че е по-
вярвала в Христос и Го е последвала,
отколкото заради това, че е била Не-
гова майка. Кръвното родство не е
толкова ваЖно, колкото духовното.
Това трябва да е достатъчно доказа-
телство срещу опитите на хората да
издигат Мария до полоЖение на боги-
ня.

К. Знамението на Йона (11:29-32)

11:29 В 16 cm. четем, че някои хора се
опитват да изкушат Господ Исус да
им покаЖе знамение от небето. Сега
Той отговаря на тази молба, като
казва, че само едно „нечестиво поко-
ление" моЖе да иска знамение, имайки
предвид главно поколението на logeu-
те, Живеещи по онова време. Нали
точно тези хора са били особено обла-
годетелствани да Живеят с БоЖия
Син, да чуят Неговото Слово и да Ви-
дят с очите си Неговите чудеса. Но
това се е оказало недостатъчно за
тях. Затова те сега Желаят да видят
някое велико, свръхестествено чудо
на небето, за да повярват в Него. Гос-
под Исус им отговаря, че те няма да
получат друго знамение освен знаме-
нието на пророк Йона.

322

Лука 11

11:30 С moBa Той има npegBug CBoe-
то Собствено Възкресение от мърт-
вите. Както Йона е бил изхвърлен от
морето, след като е престоял В сто-
маха на кита три дни и три нощи, та-
ка и Господ Исус ще Възкръсне от
мъртвите, след като престои в гроба
три дни и три нощи. С други думи,
последното и окончателно чудо, кое-
то ще бъде показано в земното слуЖе-
ние на Господ Исус, ще бъде Неговото
Възкресение. Случаят с Йона е бил
знамение за нинебийците, защото ко-
гато е отишъл да проповядва в тази
езическа столица, той поне символич-
но представлява един човек, който се
е бил върнал от мъртвите.

11:31, 32 ЮЖната царица Сава, ца-
рица на езичници, поискала да чуе мъд-
рите слова на Соломон и затова
трябвало да пропътува огромни разс-
тояния. Ако на нея и се беше паднала
привилегията да Живее във времето
на нашия Господ, тя щеше да Го прие-
ме с голяма радост, без да види нито
едно знамение! Затова тя ще се яви
на съда, за да свидетелства срещу то-
ва зло поколение, което е било облаго-
детелствано да види свръхестестве-
ните дела на Господ Исус и въпреки
това Го е отхвърлило. На сцената на
човешката история се беше явил
Един, Който беше много по-голям от
Йона и много по-велик от Соломон. И
докато хората от Ниневия чуха про-
поведите на Йона и се покаяха, хора-
та от Израел имаха привилегията да
нуят думите на Един, Който беше
много по-голям от Йона, и въпреки
това отказаха да се покаят.

Днес невярващите се отнасят с нас-


мешка към историята за Йона, при-
писвайки я на някаква, староеврейска
легенда. Исус говори за Йона като за
9ействителна историческа личност,
каквато е бил и Соломон. Хората, ко-
ито казват, че ще повярват само ако
"и9ят някакво чудо, дълбоко грешат,
вярата не се основаВа на доказателс-

тва, получени чрез нашите сетива, а


на Живото БоЖие слово. Ако човек не
повярва на БоЖието Слово, той няма
да повярва дори и да види как някой
възкръсва от мъртвите. Бог не обича,
когато хората искат от Него знаме-
ния. Това не е Вярване, а виЖдане. Не-
вярващите казват: „Първо да видя,
пък после ще повярвам", докато Бог
казва: „Повярвай и след това ще ви-
диш."



Сподели с приятели:
1   ...   37   38   39   40   41   42   43   44   ...   69




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница